№…………………………………2020 година, гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
Десети състав, в закрито заседание на тридесети юни 2020г.,
като разгледа докладваното от съдия
Марияна Ширванян
адм.д.№3300/2019г. по описа
на съда, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ във вр. с чл.80 от ГПК вр. чл.144 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/.
Образувано е по Молба за изменение на определение в частта за разноските с.д. 5753/02.06.2020г. на „Д.Ч.“ООД, чрез адв. К.. С молбата се иска изменение на определение №941/15.05.2020г. по адм.д. 3300/2019г., в частта за разноските.
Ответникът по искането не изразява становище.
Съдът, след като прецени, че искането е направено от надлежна страна и в установения срок, при представен списък по чл.80 от ГПК, в хода на съдебните прения, го намира за допустимо.
По основателността, съдът намира следното:
В молбата се релевира довод за прекомерност на присъдените в полза на кмета на Община Варна 200лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Молителя цитира разпоредбите на чл.78, ал.8 ГПК, чл.144 от АПК, чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащане на правна помощ и сочи, че определеният размер на юрисконсултското възнаграждение присъден от съда е максималното установено в наредбата. Намира, че делото не е с фактическа и правна сложност, поради което размерът на юрисконсултското възнаграждение присъдено на ответника следвало да е по-нисък.
Съдът съобрази доводите на молителя и обстоятелството, че за спорният факт – наличието на законно изградена постройка в общинския имот, който дружеството е желаело да закупи, са направени твърдения и съставени от дружеството и заверени при нотариус /НА за удостоверяване право на собственост върху недвижим имот № **, том ІІ, рег. № ****, дело № 173 от 2018г./ и от кмета на районно кметство Младост при Община Варна /удостоверение рег.№ АУ070922МЛ_001МЛ от 19.07.2018г./ документи, които противоречат по съдържание на останалите доказателства /декларации по чл.14 от ЗМДТ подписани от представляващия дружеството, разрешение за строеж, договор за покупко- продажба/.
Твърдението за законно изградена в имота постройка не е подкрепено от акт за въвеждане на строежа в експлоатация съгласно ЗУТ или ЗТСУ, дори не се сочи наличие на такъв акт.
Противоречието между твърденията на жалбоподателя /молител в настоящото производство/ и съдържанието на документите относно наличието на императивно изискуемата от чл.35, ал.5 от ЗОбС /законно изградена постройка в имота/ предпоставка изследвана във фазата на административното и на съдебното производство обуславя извод за фактическата сложност на делото.
На горното съображение искането за изменение на съдебното решение в частта на разноските, като неоснователно, следва да бъде отхвърлено.
Водим от горното, съдът,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ искането в Молба за изменение на определение в частта за разноските с.д. 5753/02.06.2020г. на „Д.Ч.“ООД чрез адв. К., за изменение на определение № 941/15.05.2020г. по адм.д. 3300/2019г., в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване по реда на определение №941/15.05.2020г. по адм.д. 3300 по описа на Административен съд Варна, Х състав за 2019г.
Съдия: