Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 23.11.2020г.
В И М
Е Т О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7- ми състав
на
двадесети октомври
година 2020
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова-
Коюмджиева
Секретар:
Радослава Манолова
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 5216 по описа за 2019 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство
по искове предявени по
реда на чл.422 ГПК, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.99 ЗЗД, чл.79, ал.1, предл. І от ЗЗД и чл.86 ЗЗД и евентуален иск
с пр. основание чл.99 ЗЗД, чл.79, ал.1, предл. І от ЗЗД и чл.86.
Производството е образувано по предявени от „О.Ф.Б.“
ЕАД с ЕИК ********, като
частен правоприемник-цесионер на „Банка ДСК“
ЕАД срещу Л.Н.М. ***, иск с правно
основание чл.422 ГПК вр. чл.415, ал.1 от ГПК вр. с чл.99 ЗЗД, чл.79, ал.1,
предл. І от ЗЗД и чл.86 ЗЗД, за признаване за установено спрямо ответника
съществуване на вземане в полза на ищеца за сумата 45 703,23 лева - главница по
Договор за кредит за текущо потребление от 23.06.2014 г.; сумата 4 672,69 лева
- договорна лихва от 20.11.2015г. до 28.07.2016г.; сумата 531,41 лева - лихва
за забава от 28.11.2015г. до 28.07.2016г.; 120,00 лева - заемни такси; ведно
със законната лихва върху главницата от 29.07.2016г. до окончателното
изплащане, както и сторените разноски, за които суми на „Банка ДСК“ ЕАД –праводател на ищеца /цедент/ е издадена заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№
43056/2016г. по описа на СРС, ГО, 143-ти състав.
Ищецът обосновава правния
си интерес от предявения по реда на чл.422 ГПК иск с проведено заповедно
производство и издадена в полза на „Банка ДСК“ ЕАД заповед за изпълнение въз основа на документ
по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 43056/2016г. по описа на СРС, срещу която ответникът
е възразил своевременно.
В исковата молба се
твърди, че съгласно Договор за кредит за текущо потребление от 23.06.2014 г.,
„БАНКА ДСК" ЕАД е предоставила на Л.Н.М. кредит в размер на 50 000 лева,
при условия, подробно уговорени с договора за кредит и приложимите към него
Общи условия. Сочи се, че „БАНКА ДСК" ЕАД е изпълнила задълженията си по
договора за кредит, като е предоставила на кредитополучателя сумата в размер на
50 000 лева, която сума е усвоена от последния. Договорът бил сключен за срок
от 120 месеца, считано от датата на усвояването на кредитната сума. Договорения
краен падеж за погасяване бил на 23.06.2024г. съгласно погасителен план -
неразделна част от договора за кредит. Уговорена била падежна дата за заплащане
на погасителните вноски - 20-то число на месеца и размер на редовната
(възнаградителна) договорна лихва - 9,5% годишно. Твърди се, че ответникът Л.М. не е изпълнил
задължението си за редовно обслужване на кредита, като не е заплатил месечните
вноски по Погасителен план, считано от вноска с падеж 20.11.2015 г. Ищецът се
позовава на чл. 19.1 от Общите условия, неразделна част от Договора за кредит, според
който - „при забава на плащането на месечната вноска, от деня, следващ падежната
дата, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорената
лихва, увеличена с наказателна надбавка от 10 (десет) процентни пункта".
Съгласно чл. 19.2. от Общите условия към Договора за кредит „при допусната
забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни целият остатък от
кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване на
молбата за събирането му по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с
договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10
/десет/ процентни пункта, а след тази дата - с надбавка за забава, равна на
законната лихва по чл. 86 от ЗЗД."
Излагат
се съображения, че поради неплащане в срок на дължимите месечни вноски по лихва
и главница, съгласно погасителен план, кредиторът „Банка ДСК" ЕАД на
основание чл. 19.2 от приложимите Общи условия е обявил на кредитополучателя
предсрочна изискуемост на вземанията по процесния договор и е отнесъл кредита
като предсрочно изискуем на дата 22.06.2016г. Твърди, че с Уведомление изх. №
11-20- 01084/08.06.2016г. получено лично от на 13.06.2016г. от Л.М., същият е
уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита.
Сочи се още, че на 29.07.2016 г.
„БАНКА ДСК" ЕАД подала заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, като е образувано ч. гр. дело №
43056/2016г. по описа на Районен съд-София. По посоченото дело е издадена
Заповед за незабавно изпълнение от 26.08.2016г. и изпълнителен лист от
26.08.2016г., съгласно които Л.М. е осъден да заплати на заявителя „БАНКА
ДСК" ЕАД, сумата от 45 703,23 лева - главница по Договор за кредит за
текущо потребление от 23.06.2014г., 4 672,69 лева - договорна лихва за периода
от 20.11.2015г. до 28.07.2016г.; 531,41 лева - лихва за забава за периода от
28.11.2015г. до 28.07.2016г.; 120,00 лева - заемни такси; ведно със законната
лихва върху главницата от 29.07.2016г. до окончателното изплащане, както и
разноски по заповедното производство в общ размер от 2 315,55 лева. Заявява, че
за събиране на задължението по молба на „Банка ДСК" ЕАД е образувано изп.
дело № 64/2017г. по описа ЧСИ Т.В.- Н., per. № 791 на КЧСИ, район на действие
СГС срещу кредитополучателя М.. Посочва, че по силата на Договор за покупко-продажба
на вземания (цесия) от 16.03.2017г., сключен между "БАНКА ДСК" ЕАД
(Цедент) и "О.Ф.Б." ЕАД, последното дружество е придобило процесното
вземане срещу Л.М., ведно с всичките му привилегии, обезпечения и други
принадлежности. Твърди, че за извършената цесия е изпратено уведомление до
длъжника, но същото не е получено.
При условие на евентуалност, в
случай на отхвърляне на предпочитания иск, ищецът предявява иск за осъждане на
ответника Л.Н.М. да заплати на „О.Ф.Б." ЕАД следните суми дължими по
Договор за кредит за текущо потребление от 23.06.2014г.:
- сумата от 45 703,23 лева - главница по
Договор за кредит за текущо потребление от 23.06.2014 г., (включена в
анюитетните вноски с падежи от 20.11.2015г. до 23.06.2024г. съгласно
погасителен план, който е неразделна част от Договора за кредит), ведно със
законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане;
- сумата от 698,12
лева - непогасената по давност договорна лихва, включена в анюитетните вноски с
падежи 20.04.2016г. и 20.05.2016г. съгласно погасителен план, който е
неразделна част от Договора за кредит;
- сумата от 13 102,94 лева - непогасената
по давност санкционна лихва за забава върху изискуемата главница за периода от
15.04.2016г. до 15.04.2019г.;
- сумата от 6 474,22 лева,
представляваща падежирана главница към дата на подаване на исковата молба,
както и предсрочно изискуемата и непадежирала главница от дата на подаване на
настоящата искова молба до настъпване на крайния падеж на договора - 25.10.2019
г., ведно със законната лихва върху главницата от дата на подаване на
настоящата искова молба до изплащане на задължението;
- 1 824,20 лева - договорна лихва, начислена за периода от 28.03.2014 г.
до 28.03.2017 г.
В
условията на евентуалност „О.Ф.Б.“ ЕАД е предявил иск за осъждане на ответника Л.Н.
М., ЕГН ********** да заплати на „О.Ф.Б." ЕАД, ЕИК ******** следните
дължими и изискуеми суми по Договор за кредит за текущо потребление от
23.06.2014г. :
-
падежиралата към датата на подаване на настоящата искова молба част от
главницата по Договора за кредит, която част от главницата е в размер общо на
13 754,26 лева и е включена в анюитетните вноски с падежи от 20.11.2015г. до
20.03.2019г. съгласно погасителен план, който е неразделна част от Договора за
кредит.“ Претендира да бъдат присъдени
направените от дружеството ищец в настоящото производство разноски, в това
число юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във
връзка с чл. 37 от ЗПП във връзка с чл. 25 ал.2 от Наредбата за заплащането на
правната помощ в размер на 450,00 лв.
В срока и по реда на чл. 367 от ГПК е постъпил
отговор на исковата молба от ответникът Л.М.. В отговора ответникът не оспорва наличието на задължения между него
и „БАНКА ДСК“ ЕАД. Същият посочва, че е в затруднено материално положение, не
получава доходи, а тези с които е разполагал са запорирани от друга
банкова институция. Единственият имот, с
който разполага е възбранен. Посочва още, че по откритите на негово име банкови
сметки липсват авоари, а същите са с наложени запори. Заявява още, че дължи
издръжка и на малолетното си дете. Моли съдът да отхвърли исковете, като
недоказани.
В открито заседение ищецът поддържа придявените искове чрез юрк.Й.. Представя списък на разноски по чл.80 ГПК.
В открито заседение ответникът оспорва исковете чрез
адв.К. –пълномокник.
Софийски градски съд, ГО, I-7 състав, като прецени събраните по делото доказателства по
реда на чл.235 ГПК и чл.12 от ГПК , както и доводите на страните, намира за
установено от фактическа страна
следното:
Не се спори, че на 23.06.2014г. „Банка ДСК“ ЕАД, като кредитор е
сключила договор за кредит, по който се е задължила да отпусне на Л.Н.М., като
кредитополучател кредит за текущо потребление в размер на 50 000 лева. Страните
договорили кредитът да бъде върнат с възнаградителна лихва на 120 месечни
вноски с падеж на 20-то число, по погасителен план с дата на 1-во погасяване
20.07.2014г. Договореният годишен лихвен процент е бил 9,5% годишно. (договор
за кредит за текущо потребление, на л.12-л.13,
л.19 от делото).
Съгласно т. 4 от Договора, кредитът се усвоява
по разплащателна сметка на Л.Н. М.. По
делото не е спорно, че сумата по кредита е била усвоена по описания начин.
Според приетото в т. 19.2. от Общите условия за предоставяне на кредити
за текущо потребление (ОУ), ако кредитополучателят е в забава с плащането на
главницата и/или лихва с повече от 90 дни, целият остатък от кредита е ставал
предсрочно изискуем. В текста на чл. 19.1 от Общите условия, неразделна част от
Договора за кредит, е предвидено, че: „при
забава на плащането на месечната вноска, от деня, следващ падежната дата,
частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорената лихва,
увеличена с наказателна надбавка от 10 (десет) процентни пункта".
Между
страните не е спорно, че на 10.11.2015 г. ответникът е изпаднал в забава с
плащането на месечни вноски.
Не е спорно също така, че към 29.07.2016г. забавата е продължила повече от
90 дни.
На 29.07.2016г. „Банка ДСК“ ЕАД е подала пред СРС заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК срещу Л.Н.М., въз основа на извелечение
от счетоводните книги по договор за кредит за текущо потребление от
23.06.2014г. В заявлението и приложеното
извлечение от сметки е посочено, че последното плащане по договора за кредит е
било през м. ноември 2015г., поради което на основание т. 19.1. от ОУ кредитът
е станал предсрочно изискуем на 22.06.2016
г. Със заявлението „Банка ДСК“ ЕАД е поискала СРС да издаде заповед срещу
длъжника за: сумата 45 703,23 лева - главница по Договор за кредит за текущо
потребление от 23.06.2014 г.; сумата 4 672,69 лева - договорна лихва от
20.11.2015г. до 28.07.2016г.; сумата 531,41 лева - лихва за забава от
28.11.2015г. до 28.07.2016г.; 120,00 лева - заемни такси; ведно със законната
лихва върху главницата от 29.07.2016г. до окончателното плащане (заявление,
л.3-4 от ч.гр.д.№ 43056/2016г. по описа
на СРС, ГО, 143 с-в).
На 26.08.2016 г. по ч.гр.д.№ 43056/2016г. по описа на СРС, ГО, 143 с-в е
издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за: сумата 45
703,23 лева - главница по Договор за кредит за текущо потребление от 23.06.2014
г.; сумата 4 672,69 лева - договорна лихва от 20.11.2015г. до 28.07.2016г.;
сумата 531,41 лева - лихва за забава от 28.11.2015г. до 28.07.2016г.; 120,00
лева - заемни такси; ведно със законната лихва върху главницата от 29.07.2016г.
до окончателното плащане, както и за
2315,55лв. разноски в заповедното производство. (ЗНИ
на л.17 от заповедното производство; изпълнителен лист, л.25 от делото на СГС).
По молба на „Банка ДСК“ ЕАД е било образувано изпълнително дело
2017791040064447 по описа на ЧСИ Т. Н., рег. №791 от КЧСИ за събиране на суми,
дължими от Л. М. по заповедта за изпълнение и изпълнителен лист издадени по ч.гр.д.№ 43056/2016г. по описа на СРС.
ЧСИ Т.
Н., е изпратила покана за доброволно изпълнение до длъжника Л.М., като на 16.01.2019 г. връчителят е удостоверил, че
ПДИ е връчена на упълномощен представител на адресата. На 17.01.2019г. ответникът М. е подал по реда на чл.414 ГПК възражение
срещу издадената от СРС заповед за изпълнение. (възражение,
л. 21 от заповедното производство).
С уведомление за обявяване на
кредит за предсрочно изискуем изх.№11-20-01084/08.06.2016г. „Банка ДСК“ ЕАД
уведомила ответника Л.М., че поради допусната забава в погасяване на
задълженията по договор за кредит от 23.06.2014г., отпуснат в размер на 50
000лв., обявява кредита за предсрочно изискуем - цялата непогасена главница,
договорна лихва, лихва за забава, считано от датата на получаване на писмото
Уведомлението е връчено лично на ответника М. на 13.06.2016г., видно от
приетото потвърждение за получаване. (л.39-л.40
от делото).
На 16.03.2017 г. „Банка ДСК“ ЕАД продала
на „О.Ф.Б.“ ЕАД, вземането си към Л.Н. М.,
наред с портфолио от вземания по договори за кредит в лева, описани в
Приемо-предавателен протокол, като продавачът се е задължил да упълномощи
купувача да изпраща писмени уведомления до длъжниците за прехвърленото вземане.
(Вж. договор за покупко-продажба на вземания /цесия/
от 16.03.2017г., л.28-л.34 от делото).
Праводателят „Банка ДСК“ ЕАД упълномощил „О.Ф.Б.“ ЕАД, от името на
банката да уведоми длъжниците за извършената продажба на вземане по договор за
покупко-продажба на вземания /цесия/ от 16.03.2017г. с пълномощно от двамата
изпълнителни директори на банката.(л.36, от
делото).
Представено е уведомление от 19.05.2017 г. изпратено до ответника, че
вземането, което банката е имала към тях, е било прехвърлено на О.Ф.Б. (писмо и
разписка, л.39 от делото).
На 17.09.2017 г. „О.Ф.Б.“ ЕАД е подал молба до ЧСИ Н. да бъде
конституиран като взискател по образуваното изпълнително дело 2017791040064447.
(молба на л. 32 от ч.гр.д.№ 43056/2016г. по описа на СРС, ГО, 143 с-в).
От приетото неоспорено заключение
на съдебно – счетоводната експертиза с в.л. П.Д., се установява, че
кредитополучателя Л.Н.М. на 23.06.2014 г. е усвоил, съгласно Договор за кредит за текущо
потребление от 23.06.2014 г., сума в размер на 50 000.00 лева. Вещото лице П.Д. след извършени проверка и
анализ на записвания по търговските книги на „Банка ДСК“ ЕАД, е констатирал, че
за погасяване на процесния кредит са постъпили суми в общ размер на 10 365.71
лева, като с тях са погасени 4 296.77 лева главница, 6 055.70 лева лихва и
13.24 лева санкционна лихва. Вещото лице е
установило, че последното плащане от страна на ответника е извършено на 10.11.2015 г., като след посоченото плащане не са постъпвали суми за погасяване на процесния кредит от страна
на ответника.
От приетото от съда, неоспорено от страните заключение на ССчЕ, се
установява, че общата сума на задълженията на ответника по процесния договор за
кредит към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК, а именно 29.07.2016 г. е в размер на 51 027.37лева. Сумата се образува от следните задължения:
-
Главница - 45 703,23 лева;
-
Лихва за периода 20.11.2015 г. - 28.07.2016
г. -4 672,69 лева;
-
Санкционна лихва за периода 23.06.2015 г. - 28.07.2016 г. - 61,51 лева;
-
Наказателна лихва за периода 20.07.2016 - 28.07.2016 г. - 469,73 лева, по търговските
книги на „Банка ДСК“ ЕАД сумата на наказателната лихва за посочения период е в
размер на 469,90 лева;
-Заемни такси 120,00 лева.
Съдът възприема приетото заключение на съдебно – счетоводната
експертиза, като обективно и компетентно дадено.
На 19.02.2019 г. СРС е разпоредил на заявителят да предяви иск относно
вземането си в едномесечен срок от съобщението (разпореждане, л.25 от
заповедното производство). Указанията на районния съд са били връчени на
служител на банката на 14.03.2019г. (разписка, л. 37, гръб от заповедното
производство). На 15.04.2019г. /понеделник/ „ОТП Ф.“ ЕАД е подал до СГС искова
молба срещу Л. М..
Така установеното от фактическа страна,
сочи на следните правни изводи:
По
допустимостта на предпочитания иск:
Предявен е установителен иск от „О.Ф.Б.“ ЕАД,
с правно основание чл. 422 ГПК. Искът е
допустим, тъй като исковата молба е постъпила в едномесечния срок, от
уведомяване на заявителя за постъпилото възражение от длъжника в частното
гражданско дело, по което е издадена заповедта, съдържаща разпореждането за
незабавно изпълнение и изпълнителния лист.
СГС намира, че към
настоящия казус е относимо даденото от ОСГТК на ВКС тълкувателно разрешение на
правния въпрос - допустим е установителен иск от цесионера, който е
получил вземането, след издаване заповед за изпълнение в полза на цедента. Съгласно т. 10,
б. "б", изр. последно от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013
г., ОСГТК на ВКС, в хипотезата на частно
правоприемство основано на прехвърляне на вземането, след издаване на заповедта
за изпълнение до предявяване на иска по чл.422 от ГПК, иска може да се предяви
и от цесионера при спазване на срока по чл.415, ал.1 ГПК, който за него тече от
датата на връчване на съобщението на цедента. В настоящия случай, се установи,
че дружеството ищец е предявило иск по реда на чл.422 ГПК при спазване на едномесечния срок по чл.415, ал.1 ГПК.
По същество:
В тежест на ищеца по делото е да докаже
възникване на правоотношение по договор за кредит с твърдяното от него
съдържание, предоставянето на сумата, усвояването на кредита от ответника,
размера на задължението, предпоставките за настъпване на изискуемост, както и твърденията
си да придобил вземанията на банката кредитор по договор за цесия и
съобщаването на последната на ответницата.
В тежест на ответника е да докаже погасяването
на задълженията по кредита.
Безспорно бе установено в хода на съдебното
дирене пред настоящата инстанция, че ответникът М. е неизправна страна по
договор за кредит от 23.06.2014г. Вземането на кредитора по този договор е
прехвърлено на ищцовото дружество, като съдът приема, че цесията е съобщена на
ответника.
Това е така, защото съгласно чл. 99 от ЗЗД, за да произведе действие по отношение на длъжника, цесията следва да му
бъде съобщена и то от стария кредитор /цедента/. По делото не се установи до
предявяване на настоящия иск длъжникът да е получил уведомление за извършената
цесия, доколкото разписката до него е оформена като непотърсена /л.38/.
Уведомяването обаче може да бъде осъществено и в хода на стартирало съдебно
производство между новия кредитор и длъжника. В случая по делото е представено
уведомление за извършената цесия, което е достигнало до знанието на ответника,
т.е. налице е надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, като представянето на уведомлението следва да бъде взето предвид от съда
на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.
Договорът за
цесия е консенсуален и неформален и като такъв поражда действие в отношенията
между двамата кредитори - цедент и цесионер, от момента на постигане на
съгласие между тях. Длъжникът не е страна по този договор, но спрямо него той
поражда действие от момента на уведомяването, че вземането е прехвърлено на
новия кредитор. За активната материално правна легитимация на новия кредитор е значение
е съществуването на прехвърленото вземане и след като по делото е установено,
че ответникът е длъжник по валиден договор за кредит, сключен със стария
кредитор, то за установяване материалноправната легитимация на цесионера е
достатъчно представяне на доказателства за наличие на уведомление от цедента.
Безспорно се
установи, че задължението на ответника по договор за кредит от 23.06.2014г., е
било обявено от „Банка ДСК“ ЕАД за предсрочно изискуемо, тъй като към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед по чл. 417 ГПК /29.07.2016г./, ответникът
е изпаднал в забава, която е продължила повече от 90 дни. В този смисъл по
делото бе установено, че:
1/. преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение са се
осъществили обективните факти, обуславящи настъпването на предсрочната
изискуемост – забава в продължение на повече от 90 дни - съгласно т.19.2 от
приложимите ОУ; 2./ банката е уведомила длъжника за настъпилата предсрочна
изискуемост - уведомление за обявяване на кредит за предсрочно изискуем
изх.№11-20-01084/08.06.2016г., връчено лично на ответника М. на 13.06.2016г.
Във връзка с горното, съдът намира, че искът с правно основние
чл.422 ГПК, вр. чл.415, ал.1 от ГПК вр.
с чл.99 ЗЗД, чл.79, ал.1, предл. І от ЗЗД и чл.86 ЗЗД е доказан по своето
основание.
С оглед възприетото от съда заключение по
приетата ССчЕ, то доказана по размер е претенцията относно сумата от 45 703,23
лева – главница, ведно със законна лихва от 29.07.2016г. до изплащането, сумата
4 672,69 лева – договорна лихва за периода 20.11.2015 г. - 28.07.2016 г; сумата 531,41лв.
наказателна лихва за периода 20.07.2016 - 28.07.2016 г., както и сумата 120 лв.
представляваща заемни такси.
По евентуалния иск:
С оглед уважаването на главния
иск, не се сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на евентуалния осъдителен иск с правно основание чл.99 ЗЗД, чл.79, ал.1, предл. І от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
По разноските:
Предвид изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца
следва да се присъди сумата 1 870.53 лв., представляващи направени пред СГС разноски
по делото /1020,53лв. – държавна такса, 400лв. депозит за експертиза и 450лв.
юрисконсултско възнаграждение – списък по чл.80 ГПК на л.94/, както и сумата 2
315,55 лв., представляващи направени разноски в заповедното производство.
Водим от горното, Софийски градски
съд, ГО, I-7 състав
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на
Л.Н.М. ЕГН **********, с адрес ***, че дължи на „О.Ф.Б.“ ЕАД с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, като
частен правоприемник на „Банка ДСК“ ЕАД, на
основание чл.422 ГПК, вр. чл.415, ал.1
от ГПК вр. с чл.99 ЗЗД, чл.79, ал.1, предл. І от ЗЗД, следните суми: сумата
от 45 703,23 лева - главница по
Договор за кредит за текущо потребление от 23.06.2014 г.; сумата 4 672,69 лева - договорна лихва от
20.11.2015г. до 28.07.2016г.; сумата 531,41
лева - лихва за забава от 28.11.2015г. до 28.07.2016г.; сумата 120,00 лева - заемни такси, ВЕДНО със
законната лихва върху главницата от 29.07.2016г. до окончателното изплащане, за
които суми на „Банка ДСК“ ЕАД – праводател на ищеца /цедент/ е издадена заповед за изпълнение въз основа
на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№
43056/2016г. по описа на СРС, ГО, 143-ти състав.
ОСЪЖДА Л.Н.М. ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати на „О.Ф.Б.“ ЕАД с ЕИК ********, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата 1 870.53 лв., както и сумата 2 315,55 лв., представляващи направени
разноски в заповедното производство, съразмерно с уважения размер на предявените
искове.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: