Р Е Ш Е Н И Е
№ …………
12.03.2021 година град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 09.12.
2020 година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТАНЕВА
СЕКРЕТАР: Стойка Иванова
като разгледа докладваното от съдия ТАНЕВА
т.д. № 325 по
описа за 2019 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са обективно съединени искове, с правно основание чл.432 от КЗ
във и с чл. 45 от ЗЗД.
В
исковата молба са изложени обстоятелства, че на 03.03.2019 г., около 13:30 ч. по път І-5, проход Ш.,
в посока към гр. Г., се е движил лек автомобил марка „М.“ марка „***“, с peг. №
У 0348 АТ, управляван от водача Г.М.Д., нарушил правилата за движение по
пътищата, като на км. 174+100 м., същият предприел маневра „излизане от реда на
паркиралите автомобили“, навлязъл в лентата за насрещно движение, като отнел
предимството му и блъснал движещ се в посока гр. К.велосипедист, управляван от В.Г.Б..
В резултат на това, В.Б. получава телесни увреждания.
По случая е образувано
ДП № 363/2019г. по описа на РПУ-К., производството по което към момента не е
приключило с окончателен съдебен акт. Посочено е, че причина за настъпване на
процесното ПТП и вредните общественоопасни последици от него е виновното
нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на водача Г.Д., който
не е възприел своевременно движещия се в собствената си пътна лента
велосипедист. Заявено е, че в случая съществува пряка причинна връзка между
деянието на водача Г.М.Д. и настъпилите обществено-опасни последици -
причинените телесни увреждания на В.Г.Б..
За увреждащия л.а. с
peг. № У 0348 АТ, управляван от водача Г.М.Д. има сключена застраховка
“Гражданска отговорност” с ответника, з.п. BG/30/119000383942 от дата
30.01.2019 г., със срок на валидност една година, считано от 02.02.2019 г. до
01.02.2020г., валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие -
03.03.2019 г. По силата на този договор, застрахователят покрива отговорността
на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди
на трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС, съгласно чл. 492
от КЗ в размер на 10 000 000 лв., която сума представлява минималният размер на
обезщетението за неимуществени вреди по задължителната застраховка “Гражданска
отговорност” на автомобилистите.
Ищецът сочи, че съгласно
разпоредбата на чл. 380 от КЗ, е предявил претенциите си за изплащане на
обезщетение пред ЗАД “***“ АД и е представил всички документи, с които
разполага, получена от застрахователя с о.р. на 27.03.2019г. По случая е
заведена щета № 0801-001192/2019-01, по която застрахователят в
законоустановения срок не е предложил за плащане обезщетение. Намира, че в
случая са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ЗАД “***“ АД за
причинените му неимуществени вреди.
В резултат на процесното
ПТП, пострадалият В.Б. посочва, че е получил следните травматични увреждания:
1/ Фрактура на шест ребра, от 2- до 7-мо, вляво; 2/ Перфорация на бял дроб; 3/
Изместена лява ключица;4/двустранни контузионни огнища; 5/хемоторакс вляво;
6/подкожен емфизем вляво; 7/ пневмоторакс вляво с течност в лява белодр. о-ва.
След инцидента на
03.03.2019 г. е приет по спешност за лечение в Хирургично отделение на МБАЛ
“Д-р Христо Стамболски“ - гр. К.с оплаквания от болки в лява гръдна половина и
ляво рамо. Извършени са му клинични прегледи, консултации със специалисти,
лабораторни изследвания и рентгенография. След проведено изследване е
установено: серийна фрактура на 2,3,4,5,6,7 ребро в ляво, пневмоторакс в ляво,
с течност в лява белодр. о-ва, подкожен емфизем. Изписан е и е насочен поради
тежкото си състояние за лечение в клиника по гръдна хирургия - УМБАЛ „Проф. Д-р
Ст. Киркович“ АД – гр. Ст.Загора. Проведено е оперативно лечение, съгласно
оперативен протокол № 62/14.03.2019 г. е извършена оперативна интервенция: ВАТС
синистра, евакуацио хематоме кавум плевре, хемопневмоторакс синистра. На
15.03.2019 г. ищецът е изписан от болницата с окончателна диагноза: контузио
торацис, рактура косте 4-9 синистра, хемопневмоторакс синистра, хематома
интрапулмунале ет шеврале, статус пост торакоцинтезис синистра ет дренаж,
статус пост ВАТС синистра, евакуацио хематома, плевродезис синистра браунол.
При изписването му са дадени препоръки за активно проследяване на състоянието
от ОПЛ, указания за правилен ХДР, намалена физическа активност за срок от 30
дни.
В резултат на
уврежданията, получени от процесното ПТП ищецът В.Г.Б. твърди, че търпи силни
болки и много страдания. Възстановяването от получените при процесното ПТП
увреждания продължава и към настоящия момент, не се чувства добре физически и
емоционално. Вследствие на инцидента ищецът е получил фрактура на шест ребра; перфорация
на бял дроб и изместена лява ключица, претърпял е оперативна интервенция.
Състоянието му е било тежко и животозастрашаващо, като опасността за живота е
преодоляна в резултат на своевременно и адекватно лечение. За времето на
възстановяването си, ищецът е разчитал на помощ от близките си. Преди
процесното ПТП В. е бил в отлично здравословно състояние, бил е изключително
активен мъж, спортувал е, не е имал здравословни оплаквания, но след инцидента
животът му напълно се променя. Изпитвал цялостен дискомфорт вследствие на
получените травми, както и последващи болки, които продължавали и към настоящия
момент, възстановяването му не е приключено, за дълго време е бил напрегнат, с
нарушения на съня, като не е в състояние да се натоварва психически и физически.
Освен болките ищецът е изживял и силен стрес при процесния пътен инцидент,
който ще остане за цял живот в неговото съзнание.
Счита, че причинените му
неудобства, болки и страдания, следва да бъдат компенсирани и излага
съображения.
Моли, да се осъди
ответника ЗАД “***“ АД, да му заплати обезщетение в размер на 25 500 лева,
частичен иск от 90 000 лева, за причинените му неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени болки и страдания, вследствие на причинените му телесни увреждания
при процесното ПТП. Претендира законна лихва върху сумата, считано от
10.03.2019 г.-датата на която изтича срока по чл.429, ал.3 от КЗ, вр. с.чл.430,
ал.1 от КЗ до окончателното изплащане. Претендират се направените по делото
разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА с ДДС,
като моли да се счита настоящата молба за списък на разноски. В съдебно заседание на 09.12.2020г. ищецът е
направил увеличение на иска за сумата от 90 000лева.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск, като неоснователен и недоказан и моли да се постанови
решение, с което да се отхвърли изцяло, като на основание чл. 78 от ГПК
претендира за разноските в настоящото производство, в това число юрисконсултско
възнаграждение. Алтернативно моли в случай, че се намери иска за основателен,
да се намали размера на претендираното обезщетение, тъй като, според ответника,
същото е прекомерно завишено и не съответства, на практиката на съдилищата по
аналогични случаи за процесния период.
такса, осъществявайки по
този начин злоупотреба с право. Още повече, че ищецът вече е заплатил
адвокатски хонорар в брой на дата 05.03.2019 г., потвърждаващо твърдението за
неговото имуществено състояние.
Твърди, че за да
възникне отговорността на ответното дружество за заплащане на обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди е необходимо да съществуват кумулативно
следните предпоставки от фактическия състав на отговорността: 1) валиден
застрахователен договор, 2) застрахователно събитие, 3) противоправно
поведение, 4) вреда, 5) причинна връзка между вредите и противоправното
поведение и 6) вина. В конкретния случай, счита, че водачът Г.М. Данков не е
нарушил императивните разпоредби на Закона за движение по пътищата и Правилника
за неговото прилагане, съответно не е причинил процесното ПТП, така както е
описано в подадена искова молба. Въз основа на това липсва основният елемент от
фактическия състав на деликта, а именно противоправно поведение. Оттук намира,
че не са налице всички елементи на фактическия състав на отговорността на
застрахователя, поради което не следва да се ангажира отговорността на същия за
заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди на ищеца и предявените искове следва да бъдат
отхвърлени, като неоснователни и недоказани.
Отбелязва, че вината на
застрахования участник в процесното ПТП, не е установена по предвидения за това
в закона начин, същата не е установена с влязъл в сила съдебен акт и в случая
тя може само да се презумира. Оспорва вината на водача, като сочи, че същата
следва да бъде доказана в хода на настоящия процес.
Счита, че претендираният
от ищеца размер на обезщетение за претърпените неимуществени вреди е
необосновано прекомерно завишен и излага аргументи по чл. 52 от ЗЗД.
Посочва, че съгласно
Постановление № 4/25.05.1961 г. на Пленума на ВС, обезщетение за претърпени
неимуществени вреди се присъжда само и единствено „след като се установи, че
действително са претърпели такива вреди”.
Твърдя и че искът се
явява неоснователен и в пълния предявен размер, като счита, че същият не е
съобразен с реално понесените от ищеца болки и страдания в резултат на
процесното ПТП и надвишава значително справедливото и достатъчно да компенсира
вредите и обезщетение.
Според ответника,
претендираният размер не е съобразен и с приноса на пострадалия за настъпване
на вредоносните последици от процесното ПТП.
Навежда доводи, че ПТП
не е настъпило по описания в исковата молба начин. Оспорва констатациите на
контролните органи, отразени в Констативен протокол за ПТП №
248р-4907/05.03.2019 г. в частта „Обстоятелства и причини за ПТП”. Сочи, че
съгласно трайно установената съдебна практика, а и предвид естеството на
информацията в отделните полета на полицейския протокол за ПТП, в тази част
същият няма характера на официален удостоверителен документ, който да се ползва
с материална доказателствена сила. В посочената част полицейския протокол е
частен свидетелстващ документ, който отразява възприятията на контролните
органи относно механизма на ПТП в един по-късен момент, след настъпване на
катастрофата, базирани на обясненията на самите участници, евентуално на други
свидетели, както и на статични вторични белези и веществени доказателства.
Контролните органи описват схемата и механизма на ПТП след възприемане на
статичната обстановка на произшествието, без да са го наблюдавали в динамика, в
развитие. Липсват каквито и да било други обективни доказателства за механизма
на ПТП и за отговорността за настъпването му.
Оспорва твърдените
телесни наранявания, както и причинно-следствената им връзка с процесното ПТП.
Намира, че представените с исковата молба медицински документи са недостатъчни
и не обосновават нито твърдените неимуществени вреди, нито искания размер на
обезщетение за тях - липсват медицински документи, рентгенови снимки, обвързани
с проследяването на здравословното състояние на пострадалия, липсват медицински
документи относно възстановителните процеси, липсват контролни прегледи с
ортопед и пулмолог, които са необходими при твърдените увреждания на В.Б., както
и контролни рентгенови снимки, консултация със специалист по гръдна хирургия и
физикална и рехабилитационна медицина. За сформиране на дефинитивно заключение
досежно съразмерно обезщетяване на претърпените неимуществени вреди, според
ответника, са необходими доказателства за твърдените от ищеца травми - такива
медицински документи, които отразяват именно твърдяната тежест на уврежданията
и твърдяното продължително посттравматично възстановяване на същия.
Ответникът сочи, че
напълно недоказани, дори силно преувеличени остават и твърденията на ищеца, че
пътният инцидент
се е отразил на психиката
му, предизвикал е емоционални болки, нарушения на съня и страдания. Така, не се
сочели медицински документи, удостоверяващи наличието на такова състояние,
което имало силно негативно влияние върху психиката на пострадалия. Нямало
никакви доказателства, че ищеца е посещавал нужните специалисти за това
състояние. Нямало данни да са му били изписвани или да е приемал каквито и да е
медикаменти за предизвикания „стрес”.
Заявява изрично
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от велосипедиста В.Б., като
твърди, че в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите телесни увреждания,
е изключително и само неговото поведение като водач на велосипед, по следните
съображения:
Управлявал е велосипед
без необходимата сигнализация, без светлоотразителна жилетка в нарушение на чл.
80, ал.1, т.1 от ЗДвП в условията на намалена видимост,както и не се е движил
по посока на движението на пътното платно в най-дясната му част, в нарушение на
чл. 15, ал. 5 и чл. 80, ал.1, т.2 от ЗДвП, .
Управлявал е велосипед,
без задължителните от чл. 79, ал. 1, т.1,2,3,4 ЗДвП компоненти.
Управлявал е велосипед с
гуми, непригодни за зимни условия.
Управлявал е велосипед в
превишена скорост на движение.
Възразява, срещу
акцесорния иск за лихва, както и размера на претендираните лихви и началния
момент, от който ще се търсят, по аргумент за неоснователност на главния иск.
На отделно основание,
ответникът възразява срещу искането да бъде присъдена законна лихва от дата
10.03.2019г., още повече, че съгласно представената от самия ищец обратна
разписка, датата на получаване на уведомлението за настъпило застрахователно
събитие се явява 27.03.2019 г. Отбелязва, че на основание чл. 380, ал. 3 във
вр. с чл. 409 от КЗ, когато ищецът е изпълнил задължението си да уведоми
застрахователя за причинените вреди и е представил банкова сметка - ***
изпадане в забава на кредитора. Посочено е, че с извънсъдебната си претенция
към ответното дружество, ищецът към настоящия момент не е представил банкова
сметка ***, въпреки трикратно дадените от дружеството указания за представяне
на такава с писмо с изх. №1380/17.04.2019 г., писмо с изх. №1838/30.05.2019 г.,
както и с писмо с изх. №2417/27.06.2019 г.. В случай, че съдът уважи частично
или изцяло исковата претенция, то според ответника, лихва следва да се дължи
едва след представяне на банкова сметка ***, алтернативно от дата 27.06.2019г.,
по-точно от постановения отказ от застрахователя.
Описаните в исковата
молба травми и усложнения на ищеца не се дължат на ПТП, не са в причина връзка
с него, поради което ги оспорва.
Прави изрично възражение
за съпричиняване на вредите от ищеца в хода на лечебно- възстановителния
процес, който поради непредпазливост, неглижиране на собственото си
здравословно състояние не е посещавал контролни прегледи и с лични свои
действия е довел до удължаване на възстановителния период.
Твърди, че ищецът не е
проявил активност за провеждане на рехабилитация, с което е забавил
възстановителния си процес и заявява това като възражение за съпричиняване на
вредите.
Заявява, че оспорва
следните обстоятелства:
Изключителната вина на
водача на лек автомобил „М.“, модел „***“, с peг. № ***- Г.М.Д., като твърди в
рамките на възражението за съпричиняване, че вина за пътния инцидент има и
ищецът - велосипедист, който с поведението си е допринесъл за настъпване на
вредоносните последици от произшествието.
Механизмът на ПТП и
настъпилите вреди описан в исковата молба.
Противоправността на
действията на водача Г.М.Д. и неговата вина за ПТП и настъпилите вреди за
ищеца.
Причинно-следствената
връзка между действията на Г.М.Д. и настъпилите вреди.
Телесните увреждания на
пострадалия и усложненията описани в исковата молба.
Причинно-следствената
връзка между ПТП и настъпилите телесни увреждания.
Претендираните
имуществени и неимуществени вреди по основание и размер, дължимостта на
лихвата, включително оспорва медицинските разходи за лечение на пострадалия
като твърди, че същите не са в причинна връзка с ПТП.
Преживените болки и
страдания от ищеца след ПТП, както и че продължава да търпи болки и страдания в
момента.
Твърденията за настъпили
усложнения вследствие на ПТП.
Постъпила е допълнителна искова молба, в която
ищецът счита, че не са налице твърдяните от ответника нередовности на исковата молба.
Оспорва всички
възражения на ответното дружество, като незаконосъобразни, неоснователни и недоказани.
Твърди се, че неоснователно ответникът оспорва
вината на водача на л.а. “***“ Г.Д.. По отношение вината му, ищецът посочва, че
въпреки, че образуваното ДП № 363/2019 г. по описа на РПУ- гр. К.да не е
приключило към момента с окончателен акт, то съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, вината на делинквента, в случая вината на Г.Д., се предполага до доказване
на противното. Ето защо твърдението на ответника, че вината му не била
установена по предвидения за това в закона начин, е невярно. Следвало да се има
предвид, че понятието за вина не е тъждествено в наказателното и в гражданското
право и за да се приеме, че има вина по смисъла на чл. 45 от ЗЗД не се изисква
вината да е установена с влязла в сила присъда по наказателно дело. Напротив,
тази презумпция за вина е въведена в гражданското право за ефективната и бърза
защита на пострадалите. Дори наказателното производство да не приключи с влязла
в сила присъда, респ. решение, в гражданското производство може да не се обори
установената презумпция за вина. Присъдата има действие само относно конкретни
текстове по ЗДвП, във връзка с чл. 343 от НК и те могат да са различни от
нарушенията на правилата за движение, установени от гражданския,съд. В тази
връзка, следвало да се има предвид Решение № 25/17.03.2010г. по т.д. №
211/2009г., II - ро т.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Според ищеца, ответникът
неоснователно възразявал, че предявеният иск за неимуществени вреди е в завишен
размер. Твърди, че същият е съобразен от една страна с принципа за
справедливост, с оглед причинените неимуществени вреди на ищеца, а от друга
страна, с лимита на отговорност на ответника за 2019 г. и съдебната практика
при компенсиране на вреди от този вид. Посочено е, че за доказване на
причинените неимуществени вреди на ищеца, с исковата молба са представени
доказателства и са направени доказателствени искания.
Неоснователно ответникът
оспорвал механизма на ПТП, като оспорвал записаните в Констативния протокол за
ПТП обстоятелства и причини за настъпване на същото. Отбелязва, че механизмът
не е част от фактическия състав на непозволеното увреждане и като такъв не
подлежи на доказване в настоящето производство. Следвало да се има предвид, че
представеният по делото Констативен протокол за ПТП, представлява официален
свидетелстващ документ и се ползва с материална доказателствена сила относно
удостоверителното изявление на своя издател за това, че е настъпило ПТП, кои са
участниците в него, допуснато ли е нарушение на правилата за движение, има ли
пострадали лица и вреди, какви документи са представени от участниците в
произшествието. В същия смисъл посочва съдебна практика. Обръща внимание, че
доколкото протоколът за ПТП е изготвен от органите на полицията след оглед на
местопроизшествието, същият се ползвал с обвързваща материална доказателствена
сила относно удостоверените от длъжностното лице факти, пряко възприети от
него, които са релевантни за механизма на ПТП - мястото на инцидента, посоката
на движение на автомобила. Предвид и факта, че вината се предполагала до
доказване на противното, с оглед установената презумпция за вина, счита, че не
е в тежест на ищцата да доказва обстоятелства от механизма.
Във връзка с твърдението
на ответника, че предявеният размер на обезщетение на претърпените имуществени
и неимуществени вреди е необосновано прекомерно завишен, ищецът отбелязва, че с
настоящата искова молба не е предявен иск за имуществени вреди.
Намира за неоснователни
оспорванията от страна на ответника на причинно- следствената връзка между
настъпилото ПТП и причинените на ищеца неимуществени вреди, както и че е
неоснователно оспорването му на причинените следствие ПТП травматични
увреждания, които е получил ищеца. Навежда твърдения, че всички описани в исковата
молба травми и страдания, техния интензитет и проявление при ищеца са настъпили
следствие процесното ПТП, като са представени медицински документи,
установяващи причинените му травми, както и са направени доказателствени
искания - разпит на свидетели и назначаване по делото на СМЕ, с поставени към
нея въпроси.
За неоснователни намира
възраженията на ответното дружество за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия ищец, като сочи, че същите са голословни и неподкрепени с
никакви доказателства. Посочено е, че от представените писмени доказателства
няма данни, от които да се направи извода, че пострадалият е извършил
нарушения, които да са в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на
вредоносния резултат.
По отношение
възражението на ответника за претенцията за лихви за забава, посочва, че при
деликт лихви за забава се дължат от датата на непозволеното увреждане. Заявява,
че следва да се има предвид, че задължението за изплащане на застрахователно
обезщетение възниква с настъпването на застрахователното събитие, покрито от
ЗГО на автомобилистите. Според ищеца, приложимата правна норма е чл. 429, ал.3 КЗ, в която е уредено задължение на застрахователя за лихви от датата на
уведомяване от застрахования или от датата на уведомяване или предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице. Тъй като за делинквента е
установено задължение да уведоми застрахователя в 7-дневен срок от датата на
настъпване на застрахователното събитие, а в конкретния случай застрахователят
не оспорва, че това задължение е изпълнено, то за него възниква задължение за
плащане на лихви към пострадалия от 7-мия ден, така, както е посочено в
исковата молба - 10.03.2019 г.
С оглед оспорването от
страна на ответника на началния момент, от който се дължат лихви за забава,
моли да се задължи ответното дружество да представи в цялост преписката по
образуваната щета № 0801-001192/2019-01 пред него по случая, както и поддържа
направеното искане в исковата молба, а именно: да се задължи ответното
дружество да представи доказателства за постъпило уведомление от страна на
деликвента за инцидента.
Посочва се, че
най-късният момент, от който възниква задължение за лихви е 27.03.2019г., за
която дата са представени доказателства, че от ищеца е постъпило уведомление до
застрахователя, което обстоятелство не се оспорва от ответника.
По делото е постъпил отговор на допълнителната искова молба, в
който ответникът заявява, че с
допълнителната искова молба, ищецът нито е пояснил, нито е допълнил исковата
молба. Заявил е, че в исковата молба са изложени всички относими към процеса
факти, представени са всички писмени доказателства и изчерпателно са заявени
доказателствените искания. Оспорил е всички твърдения и възражения направени с
отговора на исковата молба.
Недоумение будел отказът
на насрещната страна да представи банкова сметка, *** на иск срещу
застрахователя, чрез който да получи така търсеното обезщетение, а се изпадало
в тълкуване на разпоредбите на ГПК относно дали наличието на бездействие от
негова страна би довело до евентуална санкция.
Поддържа искането си
страната да бъде задължена да представи банкова сметка ***.
Поддържа всички
направени възражения, оспорвания, представени доказателства и доказателствени
искания.
Поддържа възражението си
за съпричиняване от страна на пострадалия поради изложените вече с отговора на
исковата молба възражения.
Поддържа възражението си
и за прекомерност на претендираното обезщетение като несъответстващо на реално
претърпените от ищеца болки и страдания, от една страна, и, от друга страна,
като несъответстващо на съдебната и застрахователната практика по аналогични
случаи за процесния период, а, от трета страна, с оглед наличието на принос от
страна на пострадалия.
Предвид още непоискано
от съда юрисконсултско/адвокатско възнаграждение, в това и прекомерни разноски,
моли съдът да не вземе предвид направеното от ищеца необосновано възражение.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира
за установено следното:
Страните не спорят, че за
управляваното от Г.М.Д., МПС - л.а. марка „М.“ марка „***“ с peг. № ***има сключена валидна
застраховка “Гражданска отговорност” с ответника, по з.п. BG/30/119000383942 от
дата 30.01.2019 г., със срок на валидност една година, считано от 02.02.2019 г.
до 01.02.2020г., валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие
- 03.03.2019 г. По силата на този договор, застрахователят покрива отговорността
на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди
на трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС.
По
случая е образувано ДП № 1228-зм-317/2016г. по описа на ОД на МВР – Стара
Загора, сектор „Пътна полиция“ /набл. Преписка №3592/2016г. по описа на РП –
Стара Загора/, като наказателното производство по това дело е прекратено с
постановление на РП – Стара Загора от 24.11.2017г. на основание чл. 243, ал. 1,
т. 1, вр с чл. 24, ал. 1, т. 9 от НПК, което не е обжалвано в предвидения по
чл. 243, ал. 4 от НПК срок и е влязло в сила.
От представената
по делото Епикриза с ИЗ: 1950, издадена от МБАЛ „Д-р Христо Стамболски“ гр. К.е
видно, че пострадалият Б. е бил хоспитализиран по спешност в Хирургично отделение
на 03.03.2019 г. като пострадал при ПТП, не е губил съзнание. Оплаква се от
болки в лявата гръдна половина. Задоволително общо състояние, контактен,
адекватен, ориентиран. Глава - зеници еднакви, реагират на светлина. GCS - 15
т. Шия - подвижна, неболезнена. Гръден кош - щади лявата гръдна половина,
крепитации при палпация. Отслабено везикуларно дишане с крепитации. АН-130/85 Р
80/мин. Корем - мек, неболезнен. Крайници - болезнена и ограничена абдукция и
ротация в лявата раменна става, лек оток, умерена палпаторна болезненост.
Рентгенография 03/03/2019 Гръден кош Фрактура на 2,3,4,5,6,7 ребро. Парциален
пневмоторакс в ляво върхово. Скапула, раменна кост, клавикула - без данни за
счупване. По данно от 04/03/2019г. Гръден кош: Серийна ф-ра на ребра в лява гръдна
половина. Пневмоторакс вляво с течност в лява белодробчна основа. Подкожен
емфизем. Изписан и насочен за лечение в специализирана структура в гр.
Ст.Загора.
От
приложена Епикриза с ИЗ: 5023., издадена от УМБАЛ „Проф. Д- р Ст.Киркович“
АД-Ст.Загора е видно, че е постъпил в Клиника по гръдна хирургия на 04.03.2019
г. Изписан на 15.03.2019 г. с диагноза: Контузия на гръдния кош. Счупване на
4-9 ребра вляво. Свободен въздух и кръвоизлив в гръдната кухина вляво. Колекция
кръв в левия бял дроб и плеврата. Постъпва в КГХ след като пострадал при ПТП
като колоездач, ударен от лек автомобил. Контузен в лявото рамо, лявата гръдна
Половина и левия крак. Съобщава за задух и болки в областта на контузионните
места. Мъж на видима възраст около календарната. В увредено обшо състояние
Контактен. Адекватен. Заема принудително положение в леглото. Афебрилен. KBJI -
иорморсромни. Език - влажен, необложен. Гръден кош - хипестеничен, хиперсонорен
перкутонен тон в лява гръдна половина, силно отслабено до липсващо везикуларно дишане
вляво, изострено везикуларно дишане ; в дясна гръдна половина. ССС - РСД,
приглушени сърдечни тонове. СЧ 100. АН - 130/80. Корем на нивото на гръдния
кош, респираторно подвижен, палпаторно мек, неболезнен, с физиологична чревна
перисталтика. Сукусио реналис - двустранно/-/ отрицателно явустранно. ОДА -
наличие на екскориации и подкожен хематом в областта на левия раменен пояс,
болезнени и ограничени движения в областта на лява раменна става, умерена
палпаторна болезненост. КАТ на торакс от 12.03.19 г: Двата бели дроба са
разгънати до периферията, белодробната структура показва нормална
васкуларизация. Не се установяват интралулмонални модули. Двустранно базално се
виждат зони на консолидация на паренхима с въдушна бронхограма. Бронхиалните
разклонения са нормални. Хилусите са с нормална структура. Наличие на малко
количество течно-еквивалентоно съдържимо в лява плеврална кухина. Торакален
скелет - фрактура на 4-9 ребро вляво по 3AJI. Горен абдомен в обема на
изследзането - в норма. Меки тъкани подкожен еифизем вляво. Проследява се хода
на интраторакален дрен вляво. Заключение:Двустранни контузионни огнища. Малък
хемоторакс вляво, фрактури на 4-9 ребро вляво. Подкожен емфизем вляво.
Рентгенография на гръден от 15.03.19 г. Рьо графия пулмонум ет кордис, контрол
- Известни фрактури в ляво. Левостранна пневмофиброза. Клипс в меки тъкани
ляво. Кор хипертоникум. Елонгацио аорте. Оперативно лечение, трайна
следоперативна вакуумаспирация, Медаксон, Фраксипарин, Рингер 500 мл. Аналгин,
Лидол. Операция: ВАТС синистра.
Евакуапио хематомекавум плевре. Хемопневмоторакс син. Статус при изписването.
Възстановено общо състояние. Афебрилен, спокоен.
Видно
от представената по делото кореспонденция, ищците са предявили претенция по чл.
380 КЗ пред ЗАД “***“ АД, получена от застрахователя с о.р. на 27.03.2019г,
за което е образувана щета № 0801-001192/2019-01, по която застрахователят в
законоустановения срок не е предложил за плащане обезщетение по застраховката
„Гражданска отговорност”. С писмо с изх. №1380/17.04.2019г., писмо с изх.
№1838/30.05.2019г., както и с писмо с изх. №2417/27.06.2019г. ищецът е уведомен,
че според представителите на застрахователната компания не са представени
необходимите документи за доказване на заявената претенция, поради което
последната не отговаря на изискванията на КЗ. Посочено е, че с извънсъдебната си претенция към
ответното дружество, ищецът към настоящия момент не е представил банкова сметка
***, въпреки трикратно дадените от дружеството указания за представяне на
такава.
От заключението на назначената по делото съдебно
– медицинска експертиза, неоспорена от страните, която съдът възприема като
изготвена добросъвестно и компетентно се установява, че ищецът В.Г. Б. във
връзка с ПТП на 03.03.2019г. е получил: Контузия на гръдния кош. Счупване на
IV-IX (шест) ребра вляво. Свободен въздух и кръвоизлив в гръдната кухина вляво.
Колекция кръв в левия бял дроб и плеврата. Подкожен емфизем в лява гръдна
половина. Охлузвания и подкожен хематом в областта на левия раменен пояс.
Болезнени и ограничени движения в областта на лява раменна става. Счупването на
шест ребра вляво е причинило трайно затрудняване на движението на снагата за
повече от 30 дни. Възстановяването трае около 2-2,5 месеца. Свободният въздух и
кръвоизливът в гръдната кухина (хемопневмоторакс), подкожният (въздух) емфизем
и контузията на белия дроб с колекция кръв в тъканта му, както поотделно, така
и по съвкупност са причинили разстройство на здравето, временно опасно за
живота. Възстановяването траело около 2-3 месеца. Всички останали увреждания,
изразяващи се в контузия на гръдния кош, охлузвания и подкожен хематом в
областта на лявата раменна става, са причинили разстройство на здравето.
Възстановяването траело по-малко от 30 дни. Вещото лице излага, че на пациента
е проведено консервативно и оперативно лечение. Оперативното лечение е било по
спешност и с цел евакуация на свободния въздух и колекцията кръв от лявата
гръдна кухина, което състояние е застрашавало живота му. Счупените ребра са с
възстановена костна структура. На мястото на контузията на белия дроб се е
развила пневмофиброза - съединителна тъкан вместо белодробна. Посочва, че вероятно
има и сраствания между двата листа на плеврата вляво, но това не можело да се
визуализира на рентгенографиите. Същите могат да бъдат източник на субективни
оплаквания. Основната функция на лявата ръка е налична, но пациентът има
ограничени и болезнени движения в лява раменна става, които не са диагностично
уточнени. В заключението се сочи, че личният преглед и дори рентгенографията не
са достатъчни за уточняване на страданието. На пациента се препоръчва
провеждане на по-високотехнологично изследване - МРТ (магнитно- резонансна
томография) или поне КТ (компютърна томография) поради съмнение за увреждане на
мекотъканни структури в състава на раменната става. Посочва, че регистрираните в медицинската
документация по делото увреждания са се възстановили в обичайните срокове, за
всяко увреждане. По отношение на механизма
на получаване на травмите, вещото лице твърди, че описаните увреждания са
причинени от действието на твърди тъпи предмети, условие за каквото има при
сблъсък между велосипедист и лек автомобил и последващо падане върху терена.
Пострадалият е контактувал с лявата част на гръдния кош и лявото рамо с
предната част на автомобила или терена.
От назначената по делото съдебно-психологична експертиза се установява, че преживяното от
ищеца В.Б. пътнотранспортно произшествие на 03.03.2019г. е довело до разстройство
в адаптацията. Цялостният физически и психически дискомфорт, е нарушил
психическия баланс и качеството на живот на В.Г.Б.. Значителната промяна на
жизнената ситуация, преживяването за непълноценност и безперспективност
обуславят трайна промяна на личността, настъпила след животозастрашаващи
преживявания, довели до изразена житейска промяна („...не съм този човек, който
бях…“).
В открито съдебно
заседание, проведено на 09.12.2020г. вещото лице уточнява, че пострадалият от
произшествието не е търсил помощ от психолог, както и че няма данни, свързани с
лечение по отношение на психичното състояние.
От заключението на назначената по делото
съдебно-автотехническа експертиза, която съдът възприема
като изготвена добросъвестно и компетентно
се установява, че механизмът на ПТП е следният: На 03.03.2019 г. около
13:15 часа по 1111 1-5, прохода „Ш.”, общ. К.в посока към гр. Ш., в дясната
пътна лента със скорост на движение от около 29 км/ч и опасна зона за спиране
от около 19 м се е движил велосипедиста В.Б.. Пътната настилка била мокра, а
участъкът е бил с наклон на спускане. От ред с паркирали автомобили, намиращи
се в насрещната пътна лента водачът на л.а. М. Ц200 е предприел ляв завой, с намерение
да обърне посоката на движение. Поради недостатъчна ширина на платното за
движение не е могъл да извърши намерението си. Спрял е и е придвижил МПС на
заден ход, въртейки кормилното колело надясно и е спрял. На км 175 +100,
на около 1,20 - 1,50 м западно от разделителната линия настъпва удар между
двете ПС. За велосипеда първия контакт е в странична лява част на предното
колело, в областта на каплата, а за автомобила е в областта на предната дясна
част на пластичната облицовка на предната броня. Към момента на удара л.а. М. Ц
200 е бил в покой, разположен напречно на оста на пътя, с предната си част е
бил насочен на запад. Заемал е изцяло източната пътна лента, както и част от
западната пътна лента. Към момента на удара надлъжната ос на велосипеда е била
леко вдясно спрямо оста на пътя. Мястото на удара е в западната пътна лента —
лентата за движение на велосипедиста. В резултат на удара велосипедиста изпада
от велосипеда върху пътната настилка напред спрямо посоката си движение, в
своята пътна лента на около 4-5м от мястото на удара. Вследствие на ПТП са
причинени телесни увреждания на велосипедиста В.Г.Б..
Техническите причини за
ПТП са, от една страна, субективните действия на водача на л.а. М. Ц 200, който
преди да предприеме маневрата „завиване в обратна посока”, свързана с навлизане
в съседна пътна лента - лентата за насрещно движение не се е съобразил със
скоростта на движение, посоката и положението на велосипедиста, движещ се по
нея и е създал опасност за движението му. От друга страна, субективните
действия на водача на велосипеда, който не е предприел своевременно намаляване
на скоростта на движение или спиране при възникване на опасност за движението
му. Велосипедиста е имал техническата възможност да спре преди мястото на
удара.
Вещото лице сочи, че ПТП е възникнало в
светлата част на денонощието. Участъкът, където е възникнало ПТП е прав,
платното за движение е двупосочно, с две пътни ленти - по една за всяка посока.
Платното за движение е ориентирано в посока север - юг, с надлъжен наклон на
спускане в посока юг с дължина на измерената отсечка 40 см и височина 2 см. ПТП
възниква на 03.03.2019г. - националният празник на страната. В близост до връх
„Ш.”, където били празненствата по случай празника, в посока към върха, в
източната пътна лента са били паркирали колона автомобили. Около 13:15 часа,
когато възниква произшествието, в района на ПТП е имало автомобили, които
обръщат посоката на движение към гр. Ш., както и движение на пешеходци по
пътното платно в двете посоки - към върха и обратно. В Района на ПТП е имало
непрекъсната разделителна линия тип M1, която разделя двете пътни ленти.
Посочва, че в приложената по делото схема на хоризонталната и вертикалната сигнализация
на път 1-5, км 170 +000, издадена от АПИ „Областно пътно управление”
Стара Загора е видно, че в посоката за движение на велосипеда, на км 170+045
преди мястото на ПТП има пътен знак В26 „Забранено е движението със скорост,
по-висока от означената”- 40 км/ч в комбинация с допълнителна табела Т17 с
текст „13 км”. Допълнителната табела Т17 се използва за изясняване или
ограничаване действието на пътен знак в случаи, за които не са предвидени др.
допълнителни табели. В конкретния случай забраната за движение със скорост
по-висока от 40 км/ч важи в продължение на 13 км. На км 170+025 е
поставен пътен знак Д25 „За използването на пътя се изисква платена винетна
такса”. На км 170+005 е поставен пътен знак Ж11 „Наименование на обект”
с текст „ Община К.”. На км 169+995 са поставени пътни знаци В24
„Забранено е изпреварването на моторни превозни средства, с изключение на
мотопеди и мотоциклети без кош”; В4 „Забранено е влизането на товарни
автомобили”; В18 „Забранено е влизането на пътни превозни средства с маса с
товар, по- голяма от означената” - 12т. Пътната настилка е била средно зърнест
асфалт. При възникване на ПТП настилката е била мокра, пътното платно в двата
края било леко заснежено. Вещото лице сочи, че мястото на удара върху платното
за движение се намира по ширината на пътното платно на около 1,20 - 1,50м
западно от разделителната линия. Мястото на удара е в западната пътна лента -
лентата за движение на велосипеда. На 03.03.2019 г. около 13:30 часа, в района
на ПТП движението е било натоварено.
В експертизата се
посочва, че за лекия автомобил „М. Ц 200“ ударът е настъпил в областта на
предната дясна част на пластичната облицовка на предната броня, а за велосипеда
- в лявата странична част на предната гума, в областта на каплата. След анализ
на ширината на пътните ленти и мястото на удара по ширина на пътното платно
може да се направи извода, че ако велосипедът се е движил на разстояние около 2
м източно от западната граница на западната пътна лента и по-малко от него, не
би настъпил удар. По отношение на скоростта на двете превозни средства към
момента на сблъсъка, вещото лице заключава, че скоростта на движение на л.а. „М.
Ц 200“ непосредствено преди ПТП и в момента на удара е 0 км/ч (бил е в покой).
А скоростта на движение на велосипеда непосредствено преди ПТП и в момента на
удара е около 29 км/ч.
По поставения въпрос дали водачите са попадали в опасната зона за спиране на другото ППС при наличната им скорост на движение, вещото лице разглежда два варианта, в съответствие с дадените показания от свидетеля и водач на МПС Г.М. и обясненията на ищеца В.Б.. При първия разгледан вариант се установява, че л.а. М. Ц 200 не е попадал в опасната зона за спиране на велосипеда. При втория вариант, изготвен въз основа на твърденията на ищеца, че водачът на МПС е извършил само една маневра на преден ход - завой наляво и е спрял, заемайки лентата предназначена за движение на велосипеда, достига до заключението, че автомобилът М. Ц 200 не е попадал в опасната зона за спиране на велосипеда. След анализ на получените резултати може да се направи извода, че и при двата варианта разстоянието, на което се е намирал велосипедиста в момента на възникване на опасност за движението му е по-голямо от опасната му зона за спиране.
Установено е, че
принципът на действие на спирачната уредба на велосипеда не зависи от сезона и
наклона на пътя. По-скоро начина на използването й и усилието което се прилага
върху лостчетата, съответно за предна и задна спирачка има значение за
безопасното спиране на велосипеда. От изключително значение в конкретната
ситуация са уменията на водача за безопасно спиране на велосипеда, запазвайки
устойчиво положение на превозното средство на пътя.
В материалите по делото
няма данни за вида и марката на велосипедните гуми. На снимковия материал не се
виждат добре. За разлика от автомобилните гуми, велосипедните не се
класифицират на зимни и летни в зависимост от тяхната структура и съдържанието
на естествен каучук в каучуковата смес. Велосипедните гуми, предназначени за
управление в условия на сняг, киша, кал и др. са по-широки и имат по- дълбок
протекторен рисунък (грайфер). По технически причини — размер на вилката,
широчина на рамата, те не могат да бъдат монтирани на всеки велосипед.
В съдебно заседание
вещото лице уточнява, че определянето на мястото на удара, механизма на ПТП,
както и че водача на МПС е дал плътно назад е въз основа на всички факти и
обстоятелства, както по настоящото дело, така и от данните в материалите по АНД № 952/2020г. по описа
на РС – К.и от следата, оставена от велосипедиста по л.а. М. е в облицовката на
предна броня в нейната дясна част, сочейки, че това също има отношение за
разположението на автомобила и движението на велосипедиста. Твърди, че има
предвид факта, че велосипедистите са били двама, като единият от тях е бил
по-напред, а другият по-назад и вторият велосипедист, който е бил зад
пострадалия е преминал през пространството, което остава между автомобила и
границата на платното за движение, която се намира в дясно по посока на
движение на велосипедиста, това също няма как да е възможно, ако л.а. М. не е
дал толкова назад. Ако водачът на л.а. М. е заел изцяло пътната лента за
движение на велосипедистите, нямаше да има техническа възможност
велосипедистът, който се е движил зад пострадалия да премине без да настъпи
удар в автомобила. Разстоянието, което остава безопасно при това положение е около 27 см. и е невъзможно вторият велосипедист да
премине без да настъпи удар в автомобила, а пострадалият би контактувал с различна част на л.а. М.а,
нямаше как да е в облицовката на предната броня в дясната част. Сочи още, че
ако МПС беше в движение напред, когато възниква удара, тогава велосипедиста и
велосипеда щяха да бъдат отхвърлени надясно по посока на движението си и отново
втория велосипедист щеше да пострада, защото независимо в кое положение е бил
автомобила, ако той е по-близко до разделителната линия и е в процес на
движение и се осъществи там удара, тогава пострадалият велосипедист щеше да
бъде близко до дясната граница и вторият велосипедист нямаше да може да премине
през този участък. Ако беше МПС в процес на движение назад при същия механизъм
и при това място на удара, тъй като очевидно много малко не е достигало, не би
настъпило ПТП, те щяха да се разминат безопасно. Няма данни велосипедиста да
има ограничена видимост, което означава, че от момента на предприемане на
маневрата го е възприел като опасност.
С оглед установяване на физическите
и психически увреждания на ищеца В.Б., вследствие на гореописаното ПТП,
по делото са допуснати гласни
доказателства.
От показанията на свидетелката А.Г.Б.,
сестра на пострадалия, се установява, че брат ѝ след инцидента бил в
много тежко състояние. Прехвърлили са го от болницата от гр. К.в гр. Стара
Загора, тъй като бил в опасно за живота състояние. След изписване от болницата
е имал нужда от придружител в продължение на 5-6 месеца, имал е нужда от
обслужване. След този период имал подобрение, но травмата в рамото и болката
останала. Инцидентът се отразил на живота му по всякакъв начин, бил е активен
спортист, сега не можел да вдига тежко. Към настоящия момент вече не карал
велосипед заради стреса и страха. Сочи, че брат ѝ имал проблем и с
безсънието, заради болките и съобразяването на коя страна да спи. Изпитвал
главоболие, депресия, променил се е – станал е по-нервен и ядосан, трудно се
комуникирало с него. Вече не се занимавал с предишната си професия, не работил
нищо в момента и счита, че върху това е оказал въздействие инцидента.
С оглед изясняване на обстоятелствата
и причините за ПТП, както и други обстоятелства от значение във връзка с
механизма на процесното ПТП и поведението на ищеца по време на пътния инцидент
е разпитан св. Г.Д. – водач на автомобила, от чиито показания става ясно, че на
03.03.2019г. е присъствал за
честванията на връх Ш., на които бил всяка година. Органите на реда разпоредили
да спрат колите си възможно най-вдясно на пътното платно, като било обявено, че
няма да пропускат движението в обратна посока до 13 ч и е трябвало на място да
направят маневра за завиване в обратна посока към К.. Посочва, че се е качил в
автомобила си и запалил, огледал се за коли и хора и потеглил. Когато излязъл на
платното, за да направи обратен завой към гр. К., е трябвало да завие назад и
да направи маневра, тъй като е било невъзможно по друг начин да се излезе от
колоната. Тогава е видял двамата велосипедисти да се спускат надолу и е
преценил, че няма как да направи маневрата и взел решение да даде максимално
назад, за да изчака да минат и да се разминат безопасно. Тогава единият
велосипедист е успял и е преминал на разстояние от автомобила, но другият се е
блъснал в предната част на бронята, която след инцидента е имала лека
драскотина. Сочи, че след това е излязъл да види как е велосипедиста и е помолил
полицаите да извикат Бърза помощ. Автомобилът е бил паркиран най-вдясно близо
до банкета, където е имало мантинела в посока К.-Г.. Когато е започнал
излизането от колоната твърди, че е излязъл с една маневра, навлязъл е в лентата
за насрещно движение, видял е, че няма да успее да вземе завоя и преценил, че
трябва да даде назад и да им осигури място, за да минат. Свидетелят твърди, че
в момента на удара е бил спрял и е бил с по-голямата част на автомобила в
своето платно. Споделя, че пострадалият велосипедист е бил със светло яке, но
не е имал светлинна сигнализация.
В обясненията, които дава в откритото съдебно
заседание, ищецът В.Г.Б. твърди, че като група велосипедисти обикалят България
и Европа, познават правилата. На датата на инцидента при спускане от връх Ш.
сочи, че колата излязла изневиделица. Винаги се обличали по един и същи начин
със светлоотразителни жилетки.
При така
установеното от фактическа страна, могат да се направят следните правни изводи:
Съгласно чл. 432 от Кодекса за застраховането
увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“
при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.
По силата на договора за застраховка гражданска
отговорност, застрахователят – в случая „***” АД покрива отговорността
на застрахованите лица за причинените от тях имуществени или неимуществени
вреди на трети лица, ако те са настъпили във връзка с притежаването и
използването на моторни превозни средства, и за които отговарят съобразно
българското законодателство.
Съдът приема за
безспорно установено, че при настъпилото ПТП на на 03.03.2019 г., около 13:30 ч. по път І-5, проход Ш., в посока към гр.
Г., лек автомобил марка „М.“ модел „Ц 200“ с peг. № У 0348 АТ, управляван от
водача Г.М.Д. на км. 174+100 м., предприел маневра „излизане от реда
на паркиралите автомобили“, навлязъл в лентата за насрещно движение, като отнел
предимството и блъснал движещ се в посока гр. К.велосипедист, управляван от В.Г.Б..
При прекратяване на
наказателното производство, доколкото няма постановена присъда, която да е
задължителна за гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, тези
предпоставки следва да бъдат установени с доказателства в хода на настоящото
производство.
Съгласно разпоредбата на
чл. 38, ал. 2 от ЗДвП при завиване в
обратна посока водачът пропуска насрещно движещите се пътни превозни средства. От представените по
делото доказателства и заключението на съдебната автотехническа експертиза може
да се направи извод, че при нарушението на Г.М.Д. при завиване в обратна посока
на процесното МПС, че не е направил всичко необходимо при предприемане на
маневрата, за да се убеди, че пострадалият ще премине безопасно. Поради това
съдът приема, че деянието на водача на лекия автомобил осъществява всички
признаци /обективни и субективен/ на деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД. Следователно отговорността
на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана, като предявените искове за
неимуществени вреди се явяват доказани по основание.
Относно размерът на иска
за неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно
и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на
ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда
при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е
станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания и др.
При определяне размера
на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди съдът взема предвид
характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца вреди
от следните травматични увреждания, а именно Контузия на гръдния кош, счупване
на IV-IX (шест) ребра вляво, свободен въздух и кръвоизлив в гръдната кухина
вляво, колекция кръв в левия бял дроб и плеврата, подкожен емфизем в лява
гръдна половина, охлузвания и подкожен хематом в областта на левия раменен
пояс, болезнени и ограничени движения в областта на лява раменна става.
Счупването на шест ребра вляво е причинило трайно затрудняване на движението на
снагата за повече от 30, възстановяването на което трае около 2-2,5 месеца. Свободният
въздух и кръвоизливът в гръдната кухина (хемопневмоторакс), подкожният (въздух)
емфизем и контузията на белия дроб с колекция кръв в тъканта му, както
поотделно, така и по съвкупност са причинили разстройство на здравето, временно
опасно за живота, възстановяването на което трае около 2-3 месеца. Останалите
увреждания, изразяващи се в контузия на гръдния кош, охлузвания и подкожен
хематом в областта на лявата раменна става, са причинили разстройство на
здравето, като възстановяването трае по-малко от 30 дни. Впоследствие болката
намаляла постепенно.
Следва да бъде отчетен и
факта, че през този период пострадалият е бил лишен от трудови доходи, тъй като
не е упражнявал трудова дейност по време на възстановяването след
травмите. Промяната в социалния статус и
професионалната реализация е свързано с изживявания, които в психологичен
аспект пораждат негативни емоции, свързани с промяна в начина на живот, а
именно от активен и жизнен спортуващ човек – към застоял живот без възможност
да упражнява физическа активност, както преди инцидента.
При определяне размера
на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде отчетена преживяната от
ищеца остра стресова реакция, която е довела до негативна промяна в психо–емоционалното
му състояние. Ноторно известно е обстоятелството, че претърпяването на ПТП
представлява значителен стресогенен фактор.
Настоящият състав счита,
че въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и
страдания и паричната престация, след като се отчитат всички критерии, заложени
в нормата на чл. 52 от ЗЗД и като отчете съвкупността от всички изложени
обстоятелства със социално икономическите условия в страната, към момента на
настъпването на вредите, приема че компенсирането на вредните последици от
травматичното увреждане, в периода, в който е доказано тяхното проявление е
справедливо оценимо на сумата от 90 000 (деветдесет хиляди) лева – пълният предявен
размер на претенцията. Именно такова обезщетение следва да бъде осъден да
заплати ответникът на ищеца, доколкото вредите са по- големи от обичайните.
По възражението за съпричиняване трябва да се посочи, че такова по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице, когато е безспорно установено, че с
поведението си пострадалият е допринесъл за настъпване на увреждането. С оглед
съвкупната преценка на доказателствения материал по делото, съдът намира за
основателно и доказано възражението за съпричиняване на вредоносния резултат,
релевирано от ответното дружество. По отношение на ищеца В.Б., съдът намира за
установено, че тежките травми, не биха настъпили или не в тази степен на
увреждане, ако същият бе управлявал велосипеда си в близост до възможно
най-дясната част на пътното платно и избирайки подходяща скорост, съобразена с
натовареността на движението, метеорологичните условия, наклона по който се е
спускал, факта, че се движи по планински път с двупосочно движение на
най-натоварения ден от годината на това място, а именно националния празник
3-ти март на връх Ш.. Велосипедистът, безспорно нарушавайки правилата на ЗДвП –
чл. 80, ал. 1, т. 2, чл. 15, ал. 5, както и неизпълнение на задължението да
подбира подходяща скорост на движение, съобразена с условията и обстановката на
пътя, макар да е под задължителната максимална скорост, има съществен принос за
настъпване на процесното ПТП. С оглед приетото заключение на САТЕ, което съдът
възприема като изготвено компетентно и добросъвестно, както и с поясненията от
о.с.з. движението на водача на велосипеда възможно най-вдясно на пътното платно
в неговата лента за движение, каквото задължение му вменяват разпоредбите на
чл. 15, ал.1 ЗДвП и чл. 80 ЗДвП, му е осигурявало техническа възможност
безпрепятствено да премине този пътен участък, дори и л.а."М." да
навлезе в неговата лента за движение. От друга страна, управлявайки велосипеда
близо до мястото на осевата линия в район на натоварено движение и при зимни
метеорологични условия, при изрично определена и регулирана от органите на МВР
организация на пътя, същият сам се е поставил в риск от внезапно възникване на
критична пътна ситуация от насрещно движещо се превозно средство и се е лишил
от място и време за реакция, особено предвид скоростта му на движение.
За да е налице
съпричиняване на неблагоприятния резултат не е необходимо поведението на
пострадалото лице да бъде задължително виновно и противоправно, а е достатъчно
същото да е в причинна връзка с реализираните вреди, като обективно е създало
предпоставки и/или възможност за неговото настъпване, какъвто е и конкретният
случай /в т.см. са и разясненията, дадени в т.7 от ППВС № 17/18.11.1963 г. и
постановените по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС: № 159/24.11.2010 г. по
т.д.№ 1 117/2009 г. на ІІ ТО; № 58/29.04. 2011 г. по т.д.№ 623/2011 г. на ІІ
ТО; № 153/31.10.2011 г. по т.д.№ 971/2010 г.; № 44/26.03. 2013 г. по т.д.№
1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО и др./.
Ето защо, определеното
за ищеца обезщетение следва да бъде редуцирано с 50%, съответно - да бъде
определено в размер на 45 000 лева, до който размер искът е основателен.
При сега действащия КЗ
отговорността на застрахователя за лихви, дължими от застрахования на
увреденото лице е ограничена и това задължение е за периода след датата, на
която застрахователя е бил уведомен за настъпване на застрахователното събитие
било от застрахования, било от увреденото лице. Разпоредбата на чл. 498 от
действащия КЗ предвижда задължение на увреденото лице при настъпване на
застрахователното събитие да предяви претенцията си първо пред застрахователя и
едва, ако същия не е платил в срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение, то може да предяви прекия иск по чл. 432 от КЗ срещу
застрахователя. Подобно задължение за увреденото лице липсваше в КЗ (отм.). В
конкретния случай по делото е изложено, че ищецът е уведомил застрахователя за
настъпване на застрахователното събитие на 27.03.2019г., поради което при липса на други данни и
оспорване на това обстоятелство от насрещната страна следва да бъде прието, че
именно това е датата, на която застрахователя е бил уведомен за претенцията и
от тази дата за него настъпва задължението да заплаща лихва за забава по чл.
429, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 3 от КЗ. Предвид това, лихва за забава върху
горепосоченото обезщетение се дължи от 27.03.2019г. до датата на окончателното плащане.
Предвид гореизложеното,
съдът намира, че предявеният от В.Г.Б. иск за причинените му неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на причинените
му телесни увреждания при процесното ПТП, се явява основателен за сумата от 45
000 лева, заедно със законната лихва от датата на предявяване на претенцията
пред застрахователя - 27.03.2019г. до окончателното
плащане, като за сумата над 45 000 лева до претендираните 90 000 лева, искът
следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
При този изход на делото ответното дружество
следва да заплати в полза на Окръжен съд – Стара Загора държавна такса върху
уважената част от иска в размер на 1800 лв., както и 364, 80 лв. за депозит на
вещи лица, съобразно уважената част на иска. Ищецът не е сторил разноски, тъй
като е освободен по реда на чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, поради което такива не му
се дължат. Видно от представеното
по делото пълномощно и такова със списъка по чл. 80 от ГПК, представляващата ищеца
адвокат П.К. е предоставила на ищеца безплатна адвокатска помощ и съдействие -
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, в който случай и на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на адв. П. К.,
претендираното минимално възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба
№ 1/09.01.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, а именно сума в
размер на 1 938 лв. с включен ДДС, съобразно с уважената част от иска.
В полза на ответника ищецът следва да бъде осъден
да заплати разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 590 лв.
Водим от изложеното,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Застрахователно Акционерно Дружество „***“ АД, ЕИК ***, като ответник, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Г.М. Димитров” № 1, представлявано от изпълнителните
директори ***, чрез пълномощника: юрк. Д.В.,*** да заплати на В.Г.Б., ЕГН **********, с адрес: *** 10 сумата от 45 000 лева
/четиридесет и пет хиляди лева/, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди, в резултат на ПТП, настъпило на
03.03.2019г., ведно със законната лихва от 27.03.2019г. до окончателното изплащане на главницата, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди до
претендирания размер от 90 000 /деветдесет хиляди/ лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА ,,ЗАД ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ‘‘ АД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление гр. *** да заплати на адв. П.К., САК сумата от 1 938 лв. /хиляда деветстотин
тридесет и осем лева/ с включен ДДС за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т.2 от ЗА,
съобразно уважената част на исковата претенция.
ОСЪЖДА ,,ЗАД ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ‘‘ АД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление гр. *** да
заплати по сметка на ОС Стара Загора сумата 2 164,80 /две хиляди сто шестдесет
и четири лева и 80 стотинки/, представляваща държавната такса и разноски по
делото, съобразно уважената част от исковата претенция.
ОСЪЖДА В.Г.Б., ЕГН **********, с адрес: *** 10 да заплати на ,,ЗАД ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ‘‘ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр. *** сумата от 590 лева - разноски
по делото съобразно отхвърлената част на исковата претенция.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването
му, пред Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: