№ 489
гр. Шумен, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Калин Г. Колешански
при участието на секретаря Надежда Т. Йорданова
като разгледа докладваното от Калин Г. Колешански Гражданско дело №
20253630100177 по описа за 2025 година
Предявени искове, с правно основание чл. 22 от ЗПК и чл. 26, ал. 1,
предл. трето от ЗЗД.
Искова молба, от пълномощник на В. Г. М., ЕГН : **********, с адрес за
призоваване – ***, срещу „Кредирект“ ЕООД, ЕИК : ********* със седалище
и адрес на управление – гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, без
посочено правно основание и цена от 1400 лева.
Ищецът сочи, че между страните били сключени договор за
потребителски кредит № 1062657/26.04.2025г., за сумата от 1400 лева.
Договорена била възнаградителна лихва, от 50%, платима на 18 вноски с
конкретно определени падежи, заедно с главница и неустойка за
непредставяне на обезпечение, в 2 дневен срок, при ГПР от 62,94%. Считайки,
че договора за кредит е недействителен, евентуално уговорките за неустойка е
нищожна, иска да се прогласи недействителността им и осъди ответника да
заплати разноските в производството.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен,
подава отговор. Счита исковете допустими и неоснователни. Признава част от
твърдените факти – сключване на процесния договор. Счита договора и
клаузата действителни, иска отхвърляне на исковете, и присъждане на
разноски.
1
В открито съдебно заседание страните редовно призовани, не се явяват,
не изпращат представители. В писмени молби вземат становище по същество,
като ответникът оспорва основанията за присъждане на възнаграждение по
реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Така предявените искове са допустими, разгледани по същество,
основателен е, само евентуално предявения, с правно основание чл. 26, ал. 1,
предложение трето от ЗЗД, а установителния с правно основание чл. 22 от
ЗПК е неоснователен, по следните съображения :
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи следното:
На 26.04.2024г. страните сключили договор за потребителски кредит №
1062657, за сумата от 1400 лева. Уговорено било връщането , за срок от 18
месеца, на 4 вноски по 58,33 лева и 14 вноски по 134 лева, с падеж на
конкретно определени дати, включващи главница и лихва. Уговорената лихва
била в размер на 50% годишно, при ГПР от 62,94%, и обща дължима сума по
кредита от 2109,32 лева/главница и договорна лихва/. Договора предвижда
задължение за заемополучателят /чл. 6/, в двудневен срок да представи
обезпечение – поръчител или банкова гаранция. В случай, че заемателя не
изпълни задължението си да представи обезпечения, договора предвижда
неустойка в размер на 2687,40 лева /чл. 18/. Не се спори, че сумата от 2687,40
лева не е включена, като разход, при изчисляване ГПР, по договора и
сключването му. Представения погасителен план има съдържанието посочено
в чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК.
Така установената фактическа обстановка, доведе до следните изводи :
По иска с правно основание чл. 22 от ЗПК : за уважаването му е нужно да
се установи, че в процесния договор за потребителски кредит не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 от ЗПК. Ищецът
акцентира върху разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, касаеща ГПР.
Договора съдържа запис за размер на ГПР, по-нисък от посочения в чл. 19, ал.
4 от ЗПК/68,95% към датата на сключване на договора, при 10%+3,79% ОЛП
за м. 04.2024г./, което изключва нищожност на клаузата за уговарянето му.
Обективното право, не съдържа разпоредби, забраняващи уговаряне на
неустойка, при неизпълнение на задължения по договор за паричен заем,
които не са от съществените му елементи. Както по договор за потребителски
кредит, така и по всеки договор за заем е възможно страните да са постигнали
съгласие за пораждане на задължения, различни от основните – да предаде в
собственост, съответно да върне пари или други заместими вещи, като няма
пречка тези задължения да се обезпечат, съответно вредите от неизпълнението
2
им обезщетят с уговаряне на неустойка, размера на която няма място в ГПР,
както според чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК, така и според Директива 2008/48/ЕО на
европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008г. относно договорите за
потребителски кредити.
Твърдяното заобикаляне на закона свързано с уговорката за неустойка и
ГПР, не само не е налице, но и да бе, не води до недействителност на договора
по смисъла на чл. 22 ЗПК, а до нищожност на уговорката/21, ал. 1 ЗПК/. При
него, страните обикновено целят един неправомерен краен резултат, който
постигат чрез сключване на една или повече сделки/включване в договор на
една или повече уговорки, които формално не нарушават закона. Подобна
скрита воля на страните от процесната уговорка за неустойка, по делото не се
установява. Само разликата в ГПР, посочен в договора и по високия му
размер, ако изчисляването му включва уговорената неустойка не означава, че
чрез нея се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, особено при
наличието на тази от чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК.
При това, не само не е налице соченото от ищеца несъответствие, а и
останалите изброени в разпоредбата, което налага отхвърляне на предявения
иск, като неоснователен и произнасяне по евентуално предявения, който както
се посочи е основателен, по следните съображения:
Уговорката от чл. 18, ал. 1, във вр. с чл. 6, на договора за потребителски
кредит, касаеща неустойка дължима при неизпълнение на задължение за
представяне на гаранция/обезпечение, в двудневен срок, е нищожни поради
накърняване добрите нрави – чл. 26, ал. 1, предложение трето от ЗЗД. Както
подробно е изяснено в практиката добрите нрави, макар и да нямат легално
определение, представляват общоприети правила, на които е придадено
правно значение, при действителността на сделките. При възмездните, то най-
често се свързва с принципите на справедливост и производният му за
еквивалентност на престациите. Уговорената неустойка за задължение трудно
изпълнимо особено в краткия посочен срок, по отделно и особено в
съвкупност, само поради размера си, без необходимост от коментар за
невъзможността да се изпълни задължението в записания срок, е в
противоречие и с двата принципа, налагайки заплащане неустойка за
необезпечено ползване на чужди средства надхвърлящо сбора на ползваната
сума и уговорена лихва/2687,40 лева неустойка и 2109,32 лева обща сума за
плащане, при заем от 1400 лева/. Действително съществува свобода на
3
договарянето и ищецът е получил пред договорна информация, но тази
свобода е ограничена винаги от действието на другите принципи на
облигационното право, като посочените и този за недопускане на
неоснователно обогатяване, до какъвто резултат би се стигнало при заплащане
на уговорената неустойка/чл. 9 ЗЗД/.
Уговорките от чл. 6 и 18 от договора, могат да обосноват и твърдяната
нищожност по чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, представлявайки неравноправна клауза,
по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 5 от ЗПК, но това е безпредметно, с оглед
приетото, че е нищожна поради противоречие с добрите нрави, а и иск с това
основание не е предявяван.
При посочения изход на спора по предявените искове, ответникът следва
да заплати на ищеца, само половината от извършените по двата му иска
разноски/84,37лева/, като такива по уважения, в размер на 42,19 лева, на
повереника на ищеца, само половината от адвокатското възнаграждение по чл.
38, ал. 2 от ЗА, посочено в представения списък, като такова по уважения, а на
ответника разноски не следва да се присъждат, поради липса на данни по
делото за действително извършени такива, до приключване на устните
състезания.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Г. М., ЕГН : **********, с адрес за
призоваване – ***, срещу „Кредирект“ ЕООД, ЕИК : *********, със седалище
и адрес на управление – гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, иск с
правно основание чл. 22 от ЗПК, за установяване недействителност на договор
за потребителски кредит № 1062657/26.04.2025г., поради неспазване
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като неоснователен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на „Кредирект“ ЕООД,
ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, бул.
„Цариградско шосе“ № 115Е, че уговорката от чл. 18, ал. 1, в договор за
потребителски кредит № 1062657/26.04.2025г., между В. Г. М., ЕГН :
********** и „Кредирект“ ЕООД, ЕИК : *********, за заплащане на
неустойка в размер на 2687,40 лева, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1,
4
предложение трето от ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави.
ОСЪЖДА „Кредирект“ ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес
на управление – гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, да заплати на В.
Г. М., ЕГН : **********, с адрес за призоваване – ***, сумата от 42,19 лева
разноски в производството.
ОСЪЖДА „Кредирект“ ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес
на управление – гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, да заплати на
адвокат Димитър Гърков от АК – Ловеч, № **********, с адрес – ***, на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, сумата от 306,56 лева адвокатско
възнаграждение, за оказана безплатна помощ и съдействие на В. Г. М., ЕГН :
**********.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването
му, пред Окръжен съд – Шумен.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5