Р Е Ш
Е Н И Е
София, 16.07.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на шести
юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 13971/2017 г., за да се произнесе взе пред вид:
Предявени са искове от В.С.М., ЕГН **********
и Х.К.С., ЕГН **********, двете с адрес: ***, чрез адв. М.Я.,
съдебен адрес:***, офис 10-11 против ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД, ЕИК ********София, бул.
“*********№ 1, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД за следните суми,
представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, станало на 20.12.2016 г., претендирани
пряко от застрахователя: - за В.С.М. – 150 000 лв. и – за Х.К.С. - 50 000 лв., ведно със законната
лихва, считано от датата на събитието до окончателното изплащане на сумата и
сторените разноски, вкл. адвокатски хонорар по чл. 38 ЗА.
В исковата молба се твърди, че на 20.12.2016
г. около 16,15 часа по главен път
Силистра – Тутракан се е движил микробус „Мерцедес Спринтер“,
Рег.№ ********, управляван от А.С.Р.. По същото време в обратна посока се е
движил л.а. „Тойота Ярис“, Рег********управляван
от Л.Л.Г.. На 315 м. преди началото на с. Богданци,
микробусът напуска своята лента на движение и навлиза в насрещната, като
реализира ПТП с л.а. Тойота Ярис. Вследствие на ПТП
са нанесени телесни увреждания на ищцата Х.К.С. и на К.Е.М., починал в хода на
настоящото производство, които са пътували като пътници в микробуса.
За ПТП е съставен КП № 379 и е образувано ДП № 362
ЗМ-312/2016 г. по описа на РУ – Тутракан и пр.пр. №
740/2016 г. по описа на РП - Тутракан.
За лекия автомобил, причинил катастрофата, ищците твърдят да
е налице сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност” с ответното
дружество по з.п. № BG/30/116002813176, валидна от 02.11.2016 г. до 02.11.2017
г.
В тази връзка са предявили
настоящия иск срещу ответното застрахователно дружество с правно основание чл.
432, ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди
в размер исковата сума, ведно със законните последици - лихва, считано от датата
на увреждането
до окончателното изплащане на сумата
и сторените разноски, вкл. адвокатски хонорар
на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
Представили са писмени
доказателства, поискали са разпит на свидетели и назначаване на
съдебномедицинска и автотехническа експертиза.
В хода по
същество поддържат предявения иск с всички законни последици, вкл. и разноски
по списък.
Ответникът ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД оспорва предявените
искове изцяло по основание и размер.
Оспорва механизма на ПТП.
Прави възражение за съпричиняване
от страна на водача на л.а. Тойота Ярис – Л. Г.,
който е управлявал автомобила с превишена и несъобразена с пътните условия скорост.
Прави възражение за съпричиняване
и от страна на пострадалите, като твърди, че същите са се возили в микробуса
без поставени предпазни колани.
Счита, че така предявеният размер за обезщетение на
неимуществени вреди е прекомерно завишен и не кореспондиращ с принципа за
справедливост, както и с трайната съдебна практика в подобни случаи.
Твърди, че по отношение хоспитализирането на ищеца М.
през м. февруари 2017 г. е по повод негови хронични заболявания както и след
употреба на концентрат и нямат нищо общо с ПТП.
Оспорва всички изложени в исковата молба обстоятелства,
на които ищците основават претенциите си, техния размер и връзка между процесното ПТП и твърдените увреждания и техните
предполагаеми последващи усложнения. Оспорва вината
на водача А.Р..
Представил е
писмени доказателства, ангажирал е гласни такива и експертизи.
В хода по същество моли съда да отхвърли предявения иск,
евентуално – да присъди обезщетение в по – малък размер. Претендира разноски по
списък.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Между страните не се спори, а и от събраните по делото
доказателства се установява по безспорен начин, че на 20.12. 2017 г. около 15,00 ч. на път II - 21 от гр. Силистра за гр. Тутракан, на около 300 м. преди
табелата за начало на с. Богданци /за посока на движение към гр. Силистра/, в
зоната на прав пътен участък е станало ПТП, като А.С.Р., водач на микробус
„Мерцедес” модел „Спринтер” рег. № ******** изгубил
контрол върху управлението на превозното
средство, микробусът поднесъл, завъртял се по посока обратна на часовниковата
стрелка и, навлизайки в лентата за насрещно движение, ударил движещия се в
своето платно л. а. „Тойота” модел „Ярис” рег. № *******с водач Л. Г..
Вследствие на катастрофата пострадали пътуващите
в микробуса К.Е.М. и Х.К.С., които получили травмени
увреждания. К.М. е получил следните травматични увреждания: - съчетана травма с клинично
изявен травматичен шок, - контузия на
гръдния кош с контузия на белите дробове, -
контузия на корема с разкъсване на черния дроб и излив
на кръв в коремната кухина (над 1 литър), а Х.С. - контузия на главата с
мозъчно сътресение и последваща умерено изразена церебрастенна симптоматика, - контузия на гръдния кош.
От доказателствата, приложени в хода на процеса, че за
станалото ПТП по образуваното н.а.х.д. № 703:2017 г. на РС, гр. Тутракан водачът
на микробус „Мерцедес Спринтер“, Рег.№ ******** А.С.Р.
е признат за виновен за това, чеп на 20.12.2016 г. е нарушил правилата за движение, не се съобразил с
факта, че пътната настилка е заледена, изгубил контрол върху автомобила и,
навлизайки в лентата за насрещно движение, предизвикал ПТП с л.а. „Тойота Ярис“, Рег********управляван от Л.Л.Г. и по непредпазливост причинил средна телесна повреда
на К.Е.М., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК и чл. 78а НК му е наложено административно
наказание глоба в размер 1 000 лв. Решението на РС, гр. Тутракан е влязло в
сила на 13.11.2017 г.
Не се спори по делото, че в микробус „Мерцедес Спринтер“, като пътници, освен починалия в хода на
производството К.Е.М., наследодател и съпруг на първата ищца, е пътувала и
втората ищца Х.К.С..
По делото бе
прието за безспорно доказано наличието на валидно застрахователно
правоотношение по сключена застраховка „Гражданска отговорност” с ответното
дружество по з.п. № BG/30/116002813176, валидна от 02.11.2016 г. до 02.11.2017
г.
До настоящия
момент ответникът не е изплатил обезщетение на ищците.
От
заключението на приетата по делото
и неоспорена от страните комплексна съдебномедицинска експертиза,
която съдът кредитира като безпротиворечива и съответстваща
с останалия доказателствен материал, се установява,
че, в резултат на катастрофата, пострадалият К.Е.М. е получил следните
травматични увреждания: - съчетана травма с клинично изявен травматичен шок, - контузия на гръдния кош с контузия на белите
дробове, - контузия на корема с
разкъсване на черния дроб и излив на кръв в коремната
кухина (над 1 литър). Ищцата Х.К.С. е получила следните травматични увреждания:
- контузия на главата с мозъчно сътресение и последваща
умерено изразена церебрастенна симптоматика, - контузия
на гръдния кош. Механизмът за получаване на телесните увреждания на
пострадалите е удари с или върху твърди тъпи предмети и повърхности и добре
отговарят да са получени от вътрешното оборудване на микробус.
К.Е.М. е починал в 23.00 ч. на 08.04.2018 г. Няма приложен аутопсионен протокол, в който да е отразена точната причина
за смъртта, но видно от последната му хоспитализация в Отделение медицинска
онкология при МБАЛ - Добрич АД с История на заболяването N9 2226/12.02.2018г.
- 19.02.2018г. при него е било налично авансирало онкологично заболяване, което
неминуемо е със смъртен изход. Цирозата е крайният стадий на редица чернодробни заболявания.
Характеризира се с наличието на три основни процеса: некроза
на хепатоцитите, фиброза и
възлеста регенерация на чернодробния паренхим. Счита
се, че основните причини за развитие на чернодробна цироза са хроничната злоупотреба на алкохол и вирусния
хепатит. Въпреки това не всички алкохолици развиват цироза. Ето
защо заболяването е свързано и с много други фактори, които имат значение за
развитието й. Такива са генетичното предразположение, недостатъчно хранене,
липсата на белтъчини и витамини в храната.Сред цирозите с вирусна етиология
най-голямо значение има вирусният
хепатит В. както е и при К.Е.М.. Между чернодробната цироза и
травматичната руптура на черния дроб при К.М., няма
причинно-следствена връзка. При К.М. има съмнение за наличие на първичен хепатоцелуларен рак на черния дроб. По повод описаните
метастази в черния дроб са правени множество изследвания, но не е установено
първично огнище. Именно това е насочило лекуващите лекари към първичен карцином
на черния дроб. Това кореспондира и с лабораторните изследвания на туморни
маркери. Липсата на аутопсионен протокол, не
позволява да се даде категоричен отговор дали се касае за първичен чернодробен
карцином или метастази на фона на чернодробната цироза. Руптурата
на черния дроб не може да има съществено отражение върху хроничното протичане
на заболяването чернодробна цироза. Други фактори, които оказват токсично въздействие
върху черния дроб имат значение за утежняване на заболяването (например
алкохол, нерационално хранене, тютюнопушене и др.).
Експертите са извършили проверка и са установили, че К.М. е страдал от следните сърдечни
заболявания:артериална хипертония
и исхемична болест на сърцето.Артериалната хипертония е била според приложената епикриза от МБАЛ-Добрич от „много
години".Исхемичната болест на сърцето
е диагностицирана в Германия
през 2014г.,когато са имплантирани интракоронарните стентове.Самото заболяване
е съществувало няколко години преди диагностицирането му.При К.С. са регистрирани и два пристъпа на
ширококомплексна тахикардия
за които е бил двукратно хоспитализиран през февруари и септември 2017 г. От приложената епикриза от хирургично
отделение на МБАЛ - Силистра експертите са констатирали,
че пострадалият М. е консултиран от кардиолог,който не е
отразил влошен кардиологичен статус и е препоръчал продължаване на пероралната
медикаментозна терапия.
Ищцата Х.К.С., видно от История
на заболяването
№486/11.01.2017г. - 16.01.2017 г. на Неврохирургично
отделение при МБАЛ - Добрич АД, е развила церебрастенен
синдром на база претърпяната контузия на главата придружена с мозъчно сътресение. След
проведено насочено лечение е изписана в ясно съзнание, без
травматичен неврологичен дефицит.
|
5И0 |
Според заключението на експертите, най вероятно двамата
пострадали към момента на катастрофата да не са били с поставени обезопасителни колани. Механизмът на ПТП-то, а именно
страничен удар за микробуса „Мерцедес", в който са пътували К.М. и Х.С.,
което рязко намалява ефективността на поставения предпазен колан, както и
общата резултанта скорост (според АТЕ около 70 км/ч.
за микробус „Мерцедес" и около 83 км/ч. за л.а. „Тойота" т.е.
153км/ч.) при ПТП-то, също биха направили неефективни поставените предпазни
колани. Вещите лица считат, че при тази скорост самите предпазни колани могат
да предизвикат тежки травматични увреждания.
За доказване на понесените от ищцата неимуществени
вреди, съдът прие заключение и на назначената съдебно – психиатрична експертиза, в което вещото лице приема, че
при инцидента от 20.12.2016 г. ищ;ата Х.К.С. е
получила контузил на главата. мозъчно сътресение. церебрастенен
синдром. Около една година
и осем месеца по-късно е лекувана в психиатрично заведение за дисоциативно /конверзионно/
разстройство, като няма доказана връзка между това разстройство и процесния инцидент. Около една година и десет месеца
по-късно е лекувана в същото психиатрично заведение с най-вероятна диагноза: остро полиморфно психотично разстройство без шизофрении симптоми. Отново
не е налице връзка между това разстройство и процесния
инцидент.
Според
психиатъра, към момента на проведеното психиатрично изследване не се установява
актуално психично разстройство при С.. Липсват достатъчна и надеждна анамнеза
за личността, семейното и социално функциониране на същата, за да направим
изводи за евентуална личностова абнормност.
Без съмнение е това, че тя е с нисък интелект, граничен вариант на нормата,
което се отразява на нейните емоционални и поведенчески реакции. Прогнозата на
цитираното по-горе психично разстройство ще се изясни след уточняване на
диагнозата. Преди това не е необходимо провеждане на медикаментозно лечение,
нито „настаняване в болнично заведение“. Независимо от ниския си интелект, ищцата разбира свойството и значението
на извършеното от нея и може да ръководи постъпките си.
Няма
данни ищцата да е „злоупотребявала е наркотици и алкохол“.
Няма категорични данни за това, откога датира „шизофреноподобното
разстройство, но е сигурно, че то не е в причинна връзка със станалата
катастрофа.
По искане на ищците и за доказване на
претърпените от тях неимуществени вреди, съдът допусна и разпита по делегация в
Районен съд Добрич трима свидетели.
Свидетелката С.С.М.е етърва на ищцата Х.С.,
съпруга е на брата на мъжа й. Тя заяви, че познава С. от 12 години, когато се е
омъжила за съпруга си.Знае за станалата катастрофа през м. декември 2016 г.,
когато ищцата се връщала от Германия. Видяла я е на следващия ден, когато се
върнала от болницата. Имала силно главоболие. Лежала е в МБАЛ Добрич около
10-ина дни. Имала сътресение на мозъка, повръщала и много я боляла главата.
След изписването болките продължили, продължават и до ден днешен. Сега чувства
психически дискомфорт, чува гласове, сякаш някой я
вика и тропа, а преди катастрофата е била нормален, обикновен човек. Не може да
се грижи добре за децата си, когато пие хапчетата, само лежи.
Свидетелят Х.Р.М. е съсед
на семейството. Знае за катастрофата, при която
са пострадали бащата и дъщеря му. Видял е К., след като се върнали от
болницата. Бил е докаран с линейка вкъщи. Бил е в болницата десет дни, като
свидетелят не го е посещавал, видял го е след това. Казали му, че има увреждане
на белия, дроб, на черния дроб и на сърцето, не е имал травми на главата.
Според него, след инцидента К.М. не бил добре, крещял на децата, чувствал
безпокойство, имал психични травми. Знае, че е бил опериран – отваряне в
областта на стомаха – предна гръдна област, вкъщи му се отворили конците и е
бил транспортиран до болницата с линейка. След изписването му от болницата жена
му се грижела за него – хранела го, сменяла му памперсите, миела го, къпела го,
изцяло го обгрижвала. Свидетелят знае, че на
08.04.2018 г. К.М. е починал, като не е могъл преди смъртта си да се възстанови
от катастрофата, последиците останали, включително и върху психиката му.
Свидетелката Г.М.Н. също
е съседка на семейството. В показанията си тя потвърди
казаното от свидетелите Х.М. и С. М.. Дъщерята е можела да се движи сама, но
баща й е бил на легло, докарали са го на количка. Постоянно е крещял, не е
искал да му вдигат шум. Бил е в много
лошо състояние, а Х. е била като замаяна. К. е имал нужда от постоянна помощ,
гледала го е съпругата му, а дъщерята е можела да се обслужва сама, но имала
психически проблеми, била нервна, викала Свидетелката не знае кога точно е
починал К., но е била на погребението му. Знае, че дробовете и сърцето му са
били в много лошо състояние, главата му също, постоянно е заспивал. Преди
катастрофата не е имал здравословни проблеми. И сега Х.С. не се е възстановила
от катастрофата, продължава да е нервна, вика на децата, крещи. Преди да почина
К. М.се е грижел финансово за семейството.
Във връзка с механизма на ПТП
и направените от ответната страна възражения за съпричиняване
съдът назначи и съдебна автотехническа експертиза.
Вещото лице в
заключението си, прието от съда и неоспорено от страните, дава следния
механизъм на станалото ПТП: На 20.12. 2017 г. около 15,00 ч. л. а. „Тойота”
модел „Ярис”
рег. № *******с водач Л. Г. се движи по път II- 21 / гр.
Силистра - гр. Тутракан / с посока към гр. Тутракан със скорост на движение
около 83 км/ч. В същото време в обратна посока в своята лента за движение се движи микробус
„Мерцедес” модел „Спринтер” рег. № ******** с водач А.Р..
Скоростта му на движение е около 70 км/ч.
На около 300 м. преди табелата за начало на с. Богданци /за посока на движение към гр. Силистра/, в
зоната на прав пътен участък, водачът на микробуса „Мерцедес” губи контрол
върху управлението на превозното средство,
микробусът поднася, завърта се по посока обратна на часовниковата стрелка и
навлиза в лентата за насрещно движение. Последва удар между двата автомобила,
който настъпва с челната част на л.а. „Тойота” в дясната странична част на
Мерцедеса, зад предна дясна гума. След катастрофата
двете превозни средства са се установили в положението, регистрирано от
разследващите органи. В резултат на удара са пострадали пътниците в микробуса
„Мерцедес”, К.М. и Х.С.. Според експерта, скоростта на движение на микробус „Мерцедес Спринтер” непосредствено преди произшествието /към момента
на удара/ е била около 44 км/ч. Максимално допустимата скорост за МПС за съответния пътен
участък в зоната на инцидента е била 90 км/ч.
При скоростта, с която са се движили
двата автомобила,
Опасната зона за спиране на л.а.”Тойота” за конкретните пътни условия при скорост 83 км/ч
е била 105 м., на микробуса
при скорост 70 км/ч – 79...80 метра.
Платното за движение е двупосочно с
обща широчина 7,7 м., с по една лента за движение за
всяка посока, разделени помежду си с единична прекъсната линия – М3 от ЗДвП. Няма
данни за пътни знаци. Мястото на удара е определено от вещото лице - по
широчина на платното за движение, изцяло в лентата за движение посока гр.
Тутракан – лентата за движение на лекия автомобил „Тойота Ярис”,
по протежение на платното за движение на около 16-17 метра след отпорната точка, приета от разследващият полицай – намираща
се на 310 м. след табелата за населено място с. Богданци – ляв ръб на асфалта
посока гр. Тутракан.
Пътният
участък в района на произшествието e прав
, с лек наклон. Пътното платно е било леко заледено. Времето дъждовно,
примесено със сняг, което обуславя скоростта на движение да е значително
по-ниска от максимално разрешената, при плавно и с по-малка сила боравене с органите
за управление, така, че да не се стига до загуба на контрол върху управлението.
По тази причина експертът счита, че поведението на водача, свързано с
начина му на управление не е било съобразено с конкретната пътна обстановка.
След удара превозните средства са били разположени както следва: След ОТ/отпорната
точка/ на 8,30 м. по посока на огледа Силистра – Тутракан/ и перпендикулярно вдясно от левия край на
платното за движение на 4,40 м., се намира предна дясна гума на микробус
„Мерцедес” модел „Спринтер”. След ОТ на 12,10 м. по
посока на огледа Силистра – Тутракан/ и
вдясно от левия край на платното за движение на 5,30 м. се намира задна дясна гума на микробус
„Мерцедес” модел „Спринтер”. Предницата му сочи
Силистра. Лек автомобил „Тойота”: Предна дясна гума на 17,60 м. след ОТ и
вдясно от ЛР /левия ръб на асфалта/ на широчина 8,70 м. Задна дясна гума на дължина
20,20 м. след ОТ и вдясно от ЛР на 9,60 м.(
На база на извършената проверка и
изяснения мехапизъм на катастрофата, според вещото
лице, причината за настъпване на произшествието е загубата на контрол върху
управлението на микробуса „Мерцедес” модел „Спринтер”
рег. № ******** довело до навлизане в
лентата за насрещно движение, допусната
от водача на същия автомобил.
В
материалите по делото няма данни за използвани предпазни колани от пострадалите
ищци. Ударът в микробуса е дясностраничен. При такива
удари ефективността на предпазните колани е значително по-ниска. От техническа
гледна точка не може да се определи дали е било възможно при условие, че
микробусът е бил оборудван с предпазни колани, които са били правилно поставени
и сработили, биха намалили телесните увреждания на К.М. и Х.С..
До
момента на приключване на устните състезания плащане на обезщетение от страна
на ответника – застраховател на ищците не е настъпило.
Изложеното се доказва от събраните по делото и неоспорени
от страните писмени, гласни доказателства и експертизи.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове по
чл.
432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД са за изплащане от
застрахователя ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД обезщетение за претърпени неимуществени вреди от станалото
на 20.12.2016 г. ПТП, изразяващи се в болки и страдания, съответно-
за В.С.М. – 150 000 лв. за претърпените от нейния
съпруг и наследодател вреди и – за Х.К.С. - 50 000 лв., вследствие катастрофата, ведно със законните последици
– лихви и разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗЗД всеки е длъжен
да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а, според ал.2 на същия
текст, при всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното.
Съгласно чл.432, ал.1 КЗ увреденият, спрямо когото
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя.
Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито
елементи при условията на кумулативност следва да бъдат налице, за да бъде
ангажирана отговорността както на прекия причинител, осъществил деликта, така и
на обвързания с гаранционно - обезпечителната отговорност правен субект, а
именно: деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и
вредата, както и вина, независимо от нейната форма – умисъл или
непредпазливост. Следователно основателността на иска по чл.45 ЗЗД предполага
установяване в съдебното производство на тези елементи, съотнесени към
конкретната фактическа обстановка, твърдяна от ищцата. В настоящия случай по
безспорен начин се установява наличието на всички елементи от състава на непозволеното
увреждане.
Съдът намира, че конкретният размер на обезщетението
следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД - от съда по справедливост,
като се вземат пред вид всички относими обстоятелства, очертаващи
действителните болки и страдания на ищците вследствие получените от
катастрофата травми.
Съдебната практика приема като критерий за определяне на
справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото такова за аналогични
случаи, съобразени с конкретния.
В резултат на станалото
ПТП на двамата пострадали – на починалия праводател
на ищцата В.М. и на ищцата Х.С., са
причинени както физически, така и душевни болки и страдания – обстоятелство,
което се установява от събраните и неоспорени писмени, гласни доказателства и комплексна
медицинска експертиза.
Според
приетото в Постановление
№4/23.12.1968 г. на Пленума
на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл.
52 ЗЗД не е абстрактно, а е
свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат пред вид от съда
при определяне размера на обезщетението.
Доказано бе, че К.М. е претърпял сериозни травми от инцидента,
които към момента на смъртта му през 2018 г. не са били отшумели. Доказан бе и
фактът, че тези травми са му причинявали и описаните от експертизата и
свидетелите сериозни болки и дискомфорт, По отношение
на ищцата Х.С. също се доказа претърпяно мозъчно сътресение с последваща умерено изразена церебрастенна
симптоматика една година и контузия на гръдния кош, които са й причинявали сериозни болки и дискомфорт. Не бе доказана връзката
му тези увреждания и наличието на датира
„шизофреноподобното разстройство у тази ищца.
Като
взе пред вид описаните по-горе и доказани болки и страдания на праводателя на първата ищца и на втората ищца, техния вид, интензитет
и продължителност, съдът, съобразявайки
принципа за справедливост и икономическите условия в страната през 2017
г. и към настоящия момент, намира,
че обезщетение в размер, съответно
на 100 000 лв.
за първата ищца и 20 000 лв. за втората ищца, би било
адекватна обезвреда за претърпените
от пострадалите
и доказани в производството
неимуществени вреди, поради което счита, че предявеният иск е основателен и
доказан да тези суми и за тях следва да се уважи, като за разликата до
150 000 лв. за ищцата В.М. и до 50 000 лв. за ищцата Х.С., следва да
се отхвърли, като неоснователен и недоказан.
Върху присъдените суми следва да бъде присъдена и
законната лихва, така, считано от датата на събитието – 20.12.2016 г. до окончателното изплащане и сторените разноски в размер 700 лв.
На адвоката – повереник на ищците
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, платимо от ответника, на
основание чл. 38 ЗА, в размер, съответно: за ищцата В.С.М. – 3 530 лв. с
ДДС и за ищцата Х.К.С. - 1 130 лв. с ДДС.
Пред вид изхода на спора на ответното дружество се дължат
разноски по компенсация от ищцовата страна в размер
316 лв.
Пред вид изхода на спора ответникът следва да бъде осъден
да заплати по сметка на СГС д.т. в размер 4 800 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД, ЕИК ********София, бул. “*********№ 1, да заплати на В.С.М.,
ЕГН ********** и Х.К.С., ЕГН **********, двете с адрес: ***, чрез адв. М.Я., съдебен адрес:***, офис 10-11, на основание чл.
432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД следните суми,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, станало на 20.12.2016 г., претендирани пряко от застрахователя:
- за В.С.М. – 100 000 лв. и – за Х.К.С. - 20 000 лв., ведно
със законната лихва, считано от датата на
събитието – 20.12.2016 г. до
окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска в частта за разликата до 150 000 лв.
за В.С.М. и до 50 000 лв. за Х.К.С., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД да заплати на адв.
М.Я., съдебен адрес:***, офис 10-11, адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38 ЗА, в размер, съответно: за ищцата В.С.М. –
3 530 лв. с ДДС и за ищцата Х.К.С. - 1 130 лв. с ДДС.
ОСЪЖДА В.С.М. и Х.К.С. да заплатят на ЗАД „Д.Б.Ж.И
З.“ АД разноски по компенсация в размер 316 лв.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД да заплати по сметка на СГС д.т. в размер 4 800 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред
Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: