Решение по дело №434/2024 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Т. И. Г. с [ЕГН] от [населено място], община Сандански, подадена чрез адв. Д. К. срещу Решение № 211/09.07.2024 г. по АНХД № 346/ 2024 г. по описа на Районен съд-Добрич, с което е потвърдено Наказателно постановление № 11-01-1108/2023 от 16.02.2024 г. на директора на АДФИ [населено място], с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 112, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 58, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ЗОП и на основание чл. 257 във връзка с чл. 261, ал. 2 от ЗОП е наложено административно наказание глоба в размер на 5 000 (пет хиляди) лева.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. В условие на евентуалност се релевира наличието на предпоставките за прилагане на на института на маловажния случай.

Твърди се, че районният съд в своя съдебен акт е допуснал съществени нарушения, като е приел, че в административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните и материалните правила при издаване на атакуваното наказателно постановление.

Възразява срещу приложение в настоящия казус на разпоредбите на Закона за обществените поръчки, като заявява, че обществените отношения във връзка със сключения между „ВиК Добрич“АД и „Енерго Про Продажби“ АД договор за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция, са уредени с други специални нормативни и подзаконови актове. Релевира, че снабдяването с електрическа енергия от доставчик от последна инстанция, може да се осъществи от титуляра на лицензията за доставка и разпределение на електрическата енергия за Североизточна България - оператора „Енерго Про Продажби“ АД. Обектите на „ВиК Добрич“АД попадат в територията, върху която се осъществява лицензионната дейност на „Енерго Про Продажби“ АД. Набляга се върху факта, че обществената поръчка е възложена при приложение на процедура на договаряне без предварителна покана за участие, когато е необходимо неотложно възлагане на поръчката поради изключителни обстоятелства и не е възможно да се спазят процедурните срокове. Адресат на задължението по чл.112, ал. 1, т. 2 от ЗОП за предоставяне на документи се излага, че не е възложителят на обществената поръчка, а нейният изпълнител, което изключва осъществяване на субективната страна на състава на административнонаказващата норма.

Позовава се на „изключителни обстоятелства“, по смисъла на §2, т. 17 от ДР на ЗОП - обстоятелства, предизвикани от непредвидими за възложителя събития, като природно бедствие, авария или катастрофа, както и други, които увреждат или непосредствено застрашават живота или здравето на хората, околната среда или националната сигурност, като се твърди, че се касае за застрашаване на обществените отношения, водещи до оставянето на потребителите на област Добрич без вода, поради липсата на ток на помпените станции, което според него аргументирано е включено в мотивите към решението за откриване на процедура, както и в обявлението за възлагане на обществена поръчка. На последното обстоятелство и на основание чл. 54, ал. 4 от ЗОП се позовава като причина касаторът, за да отпадне изискването на чл. 112, ал.1, т. 2 от ЗОП за представяне на документите по чл. 58, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗОП, удостоверяващи липсата на основанията за отстраняване на изпълнителя от процедурата и съответствието с критериите за подбор.

Релевира се, че „Енерго Про Продажби“ АД, като изключителен лицензиент не представя документи при сключването на договори.

Оспорва се размера на наложената глоба, като се заявява, че не е налице отбелязване на стойността на договора. Представя се неяснота в описателната част на административното нарушение, дали се отнася до сключване на договор за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция или че участникът е следвало да бъде отстранен от процедурата, поради непредставяне на документ. Настоява се за прилагане на института на маловажния случай.

При тези аргументи се иска съдът да отмени решението на въззивната инстанция, респ. атакуваното наказателно постановление.

Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на жалбата и иска решението на въззивния съд да бъде оставено в сила като правилно. Претендира сторените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на касатора.

Представителят на Окръжна прокуратура – Добрич изразява становище, че касационната жалба е основателна. Релевира наличието на предпоставките за приложение на института на маловажния случай, поради обстоятелствата, че деянието не притежава висока степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на нарушения от този вид. При тези мотиви иска решението на Районен съд-Добрич да бъде отменено.

Административен съд – Добрич, като прецени направените по делото доводи и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна в производството по делото, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

За да постанови обжалваното решение, е прието от Районен съд-Добрич, че на 20.04.2022 г., в [населено място], касаторът, в качеството му на изпълнителен директор на „ВиК Добрич” АД и секторен възложител на обществени поръчки по смисъла на чл. 5, ал. 4, т.1 от ЗОП, е сключил Договор с предмет „Доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция”, за всички обекти, посочени в Приложение № 1, неразделна част от договора с „Енерго-Про Продажби” АД [населено място], който при подписване на договора не е представил документи:

1. за обстоятелствата по чл. 54, ал. 1, т. 1 - свидетелство за съдимост;

2. за обстоятелството по чл. 54, ал. 1, т. 3 - удостоверение от органите по приходите и удостоверение от общината по седалището на възложителя и на кандидата или участника;

3. за обстоятелството по чл. 54, ал. 1, т. 6 и по чл. 56, ал. 1, т. 4 -удостоверение от органите на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда".

Нарушението е разгледано строго формално, като е прието, че към момента на сключване на договора тези документи са липсвали.

Институтът на маловажния случай не е приложен поради разходване на публични средства, техния размер и липсата на обстоятелства, обосноваващи по-ниска степен на обществена опасност на деянието и дееца.

При така установените факти съставът на Районен съд – Добрич приема, че наказателното постановление не страда от съществени пороци, които да налагат отмяната му и го потвърждава изцяло.

Решението е неправилно.

Въззивната инстанция неправилно е интерпретирала събраните доказателства, установяващи фактическата страна на спора.

Между „ВиК Добрич“АД и „Енерго Про Продажби“АД е сключен договор за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция за обекти, присъединени на средно и ниско напрежение за нуждите на „ВиК Добрич“ АД.

„ВиК Добрич“АД е с предмет на дейност поддържане и експлоатация на водоснабдителни и канализационни мрежи и системи, пречиствателни станции и съоръжения на територията на общините, ВиК услуги за населението и др.

С Решение № РД-03-ОП-5/12.04.2022 г. е открита процедура от възложителя на обществени поръчки, по чл. 138, ал. 1 от ЗОП във връзка с чл. 79, ал.1, т. 3 от ЗОП с предмет - доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция за обекти, присъединени на средно и ниско напрежение за нуждите на „ВиК Добрич“ АД. Процедурата предполага продължителност от 12 месеца.

КЕВР е издала Лицензия №Л-410-17/01.07.2013 г. на „Енерго Про Продажби“ АД, като доставчик от последна инстанция, за доставка на електрическа енергия за територията на областите Варна, Велико Търново, Габрово, Добрич, Разград, Русе, Силистра, Търговище и Шумен, което обуславя извода относно притежанието от дружеството на изключителни права по смисъла на §2, т. 47 от ДР на ЗОП за изпълнението на дейността, предмет на поръчката. При тези аргументи изборът за възлагането на поръчката по чл. 79, ал. 1, т. 3 от ЗОП чрез договаряне без предварителна покана за участие по чл. 18, ал.1 , т. 9 от ЗОП, е правилен.

В решението за откриване на обществената поръчка и на основание чл. 54, ал. 4 от ЗОП е посочено от възложителя, че при сключване на договора, не се изисква прилагане на документите по ал. 1 на чл. 54 от ЗОП.

Разпоредбата на чл. 54, ал. 4 от ЗОП регламентира възможност за възложителя да не приложи изискванията на алинея първа на текста – за отстраняване от участие при определени хипотези при поръчки, възлагани на основание чл. 79, ал. 1, т. 3 от ЗОП, когато се налага да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, което бъде мотивирано в обявлението за възлагане на поръчката. От изложените доказателственорелевантни факти следва извода, че непредоставянето на вода и ВиК услуги за период от 12 месеца неминуемо би накърнило съществено обществения интерес, с което касационният състав споделя, че процесният казус попада в хипотезата на чл. 54, ал. 4 от ЗОП, която дава възможност на възложителя – касатора по делото, да не отстранява участници в процедурата при определени хипотези, установени с документи по чл. 58 от ЗОП. Въпреки липсата на словесно описание за избора на поръчката, посочването на законовата разпоредба е в изложения по-горе смисъл. В тази насока непредставянето на тези документи не осъществява състава на административнонаказателната норма на чл. 254, ал. 1, във връзка с чл. 112, ал.1, т. 2, във връзка с чл. 58 от ЗОП.

С оглед изложеното касационната жалба е основателна. Районен съд – Добрич е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен.

При този изход на делото и своевременно направеното искане на касатора следва да се присъдят сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, които с оглед направеното възражение за прекомерност трябва да се намалят под минималния, визиран в чл. 18 ал. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, размер, като се присъдят по 600 лева с ДДС за всяка инстанция предвид правната и фактическата сложност на делото и като се съобрази тълкуването, дадено с Решение от 25.01.2025 г. по дело С-438/22 на СЕС.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Добрич, I касационен състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 211/09.07.2024 г. по АНХД № 346/ 2024 г. по описа на Районен съд-Добрич, като вместо това постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 11-01-1108/2023 от 16.02.2024 г. на директора на АДФИ [населено място], с което на Т. И. Г. за нарушение на чл. 112, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 58, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ЗОП и на основание чл. 257 във връзка с чл. 261, ал. 2 от ЗОП е наложено административно наказание глоба в размер на 5 000 (пет хиляди) лева.

ОСЪЖДА АДФИ да заплати на Т. И. Г. сумата в размер на 1200 (хиляда и двеста) лева с ДДС, представляваща сторените по делото разноски в двете инстанции.

Решението е окончателно.