Р
Е Ш Е Н И Е
№ ……………./15.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав,
в публично съдебно заседание проведено на петнадесети
март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева
при секретаря Цветелина Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2395 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявени от С.С.ЕООД, ЕИК ****,
****срещу И.1 ЕООД, *** обективно кумулативно и евентуално съединени искове с
правно основание чл. 124, ал. 5 ГПК за установяване по отношение на ответника
на престъпни обстоятелства по чл. 316 вр. чл. 309,
ал. 1 НК, изразяващи се в съзнателно ползване на неистински частни документи
и с невярно съдържание, а в условията на евентуалност за установяване по
отношение на ответника на престъпни обстоятелства по чл.309, ал.1 НК, изразяващи
се в съставяне на неистински частни документи, представени по
гр.д.№4959/2011г. по описа на ВРС, 14 състав - договор за посредничество при покупко - продажба на недвижим имот от 15.06.2010г.,
сключен между И.1 ЕООД и Х.Р.К за
апартамент 13 с площ от 143,32 кв.м., находящ се в апартаментен комплекс „П.Р.",
***с придружен превод на немски език на този договор, както и резервационно споразумение от 15.06.2010г. към този договор между същите лица
с придружен превод на немски език, резервационно
споразумение от 11.06.2010г. с посочените по него страни - С.С.ЕООД и И. Д.Л.относно апартамент 59 с площ от 63,74
кв.м., находящ се в апартаментен комплекс „П.Р.", ***, които престъпни
обстоятелства са от значение за отмяна на влязло в сила Решение по гр.д.
№4959/2011г. по описа на ВРС, 14 състав, когато извършителят на деянието е
останал неоткрит.
Ищецът
обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на
установителните искове, навеждайки следните фактически твърдения: С влязло в
законна сила решение 3860/03.09.2012г. по гр.д. 4959/2011г. на ВРС, потвърдено
с решение от 18.12.2012г. по в.т.д. 2634/2012г. на Окръжен съд - Варна, С.С.ЕООД, е осъдено да заплати на И.1 ЕООД, представлявано от
К.Б.Н.сумата от 21 816.87 лв. с ДДС - левова равностойност на 11 154.79 евро,
представляваща дължимо възнаграждение по сключен между страните Договор за
ексклузивно търговско посредничество от 25.05.2009г., за осъществяване на
сделки - покупко-продажби на недвижими имоти, предмет на договора за посредничество,
с идентификатор № ***и № ***, представляващи апартаменти в хотел „П.Р." на
***; сумата 9090.37 лв. - левова равностойност на 4 647.83 евро, представляваща
уговорена неустойка в раздел I, чл. 4 от договора за сключване на сделка с
посочените имоти, от възложителя, без участието на посредника, ведно със
законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба -
01.04.2011г. до окончателно им изплащане, на основание чл. 51 ТЗ, чл. 92, ал. 1
и чл. 86 ЗЗД.
Поддържа се, че в това производство ищецът И.1 ЕООД,
представляван от управителя К.Б.Н.е основал изправността си по сключения между
страните договор за посредничество на представени в съдебно заседание писмени
документи, които се твърди, че са неистински, т.е. на които е придаден вид, че
представляват конкретно писмено изявление на други лица, а не на тези, който
действително са ги съставили - договор за посредничество при покупко - продажба на недвижим имот от 15.06.2010г.,
сключен между И.1 ЕООД и Х.Р.К за
апартамент в апартаментен комплекс „П.Р.", ***с придружен превод на немски
език на този договор, резервационно споразумение от
15.06.2010г. към този договор между същите лица с придружен превод на немски
език, резервационно споразумение от 11.06.2010г. с посочените по него страни - С.С.ЕООД и И. Д.Л.относно апартамент 59 в същия комплекс.
С решение 94/26.01.2016г. по НАХД 5330/2015г. на Районен
съд - Варна К.Б.Н.е призната за невиновна за това, че през месец февруари
2012г. в гр. Варна, в съдебно заседание по гражданско дело № 4959/2011 г. по
описа на Районен съд -гр.Варна - XIV състав, съзнателно да се е ползвала от
неистински частни документи, а именно договор за посредничество при
покупко-продажба на недвижим имот от 15.06.2010г. между Х.Р.К и „И.1" ЕООД за ап.№***, с площ от 143,32 кв.м., находящ се в
апартаментен хотел „П.Р." гр.*** с придружен превод на немски език с име „***" и резервационно
споразумение от 11.06.2010г. между „С.с." ООД и И.
Д.Л.за ап.59 с площ 63,74 кв.м., находящ се в апартаментен хотел „П.Р."
гр.***, като от нея за самото съставяне не може да се търси наказателна
отговорност -престъпление по чл.316 вр.чл.309, ал.1 НК. Решението на
наказателния съд било потвърдено с решение по ВНАХД 366/2016г. на Окръжен съд -
Варна, влязло в сила в деня на неговото постановяване.
Ищецът
твърди, че съобразно мотивите на постановените от наказателния съд решения,
документите са неистински, т.е. не носят подписите на лицата, които се сочат за
техни автори, а извършителят на тези престъпления, е останал неразкрит.
Поддържа се още, че след като деянието - ползване на неистински документи
съставлява престъпление, но подсъдимият К.Н.е признат за невиновен, то
извършителя му е останал неразкрит. Сочи, че с влязло в сила Постановление от
04.12.2017 година, ВРП е отказала да образува наказателно производство срещу
неизвестен извършител, на основание чл.24, ал.1, т.3 НПК - наказателната
отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност.
Излага, че ответникът е именно лицето, на което ще бъде противопоставено
установеното престъпно обстоятелство. Съгласно дадените с TP № 5 по т.д № 5/2012г. на ОСГТК
разяснения относно приложното поле на чл. 303, ал. 1, т. 2, пр. 1-во ГПК и
изключения наказателноправен процесуален способ за
установяване на престъпление с влязла в сила присъда, респ. споразумение по
НПК, то за ищеца е налице правен интерес от установителните искове за факта на
престъплението по чл. 124, ал. 5 ГПК. Моли в тази връзка за постановяване на
положително решение по предявените искове.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда
на чл. 131 ГПК, ответникът оспорва предявените искове като недопустими, а в
условията на евентуалност като неоснователни. Навежда доводи, че ищецът няма
правен интерес от търсената защита, доколкото посочените документи не са
послужили за изграждането на мотивите на съда по гр.д. № 4959/2011 г. на ВРС по
осъдителната претенция за заплащане на дължимото възнаграждение по договор за
посредничество от 25.05.2009 г. Счита, че твърдяното престъпно деяние не е от
значение за гражданското правоотношение или за отмяна на влязло в сила решение
по чл.303, ал.1, т.2 ГПК. Искът за установяване неистинността на документите е
недопустим, тъй като ищецът е пропуснал да ги оспори по реда на чл.193 ГПК в
исковото производство. С Решение № 93 от 01.06.2017 година, постановено по т.д.
№2243/2016г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, е оставена без уважение молбата на „С.С." ЕООД за отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 2,
пр. първо ГПК на влязлото в сила решение № 3860 от 03.09.2012 година по гр.д. №
4959/2011 година на ВРС. Навежда доводи, че не е пасивно легитимиран по
предявените искове, доколкото като юридическо лице не може да носи лична
отговорност, като не може да е извършител на престъпление. Доказателствата по
гр.д.№4959/2011г. на ВРС са представени от процесуалния представител на
дружеството по делото, а образуваното срещу управителя на „И.1" ЕООД - К.Н.Н.наказателно производство за престъпление по чл.316, във с
вр.чл.309, ал.1 НК, е приключило с оправдателна присъда. Ответното дружество
никога не е твърдяло, че е наясно с авторството на подписите под документите,
мястото и времето на тяхното полагане. Моли за постановяване на решение, с
което исковете бъдат отхвърлени като неоснователни.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото
доказателства, по реда на чл. 12 ГПК и чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
С влязло в сила Решение, постановено
по гр. дело № 4959 по описа за 2011г. на ВРС, „С.с.” ООД, ЕИК ****, представлявано от М.Д.А.и В.В.А.е осъдено да заплати на „И.1” ЕООД, ЕИК ***, представлявано
от К.Б.Н.сумата от 21816.87 /двадесет и една хиляди осемстотин и шестнадесет лева и 87 ст./ лева,
представляваща дължимо възнаграждение по
договор за поръчка от 25.05.2009 г. и
сумата от 9090.37 /девет хиляди и деветдесет лева и 37 ст./ лева,
представляваща договорна неустойка по
раздел І, чл.4 от договора, ведно със законната лихва върху сумите, считано от
01.04.2011 г. до окончателното им
изплащане, на осн.
чл. 51
ТЗ, вр.
чл.92, ал.1, вр.чл.86 ЗЗД, при участието
на третото лице – помагач на страната на ответника „И.С.”, ЕИК ***,
представлявано от М.Д.А..
В мотивите на решението е прието, че
страните са били валидно обвързани с договор за посредничество от 25.05.2009
г., като в изпълнение на задълженията си по него, И.1 ЕООД е сключило три
договора за посредничество с потенциални купувачи за недвижими имоти,
представляващи самостоятелни обекти в комплекс „П.Р.”, гр.*** както следва: с Х.Б.Г. от 20.07.2010 г. за
студио № 44 с площ 46.03 кв.м. и цена 59 774 евро, с Х.Р.К от 15.06.2010 г. за ап.№ 13 с площ
143.32 кв.м. и цена 200 424 евро, с И. Д.Л.за ап.№ ** с площ 63.74
кв.м. и цена 128 720 евро. С.с. ООД не е подписало резервационните споразумения, подписани от бъдещите
купувачи със задължение да пази за купувача запазения имот и да сключи
предварителен договор за същия в посочения в споразумението срок. Внесеният
депозит от потенциалните купувачи е върнат на същите от представляващия И.1
ЕООД поради това, че продавачът не е подписал резервационно
споразумение и предварителен договор за продажба.
При инстанционния контрол на решението, в мотивите на съдебния
акт постановен от ВОС е прието, че задължението на възложителя да заплати
посредническо възнаграждение при сключването на сделка самостоятелно, без
участието на посредника, е поето при фингиране на
извършени от посредника действия по чл. 1, т. 2 от договора – маркетиране, рекламиране и популяризиране на имотите сред
потенциални купувачи, следователно не е лишено от основание.
Приложени са Протоколи от о.с.з., проведени на
29.11.2011г. и на 21.02.2012г. по гр.д.№4959/2011г. по описа на ВРС, 14-ти
състав, от които е видно, че управителят на И.1 ЕООД не е присъствал
лично в о.с.з..
Представен е Договор,
ведно с Анекс към него за ексклузивно търговско посредничество от 25.05.2009г.,
сключен между страните за осъществяване на посредничество за покупко -продажба на недвижими имоти – индивидуални обекти
в хотел „ П.Р.” на ***, изчерпателно изброени в Приложение № 1 към договора, с
подробно уговорени права и задължения за страните.
Договорът е
сключен за срок до пълното приключване на всички продажби на обекти в сградата,
но най - късно до 15.10.2009г. Съгласно чл. 27, Раздел ІV от договора при
сключване на сделка с посредничеството на търговския посредник „И.1” ЕООД ***, възложителят заплаща
възнаграждение, чиито общ размер се определя както следва: твърдо
възнаграждение в размер на 4 % от продажната базова цена за всеки обект
съгласно „Ценова листа” / приложение към договора/, ведно с допълнително
възнаграждение, равно на разликата между базовата цена и цената, на която
посредникът е договорил продажбата и е сключил резервационно
споразумение с купувача. По силата на Раздел І, чл. 4, изр. 4 от договора уговореното
в раздел ІV твърдо /константно/ възнаграждение се дължи в пълен размер и при
сключване на сделки с посочените недвижими имоти, самостоятелно от възложителя,
или от свързани с него физически или юридически лица, без участието на
посредника. Със същата разпоредба е предвидена и неустойка в случаите на
неизпълнение задълженията на възложителя по Раздел І, т. 4, изр. 1, 2 и 3 от
договора в размер на 50 % от възнаграждението на посредника, за обезщетяване на
вредите от нарушаване на правата на посредника за ексклузивно търговско
представителство по предмета на договора, възникнали от невъзможността на
посредника да получи допълнително посредническо възнаграждение, равно на
разликата между базовата цена на имота и цената, на която посредникът е
договорил продажба.
С анекс от 10.04.2010г. срокът на действие на
договора за посредничество е продължен до 10.04.2012г. Променена е разпоредбата
на чл. 5, ал. 1 от първоначалния договор, като посредникът се е задължил за
периода от 01.08.2010г. до 15.10.2010г. да осигури посредничество за минимум
три апартамента с обща площ не по - малко от 200 кв. м., при условие, че в
същия срок за сградата бъде съставен акт обр.15. /акт обр. 15 за сградата е
издаден на 02.08.2010г./.
Представен е Договор за посредничество
от 15.06.2010г., ведно с превод на български език, сключен между Х.Р.К и „И.1“ ЕООД за ап.№**, с площ от 143,32 кв.м., находящ се в
апартаментен хотел „П.Р.“ гр.***, както и Резервационно
споразумение от 15.06.2010г., ведно с превод на български език, без подпис за С.с. ООД. Видно от Разписка от 02.07.2010г., Х.Р.К е получил обратно сумата 500 евро резервационен депозит по споразумението и договора, поради
това че продавачът не ги е подписал.
Представен е Договор за посредничество
от 09.06.2010г., сключен между „И.1“ ЕООД и
И. Д.Л.за ап.**
с площ 63,74 кв.м., находящ се в апартаментен хотел „П.Р.“ гр.***, както и Резервационно споразумение от 11.06.2010г. без подпис за С.с. ООД. От Разписка, издадена на 28.06.2010г. се
установява, че Л. е получила обратно сумата 500 евро резервационен
депозит по споразумението и договора, поради това че продавачът не ги е подписал.
С влязло в сила Решение по НАХД № 5330
по описа за 2015 година на ВРС обвиняемата К.Б.Н.е призната за невинна в това, че през месец февруари 2012г. в гр.Варна,
в съдебно заседание по гражданско дело № 4959/2011г. по описа на Районен съд
-гр.Варна - XIV състав, съзнателно да се е ползвала от неистински частни
документи, а именно договор за посредничество при покупко-продажба на недвижим
имот от 15.06.2010г. между Х.Р.К и
„И.1“ ЕООД за ап.№**,
с площ от 143,32 кв.м., находящ се в апартаментен хотел „П.Р.“ гр.*** с
придружен превод на немски език с име „***“ и резервационно
споразумение от 11.06.2010г. между „С.с.“ ООД и И. Д.Л.за
ап.** с площ 63,74 кв.м.,
находящ се в апартаментен хотел „П.Р.“ гр.***, като от нея за самото съставяне
не може да се търси наказателна отговорност - престъпление по чл.316 вр.чл.309,
ал.1 НК, поради което и на основание чл.304 НПК е оправдана по така възведеното
обвинение.
В мотивите е прието, че деянието е несъставомерно от обективна и субективна страна. Липсата на
обективна страна се установявала от факта, че обв. Н.
не е участвала в съдебното заседание на 21.02.2012г. по гр. дело № 4959/2011г.
на ВРС, ХІV състав. Документите били представени от проц.
представител на ищцовата страна в с.з. на 21.02.2012г.
На следващо място съдът е приел, че не е налице и субективната страна на
деянието, тъй като безспорно е установено, че и Л. и К. са получили документите
в домовете си и лично са ги подписали, като са върнали формулярите на обв. Н.. Несъответствието в подписите на някои от местата
не може да бъде обяснено от никой от двамата. Но в същото време от заключението
на тройната съдебно-графологична експертиза тези подписи не са изпълнени и от обв. Н..
С Постановление от 04.12.2017г., ВРП е
отказала разпореждане на проверка и образуване на наказателно производство по
чл.309, ал.1 НК срещу неизвестен извършител, за изготвяне на неистински
документи /договор за посредничество при покупко-продажба на недвижим имот от
15.06.2010г. между Х.Р.К и
„И.1“ ЕООД за ап.№**,
с площ от 143,32 кв.м., находящ се в апартаментен хотел „П.Р.“ гр.*** с
придружен превод на немски език с име „***“ и резервационно
споразумение от 11.06.2010г. между „С.с.“ ООД и И. Д.Л.за
ап.** с площ 63,74
кв.м., находящ се в апартаментен хотел „П.Р.“ гр.***/, на осн
чл.24, ал.1 т.3 НПК, поради изтекла давност за наказателно преследване, съгл. чл.80,
ал.1, т.4 НК. Същото е потвърдено с Постановление от 23.01.2018г. на ОП Варна.
В полза на страните са събрани гласни
доказателства.
С оглед дадената възможност на ищеца за
събиране на гласни доказателства посредством разпит на трима свидетели в режим
на призоваване, с показанията на които да установи, че през месеците юни и юли
2010г. Х.Р.К.и И. Д.Л.не са ходили на обекта, не са били на практика клиенти по
отношение на комплекса, са разпитани К.П., И.Т.Д. и Х.Б.Г..
В показанията си
св. П. установява, че е работила като офис сътрудник от месец ноември 2006г.
до месец ноември 2010г. в И.1 ЕООД. В
повечето случаи тя подготвяла договори за посредничество, резервационни
споразумения, предварителни договори за покупко-продажба с клиентите. Възможно
е да имало и такива, които шефовете й са изготвяли без нейно знание. Посочените
документи са бланкови, които стоят на компютър и всеки имал достъп до тях.
Знае, че между страните е имало сключен
договор за посредничество за всички обекти в „Б.С.П.Р.“, гр.***. И.1 ЕООД са разполагали
с необходимите документи, за да изпълняват предмета на договора за
посредничество, имали са скици, ценова листа на всеки един апартамент. Познава Х.Б.Г.
и го е виждала в офиса. Чувала е и името В. Л., но те са от контактите на К. Н..
В останалата си част показанията не установяват релевантни за делото факти.
В показанията си св. Л. установява, че е имала
отношения с фирма „И.1” ЕООД. Посещавала е комплекс „П.Р.” в гр.***, като е
имала намерение да купи недвижим имот в България. Харесала апартамент на
четвъртия етаж и дала 500 евро, но след като продажбата не се случила и върнали
парите.
Св. Х.Г. заявява, че е посещавал комплекс „П.Р.” в
гр.***. Искал да си купи апартамент. К.
му съдействала. Дал 500 евро, за да се сключи сделка, но после му върнали
парите.
В полза на ответника са
разпитани свидетелите Н.М.И. и Е.И.К..
Знаят, че „И.1” ЕООД е
извършвало посреднически услуги по продажба на имоти в гр.***. Св. К. е
работила в дружеството, вкл. е раздавала флаери,
за да рекламира тази му дейност. Знае, че К. е имала купувачи за апартаментите.
Виждала е св. Л. в офиса. К.Н.и М.А.са били в близки приятелски отношения.
От заключението на
съдебно - почерковата експертиза, което не е оспорено
от страните и съдът възприема като компетентно се установи, че подписите
за „Възложител" - „А." в Договор за посредничество при покупко - продажба
на недвижим имот от 15.06.2010 год. /на първа страница/, сключен между „И.1" ЕООД и Х.Р.К за
апартамент №**, находящ се в апартаментен хотел „П.Р." в ***с
придружен превод на немски /на втора страница/, са изпълнени от Х.Р.К.. Подписите
за „Възложител" -
„А." на втора
страница в Договора за посредничество от 15. 06.2010 г. на български и на трета страница в
договора на немски език в частта Анекса при описание на имота, не са
изпълнени от Х.Р.К.. Подписите за „Изпълнител"- „ А." в Договор за посредничество при покупко -
продажба на недвижим имот от 15.06.2010
год, сключен
между „И.1"
ЕООД и Х.Р.К за апартамент №**,
находящ се в апартаментен хотел „П.Р." в
гр *** с придружен предод
на немски, са изпълнени от К. Б. Н.. Подписът,
положен срещу „Купувач" в Резервационно
споразумение от 15.06.2010 г. между „С.С." ООД
и Х.Р.К., с придружен превод на немски, е
изпълнен от лицето Х.Р.К.. Подписът, положен срещу „Купувач" в
Резервационно споразумение от 11.06.2010 г., с
посочени в него страни - „С.С." ЕООД и И. Д. Л., относно апартамент № ** в апартаментен хотел „П.Р." в гр ***, не е
изпълнен от И.Т. Д.-Л..
Предвид така установеното от
фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
В редица решения по чл.290 ГПК на ВКС
на РБ е застъпено становището, че преценката за вероятната основателност на
молбата за отмяна на влязло в сила решение по иск по чл.124, ал.5 ГПК не е от
компетентността на сезирания с последния иск съд, а е единствено в правомощията
на съда, компетентен да се произнесе по основателността на молбата по чл.303 и
сл. от ГПК. В този смисъл преценката за вероятната основателност на молба за
отмяна, основана на решение по иск на основание чл.124, ал.5 ГПК, не съставлява
основание за преценка относно наличие или не на правен интерес от последния установителен иск /така Решение №244 от 23.03.2017 г. по
гр.д.№1318/2016 г.,ІІІ г.о.,ГК на ВКС, Решение №172/13.05.2015 г. по
гр.д.№4998/2014 г.,ІV г.о.,ГК на ВКС/. По аналогия и преценката за вероятна
основателност на иска - предмет на гражданския спор, за който се твърди да е от
значение произнасянето по иска по чл.124, ал.5 ГПК, също не е от
компетентността на разглеждащия иска за установяване на престъпни обстоятелства
съд и не е част от преценката му за допустимост на последния иск. Достатъчно е
ищецът да мотивира правния си интерес от иска с факти и обстоятелства, които
счита за значими по едно друго гражданско правоотношение, за да се приеме, че
правен интерес от иска по чл.124, ал.5 ГПК е налице. В случая ищецът подробно е
изложил такива обстоятелства, с които мотивират правния си интерес от исковете.
На следващо място, за да е допустим
иск по чл.124, ал.5 ГПК, следва наказателно преследване да не може да бъде
възбудено, а образуваното производство да е прекратено на основанията по чл.24,
ал.1, т.2-5 НПК. Тази предпоставка за допустимост на исковете е също налице. По
делото са представени две прокурорски постановления. С тях е прието, че не са
налице процесуални предпоставки за образуване на наказателно производство по
случая, тъй като според нормата на чл.80, ал.1, т.4 НК наказателното
преследване е изключено по давност. При невъзможност за осъществяване на
наказателно преследване поради наличие на основанието по чл.24, ал.1, т.3 НПК, предвидено
в разпоредбата на чл.124, ал.5 ГПК, безспорно предявяването на настоящите
искове е допустимо.
Едва в хода на последното съдебно
заседание, ищецът е навел твърдения и представил доказателства, че вземанията
присъдени с решение по гр.д. № 4959
по описа за 2011г. на ВРС са прехвърлени с договор за цесия от 08.02.2013г. на З.П.
ООД. Съдът констатира, че с влязло в сила Решение № 775/25.07.2014г. на ВОС по
т.д. № 355/14г. е отхвърлен искът на С.С.ЕООД с
правно основание чл. 439 ГПК против „З.П.” ООД, ЕИК **, ****за установяване в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 39 950,97
лв., по изпълнителен лист, издаден въз основа на Решение № 1821/19.12.2012 г.
по възз.т.д. 2634/2012 г. на ВОС и решение №
3860/03.09.2012 г. по гр.д. № 4959/2011 г. на ВРС, по които е образувано
изпълнително дело № 20137120400268 на ЧСИ И.С., район на действие ОС Варна,
прехвърлено по описа на ЧСИ Н.Н. под № 20138100400853, район на действие ОС
Добрич, със страни взискател „З.П.” ООД и длъжник „С.С.” ЕООД. Поради горното, съдът счете, че З.П. ООД не е
заинтересовано лице по смисъла на ТР № 20 от 02.03.1968 г. по гр. д. № 8/68
г., ОСГК на ВКС.
Действително тълкувателното решение
посочва, че като ответници в производството по чл. 124, ал. 5 ГПК следва да бъдат конституирани както лицата, извършили престъплението,
предмет на установителния иск, така и лицата, по отношение на които следва да
се противопоставят установените с решението престъпни обстоятелства.
Вложената идея е в процеса да участват като ответници всички заинтересовани
лица. Към настоящия момент отношения между „С.С.”
ЕООД и З.П. ООД са разрешени със силата на пресъдено
нещо чрез влязлото в сила решение по т.д. № 355/14г. на ВОС. В този смисъл, неговите
права директно не могат да бъдат нито защитени, нито да бъдат накърнени в
самото производството по чл. 124, ал. 5 ГПК, доколкото това производство има за
цел единствено да установи факта на осъществено престъпно обстоятелство.
Отделно от горното, ищецът извлича правния си интерес от отмяна на влязлото в
сила решение по гр.д № 4959/2011 г. на ВРС, а не по № 355/14г. на ВОС.
Отношенията между длъжника, цедента и цесионера при евентуална отмяна на
влязлото в сила решение ще се уредят при възстановяване висящността
на процеса. При прехвърляне на вземане с договор за
цесия основанието, от което произтича качеството на кредитор на цесионера
спрямо длъжника, е договорът за цесия, докато качеството на кредитор на цедента
е основано на друг правопораждащ факт. С
прехвърлянето на вземането правата на цедента по договора му с длъжника
преминават върху цесионера, като в отношенията между тях цесията има действие
от сключването на договора за цесия, а спрямо длъжника - от съобщаването на
цесията по реда на чл.99,
ал.3 ЗЗД. Предвид на характера на договора за цесия между цедента и
цесионера не съществуват общи права или права, които да почиват на едно и също
основание, поради което същите нямат качеството на необходими другари по
смисъла на чл.216, ал.2 ГПК. Прехвърлянето на спорното право в течение на производство по
висящ спор има за последица възможност за приобретателя да встъпи или да бъде
привлечен в процеса, както и да замени своя праводател при условията на чл.222 ГПК – чл.226, ал.2 ГПК. Посочената последица не настъпва със самото прехвърляне на
спорното право, а правата на праводателя и на приобретателя могат да се
упражнят във висящия процес, като неупражняването им е поставено на волята на
страните, доколкото и при прехвърляне на правото делото продължава своя ход
между първоначалните страни – чл.226, ал.1 ГПК.
Действието на съдебното решение в тази хипотеза спрямо приобретателя е
предвидено в разпоредбата на чл.226, ал.3 ГПК. Посочените
процесуални разпоредби намират приложение, когато прехвърлянето на правото е
настъпило след предявяване на иска. Случаите на частно правоприемство при
договора за цесия са разгледани в ТР № 4/13г. от 18.06.14г. на ОСГТК на ВКС, но
прехвърленото вземане на З.П. ООД и съответно качеството му на правоприемник не
попада в някоя от коментираните в тълкувателното решение хипотези /Решение №44/14.05.2016 по дело №3596/2015 на ВКС, ТК, I т.о./.
С оглед изложеното съдът намира
предявените искове за допустими, поради което същите подлежат на разглеждане по
същество.
Нормата на чл.303,
ал.1,
т.2 ГПК предвижда, че заинтересованата страна може да поиска
отмяна на влязло в сила решение,
когато по надлежния съдебен ред се установи
неистинност на документ, на показания
на свидетел, на заключение на
вещо лице, върху които е основано
решението, или престъпно действие на страната, на
нейния представител, на член от
състава на съда или на
връчител във връзка с решаването на делото.
Безспорно приложените по гр.д.№4959/2011г. по описа на ВРС, 14-ти състав договори за
посредничество и резервационни споразумения са взети предвид от постановяващия
решението състав, поради което и установяването на тяхната неистинност, респективно изключването им
от доказателствения
материал, би било от значение
при решаване на спора.
Доколкото
ОСГТК с т.3 на ТР №5/12г. по т.д.
№5/12г. категорично взе становище в мотивите си,
че процесуалният способ за установяване
на престъпление е с влязла в сила присъда,
респ. споразумение
по НПК
или с установителен иск за факта
на престъплението по чл. 124, ал. 5 ГПК, в случаите, в които наказателно преследване е изключено, поради някоя от причините,
предвидени в НПК, то и установена неистинност на документ по “надлежен
съдебен ред” в разпоредбата на чл.303,
ал.1, т.2 ГПК означава установена
неистинност на документа с влязла в сила присъда или
споразумение по наказателно дело, или влязло в сила
решение по чл. 124, ал.
5 ГПК за
случаите, когато наказателното производство е изключено по посочените
причини в НПК. Предвид
горното и съставът приема, че неистинността
на договор за посредничество при покупко -
продажба на недвижим имот от 15.06.2010г., сключен
между И.1 ЕООД и Х.Р.К за
апартамент **,
резервационно споразумение от същата дата и резервационно споразумение от 11.06.2010г. с посочените по него страни - С.С.ЕООД и И. Д.Л.относно апартамент 59, следва да бъде установена именно по реда
на чл.124,
ал.5 ГПК, като фактът, че не е било налице оспроване по реда на чл.193 ГПК в
производството, не обуславя извода за липса на
интерес.
Досежно иска по чл.124, ал.5 ГПК, за установяване на престъпно обстоятелство,
че съзнателно от ответника е ползван
неистински частен документ, като не може
да
се търси отговорност за самото му съставяне:
Съгласно разпоредбата на
чл.309, ал.1 НК, който сам или чрез
другиго състави неистински частен документ или преправи съдържанието на частен
документ и го употреби, за да докаже, че съществува
или не съществува или че е прекратено или изменено някое право или задължение,
или някое правно отношение, се наказва за подправка на документ с лишаване от
свобода до две години. Съгласно чл.316 НК наказанието, предвидено по
предходните членове, се налага и на онзи, който съзнателно се ползва от
неистински или преправен документ, от документ с невярно съдържание или от
такъв по предходния член, когато от него за самото съставяне не може да се
търси наказателна отговорност.
На първо място следва да бъде
отбелязано обстоятелството, че в настоящото производство не са ангажирани
никакви доказателства, различни от представяните и преценяваните такива в
предходните производства между страните, с изключение на Постановление от 04.12.2017г.
постановено по ПП № 14322/2017г. по описа на РП - Варна, потвърдено с
Постановление от 24.01.2018г. на ВОП, послужили и като основание за предявяване
на претенциите на ищеца.
Свидетелите Г. и Л. са подписали
реално договор за посредничество с Н., като са дали и капаро в размер на по 500
евро. В последствие, когато не се осъществяват сделките, всеки един от тях е
получил обратно парите си.
Включително св. П. знае, че Л. и Г. са
били клиенти на Н..
Вещото лице даде заключение, че Х.Р.К е изпълнил
подписите от негово име, положени в Договор за посредничество при покупко - продажба на недвижим имот от 15.06.2010 год. /на
първа страница/, сключен между „И.1" ЕООД и Х.Р.К за апартамент №**, находящ се в апартаментен хотел „П.Р." в ***с
придружен превод на немски /на втора страница/ и в Резервационно
споразумение от 15.06.2010 г. между „С.С." ООД
и Х.Р.К., с придружен превод на немски.
Предвид изложеното не се установява
наличието на престъпно обстоятелство, поради което предявените искове по чл.
124, ал. 5 ГПК следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
От субективна страна, липсват доказателства за какъвто и да
е пряк умисъл в действията на Н. или друго лице по съзнателно
ползване от резервационно споразумение от 11.06.2010г. с посочените по него страни - С.С.ЕООД и И. Д. Л.. Следва
да са налице
безспорни доказателства за това, че
представител на ответника е действал с пряк умисъл, т.е. че
същият е знаел, че документа не изхождат от Л.
и съзнателно да ги е ползвал, като наличието
на такова съзнание също следва
да се докаже.
Такова доказване по делото
не е проведено. Напротив – от останалите приложени
доказателства се установява, че представител на ответника никога не е твърдял
дори, че е наясно с авторството на подписа – същият
е бил положен в дома на Л. и в отсъствието на самия представител
на ответника, поради което
съдът намира, че не са
събрани категорични и безспорни доказателства в подкрепа на твърденията
на ищеца, а липсата на проявлението
на признаците от обективната и субективна страна на състава по
чл. 316 във
вр.с чл. 309 НК води до липсата на извършено
от Н. или
трето лице престъпление, респективно
до неоснователност на предявената искова претенция за установяване на престъпно обстоятелство.
Следва да се съобрази, че
св. Л. потвърждава, че е била в правоотношение с дружеството И.1 ЕООД по посредничество
за закупуване на недвижим имот, като е предоставила сумата от 500 евро депозит,
която след отпадане на основанието й е била върната. Истинността на Договора за
посредничество от 09.06.2010г./л.31/, разписката от 28.06.2010 г. /л.35 / и
разписката от 02.07.2010г. /л.30/ не са изследвани в настоящото производство,
поради което съдът приема, че изхождат от подписалите ги лица и отразяват
действителната им воля, поради което не са неистински.
Неоснователни са и
евентуалните искове, по следните съображения:
Ищецът
твърди, че К. и Л. не са подписали посочените документи, че тези документи са
неистински, че са подправени подписите им и е извършено престъпление. От
приетото и неоспорено от страните заключение
по почерковата експертиза се установява, че
единствено подписът в резервационното споразумение от
11.06.2010г. не е положен от Л.. По делото обаче нито има твърдения/данни, нито
са представени доказателства за това автор на този неавтентичен документ, в
частта му досежно положен подпис от името на Л., да е
Н., друг представител на И.1 ЕООД или трето лице. Не са налице доказателства за
това от него да може да се търси отговорност за съставянето на тези документи,
нито пък е доказано да се е ползвал съзнателно от тези неистински документи –
така Решение №401 от 20.05.2009г. на ВКС по гр.д. № 5745/2007 г., I г.о., ГК,
докладчик председателят Т.Н..
Предвид изхода на спора
и на основание чл. 78, ал.
3 ГПК в полза на
ответника следва да се присъдят
направените разноски за производството, Съобразно представения
списък по чл.80 ГПК и доказателства за действителното им извършване, същите
възлизат в общ размер на 1462 лева /1000лв. адвокатско възнаграждение+62лв. депозит за призоваване на
свидетели+400лв. адвокатско възнаграждение по обезпечението по ч.гр.д.237/2018г.
на ДРС/. Съгласно т. 5 от Тълкувателно решение № 6/2012 от
06.11.2013г., направените от страните в
обезпечителното производство, разноски
се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед
крайния му изход.
Предвид гореизложеното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.С.ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес
на управление:*** срещу И.1 ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** обективно кумулативно и
евентуално съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 5 ГПК за
установяване по отношение на ответника на престъпни обстоятелства по чл. 316 вр. чл. 309, ал. 1 НК, изразяващи се в съзнателно ползване
на неистински частни документи и с невярно съдържание, а в условията на
евентуалност за установяване по отношение на ответника на престъпни
обстоятелства по чл.309, ал.1 НК, изразяващи се в съставяне на
неистински частни документи, представени по гр.д.№4959/2011г. по описа на
ВРС, 14 състав - договор за посредничество при покупко
- продажба на недвижим имот от 15.06.2010г., сключен между И.1 ЕООД и Х.Р.К за апартамент ** с площ от 143,32 кв.м., находящ се в апартаментен комплекс „П.Р.", ***с
придружен превод на немски език на този договор, както и резервационно
споразумение от 15.06.2010г.
към този договор между същите лица с придружен превод на немски език, резервационно споразумение от 11.06.2010г. с посочените по него страни - С.С.ЕООД и И. Д.Л.относно апартамент ** с площ от 63,74 кв.м., находящ се в апартаментен комплекс „П.Р.", ***, които
престъпни обстоятелства са от значение за отмяна на влязло в сила Решение по
гр.д. №4959/2011г. по описа на ВРС, 14 състав, когато извършителят на деянието
е останал неоткрит, като неоснователни.
ОСЪЖДА С.С.ЕООД,
ЕИК ****, седалище и адрес на управление:*** на основание чл.78, ал.3 ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на
И.1 ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, направените разноски по делото
и в обезпечителното производство в размер
на 1462 лева /хиляда четиристотин
шестдесет и два лева/ лева, представляващи
възнаграждение за защита и съдействие от адвокат и депозити за призоваване на
свидетели.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му страните.
Препис от настоящето решение да се
връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на
основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: