№ 1918
гр. София, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20211110167424 по описа за 2021 година
Предявени са искове от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: еик, седалище и адрес на управление:
гр. С., ул. Я.“ № 23Б, срещу С. А. Р., ЕГН: **********, адрес: гр. С., община Л., ж.к.
„Л.“, бл. 507, вх. В, ет. 8, ап. 29, по чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД
за установяване съществуването на следните суми за имот, находящ се в гр. С., община
Л., ж.к. „Л.“, бл. 507, вх. В, ет. 8, ап. 29:
- сумата от 383,70 лв. – цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от 24.02.2021 г. до
изплащане на вземането;
- мораторна лихва от 90,93 лв. за периода 15.09.2018 г. – 12.02.2021 г.;
- сумата от 3,50 лв. – цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода 01.01.2018 г. – 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от 24.02.2021 г. до
изплащане на вземането;
- мораторна лихва от 0,34 лв. за периода 03.03.2018 г. – 12.02.2021 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 10883/2021г. на
СРС, като процесната заповед се счита влязла в сила по отношение на другия
невъзразил срещу нея длъжник - Данаил Велев.
Ищецът твърди, че ответникът като собственик на процесния имот дължи
незаплатени суми за топлинна енергия и дялово разпределение. Обосновава правния си
интерес от предявяване на исковете с възражение на ответника срещу издадена в
негова полза заповед за изпълнение. Представя писмени доказателства и прави искане
за допускане на експертизи и привличане на трето лице-помагач.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата С. Р. не е подала отговор на исковата
молба.
Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
С протоколно определение от 09.01.2023 г. проектодокладът по делото е обявен
1
за окончателен, като е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване между
страните обстоятелството, че ищецът е доставял на ответника топлинна енергия,
съответно е извършена услуга за дялово разпределение в претендираните от ищеца
количества, и за размерите, посочени в исковата молба, като не е спорен между
страните и размерът на дължимите лихви, както и че към 09.01.2023 г. не са постъпили
плащания на процесните суми от страна на ответницата. Поради това съдът не
предприема изследване на предпоставките относно дължимостта на претендираните
суми, в каквато връзка е разпределена доказателствена тежест с доклада по чл. 146
ГПК.
С уточнителна молба от 19.12.2022 г., както и в открито съдебно заседание на
09.01.2023 г. процесуалният представител на ответницата прави възражение за
погасителна давност извън срока по чл. 131 ГПК, поради което същото възражение не
следва да бъде разгледано от съда.
На следващо място, делото е отложено за съдебно заседание на 08.02.2023г.
именно с оглед даване на възможност на ответницата да заплати процесните суми,
както е заявил нейният пълномощник в съдебно заседание на 09.01.2023 г. С молба от
07.02.2023 г. ответницата отново е поискала даване на възможност за доброволно
заплащане на процесните суми, чиято дължимост не оспорва, както и при
постановяване на съдебното решение да бъде определено дължимата сума да бъде
изплатена на три равни месечни вноски считано от датата на влизане в сила на
решението.
В същата молба на ответницата е поискано отлагане на делото поради
невъзможност на нейния пълномощник да се яви по делото поради здравословни
причини, за което щяла да представи медицинска документация. Съдът счита, че с
даване ход на делото не е ограничено правото на защита на страната, тъй като
разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ГПК в ред. с ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 02.02.2023 г.
е приложима само по отношение на дела, образувани след тази дата (арг. § 24 ПЗР (ДВ,
бр. 11 от 2023 г., в сила от 1.07.2024 г.) на ЗИДГПК).
С оглед на гореизложеното, исковете следва да бъдат уважени за размерите,
основанието и периодите, за които са предявени.
По разноските
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца е дължима
сума от 37,50 лв. – половината от присъдените разноски със заповедта за изпълнение в
общ размер от 75 лв., както и сумата от 125 лв. за исковото производство, от които 75
лв. – държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение, имайки предвид, че с
оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото, обема на извършените
процесуални действия от ищеца, както и материалния интерес по делото съдът може да
присъжда възнаграждения и под минималния предвидения размер (чл. 78, ал. 8 ГПК
вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП и Определение № 518 от 3.12.2019 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 4461/2019 г., IV г. о.).
Относно молбата по чл. 241 ГПК за разсрочено плащане на присъдените суми
В нормата на чл. 241, ал. 1 ГПК е предвидено, че при постановяване на
решението съдът може да отсрочи или да разсрочи неговото изпълнение с оглед
имотното състояние на страната или на други обстоятелства. Съгласно задължителните
за съдилищата разяснения, дадени с т. 14 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014
г. на ВКС по тълк.д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, разпоредбата на чл. 241 ГПК намира
приложение в исковото производство по чл. 415, ал. 1, респ. чл. 422 ГПК при
2
уважаване на иска за установяване на вземането. Поначало съдът може да отсрочи или
разсрочи изпълнението само на съдебни решения, които подлежат на изпълнение, т. е.
на осъдителните съдебни решения /ТР № 129 от 01.11.1966 г., гр. д. № 98/1966 г.,
ОСГК/.
Ответникът по установителен иск по чл. 422 ГПК не може да бъде поставен в
по-неблагоприятно положение от ответник, срещу когото е уважен осъдителен иск за
същото вземане, доколкото заповедното производство е факултативно и поставено на
разположение на кредитора по негов избор - същият може направо да предяви
осъдителен иск за вземането си или да поиска издаване на заповед за изпълнение.
Правата по чл. 241 ГПК са на длъжника и същите не могат да бъдат обусловени от
волята на кредитора относно избрания от него ред на защита.
Молбата е неоснователна при липса на каквито и да е доказателства относно
липсата на парични средства, здравословното състояние или други обстоятелства,
които да формират извод за допускане на разсрочено плащане на процесните суми при
постановяване на решението.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. А. Р., ЕГН: **********,
адрес: гр. С., община Л., ж.к. „Л.“, бл. 507, вх. В, ет. 8, ап. 29, че дължи на от „Т. С.“
ЕАД, ЕИК: еик, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. Я.“ № 23Б, следните суми
за имот, находящ се в гр. С., община Л., ж.к. „Л.“, бл. 507, вх. В, ет. 8, ап. 29:
- сумата от 383,70 лв. – цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от 24.02.2021 г. до
изплащане на вземането;
- мораторна лихва от 90,93 лв. за периода 15.09.2018 г. – 12.02.2021 г.;
- сумата от 3,50 лв. – цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода 01.01.2018 г. – 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от 24.02.2021 г. до
изплащане на вземането;
- мораторна лихва от 0,34 лв. за периода 03.03.2018 г. – 12.02.2021 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 10883/2021г. на
СРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. А. Р., ЕГН: **********, адрес: гр.
С., община Л., ж.к. „Л.“, бл. 507, вх. В, ет. 8, ап. 29, да заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК:
еик, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. Я.“ № 23Б, сумата от 37,50 лв. –
разноски за заповедното производство, и сумата от 125 лв. – разноски за исковото
производство.
Решението в тази част подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба по чл. 241 ГПК от 07.02.2023 г. на С. А. Р.,
ЕГН: **********, адрес: гр. С., община Л., ж.к. „Л.“, бл. 507, вх. В, ет. 8, ап. 29, за
разсрочване на плащането на присъдените с решението суми на три равни месечни
3
вноски считано от датата на влизане в сила на решението по делото.
Решението в тази част с характер на определение подлежи на обжалване пред
Софийски градски съд в едноседмичен срок от съобщението.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца - „Б.“ ООД („Б. България“ до 10.02.2011 г.).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4