№ 1851
гр. София, 28.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-3 СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Богдана Желявска
при участието на секретаря Ели Й. Гигова
като разгледа докладваното от Богдана Желявска Гражданско дело №
20221100101482 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе пред вид:
Предявени са искове от П. Н. И., ЕГН **********, чрез адв. М. П., съдебен адрес: София,
ул. ****, офис 1, против ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, София, бул.
”Витоша” № 2, с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за
претърпени вреди вследствие образувано наказателно производство, след оправдаването му
по повдигнатото обвинение с влязла в сила присъда за сумите, както следва: - обезщетение
за претърпени неимуществени вреди в размер 40 000 лв. от образуваното и водено срещу
него наказателно производство, след оправдаването му с влязла в сила присъда и -
обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на неполучени трудови
възнаграждения в размер 37 267 лв. за периода от 27.06.2012 г. до постановяване на влязлата
в сила оправдателната присъда - 16.03.2017 г., ведно със законната лихва върху двете
претенции, считано от влизане в сила на оправдателната присъда по отношение на него –
16.03.2017 г. до окончателното изплащане, и сторените разноски.
В исковата молба се твърди, че на 27.06.2012 г. при специализирана полицейска операция,
проведена от служители на ГДКП - МВР ищецът бил задържан за срок от 24 часа, заедно с
други лица. След предварително разрешение от съдия при CпНС в дома на ищеца и
прилежащите му помещения били извършени процесуално – следствени действия -
претърсвания и изземвания.
Заявява, че на 27.06.2012 г. е бил привлечен в качеството си на обвиняем за престъпление по
чл. 321, ал. 3, вр. ал. 1 НК, заедно с К. К., С. Р., Е. Д. и Г. М. за това, че за времето от
1
началото на м. януари 2011 г. до 27.06.2012 г. в гр. София е ръководил организирана
престъпна група с участници посочените лица, създадена с користна цел и с цел да върши
престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години -
престъпления по чл. 195 НК /кражби на различни по вид горива/ и чл. 201 НК и за
престъпление по чл. 339, ал. 1, пр. 1 и 2 НК, за това че за времето на 26.06.2012 г. е държал
на адрес: гр. София, ж.к. ****, огнестрелно оръжие - револвер „Смит и Уесън“, кал. 22,
модел 48, без надлежно разрешение, изискващо се по ЗОБВВПИ.
По искане на наблюдаващия прокурор, с Определение от 29.06.2012 г., постановено по ЧНД
№ 998/2012 год. СпНС е взел спрямо ищеца мярка за неотклонение „Задържане под стража“,
като на 06.07.2012 г. определението на СпНС било потвърдено от АСНС.
По направено искане от 12.07.2012 г. на наблюдаващия прокурор, с Определение от
13.07.2012 г. по ЧНД № 1060/2012 г. на СпНС ищецът бил отстранен от длъжност, която
заемал преди задържането му - „Началник РТП София 1“ при ПТП към „БДЖ - Товарни
превози“ ЕООД.
С Определение от 27.09.2012 г. на СпНС по ЧНД № 1415/2012 г. наложената му най-тежка
мярка за неотклонение „Задържане под стража“ била изменена в „Парична гаранция“, в
размер 5 000 лв.
На 20.12.2012 г. Специализираната прокуратура внесла обвинителен акт срещу П. И. за
посочените по – горе обвинения, по който е образувано НОХД № 2184/2012 год. по описа на
СпНС, 7 с-в.
С присъда от 13.06.2013 г. първоинстанционният съд признал ищеца за виновен по
обвинението по чл. 321, ал. 3, пр. 1, алт. 2, вр. ал. 1 НК, като му наложил наказание
„Лишаване от свобода за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, и частично го оправдал по
обвинението за организиране и ръководене на престъпна група за времето от м. януари 2011
г. до м. февруари 2012 г. Съдът признал ищецът за невиновен по обвинението по чл. 339, ал.
1, пр. 1 и пр. 2 НК.
По жалбата му пред АСНС било образувано ВНОХД № 277/2013 г. С Решение от 27.11.2013
г. присъдата на първоинстанционния съд била изцяло отменена и делото било върнато на
друг състав на СпНС за ново разглеждане, поради допуснати съществени процесуални
нарушения.
На 29.11.2013 г. било образувано НОХД № 1492/2013 год. по описа на СпНС, 9 с-в, по което
с присъда от 29.10.2014 г. той бил оправдан по повдигнатите му обвинения. По протест на
СП било образувано ВНОХД № 59/2015 г. по описа на АСНС, по което с решение от
09.07.2015 г. съдът е потвърдил първоинстанционната присъда.
По протест на АСП било образувано КНОХД № 1167/2015 г. по описа на ВКС, който с
решение от 25.01.2016 г. отменил изцяло цитираното решение на АСНС и върнал за
разглеждане от друг състав на АСНС.
Поради невъзможност да бъде сформиран съдебен състав на АСНС, който да разгледа
делото отново, делото е изпратено по разпореждане на ВКС на САС, където е образувано
2
ВНОХД № 192/2016 г. по описа на САС. С Решение от 16.05.2016 г. САС е изменил
постановената присъда по НОХД № 1492/2013 г. на СпНС, като ищецът е признат за
невинен, за това, че за времето от началото на м. януари 2011 г. е организирал/образувал/ в
гр. София ОПГ и е потвърдил присъдата в останалата й част.
Това решение на САС било протестирано от АСП и ВКС с окончателно решение от
16.03.2017 г. по КНОХД № 1118/2016 г. оставил в сила решението на САС, постановено по
ВНОХД № 192/2016 г., с което ищецът е изцяло оправдан по предявените му обвинения.
П. И. твърди в исковата си молба, че делото срещу него продължило 4 години, 8 месеца и 17
дни.
Заявява, че е подал заявление вх.№ РС-17-341/15.08.2017 г. до Инспектората към ВСС, с
което претендирал обезщетение за нанесени му морални вреди в размер 10 000 лв., поради
нарушаване правото му на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, гарантирано
от разпоредбата на чл. 6, nap. 1 ЕКПЧОС. След разглеждане на заявлението, с Констативен
протокол изх.№ РС-17- 341/06.12.2017 г. е констатирано, че общата продължителност на
наказателното производство сочи на нарушаване на рамките на разумния срок, но, въпреки
това, му било отказано изплащане на обезщетение.
Според ищеца, с действията си по повдигане, предявяване и поддържане на обвинение за
извършени престъпления по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 1 НК и по чл. 339, ал. 1, пр. 1 и 2 НК и
внасянето на същото пред съда, както и от незаконното му задържане под стража за периода
27.06.2012 г. - 27.09.2012 г., ответникът му е причинил неимуществени вреди, изразяващи се
в болки и страдания, които са пряка и непосредствена последица от горепосочените
действията на ответника. Други ограничения, които търпял, вследствие на повдигнатото му
обвинение, е отстраняването му от длъжност, забраната за напускане пределите на страната
и прекратяване на трудовото му правоотношение, поради което счита, че оставането му без
работа е в пряка връзка с поведението на ответника и е претърпял имуществени вреди -
пропуснати ползи, изразяващи се в невъзможността да получава трудовото си
възнаграждение за периода от 27.06.2012 г. до постановяване на оправдателната присъда,
влязла в законна сила на 16.03.2017 г., в общ размер 37 267 лв.
За времето, през което се водело делото срещу него, ищецът изживял силни притеснения и
изпитвал силен страх, че ще бъде осъден невинен. Затворил се в себе си, ограничил силно
социалните си контакти. В семейството му се създало напрежение, чувствал се емоционално
нестабилен. Често страдал от главоболие, изострили се хроничните му заболявания и силно
се влошило здравословното му състояние.
В тази връзка ищецът е предявил настоящия иск и моли съда да осъди ответника да му
заплати претендираните суми, ведно с лихви и разноски.
От негова страна са представени писмени доказателства, поискани са гласни такива и
експертизи, както и прилагане на НОХД №1492/2013 г. по описа на СпНС, НО, 9 с-в.
3
В хода по същество на делото ищецът моли съда да уважи иска изцяло, с всички законни
последици. Претендира разноски по представен списък.
Ответникът ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ оспорва така предявените
искове изцяло – както по основание, така и по размер.
На първо място оспорва исковете за имуществени и неимуществени вреди по размер, като
прекомерни и несъобразени с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и трайната съдебна практика в
аналогични случаи.
Според ответника липсват доказателства, че е търпял трайни и интензивни неблагоприятни
последици, че е бил подтиснат и социалната му активност била понижена, че отношенията
на страх и несигурност се пренесли и в семейството му.
Счита, че в тежест на ищеца е да докаже твърдяните вреди, техния размер и връзката им с
повдигнатото обвинение.
Също е поискал прилагане на наказателните дела.
В хода по същество моли съда да отхвърли изцяло предявения иск, като неоснователен и
недоказан. Възразява срещу размера на адвокатското възнаграждение на повереника на
ищцовата страна.
Съдът, като взе пред вид представените и приети по делото доказателства и становища
на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
В хода на настоящото производство по делото беше изискано и приложено НОХД
№1492/2013 г. по описа на СпНС, НО, 9 с-в.
От събраните по делото доказателства се установява, че с Постановление на СГП от
11.04.2012 г. е образувано ДП № 43/2012 г. на ГДКП, пр.пр. № 410/2012 г. на СпП, по което
ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 1
НК за ръководене на ОПГ за времето от началото на м. януари 2011 г. до 27.06.2012 г. в гр.
София, която група била създадена с користна цел и с цел да върши престъпления, за които
е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години – престъпления по чл.
195 НК /кражби на различни по вид горива/ и чл. 201 НК, както и за престъпление по чл.
339, ал. 1, пр. 1 и 2 НК, за това че на 26.06.2012 г. е държал на адрес: гр. София, ж.к. ****,
огнестрелно оръжие - револвер „Смит и Уесън“, кал. 22, модел 48, без надлежно
разрешение, изискващо се по ЗОБВВПИ.
Установява се, че на 29.06.2012 г. ищецът П. И. е бил задържан за срок от 24 часа и
привлечен в качеството си на обвиняем по образуваното ДП, а с определение от 29.06.2012
г. по ЧНД № 998/2012 год. на СпНС, било потвърдено на 06.07.2012 г. от АСНС, по
отношение на него е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
Установява се също, че, във връзка с направено искане от 12.07.2012 г. на наблюдаващия
прокурор по цитираната пр.пр. № 410/2012 г. на СпП, с определение от 13.07.2012 г. по ЧНД
4
№ 1060/2012 г. на СпНС ищецът е отстранен от заеманата преди задържането си длъжност
„Началник РТП София 1“ при ПТП към „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД.
С определение от 27.09.2012 г., постановено по ЧНД № 1415/2012 г. СпНС е изменил
наложената мярка за неотклонение на ищеца „Задържане под стража“ в „Парична
гаранция“, в размер 5 000 лв.
На 20.12.2012 г. Специализираната прокуратура е внесла обвинителен акт срещу П. И. за
посочените по – горе обвинения и е образувано НОХД № 2184/2012 год. по описа на СпНС,
7 с-в, по което с присъда от 13.06.2013 г. съдът го е признал за виновен по обвинението по
чл. 321, ал. 3, пр. 1, алт. 2, вр. ал. 1 НК, осъждайки го на лишаване от свобода за срок от
четири години, и частично го е по това обвинение за времето от м. януари 2011 г. до м.
февруари 2012 г., както и по обвинението по чл. 339, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 НК.
Присъдата на първоинстанционния съд е отменена изцяло с решение от 27.11.2013 г. по
ВНОХД № 277/2013 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на СпНС,
поради допуснати съществени процесуални нарушения.
След връщане на делото, на 29.11.2013 г. е образувано НОХД № 1492/2013 год. по описа на
СпНС, 9 с-в, по което с присъда от 29.10.2014 г., потвърдена с решение от 09.07.2015 г. по
ВНОХД № 59/2015 г. на АСНС, той е оправдан по повдигнатите му обвинения.
Въззивното решение е протестирано от АСП и по образуваното КНОХД № 1167/2015 г. по
описа на ВКС, с решение от 25.01.2016 г. е отменено изцяло и делото е върнато за
разглеждане от друг състав на АСНС.
Не се оспориха твърденията на ищцовата страна, че, поради невъзможност са сформиране на
съдебен състав на АСНС, който да разгледа делото отново, с разпореждане на ВКС то е
изпратено на САС, където по образуваното ВНОХД № 192/2016 г. по описа на САС с
решение от 16.05.2016 г. е изменена постановената по НОХД № 1492/2013 г. на СпНС,
присъда, като ищецът П. И. е признат за невинен, за това, че за времето от началото на м.
януари 2011 г. е организирал/образувал/ в гр. София ОПГ и е потвърдена присъдата в
останалата й част.
Отново по протест на АСП срещу решението на САС е образувано КНОХД № 1118/2016 г.
на ВКС, по което с окончателно решение от 16.03.2017 г. атакуваното решение е оставено в
сила.
По делото се доказаха твърденията на ищеца И., че образуваното срещу него наказателно
производство е продължило 4 години, 8 месеца и 17 дни.
По искане на ищеца съдът допусна и разпита двама свидетели.
Свидетелят К. Й. К. е бил колега на ищеца в БДЖ – бил е ръководител смяна, а ищецът му е
бил началник, като началник служба „Товарно движение“. През 2012 г. ищецът бил
обвинен, че е ръководител на ОПГ за кражба на горива, било голяма акция. свидетелят също
бил обвинен. Ищецът бил задържан и отстранен от длъжност. Двамата, след задържането
им, били заедно в една килия и свидетелят има преки впечатления от състоянието му. И. бил
5
задържан за повече от три месеца. Наказателното производство продължило 5 години и
приключило с оправдателна присъда. Свидетелят каза, че ищецът се чувствал ужасно като
задържан – отслабнал 15 – 20 кг. Притеснявал се за семейството си – синът му тогава бил
абитуриент, жена му и децата му се чувствали много зле, притеснявали се, защото по
новините постоянно се говорело или пишело за задържането им. Дори в една телевизия
имало 7-минутен репортаж, кръстили го „П. нафтата“. Само повтарял, че ще ги осъдят
невинни и ще лежат в затвора. На първото гледане на делото П. И. бил осъден за четири или
пет години лишаване от свобода. Двамата се виждали в следващите пет години
непрекъснато по време на делата. Преди обвинението ищецът бил съвестен в работата си,
грижел се за хората, на които бил ръководител. След приключване на делото не го
възстановили в БДЖ, не искали да го вземат на работа. Свидетелят К. също е водил дело по
ЗОДОВ. Ищецът не му е бил свидетел по воденото от него дело.
Свидетелят Н. П.в И. е син на ищеца.
В показанията си той заяви, че баща му е бил задържан в деня, в който е било изпращането
му в училище като абитуриент и бала му. В 5,00 ч. сутринта полицаи извършили обиск в
апартамента им и задържали баща им. Отвели го в 15,00 ч. Семейството му разбрало от
новините за какво е задържан И.. Държали го в ареста три месеца, като веднъж седмично
децата му и съпругата му имали право на свиждане за два часа. Свидетелят каза, че много се
притеснявал за баща си, защото всеки път като го виждал, той бил все по – слаб и по – слаб,
бил много стресиран от това, че е задържан неправомерно и несправедливо обвинен. Когато
излязъл от ареста бил отслабнал над 20 кг. Св. И. каза също, че и неговите колеги разбрали
за задържането на баща му, някои го коментирали, други се подигравали. Чувал е, че и след
колегите на баща му задържането имало отзвук. След обвинението го уволнили от работа,
делото продължило от 2012 г. до 2017 г. и приключило с оправдателна присъда, като две
години след това не можел да си намери работа. Не искали да го върнат в БДЖ, въпреки че
бил невинен. Свидетелят каза още, че преди наказателното производство баща му бил
комуникативен човек, често имали гости вкъщи, след това се затворил в себе си, постоянно
ходел с купчина хартии – пресниманото дело, всяка вечер четял в какво е обвинен,
притеснявал се, че ще лежи в затвора. Най – преломният за него момент бил когато го
осъдили на първа инстанция на четири години затвор. Това го съкруши, защото знаел, че е
невинен и рефлектирало много в семейството му. Бил много раздразнителен, от най –
малкото нещо ставал скандал Здравословното му състояние много се влошило, започнал да
пие много лекарства, диабетът му се увеличил, както и високото кръвно. Сега баща му е
много по – добре, по – жизнен е и има желание за живот.
Отново по негово искане и за доказване на причинените му неимуществени вреди по делото
бе назначена комплексна съдебно – медицинска и психологическа експертиза.
Експертите заявиха, че към датата на проведения преглед - 22.02.2024 г., П. И. е в добро
общо състояние с нормостеничен хабитус. Контактен, адекватен Кожа и видими лигавици
нормално оцветени. Гръден кош симетричен. Двете гръдни половини вземат еднакво
6
участие при дишането. Бял дроб - чисто везикуларно дишане, без прибавени хрипове.
Ритмична сърдечна дейност. Артериално налягане 125/90; Пулс-80 уд/мин. Корем на нивото
на гръдния кош с мекоеластични стени, без висцеромегалия.
Към периода на провеждане на психологическото изследване И. е на 54 навършени години,
клинично здрав е и не показва психотични симптоми.
Според вещите лица, при ищеца са налични следните заболявания: - Неинсулинозависим
захарен диабет; - Диабетна полиневропатия; - Хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна
недостатъчност. Видно от представените решения на ТЕЛК, допълнително са отразени
следните заболявания: - Лумбална спондилоза и остеохондроза, радикулопатия Ес1 двустр.;
- Тиреоидит на Хашимото /Тиреоидитът на Хашимото е на практика най-честото
ендокринно заболяване. По своята патогенеза представлява органспецифично автоимунно
заболяване, което означава, че засяга почти само щитовидната жлеза. Дължи се на генетично
предразположение, т.е човек унаследява комплекс от гени, които водят до нарушение в
имунната система, така че тя погрешно разпознава като чужди собствените си белтъци.
Настъпва "автоагресия" - организмът реагира срещу собствената си щитовидна жлеза с
възпалителна реакция, която уврежда клетките на жлезата, а с това и нейната функция.
Отключващи фактори, както вече споменахме, могат да са стресът, радиацията,
тютюнопушенето, йодният прием, някои пестициди и фактори, замърсяващи околната
среда/. - Хроничен калкулозен пиелонефрит; - Варици на долните крайници.
Както диабетът, така и артериалната хипертония и тиреоидитът на Хашимото биха могли да
бъдат повлияни от преживените от ищеца негативни емоции, свързани с воденото срещу
него наказателно преследване.
Видно от Епикриза от История на заболяването № 12744/07.05.2012 г. - 11.05.2012 г. на
Клиника по Ендокринология на ВМА – МБАЛ, София, ищецът е лекуван с диагноза:
Диабетес мелитус НИЗТ декомпенсата. Придружаващи заболявания: Полиневропатия
диабетика; Артериална хипертония гр. II; Дислипидемия; Стеатозис хепатис. в анамнезата е
отбелязано, че постъпва в Клиниката за първи път за уточняване терапията на ЗД - НИЗТ в
декомпенсация с влошен гликемичен контрол. Отбелязано е, че захарния диабет датира от 2
години. установен случайно. Ищецът е поставен под диспансерен контрол по отношение на
захарния диабет и артериалната хипертония и няма медицинска документация, показваща
влошаване на здравословното му състояние.
Експертите не са констатирали данни от психологически и/или психиатрични изследвания,
свързани с диагностициране на оплаквания, свързани с психиката на ищеца през процесния
период, такива не са установили и при проведеното за целите на КСМПЕ психологическо
изследване. Споделените от И. оплаквания - нарушен сън, повишено напрежение, - могат да
бъдат провокирани от преживяванията му, свързани с продължителното съдебно
производство и свързаната с него несигурност от възможния изход на делата.
По делото от ищцовата страна е представена Заповед № 2536/14.08.2012 г. на управителя на
7
БДЖ – Товарни превози, ЕООД за прекратяване на трудовия договор на ищеца с
дружеството, на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ. Заповедта е връчена на ищеца на
21.09.2012 г. Ищецът е представил трудовия си договор с дружеството от 2009 г.,
длъжностна характеристика, служебни бележки и писмо, изпратено му от управителя на
дружеството – работодател във връзка с образуваното срещу него наказателно
производство.
За доказване на претендираните от ищеца имуществени вреди съдът назначи, разпита и прие
заключението на съдебно – счетоводна експертиза.
Вещото лице е изготвило заключението си след изготвяне на справка в БДЖ – Товарни
превози, ЕООД, където е работил ищецът и в заключението си е отразил, че, по
предоставени счетоводни данни от дружеството, м. април 2012 г. е последният месец, в
който П. Н. е получил пълно месечно трудово възнаграждение., като последното изплатено
му нетно възнаграждение за този месец е в размер 637,65 лв., а начисленото брутно трудово
възнаграждение е 813, 74 лв. През месеците май, юни, юли, август и септември 2012 г. той е
отсъствал от работа поради временна нетрудоспособност. С оглед изчислението на
експертизата, за периода, през който ищецът е бил лишен от възнаграждение, му се е
следвало такова, в размер 34 305, 57 лв.
По делото е представен Констативен протокол, изх. № РС-17-341/08.12.2017 г. на ИВСС, във
връзка с подадено заявление от ищеца под същия № от 15.08.2017 г. за нарушаване правото
на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Констатирана е продължителност на
образуваното срещу ищеца наказателно производство – от момента на образуването му до
окончателното му приключването с оправдателна присъда – от 4 години, 8 месеца и 17 дни,
като е направен извод, че общата продължителност на наказателното производство сочи на
нарушаване на рамките на разумния срок. Въпреки че, съобразно чл.60д ЗСВ, документите,
заедно с Протокола, са изпратени на министъра на правосъдието, на ищеца не е определено
обезщетение.
Други релевантни доказателства по делото не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Предявени са искове с правно основание чл.2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ за заплащане на
обезщетение за претърпени вреди, съответно: - неимуществени вреди в размер 40 000 лв. и
имуществени такива – 37 267 лв., - неизплатено трудово възнаграждение за времето, през
което ищецът е бил отстранен от работа – през времетраенето на наказателното
производство по отношение на него, ведно със законната лихва, считано от влизане на
присъдата в сила и сторените разноски.
Съгласно чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
органите на дознанието, следствието и прокуратурата и съда от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.
Безспорно се доказаха в хода на настоящото дело както фактът на привличането на ищеца
8
като обвиняем през 2012 г. за престъпление по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 1 НК и по чл. 339, ал. 1,
пр. 1 и 2 НК, така и протеклото срещу него наказателно производство – досъдебна и съдебна
фаза, което през 2017 г. е приключило с окончателното му оправдаване за посочените
престъпления.
Следователно, за един период от четири години и осем месеца – от момента на образуване
на наказателното производство до окончателното му приключване по отношение на нея, той
е бил обвиняем и подсъдим, като обвинен в престъпление, което не е извършил.
Съдът приема, че така установените действия на органите на държавното обвинение
противоречат на основните принципи на Европейската конвенция за правата на човека,
ратифицирана от българската държава. В резултат на несправедливото обвинение срещу
него, ищецът П. И. е понесъл неимуществени вреди – болки и страдания, изразяващи се в
уронване на престижа и доброто си име пред обществото, пред колегите, семейството и
приятелите, стрес и притеснения - психически травми, които не са отшумели и до настоящия
момент и всичко това – в резултат на действията на органите на прокуратурата, които са
образували по отношение на него наказателно производство, повдигнали и поддържали
неоснователно обвинение в извършване на престъпление. Доказа се, че към момента на
задържането му ищецът е работил в БДЖ и публичното отразяване в медиите на
задържането му и образуваното срещу него наказателно производство, му е причинило
допълнителен стрес, притеснения и депресивно състояние. Отделно от това, след
опрвдаването му, въпреки опитите му, не е бил отново назначен в дружеството и е останал
без работа две години.
По тези причини и пред вид изложеното съдът намира, че предявената по делото претенция
от страна на П. И. за заплащане на обезщетение за причинени вреди в резултат на повдигане
и поддържане на незаконно обвинение срещу него, след оправдаването му, се явява доказана
по своето основание. Безспорно е наличието на хипотезата на чл. 2, ал. 1 т. 3 ЗОДОВ, пред
вид повдигане на неоснователно обвинение срещу И. и воденето срещу него на наказателно
производство, което след четири години и осем месеца е завършило с оправдателна присъда.
Относно размера на предявения иск съдът намира следното:
Неимуществената вреда представлява сериозно засягане на личността и достойнството на
едно лице и се изразява в негативни преживявания от негова страна. Обезщетението следва
да бъде съобразено с личността на дееца, начина по който е преживял случилите се събития
и отраженията, които са оказали върху него, включително върху обкръжаващата го среда,
професионалната такава и близките му.
То има за цел да репарира накърняването на личните права и интереси, а справедливото
обезщетяване на всички неимуществени вреди означава да се определи точен паричен
еквивалент на негативните преживявания и психичното им отражение върху увреденото
лице. В случая, настоящият съдебен състав прие за доказано от представените писмени и
гласни доказателства, че е налице пряка причинна връзка между причинените
неимуществени вреди на ищеца и действията на органите на Прокуратурата.
9
При определяне размера на обезщетението съдът следва да се съобрази с разпоредбата на чл.
52 ЗЗД и чл. 4 ЗОДОВ.
Пред вид всички обстоятелства по делото, времето, през което срещу С. се е водело
наказателно производство, приключило с оправдателна присъда, и, съобразявайки
показанията на разпитаните свидетели, посочени от ищцовата страна, както и възраженията
на ответника по размера на търсеното обезщетение, съдът намира, че претърпените от
ищеца неимуществени вреди във връзка с воденото срещу него наказателно производство,
след оправдаването му, следва да бъдат възмездени по справедливост с обезщетение в
размер 35 000 лв., като до пълния предявен размер от 40 000 лв. искът се явява
неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Върху определеното обезщетение за понесени неимуществени следва да бъде присъдена и
законната лихва, считано от влизане в сила на оправдателната присъда по отношение на
ищцата – 16.03.2017 г. до окончателното изплащане.
Претенцията за сумата 37 267 лв. - обезщетение за претърпени имуществени вреди в
резултат на неполучени трудови възнаграждения за периода от 27.06.2012 г. до
постановяване на влязлата в сила оправдателната присъда - 16.03.2017 г., ведно със
законната лихва, съдът намира за основателна, а, съобразно заключението на вещото лице
ССЕ - за доказана за сумата 34 305, 57 лв. – за месеците октомври 2012 г. – 16.03.2017 г.,
пред вид обстоятелството, че до края на м. септември 2012 г. ищецът е отсъствал от работа
поради временна нетрудоспособност. За тази сума тя следва да се уважи, а за разликата до
37 267 лв. – да се отхвърли, като неоснователна и недоказана.
Върху двете претенции следва да се присъди и законната лихва, считано от влизане в сила
на оправдателната присъда на П. И. – 16.03.2017 г.
На основание чл.10, ал. 3 ЗОДОВ, ответникът следва да заплати на ищцовата страна
разноски по компенсация, съразмерно с уважената част от иска, както следва: 1 175, 02 лв. -
държавна такса и депозити за в.л. и 1 580 лв. - адвокатски хонорар. Съдът не уважава
искането на представителя на ответника за намаляване на адв. възнаграждение, пред вид
факта, че същото е дължимо и определено, съобразно чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
OСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, София, бул. Витоша № 2, да
заплати на П. Н. И., ЕГН **********, чрез адв. М. П., съдебен адрес: София, ул. ****, офис
1, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ обезщетение за претърпени вреди вследствие
образувано наказателно производство, след оправдаването му по повдигнатото обвинение с
влязла в сила присъда за сумите, както следва: - обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в размер 35 000 лв. от образуваното и водено срещу него наказателно производство, и
- обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на неполучени трудови
10
възнаграждения в размер 34 305, 57 лв. за периода от 27.06.2012 г. до постановяване на
влязлата в сила оправдателната присъда - 16.03.2017 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от влизане в сила на оправдателната присъда по отношение на него –
16.03.2017 г., до окончателното изплащане и сторените разноски, съобразно уважената част
от иска, както следва: 1 175, 02 лв. - държавна такса и депозити за в.л. и 1 580 лв. -
адвокатски хонорар.
ОТХВЪРЛЯ иска в частта за неимуществените вреди за разликата до 40 000 лв. –
обезщетение за претърпени неимуществени вреди и до 37 267 лв. - обезщетение за
имуществени вреди, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок пред САС.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
11