Определение по дело №223/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 89/10.10.2014 г., постановено по гр.д. № 441/2014 г., Кърджалийският районен съд е осъдил А. А. Б. от С., О.Д. и В. А. Ш., двамата солидарно, както и "Б. П." Е. - Г. солидарно с А. А. Б. да заплатят на Р. М. С. от С., О.Д., сумата в размер на 11 358.32 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от присвоени от А. А. Б. като "Началник на пощенска станция" С., О.Д. в съучастие с В. А. Ш., чужди пари - пари на Р. М. С., в периода от 22.10.2010 г. - 19.05.2011 г., ведно със законната лихва от 29.04.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, сумата в размер на 3 431.47 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 19.05.2011 г. до 27.04.2014 г., включително върху сумата 11 358.32 лв., като и сумата 1 591.59 лв., представляваща разноски по делото, като е отхвърлил искането за солидарно осъждане на "Б. П." Е. - Г. и В. А. Ш. да заплатят исковите суми.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят "Б. П." Е. - Г., който го обжалва чрез процесуалния си представител по пълномощие, като недопустимо и неправилно. В жалбата се излагат съображения, че с влязлата в сила присъда било установено, че А. Б. в съучастие с В. Ш. присвоила чужди пари - сума в размер на 11 358.32 лв. на клиент на "Пощенска банка" - Р. С.. Видно от мотивите на присъдата ставало въпрос за договор за депозит, сключен между ищеца и банката. "Б. П." Е. било страна по договор, сключен с "Българска пощенска банка" , по силата на който пощите приемат чрез определени служители в пощенските станции да извършват от името и за сметка на банката банкови сделки. Твърди се, че в случая били налице договорни отношения между клиент и неговата банка, което изключвало търсене на деликтна отговорност. Договорната отговорност като правило изключвала деликтната, с едно изключение - при съвпадане на страните по две облигационни връзки /договорна и деликтна/ и с едно и също поведение на длъжника. Настоящият случай не бил такъв, тъй като страните по двете облигационни връзки - договорна и деликтна, не съвпадали, поради което не можело да се възприеме свободният избор на кредитора при ангажиране на отговорността. От гледна точка на "Б. П." Е. ищецът следвало да насочи своите претенции към банката, с която сключил договор, за да може банката от своя страна да прецени наличието на предпоставки за плащане въз основа на сключения договор. Едва след установяване на щета, размерът на същата се превеждал от пощите на банката. Сочи се също, че с оглед сключения между пощите и банката договор, следвало да се приеме, че банката била възложител по смисъла на чл.49 от ЗЗД. Всички операции били извършвани от името на банката, а контролът от страна на "Б. П." Е. бил невъзможен без участието на банката, която разполагала с пълна информация за осъществените операции. Видно от договора банката поемала ангажимента за удовлетворяване на ощетени клиенти, като в последствие установявала съвместно с пощите нарушенията и дължимите плащания. Моли съда да обезсили обжалваното решение на Кърджалийския районен съд като недопустимо и да прекрати производството по делото поради липса на пасивна процесуална легитимация или да го отмени като неправилно и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира разноски. В съдебно заседание, представляван от процесуалния си представител, поддържа въззивната жалба по изложените в същата съображения.

Въззиваемият Р. М. С., представляван от процесуалния си представител, е представил отговор на основание чл.263, ал.1 от ГПК, в който се излагат доводи за неоснователност на въззивната жалба. Сочи се, че А. Б. и В. Ш. имали сключени трудови договори с "Б. П." Е., като изпълнението на допълнителните им задължения по извършване на банкови сделки не били възложени пряко от "Ю. и е. д. Б." . Нямало връзка между банката и ответниците Б. и Ш., поради което "Б. П." Е. следвало да носи отговорността по чл.49 от ЗЗД. Моли съда да потвърди решението на Кърджалийския районен съд. Претендира разноски. В съдебно заседание поддържа становището си, изразено в отговора на възизвината жалба.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателя констатира:

Жалбата е допустима, а по същество разгледана е неоснователна.

Решението на Кърджалийския районен съд е валидно и допустимо, като не са налице основания за обезсилването му като недопустимо или за обявяването му за нищожно.

Първоинстанционното исково производство е било образувано по предявени искове с правно основание чл.45 и чл.49 от ЗЗД за присъждане на обезщетение от непозволено увреждане, както и с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забавено плащане на парично задължение (мораторна лихва). В исковата молба ищецът твърди, че ответниците А. Б. и В. Ш., като служители на "Б. П." Е., били признати за виновни за извършено престъпление, в резултат на което му била причинена вреда в размер на 11 358.32 лв. Ответникът "Б. П." Е. бил работодател на ответниците А. Б. и В. Ш. и като такъв следвало да отговаря солидарно с извършителите на деликта.

Ответницата А. А. Б. оспорва предявените срещу нея искове, като сочи в представен отговор на основание чл.131 от ГПК, че тя не е получавали никаква сума. Парите били получени от отве‗ника В. Ш., който имал уговорка с ищеца да се разплати с него и такова разплащане било започнало.

Ответникът "Б. П." Е. - Г. оспорва предявените искове като излага съображения в представен отговор на основание чл.131 от ГПК, че възложител на ответниците А. Б. и В. Ш. била "Българска пощенска банка" . Сочи също, че в случая били налице договорни отношения между клиент и неговата банка, което изключвало търсене на деликтна отговорност.

Ответникът В. А. Ш. не е представил отговор на основание чл.131 от ГПК и не взема становище по предявените искове.

Установява се от събраните по делото доказателства, че по силата на договор № 430-0293/02.06.1997 г. "Българска пощенска банка" - Г. възложила на "Б. П." Е. - Г. чрез определени служители в пощенските станции да извършва от името и за сметка на банката описаните в договора банкови дейности.

Не е спорно по делото, че ответниците А. Б. и В. Ш. са били в трудовоправни отношения с "Б. П." Е., като първата изпълнявала длъжността Началник на пощенска станция С., О.Д., а вторият изпълнявал длъжността пощенски раздавач (пощальон).

С присъда № 28/06.03.2014 г., постановена от Момчилградския районен съд по НОХД № 9 по описа за 2014 г. на същия съд, влязла в сила на 11.04.2014 г., А. А. Б. е била призната за виновна в това, че при условията на продължавано престъпление през периода 22.10.2010 г. - 19.05.2011 г., в С., О.Д., в качеството си на длъжностно лице - служител гише/началник пощенска станция, с място на работа Пощенска станция - С., като извършител в съучастие с В. А. Ш., действащ като подбудител, присвоила чужди пари - сумата в размер на 11 358.32 лв., собственост на Р. М. С. от С., като клиент на "Пощенска банка" , връчени в това ѝ качество и поверени ѝ ги да ги пази и управлява, като за улесняването са извършени и други документни престъпления, поради което и на основание чл.202, ал.1, т.1, във вр. с чл.201, във вр. с чл.26, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, във вр. с чл.54, във вр. с чл.58а, ал.1 от НК я е осъдил на наказание "лишаване от свобода" за срок от 2 години, чието изтърпяване е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от 4 години. Със същата присъда В. А. Ш. е признат за виновен в това, че през периода 22.10.2010 г. - 19.05.2011 г., при условията на продължавано престъпление в С., като подбудител в съучастие с А. А. Б. от с.с., умишлено склонил А. А. Б. да присвои чужди пари - сумата в размер на 11 358.32 лв., собственост на Р. М. С. от С., като клиент на "Пощенска банка" , връчени в това ѝ качество и поверени ѝ ги да ги пази и управлява, като за улесняването да извърши и други документни престъпления, поради което и на основание чл.202, ал.1, т.1, във вр. с чл.201, във вр. с чл.26, ал.1, във вр. с чл.20, ал.3 от НК, във вр. с чл.54, във вр. с чл.58а, ал.1 от НК го е осъдил на наказание "лишаване от свобода" за срок от 2 години, чието изтърпяване е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от 4 години.

При така изяснената фактическа обстановка, следва да се приеме, че предявеният от Р. М. С. против "Б. П." Е. иск с правно основание чл.49 от ЗЗД е основателен и доказан, както правилно е приел и първоинстанционния съд, излагайки подробни съображения в тази насока, които настоящата инстанция напълно споделя и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК.

Що се отнася до изложените във въззиввната жалба доводи, че договорната отговорност изключвала деликтната, както и, че ищецът следвало да насочи претенциите си към банката, то същите са неоснователни и не се споделят от въззивната инстанция. На първо място "Българска пощенска банка" не е била в никакви облигационни или други отношения с ответниците А. Б. и В. Ш., поради което не може да се приеме тезата, че банката е възложила на тези ответници извършването на работа - сключване на банкови сделки и следва да отговаря по реда на чл.49 от ЗЗД. Нещо повече, установено е от данните по делото, че именно "Б. П." Е. е възложило на другите двама ответници извършването на банкови сделки, а вредата е настъпила именно от техните неправомерни действия. Ето защо, възложител на А. Б. и В. Ш. по смисъла на чл.49 от ЗЗД е ответникът "Б. П." Е., което дружество следва понесе гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя. Впрочем, отговор на тези доводи е бил даден в мотивите на обжалваното решение, които настоящата инстанция споделя и препраща към тях.

По отношение на предявените против ответниците А. Б. и В. Ш. искове, то решението на първоинстанционния съд в тази му част не е обжалвано и е влязло в сила, а ответниците не са се присъединили към жалбата на "Б. П." Е., поради което съдът не излага съображения в тази насока.

Като е достигнал до такива фактически и правни изводи Кърджалийският районен съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено. При този изход на делото в полза на въззиваемия следва да бъдат присъдени направените във въззивната инстанция разноски в размер на 650 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 89/10.10.2014 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 441 по описа за 2014 г. на същия съд.

ОСЪЖДА "Б. П." Е. - Г., район "С.", Ж.С. Г. У.А. С. М. № *, с ЕИК * да заплати на Р. М. С. от С., О.Д., обл.К., с ЕГН * направените във въззивната инстанция разноски в размер на 650 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател:

Членове:1. 2.