РЕШЕНИЕ
№ 148
гр. гр. Хасково, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Нели Д. Иванова
при участието на секретаря Ваня З. Кирева
като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело №
20215640101226 по описа за 2021 година
Предявени са от Д. Р. АТ. с ЕГН:********** от **********, против Б. К. М. с
ЕГН:********** от **********, обективно съединени искове с правно основание чл.240 и
чл.86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 25.09.2019г. предал в заем на ответника сумата от 10000лв., за
което страните съставили разписка, нотариално заверена рег. №12535/25.09.2019г. от
Нотариус №079. Тъй като уговорката между страните била ответникът да върне сумата,
когато ищецът имал нужда от нея, в разписката не била посочена конкретна дата за връщане
на сумата. През м.декември 2020г., след като ответникът излязъл от затвора в гр.Стара
Загора, страните се видели в гаража на ищеца и ответникът казал на ищеца, че ще започне
да му връща заема по малко. Ищецът се съгласил и определил на ответника срок за връщане
на цялата сума до края на месец януари 2021г. В определения срок суми не му били
изплатени, а ответникът прекратил всякакъв контакт с ищеца, като спрял да му вдига
телефона и да разговаря с него. Ищецът направил последен опит за доброволно уреждане на
отношенията с ответника чрез покана, връчена от ЧСИ Захари Запрянов на ответника на
09.03.2021г., с която ищецът дал на ответника 7 - дневен срок за връщане на дадената в заем
сума на адреса, на който ищеца живее. До момента ответникът не бил изпълнил
задължението си за връщане на заемната сума, предвид на което освен дадената в заем сума,
дължал на ищеца и обезщетение за забава в размер на 220 лева, считано от 17.03.2021г. до
датата на предявяване на иска. Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение,
с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 10220лева, от които
10000лева главница по получен паричен заем и 220лева - обезщетение за забава за периода
от 17.03.2021г. до 04.06.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и да бъде осъден да заплати
направените по делото разноски. Посочва банкова сметка, по която да бъде преведена
дължимата сума.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не депозира отговор на исковата молба, не се
явява в съдебно заседание, не изпраща свой представител и не взема становище по
1
предявените против него искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
приема за установено следното:
На 25.09.2019г. ответникът подписва разписка с нотариална заверка на подписа от
същата дата, че е получил от ищеца сумата от 10000лв. Разписката е подписана и от ищеца,
че е предал сумата. Видно от разписка за връчени книжа по реда на чл.18 ал.5 от ЗЧСИ, на
09.03.2021г. на ответника е връчена покана за връщане на дадената с разписката от
25.09.2019г. сума от 10000лв. в 7-дневен срок от получаване на поканата.
От показанията на разпитаните по делото свидетели Т. М. А., Ж. Р. А. и П. В. И.-А.а
/съпруга на ищеца/ се установява, че ищецът дал парите на ответника на заем и последният
обещал да ги върне. Свидетелите твърдят, че до момента ответникът не е върнал тези пари
на ищеца. Също от показанията на свидетелите се установи, че за известен период
ответникът бил в затвора, като през това време неговия баща идвал при ищеца, за да се
осведоми наистина ли сина му има да връща пари и колко. Бащата на ответника също дал
обещание на ищеца, че ще се постараят да започнат да връщат парите, но това не се случило.
Самият ответник като излязъл от затвора също дал обещание, че ще върне парите до 2-3
месеца. Съпругата на ищеца твърди, че след това и двамата с баща му се покрили, скрили се
и дори не отговаряли на телефонните им обаждания.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи по основателността на предявения иск:
Договорът за заем е реален договор, поради което се счита сключен между страните в
момента на предаване на заемната сума, а връщането на същата става или в уговорен от
страните срок или в едномесечен срок от поискването, съгласно чл.240 от ЗЗД. В настоящия
случай ищецът претендира връщане на сума в размер на 10000лв., като твърди, че е предал
тази сума на ответника на 25.09.2019г. Тези твърдения се потвърждават изцяло от
представената с исковата молба разписка с нотариална заверка на подписите от 25.09.2019г.
Същата е подписана, както от ищеца за предал сумата, така и от ответника като получил
сумата. Тези обстоятелства се установяват и от показанията на разпитаните по делото
свидетели, които категорично заявиха, че процесната сума от 10000лв. е дадена от ищеца на
ответника като заем с поето от последния задължение да върне тези пари. До ответника е
изпратена покана за връщане на заемната сума в едноседмичен срок от получаване на
поканата. Видно от разписката за нейното връчване поканата е получена лично от ответника
на 09.03.2021г. По делото липсват данни, от които да се установи, че ответникът е върнал на
ищеца дадената му в заем сума от 10000лв., поради което съдът намира така предявения иск
за основателен и доказан. По категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установи наличието на валидно облигационно отношение между страните,
по силата на което ищецът е предоставил в заем на ответника сумата от 10000лв. на
25.09.2019г. срещу подписана разписка за получаване на тази сума. Установи се, че страните
по договора за заем не са уговорили конкретен срок за връщане на дадената в заем сума. На
ответника е изпратена писмена покана за връщане на сумата, която му е връчена чрез ЧСИ
на 09.03.2021г. Въпреки дадените указания по делото липсват ангажирани от ответника
доказателства, от които да се установи, че процесната сума от 10000лв. е върната на
заемодателя. Липсват и твърдения в тази насока. Ето защо, съдът счита, че следва да се
уважи предявения иск с правно основание чл.240 от ЗЗД, като бъде осъден ответника да
заплати на ищеца сумата от 10000лв.
2
Съдът намира за основателен и доказан и предявения акцесорен иск за заплащане на
лихва за забава, поради основателността на главния иск. По несъмнен начин се установи, че
ответникът не е заплатил на ищеца дадената му в заем сума от последния, въпреки
отправената писмена покана в този смисъл. Поканата е връчена на ответника лично срещу
подпис на 09.03.2021г. Ето защо, съдът приема за основателно твърдението на ищеца, че от
следващия ден на дадения за изпълнение 7-дневен срок ответникът изпада в забава и дължи
лихва за това. Предвид гореизложените съображения следва да се уважи и предявения
акцесорен иск за заплащане на лихва за забава върху главницата от 10000лв. за периода от
17.03.2021г. до 04.06.2021г. в пълния размер от 220лв.
В исковата молба е посочена и банковата сметка, по която ответникът може да
преведе дължимите суми, а именно IBAN BG75RZBB91551013212804.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца
направените по делото разноски в размер общо на 1446лв., от които 450лв. – държавна такса
и 996лв. – адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. К. М. с ЕГН:********** от **********, да заплати на Д. Р. АТ. с
ЕГН:********** от **********, сумите от 10000лв. – главница, представляваща
неизплатено задължение по сключен между страните на 25.09.2019г. договор за заем, и
220лв. – лихва за забава за периода от 17.03.2021г. до 04.06.2021г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 04.06.2021г. до
окончателното изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 1446лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.
3