№ 400 / 17.6.2019г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, V състав, в
открито заседание на петнадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Георги Видев
при
секретаря Янка Вукева, като разгледа административно дело № 296 по описа на
съда за 2019 г., докладвано от съдия Видев, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Делото
е образувано по искова молба на лишения от свобода П.Д.Т., с която е предявен
иск за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. против Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, за периода от 22.02.2019 г. до 01.03.2019 г., като
ищецът твърди, че вредите са му причинени в резултат на предварителното
изпълнение в продължение на 7 дни на дисциплинарно наказание „изолиране в
наказателна килия“, наложено му със Заповед № Д-80/20.02.2019 г., която
впоследствие е отменена от Административен съд – Пазарджик, както и че същите
се изразяват в неоказването на адекватна медицинска помощ и лишаването му от
определени права по време на посочения престой.
Ищецът поддържа исковата си молба лично и чрез
процесуалния си представител в проведеното съдебно заседание. Излагат подробни
съображения за нейната доказаност и основателност. Претендират присъждане на
разноски.
Ответникът – Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ – оспорва
исковата молба в представен писмен отговор, както и чрез процесуалния си
представител в проведеното съдебно заседание. Излага доводи за неоснователност
и недоказаност на исковата претенция. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Контролиращата страна – прокурор при Окръжна
прокуратура – Пазарджик – представя заключение, в което мотивира липсата на
предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Прави и алтернативно искане за намаляване размера на исковата претенция,
като изкючително завишена.
От събраните по делото доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
На
20.02.2019 г. е издадена Заповед № 080/20.02.2019 г. от началника на
Затвор – Пазарджик, с която на настоящия ищец е наложено дисциплинарно
наказание „Изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия“. Последният е
обжалвал заповедта и Административен
съд – Пазарджик с окончателно Решение № 114/01.03.2019 г., постановено по адм.
дело № 233/2019 г. я е отменил. Ищецът не е поискал спиране на предварителното
изпълнение на заповедта, поради което е бил настанен в наказателната килия на 22.02.2019 г.,
като в деня, в който съдът е отменил заповедта – 01.03.2019 г. ищецът е
освободен от наказателната килия.
Следователно исковата молба е допустима,
тъй като се претедират вреди в резултат на изпълнението на впоследствие отменен
административен акт.
Разгледана по същество исковата молба е
неоснователна.
Твърденията на ищеца основно се
изразяват в това, че е бил болен и въпреки това е поставен в наказателната
килия, както и в отказ от страна на медицинските лица към затвора да го лекуват
докато е бил в килията. Освен това твърди, че в наказателната килия е ограничен
в общуването си с другите затворници.
Липсват твърдения за лоши битови и
хигиенни условия, както и за недостатъчно жизнено пространство в наказателната
килия. Напротив, свидетелите и самият ищец признават, че наказателната килия скоро
е била ремонтирана и условията в нея са добри, дори по-добри, отколкото в
спалните помещения. Независимо, че лишените от свобода се хранят в тези килии,
там има масички, като условията за хранене са по-добри, отколкото в столовата.
В наказателната килия той действително
не е можел да общува с лишените от свобода, с които общува през останалото
време. Но той е общувал с двамата свидетели, които са били едновременно с него
в наказателната килия. Той е общувал и с други лишени от свобода по време на ежедневния
му престой на открито.
По делото не се установи ищецът по
време на процесния престой да е страдал от сериозно заболяване и да не е
лекуван адекватно. Действително на 21 и 22 февруари 2019 г. ищецът е имал
болничен лист за леко респираторно заболяване и не е извеждан на работа.
Обстоятелството, че не е прегледан непосредствено преди настаняването му в
килията не е нарушение, тъй като законът не изисква такъв преглед. Още на 21 февруари ищецът бил прегледан, като
е имал лека температура 37,2 градуса и му е било назначено лечение с Бисептол и
витамин С. Обстоятелството, че на 22.02.2019 г. (петък) след обяд е настанен в
наказателната килия не се е отразило неблагоприятно на състоянието му, тъй като
там е бил поставен в благоприятна битова и хигиенна обстановка. В случай, че
състоянието на ищеца действително е било влошено през почивните дни е било
възможно извикването на „Бърза помощ“.
Всяка сутрин през работните дни на
ищеца е извършвано посещение от медицинския фелдшер при затвора. На 25.02.2019
г. (понеделник) вместо да посочи оплакванията си ищецът е крещял, държал се е
арогантно и е заплашвал свидетелката К.. Затова и след като не е забелязала
външни белези на заболяване свидетелката К. е отказала да го прегледа. На
следващият ден 26 февруари той е посочил оплакванията си по приемлив начин и тя
му е извършила преглед в медицинския център при затвора. Температурата му е
била 37,3 градуса, като са му били изписани други лекарства. През следващите
дни ищецът не е имал оплаквания, въпреки че фелдшерът К. ежедневно го е
посещавала в наказателната килия. При освобождаването му от килията ищецът
отново е прегледан, като температурата му е била в нормата.
Показанията на двамата свидетели –
лишени от свобода – Г. и Г. са в смисъл, че ищецът е бил болен и не са му
обръщали внимание. Според свидетеля Г. ищецът е имал висока температура. Съдът
не кредитира изцяло показанията на посочените двама свидетели, като намира, че
същите са преувеличени. Действително, както е видно и от писмените
доказателства по делото и от показанията на свидетелката К. ищецът е имал леко
заболяване но същото е лекувано адекватно преди и по време на престоя му в
наказателната килия. Неколкократните измервания на температурата на ищеца
сочат, че тя е била съвсем малко над границата от 37 градуса, което показва, че
състоянието му не е било никак тежко. Освен това поведението на ищеца сочи на
преувеличение и злоупотреба със здравословното му състояние. В случай, че на
25.02.2019 г. (понеделник), т.е. на сутринта след почивните дни той е бил в
тежко състояние е логично наистина да беше потърсил помощ от посещаващата го
фелдшер К. вместо да крещи и да я заплашва. Освен това, след като на 26.02.2019
г. му е предписано ново лечение, в
следващите дни той не е имал оплаквания и при прегледа на 01.03.2019 г., т.е.
при напускането на наказателната килия вече не е имал температура и е бил
оздравял.
Всички тези обстоятелства сочат, че
ищецът макар и с лека настинка е бил настанен в наказателната килия, в която
битово-хигиенните условия са по-добри от обичайните, като многократно е
посещаван от медицинско лице и му е оказана адекватна помощ, довела до пълното
му излекуване.
Следователно, независимо, че е прекарал
7 дни в наказателна килия без законово основание (предвид отмяната на
дисциплинарното наказание) ищецът не само, че не е бил подложен на нечовешко
или унизително отношение, а и не е претърпял някакви несъразмерни болки или
страдания, нито е бил лишен от някакви сериозни права. Затова и тъй по делото
не се доказаха твърденията на ищеца за претърпени от него неимуществени вреди,
искът му следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед изхода на делото е основателна претенцията на
ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в претендирания размер
– 200 лв.
Предвид гореизложеното съдът
Р
Е Ш И:
Отхвърля исковата
молба на лишения от свобода П.Д.Т., с която е предявен иск за неимуществени
вреди в размер на 10 000 лв. против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, за периода от 22.02.2019 г. до 01.03.2019 г., като ищецът твърди,
че вредите са му причинени в резултат на предварителното изпълнение в
продължение на 7 дни на дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна
килия“, наложено му със Заповед № Д-80/20.02.2019 г., която впоследствие е
отменена от Административен съд – Пазарджик, както и че същите се изразяват в
неоказването на адекватна медицинска помощ и лишаването му от определени права
по време на посочения престой.
Осъжда П.Д.Т. да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ разноски по
делото в размер на 200 лв. /двеста лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване чрез
настоящия съд пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия:/п/
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 7093/ 10.06.2020 Върховният административен съд на Република България - Трето отделение
- ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалбата на П. Т. срещу решение № 400 от 17.06.2019 г. по адм. дело № 296/2019
г. по описа на Административен съд - Пазарджик.
ИЗПРАЩА по подсъдност жалбата на тричленен състав на Административния съд –
Пазарджик за разглеждането й.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Да се уведомят страните да не се явяват на насроченото за 15.07.2020 г. открито
съдебно заседание и да им се изпрати препис от определението.
Определението не подлежи на обжалване.
РЕШЕНИЕ
585/12.08.2020г. по КАД 646/2020г по
описа на АС Пазарджик – ОСТАВЯ В СИЛА решение № 400 от 17.06.2019 г. по
адм. дело № 296/2019 г. по описа на Административен съд Пазарджик.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.