Р Е Ш Е Н И Е №260088
гр. Шумен, 22.12.2020г.
Шуменски
окръжен съд, в закрито заседание на двадесет и втори декември през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
М. Маринов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Р. Хаджииванова
2. С. Стефанова
като разгледа докладваното от окръжния съдия М.
Маринов, в.ч.гр.д. № 482 по описа за 2020г. на ОС - Шумен, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производство по чл. 278 във вр. чл. 538 от ГПК.
Делото е образувано по частна
жалба с рег. № 264230/19.11.2020г.
депозирана от Х.Д.М. с ЕГН ********** ***, в качеството и на настойник
на Е.Х.Д.с ЕГН ********** с пост. адрес: ***. ...чрез адв. Г.Б. от ШАК срещу Решение
№ 260167/09.11.2020г. постановено по гр. д. № 2397/2020г. по описа на РС –
Шумен, с което съда е отхвърлил молбата на настойника Х.Д.М. за даване на
разрешение по реда чл. 130 от СК за разпореждане ежемесечно със сумата от
400.00лева на запретената, като неоснователна. Излага, че решението е
необосновано, тъй като съдът не е обсъдил всички посочени в молбата
обстоятелства. Сочи, че искането на молителката е продиктувано от ежемесечните
разходи, свързани нуждата от облекло, храна и лекарства, необходими за
лечението на страдащата от деменция запретена, както и извънредни бъдещи
такива. Излага, че настойника на запретеният няма задължението да отговаря за
неговата материална издръжка, тъй като съгл. чл. 164, ал. 3 от СК неговите
задължения се свеждат до грижа за личността на поставеният под пълно
запрещение, управление на имуществото му и представителство пред трети лица. В
случая макар и запретеното лице да попада сред лицата, които имат право на
издръжка по чл. 140, ал. 1, т. 2 от СК, доколкото настойникът е нейна дъщеря,
същата има и други задължения по предоставяне на материална издръжка на своите
деца. От друга страна сочи, че според чл. 139 от СК, лицето има право на издръжка,
ако не може да се издържа от доходите
си, а в случая доходите от пенсия за старост и социални помощи,
получавани от запретеното лице, са необходими за ежемесечното посрещане на
нуждите на поставения под пълно запрещение и ще бъдат използвани единственно с
тази цел. Неразрешавайки на молителя да се разпорежда с посочената сума
ежемесечно, съдът натоварва настойника всеки месец да търси съдействието на
съда за даване на разрешение, което е свързано с разходи за адвокатско
възнаграждение и държавна такса към съда за разглеждане на молбата, като тези
средства биха могли да се използват за нуждите на поставеното под запрещение
лице. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да
бъде разрешено на жалбоподателката, в качеството и на настойник на майка си Е.Х.Д.,
да тегли ежемесечно от личната банкова сметка ***.00 лева – представляваща
постъпления от пенсия за старост и помощи от Дирекция „Социално подпомагане“,
необходими за покриване на ежедневните нужди на запретената.
Жалбата е подадена в срока,
указан от първоинстанционния съд в
обжалваното решение, от надлежна страна поради което и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следното:
Гражданско дело № 2397/2020 г. по описа на
РС - Шумен е образувано по подадена молба от Х.Д.М. с ЕГН ********** ***, в
качеството и на настойник на майка си Е.Х.Д.с ЕГН ********** с пост. адрес: ***.
...чрез адв. Г.Б. от ШАК, с искане за даване на разрешение да тегли ежемесечно
от личната банкова сметка ***, парична сума в размер на 400.00 лева представляваща
постъпления от пенсия за старост и помощи от Дирекция „Социално подпомагане“,
необходими за покриване на ежедневните нужди на запретената за храна, облекло,
лекарства, както и за задоволяване на всички непредвидени потребности, които
могат да възникнат. Представени са доказателства за поставянето на майката на молителката под пълно запрещение, съответно за
назначаването й за неин настойник и назначаване на настойнически съвет, както и
становище на настойническия съвет, изразил положителното си мнение за исканото
разрешение.
С обжалваното решение, първоинстанционния
съд е отхвърлил молбата, с която е поискано разрешение за ежемесечно теглене на
сумата в размер на 400.00 лева от банковата сметка на запретената,
представляваща постъпления от пенсия и помощи от Дирекция „Социално
подпомагане“ и е разрешил на молителката да изтегли само сумата в размер на
1 200.00лева, депозирана по сметката при ТБ „ОББ“ АД. В мотивите за отказа
си, съда е посочил, че съгл. чл. 130, ал. 3 от СК разрешение се давало, след
преценка за всеки конкретен случай, което изключвало възможността, такова
разрешение да се даде за определена сума, за бъдещо неограничено време и е
приел, че разрешение може да се даде, еднократно само за сумата от
1200.00лева - налична по сметката на
запретената, за посочените в молбата цели.
При така установената фактическа обстановка,
съдът достигна до следните изводи: Съгласно чл. 130, ал. 3 от СК, който е
приложим в случая /чл. 165, ал. 4 от СК/, извършването на действия на
разпореждане с недвижими имоти, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове
/какъвто е случая/, както и с ценни книги, се допуска с разрешението на
районния съд, ако разпореждането не противоречи на интереса на лицето. Във
всеки конкретен случай, въз основа на представените доказателства по делото се
изследва интересът на лицето от разпореждането със съответната сума и в
зависимост от направените изводи се издава индивидуално разрешение. Следва да
се посочи още, че съгласно чл. 538, ал. 3 от ГПК решението, с което се отхвърля
искането за издаване на искания акт не обвързва молителя, който може да подаде
повторно молба пред същия съд за издаване на същия акт.
Настоящата инстанция споделя изводите на
районния съд, че в случая не може да бъде уважено искане за издаване разрешение
за периодично теглене, ежемесечно, неопределено във времето, на пари от
банковата сметка на запретената Е.Х.Д.с ЕГН **********, а за всяко разпореждане
със суми по тази сметка, следва да се иска индивидуално разрешение от РС -
Шумен, по реда на чл. 130, ал. 3 от СК, след съответна преценка на
представените доказателства. Това е така, тъй като няма как предварително да е
ясно, какви ще са нуждите на запретената занапред, както и за какъв период от
време молителката Х.Д.М. с ЕГН ********** ще има качеството на неин настойник.
Разрешението не може да бъде принципно и за в бъдеще, а само за всеки конкретен
случай, след извършена проверка относно: нуждите /потребностите/ на запретения;
по какъв начин те могат да бъдат удовлетворени и дали исканите разпоредителни
действия са в негов интерес.
Само за пълнота, във връзка с изложеното
относно натоварването на настойника всеки месец да търси съдействието на съда
за даване на разрешение, което е свързано с разходи за адвокатско
възнаграждение и държавна такса към съда за разглеждане на молбата при всяко
искане, следва да се посочи, че е налице възможност по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК същият да поиска от съда, да бъде освободен от задължението за заплащане на
държавна такса. Освен това, за улеснение на гражданите при депозиране на молби
с искане за издаване на разрешение за разпореждане със средства от банкова
сметка /***/, в деловодството на съда се предоставят подобни типови бланки.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
260167/09.11.2020г. постановено по гр. д. № 2397/2020г. по описа на РС – Шумен,
в частта с която съда е отхвърлил молбата на настойника Х.Д.М. за даване на
разрешение по реда чл. 130, ал. 3 от СК за разпореждане ежемесечно със сумата
от 400.00лева на запретената Е.Х.Д.с ЕГН **********, постъпваща в сметката й в
ТБ „ОББ“ АД – представляваща доходи от пенсия за старост и помощи от Дирекция
„Социално подпомагане“.
В останалата част решението не е обжалвано и
същото е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.