№ 39044
гр. С., 18.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:В.В.М.
като разгледа докладваното от В.В.М. Гражданско дело № 20231110136909 по
описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Посочените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства, съдът намира да са относими и необходими за правилното
решаване на спора и събирането им по делото следва да бъде допуснато.
Следва да бъде приложено за послужване ч. гр. дело № 8791/2020 г. по
описа на СРС, 119 състав.
Искането за допускане на СТЕ със задачи, посочени в исковата молба,
следва да бъде уважено. СТЕ следва да бъде изготвена след проверка на
намиращите се у ищеца документи, касаещи отчитането и разпределението на
топлинната енергия в процесния имот. Следва да се допусне служебно от съда
допълнителна задача, която да установи какво е реално потребеното
количество ТЕ и нейната стойност, при съобразяване с изравнителните
сметки, и за периода: от 01.01.2017 г. до 30.04.2019 г.
Не следва да бъде назначавана ССчЕ, доколкото обстоятелствата за
установяването на които е поискана, не са спорни между страните по делото.
Следва да бъде уважено искането на ответниците по чл. 186 ГПК за
изискване на удостоверение за наследници на Г. В. Х. от С. О., а в останалата
част искането следва да бъде оставено без уважение като ненеобходимо.
Без уважение следва да бъдат оставени исканията на ответниците по чл.
190 ГПК за задължаване на ищеца да представи посочените в отговора на
исковата молба документи, доколкото от една страна за установяване на
посочените обстоятелства е допусната СТЕ, от друга – представянето на
посочените документи не би допринесло за изясняване на спора от фактическа
и правна страна.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1
НАСРОЧВА делото за 29.10.2025 г. от 15.30 часа, за която дата и час да
се уведомят страните с препис от настоящото определение, а на ищеца да се
изпрати и препис от отговора на исковата молба с приложенията.
ДОПУСКА СЪБИРАНЕТО на представените от ищеца и от
ответниците документи като писмени доказателства по делото.
ПРИЛАГА за послужване ч. гр. дело № 8791/2020 г. по описа на СРС,
119 състав.
ДА СЕ ИЗИСКА от С. О., на основание чл. 186 ГПК, удостоверение за
наследници на Г. В. Х., ЕГН **********, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането в останалата част.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-техническа експертиза със задачи,
формулирани в исковата молба, като вещото лице да отговори и какъв е
размерът на реално потребеното количество топлинна енергия и нейната
стойност, при съобразяване с изравнителните сметки, и за периода: от
01.01.2017 г. до 30.04.2019 г. , при депозит в размер от 400 лева, вносим от
ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение, в който срок следва да бъде представено и доказателство за
внасянето му.
НАЗНАЧАВА за вещо лице инж. В. Т. Т..
Вещото лице да се уведоми за поставената задача и да се призове с
указания да работи след внасянето на депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза, доколкото обстоятелствата за установяването
на които е поискана, не са спорни между страните по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ответниците по чл. 190 ГПК
за задължаване на ищеца да представи посочените в отговора на исковата
молба документи.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че
доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният
за тях ред за разрешаване на спора.
ДАВА СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени са кумулативно обективно и субективно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149, чл. 150, чл.
153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.
Ищецът „Т. С.” ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Г. Н. Х., М. Н. Х. и В. Г. Х. за заплащане в
условията на разделна отговорност при квоти 1/4 за Г. Н. Х., 1/4 М. Н. Х. и 1/2
за В. Г. Х. на сумите, както следва: сумата от 3152,47 лева, представляваща
2
цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 11,
находящ се в гр. С., ж.к. М., бл. 19, ет. 4, аб. № *******, за периода от
01.05.2016 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от подаване
на заявлението (19.02.2020 г.) до плащането, сумата от 402,29 лева – лихва за
забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2017 г. до 11.02.2020 г., сумата от 25,83 лева, представляваща цена за
разпределение на топлинна енергия за периода от 01.01.2017 г. до 30.04.2019
г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението (19.02.2020
г.) до плащането и сумата от 5,11 лева – лихва за забава в плащането на
главницата за разпределение на ТЕ за периода от 03.03.2017 г. до 11.02.2020 г.
След постъпили възражения по реда на чл. 414 ГПК са предявени
установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за
изпълнение.
Ищецът твърди, че е доставил на ответниците топлинна енергия по
силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди,
че ответниците са ползвали енергията, като за процесния период не са
заплатили дължимата цена. Моли съда да установи вземанията така, както са
предявени в заповедното производство. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът – В. Г. Х., не е депозирал писмен
отговор на исковата молба. Във възражението по чл. 414 ГПК е релевирал
възражение за погасяване на част от вземанията по давност.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците – Г. Н. Х. и М. Н. Х., са депозирали
писмен отговор на исковата молба, с който оспорват исковете. Твърдят, че
ищецът неправилно е определил квотите в съсобствеността спрямо
ответниците по делото. Излагат, че с нотариален акт от 09.10.1972 г. Н. И. К. е
признат за собственик на процесния имот, като след смъртта му на 11.01.1980
г. е наследен от дъщеря му М. К. и съпругата му Цанка К. при равни квоти по
1/2 ид.ч. Цанка К. е починала на 01.06.1988 г. и имотът станал изключителна
собственост на дъщеря й М. К.. Последната починала на 15.09.2007 г. и била
наследена от сина си В. Х., съпруга си Г. Х. и внучките си - Г. Х. и М. Х. по
право на заместване (техният баща Н. Х. бил починал на 05.09.1988 г.). Г. В. Х.
починал на 23.06.2012 г. и бил наследен от сина си В. Х. и внучките си М. и Г.
Х., последните по право на заместване, както и от дъщеря си Д. С.
(извънбрачно дете или от друг брак). Излагат, че съсобствеността върху имота
през процесния период е била както следва: Д. С. е притежавала 1/9 ид.ч. от
процесния имот, В. Х. - 4/9 ид.ч., Г. Х. – 2/9 ид.ч. и М. Х. –2/9 ид.ч.
Поддържат, че подаваната топлинна енергия не е отчитана законосъобразно и
правилно, като излагат подробни съображения. Твърдят, че не е налице
валидно направен избор на лице за извършване на услугата дялово
разпределение, като излагат подробни съображения. Считат, че не е
възникнало валидно облигационно отношение между ищеца и наследодател
на ответниците респ. с ответниците. Излагат съображения, че претенциите на
ищеца противоречат на Закона за защита на потребителите. Оспорват
претенциите за мораторна лихва, тъй като до тях не е отправяна покана.
Релевират възражение за погасяване на вземанията по давност. Молят за
отхвърляне на исковете. Претендират разноски.
3
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, че по силата на
облигационно отношение с ответниците, съществувало към процесния
период, е престирал (доставил е топлинна енергия за отопление и/или
подгряване на вода) и за ответниците е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер при посочените от ищеца квоти.
С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност в
тежест на ищеца е да установи по делото факти, чието проявление е
обусловило спиране, респективно прекъсване теченето на погасителната
давност за съдебно предявените вземания, за което не сочи доказателства.
В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да
докажат положителния факт на погасяване на дълга.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже възникването на главен дълг (доколкото се твърди
главното задължение да е срочно).
В тежест на ответниците е да докажат погасяване на дълга на падежа.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 146 вр. чл. 140, ал. 3 ГПК те
могат да вземат становище по проекта за доклад и дадените със същия
указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4