Р
Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
64 |
Година |
24.04.2019 |
Град |
Момчилград |
||||||||||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
|||||||||||||||||||
|
Момчилградски районен |
съд |
|
състав |
||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
На |
16.01. |
Година |
2019……….. |
||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
В публично заседание и следния състав: |
|||||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
Председател |
Полина Амбарева |
||||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
Секретар |
Анита Дочева |
|
|||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
като разгледа
докладваното от |
Съдията Амбарева |
|
|||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
гражданско |
дело номер |
276 |
по описа за |
2018 |
година. |
||||||||||||||
|
Предявен е от „А.К.П.З”
ООД, със седалище и адрес на управление гр. С., ЕИК: ***, чрез юрисконсулт Н.А.С.,
против Н.Б.С. ***,положителен установителен иск , с правно основание чл.422
ГПК, вр.чл.240, ал.1 и ал.2, чл.86
ЗЗД, вр.чл.79 ЗЗД,за съществуване на вземания в размер на : 956,25лв.
главница ,представляваща ,невърната заемна сума по договор за паричен заем; -
97,59лв. – договорна лихва за ползването на предоставената заемна сума за
периода от 03.03.2017год. до 15.09.2017год. ;
- 487,06лв. –неустойка,начислена еднократно въз основа на сключения
между страните договор и дължима като допълнителна сума към всяка погасителна
вноска; - 55,50лв.,представляваща
обезщетение за забава,в размер на законната лихва върху непогасената
главница,за периода от 16.09.2017год. до датата на подаване на заявленито
пред заповедния съд – 31.01.2018год.,ведно със законната лихва върху
главницата,от момента на подаването на заявлението пред заповедния съд,до
окончателното й заплащане,за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК №31/07.02.2018год. по ч.гр.д.№70/2018год.
по описа на МРС,с правно основание чл. 422,ал.1 ГПК чл.240,ал.1 и ал.2,чл.86 от ЗЗД,вр. чл.79 от ЗЗД и
чл.92 от ЗЗД. С Определение №338/16.07.2018год.
е прекратено производството,в частта,в която се претендират от ищеца
разходите за събиране,представляващи такси и др.под. в размер на по 9 лв. на
всеки 30 дневен период,до максимален размер от 45лв.,в размер на 27лв.,поради
оттегляне на претенцията от ищеца като е обеззсилил в тази й част Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 31/07.02.2018год.,издадена
по ч.гр.д.№70/2018год. по описа на МРС,на основание чл.415 ал.5 вр. ал.4 от
ГПК. В исковата си молба ищецът се позовава
на издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,по ч.гр.д.№70/2018год. по
описа на МРС. Вземането му по процесната заповед за
изпълнение произлизало от Договор за паричен заем №** от
17.02.2017год. между „И.А.М.“АД с ответника,съгласно който на последният била
отпусната,а в последствие и усвоена сумата в размер на 1000лв. Ищецът сочи,че между
него и заемодателят „И.А.М.“АД бил сключен Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения /цесия/ от 30.01.2017год.,с Приложение №1 към него от
01.12.2017год.,по силата на който процесното вземане било прехвърлено в
негова полза изцяло,с всички привилегии,обезпечения и принадлежности. Съгласно сключеният
договор за заем,ответникът в качеството му на заемател се задължил да погаси
задължението в размер на 1111,05лв.,ведно с договорната лихва на 15 седмични
погасителни вноски,всяка в размер на 74,07лв.По договора последният извършил
плащания в общ размер на 110лв. като към момента дължимата главница възлизала
на 956,25лв.Също така за периода от 03.03.2017год. –дата на първата вноска,до
15.09.2017год. – датата на настъпване на падежа по договора дължал и
договорна лихва в размер на 97,59лв.Съгласно заемният договор ,ответникът се
съгласил,че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение да заплати неустойка,която се начислявала еднократно,след 3 дни
от датата на сключения между страните договор и се дължи като допълнителна
сума към всяка от погасителните
вноски.Към настоящият момент неустойката възлизала на 487,06лв. Падежът на
вземането по заема бил на 15.09.2017год.,като от тогава до подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение,както и настоящата искова
молба,сроковете на всички падежи на остатъчните вноски били изтекли,като
ответникът продължавал да не изпълнява задълженията си,поради което дължал и
обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница,в размер
на 55,50лв.,за периода от 16.09.2017год. до датата на предявяване на заявлението
в съда – 31.01.2018год.,ведно със законната лихва върху главницата ,от тази
датата до окочателното заплащане на сумата. Ето защо моли съда да
постанови решение,с което да признае за установено по отношение на
ответника,че съществува вземането му по заповедното производство.Претендира и
направените съдебни разноски и възнаграждение за процесуално
представителство,на осн.чл.78,ал.8 от ГПК. Като
особено искане,моли съда да връчи на ответника,ведно с исковата молба и
приложеният към нея,уведомление за цесията. В с.з.
ищецът,редовно призован не се представлява ,в писмена молба от
пълномощник,ю.к.Александрова поддържа претенциите си по изложените в исковата
молба съображения.Представя списък на разноските по чл.80 от ГПК. В срока по чл. 131 ГПК,
е постъпил писмен отговор от ответника, чрез
назначения му особен представител адв.А.С.,***,който оспорва
претенциите на ищеца по основание и размер.Счита,че предявеният установителен
иск ,с правно основание чл.422 във вр. чл.415 от ГПК е неоснователен и
недоказан. Възразява ,че на длъжника не е била
връчена покана за заплащане на дължимите погасителни вноски,като не ставало
ясно и дали той е бил информиран за размера на задължението си.Също така
счита,че не се сочат доказателства за твърденията на ищеца относно
частта,която ответникът е издължил до предявяването на иска и относно размера
на дължимия остатък,който се дългжи по договора.Направено е и възражание за
прекомерност на претендираното от ищеца възнаграждение за процесуално
представителство. В с.з. адв.С. моли
съда да отхвърли претенциите на ищеца,като неоснователни и недоказани.Навежда
допълнителни доводи за недействителност на отделни клаузи по договора,в
частност по отношение на уговорките за заплащане на неустойка.Намира,че
същата е в противоречие с добрите нрави,заобикаля закона и е нищожна. Съдът, като съобрази доводите на страните
и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа
и правна страна: По допустимостта и предмета на
производството От приетото и приложено като доказателство по
делото ч.гр.д.№70/2018год. по описа на МРС, се установява, че
ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
за следните суми: 956.25
лв./деветстотин петдесет и шест лева и двадесет и пет стотинки/-представляваща
главница до погасяване на паричния заем.; договорна лихва в размер на 97.59
лв./деветдесет и седем лева и петдесет и девет стотинки/ от 03.03.2017 до 15.09.2017 год.;
неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 487.06 лв./четиристотин осемдесет
и седем лева и 06 стотинки/; разходи
за извънсъдебно събиране в размер на 27.00 лв./двадесет и седем
лева/.; законна лихва за забава в размер на 55.50 лв./петдесет и пет лева и
петдесет стотинки/ от 16.09.2017 год. до 31.01.2018 год., ведно със законната
лихва от 07.02.2018 год. до изплащане на вземането, както и сумата в размер
на 32.47 лв./тридесет и два лева и четиридесет и седем стотинки/-платена
държавна такса и сумата в размер на 200.00 лв./двеста лева/, от които 50.00
лв. по чл.13, т.2 от НБПП за подготовка на документи за завеждане на дело и
150.00 лв. по чл.26 от НБПП за защита по заповедното производство.
Вземането произтича от следните обстоятелства: задължение по Договор
за паричен заем № **/17.02.2017 год. Тъй като Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК,№31/07.02.2018год. е била връчена на длъжника при
условията на чл.47,ал.5 от ГПК,то на заявителя за дадени указания да предяви иск
за установяване на вземанията си,които той е получил на 09.05.2018год.В
срок,а именно на 08.06.2018год./съгласно пощенското клеймо/,същият е
представил доказателства,че е депозирал ИМ,вх.№1088/11.06.2018год./08.06.2018год./
пред РС-Момчилград,въз основа на която е образувано настоящото производство. Претенциите, предмет на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 70/2018год. по описа на МРС, и предмет на настоящата искова
молба са напълно идентични, поради което и производството се явява допустимо. С влязло
в сила Определение
№338/16.07.2018год. е прекратено производството,в частта,в
която се претендират от ищеца разходите за събиране,представляващи такси и
др.под. в размер на по 9 лв. на всеки 30 дневен
период,до максимален размер от 45лв.,в размер на 27лв.,поради оттегляне на
претенцията от ищеца.Обезсилена е и издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
в съответстващата част. Предмет
на производството са останалите предявени искови претенции. Не се спори между страните,че е
сключен на 17.02.2017год. Договор за паричен заем №**
между „И.А.М.” АД и ответника Н.Б.С.,по силата на който на последния е
предоставена сумата от 1000лв. Общото крайно задължения на ответника ,при
приет годишен процент на разходите 41,71% и фиксиран годишен лихвен процент в размер на 35% е възлизало на 1 111,05лв. като страните са се споразумели
погасяването на заема да става на 15 броя вноски,всяка
в размер на 74,07лв.,със срок на заема 30 седмици.Съгласно
погасителния план,инкорпориран в чл.2,т.5 от договора,датата на плащане на
първата погасителна вноска е 03.03.2017год.,а датата на плащане на последната
погасителна вноска е 15.09.2017год. Следва да се
приеме ,че заемната сума от 1000лв. е
получена от заемателя,тъй като съгл. Чл.3 от Договора,страните са се
споразумели,че с подписването на договора, заемателят удостоверява ,че е
получил изцяло и в брой заемната сума,като по настоящият договор,който в тази
му част има сила на разписка. В чл.4,ал.1 от
договора е предвидено задължение на заемателя,в тридневен срок да предостави
на заемателя обезпечение – две физически лица – поръчители,които да отговарят
на определени условия или банкова гаранция ,с бенефициер –
заемодателя.Предвидена е в чл.4,ал.2 и неустойка при неизпълнение на това
задължение в абсолютна сума от 521,85лв.,която ще се заплаща от заемателя разсрочена,ведно с заемните
вноски,към които ще се добави сумата от 34,79лв. На 30.01.2017год. между „И.А.М.” АД ,гр.С. и „А.К.П.З” ООД,гр.С. е скючен Рамков догово за
прехвърляне на вземания,с който цедентът „И.А.М.”
АД ,гр.С. е прехвърлил на цесионера „А.К.П.З” ООД,гр.С. вземанията си
,описани по вид и размер в Приложение №1 от 01.12.2017год.,неразделна част от
договора.Съгласно Приложение №1/01.12.2017год. , под №222 фигурира Договор за
паричен заем № **,с длъжник Н.Б.С. от 17.02.2017год.,остатък
на задължението към 01.12.2017год. в размер на 956,25лв.,остатък на
договорната лихва в размер на 97,59лв. и остатък на наустойка към
01.12.2017год. в размер на 514,06лв.,както и остатък от лихва за забава,към
01.12.2017год. в размер на 46,55лв. С Потвърждение за сключена
цесия на основание чл.99,ал.3 от ЗЗД, цедентът „И.А.М.”
АД ,гр.С. е потвърлил прехвърлянето на вземанията,произтичащи от договори за
заем,описани в приложението,които вземяния са прехвърлени изцяло и с всички
привилегии,обезпечения и принадлежности към тях. Също така
цедентът „И.А.М.” АД
,гр.С. изрично е упълномощил цесионера
„А.К.П.З” ООД,гр.С. с правото да умедови от името на цедента всичкидлъжници
по всички вземания на дружеството,което „И.А.М.” АД ,гр.С. е цедирало ,съгласно Рамков договор за
прехвърляне на вземания от 30.01.2017год.,във връзка с изпълнение на
законовото задължение на упълномощителя по чл.99,ал.3 от ЗЗД. Към
исковата молба,депозирана от ищеца е приложено и Уведомление до Н.Б.С.,съгласно
което „А.К.П.З”
ООД,гр.С. длъжникът е уведомен,че е налице прехвърляне на вземането му като
новия му кредитор е „А.К.П.З” ООД,гр.С.. По делото е назначена и
съдебно-счетоводна експертиза.Съгласно заключението на вещото лице Г.Д.,изложено
в с.з.,което съдът като
обективно,пълно и небудещо съмнение кредитира изцяло, общата дължима
сума по договор за паричен заем от 17.02.2017год. е била в размер на
1111,05лв.,от които главница от 1000лв. и договорна лихва в размер на
111,05лв. На неустановена дата е било извършено плащане по договор за кредит
от страна на ответницата в размер на 110лв.,като размерът на главницата е
956,25лв.;договорна лихва ,за периода от 03.03.2017год. – датата на първата
вноска до 15.09.2017год. –датата на настъпване на падежа по договора е
97,59лв.;неустойката по чл.4 от Договора е 487,06лв.;27лв. разходи и
такси.Вещото лице е дало заключение,че в зависимост от датата на заплащането
на сумата от 110лв. ,мораторната лихва върху главницата за периода
16.09.2017год. до 31.01.2018год. е в размер на 36,66лв.,в случай,че плащането
на главницата от 956,25лв. е до дата 16.09.2017год..Мораторната лихва върху
главницата от 1 000лв. ,за периода 16.09.2017год. до 31.01.2018год. възлиза
на 38,34лв.,в случай ,че плащането на главницата е след 31.01.2018год. От правна
страна ,съдът съобрази следното : Предявените обективно
кумулативно съединени установителни искове от ищецът ,за съществуването на
вземането му по заповедното производство за частично основателни. Тъй като
въпросът за легитимацията на ищеца е общ по отношение на всички обективно
кумулативно съединени искове, той следва да бъде изследван преди разглеждане
на предпоставките за основателността на всеки един от тях. В тази връзка
съдът намира,че "А.К.П.З"
ООД,като цесионер е легитимиран безспорно да претендира заплащането на сумите
по заемния договор от страна на ответника. Съгласно
чл.99 от ЗЗД ,кредиторът може да прехвърли всяко свое вземане,стига законът
или естеството на вземането да не допускат това.В случая няма законна пречка
за цесията,а естеството на вземането – парично ,също не е пречка за това. Действително,
от изричния текст на чл. 99,
ал.3 и ал.4 ЗЗД
следва, че поначало легитимиран да съобщи на длъжника за извършената цесия е
цедентът /предходния кредитор/,за което няма представени доказателства в
настоящото производство. Но
съгласно трайна практиката на ВКС, ако цесионерът е надлежно упълномощен от
цедента, той може да извърши уведомяването по смисъла на чл. 99,
ал.3 и чл. 99,
ал.4 ЗЗД,което в случая е налице,тъй като към делото е приложено
нарочно пълномощно от "И.А.М." АД, с което упълномощава ищеца да
извърши уведомяването за извършената цесия на всички длъжници, чиито
задължения са предмет на цесията. Пак
съгласно константната практика на ВКС уведомлението за извършената цесия може
да се извърши и с връчване на препис от исковата молба, точно какъвто е и
настоящият случай. Или съдът намира, че ищцовото дружество има
качеството на кредитор спрямо ответникът, последният е бил надлежно уведомен
за извършената цесия и тя е породила действие спрямо него. По иска с
правно основание чл. 240,
ал.1 ЗЗД За да се
уважи иск с правно основание чл. 240,
ал.1 ЗЗД следва да са налице следните материалноправни
предпоставки, а именно: 1. валидно сключен договор за заем; 2. предаване на
заемната сума от заемодателя на заемателя; 3. настъпил падеж за връщане на
заемната сума от заемателя на заемодателя; 4. липса на плащане от страна на
заемодателя. По делото
не е спорно, а и се установява от събраните по делото доказателства, че на 17.02.2017г.
между ответника и "И.А.М." АД е сключен договор за предоставяне на
паричен заем. Договорът е надлежно подписан от ответника и в този смисъл
удостоверява предаването на заемната сума в размер на 1000лева от заемодателя
на заемателя.Последната е била получена напълно и в брой от заемателя,за
което свидетелства подписа му,съгласно чл.3 от Договора. От чл. 2 от договора се установява, че падежът на
последната седмична вноска за връщане на главницата по заема е изтекъл на 15.09.2017год.,
преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК/07.02.2018год./
Видно от Приложение
№1 към договора за цесия,в което под №222 фигурира Договор за паричен заем № **,с
длъжник Н.Б.С. от
17.02.2017год.,остатък на задължението към 01.12.2017год. в размер на
956,25лв.,остатък на договорната лихва в размер на 97,59лв. и остатък на
наустойка към 01.12.2017год. в размер на 514,06лв.,както и остатък от лихва
за забава,към 01.12.2017год. в размер на 46,55лв. Съгласно заключението на
вещото лице е налице погасяване на част от задължението по договора за
заем,като ответницата е заплатила сумата от 110лв.,с която е погасена част от
главницата.Въпреки това остатъка от 956,25лв. е незаплатен,като факта на
плащането от страна на длъжника остана недоказан ,въпреки разпределената
доказателствена тежест. Съответно, предявеният иск за главницата в
размер на 956,25лв., с правно основание чл. 240,
ал.1 ЗЗД следва да бъде уважен изцяло. Като
законна последица от уважаване на иска с правно основание чл. 240,
ал.1 ЗЗД за главницата в размер на 956,25лв. ответникът следва да
бъде осъден да заплати и законната лихва върху тази сума от датата на
предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
– 07.02.2018г., до окончателното й изплащане. Акцесорната
претенция за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение на парично
задължение,в размер на законната лихва,с правно основание чл.86 от ЗЗД е
частично основателно и доказано. Ищецът
претендира,че ответникът е следвало да заплати целият заем на
15.09.2017год.,което той не е направил.Установи се ,че е погасена,чрез
плащане е само част от задължението по
договора,като вещото лице също не е установило датата на плащането.Тъй като
става въпрос за парично задължение,което не е платено на падежа ,т.е. по
смисъла на чл.84 от ЗЗД е налице определена дата за изпълнение,то длъжникът е
изпаднал в забава къмтози момент и
кредитора не му дължи покана.Ето защо съдът приема,че за заплащането на
главницата от 956,25лв. ответникът е изпаднал в забава от 16.02.2017год. –
деня,следващ падежа по договора за заем,до датата на сезиране на заповедния
съд,но както е поискал ищеца – 31.01.2018год.За точният размер на това
обезщетение,съдът прие заключението на вещото лице,съгласно което мораторната лихва върху главницата
от 956,25лв.,за периода 16.09.2017год. до 31.01.2018год. е в размер на
36,66лв.,като до пълния предявен размер от 55,50лв. ,за разликата от
18,84лв.,претенцията на ищеца следва да бъде отхвърлена. По иска с
правна квалификация чл. 240,
ал.2 ЗЗД За
уважаване на иск с правно основание чл. 240,
ал.2 ЗЗД следва да се установят следните материалноправни
предпоставки, а именно: 1. валидно сключен договор за заем; 2. наличие на
уговорка за заплащане на възнаградителна лихва; 3. настъпил падеж за
заплащане на задължението за възнаградителна лихва; 4. липса на плащане от
страна на заемодателя. Вече бе
отбелязано, че не се спори между страните, а и се установява от събраните по
делото доказателства, че на 17.02.2017г. между ответника и "И.А.М."
АД е сключен договор за предоставяне на паричен заем. Съгласно
чл. 2 от договора се дължи възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен
процент в размер на 35%. От чл. 2, т.7 от договора е посочено ,че крайната
обща сума дължима от заемателя е в размер на 1 111,05лв.Съгласно чл.2,т.5 ,в
който е посочен погасителния план, е видно, крайната дата за нейното плащане
е 15.09.2017г. Няма доказателства ответникът да е заплатил изцяло,както
дължимата главница,така и договорената лихва ,респективно предявения иск с
правна квалификация чл. 240,
ал.2 ЗЗД следва да се уважи изцяло. По иска с
правна квалификация чл. 92 ЗЗД. В чл. 4,ал.2
от договора за заем между "И.А.М." АД и ответника е предвидено, че
при неизпълнение на задължението по чл. 4,ал.1 от договора на заемателя се
начислява неустойка за неизпълнение в размер на 521,85лв. След като се
установи погасавяне на част от неустойката,ищецът претендира такава в размер
на 486,06лв. Задължението
,поради което се претендира неустойка не е изпълнено,тъй като от ответника не
се представиха доказателства,че е предоставил в тридневен срок,т.е. до 20.02.2017год.
едно от двете предвидени в чл.4,ал.1 от договора обезпечения. Искът с
правно основание чл. 92 ЗЗД
обаче е неоснователен тъй като съдът намира,че клаузата за неустойка е
нищожна. Уговорената
неустойка е предназначена да
санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за
предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното
задължение обаче има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира
пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем,
съобразно договореното. Такава клауза изцяло противоречи на добрите нрави по
смисъла на чл. 26, ал.
1, предл. 3 от ЗЗД, тъй като нарушава принципа на справедливост и
излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят
определя за неустойката. Действително
няма пречка размерът на неустойката да
надхвърля вредите от неизпълнението. В случая обаче няма адекватен критерий
за преценка на това надвишаване, доколкото процесната клауза обезпечава
изпълнението на вторично задължение. По изложените съображения, съдът приема,
че така уговорената клауза за неустойка
противоречи на добрите нрави, поради което в частта за неустойката договорът от 17.02.2017г. не е
породил правно действие. Отсъствието на валидно съглашение за заплащане на неустойка води до частична недействителност
(нищожност) на сключения договор в тази му част и основаната на нея претенция
следва да бъде отхвърлена. По
изложените съображения искът с правно основание чл. 92 ЗЗД
следва да се отхвърли като неоснователен. По
отношение на разноските: При този
изход на спора , основание чл. 78,
ал.1 ГПК ищецът има право на разноски пропорционално на уважената
част от исковете. Същият е представил списък на разноски,като претендира
заплащането на държавна такса в размер на 167,53лв. , внесен депозит за особен
представител в размер на 344лв. Претендира на основание чл. 78,
ал.8 ГПК вр. НЗПП да му бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 350 лева. Съдът намира, че при съобразяване на
действителната фактическа и правна сложност на делото присъденият размер на
юрисконсултското възнаграждение следва да бъде 200 лева. Общият размер на
разноските на ищеца за исковото производство възлизат на 511,53лева, като по съразмерност следва да
му бъдат присъдени 343,62лева. За заповедното производство ищецът е доказал
сторени разноски в размер на 232,47лева като следва да му се присъдят по
съразмерност 156лева. Така
мотивиран, съдът Р Е
Ш И: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.Б.С.,ЕГН : **********,*** , че дължи на "А.К.П.З"
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул."В.Л."
**, етаж М. : сумата от 956,25лв.
главница ,представляваща ,невърната заемна сума по договор за паричен заем; сумата
от 97,59лв. – договорна лихва за ползването на предоставената заемна сума за
периода от 03.03.2017год. до 15.09.2017год. ;
сумата от 36,66лв.,представляваща обезщетение за забава,в размер на
законната лихва върху непогасената главница от 956,25лв.,за периода от
16.09.2017год. до 31.01.2018год.,ведно със законната лихва върху главницата
от 956,25лв.,от 07.02.2018год.,до окончателното й заплащане,за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№31/07.02.2018год. по ч.гр.д.№70/2018год. по описа на МРС,на основание чл. 422,ал.1 ГПК
чл.240,ал.1 и ал.2,чл.86 от ЗЗД,вр. чл.79 от ЗЗД като ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск за признаване за установено по отношение на Н.Б.С.,ЕГН : **********,***, че дължи на „А.К.П.З“ ООД, ЕИК ***
сумата от 487,06лв. –неустойка,начислена еднократно въз основа на сключения
между страните договор за паричен заем № ** и дължима като допълнителна сума
към всяка погасителна вноска,с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК вр. чл.92
от ЗЗД,както и претенцията за заплащане на обезщетение за забава,в размер на
законната лихва върху непогасената главница от 956,25лв.,за периода от
16.09.2017год. до 31.01.2018год. за разликата от 36,66лв. до пълния предявен
размер от 55,50лв . ОСЪЖДА Н.Б.С.,ЕГН : **********,*** да заплати на "А.К.П.З"
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул."В.Л."
**, етаж М. сумата в размер на 343,62лева,
представляваща разноски по компенсация в исковото производство и направените
в заповедното производство разноски ,по компенсация в размер на 156лв. Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кърджали в двуседмичен срок от връчването
му на страните. РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/П.Амбарева/ |
|||||||||||||||||||