РЕШЕНИЕ
№ 1635
гр. Варна, 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Анелия Ц. Тотева
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20213110113818 по описа за 2021 година
Ищцовото дружество „*** сочи, че въз основа на подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу ответника
Б.И. е образувано ч.гр.д.№9212/2021г. на РС Варна. Издадена е заповед за изпълнение на
парично задължение, която е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и на
заявителя е указано, че може да предяви установителен иск срещу длъжника за вземането си.
Сочи се, че на 18.08.2020г. в полза на ответника е отпуснат потребителски кредит в размер
на 3 900лв., като сумата по същия е предоставена от кредитора, като общата сума която
ответника е следвало да изплати за погасяване на кредита е била определена на 7 415.10лв.
при ГПР в размер на 49.74% и при срок за погасяване от 42 месеца при погасяване на
кредита на равни части. Ищецът сочи, че ответникът е погасил първите две вноски, като към
момента на сезиране на съда със заявлението по чл.410 от ГПК е бил настъпил падежа за от
трета до девета вноски вкл. като по този начин към него момент 24.06.2021г. ответникът е
дължал 1 273.10лв. включващи 356.70лв. непогасена част от дължима главница за времето
от 20.11.2020г. до 20.05.2021г., 876.91лв. възнаградителна лихва за времето от 20.11.2020г.
до 20.05.2021г. и 39.49лв. лихва за забава за времето от 21.11.2020г. до 14.06.2021г. Моли се,
да се приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумите от 356.70лв. непогасена част от дължима главница за времето от 20.11.2020г. до
20.05.2021г. заедно със законната лихва от датата на сезиране на съда-24.06.2021г. до
окончателното и изплащане, 876.91лв. възнаградителна лихва за времето от 20.11.2020г. до
20.05.2021г. и 39.49лв. лихва за забава за времето от 21.11.2020г. до 14.06.2021г. и да се
1
присъдят сторените в исковото и заповедното производства разноски.
Ответникът по иска в срока по чл.131 от ГПК е подал отговор в който сочи, че
оспорва същия изцяло по основание и размер. Уговорената по процесния договор
възнаградителната лихва по договор за заем с код М0000002095/18.08.2020 г. Лихвеният
процент по договора е фиксиран в размер на 41%, от което следва, че същият е неясен за
страните и че са нарушени изискванията на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК. По договора е приложен
непроменлив лихвен процент, поради което е неприложима разпоредбата на чл.33а от ЗПК
за прилагане на методиката на изчисляване на референтен лихвен процент. Според
разпоредбите на ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са
уговорени индивидуално. Според чл.146, ал.2 от ЗЗП не са индивидуално уговорени
клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи
условия като процесният договор не можел да бъде квалифициран като такъв при общи
условия. Смята, че при предварително изготвените от търговеца клаузи, каквито очевидно са
налице с оглед типовия характер на договора, а и предвид дейността на дружеството
заемодател, не са взети предвид разпоредбите на чл.146, ал.1 и 2 от ЗЗП. Не е налице и
реално посочване на ГПР по кредита, тай като посоченото в договора - обща сума за
плащане в размер на 195.73лв. и ГПР в размер на 49.74% не отговарят на уговорените в
действителност с договора. В този смисъл смята, че е налице наличие на скрити разходи още
при отпускане на кредита, както и наличие на заблуждаваща търговска практика, по
смисъла на потребителското общностно право. Още със сключване на договора е уговорена
неустойка за неизпълнение на задължение, което е извън характерния предмет на договора
за потребителски кредит, посочен по-горе в цитирания чл.9 от ЗПК, а за неизпълнение на
задължение за предоставяне на обезпечение по договора за кредит, което е допълнително,
второстепенно задължение. Уговорената неустойка не може да се счита уговорена за
обезпечение за изпълнение на същинските задължения по договора, доколкото
задължението е именно за предоставяне на обезпечение. Това води до извода, че
задължението е уговорено така, че да бъде препятствано изпълнението му. Не са включени в
годишния процент на разходите по кредита, разходи които, съгласно действащата уредба е
следвало да бъдат взети включени при посочване на годишния процент на разходите по
кредита, както и такива, които представляват скрита печалба на дружеството, което води до
посочване в договора на годишен процент на разходите, различен от действителния, е
налице липса на задължително съдържание на договора, а именно липса на посочване на
ГПР. Договорната лихва надхвърля значително размерът на дадения заем, като прави
размерът и уговорен в противоречие с добрите нрави и принципът на добросъвестност, тъй
като надхвърля повече от три пъти размера на законната лихва. Поради това счита, че по
договора следва се приеме, че уговорката за заплащане па възнаградителна лихва е
нищожна, съответно не дължи заплащането и по договора. Кредиторът предоставя на
потребителя заблуждаващата информация, че ГПР е 49,74%, но в него не е включено
вземането за разходите, които потребителят дължи при неизпълнение на задълженията си по
договора, за да заобиколи изискванията на чл.19, ал.4 от ЗПК. Същото е следвало да бъде
2
разписано като договорна лихва, но вместо това е отразено като неустойка, защото съгласно
чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК в ГПР не се включват тези разходи за неизпълнение, които
потребителят дължи при неизпълнение на задълженията си по договора. Което има
характера на неустойка, защото притежава присъщите и характеризиращите я като такава
обезщетителна и обезпечителна функция. Това вземане представлява допълнителна и
гарантирана за кредитора икономическа облага, поради което същото представлявало
печалба, скрита под формата на неустоечна лихва. Съобразно чл.22 от ЗПК
недействителността на клаузата за ГПР води до недействителност на цялата кредитна
сделка. Моли да се отхвърли предявеният иск.
Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание чл.422 от ГПК.
По делото е приложено гр.д.№9212/21г. на ВРС образувано по подадено от
настоящия ищец заявление по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника, което е уважено,
като срещу ответното дружество е издадена заповед за изпълнение за сумите от
356.70лв. просрочена главница за времето от 20.11.2020г. до 20.05.2021г. по договор
за кредит от 18.08.2020г., заедно със законната лихва върху нея от датата на сезиране на
съда-24.06.2021г. до окончателното изплащане на сумата, 876.91лв. договорна
възнаградителна лихва за времето от 20.11.2020г. до 20.05.2021г., 39.49лв. лихва за забава за
времето от 21.11.2020г. до 14.06.2021г. и 385.46лв. разноски по делото, като задължението
произтича от договор за предоставяне на кредит от 18.08.2020г.
Искът е предявен в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок, което
обуславя допустимостта на производството.
Предмет на настоящия установителен иск е съществуването на вземане по издадената
заповед и успешното му провеждане предполага установяване дължимостта на сумите по
същата на посоченото основание – договор за заем.
В тежест на ищеца по делото е по пътя на главно и пълно доказване да установи
наличието на договорни правоотношения с ответника, вида на договорното отношение,
правата и задълженията на всяка от двете страни по договора и изправността от негова
страна.
Представени са от страна на ищеца доказателства – копие от документ озаглавен
договор за потребителски кредит №М0000002095/18.08.2020г. двустранно подписан.
Съгласно съдържанието на договора на датата на издаването му страните по него идентични
със страните по настоящото дело са се договорили ищецът да предостави на ответника
потребителски кредит в размер на 3 900лв., който е следвало да бъде погасен в срок от 42
месеца на 42 равни месечни вноски при месечна погасителна вноска в размер на по
176.23лв. и определен ГПР в размер на 49.74%. Договора е придружен с погасителен план
също подписан двустранно от странтие, съгласно който към първоначално уговорената
погасителна вноска е включва и сумата от 19.50лв.на осн. чл.18.2, т.8 от договора. Страните
не спорят относно това, че от страна на ответника е на лице неизпълнение на задължението
му за своевременно изплащане на погасителните вноски по договора, като този факт се
3
установява и от даденото от вещото лице заключение по допуснатата и приета ССчЕ, в
която то сочи, че ответникът е погасил само 410лв. включващи 87.55лв. главница, 278.35лв.
възнаградителна лихва по договора и 44.10лв. неустойки.
По отношение на въпроса отговарят ли договорките на страните на разпоредбите на
ЗПК и ЗЗП относно равноправност и ограничение на ГПР съставът намира следното:
По първия въпрос има ли неравноправни клаузи в договор и имал ли е възможност
заемателя да проведе реално договаряне по тях, като по този начин те да бъдат изричен
негов избор съдът приема, че липсват доказателства кредитора да е предоставил на
ответника възможност да договаря, видно е че представения в цялост договор за кредит е
бланкетен във всички други части с изключение на стр. от 1 до 4, като останалата част от
договора е бланкетна, без да съдържа в себе си индивидуализираща информация за
кокретния заемополучател или някакви други следи от извършено конкретно договаряне.
Тези бланкетни разпоредби включват и уговорката по чл.18.2, т.8 от договора определяща
вредите които ще произтекат от неизпълнение на задължението от страна на
кредитополучателя по чл.18.2, т.7 от договора за предоставяне на документ за доходи в
тридневен срок от сключването на договора. Тази разпоредба която е под условие не
кореспондира с закрепения в представения погасителен план факт, че още при подписване
на договора за кредит е начислена сумата от 19.50лв. към всички погасителни вноски и е
посочена като изискуемо на съответната дата задължение наред с посочените като дължими
части от главница и лихви. На следващо място уговореното в посочените текстове от
заемния договор представлява начисляване на допълнителни разходи, които заедно с
начислената лихва надхвърля законово въведеното с чл.19, т.4 от ЗПК ограничение на ГПР.
Предвид на изложеното съставът приема, че към момента на сезиране на съда със
заявлението по реда на чл.410 от ГПК-24.06.2021г. са били настъпили падежите само на
задълженията от 1 до 10 от погасителния план и то само в частта на дължими части от
главницата и лихви възлизащи на общо 1 762.30лв. Претенцията на ищеца е за вноски
дължими се от 20.11.2020г. до 20.06.2021г. или общо за осем вноски. Вещото лице е
посочило, че в този период са погасени 410лв. с които съставът приема, че са погасени
съответната част от главница и възнаградителна лихва или погасени са изцяло вноските за
м.ноември и декември 2020г. и част от вноската за м.януари 2021г., като от нея е останало да
се погаси още 118.69лв. от които 63.53лв. останала дължима възнаградителна лихва и
49.16лв. дължима част от главницата. Тези суми се дължат заедно с пълните суми за
главница и възнаградителна лихва по вноските от м.февруари 2021г. до м.юни 2021г.
272.46лв. главница и 608.97лв. възнаградителна лихва по същите вноски, като за разликите
над тези суми до търсените 356.70лв. главница и 876.91лв. възнаградителни лихви
претенцията следва да бъде отхвърлена, като недоказана по размер.
По отношение на третия компонент 39.49лв. лихва за забава за периода от
21.11.2020г. до 14.06.2021г. съставът приема, че същата е уговорена в размер на законната
лихва в чл.19.2 от заемния договор и доколкото съдът е приел, че е на лице забава в
изпълнението, то тази част от претенцията се явява доказана по основание и следва да се
4
извърши служебно изчисляване на размера и предвид това, че вещото лице е направило
изчисленията си за други по размер суми. Изчислен служебно размера на лихвата за забава
възлиза на общо 18.71лв. до който размер претенцията следва да се уважи като се отхвърли
за разликата до търсените 39.49лв.
Предвид извода за частична основателност на предявеният иск, направеното искане и
представените доказателства съставът намира, че следва да се присъдят и съответните
разноски в полза на ищеца възлизащи на 272.54лв. по заповедното производство и 661.74лв.
по исковото производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответника Б. С. ИБ.
ЕГН********** от гр.Варна, ул.*** дължи на ищеца *** със седалище и адрес на
управление гр.**** следните суми:
272.46лв. обща главница от непогасени вноски по договор за кредит от 18.08.2020г.
за времето от м.януари 2021г. до м.юни 2021г. вкл., 608.97лв. възнаградителна лихва по
същите вноски за същото време и 18.71лв. обща лихва за забава за времето от 20.01.2020г.
до 14.06.2021г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликите над тези суми до търсените
356.70лв. главница, 876.91лв. представляваща вноски за м.ноември и декември 2020г. и
39.49лв. лихва за забава, на осн. чл.422 от ГПК, които суми са присъдени в рамките на
заповедното гр.д.№9212/21г. на ВРС, 31 състав.
ОСЪЖДА Б. С. ИБ. ЕГН********** от гр.*** да заплати на „М*** със седалище и
адрес на управление гр***сторени разноски в следните размери 272.54лв. по заповедното
производство гр.д.№9212/21г. на ВРС, 31 състав и 661.74лв. по настоящото исково
производство, на осн. чл.78 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Варна в двуседмичен срок от
уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5