М О Т И В И към Присъда № 251 от 16.07.2010
г., постановена по н. о. х . дело № 1195 по описа на Районен съд- Пазарджик за 2010 г.
Районна прокуратура- Пазарджик е
повдигнала обвинение против подсъдимите В.П.А. и М.В.Р.,***, за това, че на 12.03.2010 г. в с.М., обл.Пазарджик,
ул. „П.” № .., след предварителен сговор, са отнели чужди движими вещи- 1 бр.
меден казан за варене на ракия от 100 литра, комплект с капак, лула, 1 бр. Охладител,
1 бр. алуминиева тава- 50 см.,
1 бр. емайлиран тиган- 20 см.,
5 бр. вилици и 5 бр. лъжици от алпака, 10 кг. краве сирене, 12 бр. пакета по 500 гр.
леща, всичко на обща стойност 298,70 лева от владението на Д.В.Л. ***, без
нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят, като случаят не е
маловажен и М.В.Р., макар и непълнолетен, е разбирал свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си- престъпление по чл. 195
ал. 1 т. 5 във връзка с чл. 194 ал. 1 от НК- за подс.А.
*** т. 5 във връзка с чл.194 ал. 1 от НК във връзка с чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК- за
подс. Р..
Подсъдимите се признават за виновни
по така предявеното им обвинение, като признават изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и молят за налагане на по- леки
наказания. Служебният защитник на подс. Р. пледира за
наказание „обществено порицание”, а служебният защитник на подс.
А.- за налагане на наказание „лишаване от свобода” в минимален размер, чието
изпълнение да бъде отложено по реда на чл. 66 ал. 1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението във вида, в който е внесено, като намира,
че с оглед протеклото производство по съкратено съдебно следствие, наказанията
на подсъдимите следва да се определят с оглед нормата на чл. 58 а ал. 1, във
връзка с чл. 55 ал. 1 от НК, като на подс. Р. се
наложи наказание „пробация”, а на подс.
А.- „лишаване от свобода”, при условията на условно осъждане.
Пострадалата от
престъплението Л. не е предявила против подсъдимите граждански искове.
При проведеното
съкратено съдебно следствие по реда на глава XXVII от НПК подсъдимите А. и Р.
правят самопризнание съобразно чл. 371 т. 2 от НПК, признават изцяло фактите,
изложени в обвинителния акт, като се
съгласяват да не се събират доказателства за тези факти.
Районният съд обсъди събраните по
делото гласни и писмени доказателства и при съобразяване разпоредбите на чл.
301 във връзка с чл. 373 ал. 3 от НПК прие за установено следното:
Свидетелката Д.В.Л. притежава наследствена къща в с. М., ул. „П.” № .., която
стопанисва от няколко години и, въпреки че постоянното й местоживеене ***, тя
често посещавала имота и се грижила за покъщнината в него. В едно от помещенията
на първия етаж от къщата бил монтиран меден казан за варене на ракия, с
вместимост от 100 литра,
към който имало капак, медна лула и охладител с медна серпентина от вътрешната
страна. Казанът бил зазидан здраво към пода на помещението.
На 24.01.2010 г. А. П.А. ***, след
счупване на прозореца на входната врата, проникнал в къщата на св. Л. и
направил опит да отнеме зазидания за пода меден казан с вместимост 100 литра, като за целта бил
изкъртил казана от мястото, на което бил поставен, но пристигането на
полицейските служители осуетили довършването на деянието и казанът останал в
къщата на св. Л.. За извършеното деяние било образувано БП № 35/ 10 г. по описа на
РУП-Септември, разследването, по което приключило с постановление на
РП-Пазарджик от 08.02.2010 г. за прекратяване на наказателното производство на
основание чл. 234 ал. 1 т. 1 във вр. чл .24 ал. 1 т. 1 от НПК, като съгласно разпоредбата на чл.
218 б от НК, материалите по делото били изпратени на Началника на РУП- Септември,
за налагане на административно наказание, спрямо лицето за извършено от него
престъпление по чл. 194 ал. 1 във вр. чл. 18 ал. 1 от НК.
За своето
деяние, А. А. разказал на брат си- подс. В.А., като
му споделил, че в къщата на св. Л. се намират много вещи, сред които казан за
варене на ракия от 100
литра, който той изкъртил от мястото, на което бил
зазидан.
След като узнал подробности за
местоположението на къщата и намиращите се в нея вещи, подс.
В.А. се уговорил с непълнолетния подс. Р. да влязат в
жилището на св. Л. и да извършат кражба на казана и други вещи, които впоследствие
да продадат. В изпълнение на замисленото, на 12.03.2010 г., след като изчакали
настъпването на нощта, подсъдимите отишли пред дома на свидетелката, прескочили
оградата на двора и стигнали до входната врата на къщата. Тогава подс. Р. промушил ръката си през липсващото стъкло на
входната врата, което преди това подс. А. счупил.
После завъртял дръжката на бравата от вътрешна страна и по този начин отворил
вратата, през която двамата влезли в къщата на и се насочили директно към
помещението на първия етаж, в което се намирал казана. Забелязали, че същият е
паднал в дупка на пода, служеща за огнище. За да го извадят по-лесно,
обвиняемите го смачкали. Казанът бил меден, с вместимост 100 литра, в комплект с
меден капак, лула и охладител с медна серпентина от вътрешната страна. От
останалите помещения на къщата, подсъдимите взели 1 бр.
алуминиева тава с диаметър 50
см., 1 бр. емайлиран тиган с диаметър 20 см., 5 бр. вилици от алпака
и 5 бр. лъжици от алпака, 10
кг. краве сирене, 12 бр. пакета леща по 500 гр. Заедно с
посочените вещи двамата напуснали дома на пострадалата, като минали по
пътя, по който влезли.
На следващия ден подсъдимите
деформирали допълнително казана, за да могат да го поставят в раница и го занесли
го в пункт за отпадъци в гр. Б., където го предали на св. Б.- служител в „Метал
ленд” ООД- гр. Б.. След претегляне се оказало, че
предаденото от тях количество метал е 6,5 кг., за което свидетелката им заплатила
сумата от 58, 50 лв. и отразила това обстоятелство в покупко-изплащателна сметка на пункта с № 4883/ 2010 г. Още същия ден тя
предала казана, заедно с други цветни метали в гр. Велико Търново.
Местонахождението на останалите вещи не е било установено до приключване на
предварителното разследване по делото.
При проведените незабавни издирвателни мероприятия извършителите на деянието били
установени, като пред св. Г.- служител в РУП- Септември и двамата подсъдими дали
обяснения, в които направили пълни самопризнания за извършеното.
Според назначената по делото съдебно-оценъчна
експертиза (л. 18- л. 20 от ДП) общата стойност на движимите вещи, обект на
извършеното посегателство, възлиза на 298, 70 лева по пазарни цени към дата на
извършване на деянието, като е
приспаднато съответното овехтяване.
С предавателна разписка от
29.04.2010 г. (л. 15) подсъдимите А. и Р. предали на пострадалата св. Л. сумата
от 60 лв., представляваща равностойността на медния казан, без прилежащите му
части.
Горната фактическа
обстановка съдът възприе въз основа на самопризнанието на подсъдимите и
доказателствата, събрани на досъдебното производство,
прочетени по реда на чл. 283 във връзка с чл. 373 ал.3 от НПК, а именно
показанията на свидетелите Л., Бонжолова, Г. и Р.,
заключението на оценъчната експертиза на вещото лице Куманова, както и
писмените доказателства, приложени по делото.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема, че подсъдимите В.П.А. и М.В.Р.,***, са осъществили от
обективна и субективна страна признаците на престъпния състав на чл. 195 ал. 1
т. 5 във връзка с чл. 194 ал. 1 от НК- за подс. А. ***
т. 5 във връзка с чл. 194 ал. 1 от НК във връзка с чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК- за подс. Р.,***7, след предварителен
сговор са отнели чужди движими вещи- 1 бр. меден казан за варене на ракия от 100 литра, комплект с
капак, лула, 1 бр. охладител; 1 бр. алуминиева тава- 50 см.; 1 бр. емайлиран
тиган- 20 см.;
5 бр. вилици и 5 бр. лъжици от алпака; 10 кг. краве сирене; 12 бр. пакета по 500 гр.
леща, всичко на обща стойност 298,70 лева от владението на Д.В.Л. ***, без
нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят ислучаят
не е маловажен, а подс. Р., макар и непълнолетен, е
разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си.
От обективна страна с
престъплението са засегнати обществените отношения, които осигуряват нормалните
условия за упражняване правото на собственост върху движими вещи. Престъплението
е осъществено чрез действия, с които е била прекратена упражняваната до момента
фактическа власт върху инкриминираните вещи, върху които дейците са установили
своя такава.
От субективна страна
подсъдимите са действали с пряк умисъл, като са съзнавали обществено опасния
характер на деянието- че лишават от фактическа власт собственика на чужди движими
вещи, предвиждали са неговите обществено опасни последици- преминаването на тези
вещи в тяхната фактическа власт и са искали настъпването им- целели са
установяването на тази власт върху предмета на престъплението. Деянието е
извършено и със специално намерение от страна на подсъдимите- противозаконно да
се присвоят вещите, т.е. извършат с тях по- нататъшни действия на фактическо
или юридическо разпореждане, като лицата са съзнавали, че отнетите вещи не са
тяхна изключителна собственост и, че отсъства съгласие на собственика им за
подобно разпореждане.
При определяне вида и
размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимите А. и Р. за
извършеното от тях деяние, съдът се ръководи от изискванията на чл. 36 от НК
относно целите на наказанието и чл. 54 от НК при неговата индивидуализация.
Съдът отчете
обществената опасност на кражбата, която по принцип е висока. Това са едни от
най-често срещаните престъпления, заемащи голям дял сред ръста на обществената
престъпност в страната. Следва да се има предвид обаче и обществената опасност
на конкретното деяние, която е не е много висока, като се има предвид ниската
стойност на предмета на престъплението, част от която е бил възстановен на
пострадалата.
При определяне
вида и размера на наказанието, като смекчаващи наказателната отговорност
обстоятелства за двамата подсъдими следва да се зачете чистото им съдебно
минало, направените пълни самопризнания, оказаното съдействие за разкриване на
престъплението, изразеното разкаяние и съжаление за извършеното, а за подс. Р.- допълнително и положителните му характеристични
данни (л. 31). Като отегчаващо обстоятелство само за подс.
А. следва да се имат предвид негативните му характеристични данни (л. 32).
Съдът определи наказанието и за двамата подсъдими при условията на чл.
58 а ал. 1 от НК, тъй като процесуално правната норма на чл. 373 ал. 2 от НПК
препраща към нея. Но разпоредбата на чл. 58 а от НК има материалноправен
характер, тъй като касае начина на определяне на вида на наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимите за извършеното престъпление. В този смисъл,
тъй като престъплението е извършено от подсъдимите преди действието на чл. 58 а
ал. 1 от НК, в редакцията, приета с ДВ бр. 26/ 2010 г., съдът счита, че
наказанието им следва да се определи съобразно изискванията на чл. 2 ал. 1 от НК, а именно при действието на чл. 58 а ал. 1 от НК в редакцията към момента на
извършване на деянието. Тъй като в съставите на престъпленията, за които на
подсъдимите са повдигнати обвинения, не са предвидени алтернативно различни
наказания, а само едно наказание- „лишаване от свобода”, според по действащата
преди изменението разпоредба, наказанието следва да се определи при условията
на чл. 55 ал. 1 от НК.
По отношение на подс. А. съдът намира, че при изключителен превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства и най- лекото предвидено в закона наказание за престъплението по
чл. 195 ал. 1 т. 5 във връзка с чл. 194 ал. 1 от НК би се оказало несъразмерно
тежко, съпоставено с тежестта на конкретното престъпно деяние и личността на
дееца. Поради това съдът определи наказанието при условията на чл. 55 ал. 1 т.
1 от НК, а именно- под ниския предел и наложи на подсъдимия наказание „лишаване
от свобода” за срок от 6 (шест) месеца, чието изпълнение на основание чл. 66
ал. 1 от НК отлага с изпитателен срок за 3 (три) години. Съдът намира, че с
така наложеното наказание най- пълно би се постигнал ефектът на личната и
генерална превенция. Целта на наказанието е с него да намери реализация идеята
на законодателя за поправяне и превъзпитание на дееца и без да се оказва
ненужно негативно и неблагоприятно въздействие върху него, да се получи
максимален резултат от наложената санкция. В този смисъл за поправянето на
лицето съдът приема, че не е наложително наказанието да се изтърпява ефективно,
след като са налице предпоставките на закона за приложение на института на
условното осъждане. С така определеното близко до минималния размер наказание
могат да се постигнат целите на чл. 36 от НК, като най-вече се въздейства
предупредително и превъзпитателно върху дееца и се мотивират очаквания да се
постигнат целените промени в съзнанието му към спазване на законите и добрите
нрави.
По отношение на подс. Р. съдът също намира, че при изключителен превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства и най- лекото предвидено в закона наказание за престъплението по
чл. 195 ал. 1 т. 5 вр. чл. 194 ал. 1, във връзка с чл. 63 ал. 1 т. 3
от НК би се оказало несъразмерно тежко, съпоставено с тежестта на конкретното
престъпно деяние и личността на дееца. Поради това съдът определи наказанието
при условията на чл. 55 ал. 1 т. 2 буква „б” от НК, като замени наказанието
„лишаване от свобода” с пробация, с оглед
обстоятелството, че подсъдимият е непълнолетен. Действително законодателят е
предвидил възможността в подобни случаи да се приложи алтернативно вместо „пробация” наказанието „обществено порицание”, в каквато
насока пледира и защитата, но съдът намира, че за постигане целите на
наказанието и търсения ефект от него по- подходящо по вид се явява именно пробацията, при която е налице възможността да се окаже
нужното въздействие върху подсъдимия чрез своеобразна форма на контрол върху
цялостното му поведение за определен период от време. За налагане на
конкретните мерки за контрол и въздействие се взеха предвид всички обстоятелства,
свързани с личността на подсъдимия и обществената опасност на деянието, като
съдът прие, че, за да може да се мотивират очаквания наказанието да постигне
целените промени в съзнанието му към спазване на закона и добрите нрави, както
и предупредително- възпиращо въздействие, а и общопревантивен
ефект, следва да се определят първите две задължителни пробационни
мерки по чл. 42 а ал. 2 точки 1 и 2 от НК в минималния им предвиден размер, а
именно- задължителна регистрация по настоящ адрес с честота на явяване два пъти
седмично за срок от шест месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител също за минималния същия срок от шест
месеца.
Предвид осъдителната
присъда и на основание чл. 189 ал. 3 от НПК в тежест на всеки един от
подсъдимите А. и Р. бяха присъдени направените разноски по делото за експертизи
в размер на по 35 лева за всяка една, платими в полза на ОД на МВР- Пазарджик.
Причини за извършването на
престъплението са ниската степен на обществено съзнание и правна култура на подсъдимите,
незачитането на правовия ред в страната и чуждото право на собственост, както и
желанието им за облагодетелстване по незаконен начин.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ :
/Александър Точевски/