№ 2993
гр. София, 20.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:В.Б.В.
при участието на секретаря ЦВ.Б.Т.
като разгледа докладваното от В.Б.В. Гражданско дело № 20221110119174 по
описа за 2022 година
Предмет на делото е предявен от „ДЗИ – ОЗ“ ЕАД с ЕИК ******, чрез адв. Г. Я., срещу Е.
Ж. С. с ЕГН **********, иск с правно основание чл. 500, ал. 2 от КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати сумата от 6 650,88 лева ведно със законната лихва считано
от завеждането на исковата молба. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че сумата е изплатена като застрахователно обезщетение на оторизиран
сервиз „С.С.Р.“ ЕАД за щети върху л.а. М, модел Ес ****** с рег. номер ********,
собственост на И.К. с ЕГН **********, нанесени от ответника виновно щети в посочения
размер вследствие на ПТП на 05.02.2018г. от Е. Ж. С. – управлявала л.а. А, модел ТТ, с рег.
№ ***** без валидно свидетелство за управление на моторно превозно средство, за което
ПТП е съставен Протокол № *********, съставен от мл. автоконтрольор В.Г.. Механизмът
се твърди, че следният: водачът на л.а. А, движейки се по бул. „Ц.Б. ІІІ“ в гр. София, посока
с. В, удря л.а. М отзад, който пък се измества и удря трети автомобил пред него.
Ответникът, чрез особен представител адв. Л. С., оспорва иска – навежда конкретни
аргументи, подробно изложени в отговора.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните приема за установено от
фактическа страна следното:
От приложения протокол за ПТП № *********/05.02.2018 г., съставен от мл.
автоконтрольор В. Гаврилов, се установява, че на посочената дата, в гр. София, МПС 1
/автомобил с № *****/ се движи по бул. „Ц.Б.“ III към с. В, като пред № 340, поради
движение с несъобразена с интензивността на движението скорост, реализира леко ПТП със
1
спрялото пред него МПС 2 /л.а. М, модел Ес ****** с рег. номер ********/, който се блъска
в МПС 3. Протоколът съдържа и схема на ПТП. Представено е уведомление за щета на
06.12.2018 г., подадено от собственика на увредено МПС марка М с рег. № **********,
вследствие на процесното ПТП, настъпило на 05.02.2018 г., в което е описан същият
механизъм като посочения в протокола.
Видно от справка за наличието на задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, за автомобил с № *****, е сключена такава с ищеца, със срок 07.09.2017 г. –
06.09.2018 г., с отбелязване, че застрахователният договор е прекратен на 23.03.2018 г.
Представена е калкулация от 16.02.2018 г. относно претенцията във връзка с щетите,
причинени при процесното събитие, като е посочено, че сумата, необходима за репариране
на вредите е в размер на 6635,88 лв.
Приложена е също оценка от 21.03.2018 г., на действителната стойност на л.а. М
видно от която автомобилът е оценен на сумата от 46 900 лв.
Съгласно представено възлагателно писмо, отправено от ищеца „ДЗИ – ОЗ“ ЕАД
до „С.С.Р.“ ЕАД, на последното е възложено извършването на ремонт на л.а. М с посочване
на увредените части и приложена калкулация от 06.02.2018 г.
Представени са подписан приемо-предавателен протокол от 16.02.2018 г., сключен
относно образуваната при ищеца щета във връзка с уврежданията по л.а. М, собственост на
И.К., както и протокол от 20.02.2018 г. за връщане на резервни части към „ДЗИ – ОЗ“ ЕАД
от сервиз „С.С.Р.“ ЕАД във връзка с автомобил М.
Приложена е фактура, издадена от „С.С.Р.“ ЕАД, с получател „ДЗИ – ОЗ“ ЕАД, от
19.02.2018 г., на стойност 6 635,88 лв.
Съгласно ликвидационен акт от 21.03.2018 г., сумата, определена за изплащане в
полза на сервиза, извършил ремонта на увреденото МПС при процесното събитие, е в
размер на 6 635,88 лв.
Видно от нареждане за групово плащане от дата 26.03.2018 г., „ДЗИ – ОЗ“ ЕАД е
наредило извършване на плащане на сумата от 6635,88 лв. в полза на „С.С.Р.“ ЕАД за
репариране на вредите, възникнали при процесното ПТП.
Приложена е регресна покана, отправена до ответницата относно плащане на
сумата от 6650,88 лв.
Представени са документи за идентификация на водача на увредения автомобил,
както и документ за собственост на увредения автомобил.
От изисканата по делото административно-наказателна преписка, и по-конкретно
от „справка картон на водача“, се установява, че на ответницата Е. Ж. С., е издадено
СУМПС на 25.04.2005 г., като са ѝ отнемани контролни точки в периода 18.12.2008 г. –
14.06.2017 г., които впоследствие са били възстановени, а на 22.03.2018 г., е съставен
протокол за възстановяване на категория, като СУМПС е издадено на 20.04.2018 г.
Преписката съдържа акт за установяване на административно нарушение от 05.02.2018 г.,
2
както и издадено въз основа на него наказателно постановление. Видно от справката,
наказателното постановление, издадено във връзка с процесното ПТП, е със статус
„отменен“, като е отразена мотивирана резолюция – „деянието е съставомерно по чл. 343в,
ал. 2 НК“. Представена е и заповед за прилагане на принудителна административна мярка
от 06.02.2018 г. отново във връзка с процесното ПТП, с която е прекратена регистрацията на
ППС с рег. № ***** за срок от 6 месеца.
Издадени са саморъчни декларации от водачите на трите превозни средства,
участвали в процесното ПТП с отразяване на възприетото от тях относно настъпилото ПТП.
От приетата по делото съдебна автотехническа експертиза, се установява, че
механизмът на настъпване на ПТП е както следва: водачът на МПС „А ТТ“ с рег. № *****,
се движил по бул. „Ц.Б. III” с посока на движението от Панорамен път към с. В. Пред него в
същата посока се е движил водачът на МПС „М S******” с рег. № ********, а пред него –
водачът на МПС „Дачия Докер“ с рег. № СА 0705 ХР, в светлата част на денонощието, при
условията на суха пътна настилка и ясно време. Около 15:40 ч., достигайки района на № 340
на бул. „Ц.Б. III”, водачът на л.а. „Дачия Докер“, спрял на пешеходна пътека. Движещият се
зад него водач на МПС „М S******” с рег. № ********, също спрял. Водачът на МПС „А
ТТ“ с рег. № *****, с оглед скоростта си на движение, не успял да спре своевременно и в
процес на застигане с предната габаритна част на управлявания от него автомобил,
реализирал удар в задната габаритна част на л.а. „М S******”, вследствие на което,
последният се изместил напред и с предната си габаритна част реализирал удар със задната
габаритна част на „Дачия Докер“. Щетите, които възникнали за МПС „А ТТ“ с рег. № *****,
били в предната габаритна част, а за л.а. „М S******” с рег. № ******** – в задната и в
предната габаритна част (задна броня, капак, стоп, парктроници, ауспух, пр. броня, решетка,
фар и др.), за МПС „Дачия Докер“ – в задната габаритна част. Вещото лице е достигнало до
извод, че с оглед представените по делото доказателства, щетите, нанесени на МПС „М
S******” с рег. № ********, се намират в причинно-следствена връзка с механизма на
получаването им при конкретното ПТП. Посочило е още, че към датата на ПТП /05.02.2018
г./, размерът на щетите, нанесени на л.а. „М S******” с рег. № ********, възлиза на 6635,88
лв., а с включени ликвидационни разноски – 6650,88 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 500, ал. 2 КЗ за заплащане на сума,
претендирана от ответника в качеството му на застраховано по застраховка "Гражданско
отговорност" при ищеца лице, причинило увреждане на имуществото на трето лице.
Посоченият иск е способ за реализиране на регресната отговорност на застрахованото при
ищеца лице при наличие на посочените в закона основания, като в конкретния случай като
юридически факт, пораждащ регресната отговорност на ответницата, се навежда липсата на
свидетелство за управление на МПС. Основателността на предявената искова претенция с
правно основание чл. 500 КЗ се обуславя от кумулативното наличие на следните
3
обстоятелства: 1. наличието на валидно сключен договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите" по отношение на увредения автомобил; 2.
вредите на същия да са настъпили в причинна връзка с противоправното поведение на
ответника от събитие, за което ищецът в качеството си на застраховател по застраховка
"Гражданска отговорност" носи риска; 3. заплащане на увреденото трето лице или на
неговия застраховател обезщетение в размер, не по-голям от действителните вреди; 4.
ответникът да е бил неправоспособен водач към датата на ПТП. Съобразно разпоредбата на
чл. 154 ГПК, установяването на горепосочените факти при условията на пълно и главно
доказване е в тежест на ищеца. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
ответника е да докаже погасяване на дълга, както и в негова тежест е опровергаване на
презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД и обстоятелството, че е бил правоспособен водач
към датата на ПТП.
С доклада по делото, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата във връзка с настъпилото ПТП и неговия механизъм, наличието на
застрахователно правоотношение и извършеното плащане от страна на ищеца. Липсата на
свидетелство за управление на МПС на ответницата се установява от приложената „справка
картон на водача“ издадена от МВР, СДВР "Пътна полиция". По отношение на отразения в
справката факт за липса на свидетелство за управление на МПС в деня на ПТП – 05.02.2018
г./и предвид последователното отнемане на контролни точки в периода 18.12.2008 г. –
14.06.2017 г., респ. съставянето на протокол на 22.04.2018 г. за възстановяване на
категория/, съдът намира, че справката представлява официален свидетелстващ документ,
който се ползва с материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК.
От събраните и анализирани по делото доказателства се установява, че процесното ПТП е
настъпило вследствие на поведението на ответницата, като противоправността се изразява в
несъобразяване с правилото на чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата, съгласно
който „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“ Събитието е
настъпило в срока на действие на договора по застраховка "Гражданска отговорност",
поради което представлява застрахователно събитие и покрит риск, като за него е платено
застрахователно обезщетение от ищеца в сочения размер, което не е спорно по делото.
Правнорелевантното обстоятелство относно причинно-следствената връзка между
поведението на водача на застрахования при ищеца автомобил и нанесените щети, както и
размерът на същите, които според вещото лице са на същата стойност от претендираната, се
установяват от изслушаната съдебно-автотехническа експертиза, поради което съдът намира
възраженията в отговора на исковата молба относно начина, по който е определен размер на
обезщетението, за несъстоятелни. Неоснователни се явяват и твърденията за антидатиране
4
на документите, приложени от ищеца, с цел обосноваване завишения размер на
претенцията, тъй като, както се установи, съгласно експертизата, размерът на дължимото
обезщетение за отстраняване на щетите по увреденото МПС, възлиза на претендираната
сума. С други думи, ирелевантно е обстоятелството дали документите хипотетично са
антидатирани, доколкото от експертизата се установява размерът на причинените щети, т.е.
извод за размера се прави най-вече от заключението на вещото лице. В тази връзка не
намират опора сред доказателствата и твърденията относно разминаванията между
посочените в протокола за ПТП увредени части и описаните във фактурата, тъй като
полицейският служител няма задължение да опише увредените детайли подробно, както са
посочени във фактурата, а и следва да бъде отбелязано, че съдът кредитира заключението на
вещото лице и в частта относно увредените части на л.а. М S******” с рег. № ********, за
чието ремонтиране е посочен и необходимият размер. По отношение на ликвидационните
разноски, същите са задължителен и необходим разход, който застрахователят извършва с
цел определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение, с оглед на което
възраженията на ответната страна, също се явяват неоснователни.
Предвид установените по делото обстоятелства във връзка с изследвания механизъм на
ПТП, следва че следва да бъде ангажирана деликтната отговорност на водача на автомобил
„А ТТ“. Горните изводи, направени въз основа анализ на приетите по делото доказателства,
водят до заключение, че фактическият състав на чл. 500, ал. 2 КЗ, се явява осъществен.
Съгласно заключението на приетата по делото САТЕ, към момента на настъпване на
процесното ПТП за отстраняването на причинените вреди на база средни пазарни цени са
били необходими 6635,88 лв., а с включени ликвидационни разноски – 6650,88 лв. Съдът
кредитира изцяло заключението на САТЕ, което установява пазарната стойност на ремонта
на щетите в причинна връзка с настъпилото ПТП в посочения размер, като съобрази
обстоятелството, че увреденият автомобил се е намирал в гаранционен период и
ремонтирането му е следвало да бъде извършено в оторизиран сервиз, с цел запазване
правата по гаранцията. Ищецът е претендирал сумата от 6 650,88 лева, която сума следва му
бъде присъдена, т.е. искът следва да се уважи изцяло, както и да се присъди законната лихва
от 08.04.2022 г.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноските,
които е направил в производството. Ищецът е претендирал такива, като по делото са налице
доказателства за извършване на разноски в размер на 266,04 лв. държавна такса, 250 лв.
депозит за експертиза, ****** лв. депозит за особен представител, адвокатско
възнаграждение в размер на 795,05 лв. с ДДС. Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца разноски в размер на 1 661,09 лв.
Съдът счита, че така претендираното адвокатско възнаграждение не е прекомерно, като
съобрази претендираната от ищеца сума, както и степента на фактическа и правна сложност
на делото.
5
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 500, ал. 2 КЗ, Е. Ж. С. с ЕГН **********, с адрес гр. София, ул.
„Е.В“ № 21, вх. В, ет. 3, ап. 29, да заплати на ДЗИ – ОЗ“ ЕАД с ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „В“, № 89Б, сумата от 6650,88 лв., представляваща
регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка "Гражданска
отговорност" за вреди, причинени при ПТП, настъпило на 05.02.2018 г. в гр. София, ведно с
включените ликвидационни разноски, и ведно със законната лихва от 08.04.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е. Ж. С. с ЕГН **********, с адрес гр. София, ул.
„Е.В“ № 21, вх. В, ет. 3, ап. 29 да заплати на ДЗИ – ОЗ“ ЕАД с ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „В“, № 89Б разноски в размер от 1 661,09 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6