Определение по дело №265/2024 на Административен съд - Търговище

Производството е по Раздел I, Глава десета от АПК, във връзка с чл.118 от КСО.

Образувано е по жалба на А. А. И., [ЕГН] от [населено място], общ.Търговище, обл.Търговище, [улица], подадена чрез адвокат Н. М. от АК-Разград, с посочен по делото съдебен адрес: [населено място], [улица],ет.3,офис.№11 против Решение №2153-25-90/28.05.2024г. на Директора на ТП на НОИ-Търговище, с което е потвърдено разпореждане [номер]-00-1398-5/11.12.2023г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ-Търговище – Н. Д., гл.експерт по осигуряването, с което на основание чл.54ж, ал.1 от КСО, във връзка с чл.11, пар.3, б. „а“, и чл.65, пар.2 от Регламент /ЕО/ №883/2004г на Европейския парламент и на Съвета ѝ е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица /ПОБ/ по чл.54а от КСО.

В жалбата като основание се навежда неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Навежда се липса на мотиви в оспореното Решение. Излагат се подробни доводи, обосноваващи неправилно прилагане от страна на органа на чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004. Излагат се и подробни доводи, обосноваващи, че при определянето на пребиваването на оспорващата И. през последния период на трудова заетост, преценката следва да се извърши съобразно критериите, изложени в чл.11, пар.1 от Регламент №987/2009г. на ЕП и на Съвета. Излага се твърдение, че оспорващата не е имала постоянен адрес в Германия, като последния такъв, както и настоящият ѝ адрес са единствено в Р.България. Навежда се, че винаги обичайното пребиваване на оспорващата е било в Р.България, където са домът ѝ и нейните близки. Навежда се, че след прекратяване на трудовото ѝ правоотношение с германския работодател центърът на жизнените ѝ интереси е в Р.България. Излага се становище, че при завършен период на заетост с прекратен трудов договор в съответната държава-членка на ЕС и при намерение за пребиваване в Република България заявлението на оспорващата за отпускане на обезщетение /ПОБ/ следва да бъде разгледано по същество от българската институция със зачитане на осигурителния стаж и доход при определяне на обезщетението в държава членка на ЕС. Моли се оспореното Решение и потвърденото с него разпореждане да бъдат отменени като незаконосъобразни. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Не се спори по делото, че по последно трудово правоотношение в периода от 22.04.2022г. до 30.09.2023г. жалбоподателката А. А. И. е полагала труд на територията на ДЧ на ЕС Германия с работодател по правоотно-шението „Бавария Ай ГмбХ & Ко.КГ“ – Германия, като за посочения период И. е била осигурявана в посочената държава на заетост.

Не се спори по делото, че към 11.10.2023г. жалбоподателката А. А. И. е безработно лице, поради прекратяване на правоотношението ѝ с работодателя по последна заетост „Бавария Ай ГмбХ & Ко.КГ“ – Германия на основание- прекратяване от работодателя, считано от 31.08.2023г.

Съдът указва на оспорващата, че съгласно чл.170, ал.2 от АПК носи тежестта на доказване, че по отношение на нея са били налице всички материални предпоставки за отпускане на отказаното ѝ обезщетение за безработица, в т.ч предпоставките по чл.65, пар.2 от Регламент /ЕО/ №883/2004г. на Европейския парламент и на Съвета, включително, че към периода на последната ѝ заетост центърът на жизнените ѝ интереси несъмнено е в Р.България, съобразно критериите по чл.11,т.1 и т.2 от Регламент №987/2009г. на ЕП и на Съвета.

Съдът указва на оспорващата, че съгласно чл.152 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК носи тежестта на доказване на изложените в жалбата твърдения, от които черпи за себе си благоприятни правни последици.

Съдът указва на ответникът по оспорване, че на основание чл.170, ал.1 от АПК носи тежестта на доказване, че оспореното Решение и потвърденото с него Разпореждане са издадени от компетентни органи, при спазване на всички процесуални правила, както и относно наличието на фактическите основания, на които посочените актове са издадени.

Съдът след като извърши служебна проверка, приема жалбата за редовна и допустима. Следва страните да бъдат конституирани, на същите да се съобщи проекта на доклад и делото да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Воден от горното и на основание чл.154, ал.1 от АПК, чл.171 ал.5 и ал.6 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

КОНСТИТУИРА като страни по адм.д. № 265/2024г., по описа на АС- [населено място] :

Оспорващ

1.А. А. И. от [населено място], общ.Търговище, обл.Търговище, [улица], чрез адвокат Н. М. от АК-Разград.

Ответник по оспорването

2. Директор на ТП на НОИ – Търговище.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 24.09.2024г. от 14.00 ч.

СЪОБЩАВА на страните проекта на доклад по делото със съдържание, изложеното в мотивите на настоящото определение.

УКАЗВА на оспорващата, че по делото не се сочат доказателства, че в периода от 22.04.2022г. до 30.09.2023г. , в т.ч към 11.10.2023г. центъра на жизнените и интереси е в Р.България, във връзка с всички от критериите по чл.11,т.1 и т.2 от Регламент №987/2009г. на ЕП и на Съвета, в т.ч. и относно наведените в жалбата твърдения.

УКАЗВА на страните, че сочените от тях писмени доказателства на друг език в подкрепа на обстоятелствата, за установяването на които носят тежест на доказване, следва да бъдат придружени с точен превод на български, в случай че такъв не е приложен с административната преписка.

За деня и часа на откритото съдебно заседание на страните да се изпратят призовки.

Оспорващата да се призове, чрез адвокат Н. М. от АК-Разград на съдебния адрес, посочен в жалбата.

Препис от определението да се изпрати на страните.