Р Е Ш Е Н И Е № 409
гр.В., 12.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
В.ският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на четиринадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Даниел Димитров
Членове:
при секретаря Е.Якимова и в присъствието на прокурора .....…………...…като разгледа докладваното от съдия Димитров гр.дело № 2233 по описа за 2017 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т .3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ и чл.86 ЗЗД.
Ищеца А.З.Б. ***, ЕГН ********** твърди, че е бил в трудово правоотношение с ответника „БНС Продакшън“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. В., северна промишлена зона /бивш“Сомат“/, ЕИК *********, като е изпълнявала длъжността ”заварчик”.
Подържа, че със заповед № 69/17.07.2017 г. на управителя на дружеството е уволнен дисциплинарно.
Сочи, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като не са спазени разпоредбите на чл.193 КТ и чл. 333 ал.1 от КТ, като се излагат съображения в тази насока.
Иска се от Съда, след допуснато изменение, да постанови решение, с което:
І. Да се признае уволнението за незаконно и отменя на същото, както и на самата заповед.
II.Възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност“заварчик“
ІІІ. Да се заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за оставане без работа за шест месеца, считано от 17.07.2017 г., за сумата в общ размер от 6252 лв., представляваща размера на брутното трудово възнаграждение за процесния период, ведно със законната лихва от 08.08.2017 г. /датата на предявяване на иска/ до окончателното издължавана, както и сумата в общ размер от 6.08 лв., представляваща мораторна лихва за забава, върху всяко дължимо се брутно месечно трудово възнаграждение, за периода от 17.07.2017 г. до 08.08.2017 г.
ІІІ. Претендират се и направените разноски в производството.
По делото от ответника е постъпил писмен отговор по чл.131
от ГПК, с който е оспорена исковата
претенция. Застъпено е становище, че работодателят правилно и законосъобразно е
уволнил работника,като са спазени изискванията на чл.193, чл.194 и чл.195 КТ, както
и че в случая ищеца не се ползва от закрилата по чл.333 ал.1 т.4 КТ, тъй като
болничният лист е представен по-късно от датата на уволнение.
От ангажираните по делото доказателства, Съдът приема за установено следното:
Не е спорно, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е назначен на длъжността ”заварчик” в ответното дружество.
От приложената заповед № 69/14.07.2017 г.на управителя на ответното дружество/неправилно посочена от ищеца с дата 17.07.2017 г./, с която е прекратено трудовото правоотношение, е видно, че дисциплинарното уволнение е наложено на осн.чл.190 ал.1 т.3 КТ, а именно за системни нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в неуплътняване на работното време, за което са му наложени дисциплинарни наказания със Заповеди № 66/2017 г., № 41/2017 г. и № 38/2017 г.. Същите се приложени и от тях се установява, че на ищеца са наложени дисциплинарни наказания „Забележка“ за нарушения на трудовата дисциплина по чл.187 т.1 КТ /неуплътняване на работното време/, извършени съответно на 12.07.2017 г., на 10.07.2017 г. и на 16.06.2017 г., както и че единствено по отношение заповед № 38 е дадено писмено обяснение от ищеца, което е от дата съвпадаща с датата на връчването й. Останалите две заповеди №66 и № 41 са връчени при условията на отказ без обаче да има отбелязване на дата. Отделно и в трите заповеди не е отбелязана дата на издаване.
От ангажирания констативен протокол № 1 от 17.07.2017 г. е видно, че ищецът е отказал да даде обяснения във връзка с наложеното със Заповед № 69/14.07.2017 г. наказание.
Наличният болничен лист на ищеца от 14.07.201017 г., съгласно приложената извадка от съответния дневник на дружеството, е представен и приет на 18.07.2017 г..
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена от страните, като вещото лице е изготвило заключение, прието от съда.
Ангажирани са и гласни доказателства, като са разпитани свидетелите А. и Т.. Свидетелят А. излага данни за извършени нарушения на трудовата дисциплина от страна на ищеца, включително и на 13.07.2017 г., за което е предупреден от управителя. Сочи, че същият е поискал устни обяснения от ищеца и му е казал да не се повтаря, както и че на 14.07.2017 г. е бил на работа.
В показанията си свидетеля Т., подписал констативният протокол № 1, не излага данни относно времето на поканата към ищеца да даде обяснения /….Не мога да кажа дали обясненията са поискани преди или след уволнението…./.
Гласните доказателства не противоречат на останалия доказателствен материал и помежду си, поради което съдът ги кредитира.
При така установената фактическа обстановка
Съдът прави следните правни изводи:
По отношение налагането на дисциплинарно наказание във връзка с извършено от работника нарушение на трудовата дисциплина законът въвежда процесуални изисквания по чл. 193 и чл. 195 от КТ, чието неспазване води до отмяна на постановената заповед за налагане на дисциплинарно наказание, без съдът да проверява нейната материална законосъобразност.
В чл. 193 от КТ се съдържа императивното изискване преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят да изиска и приеме писмени или устни обяснения на работника по повод нарушението. За да се спази това работодателят следва изрично да изиска обясненията по повод наличието на дисциплинарна преписка срещу работника.
При данните по делото обаче не са налице доказателства,че изискването на горната норма е спазено. От цитираният по-горе констативен протокол № 1 от 17.07.2017 г. се установява, че такива са искани, както и че ищецът е отказал да даде обяснения, но с оглед отразената дата /17.07.2017 г./, това е станало след датата на издаването на заповедта за уволнение, която е от 14.07.2017 г.. От направеното отбелязване върху нея е видно, че същата е връчена на ищеца на 17.07.2017 г., от когато е и отказа. Във връзка с изложеното е безспорно, че обясненията са искани след налагане на дисциплинарното наказание “уволнение“.
Отделно следва да се отбележи, че и по отношение на посочените в заповедта за уволнение заповеди нормата на чл.193 КТ не е спазена.Това е така защото всяка една от тях не е датирана и не носи дата на издаване, а отделно липсва и дата на отбелязаните и осъществени откази във заповеди № 41 и № 66. Последният факт възпрепятства установяване времето на извършване на съответното действие по уведомяването, което във всички случаи и съгласно чл.193 ал.1 КТ следва да бъде преди налагане на дисциплинарното наказание.
Други годни доказателства, от които може да се направи извод за изпълнение от страна на работодателя на задължението по чл.193 ал.1 КТ не са ангажирани.
Във връзка с изложеното следва са приеме, че процедурата по чл.193 ал.1 КТ е опорочена.
При това положение Съдът приема, че наказанието на ищеца е наложено в нарушение на разпоредбата на чл.193 ал.1 от КТ, поради което и с оглед чл. 193 ал.2 от КТ следва да отмени атакуваната заповед и наложеното дисциплинарно наказание само на процесуално основание, без да се разглежда трудовия спор по същество.
Заповедта за дисциплинарно уволнение разкрива незаконосъобразност и на още едно основание, а именно:
В случая наказанието “уволнение“ е наложено за системни нарушения на трудовата дисциплина, за всяко едно от които обаче вече е наложено дисциплинарно наказание /заповеди № 66/2017 г., № 41/2017 г. и № 38/2017 г./. Това противоречи на разпоредбата на чл.189 ал.2 КТ, съгласно която за едно и също нарушение може да се наложи само едно дисциплинарно наказание.
С оглед забраната по чл.189 ал.2 КТ системност има, когато нарушенията все още не са санкционирани, или когато поне едно от тях не е санкционирано/ решение № 162/18.05.2010 по дело № 299/2009 на ВКС, ГК, IV г.о./, за да може при оценка на тежестта му като утежняващ признак да се вземат предвид и нарушенията, за които дисциплинарно наказание е наложено, което в случая не е така, тъй като по всичките нарушения, посочени в процесната заповед, са наложени дисциплинарни наказания.
Във връзка с изложеното Съдът счита, че искът по чл. 344 ал.1 т.1 КТ е основателен и следва да бъде уважен, като се отмени Заповед № 69/14.07.2017 г. на управителя на „БНС Продакшън“ ЕООД, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратен трудовият му договор с ответника.
Основателността на иска за отмяна на дисциплинарното наказание обуславя и основателността на присъединения иск за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „заварчик”.
В случая основателен се явява и иска по чл. 344 ал.1 т.3 вр.чл.225 ал.1 КТ.
От представеното извлечение от трудова книжка на ищеца се установява, че от уволнението си същия не е работил по друго трудово правоотношение, а от регистрационната карта на Бюро по труда-В., че е безработен.
От допълнителното заключение по назначената съдебно- счетоводна експертиза се установява, че за период от шест месеца, считано от 17.07.2017 г. обезщетението по чл. 225 от КТ, представляващо брутното трудово възнаграждение за периода, възлиза на 6252.00 лв.
Заключението е изготвено от компетентно лице, даден е отговор на поставените задачи и същото не е оспорено от страните, поради което Съдът го е приел.
Съобразявайки заключението на вещото лице, както и изменената в съдебно заседание претенция за присъждане на обезщетение по чл. 225 КТ за период от шест месеца, считано от 17.07.2017 г. в размер на 6252.00 лв., съдът приема, че същата, както и тази за обезщетение за забава, по чл.86 ЗЗД върху всяко дължимо се брутно месечно трудово възнаграждение, за периода от 17.07.2017 г. до 08.08.2017 г., в размер на 6.08 лв. следва да бъдат уважени в размера и по начина претендиран от ищеца.
Твърдението на ищеца за неспазване на разпоредбата по чл.333 ал.1 т.4 КТ не се доказа в процеса. Безспорно е, че към момента на уволнението ищецът е бил в болнични и че не е искано съгласието на инспекцията по труда. Такова задължение на работодателя възниква обаче единствено и само ако е уведомен за обективното състояние на работника си. В случая по делото не се ангажираха доказателства за това, че е известен и уведомен за болничния лист към момента на връчване на заповедта, съгласно чл.333 ал.7 КТ, при което положение горното твърдение се явява несъстоятелно.
Предвид изхода от спора, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски в пълния им размер, доколкото исковете са изцяло уважени. Разноските надлежно се претендират, като е представен списък по чл. 80 от ГПК. В случая направените от ищеца разноски са за адвокатско възнаграждение. От приложеният договор за правна помощ е видно, че е внесена сума от 1100 лв. за адвокатско възнаграждение и в този смисъл следва да се приеме, че е налице доказателство, че те са реално заплатени, поради което следва да се присъдят.
Ответната страна ще следва да заплати и държавна такса за съединените искове в общ размер на 200.80 лв., както и направените от бюджета разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 120.00 лв..
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
НЕЗАКОННО уволнението на А.З.Б. ***, ЕГН ********** и ОТМЕНЯ Заповед №
69/17.07.2017 г. на управителя на „БНС Продакшън“ ЕООД, гр.В., ЕИК *********, с която е прекратено трудовото му правоотношение
за извършено нарушение по чл.190 ал.1 т.3 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА А.З.Б. ***, ЕГН ********** на заеманата преди уволнението длъжност „заварчик”.
ОСЪЖДА „БНС Продакшън“ ЕООД, гр. В., ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на А.З.Б. ***, ЕГН ********** сумата в общ размер от 6252 лв. /главница/, представляваща обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ за период от шест месеца, считано от 17.07.2017 г., ведно със законната лихва от 08.08.2017 г. /датата на предявяване на иска/ до окончателното издължаване, както и сумата в общ размер от 6.08 лв., представляваща мораторна лихва за забава, върху всяко дължимо се брутно месечно трудово възнаграждение, за периода от 17.07.2017 г. до 08.08.2017 г.
ОСЪЖДА „БНС Продакшън“ ЕООД, гр. В., ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на А.З.Б. ***, ЕГН ********** сумата от 1100 лв., разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „БНС Продакшън“ ЕООД, гр. В., ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ в полза на ВСС по сметка на ВдРС сумата в общ размер от 350.08 лв. за държавна такса, сумата от 120 лв.-разноски за възнаграждение на вещо лице, както и 5 лв.-в случай на служебно издаване на изпълнителен лист
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението, в частта на обезщетението.
Решението може да се обжалва пред В.ски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :