Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер № 276 Година 2017,14.07. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд Граждански състав
На двадесет и шести юни две хиляди и
седемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Антоанета Андонова – Парашкевова
Членове: …….………………………….………
Съдебни заседатели: …..…………………………………....
Секретар: Цветанка Арнаудова
Прокурор
Като
разгледа
докладваното от съдията
търговско дело номер 283 по описа
за 2016 година
Ищецът „ХЕТА
АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН Ауто България“ ООД,с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
1421, район Лозенец, бул. „Черни връх“ №1-3, ет. 4, чрез пълномощника юрисконсулт Александър Тунчев е
предявило против П.С.Б. с посочен адрес: ***, иск за установяване, че ответникът
му дължи следните суми: 21 243,60 евро,
представляваща вземане по запис на заповед, издадена от „ПБ Инвест“ ЕООД и авалирана от П.С.Б., както и законната лихва
върху тази сума, считано от 03.07.2013 г., които са предмет на издадени заповед за
изпълнение № 3955 от 25.07.2013 год. и
изпълнителен лист от 29.07.2013 год. по
ч.гр.д. №5437/2013 г.***. Претендира
се и присъждането на направените съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 1 776, 47 лв. Твърди, че на 21.05.2008 г.***
„ПБ Инвест“ ЕООД е издал в полза на
„Хипо Алпе-Адриа-Аутолизинг“ ООД (понастоящем с променено наименование „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН
Ауто България“ ООД) запис на заповед с уговорка без протест и разноски, с който
безусловно и неотменимо се задължил да заплати на поемателя или на негова
заповед сумата от 21 243, 60 евро, с уговорен падеж на 01.07.2010 г., като
ефектът е бил авалиран от ответника П.С.Б..
Заявява, че падежът на записа на заповед е на определен ден, поради което с
настъпването му, вземането е станало
изискуемо. Твърди, че е депозирал заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение на основание чл. 417, т. 9 от ГПК, с което е поискал ответникът като авалист да бъде
осъден да му заплати : главница по записа на заповед в размер от 21 243,
60 евро; лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата от
депозиране на заявлението до окончателното й изплащане, както и извършените в
заповедното производство разноски. Сочи, че
в рамките на образуваното пред БРС ч.гр.д. №5437 от 2013 г. са били
издадени заповед №3955 от 25.07.2013 г. и съответно изпълнителен лист от 29.07.2013 г., че е поискал с молба от 27.01.2015 год. частен съдебен изпълнител Неделчо Митев да образува изпълнително дело за
събиране на вземанията по заповедта. Заявява,
че по образуваното изп. д. № 762 от 2015 г. частният съдебен изпълнител е
връчил препис от заповедта и покана за доброволно изпълнение на авалиста П.Б., който
своевременно е възразил, поради което за него се е породил правен интерес да
предяви настоящите искове. Намира, че претенциите му са основателни, тъй като процесният
запис на заповед е редовен от външна страна и съдържа всички необходими
реквизити по чл. 535 от ТЗ, като редовно е оформено и менителничното
поръчителство от страна на ответника, падежът е настъпил и вземанията му са
изискуеми. Прилага писмени доказателства в
подкрепа на твърденията си.
Предявените искове са с правни основание в чл.422 от ГПК във вр. с чл.485,ал.1 във вр. с чл.538,ал.1 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
Ответникът П.С. оспорва иска като неоснователен. Счита,
на първо място, че обратният иск на приносителя-ищец срещу авалиста е погасен
по давност, която в случая е три годишна. Намира, че авалиста отговаря както
лицето, за което е поръчителствал, т.е. както издателя, поради което
погасителната давност и за него е три години от настъпване на падежа и затова
счита, че претенцията е погасена на 01.07.2013 г., като заявлението по чл. 417
от ГПК е подадено след изтичане на давностния срок – едва на 03.07.2013 г.
Освен това твърди, че спрямо издателя на записа на заповед „ПБ Инвест“ ЕООД с
решение №6 от 25.02.2010 г. по т.д. №84
от 2010 г. по описа на Окръжен съд – гр. Разград е било открито производство по
несъстоятелност, а впоследствие с решение от 05.10.2010 г. дружеството било
обявено в несъстоятелност. Счита, че
съгл. чл. 537 във вр. с чл. 505, ал. 2, т. 2 от ТЗ ищецът е могъл да
предяви обратен иск против авалиста П.Б. още на 02.03.2010 г., на която дата е
било обявено решението на Окръжен съд гр.Разград за обявяване на
издателя-авалат на процесния запис на
заповед в неплатежоспособност, от която дата намира, че започнала да тече тригодишната погасителна
давност за предявяване на обратен иск спрямо него като авалист – изтекла на
02.03.2013 г. Твърди още, че процесния запис на заповед има обезпечителна
функция и е бил издаден, за да обезпечи задълженията на „ПБ инвест“ ЕООД по договор за финансов лизинг
№*********/21.05.2008 г. Позовава се на недобросъвестност на ищеца като приносител на ефекта, като счита, че тази недобросъвестност поражда правото му като авалист да противопоставя релативните
възражения, с които разполага „ПБ инвест“ ЕООД- в несъстоятелност срещу
приносителя. Изтъква, че при недобросъвестност или злоупотреба с право,
авалистът има право да ползва личните възражения на издателя, произтичащи от
каузалното правоотношение. Първото му възражение е, че ищецът е предявил
вземането си по лизинговия договор и издадения въз основа на него запис на
заповед след срока по чл. 688 от ТЗ в производството по несъстоятелност на
издателя на записа на заповед, поради което синдикът на „ПБ инвест“ ЕООД го е
включил в списъка с неприетите вземания, а впоследствие Окръжен съд – Разград е
оставил възражението против неприемане на вземането без уважение с определение
от 01.09.2015 г. (вписано в ТР на 03.09.2015 г.), а иск по чл. 694 от ТЗ не е
бил предявен. Намира, че с изтичане на
срока по чл. 688 от ТЗ на 02.06.2010 г. за „ПБ Инвест“ ЕООД възниква материалноправно възражение по чл. 739, ал. 1
от ТЗ за погасяване на съответното вземане, поради което ответникът счита, че
дълго преди настоящото дело е било налице знание от поемателя за наличието на
възражението за пропускане на срока, предвид презумпцията за знание на вписани
в ТР обстоятелства (чл. 7, ал. 1 от ЗТР). Твърди, че с непредявяване на
вземането в срок, последното е било погасено съгл. чл. 739, ал. 1 от ТЗ. Сочи,
че издателят на записа на заповед, като страна по лизинговото правоотношение, е
платил част от задължението по договора,
а получения след прекратяване на договора автомобил марка „Мерцедес“ SL 280 надхвърля вредата от неизпълнението по договора. Твърди
се, че записът на заповед обезпечава изпълнението по лизинговия договор, а след
развалянето му – вредите от неизпълнението. Размерът на тези вреди ответникът сравнява
с разликата между пълния размер лизингови вноски и тази част от тях, която е
платена, като намира, че остатъкът е изцяло покрит от стойността на лекия
автомобил. Прилага писмени доказателства в подкрепа на твърденията си.
Ищецът в срок депозира допълнителна искова молба, в
която се противопоставя на възражението за погасяване на претенцията му по
давност. В тази връзка сочи, че падежът на записа на заповед е настъпил на
01.07.2011 г., а видно от издадената пощенска разписка и фактура към нея с
№********** от 01.07.2013 г., пратката със заявлението по чл. 417 ГПК е
подадено по пощата, поради което следва, че погасителната давност не е изтекла.
По отношение на въведените твърдения за връзката между ефекта и договора за
лизинг възразява, че авалистът не може да релевира възражения, основани на
каузалното правоотношение-нито абсолютни, нито относителни, което произтича от
самостоятелния и неакцесорен характер на менителничното поръчителство. Счита възраженията
за обявяване на издателя на записа на заповед в несъстоятелност за неотносими,
тъй като авалистът не е страна по договора за финансов лизинг. Без значение намира,
че са и въпросите дали и какви действия е предприел ищецът по
отношение на издателя на записа на заповед, вкл. и когато последният е
неплатежоспособен, тъй като при солидарност рискът от неплатежоспособност на
някой от съдлъжниците се поема от останалите, а приносителят на записа на
заповед е свободен да определи задълженото по него лице, от което иска
изпълнение. Прилага нови писмени доказателства във връзка с оспорване
твърденията на ответника.
Ответникът в допълнителния отговор на допълнителната
искова молба настоява ищецът да уточни коя дата счита за падеж на задължението
за плащане по записа на заповед-01.07.11 или 01.07.10 г. Намира за невярно
твърдението, че заявлението по чл. 417 е било изпратено по пощата. Между
кориците на ч.гр.д. №5437/2013 г. на БРС твърди,че липсват доказателства за подаване на
заявлението по пощата. Освен това сочи, че за да бъде спазен давностния срок,
адресат на пощенската пратка следвало да бъде съдът и никое друго лице или
учреждение. Предаването на пратката на куриерски оператор, когато е адресирана
до съд също се приравнявало на процесуално действие, но когато е изпратена до
трето лице, което на свой ред представи документите в съда, тогава пощенското
клеймо е без значение. От представената от ищеца с допълнителната искова молба фактура заявява, че не може да се установят адресатите на пощенската
пратка, нито съдържанието на пратките, нито кога са били осъществени. Поддържа
и доразвива твърденията си от отговора на исковата молба по отношение
предсрочната изискуемост на задължението на авалиста – с откриване на
производството по несъстоятелност спрямо издателя на ефекта и относно
възможността на авалиста да се позовава на личните възражения на издателя на записа (страна по договора за
лизинг) във връзка с каузалното правоотношение при наличие на злоупотреба с
право или недобросъвестност от страна на поемателя-ищец.
Ищецът лизингодател депозира допълнително писмено
становище, с което заявява, че поддържа исковата си молба и във връзка с
разпределената му с доклада тежест уточнява, че съгл. Правилника за
администрацията в съдилищата (обн. ДВ, бр. 8 от 2014г.) при обработване на
постъпилите по пощата книжа в съда се запазва пликът, като върху тях се
отбелязва и датата на пощенското клеймо с означение, че са получени по пощата.
Прилага заверени преписи от документите, представени с допълнителната искова
молба.
Бургаският окръжен
съд, след като прецени събраните и обсъдени по делото относими доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, доводите на страните и съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Установява се от приложените по делото доказателства,
че „ПБ Инвест” ЕООД чрез представляващия го ответник по настоящото дело П.С.Б., е подписал
на 21.05.2008 г.*** Запис на заповед (л. 10). Със същия дружеството се е
задължило без разноски и без протест, безусловно да плати на ищеца или на
негова заповед на датата 01.07.2010 г. сумата от 21 243 евро в офиса на клона
на лизингодателя в град Бургас, ул. „Александровска“ №2, ет. 1. Върху ценната
книга е положен неоспореният от гледна точка на автентичност подпис на авалиста
:ответникът П.С.Б., от което безспорно
следва, че той е запознат с неговото съдържание.
Подадено е заявление за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на записа на заповед (л. 7-9 вкл.), което е изпратено по
пощата на 01.07.2013 г.*** – обстоятелство, изрично обявено с определение №538
от закрито заседание от 23.05.2017 г. за служебно известно на настоящия състав.
Образувано е ч.гр.д. №5437/2013 г., в
производството по което са били издадени Заповед №3955 от 25.07.2013 г.
по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 29.07.2013 г. Видно от приложените по ч.гр.д.
№5437/2013 г. книжа, препис от поканата за доброволно изпълнение е получен от
авалиста на 31.03.2016 г., възражение е подадено в срок (л. 35 - на 13.04.2016
г.), от където произтича интереса на
лизингодателя от настоящия иск за установяване на вземането му по ценната
книга.Възражението е бланкетно,не са посочени причини, поради които се оспорва вземането, липсва изрично посочване, че се признава част от задължението, възражението е и необосновано.
Безспорно се установява от приложеното по делото
Решение №6 от 25.02.2010 г. на Окръжен съд – гр. Разград, че спрямо търговското
дружество-издател по процесния запис на заповед е открито производство по
несъстоятелност. С решение от 05.10.2010 г. по т.д.№ 94/09 г. на
Окръжен съд – гр. Разград (л. 76-77) „ПБ инвест“ ЕООД е и обявен в несъстоятелност. Видно от молба от
04.06.2010 г. (л. 82-85 вкл.) „ХИПО-АЛПЕ-АДРИА-АУТОЛИЗИНГ“ ЕООД е предявило
вземания към несъстоятелния длъжник по
т.д. №84/2009 г. на Окръжен съд – гр. Разград, които са посочени с размер от
общо 126 782, 17 лв., като в молбата е заявено , че в съответната сума се
включват неизплатените лизингови вноски, наказателни лихви за забава, данъци и
такси, както и такси за изпращане на уведомление за просрочени задължения от
лизингополучателя. От съдържанието на молбата е видно още, че „ПБ Инвест“ ЕООД
и „ХИПО-АЛПЕ-АДРИА-АУТОЛИЗИНГ“ ЕООД са сключили 7 договора за финансов лизинг,
всички в периода между март и ноември 2008 г., вземанията по които (в посочения
размер от общо 126 782, 17 лв.) синдикът не е приел в производството по
несъстоятелност (л.78). С определение №20 от 01.09.2015 г. съдът по
несъстоятелността се е произнесъл окончателно по възраженията на кредиторите с
неприети вземания, в т.ч. и „ХИПО-АЛПЕ-АДРИА-АУТОЛИЗИНГ“ ЕООД с настояща
фирма на „Хета Асет Резолюшън Ауто България“ ООД, като ги е оставил без
уважение, съответно не е приел вземанията по лизинговите договори в
производството по несъстоятелност, като несвоевременно предявени извън срока по
чл. 688 от ТЗ. Няма данни за предявени искове по чл.694 от ТЗ за установяване
на тези неприети вземания за целите на производството по несъстоятелност.
В молбата за предявяване на вземанията на „ХИПО-АЛПЕ-АДРИА-АУТОЛИЗИНГ“
ЕООД от 04.06.2010 г. сред останалите основания, от които произтичат оставащите
непогасени лизингови вноски, под пункт 2 е посочен Договор за финансов лизинг
№********* от 21.05.2008 г., по който лизингодателят е заявил, че са останали
дължими общо 58 087, 98 лв. Съгл. същия договор на лизингополучателя „ПБ
инвест“ ЕООД се прехвърля ползването, а след изплащане на предвидените вноски и
собствеността, върху автомобил марка Мерцедес SL280, срещу сумата от 81 333,33 евро без ДДС. В
приложение №2 са описани обезпеченията към този договор за финансов лизинг, включващи по
т.2 следното: записи на заповеди, издадени от „ПБ инвест“ ЕООД и авалирани от П.С.Б. (като е приложена примерна непопълнена бланка на
записа на заповед – на л. 90),а Приложение №4 представлява предварителен погасителен
план с изчислени вноски за главница и лихва по лизинга за период от 4 години,
подписан на 21.05.2008 г., Общите условия на „ХИПО-АЛПЕ-АДРИА-АУТОЛИЗИНГ“
ЕООД, неразделна част от договора за лизинг, също са подписани на 21.05.2008 г.
От представените от ответника писмени
доказателства: договор за покупко-продажба от 30.05.2008 год. , Фактура №********** от
17.05.2008 г., изд. от доставчика /производител/ на лизинговия обект и
подписана от лизингополучателя, както и кредитно известие към нея, съгл.
поръчка от 15.05.2008 г. свидетелство за регистрация на автомобил от 03.06.2008
год. и приемо-предавателен протокол, е видно, че ищецът е изпълнил поетите задължения по
договора за финансов лизинг, като „ПБ инвест“ ЕООД е получило във
фактическа власт автомобила на 03.06.2008 г.,като на същата дата е подписан и
погасителен план,
възпроизвеждащ предварителния погасителен
план, но с уточнения за
периодите на всяка отделна лизингова вноска и конкретния им
падеж. От приложените от ответника 7 бр. данъчни фактури (л. 107-113 вкл.),
издадени от „ХИПО-АЛПЕ-АДРИА-АУТОЛИЗИНГ“ ЕООД по договор №********* се
установява, че лизингодателят е осчетоводявал вземанията си към „ПБ инвест“
ЕООД в периода между 30.05.2008 г. и 01.09.2008 г. за конкpeтни по вид плащания на конкретни задължения-плащанията
са в равностойност в български лева на уговорени по договора плащания в евро. В представените дневни извлечения от движение по
разплащателна сметка на „ПБ Инвест“ ЕООД (л. 114, 115, 118-132 вкл.) за периода
от 12.03.2008 год. 05.03.2008 год. до 22.12.2008 год. като основания за плащане
са посочени договори за лизинг и фактури с фигуриращи номера, за които липсва
информация между кориците по делото, а платежните нареждания касаят други
договори за лизинг, част от които са описани по молбата за предявяване на
вземанията на лизингодателя в производството по несъстоятелност на „ПБ инвест“
ЕООД (тези на л. 116-117 са издадени на основание отнесени плащания по Договори
за лизинг № ********* и *********, описани в пункт 5 и 6 в молбата, а това на
л. 133, при цялата условност на нечетливото му копие – е с посочено основание
за плащане Договор за лизинг №*********, фигуриращ под пункт 1 в молбата от
04.06.2010 г.).
С оглед
приетата фактическа обстановка, съдът намира ищцовите претенции от правна страна за основателни, предвид
следните съображения:
От представения по делото запис на заповед се
установява, че същият е редовен от външна страна и обективира съобразно закона
действителна абстрактна сделка. От правната характеристика на записа на заповед
като ценна книга и авала следва, че задълженията на издателя на ефекта и
авалиста произтичат от самостоятелни правни сделки. Ценната книга съдържа
изискуемите реквизити по чл.535 от ТЗ, а именно, наименование запис на заповед,
безусловното обещание на издателя да заплати на поемателя сумата от 21 243 евро, дата и място на издаване, подпис на издателя
и падеж „на дата 01/07/2010 г.“. Следователно,
издателят е фиксирал падежа на определен ден, съгл. чл. 486 т. 4 ТЗ,който е
приложим съответно и към записа на
заповед на основание чл.537 от ТЗ съответно-в частта за определяне на падежа разпоредбите за менителницата са приложими,
поради това,че са съвместими с естеството
на записа на заповед и в глава 31 от ТЗ няма текстове, уреждащи въпросите, относими към
падежа като част от задължителното
съдържание по т.3 , чл.535 от ТЗ на този вид ценна книга.
С оглед
на особеностите на записа на
заповед като ценна книга в сравнение с
тези на менителницата, непредявяването му за плащане не
се отразява върху възможността да бъде ангажирана отговорността на издателя му, тъй като платец и издател при него съвпадат, за разлика от менителницата, при която платецът и издателят са различни лица.
Предявяването за плащане, с оглед на тази особеност, се
явява предпоставка само за поставянето на длъжника в забава и представлява
необходимото съдействие от кредитора за изпълнение на задължението. В
конкретния случай изискуемостта на вземането по записа на заповед е настъпила
на посочената дата за плащане – 01.07.2010 г., без да е необходимо
представянето му или отправяне на покана за плащане-приложим е и важи принципът
„срокът кани“.
Не е спорно, че на основание
чл.485 във вр. с чл.531, ал.1 във вр. с чл.537 от ТЗ давността по отношение на задължението
на авалиста е тригодишна и началния й момент е момента на падежа на записа на
заповед, а именно 01.07.2010 год. Какво бе установено и по-горе
в хода на производството по делото включително и след служебна справка по
заповедното производство в Районен съд гр.Бургас заявлението по чл.417 от ГПК е
било депозирано по пощата в последния ден на срока, а именно на 01.07.2013 год., поради което и възражението на ответника за погасяване
на задължението на авалиста по давност е неоснователно.
Основният
спорен въпрос по делото е дали авалистът-ответник може да прави възражения,
основани на каузалното правоотношение между ищеца и „ПБ инвест“ ЕООД, при
положение, че авалистът не е страна по това правоотношение.
Издателят е
изпаднал в забава с предявяването на
ценната книга, което се е случило на деня на падежа, предвид наличието на
неоспорения подпис на представляващия издателя „ПБ инвест“ ЕООД под тази дата, сочеща момента на предявяване върху
лицевата страна на ефекта. Неоснователно се явява възражението на ответника, че
лизингодателят е можел да предяви иска си още на 02.03.2010 г. – датата на обявяване на решението под № 6 от 25.02.2010 год. за откриване на
производството по несъстоятелност спрямо издателя на ценната книга и поради
това давността следва да се счита изтекла още на 02.03.2013 г. Съгласно чл.
617, ал. 1 от ТЗ всички парични задължения на длъжника стават изискуеми от
датата на решението за обявяване в несъстоятелност (05.10.2010 г.), а не от
откриване на производството и определяне на началната дата на
неплатежоспособността. Изискуемостта на едно задължение обаче няма как да
настъпи два пъти. След като падежът на ценната книга предшества обявяването в
несъстоятелност на длъжника, то следва да се приеме, че началото на
изискуемостта на вземането по записа на заповед е поставено на 01.07.2010 г.,
като от тогава е започнало и течението на погасителната давност (чл. 114, ЗЗД),
която съобразно чл. 531, ал. 1 от ТЗ е тригодишна, съответно е изтекла на
01.07.2013 г. Действително откриването на производство по несъстоятелност и
установяване неплатежоспособността на длъжника открива възможност за кредитора
да предяви вземанията си преждевременно. Израз на общия
принцип на чл. 71 от ЗЗД за загубване преимуществото на срока, уговорен в полза
на длъжника, след който кредиторът може да търси изпълнение е предвиден и в чл.505,
ал.2, т.2 от ТЗ във вр. с чл.511, ал.1 от ТЗ. Въпросните разпоредби обаче не
променят началния срок на давността, а представляват изключение от принципа,
предоставящ на кредитора възможността да предяви претенциите си преди
настъпване на изискуемостта на задължението на длъжника. Плащане по
менителничния ефект следователно може да бъде потърсено преди падежа, но това
изключение не се отразява върху началото на погасителната давност, тъй като не води до промяна на самия падеж. Авалистът,
аналогично на поръчителя отговаря както
длъжникът, т. е. считано от момента на
изискуемост на задължението, противопоставим на длъжника. Следователно следва
да се приеме, че вземането по записа на заповед срещу авалиста е щяло да се
погаси по давност на 01.07.2013 г., но изпълнение е било потърсено именно на 01.07.2013 г., поради което с
подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК
съгл. чл. 116, б. „б“ давността е прекъсната.
Освен това, издателят на запис на заповед и авалиста
по същия запис на заповед са страни в
самостоятелни правоотношения с поемателя по него, а не
участници в неделимо правоотношение. Следователно
фактите и възраженията относими към
правоотношението на единия, не са идентични и важими и за
другия, като те се преценят поотделно по отношение на всеки от
тях. Отномисите факти към възражението за давност спрямо
задължението на издателя, не са релевантни към възражението
за давност спрямо задължението на авалиста. При положение, че падежът на задължението е 01.07.2010 год. съгласно
процесния запис на заповед, то давността за авалиста по
същата ценна книга изтича на 01.07.2013 год. Именно на тази
дата по пощата е депозирано искането за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по отношение
на авалиста. Следователно основания за уважаване на възражението за
давност не са налице.
Видно от доводите
в отговора по исковата молба, т. 2.2 (л. 67) твърденията за наличие на каузално правоотношение са въведени от
ответника. Въвеждането е станало с оглед твърденията на ответника, че ищецът е
недобросъвестен приносител на записа на заповед. Поради
това и нему е разпределена тежестта да докаже пълно и главно връзката между
договора за финансов лизинг и процесния запис на заповед, издаден като негово обезпечение.
В този смисъл не са ангажирани никакви преки доказателства от авалиста. Следва
да се има предвид, че авалистът не може да противопостави на приносителя на
записа на заповед възражения, които хоноратът би могъл да направи поради
самостоятелния неакцесорен характер на задължението на менителничния поръчител.
Авалът има обезпечителна функция и цели да създаде по-голяма сигурност за
изпълнение на задължението на лицето, за което се дава. Но преди всичко трябва
да се установи обезпечителната функция на записа на заповед. С оглед представената молба до Окръжен съд – гр. Разград за предявяване на
вземанията на лизингодателя в производството по несъстоятелност на „ПБ инвест“
ЕООД се установи по делото, че между страните са били налице поне седем каузални правоотношения, произтичащи от договори за финансов лизинг, които са разполагали с различни обезпечения съгл. чл. 5.1.
от ОУ на (във вр. с т. 4 и Приложение №2 от договора за финансов лизинг
№*********), т.е. налице са били търговски
отношения във връзка с няколко сключени договора. Безспорно е, че ищецът е лизингодател
по тези договори за финансов лизинг, лизингополучател е „ПБ инвест“ ЕООД. Видно от Приложение №2 към договор
№********* (л. 89) като обезпечение са изброени записи на заповеди (множествено
число), издадени от „ПБ инвест“ ЕООД, авалирани от П.С.Б.. Сумата, посочена като
покупна цена в договора за лизинг (л. 87) и погасителния план наброява 93 107,
73 евро с ДДС и е противно на всяка извънпроцесуална логика погасяването й да
бъде гарантирано със запис на заповед, издаден за четири пъти по-малка сума
(21 243, 60 евро). Не са представени доказателства за обезпечителната
функция на записа на заповед, нито са установени вътрешните отношения между страните
по договора, поради което между кориците на делото остава неизяснена връзката
между ефекта и конкретно каузално правоотношение, за да се
изследва добросъвестността на ищеца. Единственото обстоятелство, което би обусловило свързаност между ценната книга и
договора за финансов лизинг №********* е това, че са издадени на една и съща
дата – 21.05.2008 г., Общите условия, както и погасителния план към процесния
договор също са подписани на тази дата. Последното представлява единствено
косвена индиция за връзката между записа на заповед и договора за лизинг, на който се позовава ответника и доказателства за
сключване и изпълнение на който ангажира, като липсва верига от други косвени
доказателства, които да доведат до единствен възможен извод за неразделност между
ценната книга и каузалното правоотношение. Вземането по запис на заповед
произтича от абстрактна сделка, на която основанието е извън съдържанието на документа.
В случая обаче ответникът не представи доказателства, които да свържат
основанието с обезпечението му. Поради което и релативните възраженията на
авалиста, произтичащи от каузалното правоотношение не следва да се разглеждат,
тъй като последният не е страна по него.
За пълнота на изложението следва да се уточни, че дори
и да беше доказана връзката между записа на заповед и договора за лизинг относителните
възражения на авалиста за погасяване на вземането на лизингодателя, поради
несвоевременното му предявяване в производството по несъстоятелност на издателя
на записа на заповед, са без основание. На първо място неупражнените права и
непредявените вземанията в производството по несъстоятелност се погасяват по
смисъла на чл. 739, ал. 1 ТЗ с прекратяване на производството по несъстоятелност
по чл. 735, ал. 1 ТЗ (арг. от Решение № 9 от 06.06.2016 г. по т.д.№ 3773 по от 2014г. на ВКС), а в случая
на „ПБ инвест“ ЕООД процедурата не е достигнала до този етап. Освен това принципно
е положението, че авалистите могат да черпят възражения от каузалното
правоотношение, само когато са свързани със злоупотреба с право или
недобросъвестност от страна на приносителя. Предявяването на иск срещу
авалиста, на основание записа на заповед, при знание на кредитора за непредявяване
на вземането в производството по несъстоятелност на длъжника, издател на
ефекта, не съставлява "недобросъвестност" или "злоупотреба с
право", по смисъла на чл. 465 ТЗ, предоставяща на авалиста право да
противопостави валидно възражение срещу хонората, основано на последиците за
вземането му, като кредитор по ефекта , на основание чл. 739, ал. 2 ТЗ. Менителничното поръчителство е едностранна, абстрактна
и формална сделка, по силата на която авалистът поема да отговаря солидарно с
издателя, спрямо поемателя, за заплащане вземането по ефекта. То има самостоятелен,
неакцесорен характер. Недобросъвестност
или злоупотреба с право, практиката възприема, че е налице при знание на хонората
за наличието на лични /относителни/ възражения на длъжника по каузалното
правоотношение, обезпечено с менителничния ефект, по което същият е кредитор. Визираните
в практиката хипотези, обаче, не могат да бъдат приравнени на хипотезата на непредявяване
на вземанията в производството по несъстоятелност на издателя на ефекта, нито на хипотезата на погасяване на правото вземането
по каузалното правоотношение, за обезпечаване на което е
издаден запис на заповед, да бъде предявено в производство
по несъстоятелност на издателя.
Кредиторът не губи правото си за удовлетворяване на
основание менителничния ефект срещу авалиста, след като по този начин не би
получил двойно плащане или по-общо след като по този начин не би получил
плащане, в противоречие със съществуващи и противопоставими от длъжника, относими
към съществуването на самото задължение, като резултат от развитието на
каузалното правоотношение, факти и обстоятелства, за чието съществуване
кредиторът знае и което пренебрегва, упражнявайки правата си по ефекта. Такъв
факт не е неприемането на вземанията в производството по несъстоятелност на
търговеца-издател, като последица от обстоятелства, стоящи извън съдържанието
на каузалното правоотношение и поведението на страните по същото, стига да не е
получено удовлетворяване на кредитора по някакъв паралелен начин (напр.
вземането на ищеца да е погасено в производството по несъстоятелност чрез
разпределяне на масата на несъстоятелността или чрез друг способ). Следователно
и предвид гореизложеното следва да се приеме, че дори и в случай, че връзката
между записа на заповед и каузалното правоотношение беше доказана, възраженията
на авалистите за недобросъвестност или злоупотреба с право от страна на
кредитора, поради неприемане на вземанията му в производството по
несъстоятелност на издателя на ефекта, биха били без основание.
Във връзка с положителните твърдения на ответника
авалист, на основание чл. 154 от ГПК, в
негова тежест е било възложено доказването на
заплащане на част от задълженията от страна на издателя на записа на заповед по договора за финансов лизинг и за погасяване на вредите от неизпълнението
с получаване от страна на лизингодателя
на заместваща облага /лек автомобил
„Мерцедес“ SL „280“/
след прекратяване на лизинговия договор. Нито едно от тези твърдения не бе
доказано. Ответникът е посочил, че е издателят
на записа на заповед и лизингополучател по конкретен договор за финансов
лизинг, е погасил „част“ от задължението си, като не се конкретизира в какъв размер е тази
част, като само е представил фактури,
издадени от лизингодателя за плащанията, които издателят е направил, платежни нареждания и
извлечения от движение по разплащателна сметка (обсъдени вече по настоящото изложение). По
нито един от които документи не може да се направи извод за направено плащане,
дължимо по посочения от ответника лизингов договор, като обезпечен именно с процесния запис на заповед. Преди всичко, не бе установена категорично връзката между записа на заповед и каузалното
правоотношение-договор за финансов лизинг № *********, поради което и възраженията на ответника следва да се приемат
за неоснователни.
С оглед
основателността на главната претенция, доказана по основание и по размер, се
явява и акцесорната такава за присъждане на обезщетение в размер на законната
лихва за периода на забавата. Както бе изяснено по-горе в настоящото изложение,
издателят, а и авалистът по ефекта, са изпаднали в забава с поканата за
плащане, а именно – с предявяването му, следователно от 01.07.2010 г.,
следователно и обезщетение за забава се дължи от тази дата, но тъй като се
касае за иск по чл.422 от ГПК, при който
обезщетението за забава в размер на законната лихва се установява доколкото е
предявено в заповедното производство и от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за
изпълнение,то законната лихва се дължи
именно от 03.07.2013 г., както е посочено в заповедта под
№ 3955.
При това положение така предявените и
поддържани от ищцовата страна претенции следва да бъдат уважени. Съгласно ТР№4
от 18.06.2014 г. с решението по установителния иск по чл. 422 от ГПК съдът се
произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство – относно
размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски
съобразно с отхвърлената и уважената част от иска.
Предвид
изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да
възстанови на ищеца направените от последния разноски, съразмерно на уважената
част на иска. По делото не е представен
списък с разноски по чл. 80 от ГПК. Само, когато е доказано извършването
на разходи в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. В този смисъл следва да бъдат възстановени от ответника, направените от
ищеца разноски за държавна такса по предявения иск и държавна такса за разглеждане на заявлението
по чл. 417 от ГПК – общо 1 661, 93 лв., или по 830,97
лв. Поискано е юрисконсултско
възнаграждение по заповедното производство, заповедта за изпълнение по която е
издадена на 25.07.2013 г., в размер на
865, 49 лв., което следва да бъде присъдено в пълен размер. Претендираното в
исковото производство юрисконсултско възнаграждение обаче в размер от
1 776, 47 лв. следва да бъде служебно редуцирано от съда до предвидените
по чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ размери, предвид
приемането на чл. 78, ал. 8 от ГПК (ДВ, бр. 8 от 2017 г.) по време на
висящността на процеса. След прилагане на съответната разпоредба максималния
размер на възнаграждението следва да бъде 450 лв.Следователно общия размер на
разноските за настоящото производство е 1280,97 лв.
По изложените
съображения и на основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.485,ал.1 във вр. с
чл.538,ал.1 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 124 ГПК,че П.С.Б.,ЕГН ********** ***, в качеството на
авалист дължи
на „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН Ауто България“ ООД/предишно наименование „Хипо
Алпе-Адриа-Аутолизинг“ ООД/,с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, 1421, район Лозенец, бул.
„Черни връх“ №1-3, ет. 4 сумата от
21 243, 60 евро (двадесет и един хиляди двеста четиридесет и три
лева и шестдесет ст.), представляваща вземане по запис на заповед, издадена от
„ПБ Инвест“ ЕООД,ЕИК ********* на
21.05.2008 год. в гр.Бургас с падеж
01.07.2010 год. и предявен за плащане на 01.07.2010 год. ,ведно законната лихва
върху тази сума, считано от 03.07.2013 г. до окончателното плащане, които са предмет на издадени заповед за
изпълнение № 3955 от 25.07.2013 год. и
изпълнителен лист от 29.07.2013 год. по
ч.гр.д. №5437/2013 г.***.
ОСЪЖДА П.С.Б.
с посочен адрес: *** да заплати на „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН Ауто България“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, 1421, район Лозенец, бул. „Черни връх“ №1-3, ет. 4,
чрез пълномощника юрисконсулт Александър
Тунчев направените в заповедното производство разноски,а именно
830,98 лв.-за държавна такса и 865,49 лв.-юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК П.С.Б. с посочен
адрес: *** да заплати на „ХЕТА АСЕТ
РЕЗОЛЮШЪН Ауто България“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, 1421, район Лозенец, бул.
„Черни връх“ №1-3, ет. 4, чрез
пълномощника юрисконсулт Александър Тунчев
направените в настоящото първоинстанционно производство разноски в общ размер
от 1280,97 лв. (хиляда двеста и осемдесет лева и деветдесет и седем ст.).
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването на препис от него на страните пред Бургаски апелативен съд.
Съдия: