Мотиви към
Решение № 260086/28.08.2020 г. по АНД № 5935/2019 г. по описа
на Районен съд – Пловдив, XXI н. с.
Районна прокуратура – Пловдив е внесла за разглеждане
досъдебно производство - следствено дело № 250/2018 г. по описа на Окръжен
следствен отдел при Окръжна прокуратура – Пловдив, водено срещу обвиняемия Н.Ц.Й.,
ЕГН: ********** за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. 2 вр. чл.
342, ал. 1, предл. 3 от НК с Постановление с предложение за освобождаване на
обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
Срещу обвиняемия Н.Ц.Й. е повдигнато обвинение за
това, че на 03 август 2017 година при управление на моторно превозно средство –
лек автомобил „Honda CR-V“ с регистрационен № **, на околовръстен път на град
Пловдив № II-86 километър 6+955 е нарушил правилата за движение, а именно:
- чл. 5, ал. 1,
т. 1, ал. 2, т. 1. и т. 4 от ЗДвП, които гласят:
Всеки
участник в движението по пътищата:
(1) с поведението си не трябва да създава опасности и
пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на
хората и да причинява имуществени вреди;
(2) Водачът на пътно превозно средство е длъжен:
1. да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите
участници в движението, каквито са пешеходците и водачитена двуколесни пътни
превозни средства:
4. да не извършва маневри, изразяващи се в
последователно внезапно преминаване в лентите за движение.;
- чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, които гласят:
(1) Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват.
(2) Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразява с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението.;
- чл. 37, ал. 1 от ЗДвП, която гласи:
При завиване наляво за навлизане в друг път водачът на
завиващото нерелсово пътно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се
пътни превозни средства, го правило помежду си се ръководят и водачите на
релсовите пътни превозни средства.;
- чл. 63, ал. 1 от ПП на ЗДвП, който класи:
Единична непрекъсната линия М 1 – на пътните превозни
средства е забранено да я застъпват и пресичат,
следствие на което по непредпазливост е причинил на А.Х.К.,
ЕГН: ********** две средни телесни повреди, изразяващи се в счупване на дясната
фасета, както и навяхване на шията, довело до трайно затрудняване движението на
врата и травматична спондилолистеза на втори и трети шиен прешлен и травматично
разкъсване на диска между четвърти и пети шийни прешлени, проявили се клинично
с изразен вертебрален синдром и наложили оперативно премахване и заместване на
междупрешления диск с имплант, както и налагане на метална стабилизация на
прешленните тела на втори и трети шийни прешлени - по отделно и по съвкупност,
довело до постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление
по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. 2 вр. с чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК.
За престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „б“ пр. 2 вр.
чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, за което е повдигнато обвинение срещу Н.Ц.Й., се
предвижда наказание „лишаване от свобода“ до три години или „пробация“. Обвиняемият
не е осъждан (реабилитиран) и не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на раздел IV от глава осма от Общата част на НК, от деянието не са
причинени съставомерни имуществени вреди, поради което спрямо процесния случай
е приложима разпоредба на чл. 78а от НК. Предвид това настоящият съдебен състав
разгледа делото по реда на особените правила на глава двадесет и осма от НПК.
В хода на съдебните прения прокурорът поддържа
внесеното обвинение, което намира за доказано по несъмнен начин от събраните по
делото доказателствени материали. Предлага на съда да признае обвиняемия Й. за
виновен, като с решението си го освободи от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание. Поддържа да са налице предпоставките за
приложението на правилото по чл. 78а, ал. 1 от НК. Пледира за индивидуализиране
на наказанието към средния размер. Предлага още обвиняемият да бъде лишен от
право да управлява моторно превозно средство (МПС), като това административно
наказание да бъде индивидуализирано към минимума.
Защитникът адв. Р.И. взема становище да са налице
предпоставките по чл. 78а, ал. 1 от НК за освобождаването на обвиняемия Й. от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Моли същото да
бъде определено в размер, ориентиран към предвидения минимум. Позовава се на тежко
икономическо състояние, предизвикано от епидемичната обстановка в страната.
Моли да не бъде уважавано искането на прокурора за лишаване на обвиняемия от
право да управлява МПС.
Обвиняемият Й. се възползва от правото си да не дава
обяснения по делото. В хода на съдебните прения поддържа становището на
защитника си. С последната си дума моли да му бъде наложено наказание в
минимален размер.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства –
поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди доводите и възраженията на страните,
приема за установено следното от фактическа
страна:
Обвиняемият Н.Ц.Й. е роден на *** ***, б., б.г., живущ
***, със средно-специално образование, неженен, работещ, неосъждан, с ЕГН: **********.
На 03 август 2017 година, следобед,
свидетелката А.Х.К. се уговорила със своя приятел да се срещнат и да пият кафе
на бензиностанцията на кръговото движение на Пещерско шосе. По този повод към
16:00 часа на същата дата свидетелката А.Х.К. тръгнала от дома си, намиращ се
на улица „***“ в град П., към мястото на срещата. Пътувала с мотоциклет „Buell“ с регистрационен № ***, който управлявала сама. Минала по улица „Орфей“ и
излязла на светофарите на комплекс „Корона“. Оттам свидетелката А.Х.К.
продължила по бул. „Пещерско шосе“. Движението било много натоварено, тъй като
по това време ул. „Коматевско шосе“ била затворена и трафикът бил увеличен. От бул.
„Пещерско шосе“ свидетелката А.Х.К. отбила по околовръстния път в посока запад.
След втората отбивка продължила в посока изток. Тъй като трафикът на моторни
превозни средства бил натоварен свидетелката А.Х.К. се движела в колоната с
автомобили по околовръстен път № II-86 в посока от запад на изток, по южната лента на пътя. Управлявала
мотоциклета си със скорост от около 60 километра в час. В този момент срещу нея
приближавал обвиняемият Н.Ц.Й.. Той управлявал лек автомобил „Honda CR-V“ с регистрационен № **. Обвиняемият се движел в посока от изток на запад. Когато
той достигнал до мястото, представляващо път № II-86, километър 6+955, разстоянието между двамата водачи станало от 34,40
метра – до 38,67 метра. В този момент, въпреки наличието на непрекъсната осева
линия, обвиняемият Н.Ц.Й. предприел маневра завиване наляво с управлявания
автомобил „Honda CR-V“ с регистрационен № ** и навлязъл в
южната пътна лента, по която в този момент срещу него се движела свидетелката А.Х.К.,
управлявайки мотоциклет. Намерението на обвиняемия Й. било да излезе от пътя в
намираща се край него отбивка. При това свое действие той не се съобразил,
макар да бил длъжен да го направи, че внезапното му навлизане в насрещната пътна
лента създава опасност за живота и здравето на движещата се срещу него
мотоциклетистка – свид. А.Х.К..
Осъществявайки предприетата маневра
завиване наляво, обвиняемият пресякъл непрекъснатата осева линия и не осигурил
предимство на движещата се срещу него свид. К.. В следствие на стореното от
обвиняемия Н.Ц.Й. траекториите на движение на двете моторни превозни средства
се пресекли. Свидетелката А.Х.К. задействала спирачната система на управлявания
от мотоциклет, но не успяла да предотврати сблъсъка. Към момента на удара
управляваният от обвиняемия Н.Ц.Й. автомобил „Honda CR-V“ с регистрационен № ** се движел със скорост около 16,44 километра в час,
а управляваният от свидетелката А.Х.К. мотоциклет „Buell“ с регистрационен № *** се движел със скорост от 59,54 километра в час –
до 66,92 километра в час. Ударът настъпил в долната дясна страна на автомобила, управляван от обвиняемия Н.Ц.Й. – в зоната на задна
дясна врата, с предната част на мотоциклета „Буел“, управляван
от свидетелката А.Х.К., като в този момент мотоциклетът бил наклонен на
дясната си страна.
В резултат от удара на свидетелката А.Х.К.
били причинени счупване на дясната фасета, както и навяхване на шията, довело до трайно
затрудняване движението на врата и травматична спондилолистеза на втори и трети
шиен прешлен и травматично разкъсване на диска между четвърти и пети шийни
прешлени, проявили се клинично с изразен вертебрален синдром и наложили оперативно премахване и заместване на междупрешленния
диск с имплант, както и налагане на метална стабилизация на прешленните тела на
втори и трети шийни прешлени, които поотделно и по съвкупност довели до
постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота.
По
доказателствата:
Описаната
фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните и
проверени гласни доказателствени
средства – показанията на свидетелите В.И.И. (лист 105 от том I от досъдебното
производство); А.Х.К. (лист 106-107 и лист 108 от том I от досъдебното
производство); А.В.С. (лист 109 и лист 206 от том I от досъдебното
производство); А.С.С. (лист 110 и лист 205 от том I от досъдебното
производство); Й.К.Т. (лист 203 от том I от досъдебното производство); Б.С.Т. (лист
204 от том I от досъдебното производство); С.Й.Ю. (лист 207 от том I от
досъдебното производство); И.В.К. (лист 208 от том I от досъдебното
производство), от писмените
доказателства – епикриза на А.Х.К. (лист 9 от том I от досъдебното
производство); констативен протокол за ПТП с пострадали лица (лист 10 от том I от досъдебното
производство); съдебномедицинско удостоверение № 910/2017 г. (лист 12-14 от том
I от досъдебното производство); амбулаторен лист № 281 от 11.09.2017 г.,
издаден от д-р Б.К. (лист 15 от том I от досъдебното производство); акт за установяване на
административно нарушение с бл. № 057369/03.08.2017 г. (лист 25 от том I от досъдебното
производство); справка за нарушител/водач за обвиняемия Й. (лист 30-32 от том I от досъдебното
производство); справка за нарушител/водач за свид. А.Х.К. (лист 33 от том I от досъдебното производство); експертно решение № 59
от заседание № 20 от 02.02.2018 г. на ТЕЛК за общи заболявания при Медицински
институт на МВР (лист 122 от том I от досъдебното производство); епикриза на А.Х.К. (лист
123 от том I от досъдебното производство); амбулаторен лист № 110 от 01.02.2018 г.,
издаден от д-р Д. П.-С. (лист 124 от том I от досъдебното производство); амбулаторен лист №
142/09.02.2018 г., издаден от д-р Д. П.-С. (лист 125 от том I от досъдебното
производство); болничен лист № Е20180592859 от 14.02.2018 г. (лист 126 от том I от досъдебното
производство); болничен лист № Е20180592860 от 14.02.2018 г. (лист 127 от том I
от досъдебното производство); епикриза на А.Х.К. (лист 130 от том I от
досъдебното производство); амбулаторен лист № 11/11.01.2018 г., издаден от д-р Б.К.
(лист 137 от том I от досъдебното производство); амбулаторен лист № 1683/22.08.2017 г.,
издаден от д-р М.А. (лист 138 от том I от досъдебното производство); амбулаторен лист №
196/13.11.2017 г., издаден от д-р Ф.Т. (лист 142 от том I от досъдебното
производство); болничен лист № Е 20171067875 от 09.08.2017 г. (лист 144 от том I от досъдебното
производство); болничен лист № Е 20171442304 от 13.12.2017 г. (лист 146 от том I от досъдебното
производство); болничен лист № Е 20171442243 от 08.11.2017 г. (лист 147 от том I от досъдебното
производство); болничен лист № Е 20171442186 от 11.10.2017 г. (лист 148 от том I от досъдебното
производство); болничен лист № Е 20171442150 от 20.09.2017 г. (лист 149 от том
I от досъдебното производство); фактура № **********/09.08.2017 г. (лист 152 от
том I от досъдебното производство); фактура № ********** от 26.09.2017 г. (лист
153 от том I от досъдебното производство); фактура № **********/25.09.2017 г. (лист 154
от том I от досъдебното производство); фактура № **********/25.08.2017 г. (лист 155
от том I от досъдебното производство); квитанция № **********/25.08.2017 г. (лист
156 от том I от досъдебното производство); експедиционна бележка № 167687/12.08.2017 г.
(лист 157 от том I от досъдебното производство); фактура №
**********/17.08.2017 г. (лист 158 от том I от досъдебното производство);
фактура № 317/11.08.2017 г. (лист 159 от том I от досъдебното производство);
фактура № **********/10.08.2017 г. (лист 162 от том I от досъдебното
производство); характеристична справка за обвиняемия Й. (лист 193 от том I от
досъдебното производство); писмо с рег. № 105850-481/28.11.2018 г. (лист 210 от
том I от досъдебното производство); справка за съдимост за обвиняемия Й. (лист
59 от делото), от писмените
доказателствени средства – протокол за оглед на местопроизшествие от
30.03.2018 г. (лист 59-60 от том I от досъдебното
производство); протокол за оглед на местопроизшествие от 30.03.2018 г. (лист
78-79 от том I от досъдебното производство), както и от заключението
на съдебномедицинската експертиза по писмени данни № 47/2018 г. (лист 2-8
от том II от досъдебното
производство), от заключението на
автотехническата експертиза (лист 11-41 от том II от
досъдебното производство), от заключението
на допълнителна автотехническа експертиза (лист 44-91 от том II от
досъдебното производство), както и от вещественото доказателство – компактдиск
приложен на лист 211 от том I от досъдебното производство.
В посочените доказателствени материали не се съдържат
съществени противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват
фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на постановлението
на прокурора и неоспорена от обвиняемия, поради което и по аргумент за
противното от чл. 305, ал. 3 НПК не се налага по-детайлното им обсъждане.
При така установената фактическа обстановка съдът
приема следното от правна страна:
Обвиняемият Н.Ц.Й. е осъществил от обективна и от
субективна страна състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. 2
вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК.
От обективна
страна на 03.08.2017 година при управление на моторно превозно средство –
лек автомобил „Honda CR-V“ с регистрационен № **, на околовръстен път на град
Пловдив № II-86 километър 6+955 обвиняемият Й. е нарушил правилата за движение,
а именно:
чл. 37, ал. 1 от ЗДвП, която гласи:
При завиване наляво за навлизане в друг път водачът на
завиващото нерелсово пътно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се
пътни превозни средства,
в следствие на което по непредпазливост е причинил на А.Х.К.,
ЕГН: ********** две средни телесни повреди, изразяващи се в счупване на дясната
фасета, както и навяхване на шията, довело до трайно затрудняване движението на
врата и травматична спондилолистеза на втори и трети шиен прешлен и травматично
разкъсване на диска между четвърти и пети шийни прешлени, проявили се клинично
с изразен вертебрален синдром и наложили оперативно премахване и заместване на
междупрешления диск с имплант, както и налагане на метална стабилизация на
прешленните тела на втори и трети шийни прешлени - поотделно и по съвкупност
довело до постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Датата и мястото на извършване на престъплението се
установяват от показания на свидетелите А.Х.К., В.И.И., А.В.С. и А.С.С.. По
категоричен начин от обективна страна е доказано и авторството на деянието от
страна на обвиняемия Н.Ц.Й., като на инкриминираната дата той е привел в
движение лек автомобил „Хонда CR-V“ с рег. № **, като е боравил с уредите на същия и се
е придвижвал по пътното платно с него. Тези му действия се квалифицират от
правна страна като управление на моторно превозно средство, а самият Й. е имал
качеството на водач на МПС. Следователно той се явява годен субект на
престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. По делото се установява още от заключението на автотехническата експертиза
и от показанията на свди. К., че обвиняемият с управлявания от него лек
автомобил се е придвижвал по път № II-86 в посока от изток на запад, а в
съседната пътна лента в насрещната посока на движение – от запад на изток, се
придвижвала свид. А.Х.К., която управлявала мотоциклет с рег. № ***. Изяснява
се още, че достигайки до инкриминираното място – км 6+955 на път № II-86,
обвиняемият е предприел маневра завиване наляво, при изпълнението на която с
управлявания автомобил е навлязъл в южната пътна лента, по която се е придвижвала
свид. К.. Съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗДвП „при завиване наляво
за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство
е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства“. По делото
се доказа, че на посочените в постановлението на прокурора време и място
обвиняемият Й., като е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Хонда
CR-V“ с рег. № **,
при завиване наляво за навлизане в друг път не е пропуснал насрещно движещото се
пътно превозно средство – мотоциклет „Buell“ с рег. № ***, управляван от свид. К..
Конкретното поведение на обвиняемия, което съставлява изпълнителното деяние на
престъплението, е навлизането в съседната пътна лента, по която се е придвижвала
свид. К., без да пропусне последната, въпреки че тя се е движила по път с
предимство. Именно с тази си деятелност обвиняемият Й. е нарушил правилата за
движение и по-конкретно правилото, уредено с разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗДвП.
В резултат от това деяние е настъпил удар в долната дясна страна на автомобила,
в зоната на задната врата и в предната част на мотоциклета, който е бил
наклонен на дясната си страна.
От заключението на автотехническата експертиза се
установява, че в резултат от деянието на обвиняемия се е стигнало до пресичане
на траекторията на двете МПС, при което ударът е бил непредотвратим. Подробно в
експертното заключение е изследвана техническата възможност произшествието да
бъде предотвратено от страна свид. К., като вещото лице е разгледало три
отделни хипотези в зависимост от възможната минимална, максимална и средна
скорост на движение на мотоциклета в конкретната пътноклиматична обстановка. В
резултат експертът мотивирано е достигнал до извод, че и в трите хипотези
ударът попада вътре в опасната зона за спиране на мотоциклета. Съдът дава вяра
на пресмятанията на вещото лице, като констатира, че изходните положения, които
са послужили като основа за експерта, кореспондират с установените по делото
факти. Дължината на пълния спирачен път на мотоциклета е изследвана, считано от
момента на навлизане на автомобила, управляван от обвиняемия, в южната пътна
лента, по която се е придвижвал мотоциклетът на свид. К.. Отчетени са обективно
необходимите време за реакция на водача и за сработване на спирачната система.
По тези съображения съдът приема, че ударът е бил непредотвратим от страна на
свид. К..
В резултат от удара на свид. А.Х.К. са били причинени счупване
на дясната фасета на втори шиен прешлен, както и навяхване на шията, които са наложили
поставянето на имобилизационно шийна яка за срок по-дълъг от 30 дни и са довели
до трайно затрудняване на движението на врата, както и е било причинена
травматична спондилолистеза на втори и трети шийни прешлени и травматично
разкъсване на диска между четвърти и пети шийни прешлени, проявили се клинично
с изразен вертебрален синдром и наложили оперативно премахване и заместване на
междупрешления диск с имплант, както и налагане на метална стабилизация на прешленните
тела на втори и трети шийни прешлени – поотделно и по съвкупност довели до
постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. Така установените
травматични увреждания са причинени по механизма на удар или притискане с или
върху твърд тъп предмет или неговото тангенциално действие и отговарят по време
и начин да са били причинени при описаното пътнотранспортно произшествие. Следователно
процесните травматични увреждания по своя медико-биологичен признак се
квалифицират от правна страна всяко от тях като средна телесна повреда по чл.
129, ал. 2 от НК. С това по делото е доказано и настъпването в обективната
действителност на съставомерен престъпен резултат, с което престъплението е
било довършено. От заключенията по автотехническата и съдебномедицинската
експертизи, изцяло кредитирани от съда, е доказана и причинно-следствената
връзка между деянието на обвиняемия и настъпилите съставомерни телесни увреждания
на свид. К..
Съдът намира, че деянието на обвиняемия е съставомерно
и от субективна страна, като Й. е
извършил престъплението виновно и по непредпазливост, в нейната по-лека проявна
форма – небрежността. По делото не се установява, че обвиняемият,
предприемайки и докато е осъществявал маневрата завиване наляво на процесния
пътен участък, е предвиждал, а още по-малко, че е желаел или се е съгласявал с
настъпилия съставомерен и вредоносен резултат, поради което деянието не е извършено
умишлено, нито при съзнавана непредпазливост. Въпреки липсата на формирана в
съзнанието на Й. представа относно настъпването на процесното произшествие, то
това не изключа неговата вина. Това е така, защото той едновременно е могъл и е
бил длъжен да извърши тази дейност в съзнанието си. Задължението му за
предвиждане е изрично и нормативно установено с разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗДвП, задължаваща водачите на завиващо наляво нерелсово пътно превозно средство
за навлизане в друг път да пропуснат насрещно движещите се пътни превозни
средства. Изводът си да е налице виновно поведение на обвиняемия съдът прави,
тъй като едновременно със задължението за предвиждане в случая е съществувала и
обективната възможност това да бъде направено. Нито се твърди, нито се
установява да е имало каквато и да е пречка, нарушаваща видимостта на обвиняемия
към пътната обстановка в насрещната пътна лента, в която в посока от запад на
изток се придвижвала свид. А.Х.К., управлявайки мотоциклет. Налага се извод, че
обвиняемият не е възприел опасността и мотоциклета с рег. № ***, управляван от
свид. К., която се е придвижвала по път с предимство. Това обаче обвиняемият е
сторил при нормативно задължение и обективна възможност да възприеме другото
пътно превозното средство, движещо се по пътя с предимство, както и при
изпълнена надлъжна пътна маркировка, указваща му дължимото поведение в
конкретния пътен участък. По тези съображения деянието не може да се
квалифицира като случайно по смисъла на чл. 15 от НК и съдът приема, че то е
виновно извършено.
Относно другите вменени на обвиняемия нарушения на
правилата за движение на първо място съдът намира, че много често наред със
специалните разпоредби на ЗДвП, регламентиращи конкретни пътни ситуации, се
повдига обвинение и за нарушение на чл. 5 от ЗДвП. Съдебната практика е
последователна, че цитираната разпоредба е обща и когато се установи нарушение
на конкретно правило, което е в причинна връзка с резултата – каквото в случая
е правилото на чл. 37, ал. 1 от ЗДвП, то обвиняемият следва да бъде оправдан за
нарушение по чл. 5, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗДвП, поради което
съдът го оправда с решението си по обвинението в тази му част.
Макар от доказателствата по делото да се установява
обвиняемият да е нарушил правилата за движение чрез пресичането на изпълнена
надлъжна пътна маркировка – единична непрекъсната линия, то съдът го оправда по
обвинението за нарушение по чл. 63, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗДвП,
тъй като намери, че не се установява причинна връзка между нарушението по
посочената разпоредба и настъпилия съставомерен престъпен резултат. Последният
е пряка последица от обстоятелството, че обвиняемият не е изпълнил задължението
си да пропусне насрещно движещия се мотоциклет, управляван от свид. А.Х.К.,
докато е извършвал маневра завиване наляво, за да навлезе в друг път. В тази
връзка ако обвиняемият беше пропуснал мотоциклета на свид. К., то независимо от
пресичането на единичната непрекъсната линия на хоризонталната маркировка
престъплението не би било извършено. Това ясно показва, че престъпният резултат
се намира в пряка причинна връзка с нарушението на правилата за движение по чл.
37, ал. 1 от ЗДвП, а не с това по чл. 63, ал. 1 от ППЗДвП, поради което съдът
оправда обвиняемия по обвинението и в тази му част. Все в тази връзка
настъпилият престъпен резултат не се намира в пряка и непосредствена причинна
връзка с допуснато нарушение вследствие недостатъчен контрол върху превозното
средство или с неспазване режима на скоростта. Не се установява обвиняемият да
се е движил с несъобразена скорост. Така мотивиран, съдът оправда с решението
си обвиняемия Й. и по обвинението в частта му за извършено нарушение на
правилата за движение по чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП.
По тези съображения съдът приема, че обвиняемият Н.Ц.Й.
е осъществил от обективна и от субективна страна престъплението, за което му е
повдигнато обвинение.
Настоящият съдебен състав намира, че са налице
предпоставките за прилагане на правилото по чл. 78а, ал. 1 от НК, поради което
съдът е длъжен да приложи особените правила за освобождаване на обвиняемия от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание. За извършеното
от Й. престъпление е предвидено наказание „лишаване от свобода“ до три години
или „пробация“, обвиняемият не е осъждан (реабилитиран) и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда, прилаган в настоящото производство, нито от
деянието има причинени съставомерни имуществени вреди. Не са налице и пречките
по чл.78а, ал.7 от НК, изключващи приложението на тези особени правила. По тези
съображения съдът приема, че обвиняемият Н.Ц.Й. трябва да бъде освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Съгласно чл.
78а, ал. 1 от НК пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност и съдът
му налага административно наказание глоба, което се определя в размер от
1 000 лева до 5 000 лева.
При индивидуализацията на размера на административното
наказание съдът съобрази като смекчаващи отговорността обстоятелства добрите
характеристични данни на обвиняемия, както и изразеното съжаление за стореното.
Същият според настоящия състав е лице с ниска степен на лична обществена
опасност. Като отегчаващо обстоятелство се отчете фактът, че в резултат от
деянието на обвиняемия пострадалата свидетелка К. е претърпяла две средни
телесни повреди, което обстоятелство повишава степента на обществена опасност
на конкретното деяние, тъй като то би било съставомерно и само при една телесна
повреда от този вид. Отчетоха се и по-леките травматични увреждания, които са причинили
болка и страдание без разстройство на здравето и се поглъщат от по-тежкия
резултат. Предвид така установената съвкупност от смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства, но оценени не като механичен сбор, а предвид относителната им
тежест, съдът намира, че наказанието следва да бъде индивидуализирано при
превес на смекчаващите обстоятелства, но същевременно над предвидения в закона
минимум с оглед значението и на установените отегчаващи отговорността
обстоятелства. По тези съображения обвиняемият Н.Ц.Й. трябва да бъде освободен
от наказателна отговорност, като му бъде наложено административно наказание „глоба“
в размер на 1 900 (хиляда и деветстотин) лева, което се налага с цел да
предупреди и превъзпита обвиняемия към спазване на установения правен ред.
Съдът намира, че в случая не следва да упражнява
правомощието си по чл. 78а, ал. 4 от НК, като на обвиняемия Й. не бъде налагано
административно наказание лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, макар лишаването от такова право да е предвидено за това престъпление
съгласно чл. 343г вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. 2 вр. чл. 342, ал. 1,
предл. 3 от НК. Както се посочи, обвиняемият се приема за лице с ниска степен
на обществена опасност и този извод е важим за него и в качеството му на водач
на МПС. Тук съдът съобрази, че освен самото престъпното деяние, то и
нарушението на правилата за движение по чл. 37, ал. 1 от ЗДвП също е извършено
при небрежност, която е най-леката проявна форма на вината. Следователно не е имало
целенасочено поведение на обвиняемия в качеството му на водач на ППС по
нарушаване на правилата за движение. На следващо място, установено от справката
за нарушител/водач, приета като писмено доказателство по делото, предходните
нарушения на обвиняемия преди процесното деяние, установени с влязло в сила
наказателно постановление, са извършени през 2008 г. и 2009 г. Самите нарушения
предвид правната им квалификация не се характеризират са завишена обществена
опасност. Това мотивира съдът да приема, че обвиняемият е дисциплиниран водач
на МПС, а отклонението от спазването на правилата е спорадична и изолирана
проява. Налагането на административното наказание лишаване от право да
управлява МПС не се налага за постигане целите на наказанието, поради което би представлявало
ненужна допълнителна държавна принуда спрямо обвиняемия.
С решението си съдът постанови вещественото
доказателство –
компакт диск, приложен на лист 211 от том I от
досъдебното производство, да остане приложен по кориците на делото.
С оглед изхода на делото обвиняемият Й. трябва да бъде
осъден на основание чл. 189, ал. 3 от НПК да заплати сторените по делото
разноски в размер на 968,62 (деветстотин шестдесет и осем лева и шестдесет и
две стотинки) лева в полза на Държавата и по сметка на ОД на МВР – Пловдив.
Така мотивиран, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала,
ХБ