МОТИВИ
към НЧХД № 2065 /16г.:
Производството е образувано по
тъжба от Г.А.А. против И.Л.М. за това, че с жалбата на подсъдимия до ОП - Пазарджик той твърдял
как тъжителят - полицай от РУП Септември като длъжностно лице и по време на
извършване на полицейска проверка в дома на подсъдимия бил „видимо в нетрезво
състояние или под въздействие на наркотични вещества".
След като двукратно съдебни
състави на първоинстанционния съд са
приемали недопустимост на тъжбата поради изтичане на срока на нейното
депозиране в хипотезата на чл. 81, ал.3 от НПК и са прекратявали производството,
в настоящото производство ( определение л. 32, гърба и определение л. 37,
гърба) е допусната поправка на фактическа грешка като за дата на деянието е
възприета датата на депозиране на жалбата, част от която са инкриминираните с
тъжбата изрази - 28,07,15г. , а за дата на узнаване от страна на тъжителя за
извършеното престъпление е приета дата 07,12,15 г.
Приет за съвместно разглеждане в настоящия наказателен
процес е граждански иск от тъжителя против подсъдимия за сума в размер на 2000
лв. за претърпените неимуществени вреди в
резултат разгласените клеветнически твърдения, ведно със законната лихва от
датата на деянието до окончателното изплащане на сумите.
В съдебно заседание тъжителя,
чрез повереника си, поддържа обвинението и пледира за осъдителна присъда и за
уважаване на гражданския иск в пълен размер.
Подсъдимият не се признава за
виновен и моли да бъде оправдан.
Районният
съд, като обсъди и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.299 НПК, ръководейки се от
закона и по вътрешно убеждение, прие за установено следното:
Тъжителят Г.А. е началник група „КП“ към РУП
Септември, като е заемал тази длъжност и към 2015 г.
На
21,07,15г. било образувано ДСП 234/15г. по описа на РУП Септември за разследване на кражби на
телефонен кабел в землището на с. Сестримо. Още вечерта извършителите били
заловени и признали, че откраднатите кабели предали в бивш изкупвателен пункт на
подсъдимия, за който била получена допълнително и информация, че държи в дома
си незаконни оръжия. Това наложило оглед в дома му с цел откриване при
евентуално наличие на такива и тяхното изземване. Огледът бил извършен в
присъствието на подсъдимия от оперативна група, член на която бил тъжителя А..
На
28,07,15г. подсъдимият подал в деловодството на ОП Пазарджик жалба, адресирана
до Главния прокурор, ОП Пазарджик и МВР, която била входирана под № 1961 (л.
95, нчхд 696/16г.) В жалбата подсъдимият депозирал твърдения, че по време на
извършения в дома му оглед на 22,07,15 г. „още от
вратата бил подхванат от единия от полицаите с ругатни и грубо държане
„който го нарекъл „престъпник с престъпниците“, укорил го, че ги прави „на
маймуни, да стоят да го чакат десет човека“. Подсъдимият се поинтересувал
„какво става“, но не получил отговор, някой от присъстващите не му се
представил. Следват твърденията „ въпросното лице Г.А., чието име и длъжност“
подсъдимият узнал по-късно от друг
полицай бил „ със силно зачервени очи и видимо в нетрезво състояние „според
мен“ ( бел. - според подсъдимия),; „ продължил да се държи грубо“ с подсъдимия и „да го обижда“. Подсъдимият
отново питал какво търсят, за да може да съдейства, но тъжителят му отговорил,
че „каквото търсят, ще си го намерят“ , след което действията продължили без
подсъдимият да получи обяснение. По-нататък се твърди, че подсъдимият и
поемните лица бил повикани да влязат вътре, тъй като били открити някакви вещи
и полицейският началник С. започнал да вади непознати за подсъдими оръжия, като
нито подсъдимия, нито поемните лица били допуснати в помещението, за да „ видят
какво и как е открито“ и дори техническото лице не било допуснато да „ направи
снимки на открито“. След което се заявява споделеното от господен С., че „
имало да какво да ровят“ и че „А.
започнал да обижда и заплашва“ подсъдимия как ще го „вкара в затвора“. По
-нататък се заявява, че били от тъжителя на подсъдимия два удара - първият с
шамар, а вторият - с юмрук в гърба, на което подсъдимият реагирал с репликата „
да го остави на мира“, а А. отново му казал, че бил готов за затвора, след
което излязъл.
Заключителната
част на възпроизведеното съдържание на жалбата се отнася да начина, по който
дъщерята на подсъдимия възприела случая - разплакала се и дори впоследствие
също се будела нощем и питала дали баща й ще бъде „вкаран „ в затвора.
Жалбата
била подадена в ОП Пазарджик и тъй като подсъдимият получил обяснение от служители
там, че тя не се препраща служебно до посочените други два адресата - МВР и
Главния прокурор, той преписал отново ръкописно и почти буквално съдържанието
още два пъти и го изпратил сам.
Всяка от тези жалби била насочена според
оплакванията в нея за две разследвания - първото вътрешно -ведомствено и от
комисия в ОД МВР Пазарджик и второто - за
преценка за ДСП и във връзка с твърденията в жалбата за посегателство против
личността на подсъдимия. Резултатът и от двете проверки установил неоснователност
на жалбата.
На
01,04,16г. тъжителят подал настоящата тъжба с оплакване, че като длъжностно
лице е наклеветен от съдържимия в жалбата до ОП Пазарджик израз, че по време
на полицейска проверка бил „видимо в
нетрезво състояние или под въздействие на наркотични вещества “ и с искане
подсъдимият да бъде призван за виновен в извършване на престъпление по чл. 148,
ал.1,т.3 вр. чл. 146, ал.1 от НК и понесе полагащата му се отговорност за това
престъпление. Неправилната квалификация, която се сочи с тъжбата и се поддържа
и по същество от защитата не засяга преценката на Съда , която е изключително
по инкриминираните факти, а те обвиняват подсъдимия в престъпление по 148, ал.1,т.3 вр. чл. 147, ал.1 от НК
Въпросите
за срочността на жалбата, предвид нормата на чл. 81, ал.3 от НПК, са решени (с
оглед и въззивните становища) с допускане на исканата поправка на тъжбата и
възприемането на дата на извършване на деянието - датата на депозиране на
жалбата 28,07,15г. и дата на узнаване на
съдържимите в нея и приемани за клеветнически твърдения - 07,12,15 г.
Няма
спор по делото и е установено несъмнено, че жалбата е подадена по повод
извършено в дома на подсъдимия процесуално действие оглед и претърсване, при
което в полицейския състав участие е взел и тъжителя като криминален полицай от
РУП Септември. Жалбата е подадена шест
дни след самото действие по разследването и за преценка дали инкриминираният
израз клевети тъжителя в несъмненото му качеството следва да се изходи именно
от повода за депозиране на жалбата и от нейното съдържание в цялост, детерминирани
от преследваната с нея цел.
Поводът
за подадената жалба е извършеното действие в дома на подсъдимия, което се
заявява още с първото изречение на жалбата. С второто авторът й директно
атакува поведението само на един от посочените от него като присъствали на
проверката десетина полицаи и още в началото ясно и недвусмислено го уличава в
употреба на „ ругатни и грубо държане“. Налични са твърдения за конкретна
обида („престъпник“) от страна на
тъжителя към подсъдимия. Прави впечатление добросъвестното признание на подсъдимия,
че лицето, което укорява в недопустимо поведение му било непознато, като
твърди, че въпреки неколкократните си настоявания да получи обяснение какво и
защо ще се прави в дома му, не получил такова и едва впоследствие от друг
полицай узнал името и длъжността на тъжителя. Заявяването на тези
обстоятелства, които в жалбата хронологично предхождат инкриминирания израз,
има съществено значение за преценката на преследваната с жалбата цел, неизменна
част от субективната съставомерност, която ще бъде обсъждана по-долу.
Факт е,
че жалбата е подадена и входирана в ОП Пазарджик. В нейното съдържание обаче е само
част от инкриминирания израз. Според тъжбата жалбата съдържа следното твърдение
по адрес на тъжителя „видимо в нетрезво
състояние или под въздействие на
наркотични вещества“. В самата
жалба № 1961/28,07,15г. (л. 95, нчхд 696/16г.) твърдението е дословно „видимо в нетрезво
състояние според мен“, като то е част от изречението „…беше със силно зачервени очи и видимо в нетрезво състояние според мен“.
Смисловото значение на този израз бе преценено
и от експерт -лингвист, чието становище Съдът възприема частично. Става ясно от
съдържанието на жалбата в частта, предхождащата този израз и начина, по който
той е формулиран като част от целия израз „ със силно зачервени очи и видимо в нетрезво състояние“, че
смисълът е за лице, употребило алкохол. Конкретните пояснения за възприемане на
този израз, и то по повод на резонни въпроси от страна на подсъдимия, са дадени
от експерта при разпита му в с.з. на 20,04,17г., л. 56 и сл., съобразена е
устойчивостта на този израз по отношение на вложения в него смисъл, съобразени
са били и споделените обективни възприятия за силно зачервени очи, които са
основанието за формиране на такова мнение
за употреба на алкохол, което самият подсъдим определя като „видимо“ за него, тоест
резултат от лични сетивни възприятия. Затова и в тази част, в която вещото лице
е възприело, че изразът „ нетревно
състояние“ е употребен в смисъл „употребил е алкохол“ заключението се възприе от Съда, който и сам,
предвид следващия от контекста смисъл прие за несъмнено вложението на именно
този смисъл в коментирания израз.
Не бе
възприето обаче становището на експерта, че финалният израз в изречението
„според мен“ „ не присъства“ с тежест (разпита на експерта л. 57) в изречението
и „не променя категоричността на твърдението в него“ (становище на експерта) .
Самото обяснение на вещото лице е твърде неубедително от гледна точка на
изводите, до които Съдът трябва да достигне в своята преценка досежно
обективната съставомерност на клеветата. Според вещото лице изразът „според
мен“ бил неуместен,неподходящ, противоречив с определението „видимо“ , тъй като
и „видимо“ означавало категоричност на твърдението. Това становище е развито в
заключението и подробно разяснено в с.з. при разпита на вещото лице и е
резултат на една преценка, следваща строгите правила за смисловото единство на
израз или текста. Но не може да се очаква и няма нормативни правила гражданите, когато подават жалби с оплаквания
срещу органите на изпълнителната власт, респ. срещу служителите на тези
административни звена, да спазват правилата на семантиката така, че да не
засягат възможността за ясното и еднозначно възприемане на смисъла.
В
случая, от една страна, подсъдимят е отразил, че нещо е видимо за него, той го
вижда и така го възприема зрително и това е „нетрезвото състояние“, но
уточнението в края на изречението „според мен“ лишава твърдението от
еднозначност, което е напълно резонно в случая. Защото единствено кръвно
изследване или такова със средство за
измерване може да даде обективно заключение да употреба на алкохол, каквато се
вменява. Това е известно на всеки гражданин и в частност на самия подсъдим,
част от чиито въпроси към началника на РУП Септември св. Б. са именно дали по
повод на жалбата е правена проверка за употреба на алкохол или наркотици от
тъжителя ( л. 39, гърба).
Употребата на алкохол има директно действие
върху централната нервна система с успокояващ, упойващ ефект, който забавя
реакциите и затова поведението на употребилия етанол човек има видими признаци.
Всъщност, именно по тези видими признаци дори пътните полицаи на базата на
възникналото у тях съмнение, предположение, подорзрение за употреба
на алкохол пристъпват към проверка с техническо средство, което е нормативно
признато средство установяване употреба на алкохол.
Така,
че изразът „видимо в нетрезво състояние според мен“ в случая и като неизменна част от цялата
жалба е следвало да съобщи на адресата й, че авторът е възприел нещо, което
според други ( виж смисълът на израза „според мен“ в заключението на експерта) може да не е така
и именно поради това се подава жалбата - с цел проверка. Защото такава не може
да се извърш,и ако няма твърдения или предположения на базата на определени
възприятия, както това е в случая -
подсъдимият вижда зачервени очи и го твърди еднозначно, от това, което
вижда предполага, според него има употреба на
алкохол, но иска проверка .
Жалбата
не съдържа само това оплакване, то е само от част от всички оплаквания, с които
се атакува и процесуалната изправност на проведения оглед и претърсване и
поведението на някои от полицаите. И този извод е от съществено значение за
преценката на целта, преследвана от подсъдимия с жалбата, тъй като
инкриминираният израз в неговата автентична цялост не уличава тъжителя в пияно
състояние по време на полицейска проверка, а само заявява съмнение,
предположение, вероятност на база на посочени обективни факти, което се иска да
бъде проверено от надлежния орган по надлежния ред.
Проверка
по надлежен ред и от надлежен орган се иска от подсъдимия с жалбата не само
относно евентуалната употреба от алкохол от страна на тъжителя, но и по всички
други заявени обстоятелства или предположения. Въобще, целта на жалбата е да се
провери процесуалната изправност на извършеното в дома му действие по
разследването и затова то е хронологично представено с онези факти, които
подсъдимият е възприел и мнението, които те са формирали у него. Не може да се
търси персонална тенденциозност спрямо тъжителя, тъй като оплакванията против
него не са единствените и са заявени в хронологията на всички визирани в
жалбата пороци на процедурата . Вярно е , че те са персонифицирани, но такива
са и по отношение на другия полицай, посочен като „господин С.“ , който също е
укорен в конкретно неприемливо поведение чрез цитати на негови изрази.
Подсъдимият е целял да се провери процесуалната редовност на проведеното
действие като строго уредена процедура, при която се засягат в името на
по-важни ценности правата на гражданите и паралелно с това е настоявал да се
проверят действията и поведението на конкретни лица. За да иска проверка на
някакви обстоятелства те следва да се изложат, защото те ще бъдат проверявани .
Не може да се иска проверка принципно без конкретни оплаквания, твърдения и
формирани на базата на тях предположения, до които се стига поради липсата на
достатъчна информираност на подсъдимия, който неколкократно е заявил в жалбата
си, че настоявал да получи обяснения какво, от кого и защо се предприема, но не
получил такова.
Наред с
твърдения, които касаят пряко процесуалното действие, уличавано като нередовно и
все във връзка с него и в хронологията на възпроизведената ситуация (възприета
от подсъдимия) се излагат и обстоятелства, касаещи тъжителя. Инкриминираният израз, така, както е тенденциозно изваден
от контекста на цялото изречение и на цялата жалба, и както му е придадена
автономност и внушение чрез допълването на израза „беше със силно зачервени очи
и видимо в нетрезво състояние с израза „ и под въздействие на наркотични
вещества“ и спестяването на израза “според мен“, следващ непосредствено определеното
състояние и употреба наистина може да претендира присъщ позорящ характер.
Обективно обаче тези твърдения не следва да се отделят от съдържанието на
жалбата и следва да се преценяват само в хронологията и с оглед същността
на останалите заявени обстоятелства и
преди всичко целенасочеността в осведомяването на посочените институции за
осъществяването им и за проверката им.
Изложението
в жалбата като хронология и същност на отразените обстоятелства и мнения е
такова, че предпоставя на база на
изложеното - проверка от адресатите на тази жалба. Целта не е директно заявена, но органите, до
които е адресирана жалбата и съдържанието й, критикуващо порядността на следствени
действия и тази на конкретни участници в действието, я разкриват. Тук следва да
се има предвид, че инкриминираната жалба е подадена до три институции ОП
Пазарджик, МВР и Главния прокурор. Подсъдимият е искал с тази жалба да сезира всички тях, защото не е знаел, че в
крайна сметка и трите ще бъдат придвижени и произнесени по един и същи ред и
което е по-важно- защото не е знаел кой е точно компетентният с оглед
оплакванията му орган. Твърденията му как в ОП Пазарджик получил обяснение, че
няма да бъде служебно препратена до посочените други два адресата и сам
преписал почти дословно съдържанието на подадената първа жалба до ОП се
потвърждават от самите преписи, приложени по делото, входирани в до другите два
адресата. Потвърждават се и от факта, че съдържанието на жалбите се различава ,
макар само с някои изрази (л. 74 и 48 нчхд 696/16г. ( които съдържат инкриминирания израз „или
под въздействие на наркотични вещества“ за разлика от израза в процесната жалба
до ОП , от която е инкриминиран израза в тъжбата). Искането с жалбите е да се проверят
факти и обстоятелства, които са визирани
и по които е споделено формирано мнение, тъй като според се конфронтират
с процесуално изправно действие и правилно поведение в него на определени
полицейски служители.
Дори и се приеме, че изложеното в жалбата само досежно тъжителя е позорящо
за него, стои основния въпрос – дали подсъдимият е имал съзнание да го клевети,
тоест съзнателно и целенасочено е разгласил
факти и обстоятелства (по които формирал свое мнение) в случая от
професионалния му живот, които са позорящи, съзнавайки напълно тяхната
неистинност.
По
повод именно на процесната жалба и досежно заявената преценка в нея за
„нетрезво състояние“ е извършена вътрешно-ведомствена проверка от МВР (
проверката за ДСП е била във връзка с конкретно вменени престъпления). Резултатите
от нея са обобщени в докладна записка , подписана от назначената комисия. Тук
този документ не лишен от доказателствена сила и стойност за разлика от
едноименните документи от предварителна проверка на едно ДСП. Две са резервите,
които убеждават в невъзможността да се приеме заключението на проверяващата
комисия в тази докладна записка. Първо - т.нар. докладна записка (л. 38, нчхд
696/16) съдържа описание на проверяваните обстоятелства (част от жалбите),
съдържа описание на събраните доказателства, сред които писмени сведения на
полицейски служители, вкл. и такива, присъствали на огледа и претърсването и
такива на подсъдимия, неговия брат и съпругата на неговия брат. Обсъдени обаче
са били едностранно и само твърдения на полицейски служители- св. Б., който е
началник РУП Септември и св. Занев - дознателя водил ДСП против подсъдимия , започнало
с огледа и претърсването. При това цитираните изявления на св. Б. са не факти,
а негови изводи върху неясни и несподелени факти . Дори и да бяха споделени,
липсва анализ на другите твърдения - тези на Магаранови - какви са те и защо се
отхвърлят. Защото св. М. М. бе свидетел и по настоящото дело и нейните
твърдения съвсем не сочат това, което е отразено в докладната записка като
твърдение на Занев- за липса на грубо отношение от страна на тъжителя към
подсъдимия ( тъкмо обратното). Дали и защо обаче се възприемат като достоверни
само твърденията на едната страна в конфликта от документа, който отразява
решението на проверяващата комисия, не става ясно.
Втората
резерва към тази проверка произтича от един процедурен проблем. Комисията по
проверка на изложеното в жалбите е определена със заповед на директора на ОД
МВР Пазарджик - л. 50 , нчхд 696/16г. С тази заповед за председател на
комисията е бил определен Р. П. - началник сектор ПИП към КП ОД МВР Пазарджик .
След като заповедта му била връчена, Р. П. представил пред директора на ОД МВР
Пазарджик докладна записка - л. 52, НЧХД
696/16г., с която отразил, че има близки приятелски отношения с тъжителя и това
ще попречи на обективността на проверката. Върху докладната записка е поставена ръкописно
резолюция „ Не съм съгласен! “ и е положен подпис, като авторът на двете следва
да е директора на ОД. Това становище по отвода обаче лишава проверка от
най-важния критерий за смисъла за нейното провеждане - нейната обективност. След
като член ( в случая председател) на една комисия сам е признал невъзможността
да бъде обективен в една проверка и след като не е заменен с друг - изводите за
липса на обективност са неизменни.
Отделно
от това, този казус постави и практическия въпрос ако има употреба на алкохол
от държавен ( или друг) служител - как ще бъде установена тя, как въобще ще
бъде направена такава проверка . Точно такива резонни въпроси зададе към
началника на РУП Септември св. Б. подсъдимия - „правена ли е проверка“ и получи
отговор, че жалбата е била придвижена дни по-късно, което …обезмисля
проверката. И това е така. Въпросът е: как ще се осъществява контрол?
Жалбите на гражданите са една нормативно
призната инициатива за определени форма на контрол върху дейността на държавни
и административни органи. За да предизвикат проверка, те следва да съдържат
факти, често даващи основание за споделени мнения и опасения, представени като
оплаквания. Как да се иска проверка дали има употреба на забранени вещества или
алкохол, ако не се твърди именно това и то на база на заявени визуални
възприятия за обективни признаци у лицето, които формират такова предположение .
Правото
на гражданите на жалби, предложения и петиции е конституционно право и е
прогласено с чл. 45 от конституцията на
Република България. Това право не би могло да се упражни в никой случай, дори
не би било гарантирано, ако се допусне гражданите да бъдат привличани към
отговорност за клевета във всички случаи , когато изнесените от тях позорни
обстоятелства се окажат неверни. Когато при упражняването на това право те са
добросъвестни, те не следва да отговарят. И това становище е застъпвано от
константната съдебна практика.
В
настоящия случай Съдът прие, че целта на подсъдимия не е била да разгласява
позорящи тъжителя обстоятелства. Той е изложил в жалбата си до компетентните
органи твърдение относно наличието на такива видими признаци у едно лице, които
наистина могат да предполагат ( наред с твърденията за невъздържаност, грубост,
физическо посегателство) употреба на някакво упойващо вещество - в случая преценката е била за евентуална
употреба на алкохол.
Целта,
преследвана от подсъдимия с жалбата прозира изцяло в нейното съдържание- целта
е била не да се клевети тъжителя ( подсъдимият въобще не е предвиждали такъв резултат ), а да
ангажира по случая компетентните органи Обстоятелствата,
вкл. инкриминирания с тъжбата израз, не са били разгласявани . Те са визирани в
жалбата, за да дадат основание, повод и насоки за проверка. Още повече, че
накрая на жалбата стои оплакване, че цитирани заплахи от тъжителя към
подсъдимия са довели до стресово състояние дъщерята на подсъдимия, тоест
оплакването тук е изключително от засягане на правата на личността и на едно
дете.
Извън горното, основание за решението на Съда
за невиновност на подсъдимия по възведеното му частно обвинение , бе и
становището по аналогични казуси на ЕСПЧ и решение на ВКС №87/04,04,17г. по н.д. 19/17г., І Н.О., позоваващото
на тази европейска практика. По делото „Маринова и други срещу България“,
в сила от 12,10,16г., е било прието нарушение на чл. 10 от ЕКЗПЧОС. ЕС е приел
в решението си, че осъждането за клевета по отношение на длъжностно лице с
налагане на наказание и присъждане на обезщетение за причинени вреди от такова
престъпление, съставлява „намеса“ (под формата на осъществената наказателна
репресия) в правото на човека на свободно изразяване на мнение,която намеса е
съвместима с чл. 10 на ЕКЗПЧОС само при две кумулативни предпоставки „ да е
предвидена в закона“ и „ да е необходима в едно демократично общество“.
Детайлно
мотивите в коментираното решение са ориентирани около становището, че
подсъдимият ( което важи и за подсъдимия по това дело) не могъл да предвиди, че
ще бъде обвинен и осъден за разгласяване чрез жалбата си на клеветнически
твърдения и мнения, тъй като той не е журналист, адвокат, военнослужещ -така,
че да се окачва от него така да подготви жалбата си и да и придаде такова
съдържание, че да съобрази изключването на риска от наказателно преследване и
санкция. Прието е, както прие и
настоящия Съд, че твърденията в жалбите не следва да се разглеждат като
„разгласяване“ на позорящи обстоятелства, тъй като целта не е да се накърни
репутацията на лицето, адресат на оплакванията, а целта е подчинена на правото
на жалби, с които се съобщават нередности и се иска тяхното отстраняване.
Коментирано в цитираното решение на ЕС ( в частност на решение 87/17г. на ВКС)
е, че обвинението в клевета чрез жалба против длъжностно лице следва да се
разглежда като се преценява „естеството
и точния начин на комуникиране на твърденията, контекста, в който те са
направени, степента, в която засягат определено длъжностно лице и степента на
тежест на наказанията, на които подлежи жалбоподателя“. Прието е, че
твърденията на конкретния жалбоподател, чиито казус е разглеждан, съставляват всъщност една реализирана
възможност в едно демократично общество, в което е установено върховенство на закона, частно лице да
докладва за нередност в поведението на длъжностно лице и то независимо, че тези
твърдения могат да окажат влияние върху професионалното му положение, да
подкопаят авторитета му, да му отнемат време и ресурси и дори да доведат до
дисциплинарни санкции против него. Прието е по-нататък, че поради липсата на
публичност на оплакванията в жабата, дори да са оказали някакво отрицателно
въздействие върху репутацията на длъжностното лице, то е било доста ограничено.
Ясно е възприет принципът, че проверка по отношение на длъжностно лице,
инициирана по жалба на гражданин, не може да се разглежда като неправомерно
засягане на репутацията на проверяваното лице поради конституционно закрепения
принцип с чл. 45 КРБ( коментиран и горе в изложението ).
Споделеното
от това решение само потвърждава самостоятелните изводи горе - а именно, че
жалбата до ОП Пазарджик, входирана под № 1961 8 28,07,15г. не е имала за
цел да накърпи репутацията на тъжителя , а е израз на конституционно
установеното право на тъжителя. Затова с депозираното на тази жалба, предвид
заявеното с нея, не са накърнени обществени отношения, това действие няма
противоправен характер и не съставлява престъпление по чл. 148, ал.1 т.3 вр.
чл. 147, ал.1 от НК, нито деликт, който да обуслови обезщетение по чл. 45 от ЗЗД.
С тези
мотиви Съдът постанови своята оправдателна присъда, като призна подсъдимия за
невиновен по повдигнатото му с тъжбата престъпление и отхвърли гражданската
претенция против него.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: