РЕШЕНИЕ
№ 2069
гр. София, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20221110103712 по описа за 2022 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Производството е образувано по искова молба от “Т С ” ЕАД против Л.
К. Д. с искане да бъде установено, че дължи на топлофикационното
дружество: сумата от 221,55 лева – незаплатена цена на доставена топлинна
енергия за битови нужди за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за имот с
адрес ведно със законната лихва от 30.06.2021 г. до окончателното изплащане
на вземането, сумата от 19,83 лева – мораторна лихва върху тази сума за
периода от 15.09.2019 г. до 17.06.2021 г., сумата от 8,13 лева – цена на
ползвана услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г. за имот с адрес г ведно със законната лихва от 30.06.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането и сумата от 1,58 лева – мораторна
лихва върху тази сума за периода от 01.07.2018 г. до 17.06.2021 г. Ищецът
твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът
не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски
и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди,
че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да
заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след публикуването на фактурите
на интернет страницата на продавача. Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е
подал писмен отговор. Оспорва наличието на облигационна връзка между
страните, доставката на услугите и размера на предявените искове. Прави
1
възражение за изтекла погасителна давност.
В съдебно заседание страните са редовно призовани. Ищецът не се
явява, не изпраща представител, подава писмена молба, в която поддържа
исканията си. Ответникът не се явява, изпраща представител и поддържа
исканията си.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Предявени са първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД,
във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на
спорното право се обуславя от осъществяването в обективната
действителност на следните материални предпоставки (юридически факти):
1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба
(доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да
прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2)
продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на
купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма,
регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния период,
„потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице
- собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а
от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов
клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно §
1, т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който
купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или
разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС
по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите
съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна
енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на
договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за
битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна енергия за битови
нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика,
респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
2
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи
условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото
ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови
нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по
договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в
нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за
битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на
принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както
за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие
между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи
неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената
топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
След анализа на доказателствената съвкупност, съдът не счита, че
качеството на потребител на ответниците е доказано. За установяване на този
факт от ищеца бяха представени искова молба за делба на процесния имот,
предявена от ответника, решение на Софийски районен съд, два броя
нотариални актове, заявление-декларация от Стоянка Маринова Бялова и
Договор за покупко-продажба на жилище от 01.06.1989 г. (л. 128 от делото),
по силата на който процесният апартамент е бил прехвърлен на лицата
Павлина Стоянова Христова и Киро Д. Христов. От доказателствата по
делото не се установява ответникът да е бил наследник или правоприемник
по какъвто и да било начин на Павлина Стоянова Христова, нито на Стоянка
Маринова Бялова, тъй като от приложената по делото справка за наследници
се установява единствено, че същият е син на Киро Д. Христов. В същото
време обаче, към момента на смъртта си Киро Д. Христов не е бил собственик
на процесния апартамент нито в цялост, нито като идеална част, тъй като,
видно от Нотариален акт от 01.10.2012 г. (л. 21 и л. 22 от делото) Киро Д.
Христов е прехвърлил правото си на собственост върху своите 4/6 идеални
части от процесния апартамент на Стоянка Маринова Бялова, като си е
запазил правото на ползване до смъртта си, настъпила на 22.03.2015 г., т.е.
преди процесния период по делото. По смисъла на Закона за енергетиката,
„потребител“ е или собственика на имота, или неговия ползвател, като под
този термин следва да се разбира субект на вещното право на ползване по
смисъла на чл. 56 от Закона за собствеността. Доколкото не са представени
доказателства за наличие на облигационно отношение между страните по
делото, възникнало на друго основание, възражението на ответника, че не е
потребител на ползваната топлоенергия, е основателно, а исковете следва да
бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на делото разноски се дължат единствено на ответника.
Доколкото същият беше представляван от особен представител в процеса,
3
разноски между страните не се дължат.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т С ЕАД, ЕИК: със седалище и адрес на
управление: искове срещу Л. К. Д., ЕГН ********** със служебен адрес за
признаване за установено, че му дължи сумата от 221,55 лева – главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за имот с адрес
за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от
30.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 19,83 лева
– мораторна лихва върху тази главница за периода от 15.09.2019 г. до
17.06.2021 г., сумата от 8,13 лева – главница за предоставена услуга дялово
разпределение за имот с адрес за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.
ведно със законната лихва от 30.06.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата от 1,58 лева – мораторна лихва върху тази главница
за периода от 01.07.2018 г. до 17.06.2021 г., като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач
Термокомплект ООД на страната на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“
ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по реда
на глава ХХ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4