Р Е
Ш Е Н
И Е
17.05.2013
г.
ГРАД ПАЗАРДЖИК
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пазарджишкият
окръжен съд, наказателна колегия, на седемнадесети май, две хиляди и
тринадесета година, в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГЕОРГИ
ВЕСЕЛИНОВ ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА
ДЖУНЕВА
КРИСТИНА ПУНТЕВА
Секретар И.Ш. и прокурора АНГЕЛ ПАНКОВ
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА ДЖУНЕВА ЧНД № 186 по описа за 2013 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.44 ал.2 и следващите от ЗЕЕЗА.
Делото е образувано по внесена в съда от Пазарджишката окръжна
прокуратура на основание
чл. 44, ал. 1 във връзка с чл. 41, ал. 1 от ЗЕЕЗА, Европейска заповед за арест
№ 033.007.004-5223/AR/LAN, издадена
на 12.03.2013 година от Ф. П., заместник прокурор на Републиката при
Прокуратура на Републиката при Съда в Милано, позоваваща се на Нареждане за
изпълнение на наказание № 4125/2012 SIEP, издадено от Прокуратурата на Републиката в Милано на
06.07.2012 г. по Присъда № 4516/2010 г., издадена на 22.04.2010 г. от
Първоинстанционния съд в Милано, влязла в сила на 11.11.2011 г., с която се
иска да бъде предаден на компетентните италиански власти българският гражданин А.А.Г.,
роден на *** година- за изтърпяване на наказание от 6 (шест) години лишаване от
свобода за извършени от него престъпления „участие в престъпно сдружение
(група) и търговия с хора” – престъпления по чл. 110, чл. 81, чл. 416, чл. 567
от НК на Република Италия.
В съдебно заседание прокурора поддържа, че са налице предпоставките на чл.39
т.2 от ЗЕЕЗА и няма основание за предаване на лицето А.А.Г. за изтърпяване на
наказание по италианската присъда.Излага съображения,че присъдата по НОХД №
142/10г. на Пещерски районен съд и тази на молещата държава са за едно и също
престъпление.
Защитата поддържа, че е налице пречка за изпълнение на ЕЗА по чл.39 т.2 от ЗЕЕЗА, доколкото исканото лице е осъдено за същото деяние с присъда на
български съд - Присъда № 77/04.07.2011 г., постановена по НОХД № 142/2010
година по описа на Районен съд Пещера.
За да постанови решението си съдът приобщи към настоящето дело и ЧНД №
57/13 г. на ПОС където се намира превода на присъдата на Италианския съд по
която е издадена и настоящата ЕЗА.Прилагането на това дело се наложи тъй като
молещата държава не изпрати копие от присъдата нито исканите гаранции по чл.41
ал.3 от ЗЕЕЗА.
За да се произнесе по основателността на искането за предаване и доводите
на страните, съдът взе предвид следното:
С процесната ЕЗА българският гражданин А.Г. се иска за предаване на
италианските власти за изтърпяване на наказание лишаване от свобода от 6 години
за престъпления „участие в престъпно сдружение и търговия с хора“, затова, че
до 14.07.2004 г. е участвал в престъпна група, имаща за цел набирането в
България на бременни жени, които след това са били придружавани в италиански
болници, където са раждали, без да признават децата, като децата след това са
били поверявани на италиански граждани чрез фалшиво признаване на бащинството.
Тъй като въпреки направеното искане до молещата държава,не се изпрати копие
от присъдата то съдът приложи и приел ЧНД № 57/2013г. по описа на ПОС което
касае съподсъдимия на Г. лицето Ганчо А. А.По това дело е приложено копие от
присъдата на Република Италия и която се цитира и по настоящата ЕЗА.
Видно от раздел „А“ от текста на италианската присъда, цитирана по-горе,
лицата М. Б., А.А.Г., Ганчо Г. и А.А.Г. /това
е исканото лице,/и И. Д. Г. са осъдени за престъпление по чл.416 от НК на
Република Италия, защото чрез тяхното съдружие създавали или участвали в
сдружение с цел извършване на няколко престъпления за преправяне гражданското
състояние на новородени българи и по-точно тримата Г. и Г.се занимавали с
издирване и вербуване в неопределени райони на България, на бременни жени,
които били придружавани до италиански болници, където да родят, без да
припознаят новородените. В Италия М. Б. се занимавал с търсенето на „купувачи“
за новородените, подготвял приемането на родилките в болничното заведение и
помагал материално на купувачите при оформянето на декларациите, отнасящи се до
фалшивото припознаване на бащинство на новородените. Деянието било извършено до
14.07.2004 г. в Италия и България.
В раздел „В“ на италианската присъда, лицата М.Б., А.А. Г., А.А.Г., Г. Г.,
Н. И., С. Б. и И. Д. Г. са осъдени за престъпления по чл.110 и 567 ал.2 от НК
на Италия, тъй като действайки заедно, се споразумели с цел С. Б.да подправи
гражданското състояние на новородената българка В., дъщеря на Н. И., родена на ***
г., на мястото за издаване акт за раждане пред служител от отдел „Граждански
услуги“ в гр.Мелцо, като декларира фалшиво, че е натуралният баща и по-точно С.Б.се
споразумял с М.Б.за „закупуването“ на цена между 9 и 10 хиляди евро на
момичето, което щяла да роди Иванова, която от своя страна била завербувана
бременна в неопределен район на България от А. А. Г.. Няколко дни преди
раждането била придружена в Италия от тримата Георгиеви и от Георгиева /съпруга
на А.А.Г./ и била настанена там от тях и М.Б.в болницата в гр.Мелцо, където
родила момичето. Последното не било признато от майката и било вписано с
фалшива декларация под името В., като извън брачна дъщеря на С.Б.пред служител
на отдел „Граждански услуги“ в гр.Мелцо с лична декларация от самия С. Б..
Деянието е извършено в гр.Мелцо /Милано/ на 27.05.2004 г.
С раздел „С“ на присъдата лицата М. Б., А.А. Г., А.А.Г., Г. Г., Д. Д., С. Д.
М., И. Д.Г. и Л.Л. са признати за виновни за престъпления по чл.110 и 567 ал.2
от Италианския НК, затова, че действайки заедно, се споразумели, с цел Д. Д.да
подправи гражданското състояние на новороденото българче Е. /син на С. Д. М.,
роден на *** г./, като декларира фалшиво, че е натуралният баща и по-конкретно
Д. Д.се споразумял /благодарение също на посредничество на Л., който
първоначално свързал двамата и следователно участвал и в преговорите/ с М.Б.за
закупуване на цена от 16 хиляди евро на детето, което щяла да роди М..
Последната от своя страна била завербувана бременна в неопределен район на
България от тримата Г. и от Г. Няколко дни преди раждането била придружена в
Италия от А.А.Г., неговата съпруга Г. и Г.Г. и била настанена от тях и от М.Б.в
болница в гр.Мелцо, където родила момчето. Последното било не било признато от
майката и било вписано с фалшива декларация под името Е., като извънбрачен син
на Дори пред служител на отдел „Граждански услуги“ в гр.Мелцо с лична
декларация от самия Девис Дори. Деянието било извършено на 08.07.2004 г.в
гр.Мелцо /Милано/.
Това е формулировката на извършените престъпления, в които е участвало
исканото лице Г.А. /в италианската присъда посочен като Г. Г./, които в ЕЗА са
посочени като „участие в престъпно сдружение“ и „търговия с хора“.
С присъда № 77/4.07.2011г. на Районен съд гр.Пещера, постановена по НОХД №
142/2010 г. на същия съд, по отношение на исканото лице Ганчо А.Г. е
постановено следното:
Пункт І - през
месец май 2004 г., в гр. Пещера и с. Огняново, в съучастие, като съизвършители
с А.А. Г., набирали и транспортирали от гр. Пещера и на 21.05.2004 г. с
л.а. „Фолксваген” с ДК № …превели през границата на Република България през
ГКПП - Калотина отделно лице – Н.М.И.ЕГН **********, с цел да бъде държана в
принудително подчинение независимо от съгласието й, за да роди дете в Република
Италия и го предостави за осиновяване, чрез обещаване на облага - сумата от 1 000
/хиляда/ лева, а в последствие получила
сумата от 400 /четиристотин/ евро, поради което и на основание чл. 159б, ал. 2, във връзка с ал. 1,
във връзка с чл. 159а, ал. 2, т. 6, предложение първо, във връзка с ал. 1,
предложение първо и второ НК и във връзка с чл. 20, ал. 2 НК, във връзка с чл.
55, ал.1, т.1 НК и чл. 2, ал.2 НК, ГО
ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ и ГЛОБА в размер
на 3000 лв. в полза на Държавата, платима по бюджета Съдебната власт.
На
основание чл. 41, ал.6 НК, във връзка с чл. 61, т.3 и чл. 59, ал.1 от ЗИНЗС,
ОПРЕДЕЛЯ така наложеното наказание от Четири години лишаване от свобода да бъде
изтърпяно при първоначален “Общ” режим в затворническо общежитие от открит тип.
Пункт ІІ - през
периода месец юни - месец юли 2004 г., в гр. Пещера и с. Братаница, в съучастие, като съизвършители с И.
Димитрова Георгиева и А.А.Г., набирали и транспортирали от гр. Пещера на
02.07.2004 г. с лек автомобил „Фолксваген” с ДК № … и превели през границата на
Република България през ГКПП - Калотина, отделно лице – С. М. М. с ЕГН **********,
с цел да бъде държана в принудително подчинение, независимо от съгласието й, за
да роди дете в Република Италия и го предостави за осиновяване, чрез обещание
на облага - сумата от 3 000 /три хиляди/ лева, поради което
и на основание чл. 159б,
ал. 2, във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 159а, ал. 2, т. 6, предложение
първо, във връзка с ал. 1, предложение първо и второ НК и във връзка с чл. 20,
ал. 2 НК, във връзка с чл. 55, ал.1, т.1 НК и чл. 2, ал.2 НК, ГО ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ
ГОДИНИ и ГЛОБА в размер на 3000 лв. в полза на Държавата, платима по
бюджета на Съдебната власт.
На
основание чл. 41, ал.6 НК, във връзка с чл. 61, т.3 и чл. 59, ал.1 от ЗИНЗС, ОПРЕДЕЛЯ така наложеното наказание от
Четири години лишаване от свобода да бъде изтърпяно при първоначален “Общ” режим в затворническо общежитие от
открит тип.
Пункт ІІІ - през
месец май 2004 г. в Република Италия в
съучастие, като съизвършители с А.А.Г., с цел противозаконна имотна облага,
посредничили между неустановен италиански гражданин, желаещ да осинови дете и Н.М.И.с
ЕГН **********, приемаща да износи в утробата си дете с цел да го предаде за
осиновяване на италианския гражданин, поради което и на основание чл. 182а, ал. 3, във връзка с ал. 1 НК и
във връзка с чл. 20, ал. 2 НК, във връзка с чл. 55, ал.1, т.2, б.”б” НК и чл.
2, ал.2 НК и чл.42а, ал.2, т.1 и 2, във вр. с
ал.3, т.1 от НК, ГО ОСЪЖДА на
“ПРОБАЦИЯ”, включваща следните пробационни мерки: 1/ “Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА с периодичност на явяване и подписване два пъти седмично, и 2/ “Задължителни периодични срещи с
пробационен служител” за срок от ЕДНА
ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА.
Пункт ІV -
през месец юли 2004 г. в Република Италия, в
съучастие, като съизвършители с А.А.Г. и И. Д. Г., с цел противозаконна
имотна облага, посредничили между неустановен италиански гражданин, желаещ да
осинови дете и жена – С. М. М., приемаща да износи в утробата си дете, с цел да
го предаде за осиновяване на италианския гражданин, поради което и на основание
чл. 182а, ал. 3, във
връзка с ал. 1 НК и във връзка с чл. 20, ал. 2 НК, във връзка с чл. 55, ал.1,
т.2, б.”б” НК и чл. 2, ал.2 НК и чл.42а, ал.2, т.1 и
2, във вр. с ал.3, т.1 от НК, ГО ОСЪЖДА на
“ПРОБАЦИЯ”, включваща следните пробационни мерки: 1/ “Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА с периодичност на явяване и подписване два пъти седмично, и 2/ “Задължителни периодични срещи с
пробационен служител” за срок от ЕДНА
ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА.
На
основание чл. 23, ал.1 НК, ОПРЕДЕЛЯ едно
общо най-тежко наказание по така наложените по пункт І, ІІ, ІІІ и ІV на подс. Г.А.Г., а именно - ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА за срок
от ЧЕТИРИ ГОДИНИ и ГЛОБА в размер на
3000 лв. в полза на Държавата, платима по бюджета на Съдебната власт.
На основание чл. 41, ал.6 НК, във
връзка с чл. 61, т.3 и чл. 59, ал.1 от ЗИНЗС, ОПРЕДЕЛЯ така определеното общо най-тежко наказание от Четири години лишаване от
свобода да бъде изтърпяно при първоначален “Общ” режим в затворническо общежитие от открит тип.
Това е описанието на престъпната дейност на исканото лице, според присъдата
на Пещерския Районен съд.
При тези фактически данни, съдът намира, че наказанията наложени на
исканото лице с италианската и българската присъда са за една и съща престъпна
дейност. Видно е, че деянията съвпадат по време, място и начин на извършване –
съучастниците са едни и същи, транспортното средство, пострадалите лица /по
българската присъда, жените родили и оставили децата си в Италия, докато с
италианската присъда същите са понесли наказателна отговорност за тези свои
действия/.
С оглед на това съдът намира за основателно възражението на защитата и
прокурора за наличие на хипотезата на чл.39 т.2 от ЗЕЕЗА, уреждаща изрична
хипотеза за отказ за изпълнение на ЕЗА. Исканото лице е осъдено с влязла в сила
присъда и в момента изтърпява наказание лишаване от свобода за същото деяние,
за което е осъдено и с присъдата на искащата държава. Решаващо значение при
преценката затова, дали се касае за „същото престъпление“ имат фактите, т.е.
извършеното от лицето деяние, а не правната квалификация, която може да е
различна в двете държави. В настоящият казус деянията, за които е осъдено
исканото лице в България и Италия са идентични. Обстоятелството, че в
италианската присъда е посочено, че целта на престъпната група, действаща на
територията на тази страна е била подправяне на гражданското състояние на
новородените, не променя изводите на съда в горния смисъл. В българската
присъда исканото лице е осъдено затова, че действайки в съучастие със същите
лица посочени като членове на престъпната група в италианската присъда, е
извършил същите деяния – намиране на бременни жени на територията на България,
които са съгласни да родят в Италия, като не припознаят децата си и последните
бъдат припознати от италиански граждани. Престъпният умисъл е един и същ и във
всички случаи той включва в крайна сметка преиначаване на истината за произхода
откъм баща на новородените, което съответно по неизбежност води до лъжливо
документиране на съответните актове за гражданско състояние на новородените или
„подправяне на гражданското им състояние“, както е квалифицирано в италианската
присъда.
Воден от горното си разбиране, Пазарджишкият окръжен съд счита, че на
основание чл.39 т.2 от ЗЕЕЗА следва да бъде постановен отказ да се изпълни
получената в съда Европейска заповед за арест № 033.007.004-5223/AR/LAN, издадена на 12.03.2013 година от Ф. П., заместник прокурор на Републиката
при Прокуратура на Републиката при Съда в Милано, позоваваща се на Нареждане за
изпълнение на наказание № 4125/2012 SIEP, издадено от Прокуратурата на Републиката в Милано на
06.07.2012 г. по Присъда № 4516/2010 г., издадена на 22.04.2010 г. от
Първоинстанционния съд в Милано, влязла в сила на 11.11.2011 г.
От друга страна е налице и основанието по чл.41 ал.3 от ЗЕЕЗА тъй като
молещата държава, въпреки направеното искане от настоящия състав, не представи
необходимите гаранции, че ако лицето
бъде изпратено след изслушването му ще бъде върнато в РБ за изтърпяване на
наложеното наказание.
По изложените съображения и на основание чл.44 ал.7, във връзка с чл.39 т.2
от ЗЕЕЗА, Пазарджишкият окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТКАЗВА ДА ИЗПЪЛНИ Европейска заповед за арест № 033.007.004-5223/AR/LAN, издадена на 12.03.2013 година от Ф. П., заместник прокурор на Републиката
при Прокуратура на Републиката при Съда в Милано, позоваваща се на Нареждане за
изпълнение на наказание № 4127/2012 SIEP, издадено от Прокуратурата на Републиката в Милано на
06.07.2012 г. по Присъда № 4516/2010 г., издадена на 22.04.2010 г. от
Първоинстанционния съд в Милано, влязла в сила на 11.11.2011 г. за предаване на
българския гражданин А.А.Г. реден на 1***. в гр.Пещера български гражданин с
ЕГН-********** за изтърпяване на наказанието по посочената присъда.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и протестира пред Пловдивския апелативен съд в
5-дневен срок от днес.
След влизане на решението в сила, препис от същото с превод на италиански
език да се изпрати на органа, издал европейската заповед за арест и на
Министерство на правосъдието за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.