Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
гр. София, 18.11.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I ГО, 11-ти състав, в
публичното заседание на пети ноември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: ИЛИАНА СТАНКОВА
при секретаря Вяра
Баева, като разгледа гр.д. № 3964/2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени
са осъдителни искове с правно основание чл.
405, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът
Р.Д.К. твърди, че по отношение на
застрахованото при ответника З. „Л.и.” АД
моторно превозно средство л.а. марка „БМВ”, модел 530D, с ДК
№ *******се е реализирал застрахователен риск – кражба, в периода между 00,30 ч. до 06,00 ч. на 13.06.2017 г.. Твърди, че
действителната стойност на застрахованото имущество към датата на
застрахователното събитие е в размер на 43 000 лева, като предявява частичен иск за сумата от 38 443 лева (допуснато
увеличение на исковете в о.с.з., проведено на 05.11.2019 г.). Претендира
и лихва за забава за периода 13.06.2017 г. - 22.03.2018г.
в размер на 3022,00лева, законната
лихва и разноски.
Ответникът
З. „Л.и.” АД оспорва исковете. Оспорва да е настъпило застрахователно събитие кражба, както и
застрахованият лек автомобил към датата на застрахователното събитие да е
съществувал във вида си, в който е бил към момента на застраховане. Твърди да
не е изпълнено задължение на застрахования, предвидено Раздел V, т. 14.17 от общите му условия за
застраховане на сухопътни превозни средства, да уведоми в 7-дневен срок застрахователя
за промяна в начина на владение на моторното превозно средство чрез изрично
упълномощаване в писмена форма на друго лице да го управлява. Сочи, че такова
пълномощно от 16.03.2016 г. е имало в полза на лицето, от чието владение е
отнет автомобила, Силвия Костадинова, за което бил уведомен към момента на
предявяване на застрахователната претенция. Твърди липсата на своевременно
уведомяване да го е лишила от възможност едностранно да прекрати договора, с
оглед предвиденото в т. 11, вр. с т. 11.2 от Общите условия.
Оспорва и действителната стойност на застрахованото
превозно средство към датата на настъпване на застрахователното събитие.
Претендира разноски.
Съдът, като
съобрази становищата на страните и доказателствата по делото, достигна до
следните фактически и правни изводи.
По иска по чл. 405, ал.1 от КЗ.
За
основателността на иска в тежест на ищеца е докаже кумулативното наличие на
следните предпоставки: възникване на валидно застрахователно правоотношение;
настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие, за
което застрахователят носи риска, в причинна връзка с което са настъпили вреди
в претендирания размер.
Наличието
на застрахователно правоотношение по застраховка „Каско”, сключена за процесния
автомобил, валидна към датата на твърдяното от ищеца
застрахователно събитие е факт, отделен като безспорен
между страните, като той се подкрепя и от събраните по делото писмени
доказателства, поради което съдът го приема
за установен по делото.
Видно от приемо-предавателен протокол по щета на
13.06.2017 г. С.С.К. е предала на ответника 3 броя ключовете за МПС, малкия и
големия талон на автомобила, застрахователните полици по застраховка „Каско“ и
„Гражданска отговороност“, контролен талон и пълномощно от 13.06.2017 г., а на
08.12.2017 г. – служебна бележка от РПУ и постановление за спиране на
предварителното производство.
Установява се от представените с исковата молба две
удостоверения от СДВР 02 РУ, че Р.Д.К. е заявила, че е пострадала от престъпление,
при което за времето 00,30 ч. до 06,00 ч. на 13.06.2017 г. в с. Житен, ул. „Житница“, пред № 53,
неизвестен извършител противозаконно е отнел от владението на С.С.К., без нейно
съгласие, собствения на Р.Д.К. лек автомобил марта „БМВ“, модел „530 Д“, с рег.
№ *******. Видно от постановление за спиране на наказателното производство от
12.09.2017 г. по д.п. № 226 ЗМК-1199/2017 г. същото е спряно и изпратено за
продължаване действията по издирване на извършителя.
Според показанията на свидетеля С.С.К., тя е приятелка на
Р.К. от 15 години. Свидетелката сочи, че от 3-4 месеца преди кражбата Р. й
предоставила да управлявала лекия й автомобил с марка „БМВ“. Според показанията
на Костадинова вечерта паркирала автомобила пред къщата й, тъй като през деня
наливали бетон в двора и сутринта, на следващия ден, синът й излизал за работа
й и казал, че БМВ-то го няма. Веднага се обадила на тел. 112, след което на Р..
Свидетелката сочи, че към момента на кражбата автомобилът е бил в изправност и
управляван от нея два дни по-рано.
Спорен между страните е въпросът относно наличието на основание
за изключване или намаляване отговорността на застрахователя.
Съгласно чл. 14.17.3 от общите условия по застраховка
„Каско” при ответника, застрахованият е длъжен да уведомява писмено
застрахователя в седмодневен срок за всяко изменение в ползването на МПС,
свързано с промяна на предназначението, с промяна на владението или
ограничаване правото на собственост върху него и конкретно за изрично
упълномощаване в писмена форма на друго лице да управлява, съхранява или да се
разпорежда с МПС, като в т. 15 е предвидено, че при неизпълнение на
задълженията на застрахования застрахователят има право да откаже или намали
застрахователното обезщетение, както и да прекрати едностранно застрахователния
договор.
Разпоредбите уреждащи основанията за намаляване или отказ
от плащане на застрахователно обезщетение в Кодекса за застраховането /ДВ. Бр.
102/2015 г. в сила от 01.01.2016 г. / са тези на чл. 363 и 364 КЗ - касаещи
случаите на неточно обявяване на обстоятелства при сключване на
застрахователния договор; чл. 395 КЗ –
свързана с неизпълнение задълженията на застрахования за предотвратяване и
ограничаване на вредите; чл. 403, ал.4 от ЗК, касаеща отказа за заплащане на
застрахователно обезщетение при умишлено неизпълнение на задължението за
съобщаване; както и общата разпоредба на чл. 408 от КЗ.
Съгласно чл. 408 от КЗ
застрахователят може да откаже плащане на обезщетение: при умишлено
причиняване на застрахователното събитие от застрахования или застраховащия;
при неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е значително
с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или в
застрахователния договор, както и в други случаи, предвидени със закон. Общата
разпоредба на чл. 408 от КЗ установява
правилото, че основание за отказ за плащане на застрахователно обезщетение е
само това неизпълнение на предвидени в застрахователния договор задължения, което
е значително с оглед интереса на застрахователя и е довело до възникване на
застрахователното събитие. Според практика на ВКС постановена по реда на чл.
291 / отм. с ДВ, бр. 86 от 2017 г./ от
ГПК /решение № 49/ 29.07.2013г. по гр.д. № 840/ 2012г. на ВКС, І т.о., решение
№ 15/12.ІV.2012 г. по т. дело № 454/2011 г. на състав от ІІ-ро т. о., решение №
185/05.03.2014. по т.д. № 467/2011 г. на ВКС I т.о. и др./ неизпълнението от страна на застрахования на негови законоустановени
или предвидени в договора задължения е значително с оглед интереса на застрахователя, като основание за
отказ за плащане на застрахователно обезщетение, когато е налице причинна
връзка между неизпълнението на задължението и настъпилото застрахователно
събитие, респ. неизпълненото задължение да е от естество да доведе до
увеличаване на размера или разширяване обхвата на вредите или да се явява
препятстващо доказването им. Наличието на такава причинна връзка следва да се
изследва и доказва във всеки един случай, като тежестта на доказване на тази
връзка е у застрахователя, който са позовава на правоизключващите възражения.
Същевременно в цитираните решения се подчертава, че не се допуска посредством
договорни клаузи, формално основани на текста на чл. 211, т. 2 КЗ /отм./, да се уговарят правни последици в ущърб на интереса на
застрахования, когато не може да се констатира накърняване на легитимния
интерес на съответния застраховател. Разпоредбата на чл. 408, ал.1, т.3 КЗ /ДВ
бр. 102/2015 г./ е в смисъл подобен на чл. 211, т.2 КЗ /отм./, като в новата
разпоредба изрично е посочено, че неизпълненото задължение следва да е довело
до възникване на събитието.
В настоящия случай клаузата от общите условия на
ищеца, че основание за отказ/намаляване
на застрахователно обезщетение е не уведомяването на застрахователя за
писменото упълномощаване на друга лица да управлява автомобила е именно такава
клауза. Неизпълнението на това задължение не е свързано с настъпването на
риска, респ. с увеличаване или доказване на вредите.
Предвид изложеното съдът счита, че неизпълнението на
посоченото от застрахователя задължение по застрахователния договор не е
значително с оглед интереса на застрахователя, не е довело до настъпване на
застрахователното събитие и не обосновава право на отказ за изплащане на
застрахователно обезщетение изцяло или отчасти. Ето защо, предвид настъпването
на застрахователно събитие, ответникът следва да изплати обезщетение в размер
на възстановителната стойност на вредите.
Според заключението на автотехническата експертиза
пазарната стойност на застрахованото превозно средство към датата на
застрахователното събитие възлиза в размер на 38 443,00 лева.
Предвид изложеното предявеният иск следва да бъде уважен
изцяло.
По иска по чл. 86
от ЗЗД.
Установи се наличие на главен дълг. Съгласно т. 45 от
раздел Х от общите условия към застрахователния договор, вр с чл. 405, ал. 1,
вр. с чл. 108, ал.1 КЗ застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение в срок 15 работни дни от деня, в който застрахованият е изпълнил
задължението си да представи поисканите от застрахователя документи, свързани с
установяване на събитието и размера на вредите, но не по-късно от 6 месеца от
датата на предявяване на претенцията. В настоящия случай застрахователната
претенция е отправена на 13.06.2017 г., като на 08.12.2017 г. са представени
служебна бележка от РПУ на МВР и постановление за спиране на наказателното
производство. Съдът намира, че представените на застрахователя на 08.12.2017 г.
документи са били необходими за
установяване на застрахователното събитие, поради което от тази дата следва да
тече 15-дневния срок по чл. 108, ал.1 КЗ, но преди изтичането му – на
13.12.2017 г. е изтекъл 6-месечния краен срок за определяне и изплащане на
обезщетението, след тази дата ответникът изпада в забава. За периода 14.12.2017 г. – 22.03.2018 г. дължимата лихва за забава
върху главницата в размер на 38443,00 лева възлиза в размер на 1057,19 лева
/изчислена от съда на основание чл. 162 ГПК, с помощта на компютърна програма/.
Искът следва да бъде уважен за този размер и период и отхвърлен до пълния
предявен размер от 3022,00 лева и за периода 13.06.2017 г. – 13.12.2017 г..
По разноските:
При този изход от делото ответникът дължи на ищеца
сторените от него разноски съразмерно с уважената част от исковете.
По възражението за прекомерност на възнаграждението,
уговорено между ищеца и адвокатско дружество „Т. и Б.“ съдът намира следното.
Уговореното между страните възнаграждение с включен ДДС
възлиза в общ размер за първата инстанция от 4039,90 лева.
Съгласно чл. 78, ал.3 от ГПК преценката за прекомерност
на адвокатското възнаграждение се прави на база фактическата и правна сложност
на делото, като съдът може да намали размера до минималния размер на
адвокатските възнаграждения предвиден в Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Съобразно
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т.4,
изр. първо от Наредба №1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минималният размер на адвокатското възнаграждение в
случая е 2128,74 лева с ДДС. Съдът намира, че така уговореното
между страните възнаграждение в почти двоен размер на минималното се явява
прекомерно и следва да бъде намалено. Делото не се характеризира нито с
фактическа, нито с правна сложност. Същото е приключило след провеждане на едно
открито съдебно заседание, като не е проведена сложна доказателствена дейност,
а от правна страна основният спорен въпрос между страните е разрешаван в
последователната практика на ВКС. Ето защо съдът намира, че възнаграждението
следва да бъде намалено до размер от 3 000 лева, с включен ДДС.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски
по делото в размер на 4437,85 лева (в това число и внесената държавна такса по
иска по чл. 86 ЗЗД).
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
сумата в размер на 9,47 лева разноски по делото съразмерно с отхвърлената част
от иска за лихва за забава. Разноските на ответника, с оглед обстоятелството,
че частично неоснователен е само искът по чл. 86 ЗЗД се присъждат само
съобразно него, т.е. не се вземат предвид разноските за депозит за вещо лице,
като за база е взето юрисконсултско възнаграждение от 200,00 лева.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Л.И.”
АД, ЕИК ********** да заплати на Р.Д.К., ЕГН: ********** на основание чл. 405, ал.1 от КЗ сумата
от 38 443,00 лв., предявена частично
от сумата от 43 000,00 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение
за настъпило в
периода между 00,30 ч. до 06,00 ч. на 13.06.2017 г., застрахователно събитие – кражба на л.а. марка
„БМВ”, модел 530D, с ДК
№ *******, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба 22.03.2018 г. до плащането, на основание чл. 86 от ЗЗД сумата от
1057,19 лева -дължимата лихва за
забава за периода 14.12.2017 г. – 22.03.2018 г., както и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 4 437,85 лева – разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86 ЗЗД до пълния
предявен размер от 3022,00 лева и за периода 13.06.2017 г. – 13.12.2017 г..
ОСЪЖДА Р.Д.К., ЕГН: ********** да
заплати на З. „Л.И.” АД, ЕИК
******** на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата в размер на 9,47 лева – разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване
на препис.
СЪДИЯ: