№ 79
гр. Варна, 10.04.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева
в присъствието на прокурора П. М. К.
като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно частно
наказателно дело № 20243000600097 по описа за 2024 година
, при произнасянето взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава двадесет и втора от НПК.
Образувано е по частен протест на прокурор в Окръжна прокуратура-Варна
против определение от 27.02.2024 година по НОХД №18/2024 година, с което
състав на Окръжен съд-Варна прекратил съдебното производство по делото
поради допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено
нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на
процесуалните права на двамата обвиняеми. В протеста се излагат твърдения
за това, че повдигнатото обвинение очертава пределите на предмета на
доказване по делото, че обвинителният акт е изготвен при съобразяване с
наказателно-процесуалната теория и установената съдебна практика досежно
института на съучастието във формата му по чл.20, ал.2 от НК и относно
предумисъла. Към въззивната инстанция е отправено искане за отмяна на
протестираното определение и връщане на делото в първоинстанционния съд
за продължаване на съдопроизводствените действия.
В съдебното заседание във въззивната инстанция представителят на
апелативната прокуратура не поддържа протеста с довод за противоречие
между обстоятелствената и диспозитивната част на обвинителния акт, адв.Я.
намира резон в контролираното определение поради отсъствие на конкретни
фактически положения във връзка с обвинението за безпомощното състояние
и особено мъчителния начин на умъртвяване на жертвата, както и относно
користната цел на деянието за подс.Т., адв.А. се солидаризира с
резюмираните становища, солидарни с тезите на защитниците са и
подсъдимите.
Варненският апелативен съд, след като обсъди доводите в частния
протест и съображенията на страните от съдебното заседание, и като взе
предвид материалите по делото, прие за установено следното:
1
На 27.02.2024 година в разпоредително заседание по НОХД №18/2024
година страните са взели отношение по въпросите на чл.248, ал.1 от НПК, без
да са правени изявления в насока на основания за прекратяване на съдебното
производство. Първоинстанционният съд, в рамките на служебното начало, е
обосновал констатация за съществени недостатъци на обвинителния акт,
проявяващи се в липса на факти спрямо съучастническата дейност на двамата
подсъдими по чл.20, ал.2 от НК, най-вече относно действия на подс.Т. в
умъртвителното деяние, констатирайки на същото основание и противоречие
между фактическото обвинение и възприетата от обвинителната власт правна
квалификация на деянието. С оглед заетата позиция, първоинстанционният
съд е прекратил съдебното производство, връщайки делото на
първоинстанционната прокуратура за отстраняване на допуснатите
процесуални нарушения.
Предвид направеното кратко описание на съдопроизводствените
действия, няма съмнение, че частният протест е допустим, а разгледан по
същество е и основателен.
Становището на окръжния съд за допуснато отстранимо съществено
нарушение на процесуалните правила при изготвяне на обвинителния акт,
довело до ограничаване на правото на защита на подсъдимите не отговаря на
чл.246, ал.2 от НПК и на задължителните указания в т.4.2 от ТР 2-2002-
ОСНК. Видно от съдържанието на обвинителния акт, обвинението срещу С.
Р. и А. Т. е за престъпление по чл.116, ал.1, т.т.5, 6, пр.2 и 9, само за Р. по т.7
вр. чл.20, ал.2 от НК. Подробно в обстоятелствената част и в юридическото
обвинение са описани изпълнителното деяние, времето и мястото на
извършването му, механизма и способа на осъществяването му. В
обстоятелствената част на обвинителния акт се сочат данни относно момента
и условията на познанството между предадените на съд две лица, мотивите за
взетото решение от подс.Т. за умъртвяване на А. Шмидт, отправеното
предложение от същата за извършителство на убийството до другия
подсъдим и условията на постигнатото съгласие, поотделно са
индивидуализирани действията на всеки един от дейците в изпълнение на
решението, посочени са обстоятелства относно самото умъртвително деяние,
включително досежно състоянието на Шмидт непосредствено преди
лишаването от живот. На база на непредубедения прочит на фактическите
положения в обстоятелствената част на обвинителния акт, въззивният състав
не установява между тях да се съдържат каквито и да е противоречия или
непълноти.
Основанието за прекратяване на съдебното производство според
окръжния съд е и в колизията между обстоятелствената част на обвинението и
диспозитива на обвинителния акт, доколкото прокуратурата не е въвела по
реда на чл.246, ал.2 от НПК данни относно съизвършителската деятелност на
подс.Т.. Въззивният състав не може да се съгласи с подобен извод, доколкото
фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на А. Т.
в същото са много подробно посочени, като не се набелязват абсолютно
никакви непълноти във връзка с признаците на престъплението.
По същия начин въззивният състав подхожда и към доводите на адв.Я.
за недостатъци на обстоятелствената част на обвинителния акт досежно
съставомерните признаци по чл.116, ал.1, т.т.5 и 6, пр.2 от НК, по която
2
правна квалификация прокуратурата е ангажирала обстоятелства на стр.5 и
стр.6 от обвинителния акт за състоянието на пострадалия Шмидт при
извеждането му от заведението в гр.Генерал Тошево, при качването му в
микробуса на подс.Р., на стр.8 се съдържат данни че пострадалият
непосредствено преди умъртвителното деяние не е бил в състояние да си
вдигне сам гащите, за което му помогнал подсъдимият, на същото място
подробно е описан механизмът на умъртвяването и опитът на Шмидт, докато
бил душен с тениска да окаже някаква съпротива, макар да нямал сили за
това. Що се касае до отсъствие на фактически положения с отношение към
чл.116, ал.1, т.7 от НК по отношение на подс.Т., достатъчно е да се каже, че
такова обвинение не е било повдигано на това лице. Изводите на окръжния
съд, както и съображенията на представителя на въззивната прокуратура и на
защитника на подс.Р., са свързани със съществото на делото и доказаността
на обвинението, но не и с въпросите по чл.248, ал.1, т.3 от НПК.
По изложените съображения, настоящият въззивен състав приема, че
при изготвяне на обвинителния акт са били съобразени изискванията на
процесуалния закон и на ТР 2-2002-ОСНК за съдържанието на фактическата
и юридическата рамка на обвинението. Гарантирано е правото на
подсъдимите да узнаят по ясен и конкретен начин времето, мястото и
механизма на вмененото им във вина престъпление, както и да осъществят
пълноценна защита по фактите и по правото при разглеждане на делото.
Предвид горното и на основание чл.345, ал.1 вр. чл.249, ал.3 от НПК,
съдебният състав при Апелативен съд-Варна
ОПРЕДЕЛИ:
Отменя определение от 27.02.2024 година от разпоредително заседание по
НОХД №18/2024 година по описа на Окръжен съд-Варна, с което съдебното
производство е било прекратено и делото върнато на прокурора за
отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения при
изготвяне на обвинителния акт и връща делото на Окръжен съд - Варна за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3