Решение по дело №12564/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4870
Дата: 7 ноември 2024 г.
Съдия: Лейт. Георги Андонов Крушарски
Дело: 20231110212564
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 септември 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 4870
гр. София, 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ АНД. КРУШАРСКИ
при участието на секретаря ЙОАНА К. ДОЛДУРОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ АНД. КРУШАРСКИ
Административно наказателно дело № 20231110212564 по описа за 2023
година
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № 42-0007360 от 24.07.2023 г.,
издадено от началник на отдел на РД „АА“ – София, с което на Р. С. Г. е
наложена глоба в размер на 1500 лева за нарушение на чл. 34, параграф 1,
изречение 1, предл. 2 от Регламент (ЕС) № 165/2014 г., вр. чл. 93в, ал. 17, т. 2
от Закона за автомобилните превози (ЗАвП).
В жалбата се правят оплаквания за необоснованост и
незаконосъобразност на наказателното постановление, поради което се иска
отмяна на атакуваното НП.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят, чрез
своя процесуален представител – адв. М. Д., поддържа жалбата със същите
съображения и искания. Претендира присъждане на разноски.
АНО, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява
становище по делото.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и съображенията
1
на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.
На 24.06.2023 г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) за това, че на същата дата около 02:09
часа на Софийски Околовръстен път, на около 100 метра след пътен възел с
бул. Цариградско шосе, с посока на движение с. Казичене, като водач на
товарен автомобил Ивеко с рег. № СВ *** РН, извършва обществен превоз на
товари (хранителни стоки) за собствена сметка по маршрут с. Стряма – гр.
София, като при извършената проверка е било установено, че водачът
управлява МПС, оборудвано с дигитален тахограф, което попада в обхвата на
Регламент № 561/2006 г., и не използва карта на водача в дигиталния тахограф
– същият управлява на режим „оut”, считано от момента на започване на
управлението, като в картата на водача липсват данни за 23 и 24 юни 2023 г. –
нарушение на чл. 34, параграф 1, изречение 1, предл. 2 от Регламент (ЕС) №
165/2014 г., вр. чл. 93в, ал. 17, т. 2 от Закона за автомобилните превози.
Въз основа на така съставения акт е било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което при идентичност на описанието на
нарушението и правната му квалификация, на основание чл. 53 от ЗАНН, на
жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1500 лева за нарушение на чл. 34,
параграф 1, изречение 1, предл. 2 от Регламент (ЕС) № 165/2014 г., вр. чл. 93в,
ал. 17, т. 2 от Закона за автомобилните превози.
Преди да се занимае с анализа на доказателствената съвкупност събрана
по делото, съдът намира за необходимо да подчертае категорично, че
фактическите констатации, до които са достигнали контролните органи, както
в АУАН, така и НП, не се ползват с никаква презумптивна доказателствена
сила. Тези констатации (в АУАН и НП), подлежат на доказване с всички
допустими гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени
средства и това следва най-малкото от конституционно установения принцип
на презумпцията за невиновност.
Съдът намира, че приетите в АУАН, респ. НП фактически положения се
установяват от наличната доказателствена съвкупност: свидетелските
показания и писмените доказателства по делото.
От показанията на свидетеля И. Т. (л. 31-32 от делото), както и от
писмените доказателства на л. 15-18 от делото, се установява, че на
2
процесните време и място, жалбоподателят е управлявал процесното МПС,
като е извършвал превоз за собствена сметка и при извършена проверка е било
установено, че не е използвал дигиталната си карта, като тахографът е
показвал режим „out”. Посочените доказателствени източници са логични,
обективни, непротИ.речиви, и кореспондиращи помежду си, поради което и
съдът ги кредитира като достоверни и ги съобрази при формиране на
вътрешното си убеждение.
С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
При съставянето на акта за констатиране на нарушението и при издаване
на наказателното постановление (НП) не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, посочени в чл. 36-46 и чл. 52-58 от ЗАНН. АУАН и НП
са издадени в рамките на сроковете, предвидени в чл. 34 от ЗАНН.
От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен и
категоричен начин, че на посочените в наказателното постановление време и
място, жалбоподателят е извършил, както от обективна, така и от субективна
страна, нарушение на чл. 34, параграф 1, изречение 1, предл. 2 от Регламент
(ЕС) № 165/2014 г., вр. чл. 93в, ал. 17, т. 2 от Закона за автомобилните превози,
като извършва обществен превоз на товари (хранителни стоки) за собствена
сметка по маршрут с. Стряма – гр. София и извършената проверка е било
установено, че водачът управлява МПС, оборудвано с дигитален тахограф,
което попада в обхвата на Регламент № 561/2006 г., и не използва карта на
водача в дигиталния тахограф – същият управлява на режим „оut”, считано от
момента на започване на управлението, като в картата на водача липсват
данни за 23 и 24 юни 2023 г.
Нарушението е извършено от жалбоподателя с форма на вината пряк
умисъл – същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, и е
целял неговото извършване. С оглед на това, че се касае за „формално”
нарушение (такова „на просто извършване”) не е необходимо наличието на
представи в съзнанието на дееца за общественоопасните последици на
деянието.
Неоснователни се явяват възраженията на жалбоподателя, че
нарушението не било правилно квалифицирано по чл. 93в, ал. 17, т. 2 от ЗАвП.
За да обоснове този извод, защитата е извела една фраза от фактическото
3
описание на нарушението („не използва карта на водача“) извадена от
контекста на цялостното описание на нарушението. Подобен подход не може
да бъде споделен. Коректният прочит на АУАН и НП, води до извода, че
фактическото описание на нарушението правилно е квалифицирано по този
текст от закона. В АУАН и НП е описано, че водачът не е използвал картата на
водача в дигиталния тахограф и поради това в нея липсват данни за 23 и 24
юни 2023 г., следователно изпълнителното деяние, правилно е прието от
контролните органи, че не е представил извлечение от карата за процесния
период от време. Ето защо, настоящата инстанция намира, че оплакванията на
защитата в посочения смисъл се явяват неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
При реализацията на административно-наказателната отговорност, АНО
е наложил предвиденото в санкционната част на нормата наказание, което е с
абсолютно определен размер и не може да бъде намалявано от настоящата
инстанция.
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН.
Изхождайки от тежестта на нарушението и на нарушителя (по делото не са
установени, нито многобройни, нито е налице изключително смекчаващо
отговорността обстоятелство, които да сочат на нетипично ниска обществена
опасност на нарушителя или на извършеното нарушение), както и от другите
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, процесният случай не
разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с други такива
нарушения, т.е. не е налице маловажен случай.
При този изход на делото на жалбоподателя не следва да бъдат
присъждани разноски.
С оглед изложеното, настоящият състав прие, че наказателното
постановление, като правилно - законосъобразно и обосновано, следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Софийски
районен съд

РЕШИ:
4

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 42-0007360 от
24.07.2023 г., издадено от началник на отдел на РД „АА“ – София, с което на Р.
С. Г. е наложена глоба в размер на 1500 лева за нарушение на чл. 34, параграф
1, изречение 1, предл. 2 от Регламент (ЕС) № 165/2014 г., вр. чл. 93в, ал. 17, т. 2
от Закона за автомобилните превози.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5