№ 146
гр. Велико Търново, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно търговско
дело № 20224001000064 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. последно и сл. от ГПК,
във връзка с чл. 625 от ТЗ.
С Решение № 260081/ 25.10.2021 г., постановено по т.д./н/ № 101/ 2020
г. по описа на Плевенския Окръжен съд, състав на съда е ОТХВЪРЛИЛ
молбите на първоначалния молител „СКОРПИО“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище в гр. Плевен и на присъединилия се, на основание чл. 629, ал. 4 от
ТЗ, кредитор „ТЕПИХ ТРАНС“ ООД, ЕИК *********, със седалище в гр.
Плевен, подадени на основание чл. 625, във връзка с чл. 608, ал. 1, т. 1 от ТЗ,
за обявяване неплатежоспособността и за откриване производство по
несъстоятелност на ответното търговско дружество „АТОН – 2“ АД, ЕИК
*********, със седалище в с. Брест, община Гулянци, област Плевен, като
неоснователни; ОСЪДИЛ е молителите да заплатят на ответното търговско
дружество направените от него деловодни разноски в размер на 9 700 лева,
оставяйки без уважение възражението за прекомерност на разноските за
адвокатско възнаграждение.
1
С Определение № 260418/ 29.12.2021 г., постановено по реда на чл. 248
от ГПК, съдът е ИЗМЕНИЛ решението в частта му за присъдените на
ответното застрахователно дружество разноски за вещи лица, като вместо 700
лева да се счита, че са присъдени 550 лева /400 лева, платени на 18.01.2021 г.
и 150 лева, платени на 07.06.2021 г./; ОСТАВИЛ Е БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбите
на молителите за изменение на решението, в частта му за разноските,
представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 9 000 лева.
Недоволен от постановеното Решение, първоначалният молител
„СКОРПИО“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. Плевен, е подал
въззивна жалба. Оплакването е за неправилност на обжалвания съдебен акт.
Навеждат се доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост,
както и за допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че
съдът по несъстоятелността е развил вътрешно-противоречиви мотиви и е
достигнал до нелогични правни изводи, като е допуснал съществени
процесуални нарушения, включително демонстрирайки непознаване и
незачитане на задължителни тълкувателни решения на ВКС. Изложени са
подробни съображения в подкрепа на доводите и твърденията. Иска се от
въззивния съд да отмени обжалваното Решение и да постанови друго, с което
да открие производство по несъстоятелност спрямо длъжника „АТОН – 2“
АД, с начална дата на неплатежоспособността – 31.12.2019 г.
Въззивна жалба срещу решението е подадена и от присъединилият се
молител „ТЕПИХ ТРАНС“ ООД, ЕИК *********, със седалище в гр. Плевен.
Оплакването е за неправилност на обжалвания съдебен акт. Навеждат се
доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост, както и за
допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че само по себе си
отразяването на фактурата в счетоводството на ответника – купувач,
включването й в съответния дневник по ДДС и ползването на данъчен кредит
по нея, представляват недвусмислено признание на задължението и доказват
неговото съществуване. Твърди се също така, че с приемането на ревизионния
акт и ревизионния доклад, съдът е допуснал съществено нарушение на
мотивната част на т. 1 от ТР № 1/ 2017 г. от 03.12.2018 г., по т.д. № 1/ 2017 г.
ОСТК на ВКС. Възразява се и срещу извода на съда, че ответното търговско
дружество разполага с достатъчно активи за покриване на задълженията му.
Излагат се съображения в подкрепа на доводите и твърденията, като се
2
цитира съдебна практика. Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното
Решение и открие производство по несъстоятелност спрямо длъжника.
В законно-определения срок, редовно уведомени, от насрещните
страни отговор е подало ответното търговско дружество „АТОН – 2“ АД,
ЕИК *********, със седалище в с. Брест, община Гулянци, област Плевен,
чрез пълномощника адвокат И. А. от АК – гр. Плевен. В него е изразено
становище за неоснователност на въззивните жалби, като са изложени доводи
в тази насока. Иска се от въззивния съд да остави без уважение жалбите и да
потвърди обжалваното Решение. Претендират се разноски.
В деловодството на Апелативния съд са постъпили частни жалби от
молителите: „СКОРПИО“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. Плевен
и „ТЕПИХ ТРАНС“ ООД, ЕИК *********, със седалище в гр. Плевен, срещу
Определение № 260418/ 29.12.2021 г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК,
с оплакване за неговата неправилност въз основа на изложените в жалбите
доводи. Иска се от въззивния съд да отмени определението.
В законно-определения срок, редовно уведомени, насрещните страни
не са подали отговор.
Въззивният съд като обсъди доводите на страните, прецени
доказателствата по делото и провери правилността на обжалваните съдебни
актове, намира за установено следното:
Въззивните жалби и частните жалби са подадени в срок, от
легитимирани страни, срещу съдебни актове, които подлежат на обжалване и
са процесуално допустими, поради което следва да се разгледат по същество.
Пред Плевенския Окръжен съд е подадена молба, с вх. № 8374/
06.08.2020 г., от молителя „СКОРПИО“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
в гр. Плевен, чрез управителя Радослав Хитов, срещу „АТОН – 2“ АД, ЕИК
*********, със седалище в с. Брест, община Гулянци, област Плевен, с правно
основание чл. 625, ал. 1 от ТЗ. В молбата се твърди, че молителят е кредитор
на длъжника „АТОН – 2“ АД, с изискуемо вземане общо в размер на
115 351,08 лева и законна лихва върху главниците до 06.08.2020 г. – датата на
подаване исковата молба, в размер на 15 590,32 лева, или общо дължима сума
от 130 941,40 лева, въз основа на неформални договори за покупко-продажба
на гориво, във връзка с които са издадени следните пет фактури: Ф № 441/
31.10.2018 г.; Ф № 785/ 29.08.2019 г.; Ф № 799/ 31.08.2019 г.; Ф № 67/
3
31.01.2020 г.; Ф № 68/ 31.01.2020 г. Само по Ф № 785/ 29.08.2019 г.
длъжникът бил извършил частично плащане в размер на 4 500 лева, като по
останалите фактури липсвало плащане. С покана за плащане, получена от
длъжника на 03.07.2020 г., кредиторът „СКОРПИО“ ЕООД е поканил
длъжника да заплати дължимите суми в срок 10 дни от получаване на
поканата, но доброволно изпълнение не е последвало. Молителят твърди, че
са налице предпоставките за откриване производство по несъстоятелност
спрямо длъжника, поради което иска от съда по несъстоятелността да обяви
неговата неплатежоспособност и да открие производство по несъстоятелност
спрямо длъжника.
Пред Плевенския Окръжен съд е образувано т.д./н/ № 101/ 2020 г. по
описа на съда.
С молба, вх. № 260662/ 10.09.2020 г., молителят „ТЕПИХ ТРАНС“
ООД, ЕИК *********, със седалище в гр. Плевен, е поискал да бъде
присъединен в качеството си на кредитор в производството по
несъстоятелност. В молбата се твърди, че молителят има изискуемо вземане
общо в размер на 45 875,33 лева, ведно със законната лихва до 10.09.2020 г. в
размер на 12 699,07 лева, или общо за сумата 58 574,40 лева, спрямо
длъжника „АТОН – 2“ АД, съгласно Договор за цесия от 31.01.2018 г., въз
основа на неформални договори за покупко-продажба на гориво, по които са
били издадени следните пет фактури: Ф № 25/ 04.12.2017 г.; Ф № 26/
11.12.2017 г; Ф № 27/ 18.12.2017 г.; Ф № 28/ 25.12.2017 г.; Ф № 30/ 31.12.2017
г.
С протоколно Определение от 14.09.2020 г. съдът по
несъстоятелността е допуснал присъединяването на молителя „ТЕПИХ
ТРАНС“ ООД.
С отговора на молбата на „ТЕПИХ ТРАНС“ ООД ответното търговско
дружество е оспорило вземането на молителя по представените от него пет
бр. фактури, а в о.с.з. пълномощникът на ответното търговско дружество –
адвокат А., е оспорил съществуването на вземанията на молителите по
представените фактури с твърдението, че такива доставки на гориво не са
били осъществени, поради което молителите нямат качеството на кредитори.
От фактическа страна се установява следното:
По делото страните са представили многобройни писмени
4
доказателства, които са били допуснати от съда, като такива са били
представени и от трети по делото лица.
С протоколно Определение от 31.05.2021 г. съдът по
несъстоятелността е допуснал изготвянето на съдебно-графическа експертиза
/СГЕ/, с оглед оспорване от страна на процесуалния представител на
молителя „СКОРПИО“ ЕООД – юрисконсулт Д., истинността на
представения Договор за съхранение на гуми. В заключението си вещото лице
М. Д. М. е посочило, че подписът в графа „За влогоприемателя: „в Договор за
съхранение на гуми – без дата“ е положен от И. С. В., ЕГН ********** –
първи управител на „АТОН – 2“ АД, като заключението не е било оспорено
от страните и е прието от съда.
С оглед изясняване обстоятелствата дали молителите имат изискуеми
вземания спрямо длъжника и дали последният е в състояние на
неплатежоспособност, по делото е допуснато от съда извършването на
съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/, като пред съда по
несъстоятелността са били изготвени основно заключение и пет
допълнителни заключения, а пред въззивния съд – едно допълнително
заключение от същото вещо лице.
С Разпореждане от 02.03.2021 г. съдът по несъстоятелността е
допуснал извършването на съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, която да
отговори на поставените задачи от молителя „СКОРПИО“ ЕООД в молба, с
вх. № 261284/ 01.03.2021 г. В заключението си вещото лице инж. М. С. М. е
посочило, че не му е била предоставена възможност за проверка и оглед на
гумите на място, като заключението е изготвено въз основа на приложените
материали и документи по делото. На вещото лице е дадена възможност да
отговори на поставените задачи след като извърши проверка на място, което
то е сторило със заключението си от 03.09.2021 г., което не е било оспорено
от страните и е прието от съда.
С оглед на тази фактическа обстановка въззивният съд достига до
следните правни изводи:
Обжалваното Решение е валидно, допустимо и правилно.
За да се открие производство по несъстоятелност, следва да са налице
едновременно три предпоставки: Длъжникът да е лице, по отношение на
което може да бъде открито производство по несъстоятелност; Молбата за
5
откриване на производство по несъстоятелност да е подадена от
легитимирано лице по смисъла на чл. 625 от ТЗ; Длъжникът да е в състояние
на неплатежоспособност/ свръхзадълженост.
В случая не е спорно, че първата предпоставка, относима към
допустимостта на молбата е налице, тъй като длъжникът „АТОН – 2“ АД е
търговец.
Спорно между страните е наличието на останалите две предпоставки.
Във връзка със спора между молителите и длъжника дали молителите
са кредитори на длъжника и в този смисъл са активно легитимирани лица по
смисъла на чл. 625 от ТЗ, длъжникът е представил, в о.с.з. на 13.09.2021 г.,
заверени преписи от Ревизионен акт № Р-04001521000533-091-001/
12.08.2021 г. и Ревизионен доклад № Р-04001521000533-092-001/ 15.07.2021 г.
В същото съдебно заседание и с писмено становище, с вх. № 263876/
20.09.2021 г., в съдебно-определения срок, молителят „СКОРПИО“ ЕООД, е
възразил срещу приемането на тези писмени доказателства поради преклузия,
позовавайки се на ТР № 1/ 03.12.2018 г. на ВКС по т.д. № 1/ 2017 г., ОСТК,
като с Определение от 21.09.2021 г., постановено в з.з., първостепенният съд е
приел процесните писмени доказателства.
В подадените въззивни жалби въззивниците „СКОРПИО“ ЕООД и
„ТЕПИХ ТРАНС“ ООД навеждат довод за допуснато съществено
процесуално нарушение от първостепенния съд при приемането на
процесните писмени доказателства поради настъпила преклузия, позовавайки
се на ТР № 1/ 03.12.2018 г. на ВКС по т.д. № 1/ 2017 г., ОСТК.
Видно от делото е, че ревизионният акт и ревизионният доклад са
представени от длъжника „АТОН – 2“ АД в о.с.з. на 13.09.2021 г. – седмо по
ред, като същите са свързани с оспорване от страна на длъжника наличието на
вземане от страна на двамата молители, т.е. оспорва се тяхната
материалноправна легитимация – качеството им на кредитори.
Съгласно мотивите на ТР № 1/ 03.12.2018 г. на ВКС по т.д. № 1/ 2017
г., ОСТК, докладчик съдията Камелия Ефремова, срещу подадената молба
длъжникът може да вземе становище, да направи възражение и да поиска
събиране на доказателства, както преди провеждане на първото съдебно
заседание, така и в самото съдебно заседание, но не по-късно от
приключването му. След приключването на това заседание правото за
6
възражения и доказателства се преклудира. Преклузията обаче настъпва
единствено по отношение на възраженията и свързаните с тях доказателства,
касаещи активната легитимация по молбата /за несъществуване на
твърдяното от кредитора правоотношение, за погасяване на претендираното
вземане – по давност, чрез плащане, прихващане и др./, но не и за
възраженията и доказателствата, касаещи предмета на делото, по отношение
на който се формира сила на пресъдено нещо – състоянието на
неплатежоспособност/ свръхзадълженост и началната му дата.
В първото по делото съдебно заседание на 14.09.2020 г. процесуалният
представител на ответника – адвокат А. е възразил, че подадената молба от
молителя „СКОРПИО“ ЕООД е неоснователна и че подържа възраженията,
направени в отговора на нотариалната покана на „СКОРПИО“ ЕООД за
липсата на доставка на гориво по представените пет бр. фактури, а с отговора
на молбата, подадена от молителя „ТЕПИХ ТРАНС“ ООД, е оспорил
вземането на молителя по представените от него пет бр. фактури, поради
което въззивният съд приема, че ответникът своевременно е оспорил
активната легитимация на молителите. Представените от ответника писмени
доказателства – ревизионен акт и ревизионен доклад, са възникнали след
направеното оспорване и са нови по смисъла на закона, поради което правото
да бъдат представени не е преклудирано. Въззивният съд обаче намира, че
същите касаят отношенията между „АТОН – 2“ АД и данъчната
администрация и не обвързват съда, поради което не следва да се обсъждат от
него.
По делото съдът е допуснал изготвянето на СИЕ, която е извършила
финансово-счетоводен анализ на длъжника. В заключението си от 23.11.2020
г. вещото лице Б. Г. А. е посочило, че: задължението на „АТОН – 2“ АД по
фактурите, представени от „СКОРПИО“ ЕООД към датата на подаване
исковата молба – 06.08.2020 г. е в общ размер 130 935,63 лева, от които:
главница – 115 351,08 лева и законна лихва от датата на всяка една от
фактурите до 06.08.2020 г. – 15 584,55 лева, като процесните фактури са
осчетоводени в счетоводството на „СКОРПИО“ ЕООД, включени са в
дневниците за продажби, респективно в справки-декларации по ЗДДС и не са
осчетоводени в счетоводството на „АТОН – 2“ АД, но са включени в
дневниците за продажби, респективно в справки-декларации по ЗДДС;
задължението на „АТОН – 2“ АД по фактурите, представени от „ТЕПИХ
7
ТРАНС“ ООД към датата на подаване исковата молба – 06.08.2020 г. е в общ
размер 58 574,39 лева, от които: главница – 45 875,33 лева и законна лихва от
датата на всяка една от фактурите до 10.09.2020 г. – 12 699,06 лева, като
процесните фактури са осчетоводени в счетоводството на „БАРД ГРУП“
ЕООД, включени са в дневниците за продажби, респективно в справки-
декларации по ЗДДС и не са осчетоводени в счетоводството на „АТОН – 2“
АД, но са включени в дневниците за продажби, респективно в справки-
декларации по ЗДДС.
В допълнително Заключение от 15.02.2021 г. вещото лице посочва, че
не са му били представени от „СКОРПИО“ ЕООД и „БАРД ГРУП“ ЕООД
първични счетоводни документи във връзка с издадените фактури за доставка
на гориво на „АТОН – 2“ АД, с изключение на една от фактурите - № 785/
29.08.2019 г. /по която са налице доказателства по делото за извършено
плащане от „АТОН – 2“ АД на сумата 4 500 лева/, издадени от „СКОРПИО“
ЕООД, по която е била представена товарителница. От счетоводствата на
двете дружества са обяснили на вещото лице, че транспортните средства на
„АТОН – 2“ АД са зареждали в бензиностанциите на двете дружества, а
фактурите за това, когато се е плащало не веднага в брой, а по банков път, са
били издавани впоследствие, като служителите на бензиностанциите са
описвали зареденото гориво в неофициални документи, чернови, които са
съгласували с „АТОН – 2“ АД по телефона.
В о.с.з. на 14.12.2020 г., на въпрос на съда вещото лице заявява, че след
като процесните фактури са били включени в дневниците за покупките на
„АТОН – 2“ АД, това означава че е имало доставка на гориво, в противен
случай не биха били включени.
С оглед на тази фактическа обстановка въззивният съд приема, че са
били налице трайни търговски отношения между „СКОРПИО“ ЕООД, „БАРД
ГРУП“ ЕООД и „АТОН – 2“ АД, във връзка с които са извършени доставки
на гориво от „СКОРПИО“ ЕООД и „БАРД ГРУП“ ЕООД, по които липсват
плащания от страна на „АТОН – 2“ АД, с изключение на посоченото по-горе
в размер на 4 500 лева, поради което молителите „СКОРПИО“ ЕООД и
„ТЕПИХ ТРАНС“ ООД, в качеството си на цесионер, са кредитори на
длъжника „АТОН – 2“ АД и молбите са подадени от легитимирани лица по
смисъла на чл. 625 от ТЗ.
8
За да се изследва дали търговецът „АТОН – 2“ АД е в състояние на
неплатежоспособност, както твърдят молителите, т.е. да е в невъзможност да
изпълни посочените в чл. 608, ал. 1 ТЗ видове изискуеми парични вземания, е
необходимо да се извърши икономически анализ на състоянието на търговеца,
като по искане на молителите съдът е допуснал изготвянето на СИЕ.
В допълнителното си заключение от 09.04.2021 г. /том 2, л.л. 315-318
на първоинстанционното дело/ вещото лице Б. А. е извършило анализ дали
предприятието на търговеца „АТОН – 2“ АД има достатъчно налични
краткотрайни активи, с които да посрещне краткосрочните/ текущите
задължения, на основа реална ликвидност от икономическа гледна точка на
тези активи – възможността им да се преобразуват за кратък период от време
в парични средства на цена, близка до справедливата пазарна стойност. В т. 1
на стр. 3 от заключението вещото лице е изготвило алтернативен вариант,
отчитащ вземанията на „СКОРПИО“ ЕООД и „ТЕПИХ ТРАНС“ ООД при
определяне показателите за ликвидност към 31.12.2019г.; 31.03.2020 г. и
30.06.2020 г. В табличен вид са посочени следните краткотрайни активи на
предприятието: материални запаси; вземания; парични средства. В
допълнителното заключение пред въззивната инстанция вещото лице посочва,
че в счетоводството на „АТОН – 2“ АД закупените гуми са осчетоводени като
материални запаси – материали, като в табличен вид е посочена балансовата
им стойност. В о.с.з. на 07.06.2022 г., на въпрос на съда, вещото лице заявява,
че гумите правилно са били осчетоводени, защото счетоводната политика на
дружеството е съобразена с дейността му към онзи момент, който се
разглежда, а имено – товарен транспорт, като допълнителното заключение не
е било оспорено от страните и е прието от въззивния съд. По тези
съображения въззивният съд кредитира заключението и приема, че наличните
гуми правилно са отчетени като материални запаси и следва да фигурират в
краткотрайните активи на търговеца „АТОН – 2“ АД. По отношение на
вземанията вещото лице е посочило в заключението си от 23.11.2020 г. /том 1,
л.л. 141-153 на първоинстанционното дело/, на л. 8 от него, в табличен вид,
размера на вземанията и фактурите, въз основа на които са възникнали,
поради което въззивният съд намира, че същите правилно са съобразени и
включени в краткотрайните активи на търговеца „АТОН – 2“ АД.
Видно от алтернативният вариант на допълнителното си заключение от
09.04.2021 г., включващ вземанията на „СКОРПИО“ ЕООД и „ТЕПИХ
9
ТРАНС“ ООД, който въззивният съд приема, показателите за обща
ликвидност, които са водещите икономически показатели относно преценката
на съда за състоянието на неплатежоспособност, към: 31.12.2019 г.;
31.03.2020 г.; 30.06.2020 г., са съответно: 1,53; 1,40; 1,45, т.е. те са над
единица, в който случай съдебната практика приема, че търговското
предприятие е платежоспособно. Във връзка с участие на съдията-докладчик
в проведено обучение по основни счетоводни познания и практики за съдии,
разглеждащи дела по несъстоятелност, бяха изнесени данни на сравнителни
коефициенти по някои сектори в икономиката /обща ликвидност/, като за
сектор „Транспорт“ /сухоземен/ средно коефициентът за обща ликвидност, за
петгодишен период, е 1,23. С оглед на обстоятелството, че коефициентите за
обща ликвидност са над средния коефициент за отрасъла, въззивният съд
приема, че търговецът „АТОН – 2“ АД има възможност да изплаща текущите
си задължения с наличните краткотрайни активи и не се намира в трайно и
необратимо състояние на невъзможност да погаси изцяло изискуемо текущо
задължение, т.е. не е в състояние на неплатежоспособност.
По изложените съображения молбите са неоснователни и следва да се
отхвърлят.
Като е стигнал до същия правен извод, макар и по други съображения,
Плевенският Окръжен съд е постановил правилно Решение, което следва да
се потвърди.
Относно разноските:
С Определение, постановено по реда на чл. 248 от ГПК,
първостепенният съд е оставил без уважение молбите на „СКОРПИО“ ЕООД
и на „ТЕХИХ ТРАНС“ ООД за изменение на решението в частта му относно
присъдените разноски за адвокатско възнаграждение на „АТОН – 2“ АД в
размер на 9 000 лева, срещу което са подадени две частни жалби. Същите са
неоснователни, по следните съображения:
Действително, адвокатското възнаграждение следва да се определи по
реда на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/ 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, където е определен минимален размер на
възнаграждение от 600 лева за процесуално представителство по други
неоценяеми искове, като съгласно съдебната практика по отношение на
молбата по чл. 625 от ТЗ, когато тя е отхвърлена, се прилага процесната
10
разпоредба. С оглед голямата фактическа и правна сложност на делото –
проведени са девет съдебни заседания, във връзка с изследване
съществуването вземанията на молителите са допуснати от съда
извършването на: СИЕ, по която е изготвено основно и пет допълнителни
заключения; на СТЕ, по която са изготвени две заключения и на СГЕ; налице
са и множество други процесуални действия, във връзка с които адвокат А. е
осъществил защита на ответника, въззивният съд намира, че заплатеното
адвокатско възнаграждение в размер на 9 000 лева не е прекомерно, поради
което частните жалби следва да се оставят без уважение, като се потвърди
обжалваното с тях Определение.
Пред въззивната инстанция въззиваемият „АТОН – 2“ АД е направил
искане за присъждане на адвокатско възнаграждение, като е представил
списък на разноските и доказателства за заплатено в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 6 000 лева. Срещу размера на заплатеното
адвокатско възнаграждение процесуалният представител на въззивника
„СКОРПИО“ ЕООД – юрисконсулт Д., своевременно е направил възражение
за прекомерност, което е основателно по следните съображения:
Макар и с голяма фактическа, и правна сложност, по делото е
проведено само едно съдебно заседание пред въззивната инстанция, в което е
изслушано допълнително заключение на СИЕ, като процесуалният
представител на въззиваемия - адвокат А., е изготвил отговори на двете
въззивни жалби и е осъществил процесуално представителство в проведеното
открито съдебно заседание, поради което въззивният съд намира, че следва да
бъде определено адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лева.
Водим от гореизложеното, Апелативният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260081/ 25.10.2021 г., постановено по
т.д./н/ № 101/ 2020 г. по описа на Плевенския Окръжен съд, както и
Определение № 260418/ 29.12.2021 г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК
по делото, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА „СКОРПИО“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр. Плевен, ул. „Русе“ № 37А, ет. 4, ап. 3 и „ТЕПИХ ТРАНС“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Плевен, ул.
11
„Васил Априлов“ № 49, ет. 2, да заплатят на „АТОН-2“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в с. Брест, община Гулянци, област
Плевен, ул. „Дунав“ № 5, направените разноски пред въззивната инстанция в
размер на 1 200 /хиляда и двеста/ лева, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на
РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12