№ 224
гр. София, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг М.
като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело №
20221000500668 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 266832 от 06.12.2021г., постановено по гр.д. № 3543/
2018г., Софийски градски съд, ГО, 11 състав е осъдил ЗК „Атлантики
Еноси“/Atlantic Union Gen.Co., Република Гърция“, на основание чл. 914 във
връзка с чл. 932 от Гражданския кодекс на Република Гърция, чл.10, т.1 от
Президентски указ 237/1986, да заплати на С. А. К., В. А. Ш., С. А. К., И. А.
Ш., Ж. А. М., А. А. Ш., И. А. М., С. А. Ш., в качеството им на наследници по
закон - деца на първоначалния ищец С. А. К. сумата от по 2271,30 лева на
всеки един от тях, представляваща обезщетение за неимуществени вреди
претърпени от С. А. К. от смъртта на сина му Н. А. Ш., настъпила вследствие
на пътно-транспортно произшествие на 12.04.2015 г. на 10-тия километър по
национален път гр. Драма - Ексохи, Р. Гърция, вследствие противоправното
поведение на В. Г. М., като водач на МПС с peг. № *******, ведно със
законната лихва от 01.07.2017г. до окончателното плащане, като е отхвърлил
исковете за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 36 666,00 лв.
от всеки един от тези новоконституирани по реда на чл. 227 ГПК ищци, както
и е отхвърлил иска за лихва за забава за периода 12.04.2015 г. до 30.06.2017 г.
С решението СГС, ГО, 11 състав е осъдил „Атлантики Еноси“/Atlantic Union
Gen.Co., Република Гърция“, на основание чл. 914 във връзка с чл. 932 от
Гражданския кодекс на Република Гърция, чл.10, т.1 от Президентски указ
237/1986, да заплати на Г. Н. К., А. Н. Ш., Б. Н. Ш., Р. Н. Ш. в качеството им
на наследници по закон - внуци на първоначалния ищец С. А. К. сумата от по
1
567,83 лв. на всеки един от тях, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди претърпени от С. А. К. от смъртта на сина му Н. А. Ш.,
настъпила вследствие на пътно-транспортно произшествие на 12.04.2015 г. на
10-тия километър по национален път гр. Драма - Ексохи, Р. Гърция,
вследствие противоправното поведение на В. Г. М., като водач на МПС с peг.
№ *******, ведно със законната лихва от 01.07.2017 г. до окончателното
плащане, като е отхвърлил иска за неимуществени вреди до пълния предявен
размер 6672 лв. от всеки един от тези новоконституирани по реда на чл. 227
ГПК ищци, както и е отхвърлил иска за лихва за забава за периода 12.04.2015
г. до 30.06.2017 г. С решението СГС, ГО, 11 състав е осъдил ЗК „Атлантики
Еноси“/Atlantic Union Gen.Co., Република Гърция“ да заплати по сметка на
Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, сумата в размер на
817,66 лева - държавна такса и 27,25 лева - депозит за вещи лица. С
решението СГС, ГО, 11 състав е осъдил „Атлантики Еноси“/Atlantic Union
Gen.Co., Република Гърция“ да заплати на Адвокатско дружество „В. У. и
партньори“ на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв.
адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете в размер
на 513,80 лева. С решението СГС, ГО, 11 състав е осъдил С. А. К., В. А. Ш., С.
А. К., И. А. Ш., Ж. А. М., А. А. Ш., И. А. М., С. А. Ш. да заплатят на
„Атлантики Еноси“/Atlantic Union Gen.Co., Република Гърция“, на основание
чл. 78, ал.3 ГПК, сумата в размер на по 849,02 лева - разноски по делото. С
решението СГС, ГО, 11 състав е осъдил Г. Н. К., А. Н. Ш., Б. Н. Ш., Р. Н. Ш.
да заплатят на „Атлантики Еноси“/Atlantic Union Gen.Co., Република Гърция“,
на основание чл. 78, ал.3 ГПК, сумата в размер на по 212,26 лева - разноски
по делото.
Срещу решението в осъдителните му части е подадена въззивна жалба
от ЗК „АТЛАНТИКИ ЕНОСИ“ /ATLANTIC UNION GEN.INS.CO/ -
Република Гърция с подробно изложени съображения. Във въззивната жалба
на застрахователното дружество се поддържа становище за недопустимост на
решението, поради недопустимост на предявения иск. Прави се оплакване, че
съставът на СГС не се е съобразил с представената по делото практика на
гръцките съдилища досежно вината на водача на лекия автомобил, като се
сочи, че от приобщените по делото документи се установява, че гръцкият
материален закон не предвижда презумпция за вина, аналогична или подобна
на предвидената в чл. 45, ал.2 от българския ЗЗД. Релевира се възражение
досежно приетото от първостепенния съд относно понятието „съобразена
скорост“, като се поддържа твърдение, че в случай на съобразяване с приетата
и неоспорена практика съдът би достигнал до извод, че процесният случай
съставлява хипотеза на „случайно деяние“. В този смисъл се прави довод за
необоснованост на извода за установеност на противоправното поведение и
причинно-следствената връзка между поведението на водача и вредоносния
резултат. Прави се възражение срещу извода на съда, че доброволното
плащане представлява признание по смисъла на гръцкия материален закон.
При условията на евентуалност се релевира възражение за съпричиняване в
2
размер на 90 %. Поддържа се твърдение, че решението в частта на
определения размер на обезщетението от 100 000 лв. е съобразено с
практиката на гръцките съдилища. Прави се оплакване срещу присъждането
на лихва за забава. В жалбата се поддържа твърдение, че отношенията между
страните са окончателно извънсъдебно уредени по силата на постигната
спогодба. В жалбата се съдържа искане въззивният съд да постанови
решение, с което да отмени първоинстанционното решение в обжалваните
части.
Софийски апелативен съд, в настоящия си състав, като съобрази
доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима - подадена е в срока по чл.259 от ГПК, срещу
подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл.258 от ГПК съдебен акт.
Първоначалният ищец – С. А. К. претендира обезщетение за
неимуществени вреди от ПТП, реализирано в Република Гърция, при което е
починал неговият син Н. А. Ш., вследствие противоправно поведение на
виновния за катастрофата водач на превозното средство, чиято гражданска
отговорност към датата на ПТП е застрахована от ответното гръцко
застрахователно дружество.
За да уважи иска, след анализ на събраните по делото доказателства и
материално-правна уредба на гръцкото законодателство,
първоинстанционният съд е приел, че делото е подсъдно на българския съд, в
случая СГС. За приложимо в случая е прието гръцкото материално право,
като искът е квалифициран по чл.914 във връзка с чл.932 от Гражданския
кодекс на Република Гърция, чл.10, т.1, чл.7 от Президентски указ 237/1986. В
подкрепа на извода, че приложим е националният закон на държавата, където
е настъпило ПТП, е и Решение на съда /втори състав/ от 24.10.2012г. по дело
С-22/12. Прието е, че относимите в случая нормативни актове са:
Президентски указ № 237/1986г., уреждащ въпросите във връзка със
застрахователното покритие в рамките на задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“, както и момента, от който застрахователят дължи
лихви при неизпълнение на задължението си да се произнесе в определения
срок; Гръцкият граждански кодекс, уреждащ отговорността при непозволено
увреждане; Закон 2696/1999 за правилата за движение по пътищата.
С оглед фактическите твърдения в исковата молба, съставът на СГС е
приел, че ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди в резултат
на деликт. Приел е за установено виновно и противоправно поведение от
страна на водача на лекия автомобил, нарушил нормата на чл.19, ал.1 и ал.2
от Закон 2696/1999г. Приел е, че е налице хипотезата на чл. 300 от Гръцкия
граждански кодекс, уреждаща съпричиняване на резултата, обуславящ
намаляване или изключване на обезщетението. В случая приносът е
определен на 60 %. Досежно размера на претендираното обезщетение за
3
неимуществени вреди съдът, след отчитане на установените интензитет и
продължителност на търпените от ищеца след смъртта на сина му болки и
страдания, е приел, че искът е доказан за сумата от 100 000 лв., редуцирана с
60 % до сумата от 40 000лв., от които е приспаднал доброволно изплатените
19 558.30лв., вследствие на което е уважил иска в размер на 20 441.70лв. За
неоснователно е приел възражението на застрахователя за погасяване на
исковата претенция по давност, тъй като от датата на произшествието -
12.04.2015г. до датата на подаване на исковата молба - 15.03.2018г. не са
изтекли пет години, съобразно разпоредбата на чл. 937 от Гражданския
кодекс на Република Гърция. Досежно претендираната лихва е приел, че
същата се дължи на основание чл.7 от Президентски указ 237/1986, съобразно
който застрахователното дружество е длъжно в срок до три месеца от
обявяването на молбата за обезщетение от страна на претърпялото щети лице
пред него или пред неговия представител за уреждане на щетите да внесе
писмено мотивирано предложение за обезщетение в случай, че отговорността
не се оспорва и щетата е оценена. Посочил е, че ищецът е заявил претенцията
си пред представителя на ответника в РБ на 30.03.2017г. Тримесечният срок е
изтекъл на 30.06.2017г., поради което е направил извод, че ответникът е
изпаднал в забава, считано от 01.07.2017г., от който момент е присъдена
лихвата за забава. Отхвърлил е исковата претенция за периода от 12.04.2015г.
до 30.06.2017г.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
Първоинстанционното решение, като необжалвано, е влязло в сила в
отхвърлителните части.
Решението на първата инстанция е валидно и допустимо в обжалваните
части, като по правилността му въззивният съд приема следното:
По делото не се спори по международната компетентност на българския
съд, обоснована от разпоредбите на чл.13, §2 във връзка с чл.11, §1, б.“б“ от
Регламент /ЕС/ № 1215/2012г. на Европейския парламент и на Съвета от
12.12.2012г., относно компетентността, признаването и изпълнението на
съдебни решения по граждански и търговски дела, в сила от 10.01.2015г., тъй
като пострадалото лице е предявило иск направо срещу застрахователя пред
съда по своето местожителство в държава-членка, като такъв пряк иск е
възможен и застрахователят е с адрес на управление на територията на
държава-членка, в случая Република Гърция. Не се спори и по приложимостта
в случая на гръцкото материално право, като въззивният състав споделя
съображенията на първостепенния съд в този смисъл. При настъпило ПТП на
територията на Република Гърция, приложимото право следва да се определи
по правилата на Регламент /ЕО/ № 864/2007г. относно приложимото право
към извъндоговорни задължения /„Рим II“/. Съгласно чл. 4, т.1 от Регламент
4
ЕО/ № 864/2007г - приложимото право към извъндоговорни задължения,
произтичащи от непозволено увреждане, е правото на държавата, в която е
настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил вредоносният
резултат и независимо в коя държава или държави настъпват непреките
последици от този факт, освен ако не е предвидено друго в настоящия
регламент. В настоящия случай, вредата /смъртта на Н. А. Ш./ е настъпила на
територията на Република Гърция, а непреките последици - болки и
страдания, търпени от близките на починалия, са настъпили в Република
България. Страните не спорят и по приложимите в случая нормативни актове,
служебно изискани от състава на СГС от Министерство на правосъдието на
Р.Гърция по реда на Европейската конвенция за обмен на правна информация
между държавите, обн. В ДВ, бр.43/31.05.1991г., за изясняване на поставените
от съда и от ответното дружество въпроси. Въззивният състав споделя извода
на първоинстанционния съд, че приложимите в случая нормативни актове са:
Гръцкият граждански кодекс, уреждащ отговорността при непозволеното
увреждане, Президентски указ № 237/1986г., уреждащ въпросите във връзка
със застрахователното покритие в рамките на задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“, както и моментът, от който застрахователят
дължи лихви при неизпълнение на задължението си да се произнесе в
определения срок, и Закон 2696/1999 за правилата за движение по пътищата.
Гръцкото право /чл.10, ал.1 от Президентски указ 237/1986/ урежда
прекия иск срещу застрахователя, което обосновава допустимост на
претенцията с правна квалификация чл.932 във връзка чл.914 от Гражданския
кодекс на Република Гърция. Съгласно чл.932 от кодекса, „В случай на деликт
независимо от обезщетението за имуществена вреда, съдът може да присъди
разумно, по своя преценка, парично удовлетворение за претърпени
неимуществени вреди… В случай на загинало лице, това парично
удовлетворение може да бъде присъдено на семейството на жертвата поради
претърпяно душевно страдание. Посочено е, че измежду правоимащите на
парично удовлетворение за претърпяно душевно страдание се включват по-
специално съпругът/съпругата, възходящите и низходящите по права линия,
братята и сестрите /дори да не са живели заедно с починалия/ и близките
роднини по сватовство /например свекър, свекърва/тъст, тъща, шурей, девер,
и др./ при положение, че действително са претърпели такова страдание.
Посочено е, че са различни сумите, които се присъждат като парично
обезщетение поради претърпяно душевно страдание /например присъждани
са суми 50 000-55 000 евро на всеки от родителите на починалия; 80 000 евро
на детето на починалия; 7 000 евро на бабата на починалия/“. Разпоредбата на
чл.914 от кодекса гласи: „Който навреди на друг незаконно и по своя вина,
има задължение да го обезщети“. От цитираните разпоредби следва, че
предпоставките за деликтна отговорност по гръцкото материално право са: 1.
човешко поведение; 2. незаконно поведение; 3. виновно поведение; 4.
причиняване на вреда; 5. причинно-следствена връзка между незаконното
поведение и настъпване на вредата. Съгласно дадените разяснения,
5
виновността е необходим елемент за установяването на деликт.
Не се спори от страните, че лекият автомобил, с който е причинен
ударът, е застрахован по риска „Гражданска отговорност“ в ответното
дружество; че вследствие на пътния инцидент е починал Н. Ш. и че
последният е син на ищеца, което обуславя активната му легитимация,
съобразно цитираната по-горе разпоредба.
Не се спори по приетия от състава на СГС въз основа на експертните
заключения механизъм на ПТП. Релевантни за определянето му и за спора са
следните констатации: произшествието е станало на 12.04.2015 г., около 21,00
ч., без изкуствено осветление; по прав двулентов път, по една лента във всяка
посока, по който няма пешеходна пътека, на 10-ти километър по национален
път Драма - Ексохи в Република Гърция; лек автомобил „Мерцедес“, с peг. №
******* се е движел в посока от Ексохи към Драма със скорост около 91
км.ч. В същото време пешеходецът Ш. се е движел в посока от Драма към
Ексохи, като в един момент е започнал да пресича косо платното за движение,
под ъгъл около 111 градуса от ляво на дясно спрямо посоката на движение на
автомобила със скорост около 9,6 км./ч. Последвал е удар между предна лява
част на автомобила в областта на левия край на предната броня, левия фар и
десния крак на пешеходеца. Вследствие на удара тялото на пешеходеца е
било качено на предния капак на автомобила, след което на банкета на
разстояние от около 27-28 м. след удара, след което тялото е продължило
движението си върху банкета и нивата след него, изминавайки около 15 м.
Според заключението при тази скорост на движение на лекия автомобил,
спирачният път е бил 94.10м. Разстоянието, на което е бил лекият автомобил
до мястото на удара е било 55.91 метра, поради което експертът е направил
извод, че ударът е бил непредотвратим за водача на лекия автомобил
„Мерцедес“, тъй като пешеходецът е попадал в опасната зона за спиране, като
от момента на навлизане на пешеходеца на платното за движение водачът не е
имал техническа възможност да го възприеме. Вещото лице е изчислило, че
максималната скорост на движение на лекия автомобил, при която водачът е
могъл да възприеме пешеходеца и да предотврати произшествието, е била
56,39 км/ч. Според констатираното от експерта пешеходецът е бил под
въздействието на алкохол от 1,18 промила, с тъмни дрехи, които
допълнително са затруднили видимостта му. Времето, необходимо на водача
да приведе автомобила към интензивно спиране е било 2 сек., което е
направил след удара с пешеходеца. Пострадалият пешеходец е могъл да
предотврати произшествието, като предприеме пресичане на платното след
преминаването на автомобила.
В подкрепа на възражението си, че водачът на застрахования автомобил
не е виновен и липсва противоправно поведение, и че случилото се е
„случайно събитие“, така както са приели гръцките съдилища в сходни
случаи на ПТП, застрахователното дружество е представило две решения на
първоинстанционни гръцки съдилища, по които преките искове срещу
застрахователите са отхвърлени поради недоказаност на виновността
6
/небрежност/ на водача на МПС. Първото решение № 147/2016 е за ПТП през
2013г., при което е починала пешеходка на 85г., предприела пресичане на
двупосочен път, с по две платна за движение във всяка посока, нощно време
при интензивен трафик, от ляво на дясно на застрахования автомобил, който
се е движил с 70 км/ч, при разрешена за участъка 50 км/ч. Въпреки
превишената скорост, съдът е приел, че водачът не е имал време да реагира по
ефективен начин с маневра за избягване на инцидента, тъй като пешеходката
се е озовала на пътното платно съвсем внезапно и на малко разстояние от
автомобила. На първо място, от мотивите на това решение става ясно, че по
делото не е изслушвано експертно заключение, което да отговори на
релевантния въпрос дали при спазване на разрешената за участъка скорост от
50 км/ч ударът е бил предотвратим. Поради обстоятелството, че гръцкият
първоинстанционен съд не е изяснил този въпрос, настоящият състав на
Апелативния съд намира съдебното решение за изолирано и необобщаващо
практиката на гръцките съдилища при установяване механизма на ПТП и
противоправното поведение на участниците в него. Липсва позоваване на
текстове от закона, които в случая са нарушени от страна на водача на лекия
автомобил. На следващо място, липсват данни дали това решение подлежи на
обжалване и ако отговорът е положителен какъв е изходът на спора пред
втората инстанция. По отношение на второто решение № 3567/2014г., с което
прекият иск на наследниците също е отхвърлен, е с установен от съда
механизъм на ПТП, съществено различаващ се от процесния - пешеходецът е
пресичал при наличието на пешеходна пътека и светофар за пешеходци, като
е предприел пресичане на червен светофар, при неустановена скорост от
страна на мотоциклетиста, поради което не може да се ползва от българския
съд като относима за случая практика на чуждия съд. В обобщение,
представените от ответника две съдебни решения настоящият състав не
намира за установяващи по категоричен и убедителен начин практиката на
гръцките съдилища по приложимите в случая гръцки закони.
Разпоредбата на чл.12, т.1, изречение второ от приложимия към
12.04.2015г. Закон № 2696/1999г. за движение по пътищата предвижда, че
„водачите са длъжни да управляват превозното средство разумно и с
постоянно внимание…“. Конкретните изисквания към водача на пътно
превозно средство съгласно чл.19 от закона са – т. 1 „да има пълен контрол
над превозното си средство, за да може по всяко време да извършва
необходимите действия“; т.2 „да регулира постоянно скоростта на превозното
си средство, като взема предвид съществуващите условия, особености на
терена, състоянието и характеристиките на пътя, метеорологичните условия и
условията на пътния трафик, така че да е в състояние да прекъсне хода на
автомобила си пред всяко препятствие, което може да се предвиди и което се
намира във видимата част на пътя пред него; „длъжен е да намали скоростта
на превозното си средство и ако е необходимо, да преустанови движението
му, когато обстоятелствата го налагат; т.3 - да намали скоростта на
превозното средство в части от пътя с ограничена видимост, ….., в тъмната
7
част от денонощието…, както и във всеки друг отделен случай, когато се
изисква намаляване на скоростта“. Тълкуването на посочените текстове
логично води до извод, че на водачите на пътните превозни средства по
гръцкия закон е вменено задължението при избора на скоростта да имат
предвид, т.е. да се съобразяват с конкретната пътна обстановка, настилка,
климатични особености, видимост и др., съответно в случай, че не го правят,
скоростта им ще е несъобразена. Дори да е вярно твърдението на
процесуалния представител на гръцкото дружество, че гръцките закони и
съдилища не познават и не ползват понятието „съобразена скорост“, важен е
вложеният смисъл. Ето защо, преценено след прилагане на гръцкия закон,
поведението на водача на лекия автомобил с марка „Мерцедес“ е било в
нарушение на вмененото му с разпоредбата на чл.19 от цитирания закон
изискване да намали скоростта, поради ограничена видимост, обусловена от
обстоятелството, че е пътувал в тъмната част на денонощието, без изкуствено
улично осветление, а осветеност само от фаровете. С оглед изложеното, макар
и в рамките на разрешената за участъка скорост от 90 км/ч, скоростта на
водача на лекия автомобил не е била съобразена с ограничената видимост и
това че е шофирал в тъмната част от денонощието, за да може спре пред
възникнало препятствие. Това са обстоятелства, които всеки един водач на
МПС, включително и гръцки, следва да съблюдава. При това положение
неоснователно се явява твърдението на застрахователя, че е налице „случайно
събитие“, именно поради проявената от водача небрежност в поведението му,
който е управлявал със скорост, която не е била съответна на конкретните
пътни условия, бил е длъжен, доколкото няма данни да е бил в невъзможност,
да допусне вредоносни последици, тъй като подобни пътни инциденти не са
изключение и на гръцка територия.
В подкрепа на извода, че е налице застрахователно събитие, покрито от
застраховката „Гражданска отговорност“, поради противоправното и виновно
поведение на водача на застрахования автомобил, е и фактът на
извънсъдебното плащане от страна на застрахователя на сумата от 10 000
евро. Твърдението на процесуалния представител, че това извънпроцесуално
поведение не води до извода, че е налице признание на горните факти, тъй
като плащането от застрахователя било извършено по прагматични
съображения - единствено с цел да избегне воденето на съдебно дело в друга
държава, е несъстоятелно. Същото е в противоречие с поддържаното от самия
жалбоподател във въззивната жалба възражение за недопустимост на иска,
поради окончателно уреждане на спора с това плащане. Следователно,
застрахователят намира, че изцяло е обезщетил пострадалия именно във
връзка с търпените неимуществено вреди вследствие виновното и
противоправно поведение на делинквента, чиято отговорност е застрахована
от ответника. Не се твърди, нито са представени доказателства за
споразумение между страните, от което да е видно, че с това плащане спорът
между тях, предмет на настоящото дело, е окончателно решен, поради което и
това възражение е неоснователно.
8
По отношение извода на състава на СГС за прието съпричиняване от
страна на пешеходеца, то същият се споделя от въззивния състав, като
определеният принос се оспорва само от застрахователя, който счита, че е
значително по-висок, а именно в размер на 90 %. Съдът съобрази поведението
на пешеходеца, който се е движел извън населено място, при липса на
пешеходна пътека, в тъмната част на денонощието, предприел е пресичане на
платното за движение на необозначено за преминаване място, без да се
съобрази със скоростта и видимостта на приближаващото превозно средство с
оглед тъмния час от денонощието и факта, че е бил с тъмни дрехи в неосветен
участък на пътя. Освен това пресичането е било косо, а не вертикално на
осевата линия, обусловено вероятно от алкохолното му повлияване, което е в
подкрепа на извода, че поведението му е било изненада за водача на ППС.
След преценка поведението и на двамата участници в инцидента, независимо
от по-строгите изисквания към водачите на превозните средства, в случая
въззивният състав споделя довода на застрахователя, че приносът на
пешеходеца е значително по- висок. Поради изложеното по-горе, настоящият
състав намира, че първостепенният съд в недостатъчна степен е съобразил
поведението на пострадалия, което е по-укоримо – пресичал е междуградски
път, в тъмната част на денонощието, на неосветено и необозначено място, бил
е с тъмни дрехи, пресичал е пътното платно не перпендикулярно. Ето защо,
определя, че приносът на пешеходеца е 70 %.
По отношение на размера на определеното от първата инстанция
обезщетение за неимуществени вреди от 100 000 лв. в жалбата не се
релевират оплаквания, поради което въззивнят състав не дължи произнасяне,
на основание чл. 269, изр. второ от ГПК. Така посочения размер на
обезщетение, на основание чл.300 от Гръцкия граждански кодекс, следва да
се редуцира с приетия процент /70 %/ на съпричиняване до сумата от 30 000
лева, от които следва да се приспадне доброволно изплатената сума от 19
558.30лв. Следователно искът се явява основателен за сумата от 10 441.70 лв.
– т.е. в полза на първоначалния ищец е възникнало вземане в размер на 10
441.70 лв.
Неоснователно е възражението за неоснователност на иска поради
изтекла погасителна давност, като въззивният състав споделя изцяло изводите
на състава на СГС, към които препраща, на основание чл. 272 ГПК.
По възражението за неправилност на решението в частта относно
началния момент, от който е присъдена лихвата за забава, също препраща към
мотивите на обжалваното решение.
На основание чл. 5, ал.1, вр. с чл. 10, ал.1 ЗН искът следва да бъде
уважен в полза на ищците С. А. К., В. А. Ш., С. А. К., И. А. Ш., Ж. А. М., А.
А. Ш., И. А. М., С. А. Ш. за по 1/9 част от тази сума, т.е. за сумата в размер на
по 1 160.20 лева, а в полза на ищците Г. Н. К., А. Н. Ш., Б. Н. Ш., Р. Н. Ш. за
1/4 от 1/9 част, т.е. за сумата в размер на по 290.50 лева. За горницата до
пълните предявени размери исковете следва да бъдат отхвърлени, респ.
9
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която
ответното дружество е осъдено да заплати на ищците разликите над сумата от
1 160.20лв. до сумата от 2 271.30лв., както и над сумата от 290.50 лв. до
сумата от 567.83лв., като въззивният съд постанови ново, с което да отхвърли
иска до посочените разлики.
При този изход на спора, първоинстанционният акт следва да се отмени
в частта, с която в полза на адвокатското дружество „В. У. и партньори“, на
основание чл.38, ал.2 ЗА, е присъдено възнаграждение над размера от 262 лв.,
а в полза на СГС - държавна такса над размера от 417.70лв. На
застрахователното дружество се следват допълнително разноски, съобразно
отхвърлената част от претенцията, възлизащи на 273лв. Тази сума
разпределена между ищците С. А. К., В. А. Ш., С. А. К., И. А. Ш., Ж. А. М., А.
А. Ш., И. А. М., С. А. Ш. възлиза на по 30.40лв., а Г. Н. К., А. Н. Ш., Б. Н. Ш.,
Р. Н. Ш. дължат допълнително разноски в размер на по 7.60 лв.
За въззивното производство въззиваемите следва да бъдат осъдени да
заплатят на въззивника-ответник разноски в общ размер на 796.26 лв., като
тази сума разпределена между въззиваемите е: С. А. К., В. А. Ш., С. А. К., И.
А. Ш., Ж. А. М., А. А. Ш., И. А. М., С. А. Ш. дължат по 88.47лв., а Г. Н. К., А.
Н. Ш., Б. Н. Ш., Р. Н. Ш. дължат по 22.12лв. Въззивното дружество дължи на
Адвокатско дружество „В. У. и партньори“ адвокатско възнаграждение за
осъществена безплатна правна помощ и процесуално представителство, на
основание чл. 38, ал.2 ЗА, в размер на 583.98лв., съобразно потвърдената
уважена част /10 441.70 лв./ към обжалваемата /20 441.70 лв./.
Мотивиран от горното, САС, ГО, 8 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 266832 от 06.12.2021г., постановено по гр.д. №
3543/2018г. по описа на Софийски градски съд, ГО, 11 състав в частта, с която
е осъдил ЗК „Атлантики Еноси/Atlantic Union Gen.Co., Република Гърция“ да
заплати, на основание чл.914 във връзка с чл.932 от Гражданския кодекс на
Република Гърция, чл.10, т.1, чл.7 от Президентски указ 237/1986, на С. А. К.,
ЕГН: **********, В. А. Ш., ЕГН: **********, С. А. К., ЕГН: **********,
И. А. Ш., ЕГН: **********, Ж. А. М., ЕГН: **********, А. А. Ш., ЕГН:
**********, И. А. М., ЕГН: **********, С. А. Ш., ЕГН: **********, в
качеството им на наследници по закон - деца на първоначалния ищец С. А. К.,
разликата над 1 160.20 лв. до 2 271.30 лв. на всеки един от тях,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от С. А. К.
неимуществени вреди от смъртта на неговия син Н. А. Ш., настъпила в
причинно-следствена връзка от ПТП, осъществено на 12.04.2015г. на 10-тия
км по националния път гр. Драма-Ексохи, Република Гърция, ведно със
законната лихва, считано от 01.07.2017г. до окончателното издължаване,
10
вместо което постанови:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. А. К., ЕГН: **********, В. А. Ш.,
ЕГН:**********, С. А. К., ЕГН: **********, И. А. Ш., ЕГН: **********, Ж.
А. М., ЕГН: **********, А. А. Ш., ЕГН: **********, И. А. М., ЕГН:
**********, С. А. Ш., ЕГН: **********, в качеството им на наследници по
закон - деца на първоначалния ищец С. А. К. против ЗК „Атлантики
Еноси/Atlantic Union Gen.Co., Република Гърция искове с правно основание
чл.914 във връзка с чл.932 от Гражданския кодекс на Република Гърция,
чл.10, т.1, чл.7 от Президентски указ 237/1986 за разликата над 1 160.20 лв. до
2 271.30 лв. за всеки един от тях, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на неговия
син Н. А. Ш., настъпила в причинно-следствена връзка от ПТП, осъществено
на 12.04.2015г. на 10-тия км по националния път гр. Драма-Ексохи, Република
Гърция, ведно със законната лихва, считано от 01.07.2017г. до окончателното
й изплащане, като неоснователен.
ОТМЕНЯ решение № 266832 от 06.12.2021г., постановено по гр.д. №
3543/2018г. по описа на Софийски градски съд, ГО, 11 състав в частта, с която
е осъдил ЗК „Атлантики Еноси/Atlantic Union Gen.Co., Република Гърция“ да
заплати, на основание чл.914 във връзка с чл.932 от Гражданския кодекс на
Република Гърция, чл.10, т.1, чл.7 от Президентски указ 237/1986 на Г. Н. К.,
ЕГН: **********, А. Н. Ш., ЕГН: **********, Б. Н. Ш., ЕГН: **********, Р.
Н. Ш., ЕГН: ********** в качеството им на наследници по закон - внуци на
първоначалния ищец С. А. К. разликата над 290.50 лв. до 567.83 лв. на всеки
един от тях, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените
от С. А. К. неимуществени вреди от смъртта на неговия син Н. А. Ш.,
настъпила в причинно-следствена връзка от ПТП, осъществено на
12.04.2015г. на 10-тия км по националния път гр. Драма-Ексохи, Република
Гърция, ведно със законната лихва, считано от 01.07.2017г. до окончателното
издължаване, вместо което постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. Н. К., ЕГН: **********, А. Н. Ш., ЕГН:
**********, Б. Н. Ш., ЕГН: **********, Р. Н. Ш., ЕГН: ********** в
качеството им на наследници по закон - внуци на първоначалния ищец С. А.
К. против ЗК „Атлантики Еноси/Atlantic Union Gen.Co., Република Гърция
искове с правно основание чл.914 във връзка с чл.932 от Гражданския кодекс
на Република Гърция, чл.10, т.1, чл.7 от Президентски указ 237/1986 за
разликата над 290.50 лв. до 567.83 лв. за всеки един от тях, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от С. А. К. неимуществени
вреди от смъртта на неговия син Н. А. Ш., настъпила в причинно-следствена
връзка от ПТП, осъществено на 12.04.2015г. на 10-тия км по националния път
гр. Драма-Ексохи, Република Гърция, ведно със законната лихва, считано от
01.07.2017г. до окончателното й изплащане, като неоснователен.
ОТМЕНЯ решение № 266832 от 06.12.2021г., постановено по гр.д. №
3543/2018г. по описа на Софийски градски съд, ГО, 11 състав в частта, с която
11
ЗК „Атлантики Еноси/Atlantic Union Gen.Co., Република Гърция“ е осъдено,
на основание чл. 38, ал.2 ЗА, да заплати на Адвокатско дружество „В. У. и
партньори“ адвокатско възнаграждение над сумата от 262 лв., а в полза на
СГС - държавна такса над сумата от 417.70 лв.
ОСЪЖДА С. А. К., ЕГН: **********, В. А. Ш., ЕГН:**********, С. А.
К., ЕГН: **********, И. А. Ш., ЕГН: **********, Ж. А. М., ЕГН: **********,
А. А. Ш., ЕГН: **********, И. А. М., ЕГН: **********, С. А. Ш., ЕГН:
********** всеки един от тях да заплати на ЗК „Атлантики Еноси/Atlantic
Union Gen.Co., Република Гърция, допълнително разноски за
първоинстанционното производство в размер на по 30.40 лв., а за въззивното
производство - в размер на по 88.47лв.
ОСЪЖДА Г. Н. К., ЕГН: **********, А. Н. Ш., ЕГН: **********, Б. Н.
Ш., ЕГН: **********, Р. Н. Ш., ЕГН: ********** всеки един от тях да
заплати на ЗК „Атлантики Еноси/Atlantic Union Gen.Co., Република Гърция,
допълнително разноски за първоинстанционното производство в размер на по
7.60 лв., а за въззивното производство - в размер на по 22.12 лв.
ОСЪЖДА ЗК „Атлантики Еноси/Atlantic Union Gen.Co., Република
Гърция“ да заплати, на основание чл. 38, ал.2 ЗА, на Адвокатско дружество
„В. У. и партньори“ адвокатско възнаграждение в размер на 583.98лв. за
въззивното производство.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалваема част.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването
му на страните, на основание чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12