ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№1419 01.12.2014 г. гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, Първо
гражданско отделение, в закрито заседание, в състав
Окръжен съдия Иван Воденичаров
като разгледа докладваното от
съдията т. д.№ 187 по описа за 2014 година, на основание чл.374 във връзка с
чл.146 ал.1 ГПК взе предвид следното :
Производството е
образувано по иска на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД с ЕИК *********, представлявано
от юк Елеонора Ризова, съд. адрес гр. Бургас, ул. Транспортна, МОЛ Бургас
Плаза, „Банка пиреос България“ АД против А.З.К. с ЕГН ********** и Ф.Д.К. с ЕГН
**********, двамата от гр. Созопол, представлявани от адв. Б.,***.
Исковата молба
отговаря на изискванията на закона и е редовна. Предявения с нея иск е
допустим.
Съдът е изпратил препис от исковата молба и
приложенията към нея на ответниците, на които е указано да подадат писмен
отговор в законния срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от
неподаването му и неупражняването на права.
Ответниците са
депозирали отговор в законния срок.
Отговорът е връчен
на ищеца, който е депозирал допълнителна искова молба.
Допълнителната искова молба е връчена на
ответниците, които са депозирали допълнителен отговор.
Съдебните книжа са
редовно разменени.
Съдът намира, че в настоящото определение
следва да включи и проекта си за доклад по делото на осн. чл.146 ГПК.
Проект за
доклад:
Ищецът твърди, че на 20.04.2007 г. е
сключил с ответниците договор за кредитна линия с ипотека № 1495/R/2007 г. и анекси към него от 25.05.2009 г. и 07.04.2010
г. Кредитната линия е договорена с лимит от 100 000 евро, като сумата е
била усвоена от ответниците по заемна сметка на 15.05.2007 г. и 17.05.2007 г.
по 50 000 евро. С анексите е договорено трансформиране на кредитната линия
в многоцелеви кредит с размер на
главницата по втория анекс 115 345, 36 евро, като страните са постигнали
съгласие, че тази сума е изцяло усвоена.
Уговорена е
годишна лихва, формирана от тримесечен ЮРИБОР плюс надбавка от 6 %. В случай на
просрочие на главницата или предсрочната изискуемост надбавката е 10 %, като
лихвата е дължима до пълното погасяване на сумите по кредите, включително и
след крайния срок, както и при събиране по съдебен ред.
С анексите
процента на лихвата е изменен. С първия анекс - на 11, 248 % с шестмесечен
гратисен период, в който лихва не се дължи. С втория анекс – на 11, 248%, представляващ
сбор от базовия лихвен процент на банката за такива кредити плюс 5, 498 %, като
за първите два месеца се заплаща намален лихвен процент от 2, 10 %, а погасяването на главницата е
след двумесечен гратисен период, през който се дължат само такси, лихви и
комисионни.
Договорено е
обезпечение и заплащане на такси от страна на ответниците – кредитополучатели.
Крайният срок за
издължаване на всички задължения по кредита е 28.05.2029 г.
Поради забава в
плащанията по договора са връчени нотариални покани за доброволно изпълнение, в
които се съдържа и предупреждение за обявяване на договора за предсрочно
изискуем при неплащане в указания срок. Срокът за доброволно изпълнение е
изтекъл и банката е обявил целия договор за предсрочно изискуем на 11.03.2013
г. поради неплащането ищецът предприел и действия по издаване на съдебна
заповед за изпълнение на парично задължение. Образувано е чгд № 4239/2013 г. по
описа на БРС, по което са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
Поради възражението на ответниците се води иска.
Ищецът
предявява искането: да бъде постановено решение, по силата на което:
1/ да се приеме за
установено, че към 29.05.2013 г. ответниците
дължат солидарно на ищеца следните суми по договор за кредит с
ипотека № 1495/R/2007 г. и анекси към него, както следва:
110 496, 62
евро, главница;
4 543, 40
евро, възнаградителна лихва по чл. 9, ал.1
от договора за времето от 28.10.2012 г. до 10.03.2013 г. ;
5 178, 24
евро, наказателна лихва по чл. 9, ал.1 от договора за времето от 28.10.2012 г.
до 10.03.2013 г. ;
84, 00 лв.,разходи
за нотариални такси за връчване на покани;
Законната лихва
върху главницата.
2/ да бъдат
осъдено ответниците да заплатят направените от ищеца разноски по заповедното
производство и по предявения иск.
Правна
квалификация: Правното
основание на искането е в чл. 422, ал.1, вр. чл.415 ГПК.
Обстоятелства, на
които ответниците възразяват:
Ответниците
оспорват иска по основание и размер.
Оспорват
въведената от ищеца фактическа обстановка.
Твърдят, че
банката е завишавала лихвата , която е начислявала към дълга, без знанието им и
в нарушение на закона и договора – чл. 9, ал.2 и чл. 10. Това довело до
увеличение размера на дължими вноски по лихва и натрупване на фалшив просрочен
дълг към датата на първия анекс. Първият анекс е недействителен, тъй като
клаузите му са опорочени – извършена е фактическа капитализация, за която няма
основание, тъй като соченото просрочие не е налице или е било в значително по –
малък размер. В анекса не е посочено и страните не са волеизявили относно перата и размера им, които се превръщат в
главница във връзка с увеличението й. С анекса кредитът се е трансформирал, но
това не е възможно, тъй като със задна дата да се променя целта на вече усвоени
средства. Не е налице и новация, тъй като няма волеизява, че стария дълг се
погасява. Поради това първия анекс е нищожен поради липса на основание и
съгласие.
Не е валидна и
уговорката въвеждаща нова методика за формиране на лихви. Това е довело да
неистински дълг, който заедно с увеличената от анекса лихва е увеличил и
значително тежестта на кредита към датата на втория анекс. Поради това към
датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем просрочие не би имало ако
банката е спазвала договорните условия.
Начисляването на
завишени лихви е било неправомерно. Позовава се на сриването на индекса ЮРИБОР
пред 2008 г. и началото на 2009 г., когато банката е следвало да намали лихвата
с няколко пункста. Вместо това банката е задържала лихвата над определените с
договора и индекса нива. Поради това ответниците твърдят, че съответните
договорни клаузи са нищожни и не произвеждат действие.
Конкретно по
нищожността въвеждат следното:
1/ Банката не е
извършила твърдяната капитализация в чл.
1, ал.3 от Анекс от 25.05.2009 г. и в чл. 1ал.1, 2 и 3 от анекса от 07.04.2010
г.
В тази връзка
твърдят, че не е налице капитализация, а анатоцизъм, тъй като са капитализирани
пера, които са изключени от приложното поле на капитализацията. Анатоцизъм е
приложен от банката без да са налице предпоставките за това, тъй като страните
не са търговци и не са уговаряли изрична уговорка за анатоцизъм. Банката дори
не само, че е начислявала лихви върху изтекли лихви без уговорка, но е
начислявала лихви върху такси и комисиони.
2/ Чл. 1, ал.3 от
Анекс от 25.05.2009 г. и чл. 1ал.1, 2 и 3 от анекса от 07.04.2010 г. са нищожни
и на осн. чл. 26, ал. 1 и 4, вр. чл. 10, ал.3 ЗЗД.
По това основание
твърдят, че не са давали съгласие за капитализиране на лихвите по договора –
възнаградителна и наказателна. Позовават се на действащата към сключване на
договора наредба № 9 на БНБ, чл. 16. При положение, че банката не може да
регулира отношения между търговци и граждани и при действието на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, който ограничава свободата на договаряне, страните не могат да уговарят
лихва върху лихва.
3/ Чл. 1, ал.3 от Анекс от 25.05.2009 г. и чл.
1ал.1, 2 и 3 от анекса от 07.04.2010 г. са нищожни поради липса на съгласие-
осн. чл. 26, ал.2 ЗЗД.
По това основание
твърдят общо, че в анексите липсва изрично посочване на перата, от които са
формирани капитализираните суми. Поради това липсва предмет на капитализация,
което води и до липса на съгласие за капитализация.
Конкретно.
Съгласно договора с главница 100 000 евро дължимите такси иза управление са
платени. Съгласно първи анекс главницата е увеличена на 109 171, 24 евро
т. е увеличение с 9 171, 24 евро. За време от две години от датата на
договора до датата на анекса не е посочено в последния каква част от главницата
е погасена и каква част е дължима, както
не е посочена и по какъв начин е формирана сумата на увеличението. Съгласно
втори анекс просрочени главница, лихви, такси и комисиони са в размер от
4 969, 07 лв. и отново не се сочи каква част от главницата за периода е
погасена и каква не е, какъв е делът на таксите и комисионите в нея. Не е
посочено ясно след тригодишно времетраене на договора и погасяване на главница
от ответниците по какъв начин главницата отново е нараснала и е в по – голям
размер от първоначално договорената.
Като не са знаели и в анексите не е посочени изрично и ясно по какъв начин са се формирали сумите на
увеличението в тях, то ответниците не са давали съгласие за това.
4/ Не е налице
новация, тъй като ответниците не са дали изрично и недвусмислено съгласие за
това съгл. чл. 107 ЗЗД.
5/ чл. 18 от
договора, чл. 9, ал.5 от анекса от 25.05.2009 г. и чл. 7 от анекса от
07.04.2010 г. са нищожни на осн. чл. 143, вр. чл. 146 ЗЗП.
По това основание
се твърди, че са нарушени съответните норми по ЗЗП. Посочените договорни клаузи
попадат в приложното поле на чл. 143 ЗЗП, където е посочен неизчерпателен
списък на неравноправни клаузи. В тези договорни клаузи са налице характерните
елементи на неравноправни клаузи по см. на ЗЗП – уговорка във вреда на
потребителя, неотговарящи на изисквания за добросъвестност, води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. В случая
банката си е запазила правото едностранно да увеличава стойността на лихвения
процент и размерите на лихвата. Налице е неравновесие между правата и
задълженията на страните, тъй като промяната на лихвения процент и незабавната
изискуемост на кредита е поставено на волята единствено на банката.
Налице е основание
за нищожност и по чл 146, ал.1 и ал. 2 ЗЗП. В случая няма равнопоставеност между
страните по договора, тъй като банката предварително го е изготвила и го е
предала на ответниците за подпис. Безусловно са приети общите условия на
банката, още повече, че в една от хипотезите за едностранно коригиране на
лихвения процент се препраща директно към същите общи условия. Така банката се
явява монополист и диктува правилата, а ответниците са в зависимост и без
възможности да влияят предварително на договорното съдържание.
Освен противоречие
с нормите на ЗЗП, същите договорни клаузи са в противоречие на Директива
93/13/ЕИО, която е част от вътрешното законодателство съгл. § 13а, т. 9 ЗЗП.
6/ Ответниците
възразяват по претенцията за разноски представляваща държавна такса и за
нотариални покани.
В допълнителна искова молба ищецът поддържа въведената в
исковата молба фактическа обстановка и по същество не признава въведеното от
ответниците в отговора.
Първият анекс е
сключен поради нередовното обслужване на отпуснатия и усвоен кредит от
100 000 евро. Страните са се съгласили да трансформират кредита в целеви.
Към съгласието се отнася и размера на трансформирания кредит, който вече е с
главница от 109 171, 24 евро, която включва : главницата, неиздължени
редовни и просрочени лихви, такси и комисиони. Страните са се съгласили изрично
и всички задължения за промоционалния период да се капитализират.
Вторият анекс също е сключен поради
нередовното обслужване на кредита от страна на ответниците. Поради това в него
е посочен размер на просрочената сума /включваща главница, лихви, такси и комисиони/. Тези суми са били
прибавени към редовната главница, поради което страните са постигнали взаимно
съгласие с подписването на анекса главницата да е в размер от 115 346, 36
евро. В тази връзка е бил продължен и срока на кредита, който възлиза на 230
месеца от датата на втория анекс.
Ищецът не признава
възражението за нищожност на клаузите по двата анекса. Въвежда следните
аргументи:
1/ Ответниците са
в просрочие, те са неизправна страна, поради което са се начислили наказателни
лихви. Това е наложило подписване на първи анекс, с който ответниците изрично
са се съгласили начислените тежести по тяхна вина да се прибавят към
главницата, като по този начин са погасени и текущите им задължения – лихви,
такси и комисиони. Съгласието е взаимно и изрично – срещу погасяването на тези
задължения кредитът ще се трансформира за по – голям срок. Същото се отнася и
за втория анекс. Договореното в анексите е по съгласие на страните и не е в
противоречие на императивни законови норми.
С подписването на
анексите не се е стигнало до анатоцизъм и не е налице противоречие с чл. 10,
ал.3 ЗЗД, тъй като той не касае възнаградителни лихви, а в случая не е налице нова санкционна лихва, която да е
начислена върху стара санкционна лихва. Анатоцизъм не е налице в случаи на
начисляване на санкционна лихва върху възнаградителна лихва. С анексите
страните са постигнали съгласието начислените до сключването им неизплатени от
ответниците възнаградителни и наказателни лихви, такси и комисиони да се
погасят за сметка на увеличението на главницата.
Нормата на чл. 10,
ал.3 е неприложима. Същата е създадена при други обществени условия и към
момента БНБ няма правомощията да се намесва в гражданските и търговски
правоотношения.
2/ Ищецът не
признава и приложението на наредбата на БНБ, тъй като същата е била отменена
към сключването на двата анекса.
3/ Няма основание
възражението за нищожност на посочените клаузи поради липса на съгласие, респ.
на предмет. Непосочването в анексите на съответните пера и суми, които се
капитализират и се отнасят към главницата не води до липса на предмет и
съгласие, тъй като общия размер е посочен, а съгласието е изрично и ясно
изразено в анексите. Още повече, че ответниците са в знанието си, че са в
просрочие, поради което са поискали с нарочна молба от 22.03.2010 г. да
предоговарят чрез капитализиране на просрочени задължения и въвеждане на
гратисен период. Ответниците са изразявали валидна воля, когато са усвоявали
кредита от 100 000 евро, когато са подписвали анексите с продължаване
срока на издължаване, гратисен период без начисляване на възнаградителни лихви
и задължение да погасяват, а впоследствие – намален размер на възнаградителна
лихва, нов гратисен период, разсрочване на кредита. Поради това неоснователно е
твърдението, че не са знаели и разбирали кои просрочени пера по кредита се
капитализират.
4/ Ищецът се
позовава на чл. 294, ал.2 ТЗ, според който е допустимо начисляване на лихви
върху лихви в отношения между търговци и граждани. В случая ищецът е търговец,
процесния договор представлява търговска сделка, а в посочената норма не е
установено изрично, че се отнася само до страни -търговци. Независимо от това,
според ищеца ответниците са търговци, въпреки че не е посочено в договора. В
тази връзка се позовава на подадени от самите ответници документи при
отпускането на кредита, с които са посочили собствен бизнес, като източник на
доходи. Това се потвърждава и нотариалния акт за ипотека, с който те са
предоставили търговски обект и вилна сграда за гости със заведение за
обществено хранене за обезпечение на процесния кредит. Поради това те са
извършвали търговска дейност по смисъла на закона, която е източник на доходите
им.
5/ не е налице
нищожност и поради противоречие с чл. 143 ЗЗП. Ответниците нямат качеството на
потребители, както по смисъла на закона, така и по дефиницията, съгл. Директива
93/13/ЕИО на СЕ. В случая кредитът е за с цел строителство /довършване на
хотел, оборудване и обзавеждане/, което е в рамките на търговска дейност. В
потвърждение на това, че кредитът е за търговска дейност се въвеждат и факти на
други три договора за кредит, като освен процесния са сключени още два :
на 31.07.2006 г. и на 20.04.2007 г., по
които има висящи дела. По признание на ответниците в други съдебни процеси, кредитът
е за финансиране на различни проекти, свързани с туризма, което за този процес
е извънсъдебно признание, че кредитът е за търговска дейност. Поради това
ответниците нямат качество на потребители.
6/ независимо от
предходното, дори и да имат качеството на потребители оспорените клаузи не
могат да се считат за неравноправни. Не са налице кумулативните предпоставки за
неравноправност на договорна клауза – да е във вреда на потребителя, да не
отговаря на изискванията за добросъвестност, да води до значително неравновесие
между правата на търговеца и потребителя.
В случая чл. 18,
б. „в“ от договора, който е оспорен, не е неравноправна клауза. В него е
уговорено обявяването на предсрочна изискуемост на кредита при просрочие на коя
да е месечна вноска, поради което предполага неизпълнение на задълженията на
ответниците. Тази уговорка е съобразена и със същността на договора за банков
кредит. Още повече, че обявяването на предсрочната изискуемост е признато от
закона – чл. 432, ал.1, т. 4 ТЗ. От друга страна неравноправна клауза се
предпоставя от правомерно поведение на ответниците-длъжници, което е ограничено
от клаузата и води до недобросъвестност на търговеца или неравновесие между правата
и задълженията на страните. В случая не е така, тъй като ответниците са
подписали договора при съгласие, че при неплащане е последва предсрочна
изискуемост. Така предсрочната изискуемост е обусловена само и единствено от
тяхното неправомерно поведение, поради което те не могат да черпят права от
това.
В допълнение
банката никога не се е ползвала от правото си да обяви предсрочна изискуемост
при забавено плащане само на една погасителна вноска. Обратното, разсрочвала е
задължението и се е съгласила на анекси при облекчени условия с гратисен период
осигурявайки възможност на ответниците да погасяват задълженията си. Поради
това няма неравноправие между страните.
7/ не е нищожна и
клаузата за договорена възможност за промяна на приложимия възнаградителен
лихвен процент от банката. Начинът на формиране на възнаградителна лихва е
уговорен в чл. 9 от договора. Ответниците са приели изрично приложението на
Общите условия на банката /чл. 22/ и са декларирали, че са им предоставени при подписване на договора, поради което ги
обвързват. В общите условия – чл. 2.2, ал.5 ответниците са дали съгласие за
промяна на дължимата от тях възнаградителна лихва. Промяната е резултат от
обективни фактори и се допуска от чл. 58, ал.1, т. 2 ЗКИ. В случая промяната е
съобразена с променените обществено-икономически условия и банката не си е
запазила правото едностранно да променя възнаградителна лихва, поради което
клаузата не е неравноправна.
В заключение се
твърди, че клаузите в анексите са индивидуално уговорени, поради което не са
нищожни.
Поддържа
претенцията за разноски за нотариални покани и за разноски в заповедното
производство, като се позовава на задължителна съдебна практика.
В допълнителен отговор ответниците поддържат възраженията си по съществото и за
нищожност на договорните клаузи.
Оспорва въведеното
от ищеца в допълнителната искова молба.
Твърди, че банката не е изпълнявала договора.
Излага аргумент, че твърдяното от банката просрочие не би могло да е повече от
3 000 евро, а в първия анекс е посочена нова главница от 109 000
евро, тъй като олихвяванията след 2009 г. следва да са само две – 15 април и 15 май 2009 г., което дори и при
неправомерно начисляване сочи на тази сума, но не по- голяма от нея.
В просрочието
банката неправилно е прибавила и вземане за наказателни лихви, тъй като това не
кореспондира с договорната воля предвид естеството на договора за револвиращ
кредит. Поради това от датата на договора до датата на първия анекс не е имало
правната възможност банката да начислява наказателни лихви.
По отношение
въведеното от банката за липса на анотицизъм твърди, че върху формирана сборна
сума от възнаградителна и наказателна лихва, такси и комисиони банката е
начислила наказателна лихва. Така е начислила наказателна лихва върху
наказателна лихва, а забраната за това е част от действащото право.
Ответниците
заявяват, че не са изразявали съгласие: към сумата за капитализиране да се
прибавят такси и комисиони; за промяна на метода за образуване на лихвения
процент; за приложимия към договора пазарен индекс ЮРИБОР да се заменя с базов
лихвен процент /БЛП/ определян едностранно от банката.
Възразяват по
приложението на чл. 294 ТЗ, тъй като той е приложим само между търговци. Освен
това позоваването е некоректно, тъй като в договора липсва изрична уговорка за
начисляване на лихви върху лихви.
Не признават, че
ответниците са търговци по смисъла на закона при сключването на договора.
Не признават
възраженията по повод въведената нищожност на основание ЗЗП. Поддържат, че
попадат в приложното поле на закона, тъй като отпуснатата сума е за довършване
на строителство и едва след това следва търговската дейност.
По отношение
променените обществено – икономически обстоятелства ответниците твърдят, че те
нямат негативни последици само за банки. Като увеличават едностранно лихвите
банките прехвърлят риска от световната финансова нестабилност и върху клиентите
си, които носят негативи, но нямат механизми за влияние върху техните пазарни
решения. Още повече, че банката, съгласно предмета й на дейност, предоставя
кредити за своя сметка и за собствен риск.
Не признава
изложеното от банката във връзка с чл. 2.2, ал.5 от договора. Поддържа, че
едностранно банката е променила индекса за образуване на лихвения процент,
което не е станало в съответствие със законовите начини. Вместо банката да
предложи на ответниците анекс, с който да намали размера на лихвите по кредита
им, тя е неправомерно и едностранно е променила принципа на образуване на
лихвата, като е заменила междубанковия пазарен индекс ЮРИБОР с определяния от
нея базисен лихвен процент /БЛП/. По този начин банката е увеличила печалбата
си за сметка на ответниците неправомерно.
Не признават, че
клаузите в подписаните анекси са индивидуално уговорени. Твърди, че банката
целенасочено е действала така, че всички кредити да бъдат предоговаряни. Поради
това е уведомявала клиентите си за просрочие и ги е канила да подават молби за
предоговаряне, респ- анекси. Но за разлика от процесните анекси, в други се
сочи общ размер на просрочието.
Относно
въведените искания по доказателствата:
Към исковата молба,
отговора и допълнителната искова молба са приложени писмени доказателства,
които следва да се допуснат. Към допълнителния отговор са представени анекси,
които са сключени с трети на процеса лица и нямат отношение към предмета на
спора. Поради това те не следва да се допускат.
Ищецът е поискал
назначаване на съдебно – счетоводна експертиза, което е относимо към спора и
следва да се допусне с поставени от него в исковата молба и от ответниците в
отговора и допълнителния им отговор задачи.
Следва да се
изиска и приложи чгд № 4239/2013 г. на БРС.
По останалите
доказателствени искания съдът ще се произнесе в съдебното заседание след
отделяне на спорно от безспорно и изслушване на страните.
По
доказателствената тежест.
По делото липсват
въведени неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл.154 ал.2 и 155 от ГПК.
На основание чл.146 ал.1 т.5 във връзка с ал.2 съдът следва да укаже на
страните, че съгласно чл.153 и 154 ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да
установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както
и връзките между тези факти.
В съответствие с
очертан от съда предмет на спора ищецът следва да доказва: валидно сключен
договор и анекси към него, че е изправна страна по тях и има право на исканите
вземания. Ответникът следва да доказва възраженията си и направеното оспорване
на счетоводните записвания на ищеца.
Мотивиран от
горното, на основание чл.140, вр. чл.146, ал.1 ГПК Бургаският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 04.03.2015
г. от 10.30 ч.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от определението.
СЪОБЩАВА на страните проекта си доклад.
ДОПУСКА приложените писмени
доказателства.
НЕ ДОПУСКА приложените
към допълнителния отговор анекси.
ДОПУСКА И
НАЗНАЧАВА
съдебно-икономическа експертиза, която да отговори на поставените в исковата
молба и отговорите задачи.
ЗАДЪЛЖАВА страните да заплатят по 400 лв.
депозит за експертизата в 3- дн срок от
съобщението
НАЗНАЧАВА за вещо лице Георги Дочев, който
да се уведоми.
ДА се изиска и приложи ч.г.д. № 4239/2013
г. на БРС.
УКАЗВА доказателствената тежест според мотивната част.
УКАЗВА на страните, че всяка от тях е
длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или
възражения, както и връзките между тези факти.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е необжалваемо.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :