Р Е Ш
Е Н И Е
№
Гр. Варна, 2020 година
В името на народа
Административен
съд – гр.Варна, ІІІ касационен състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети
ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Янка ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Дарина
РАЧЕВА
Искрена
ДИМИТРОВА
при участието на
прокурора Тони Томов и секретаря Деница Кръстева, като разгледа докладваното от
съдия Рачева касационно административно наказателно дело № 2401 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е второ по реда на чл. 208 от АПК, вр.
чл. 63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано
е по жалба от Т.В.Т. ***, ЕГН **********, срещу Решение № 48/31.07.2020 г. на
Каварненски районен съд, постановено по н.а.х.д. № 54 по описа на съда за 2019
г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 08-000501/310 от
16.11.2017 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Добрич.
В
жалбата се твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на
процесуалните правила и на материалния закон. По-конкретно касаторът твърди, че
не са проверени служебно събрани доказателства и не е изискал събиране на
доказателства за установяване на фактите във връзка с твърдяното нарушение на
чл. 40, ал. 2 от ЗАНН в административнонаказателното производство. Счита, че липсват
изложени мотиви на съда относно възраженията във въззивната жалба и направените
в съдебното производство възражения. Оспорва изводите на районния съд от фактическа
страна, както и правните му изводи за спазване на производството за предявяване
и връчване на акта за установяване на административно нарушение и за извършено
от касатора нарушение. Излага подробно доводи за незаконосъобразност на
потвърденото наказателно постановление. Моли за отмяна на решението на районния
съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда или
евентуално за отмяна на решението и на потвърденото с него наказателно
постановление. Моли за присъждане на адвокатско възнаграждение.
Ответникът
по касация, Дирекция „Инспекция по труда“ – Добрич изразява становище за неоснователност
на жалбата. Посочва, че в решението на районния съд са изложени мотиви по
доводите на въззивника. Моли решението да бъде оставено в сила и в полза на
дирекцията да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на
касационната жалба.
Съдът, след преценка
на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в
производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и от
надлежна страна, поради което е допустима.
Предмет
на контрол във въззивната инстанция е било Наказателно постановление №
08-000501/310 от 16.11.2017 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ –
гр. Добрич, с което на Т.В.Т., земеделски производител, в качеството му на
работодател за нарушение на чл. 63, ал. 1 и 2 от Кодекса на труда и на
основание чл. 414, ал. 3 от същия кодекс е наложена глоба в размер на 1500
лева.
От
доказателствата, представени с административната преписка и събрани в хода на
проведените две въззивни производства, районният съд приема за установено, че
при проверка, извършена на 15.06.2017 г. около 16,12 ч на нива в землището на
гр. Каварна, стопанисвана от ЗП Т., служители на дирекцията установили да
работят неопределен брой лица, сред които Б.С.С., който сеел пипер. Пред
проверяващите като ръководител се представил Т., в качеството си на земеделски
производител, който бил наел лицата да сеят пипер. Част от работещите лица
дошли при проверяващите, друга част се пръснали из нивата. Всеки от явилите се
в присъствието на инспекторите продиктували личните си данни, които били
записани на лист от проверяващия В.. След проверката поканили земеделския
производител да се яви в дирекцията и да представи конкретни писмени документи.
При явяването си на 21.06.2017 г. Т. представил трудов договор с Б.С. от
15.06.2017 г., заповед за прекратяване на трудовото правоотношение от
16.06.2017 г. и длъжностна характеристика. Трудовият договор бил регистриран на
15.06.2017 г. в 17,57 ч.
Констатациите
при проверката на място и по документи били отразени в протокол от 20.07.2017
г., който бил изпратен на Т. с препоръчана пратка, заедно с покана за явяване
за съставяне на актове за установяване на административни нарушения. Пратката
била получена от сина на Т., за което била оформена обратната разписка и
върната в дирекцията. На посочената в писмото дата земеделският производител не
се явил за съставяне на акта. Актът бил съставен при условията на чл. 40, ал. 2
от ЗАНН на 05.09.2017 г. и в него били отразени описаните обстоятелства и
изводите, че на 15.06.2017 г. Т. е допуснал до работа Б.С. без да му връчи
екземпляр от сключен трудов договор и копие от уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП, което е квалифицирано
като нарушение на чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от КТ.
Актът
бил изпратен на Т. с препоръчана пощенска пратка на 15.09.2017 г., получена от
сина на Т. на 27.09.2017 г. На 16.10.2017 г. актосъставителят взел със себе си
съставения акт, видял в гр. Каварна земеделския производител и го уведомил за
съставения акт, който Т. отказал да получи. Като свидетел на отказа в акта се
подписал К. К..
Въз
основа на акта, на 16.11.2017 г. било издадено обжалваното наказателно
постановление, в което била възпроизведена фактическата обстановка, описана в
акта, и правната квалификация на деянието, и за нарушението на земеделския
производител била наложена глоба по чл. 414, ал. 3 от КТ в размер на 1500 лева.
При
така установените факти, от правна страна районният съд приема, че актът за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление са
издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма и
съдържание.
Намира,
че в хода на административнонаказателното производство не са били извършени
нарушения на процесуалните норми, каквито са били твърдяни от въззивника.
Обсъжда подробно обстоятелствата по получаване на препоръчаните писмени пратки
от страна на сина на земеделския производител и приема, че поканата за
съставяне на акт за установяване на административно нарушение е връчена при
спазване на чл. 180, ал. 2 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН и съответно въззивникът е
бил надлежно и своевременно поканен по смисъла на чл. 40, ал. 2, предл. 2 от ЗАНН, поради което липсва нарушение на правилата относно съставяне на акта в
отсъствието на нарушителя. Излага мотиви по твърдението за нарушение на чл. 40,
ал. 2 от ЗАНН, изразяващо се в съставяне на акта на дата, различна от датата в поканата,
като посочва, че това не е процесуално нарушение. По отношение на предявяването
и връчването на акта за установяване на административно нарушение, съдът
приема, че направеният от актосъставителя опит за предявяване и връчване на
акта е бил осуетен от отказа на нарушителя, свидетел на което е станало друго
лице, отразено и подписало в потвърждение на отказа. Районният съд излага и
подробни мотиви относно съдържанието на акта и наказателното постановление,
като приема, че нарушението, описано в акта и постановлението е конкретизирано в
достатъчна степен и правото на защита на жалбоподателя не е нарушено. Приема за
извършено описаното нарушение, изразяващо се в допускане до работа на Б.С. на
15.06.2017 г. преди да му е връчен екземпляр от уведомлението по чл. 62, ал. 3
от КТ за регистрация на трудовия договор, което е безспорно установено от
документите, представени от земеделския производител при проверката, и от
справка в ТД на НАП. Излага мотиви в подкрепа на извода си за правилна правна
квалификация на деянието по чл. 63, ал. 2 от КТ, за правилно определена
санкционна разпоредба и наложено административно наказание в минимума по
приложимата норма. Мотиви са изложени и по твърденията за маловажност на случая
и за изтекла погасителна давност.
Касационната
инстанция възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и
правните му изводи, поради което в съответствие с чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК не е необходимо да ги преповтаря и препраща към тях.
По
същество основната част от доводите в касационната жалба се отнасят до твърдяни
пороци на административнонаказателното производство, на акта за установяване на
административно нарушение и на наказателното постановление.
Доводите
за неизвършени процесуални действия на районния съд за събиране на
доказателства и за неправилно ценене на събраните доказателства не се споделят
от касационната инстанция.
Правилни
са изводите на районния съд, че със съставянето на акта за установяване на
административно нарушение в отсъствие на касатора не са нарушени правилата на
чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, доколкото безспорно е установено, че поканата е била
изпратена на адреса на земеделския производител с препоръчана пратка и получена
от пълнолетен член от семейството му. Няма разпоредба от ЗАНН, още по-малко
императивна, която да задължава актосъставителя да състави акта на точната дата
и час, за която е поканен, но не се е явил нарушителят. Обстоятелствата по
предявяване и връчване на акта са изяснени от фактическа страна от съставените
документи и събраните свидетелски показания, като изводите на районния съд за
правилно прилагане на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН са обосновани и законосъобразни. Мотивите
относно твърдяните процесуални нарушения в административнонаказателното
производство са логично изложени, последователни и достатъчно подробни, за да
позволят на страните да разберат съображенията на въззивната инстанция, а на
касационната инстанция – да извърши проверка по основанията в касационната
жалба. Решението съдържа и мотиви конкретно по описаните на стр. 6 от
касационната жалба възражения.
Изводите
за извършено нарушение са в съответствие с установените от районния съд факти,
а именно, че за С., който е възприет от проверяващите да полага труд на
стопанисвания от Т. имот и който сам е предоставил на проверяващите точните си
данни – три имена и ЕГН, допълнително при документалната проверка от страна на
земеделския производител е представен трудов договор със същите данни (редовни
при това), регистриран в ТД на НАП в деня на проведената проверка, но в
по-късен час. Предвид това, правилно
районният съд е формирал извод за осъществен състав на нарушение по чл. 63, ал.
2 от КТ от страна на земеделския производител.
При извършена служебна проверка на
обжалваното решение извън наведените в касационната жалба оплаквания съобразно
изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК не се установяват пороци във връзка с
неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, поради
което същото следва да бъде оставено в сила.
При този изход от
производството следва да бъде уважено искането за присъждане на разноски на
ответника по касация на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН в минималния размер по
чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37 от Закона за
правната помощ, или 80 лева.
Въз основа на
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение
първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Варна, Трети
касационен състав,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ в сила Решение № 48/31.07.2020 г. на Каварненски
районен съд, постановено по н.а.х.д. № 54 по описа на съда за 2019 година.
ОСЪЖДА Т.В.Т.
***, ЕГН **********, да заплати на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Добрич сумата 80 (Осемдесет) лева
възнаграждение за юрисконсулт.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.