№ 434
гр. Перник, 14.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Светослава Ив. Алексиева
при участието на секретаря ТИНА Р. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно
наказателно дело № 20241720201117 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба от В. Р. Р. с ЕГН **********С срещу Електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с АТСС, серия К,
№7326502, издаден от ОД МВР – Перник, с който на основание чл.189, ал.4,
във връзка с чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.4 от Закона за движението по пътищата
/ЗДвП/ на жалбоподателката е наложена глоба в размер 800 /осемстотин/ лева
за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, извършено в условията на повторност - в
едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/4819827 /на 03.06.2022г./.
В жалбата и в молба за отстраняване на нередовности в същата, рег. №
18413/16.08.2024г., се излагат възражения, че електронният фиш е издаден в
нарушение на закона, при неспазване на процесуалните правила, че събраните
доказателства не установяват описаното в съдържанието му нарушение, както
и че квалификацията му е неправилна. Моли се за отмЯ.та му като
незаконосъобразен.
В съдебно заседание жалбоподателката не е участвала лично.
Пълномощникът й - адв. К. С. поддържа и допълва доводите в жалбата и
пледира за отмЯ. на електронния фиш като незаконосъобразен. Излага
възражения, че АНО, в нарушение на закона не е приложил последиците по
чл.189, ал.5 от ЗДВП въз основа на подадената от Р. писмена декларация с
данни за лицето, извършило нарушението, като не е анулирал издаденият
срещу нея електронен фиш. Претендира и присъждане на направените по
делото разноски от жалбоподателя за заплатено адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващият орган – ОДМВР – Перник, не изразява
1
становище по жалбата. В съдебно заседание представител не е участвал.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.14 и чл.18 от НПК, както
и доводите на страните, намира за установено следното:
На 08.04.2023 г., 18.15 часа, в гр. Перник, по път I-6, се движело МПС –
л.а. “Ауди КУ 5“, с рег. №*****. В района на км.84+450 на посочения път,
спирка Метал, с преносима система за контрол на скоростта с вградено
разпознаване на номера и комуникации, тип АRH САМ S1, №120сс88, се
извършвало измерване на скоростта на движещите се пътни превозни средства
в посока Радомир - София в стационарен режим, чрез заснемане. Разрешената
скорост на движение за посока към град София била 80/км/ч., въведена с ПЗ
В26, съгласно възможността в чл.73, ал.2 от ПП ЗДвП. В 18.15 часа през
обсега на преносимата система за контрол на скоростта преминал и
горепосоченият автомобил.
След изтичане времето за контрол, полицейският служител попълнил
протокол, рег. № 1158р-2882/10.04.2023г. - приложение към чл.10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата.
При обработка на заснетите нарушения, въз основа на разпознатия
регистрационен номер на МПС, бил изготвен електронен фиш, в който били
въведени данни за това, че след навлизане на превозното средство в
контролираната зоната е измерена скорост на движение от 112 км/ч. /след
съответно приспадане от измерената скорост от 116 км/ч на допустимата
грешка при измерването/.
След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство,
с което е извършено нарушението е собственост е собственост на ФЛ – В. Р.
Р.. Затова, с оглед разпоредбата на чл.188, ал.1, предл.1 от ЗДвП и след като
било установено, че по-рано е наказвана за същото нарушение с влязъл в сила
ЕФ, срещу Р. бил издаден процесният електронен фиш, серия К, №7326502, с
който на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП във вр. с чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.4 от
ЗДвП била наложена глоба 800 лв. за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от
ЗДвП в условията на повторност – в едногодишен срок от влизане в сила на
ЕФ К/4819827 /на 03.06.2022г./ .
Електронният фиш бил връчен на В. Р. на 10.05.2024г. След връчването
му - на 27.05.2024г. същата депозирала в ОД МВР – Перник декларация по
чл.189, ал.5 от ЗДвП, в която посочила, че по време на нарушението, описано в
електронен фиш серия К, №7326502 собственият й лек автомобил е бил във
владение на друго лице – М.А.М.. Към декларацията Р. приложила копие на
свидетелството за управление на същото лице.
В отговор, с писмо от ОДМВР – Перник, изх. №115800-5416/06.06.2024г.,
жалбоподателката била уведомена, че декларацията е подадена извън
законоустановения 14-дневен срок, поради което
административнонаказателното производство по ЕФ ще продължи.
Срещу получения отговор В. Р. подала възражение, рег. №115800-
5924/14.06.2024г., в което изложила съображенията си за това, че е упражнила
възможността по чл.189, ал.5 от ЗДвП в срок, и че са налице предпоставките
2
в същата законова норма за анулиране на издадения срещу нея електронен
фиш и издаване на друг срещу посоченото в писмената декларация лице,
извършило нарушението.
На 09.07.2024г. получила отговор на подаденото възражение от ОДМВР
– Перник, обективиран в писмо изх.№115800-6426/27.06.2024г. със
съдържание, аналогично на първоначално изпратеното до нея.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по
несъмнен начин като взе предвид приетите писмени доказателства: разпечатки
АИС – АНД, справка за собственост на МПС, снимка №120сс88/0038745,
протокол за използване на АТСС, рег. № 1158р-2882/10.04.2023г. и снимка на
разположението на уреда, удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017г. за вписване на преносимата система
за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации, тип ARH CAM S1 в регистъра на одобрените за използване
средства за измерване, с приложение към удостоверението, протокол от
проверка №026-СГ-ИСИС/23.03.2023г. на отдел „Изпитване на средства за
измерване и софтуер“ към ГД „Мерки и измервателни уреди“ на БИМ,
заповед №313з-310/14.02.2024г. на директор ОД МВР – Перник, справка за
нарушител/водач, разпечатка на ЕФ серия К, №4819827, издаден от ОДМВР,
декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, вх. номер от 27.05.2024г. с приложения,
писмо, изх. №11-00-248/30.09.2024г. от директор Областно пътно
управление към А „П“.
Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна,
съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, подробни съображения за което са
изложени в Разпореждане №1509/31.07.2024г. /л.30-31 от делото/
Същата е подадена след проведена пред АНО процедура по анулиране
на ЕФ по чл.189, ал.5 от ЗДвП, завършила с отказ. Предвид липсата на
правна регламентация за началния момент, от който започва да тече срокът за
обжалване на ЕФ в тази хипотеза, съдът приема, че по аналогия, на основание
чл.46, ал.2 от Закона за нормативните актове, са приложими разпоредбите на
чл.189, ал.7 и 8, вр. ал.6 от ЗДвП . Следователно, жалбата следва да е подадена
в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. В случая
14-дневният срок за обжалване на ЕФ тече от получаването на писмо, изх.
№115800-6426/27.06.2024г., завършващо процедурата пред АНО по
подадената декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, а именно на 09.07.2024г.,
която дата е безспорна между страните. Следователно, жалбата, регистрирана
при АНО с №313000-11802/18.07.2024г., е депозирана в срок.
В цитирания по-горе акт на съдията-докладчик е обосновано и
съществуването на правен интерес за обжалване на ЕФ, анулирането на който
е отказано от АНО, тъй като подаването на жалба до съда при тези
обстоятелства е единствената възможност за защита срещу издадения
административнонаказателен акт.
В такава хипотеза съдебният контрол за законосъобразност на акта по чл.
58д, т.4 от ЗАНН обхваща и правилността на произнасянето на наказващия
орган по чл.189, ал.5 от ЗДвП.
Въз основа на изложеното и при установената фактическа обстановка, от
3
правна страна съдът приема следното:
Специалната процедура по издаването на електронния фиш,
регламентирана в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е приложена законосъобразно, при
наличието на предпоставките за това, доколкото се твърди, че процесното
нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо
средство/система преносима система за контрол на скоростта с вградено
разпознаване на номера и комуникации, тип АRH САМ S1, с №120сс88, с
каквито съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП, вр. §6, т.65 от ДР на ЗДвП може да се
установяват и заснемат нарушения в тази хипотеза..
АТСС, посочено в електронния фиш е мобилно многофункционално
устройство за контрол на скоростта с вградено разпознаване на
регистрационните номера и комуникации. Приетите по делото писмени
доказателства удостоверяват, че същото е одобрен тип средство за измерване
от Българския институт по метрология съгласно удостоверение №17.09.5126
със срок на валидност 07.09.2027г, вписано е в регистъра на одобрените за
използване средства за измерване и съответства с одобрения тип и с
метрологичните изисквания, т.е., технически изправно е и е годно да бъде
използвано за установяване на нарушения на скоростния режим по реда на
чл.189, ал.4 от ЗДвП, чл. 4 и чл.5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
По несъмнен начин е идентифицирано и превозното средство, при
управлението на което е извършено нарушението, както и измерената скорост
на движението му при осъществявания контрол. Относимо доказателствено
средство в тази насока представлява приобщения снимков материал от записа,
извършен с преносима система за контрол на скоростта с вградено
разпознаване на номера и комуникации, тип АRH САМ S1, с №120сс88, в
който се съдържат данни за дата и час, точна локация, разрешена скорост
/съответстващи на данните в протокола и ЕФ/, както и скорост на движение на
заснетото превозно средство, и разстоянието на измерване. Направения запис
на нарушението и снимковото му визуализиране е доказателствено средство
по чл.189, ал.15 от ЗДвП за установеното нарушение, за което е издаден
електронния фиш.
Обжалваният електронен фиш съответства на утвърдения със заповед на
министъра на вътрешните работи образец, носи лимитивно установеното в
нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП съдържание, поради което формално е
редовен от процесуална страна.
По делото не е спорно, че към датата на извършване на нарушението
посоченото в ЕФ моторно превозно средство е било собственост на
жалбоподателката В. Р. Р., което установяват и събраните писмени
доказателства. Следователно, законосъобразно, на основание нормата на
чл.188, ал.1, предл.1 от ЗДвП, като собственик на МПС, при управлението на
което е извършено административното нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП,
Радкова е установена като негов субект и срещу нея са предприети
административнонаказателни мерки за реализиране на отговорността й с
издаването на процесния Електронен фиш, серия К, № 7326502.
Подадената от нея писмена декларация с данни за фактическия
4
извършител на нарушението, инициирала процедура по чл.189, ал.5 от ЗДвП
пред АНО, незаконосъобразно не е произвела предвидените в закона правни
последици – анулиране на електронния фиш и издаване на друг срещу
лицето, посочено в декларацията, в чието владение се е намирало МПС по
време на установяване на нарушението.
Следва да се посочи, че упражняването от собственика на правото по
чл.188, ал.1 от ЗДВП – да посочи на кого е предоставил своето моторно
превозно средство, с което е извършено нарушение, е легална възможност,
произвеждаща действие в две посоки – наказаният по презумпция
/собственикът/ да освободи себе си от отговорност за нарушение, което не е
извършил, както и да се разкрие действителният извършител и именно той да
понесе наказание за него, в съответствие с принципа в чл.24, ал.1 от ЗАНН - че
административнонаказателната отговорност е лична.
Редът, по който тази възможност се упражнява е регламентиран в чл.189,
ал.5 от ЗДвП – чрез подаване на писмена декларация в съответната структура
на МВР с данни за лицето, извършило нарушението.
Събраните доказателства в казуса сочат, че Р. е подала писмена
декларация с горепосоченото съдържание, която е приета от АНО, но след
като е разгледана е постановен отказ издаденият срещу нея акт по чл.58д, т.4
ЗАНН да бъде анулиран с мотив, че е пропуснат законоустановеният 14-
дневен срок за това.
Решението на АНО е незаконосъобразно.
Писмените доказателства, събрани по делото, установяват, че ЕФ е
връчен на В. Р. на 10.05.2024г. Съгласно правилата за изчисляване на срокове
по НПК /чл.183 и сл./, намиращи приложение в
административнонаказателното производство на основание чл.84 от ЗАНН и
доколкото в този закон няма особени правила за изчисляване на срокове,
срокът, който се изчислява в дни, започва да тече на следващия ден и изтича в
края на последния ден /чл.183, ал.2 НПК/. Следователно, началото на 14-
дневният срок по чл.189, ал.5 ЗДвП е 11.05.2024г., а последният му ден е
24.05.2024г., който обаче е неприсъствен ден. В тази хипотеза нормата на
чл.183, ал.4 от НПК предвижда, че когато последният ден на срока е
неприсъствен, срокът изтичва в първият следващ присъствен ден. В случая
първият, следващ крайната дата на срока, присъствен ден е 27.05.2024г.
Именно на тази дата В. Р. е подала в деловодството при наказващия орган
писмена декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, регистрирана по предвидения
ред, следователно, същата не се явява просрочена.
Декларацията, приета като писмено доказателство по делото, отговаря
на предвидените в закона изисквания, доколкото конкретно е посочено
лицето, в чиято фактическа власт се е намирало МПС на датата и по времето,
посочени в ЕФ № 7326502 на ОДМВР – Перник, предоставени са и
необходимите данни за притежавано от него валидно свидетелство за
управление на МПС. Декларацията е подписана от В. Р. след предупреждение
за наказателната отговорност, която носи по чл.313, ал.1 от НК, поради което
са били налице всички предпоставки да настъпи търсената благоприятна за
нарушителя последица – анулиране на първоначално издаденият срещу него
ЕФ, респективно - издаване на електронен фиш на лицето, посочено в
5
декларацията. В тази аспект решението на АНО, че условията за настъпване на
тези последици отсъстват, е незаконосъобразно.
Последица от него е незаконосъобразност и необоснованост на
обжалвания пред съда акт по чл.58д, т.4 ЗАНН, доколкото с него е наказано
лице /В. Р./, което не е извършило вмененото му административно нарушение.
Изложеното мотивира отмЯ. на електронния фиш като издаден в
нарушение на закона.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143,
ал.1 от АПК право на присъждане на разноски възниква за жалбоподателката,
която е направила разноски в производството за заплащане на възнаграждение
на адвокат и своевременно е поискала присъждането им. От приложения
договор за правна защита и съдействие от 14.08.2024г., сключен между В. Р. и
адв.К. С., в качеството му на управителр на Еднолично адвокатско дружество
„К. С.“ – гр. перник, се установява, че страните са договорили възнаграждение
400 лева за защита и процесуално представителство по настоящото а.н.дело,
като е отразено, че сумата е заплатена в брой при подписване на договора.
Тези разноски съдът възлага на структурата на МВР, издала отменения
електронен фиш.
Адвокатското възнаграждение е определено в минималния размер,
предвиден в разпоредбата на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от НАРЕДБА №1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и няма
основание за намаляването му въпреки направеното в съпроводителното
писмо към преписката възражение за прекомерност и Решение от 25.01.2024 г.
на Съда на Европейския съюз по дело С- 438/22 г. по описа му. С него е
прието, че националните съдилища не са обвързани и могат да откажат да
приложат визираната наредба, на която с националната правна уредба е
придаден задължителен характер относно определянето на минималните
размери на адвокатските възнаграждения, като присъдят разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния. В случая обаче
възражението на АНО за прекомерност е направено под условие - при
уважаване на жалбата и при претенция за разноски за възнаграждение на
адвокат, надвишаващо определения в наредбата минимален размер, като при
тези условия искането е същото да бъде редуцирано до посочения в наредбата
минимален размер. При така заявеното искане отсъства легитимно основание
за преценка и присъждане на по-ниско адвокатско възнаграждение от
определеното в Наредбата.
Предвид изхода на делото няма основание за присъждане на
възнаграждение на другата страна, каквото не се и претендира.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.3, т.1, вр. ал.2, т.1 от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с АТСС, серия К, № 7326502, издаден от ОД МВР – Перник, с
6
който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.4 от
Закона за движението по пътищата на В. Р. Р. с ЕГН **********, с адрес гр.
*****, е наложена глоба в размер 800 /осемстотин/ лева за нарушение на чл.21,
ал.2 от ЗДвП, извършено в условията на повторност - в едногодишен срок от
влизане в сила на ЕФ К/4819827.
ОСЪЖДА ОД МВР – Перник, с адрес гр. Перник, ул. „Самоков“ №1, да
заплати на В. Р. Р., ЕГН **********, с адрес гр. *****, сума от 400
/четиристотин/ лева, представляваща направени от нея разноски в
производството по а.н.д. №01117/2024г. по описа на РС – Перник за заплатено
възнаграждение на един адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7