РЕШЕНИЕ
№ 602
гр. Варна, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Ана Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело №
20243110102328 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен е иск с процесуалноправно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК и
материалноправно такова – чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД от Е. М. Е., седалище и адрес на управление: гр. С., р. В., ж.к. М. Д., ул. Р. П.- К.№ **-
***, ЕИК *****, пълномощник адвокат Р. Ж. М. против Л. Л. Х., ЕГН **********, настоящ
адрес: гр. В., бул. С. № *****, ет. ****, ап. ****.
Ищецът заявява, че на 29.05.2009 г. е сключен Договор за потребителски кредит
между С. ***** и ответника, по силата на който банката предоставила на кредитополучателя
кредит в размер на 20 000.00 лева. Годишният процент на разходите (ГПР) по кредита е
14.25 %. Погасителните вноски за издължаване на кредита, включително дължимите
възнаградителни лихви, следвало да се заплащат ежемесечно в размер на по 313.55 лева
като крайният срок на погасяване на кредита е 29.05.2019 г. или общо 120 анюитетни
вноски. Всяка вноска включва в себе си два компонента- част от главницата плюс
възнаградителна лихва. След усвояване на кредита кредитополучателят е извършил
погасявания, поради което размерът на дължимата сума по кредита е намалял. С предходно
заявление по чл. 410 от ГПК срещу ответника е водено ч.гр.д. № ****/2021 год. по описа на
ВРС, по което е издадена заповед за изпълнение на час от задължението. Ответникът е
заплатил дължимото по заповедта изцяло. За останалата част от задължението за главница
кредиторът подал заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. №
14857/2023 год. и издадена заповед за сумата 5259.00 лева, срещу която длъжникът е подала
1
възражение по чл. 414 от ГПК и това обусловило правния интерес на ищеца да предяви
настоящия иск за установяване на вземането си.
Ищецът се легитимира като кредитор на вземането по силата на Договор за продажба
и прехвърляне на вземания (цесия) от 28.09.2012 г. и приложенията към него. На 09.10.2020
г. уведомлението за цесия било изпратено на длъжника, но липсват данни да е връчено, нито
пък ищецът навежда подобен факт.
Ищецът моли да бъде признато за установено съществуването на вземане в полза на
**** М. **** срещу длъжника Л. Л. Х. в размер на 5259.00 лева, представляващо
единствено главница по договора за кредит.
В уточняваща молба с вх. № 73496/16.09.2024 год. ищецът сочи, че претендираната
главница е остатъчна за целия период на договора (от 29.05.2009 год. до 29.05.2019 год.),
след частично погасяване на сумата 3500 лева- главница за периода от 25.07.2016 год. до
29.05.2019 год. по ч.гр.д. № 11729/2021 год. по описа на ВРС. В случай, че съдът не
възприеме посочения период и доколкото изчисленията за търсената сума са направени въз
основа на конкретен период, то остатъкът от непогасената главница по кредита, предмет на
настоящото дело, да се счита за периода 25.07.2016 год.- 29.05.2019 год., какъвто е периодът,
за който е поискано и издадена заповед по чл. 410 от ГПК в предходното заповедно
производство по ч.гр.д. № 11729/2021 год.
Ищецът претендира разноски в заповедното и исковото производство.
В указания срок ответникът е подал отговор, оспорва иска по същество, прави
възражение, че цесията не е надлежно съобщена на длъжника, както и че вземането е
погасено по давност.
Съдът, след като прецени събраните в процеса писмени доказателства и гласни
доказателствени средства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно
убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
На 29.05.2009 г. е сключен Договор за потребителски кредит между С. **** и
ответника, по силата на който банката предоставила на кредитополучателя кредит в размер
на 20 000.00 лева. Годишният процент на разходите (ГПР) по кредита е 14.25 %.
Погасителните вноски за издължаване на кредита, включително дължимите възнаградителни
лихви, следвало да се заплащат ежемесечно в размер на по 313.55 лева като крайният срок
на погасяване на кредита е 29.05.2019 г. или общо 120 анюитетни вноски. Всяка вноска
включва в себе си два компонента- част от главницата плюс възнаградителна лихва. След
усвояване на кредита кредитополучателят е извършил погасявания, поради което размерът
на дължимата сума по кредита е намалял. С предходно заявление по чл. 410 от ГПК срещу
ответника е водено ч.гр.д. № 11729/2021 год. по описа на ВРС, по което е издадена заповед
за изпълнение на час от задължението. Ответникът е заплатил дължимото по заповедта
изцяло. За останалата част от задължението за главница кредиторът подал заявление по чл.
410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 14857/2023 год. и издадена заповед
за сумата 5259.00 лева, срещу която длъжникът е подала възражение по чл. 414 от ГПК.
2
Страните не спорят, че вземането на банката е прехвърлено на ищеца с договор за
цесия от 28.12.2012 год.
Вещото лице по приетата като неоспорена от страните съдебно- икономическа
експертиза дава заключение, че по процесния договор за кредит са погасени общо 5 919.07
лева в ***** **** в периода от 29.06.2009 год. до 29.02.2012 год. и 4080.00 лева в ищцовото
дружество по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 11729/2021 год. Към момента
на изготвяне на заключението данните са идентични с тези към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Общото задължение по договора за
кредит е в размер на 21 276.25 лева, като по отделни елементи данните са следните:
-Главница – 15 440.91 лева;
-Редовна договорна лихва за периода от 29.01.2011 г. до 28.09.2012 г. – 4 089.83 лева;
-Наказателна лихва за периода от 28.02.2011 г. до 28.09.2012 г. – 1 745.51 лева.
Крайният срок на погасяване на кредита е 29.05.2019 г., като не е обявяване неговата
предсрочна изискуемост.
Ч.гр.д. № 14857/2023 год. по описа на ВРС е образувано на 15.11.2023 год.
Според погасителния план общият размер на дължимата главница за периода пет
години преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано
ч.гр.д. № 14857/2023 год. /т.е. от 29.11.2018 год. до 29.05.2019 год./ е 2139.40 лева.
Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните в производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от правна
страна следното:
Искът по чл. 415, вр. чл. 422 от ГПК е установителен и има за предмет установяване
по отношение на ответника съществуването на вземания на ищеца, които са предмет на
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в хипотезата на постъпило възражение на
длъжника срещу заповедта.
Интересът от търсената с иска защита е от категорията на абсолютните процесуални
предпоставки за съществуването на правото на иск, която изрично е предвидена за
установителните искове в чл. 124, ал. 1 ГПК. Съществуването на интерес от положителен
установителен иск е свързано с оспорването на претендирано от ищеца право. В случая с
оглед твърдението на ищеца, че задължението на ответника по договора за кредит не е
изпълнено, трябва да се приеме, че за него съществува интерес от установяване на
вземанията.
По делото не е спорно, че вземането на ищеца произтича от Договор за
потребителски кредит между **** А**** и ответника, сключен на 29.05.2009 год.
Вземанията по договора са прехвърлени на ищеца с Договор за прехвърляне на парични
вземания от 28.09.2012 г., с който първоначалният кредитор прехвърля на ищеца портфейл
от вземания, описани в Приложение №
По възражение на ответника е представено четливо копие, в края на което се съдържат
подписи на страните по договора за цесия. При това положение и при липсата на наведени
допълнителни аргументи, както и доказателствени искания от страна на ответника в тази
посока, съдът намира възражението му за липса на връзка между договора и приложението,
3
за неоснователно.
Ответникът прави възражение и относно съобщаването на цесията на длъжника.
Действително, до предявяване на иска такива данни липсват, но ищецът изрично е посочил,
че длъжникът следва да се счита за уведомен с получаване на исковата молба и приложеното
към нея уведомление за цесия.
Във формираната с редица решения на ВКС задължителна практика (решение № 3 от
16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК, решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС
по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009
г., II т. о., ТК и др.), безпротиворечиво се приема, че уведомлението за цесията, изходящо от
цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със
същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, предл. първо от
ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.
99, ал. 4 от ЗЗД. Уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането
следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след
предявяване на иска на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК.
Така е и в разглеждания случай. Като приложение към исковата молба ищецът е
представил и уведомително писмо до длъжника, изходящо от цедента и адресирано до
ответника. Уведомлението, заедно с исковата молба и останалите писмени доказателства, се
считат връчени на ответника на 05.04.2024 год. с връчването на книжата по делото, поради
което следва да се приеме, че прехвърлянето на вземанията по сключения договор за
потребителски кредит в полза на ищеца е произвело действие спрямо ответника.
Представено е Потвърждение за извършената цесия от 01.11.2012 г. с приложена към
него таблица, в което фигурират трите имена на ответника, посочен е договор за кредит и
размера на задължението по него, но в него не е посочена дата на предсрочна изискуемост.
Ищецът в този смисъл сочи, че не е обявявана предсрочна изискуемост на задължението по
договора за кредит, т.е. той не е станал автоматично предсрочно изискуем. Обявяването на
предсрочна изискуемост според константната практика на ВКС, представлява изменение на
договора за кредит, което следва да бъде нарочно извършено от кредитора и да достигне до
знанието на длъжника по несъмнен начин.
Спорно между страните е и погасяването на задължението на ответника по давност,
каквото изрично възражение е направено и в заповедното производство, и в отговора на
исковата молба.
Когато вземането на банката по кредита е разсрочено на отделни погасителни
вноски, изискуемостта на съответната част от главницата настъпва в различни моменти по
силата на постигнатото от страните съгласие, което има силата на закон между тях. За
съответната част от главницата изискуемостта настъпва с изтичането на срока за плащането
й, от който момент за тази част кредиторът може да търси изпълнение, включително и по
съдебен, т. е. принудителен ред, поради което бездействието му се санкционира с течение на
давностния срок по отношение на тази част от вземането по кредита. Да се приеме
4
противното, означава да не се зачете волята на страните по договора относно различната
изискуемост на частите от главницата по всяка от дължимите вноски и свързаното с нея
течение на давността. В случая не става въпрос за предложено частично изпълнение от
страна на длъжника без съгласието на кредитора, а за разсрочено изпълнение на главницата
по кредита, за което страните са постигнали съгласие още при сключването му или с
допълнително споразумение. Ето защо, не може да се приеме, че от една страна, кредиторът
има право да търси изпълнение от изискуемостта за съответната част от вземането, но от
друга страна, бездействието му да го направи, да не води до течение на давностния срок за
тази част от вземането. В този смисъл началният момент, от който започва да тече
давностният срок за вземания за главница по погасителни вноски по договор за банков
кредит е моментът на изискуемостта на съответната вноска.
Основателно е възражението на ответника за погасяване на част от претенциите за
главница поради изтекла погасителна давност.
Съдържанието на понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” от
ЗЗД е изяснено с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г.,
ОСГК. В задължителната съдебна практика, формирана с решения на ВКС по чл. 290 от
ГПК се приема, че при договора за паричен заем, при който връщането на заетата сума е
уговорено да стане на вноски, е налице неделимо, а не периодично плащане. Изтъква се, че
в този случай се касае до съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на
длъжника на части /арг. от чл. 66 от ЗЗД/, без това да превръща договора в такъв за
периодични платежи. Приема се, че приложимият давностен срок за погасяване на
задължението по главницата на договора за заем, когато връщането на тази главница е
разсрочено на отделни вноски е общият петгодишен срок по чл. 110 от ЗЗД, а не краткият
тригодишен такъв по чл.111, б.”в” от ЗЗД. Задължителната съдебна практика обаче не
установява някакъв различен момент от този, установен в закона – чл. 114, ал.1 от ЗЗД, от
който да започва да тече давностният срок. В този смисъл щом връщането на главницата на
кредита е уговорено да става на отделни вноски с определени падежи, то и изискуемостта на
задължението по всяка вноска настъпва отделно, респ. давностният срок за всяка от тях тече
самостоятелно от датата на нейния падеж съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът е уточнил, че претендираната сума е за главници за периода от 25.07.2016
год. до 29.05.2019 год.
Към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК- 15.11.2023 год. год. са
били изтекли 5 години от падежа на главниците за периода до 29.10.2018 год. включително.
По отношение на главниците за периода 29.11.2018 год.- 29.05.2019 год. в общ размер
2139.40 лева погасителната давност не е изтекла и тази сума е дължима от ответника.
Според ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС по т.д.№ 4/2013г. на ОСГТК, с решението по
установителния иск съдът се произнася и по дължимостта на разноските за заповедното
производство - относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на
тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. В случая, предвид
частичната неоснователност на установителния иск, частично следва да бъдат редуцирани
5
разноските в заповедното производство и частично уважени сторените от ищеца в исковото,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. В този смисъл ответникът дължи на ищеца разноски в
заповедното производство в размер на 42.79 лева за държавна такса, както и съразмерно на
уважената част от иска разноски в исковото производство- 327.55 лева при направени такива
в общ размер 805.18 лева (105.18 лева- държавна такса и 700.00 лева- депозити за
възнаграждение на вещото лице). Ищецът не е представил доказателство за заплатено
адвокатско възнаграждение. Ответникът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на
900.00 лева, като съобразно отхвърлената част от иска, следва да му се присъдят 533.87 лева.
По компенсация ищецът дължи разноски на ответника в размер на 163.53 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземането на ***** М. ****,
седалище и адрес на управление: гр. С., р. В., ж.к. М. Д., ул. Р. П.- Казанджията № **** ,
ЕИК *******, пълномощник адвокат Р. Ж. М. по отношение на Л. Л. Х., ЕГН **********,
настоящ адрес: гр. В., бул. С. № *****, ет. *****, ап. **** за сумата: 2139.40 лева- главница
по Договор за потребителски кредит, сключен между ***** А**** и Л. Л. Х. на 29.05.2009
год., вземанията по който са прехвърлени на ищеца ***** М******** Е. с договор за цесия,
дължима за периода 29.11.2018 год.- 29.05.2019 год., ведно със законната лихва за периода от
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК- 15.11.2023 год. до изплащане на задължението,
като ОТХВЪРЛЯ иска над тази сума до предявената 5259.00 лева като погасена по давност.
ОСЪЖДА ***** М. Е*****, седалище и адрес на управление: гр. С., р. В., ж.к. М. Д.,
ул. Р. П. К. № *********, ЕИК *****, пълномощник адвокат Р. Ж. М. да заплати на Л. Л. Х.,
ЕГН **********, настоящ адрес: гр. В., бул. С. № *****, ет. ****, ап. ***** сумата 163.53
лева, представляваща разноски по компенсация в заповедното и исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6