РЕШЕНИЕ
№ 55
гр. Силистра, 17.05.2019 г.
Административен съд – Силистра, в открито заседание на четиринадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Валери Раданов
с участието на секретаря Анета Тодорова разгледа адм.дело № 85 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателката Р.А.И., ЕГН **********, оспорва решение № 1040-18-19 / 08.03.2019 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Силистра, с което е потвърдено разпореждане № 2174-18-11#1 / 04.02.2019 г., издадено от ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Силистра, позовавайки се на нарушение на материалния закон.
Ответникът – директорът на ТП на НОИ – Силистра – чрез своя процесуален представител, оспорва предявената жалба и желае присъждане на разноските за осъществена защита от юрисконсулт.
Съдът прие за установено следното:
С постановление от 14.01.2019 г. на прокурор в Районна прокуратура – Силистра е образувано досъдебно производство за това, че през 2018 г. лекари са снабдили различни физически лица с лъжливи свидетелства за състоянието на здравето им – престъпление по чл. 312, ал. 1 НК. В мотивите на постановлението е отразено наличието на „съобщение до орган на досъдебното производство при Районна прокуратура – Силистра за извършено престъпление (докладна справка рег.№ 328600-2205 / 14.01.2019 г., съставена от служител в ГДНП – МВР, [...] с резултатите от извършена проверка, съдържаща данни за извършени деяния, осъществяващи признаците на документно престъпление – изготвени лекарски заключения, епикризи и решения на ТЕЛК, неотразяващи действителното състояние на пациентите [...])“. Част от медицинската документация, спомената в мотивите на прокурорското постановление и събрана в досъдебното производство, касае жалбоподателката, видно от доказателствата, съставляващи л. 56 – 81. Сред тези доказателства са експертно решение на ТЕЛК № 1828 / 26.09.2018 г. и други документи, отнасящи се до здравословното състояние на жалбоподателката.
С разпореждане № 2174-18-11#1 / 04.02.2019 г., издадено от ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Силистра, на основание чл. 98, ал. 1, чл. 95, ал. 2 КСО и чл. 11, т. 6 НПОС, е спряна, считано от 01.02.2019 г., личната пенсия на жалбоподателката за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74, ал. 1 КСО.
Разпореждането е потвърдено с решение № 1040-18-19 / 08.03.2019 г. на ответника въз основа на обширни мотиви, ключовите пасажи от които са следните: „[...] Експертното решение на ТЕЛК № 1828 / 26.09.2018 г., което удостоверява наличие на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане и въз основа на което ѝ е отпусната исканата пенсия, е обжалвано от МК при ТП на НОИ – Силистра пред НЕЛК – гр. София. Впоследствие административното производство пред НЕЛК – гр. София е спряно на основание чл. 54, ал. 1, т. 5, предл. първо от АПК – във връзка с разследване на досъдебно производство № 6518 ЗМ-10 / 2019 г. по описа на ОДМВР – Силистра /пр. пр. № 75 / 2019 г. по описа на РП – гр. Силистра/. Информация за така образуваното досъдебно производство е получена и в ТП на НОИ – Силистра с писмо от впд началник на отдел разследване при ОДМВР – Силистра [...], с което са изискани пенсионните досиета на 76 лица, в това число и досието на Р.А.И.. Фактът, че г-жа И. фигурира в списъка с лицата, за които е изискана информация по така образуваното досъдебно производство, свидетелства за наличие на съмнение относно истинността на ЕР на ТЕЛК, въз основа на което е отпусната лична пенсия за инвалидност на лицето. Предвид гореизложеното, считам, че наличието на висящо и неприключило наказателно производство е от категорията на обстоятелствата, които могат да доведат до прекратяване на отпуснатата на Р.А.И. лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. [...]“.
По така описаните факти няма спор. Не се спори и относно предпоставките за законосъобразност на административния акт по чл. 146, т. 1 – 3 и 5 АПК. Спорът е относно материалноправната квалификация на фактите и касае въпросът дали документите, удостоверяващи висящността и предмета на досъдебно производство № 6518 ЗМ-10 / 2019 г. на ОДМВР – Силистра, представляват доказателства за обстоятелства, които могат да доведат до прекратяване на пенсията.
На така поставения въпрос съдебната практика дава следния отговор. За да бъде спряна пенсията, достатъчно е да се установи, че е налице висящо наказателно производство, отнасящо се до документи, удостоверили – в рамките на приключила пенсионна процедура – правото на пенсия (както е в настоящия случай). Защото спирането на пенсията предпоставя вероятност за неистинност на съответните документи, а не установяване на неистинност по несъмнен начин. Въпросната вероятност е напълно реална, когато е образувано досъдебно производство, в чийто предмет на доказване попада верността и/или автентичността на гореспоменатите документи (вж. решение № 14556 / 27.11.2018 г. на ВАС по адм.д. № 12989 / 2017 г., VI о.; решение № 14558 / 27.11.2018 г. на ВАС по адм.д. № 13618 / 2017 г., VI о.). В контекста на това тълкуване на закона установените по делото факти осъществяват хипотезата на чл. 95, ал. 2 във вр. с чл. 96, ал. 1, т. 4 КСО, поради което административният акт и потвърждаващият го контролен акт се явяват законосъобразни.
Неоснователни са развитите от активнолегитимираната страна доводи, с които се изтъква, че в досъдебното производство все още не е изготвена експертиза и че жалбоподателката не е привлечена като обвиняем. На първо място, неистинността на документа, от който се ползва на жалбоподателката, не предполага непременно извършването на престъпно деяние от жалбоподателката. На второ място, не е допустимо административният орган да прави преценка за доказаност на обвинението. Обратното би означавало, че административния орган трябва да „наблюдава“ наказателното производство, да следи степента на установеност на правнорелевантните факти, и, едва когато прецени, че необходимите доказателства са събрани, да разпореди спиране на пенсията. Подобна дейност не само е практически невъзможна, но и би довела до смесване на правомощия от сферите административната и наказателноправната компетентност.
С оглед на изложените съображения, жалбата се явява неоснователна, поради което жалбоподателят дължи на учреждението на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв., на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, чл. 37, ал. 1 ЗПП, чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и тълкувателно решение № 3 / 13.05.2010 г. на ВАС по т.д. № 5 / 2009 г.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно АПК
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.А.И., ЕГН **********, срещу решение № 1040-18-19 / 08.03.2019 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Силистра.
ОСЪЖДА Р.А.И., ЕГН **********, да заплати на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Силистра сумата 100,00 (сто) лв., представляваща направени по делото разноски – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ: