Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 07.05.2021г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XVII-ти въззивен състав в открито
съдебно заседание на първи март две хиляди двадесет и първа годинав състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖИНА КОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с-я СИЛВИЯ ТАЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Колева в.н.ч.х.д. № 2276/2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК.
С
присъда от 19.02.2020 г., постановена по н.ч.х.д. № 1972/2017 г. по описа на
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 99-ти състав, подсъдимият Д.М.Й. е
признат за невинен в това, че на 11.11.2016 г., на 12.11.2016 г. и на
13.11.2016 г. в гр. София, при условията на продължавано престъпление с три
отделни деяния, осъществяващи състав на едно и също престъпление, извършени
през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, в статии, публикувани на
електронното издание на вестник „24 часа“ и в два броя на вестник „24 часа“ на
хартиен носител, чрез печатно произведение и по друг начин (чрез електронно
издание на вестник) разгласил неистински позорни обстоятелства за Р.С.К., ЕГН **********,
и му приписал престъпление, като деянията са извършени както следва:
1.
На 11.11.2016 г. в гр. София в статии публикувани на електронното издание на
вестник „24 часа“, по друг начин (чрез електронно издание на вестник) разгласил
неистински позорни обстоятелства за Р.С. К.му приписал престъпление с думите: „Р.К.
помете 3 коли пиян, избяга и се върна след два часа, като заяви, че джипът му е
бил откраднат. … След цели два часа все пак джипът се върнал. В него бил Р.К.,
баща на тенисистката С.К., който твърдял, че автомобилът му бил откраднат. Не
могъл обаче да обясни как си го е върнал след това. … Бившият политик от
Българския бизнес блок лъхал на алкохол и завалял думите, според пострадалите в
катастрофата. … Държеше се неадекватно, версията, че са му свили джипа и после
като с магия си го е върнал, е най-малкото, коментираха полицаи. … Р.К. вече
има тежка катастрофа зад гърба си. На 18 май 1999 г. той убива баба, дядо и
7-годишното им внуче с депутатски мерцедес. След дълъг съдебен процес обаче, се
разминава с условна присъда“;
2.
На 12.11.2016 г. в гр. София в статии публикувани във вестник „24 часа“ на
хартиен носител чрез печатно произведение разгласил неистински позорни
обстоятелства за Р.С.К. и му приписал престъпление с думите: „К. помита 3 коли,
бяга и лъже, че са му свили джипа. … За новия екшън с бившия политик, който
през 1999 г. уби трима в катастрофа. … Р.К. помете 3 коли пиян, избяга и се
върна след два часа, като заяви, че джипът му бил откраднат. … Оказало се, че
бившият политик от Българския бизнес блок е пиян. Той лъхал на алкохол и
завалял думите. … Държеше се неадекватно, версията, че са му свили джипа и
после като с магия си го върнал, е най-малкото, коментираха полицаи. … Това не
е първата тежка катастрофа на Р.К.. На 18 май 1999 г. той убива баба, дядо и
7-годишното им внуче с депутатски мерцедес. След дълъг съдебен процес обаче, се
разминава с условна присъда“;
3.
На 13.11.2016 г. в гр. София в статии публикувани във вестник „24 часа“ на
хартиен носител чрез печатно произведение разгласил неистински позорни
обстоятелства за Р.С.К. и му приписал престъпление с думите: „Източници на „24
часа“ са категорични, че К. е пробвал да се измъкне с версията, че джипът е бил
задигнат. Според полицаи мъжът е бил и пиян… /във връзка със станалото през
1999 г. ПТП е написано за тъжителя/ Самият той се отърва със счупен крак“,
поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл.
147, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Срещу
присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от частния
тъжител Р.К. чрез повереника му – адв. В.А., с която се прави оплакване, че
атакуваният акт е неправилен и постановен при съществено нарушение на
процесуалните правила. Прави се искане присъдата да бъде отменена и подсъдимият
да бъде осъден, респ. да се постанови връщане на делото за ново разглеждане.
Също
така е постъпило възражение срещу въззивната жалба от подс. Д.Й. чрез защитника
му – адв. Н.К., с което се иска потвърждаване на първоинстанционната присъда
като правилна, а мотивите в оправдателната част да бъдат разширени досежно
обективната страна на престъплението. Изложени са подробни съображения по
отношение на източниците, от които подс. Д.Й. е получил информация относно участието
на тъжителя К. в пътнотранспортното произшествие от 10.11.2016 г.
В
закрито съдебно заседание въззивният съдебен състав по реда на чл. 327 от НПК е
преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия,
на свидетели и на вещи лица.
В
открито съдебно заседание, проведено на 30.09.2020 г., въззивният съд е уважил
искането на страните да бъде изискано н.о.х.д. № 6358/2019 г. по описа на СРС,
НО, 110-ти състав и служебно е намерил, че за изясняване предмета на делото
следва да бъде разпитан Н.Л.А. като свидетел. Впоследствие Н.А. е бил заличен
като свидетел по делото, тъй като след издирването му се е установило, че
същият се намира извън пределите на Република България и обезпечаването му в
съдебното производство е изключително затруднено.
В
хода на съдебните прения поверениците на частния тъжител – адв. А. и адв. П., поддържат
жалбата, като молят да бъде отменена първоинстанционната присъда като
неправилна и подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му
обвинение. Изразяват становище, че районният съд в мотивите си правилно е
оценил, че е осъществен състава на престъплението от обективна страна, но се
оспорва преценката относно субективната съставомерност на деянията на
подсъдимия поради неправилна оценка на доказателствата по делото по отношение
на това, че подсъдимият е получил неправилна информация от различни лица, която
е публикувал във вестник „24 часа“.
Частният
тъжител Р.К. поддържа казаното от поверениците си и моли за постановяване на
справедлива присъда.
Защитникът на подсъдимия – адв. К.,посочва, че по
делото категорично е било установено, че е имало катастрофа, предизвикана от
автомобила, собственост на тъжителя К., за който не е имал сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“. Изтъква, че частният тъжител е бил видян
на местопроизшествието от св. Кирчев, който впоследствие го разпознал, както и
че по делото е налице докладна записка от полицейски служители, в която е
написано, че тъжителят е участник в ПТП и е напуснал същото. Също така посочва,
че информацията, която подс. Д.Й. е публикувал, е била получена от
прокуратурата и от органите на МВР, вкл. и че тъжителят е осъждан за
причиняване на смърт на три лица по предходно ПТП. Защитата излага съображения
за липсата на субективна съставомерност на деянията на подсъдимия и пледира за
потвърждаване на атакувания акт.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, XVII-ти въззивен състав,като обсъди доводите във въззивната жалба
и възражението срещу нея, както и тези, изложени в съдебно заседание от
страните, взе предвид разпоредбите на закона и извърши цялостна проверка на
атакувания съдебен акт, намери за установено следното.
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирана страна, срещу
съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е
допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Първоинстанционната
присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която се подкрепя от
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства.
Без да променя съществено изводите на районния съд, СГС приема за установено от
фактическа страна следното.
Подсъдимият
Д.М.Й. е роден на *** г., българин, български гражданин, неженен, с висше
образование, трудово ангажиран. Към инкриминирания период, считано от 11.11.2016
г. до 13.11.2016 г., подсъдимият работел като журналист в редакцията на вестник
„24 часа“.
С протоколно определение, влязло в сила на 22.02.2001 г.,
Плевенският окръжен съд е одобрил споразумение по н.о.х.д. № 128/2000 г., с
което частният тъжител Р.К. се признал за виновен в това, че на 15.05.1999 г.,
край с. Горни Дъбник, област Плевен, при управление на собствения си лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел „500 СЕ“, рег. № *******, нарушил правилата
за движение – чл. 19 и чл. 20 от ЗДвП (отм.) и чл. 73, ал. 1 от ППЗДвП (отм.),
и по непредпазливост причинил смъртта на И.Т.И., Е.Р.И.и В.С.М.– престъпление
по чл. 342, ал. 2, б. „б“, вр. чл. 343, ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, за
което му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години,
изтърпяването на което било отложено за срок от три години, и наказание
лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца. Тъжителят
е реабилитиран за това осъждане на основание чл. 86, ал. 1, т.1 от НК, считано
от 23.02.2004 г.
На
10.11.2016 г., вечерта, в гр. София, св. Т.А.управлявал лекия си автомобил
марка „Волво“, модел „Ц70“, рег. № *******,по бул. „България“ , с посока на
движение от ул. „Околовръстен път“ към бул. „Тодор Каблешков“. Докато шофирал в
района на № 85 на булеварда автомобилът изгаснал в движение, с оглед на което
св. А. отбил вдясно, направил опит да запали отново, но не успял. Включил
аварийни светлини, излязъл от автомобила, поставил триъгълник и се обадил за
съдействие на св. К.К., както и на неизвестно по делото лице – Е.К.. След
известно време св. К.дошъл заедно със семейството си, паркирал управлявания от
него автомобил марка „Сааб“, модел „93“, пред този на св. А., слязъл от превозното
средство и се насочил към приятеля си. Двамата мъже разговаряли и правели опити
да запалят авариралия автомобил. Пред автомобила на св. К.имало още един
паркиран автомобил марка „Волво“, модел „Ц30“, рег. № ********
Около
20:50 часа на същата дата и със същата посока на движение Н.Л.А. управлявал
автомобил марка „Мицубиши“,модел „Паджеро“, рег. №********ВХ, собственост на
частния тъжител Р.К., като последният също пътувал в превозното средство. Водачът
Н.А. загубил управление и реализирал пътнотранспортно произшествие с намиращия
се в крайна дясна лента на аварийни светлини с поставен обезопасителен
триъгълник лек автомобилмарка „Волво“, модел „Ц70“, рег. № *******, като след
удара лекия автомобил марка „Волво Ц 70“ отскочил напред и ударил намиращите се
пред него автомобили марка „Сааб“, модел „93“, рег. № ********и марка „Волво“,
модел „Ц30“, рег. № ******,като били причинени телесни повреди на лицата,
намиращи се около и вътре в ударените превозни средства. От автомобила марка
„Мицубиши“ непосредствено след инцидента слезли тъжителят Р.К. и Н.А., след
което двамата се отдалечили бегом в неизвестна посока.За настъпилия инцидент
бил подаден сигнал на тел. 112 и на място били изпратени полицейски служители.
На
местопроизшествието пристигнал и Е.К., който се свързал със свой познат – св. В.И.,
който работел във вестник „24 часа“ като журналист,уведомявайки го със
съобщения във „Вайбър“, вечерта на 10.11.2016 г., че е станала катастрофа и има
ранени хора на бул. „България“, както и че полицейските служители се опитвала
да скрият произшествието, защото бил замесен К.. След като видял съобщенията на
сутринта на 11.11.2016 г. св. .И.се обадил на Е.К., който му разказал за
инцидента, както и че автомобилите все още са на мястото. Непосредствено след
това св. .И.се свързал с подс. Д.Й., който бил негов колега във вестника и се
занимавал с криминална журналистика, разказал му накратко за случая и му предал
телефонния номер на Е.К.. Подсъдимият потърсил К. по телефона, като от него е
разбрал, че участник в инцидента е бил Р.К.. После подсъдимият позвънил в
сектор „Престъпления против МПС“ в СДВР, тъй като научил, че К. е посочил, че
процесният автомобил е бил предмет на противозаконно отнемане, а веднага след
това се обадил и на тогавашния говорител на СРП – Р. Д., който потвърдил, че
водеща версия е, че К. е управлявал автомобила, предизвикал ПТП. След това
подс. Й. се насочил към мястото на произшествието, като пътувайки натам,
получил обаждане по „Whatsapp” от инспектор от
04 РУ – СДВР, който го уведомил за възникнало тежко ПТП с участието на Р.С.К.,
който бил видян да слиза от автомобила и да напуска местопроизшествието. След
като пристигнал на местопроизшествието подсъдимият отново получил същата
информация от полицейски служители, изпратени на мястото.
Свидетелите
Р.М.и С.Л.– полицейските служители към 06 РУ – СДВР, отзовали се на сигнала на
инцидента, получен в районното управление около 21:40 часа на същата дата, били
изпратени да установят местонахождението на собственика на автомобила,
предизвикал ПТП. Двамата свидетели открили собственика на автомобила – Р.К., в
заведение „Двете халби“, след което го отвели за изясняване на случая. Пред
полицейските служители тъжителят К. твърдял, че автомобилът му е бил откраднат.
По-късно
вечерта, подс. Д.Й. се върнал в редакцията на вестника и потърсил публикации за
Р.К., като открил информация, че последният е предизвикал тежко ПТП, вследствие
на което трима души са загинали, за което е бил осъден. Подс. Й. направил опит да
се свърже по телефона с частния тъжител, но бил безуспешен. В същото време св. К.К.–
колега на подсъдимия от редакцията на вестника, говорил с негов познат в
полицията, който му потвърдил, че е имало катастрофа с автомобила на Р.К. и се
предполагало, че щом превозното средство е негова собственост, го е управлявал
той.
На
11.11.2016 г.,привечер,подс. Д.Й. публикувал статия в електронното издание на вестник
„24 часа“, съдържаща следния текст: „Р.К. помете 3 коли пиян, избяга и се върна
след два часа, като заяви, че джипът му е бил откраднат. … След цели два часа
все пак джипът се върнал. В него бил Р.К., баща на тенисистката С.К., който
твърдял, че автомобилът му бил откраднат. Не могъл обаче да обясни как си го е
върнал след това. … Бившият политик от Българския бизнес блок лъхал на алкохол
и завалял думите, според пострадалите в катастрофата. … Държеше се неадекватно,
версията, че са му свили джипа и после като с магия си го е върнал, е
най-малкото, коментираха полицаи. … Р.К. вече има тежка катастрофа зад гърба
си. На 18 май 1999 г. той убива баба, дядо и 7-годишното им внуче с депутатски
мерцедес. След дълъг съдебен процес обаче, се разминава с условна присъда“.
След
като видял статията,частният тъжител Р.К. се свързал по телефона с подс. Д.Й. и
двамата провели разговор, който бил включена високоговорител от подс. Й. с цел
да го чуе и св. А.М.– журналист и колега на подсъдимия, тъй като това било
практика в редакцията на вестник „24 часа“. Тъжителят обяснил, че си изгубил
ключовете за автомобила преди около две седмици и че е възможно негов познат да
е управлявал автомобила. След разговора подс. Й. преправил статията, като
добавил твърденията на тъжителя относно загубата на ключовете и че не е
управлявал автомобила. Така на 12.11.2016 г. в печатно издание на вестник „24
часа“ била публикувана статия, която съдържала следната информация: „К. помита
3 коли, бяга и лъже, че са му свили джипа. … За новия екшън с бившия политик,
който през 1999 г. уби трима в катастрофа. … Р.К. помете 3 коли пиян, избяга и
се върна след два часа, като заяви, че джипът му бил откраднат. … Оказало се,
че бившият политик от Българския бизнес блок е пиян. Той лъхал на алкохол и
завалял думите. … Държеше се неадекватно, версията, че са му свили джипа и
после като с магия си го върнал, е най-малкото, коментираха полицаи. … Това не
е първата тежка катастрофа на Р.К.. На 18 май 1999 г. той убива баба, дядо и
7-годишното им внуче с депутатски мерцедес. След дълъг съдебен процес обаче, се
разминава с условна присъда“.
На
13.11.2016 г. в печатно издание на вестник „24 часа“ била публикувана нова
статия със следното съдържание: „Източници на „24 часа“ са категорични, че К. е
пробвал да се измъкне с версията, че джипът е бил задигнат. Според полицаи
мъжът е бил и пиян… /във връзка със станалото през 1999 г. ПТП е написано за
тъжителя/ Самият той се отърва със счупен крак“.
Тъжителят
К. след като прочел статиите се почувствал злепоставен и наклеветен, вследствие
на което подал частна тъжба до СРС.
Било
образувано досъдебно производство № 2304/2016 г. по описа на 04 РУ – СДВР, пр.
пр. № 41614/2016 г. по описа на СРП, срещу неизвестен извършител за това, че за
времето от 17:30 до 21:30 часа на 10.11.2016 г. в гр. София, ул. „В********,
противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство – лек автомобил марка
„Мицубиши“, модел „Паджеро“, рег. №********ВХ, от владението на Р.С.К., без
негово съгласие с намерение да го ползва, като около 21:00 часа на 10.11.2016
г. в гр. София, бул. „България“ срещу № 83 е последвала повреда на превозното
средство, вследствие на ПТП, извършено от автомобила марка „Мицубиши“, модел
„Паджеро“, рег. №********ВХ със следните автомобили: марка „Волво“, модел „Ц
70“, рег. № В ******; марка „Сааб“, модел „93“, рег. № ********и марка „Волво“,
модел „Ц 30“, рег. № ******** След извършени действия по разследване в СРС на
15.04.2019 г. прокурор към СРП внесъл обвинителен акт срещу Н. Л.А.за това, че
на 10.11.2016 г., около 20:50 часа, в гр. София, по бул. „България“, с посока
на движение от ул. „Околовръстен път“ към бул. „Тодор Каблешков“ и в района на
№ 85, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка
„Мицубиши“, модел „Паджеро“, рег. №********ВХ, е нарушил правилата за движение
по пътищата, а именно: чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП: „…Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението“, като не възприел или ако е възприел не е реагирал своевременно
с аварийно спиране и реализирал пътнотранспортно произшествие с намиращия се в
крайна дясна лента на аварийни светлини с поставен обезопасителен триъгълник
лек автомобил, марка „Волво“, модел „Ц70“, рег. № *******, като след удара
лекия автомобил марка „Волво Ц70“ отскача напред и удря пешеходците, намиращи
се пред него и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на К.В.К.и Т.Х.А.,
и след деянието водачът е избягал от местопроизшествието – престъпление по чл.
343, ал. 3, пр. 4 и пр. 6, б. „а“, пр. 2, вр. ал. 1, б. „б“,пр. 2, вр. чл. 342,
ал. 1, пр. 3 от НК. С протоколно определение, влязло в сила на 09.09.2020 г.,
постановено по н.о.х.д. № 6358/2019 г. по описа на СРС, НО, 110-ти състав, е
одобрено споразумение, с което Н.Л.А. се е признал за виновен по повдигнатото
обвинение и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца,
изтърпяването на което е отложено за срок от три години на основание чл. 66,
ал. 1 от НК, и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от десет
месеца, считано от датата на фактическото отнемане на СУМПС.
Описаната
по-горе фактическа обстановка се установява от събраните от първоинстанционния
съд доказателства и доказателствени средства, както следва: гласните
доказателствени средства чрез обясненията на подсъдимия Д.М.Й. (л. 157-158
от съд. д.) и показанията на свидетелите В.Б..И.(л. 83 от съд. д.), А.Н.М.(л.83-84
от съд. д.), К.Б.К.(л. 84 от съд. д.), М.И.К.(л. 82 от съд. д.), Р.К.Т.(л.
81-82 от съд.), К.В.К.(л. 133-134 от съд. д.), Ж.Г.А.л. 134-135 от съд. д.), Т.Х.А.
(л. 142-143 от съд. д.), Р.П.М.(л.180-181 от съд. д.) и С.Г.Л.(л. 192-193 от
съд. д.) и писмените доказателства:копия на публикуваните статии в
електронното и печатно издание на вестник „24 часа“ (л. 9-11 от съд. д.), копие
на протокола от проведено открито съдебно заседание на 22.02.2001 г. по
н.о.х.д. № 128/2000 г. по описа на ОС-Плевен (л. 12-14 от съд. д.), справка за
съдимост на Р.К. (л. 154-155 от съд. д.), справка за съдимост на Д.Й. (л. 31 от
съд. д.) и копие на досъдебно производство № 2304/2016 г. по описа на 04 РУ –
СДВР, пр. пр. № 41614/2016 г. по описа на СРП, вкл. докладна записка от
10.11.2016 г., изготвена от С.Л.(л. 50 от ДП – том 1).В хода на въззивното
производство настоящият съдебен състав изискан.о.х.д. № 6358/2019 г. по описа
на СРС, НО, 110-ти състав. Материалите по последното не установяват съществени различия
във фактическите обстоятелства от тези, установени от първоинстанционния съд,
поради което настоящият състав на СГС не намира основания да внася съществени корекции
в изяснената от контролирания съд фактология.
На
първо място, въззивната съдебна инстанция, подобно на първата, кредитира като
годни писмени доказателства статиите, приложени към тъжбата, от които се доказа
по несъмнен и категоричен начин, че подс. Д.Й. е публикувал в електронното и
печатните издания на вестник „24 часа“ инкриминираните в тъжбата изрази относно
тъжителя К..При установяване на решаващите факти, свързани с въпроса извършено
ли е инкриминираното деяние от подс. Й. виновно, контролираният съд е
анализирал подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение
са данните от кредитираните гласни доказателствени средства, като съдът
правилно е очертал и предмета на доказване по делото – дали описаното в
статиите отговаря на обективната истина и какво е субективното отношение на
подсъдимия към тази информация.
Въззивният
съд направи самостоятелен анализ на обясненията на подс. Д.Й., като отчете
двойствената им същност като гласно доказателствено средство и като средство за
защита и подобно на първоинстанционния съд им даде вяра в цялост. При
съблюдаване на правилата за доказателствената тежест по чл. 103, ал. 1-3 от НПК, за да бъдат приети за достоверни обяснения на подсъдим, не се изисква те
да намират подкрепа, а да не се опровергават от несъмнено установени
доказателства или да не се дискредитират на собствено основание поради
неясноти, необясними празноти или тъй като съдържат обективно невъзможна
версия.Подсъдимият в подробен разказ е посочил в хронологична последователност
източниците, от които е получил информация за участието на К. в инцидента, а
именно от св. В.И., Е.К., представител на прокуратурата, а след това и от органи
на МВР, както по телефона, така и на местопроизшествието, където отишъл лично.
Преди да публикува първата статия на 11.11.2016 г. подсъдимият е направил опити
да се свърже по телефона с тъжителя К., за да разбере и отрази и неговото
мнение по случая. Също така се установи, че след публикуването на първата
статия, тъжителят се свързал с подсъдимия по телефона, като твърдял, че си
изгубил ключовете от автомобила две седмици преди инцидента и е възможно негов
познат да е управлявал превозното средство, с оглед на което подсъдимият
добавил и тези твърдения към статията, която публикувал след това. Последното
се потвърждава от показанията на св. А.М., която е била в същото помещение с
подсъдимия по време на разговора, като е чула твърденията на К., тъй като
телефонът на подсъдимия е бил включен на високоговорител. Също така написаното от
подсъдимия в статиите, че К. след като избягал от местопроизшествието, отново
се върнал там, като е твърдял, че автомобилът му бил противозаконно отнет се
потвърждава както от показанията на свидетелите, присъствали на инцидента – К.К.
и Т.А., така и данните от писмените доказателства, потвърждаващи, че досъдебно
производство № 2304/2016 г. по описа на 04 РУ – СДВР, пр. пр. № 41614/2016 г.
по описа на СРП е било образувано за
противозаконно отнемане на л.а. от Р.К.. Обясненията на подсъдимия са обстойни,
логични, последователни и намират подкрепа както в кредитираните гласни
доказателствени средства, така и в писмените доказателства, събрани и проверени
по делото.
На
следващо място, настоящият съдебен състав анализира показанията на св. В.И.
като намира същите за хронологично последователни, логични и обективни, с оглед
на което ги кредитира. След като св. .И.предал на подс. Й. за случая, по-късно
на 10.11.2016 г. подсъдимият споделил със св. И., че е проверил информацията и
ще излезе статия. От показанията на св. .И.се установява, че проверката на
информацията преди публикуване на статия е задължителна, като нейната
продължителност варира – може да бъде и един час, и два месеца, и практиката е
тази проверка да се извършва в присъствието на друг колега – журналист, като
при провеждане на разговори по телефон се включва високоговорител, което се
прави с цел тяхна сигурност, за да се избегне субективизмът при поднасяне на
информация.
Въззивният
съд се довери и на показанията на свидетелите А.М.и К.К.– също колеги на подс. Д.Й.,
с когото са работели в инкриминирания период в едно помещение в редакцията на
вестник „24 часа“.Именно в присъствието на св. М. подсъдимият е разговарял по
телефона с К., като свидетелката възприела, че тъжителят е обяснил, че не той е
причинил ПТП-то и че някой друг е управлявал автомобила му. Св. М.
потвърждава, че подсъдимият е получил информация за произшествието от св. В.И.
и след това се е свързал с прокуратурата и полицейските органи, за да провери
за случая, а също така е отишъл и на мястото на инцидента. Свидетелката споделя
и за разказаното й от подсъдимия, че К. е бил на мястото на катастрофата, след
което си тръгнал, а после пак се е върнал, както и че тъжителят е казал на
полицаите, че автомобилът му е откраднат, а ключът от него е бил взет.
От
показанията на св. К.К.се потвърждава, че подс. Д.Й. е поел случая с инцидента от
10.11.2016 г., като подсъдимият още на следващия ден е отишъл на местопроизшествието.
Св. К.в разказа си пред първия съд е изложил, че подсъдимият е търсил К. по
телефона, но първоначално не можел да се свърже с него. След това са провели
разговор, като тъжителят му обяснил, че не той е управлявал автомобила, а е
възможно да е бил откраднат или някой друг негов познат да е шофирал. Св. К.
също потвърждава, че преди да се публикува дадена информация се прави проверка
на същата – в най-честия случай от поне два източника, като в конкретния случай
излага, че подсъдимият е получил информацията от полицейски служители.
Въззивният
съд даде вяра и на показанията на свидетелите К.К. и Т.А.– пострадали от пътнотранспортното
произшествие, в което е участвал автомобилът, собственост на тъжителя К.. В
показанията си св. К.К. е изложил подробен разказ по отношение на
обстоятелствата, свързани с инцидента от 10.11.2016 г. Св. К.посочва, че не е
видял кой е управлявал автомобила марка „Мицубиши“, предизвикал произшествието,
но непосредствено след удара е видял двама души пред превозното средство, като
ги попитал какво са направили, а те му отговорили, че няма проблем и след малко
ще се оправят, след което побягнали. Св. К.е категоричен, че едното от лицата е
бил тъжителят К., който по-късно се е върнал на местопроизшествието със сменено
облекло и бил със съпругата си и твърдял, че колата му била открадната. Св. К.посочва,
че полицейски служители са довели К. на мястото на инцидента, което се
потвърждава от показанията на св. Р.М.и С.Л.и докладната записка, съставена от
последния на 10.11.2016 г., и след това е посочил именно К. като едно от двете
лица, които видял пред автомобила, който предизвикал ПТП.
Изложеното
от св. К.изцяло се потвърждава от показанията на св. Т.А.относно събитията,
свързани с настъпилото ПТП, като разказите им се препокриват и допълват. В хода
на първоинстанционното съдебно следствие св. А. е посочил, че непосредствено
след удара бил издърпан изпод автомобила си, бил е в неадекватно състояние и е
видял три силуета пред автомобил марка „Мицубиши“, който предположил, че ги е
ударил, като е разпознал по гласа св. К.като един от силуетите. Също така
излага, че е извикал Е.К. преди настъпването на ПТП във връзка с авариралия му
автомобил, който пристигнал на мястото на инцидента след като св. А. бил
откаран вече в болница, като посочва, че Е.К. му споделил, че познава човек,
който работи във вестник „24 часа“ и се е свързал с него във връзка с
инцидента. Свидетелят потвърждава и казаното от св. Кирчев, че последният е
видял двамата мъже, които са слезли от автомобила, който ги е ударил, и след
това е разпознал единия от тях, когато се върнал на местопроизшествието, като
се оказало, че автомобилът бил негова собственост.
Въззивният
съд се довери и на показанията на свидетелите Р.М.и С.Л.– полицейски служители
към 06 РУ – СДВР, отзовали се на сигнала на инцидента, като установи, че по
делото не са ангажирани никакви доказателства, които да поставят под съмнение
тяхната добросъвестност, обективност и незаинтересованост от изхода на делото. Двамата
полицейски служители били изпратени да установят местонахождението на
собственика на автомобила, предизвикал ПТП. От показанията на св. М. се
установява, че заедно с колегата й открили собственика на автомобила – Р.К., в заведение
„Двете халби“, след което го отвели за изясняване на случая и съставили
докладна записка.Въпреки че св. С.Л.в хода на първоинстанционното съдебно
следствие е заявил липса на спомен относно ПТП-то, което е обяснимо и логично с
оглед изминалия дълъг период от време, естеството на служебните му задължения и
еднообразните случаи, с които се сблъсква всекидневно, при предявяването на
докладната записка, изготвена от него на 10.11.2016 г., същият потвърждава, че
почеркът и подписът са негови. В тази връзка въззивният съд кредитира данните
за съставена докладна записка, изготвена от св. Л., от за това , че на 10.11.2016 г., около 21:40 часа е получен
сигнал от ОДЧ 06 РУ – СДВР, че лицето Р.С.К. е участник в тежко ПТП и е
напуснал местопроизшествието.
По
отношение на показанията на свидетелите М.К., Р.Т.и Ж.А. въззивният съд се
солидаризира изцяло с анализа на първоинстанционнияи извода, до който е
достигнал, че изложеното от тях не допринася за изясняване предмета на
доказване на настоящото дело, а именно дали подс. Д.Й. е направил добронамерено
проучване и проверка на информацията преди да публикува статиите, което да
отговаря на нормалните журналистически задължения за верифициране на едно
фактическо твърдение. Както е изяснил първият съд посочените свидетели са
направили опит за създаване на алиби, че към момента на настъпване на ПТП
тъжителят К. е бил в заведение „Двете халби“, а не в автомобила, предизвикал
катастрофата, като правилно е достигнал до извод, че показанията им следва да се
ползват с доверие.
Във
връзка със съдебното минало на подс. Д.Й. и на тъжителя Р.К., съдът даде вяра
на приложените по делото справки за съдимост, от които се извеждат данни за
липса на предишни осъждания на подсъдимия и за предишно осъждане на тъжителя за
престъпление по чл. 342, ал. 2, б. „б“, вр. чл. 343, ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1
от НК, за което е реабилитиран. Последното се потвърждава и от приложеното по
делото протоколно определение, влязло в сила на 22.02.2001 г., с което
Плевенският окръжен съд е одобрил споразумение по н.о.х.д. № 128/2000 г.
Що
се отнася до останалите писмени доказателствени материали, въззивният съдебен
състав счита, че същите спомагат за изясняването на обстоятелствата по делото,
като кредитира същите.
Останалите
доказателствени източници не съдържат значими противоречия помежду си, поради
което не е необходимо да бъдат обсъждани поотделно по аргумент за противното от
чл. 305, ал. 3 от НПК.
Въз
основа на направения доказателствен анализ и установената чрез него фактическа
обстановка, настоящата инстанция споделя и правните изводи на
първоинстанционния съд, че подс. Д.Й. е осъществил от обективна страна състава
на престъплението по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 147, ал. 1, вр.
чл. 26, ал. 1 от НК, но не и от субективна страна.
Клеветата
представлява съзнателно разпространяване на информация за определено лице за
позорни обстоятелства или данни за извършено престъпление, за което деецът
знае, че са неистински. Тези обстоятелства следва да съдържат информация, факти
и да бъдат разпространени с цел да бъде злепоставена личността на оклеветения
пред обществото, посредством засягане на неговите чест и достойнство.От
обективна страна е необходимо конкретно да се назове пострадалия, като в случая
от събраната доказателствена съвкупност е видно, че това е частният тъжител Р.К.,
който е индивидуализиран от страна на подс. Й. в приобщените като писмени
доказателства статии, публикувани във вестник „24 часа“.
За
да е реализирано изпълнителното деяние, следва да са разгласени позорни
обстоятелства за пострадалия или да му е приписано престъпление. Позорното
обстоятелство е такъв твърдян факт, свързан с личността на засегнатия, който е
от естество да накърни доброто му име в обществото. За да бъде едно обстоятелство
позорно за другиго, е необходимо то да сочи извършено от визираното лице
действие, проявено поведение или негово качество, които да могат да се отразят
отрицателно на доброто име на лицето в обществото и да доведат до изграждане на
негативна обществена оценка за него. Престъплението е деяние, което е укоримо
от гледна точка на господстващия морал и характеризира отрицателно личността на
извършилото го лице. Поради това твърдението, че конкретно лице е извършило
дадено престъпление, което той действително не е извършил, винаги се отразява
отрицателно на доброто име и честта на този, за когото се твърди, че е извършил
престъплението.В процесния случай несъмнено наведените от страна на частния
тъжител изрази, които подсъдимият е използвал в статиите си,попадат под
законовите изисквания за позорни обстоятелства и изложени данни за извършено
инкриминирано деяние. Последното не е необходимо да е конкретно посочено, а да
са наведени обстоятелства, които биха могли да бъдат субсимирани към конкретен
състав на престъпление от НК.
За
да е осъществен състава на клеветата е необходимо от обективна страна още да се
докаже, че позорното обстоятелство е неистинско, а приписаното престъпление не
е било извършено от тъжителя, което се установи по несъмнен начин, доколкото с
протоколно определение, влязло в сила на 09.09.2020 г., постановено по н.о.х.д.
№ 6358/2019 г. по описа на СРС, НО, 110-ти състав, е одобрено споразумение, с
което Н. Л.А.се е признал за виновен в реализирането на пътнотранспортното
произшествие като водач на автомобила, собственост на тъжителя К., с което е
причинил средни телесни повреди на К.К. и Т.А..
С
оглед на изложеното, районният съд правилно е изяснил, че подс. Д.Й. е извършил
деянията, за които му е повдигнато обвинение от обективна страна, тъй като до
знанието на трети лица чрез печатно произведение и чрез електронно издание на
вестник „24 часа“ са били доведени изрази, които съдържат твърдения за позорни
факти, свързани с личността на тъжителя, както и твърдения за извършено от него
престъпно деяние.
Първоинстанционният
съд е достигнал до правилен извод, че по делото не се установява наличие на субективната
страна на деянието. На първо място, въззивния съд взе предвид изложеното от подсъдимия
в неговите обяснения, че е изготвил статията след като е провел разговори със
св. В.И., Е.К., както и с представител на прокуратурата и полицейски органи, от
които е получил информация, че автомобилът, предизвикал катастрофата, е
собственост на тъжителя Р.К. и водеща версия към този момент е била, че именно
той е управлявал превозното средство. Също така подсъдимият е отишъл и на
местопроизшествието, където отново била потвърдена тази информация, което кореспондира
с показанията на свидетелите И., М. и К., както и с приобщенените по делото писмени
доказателства. Освен това съдът
съобрази, че подсъдимият е потърсил
информация за тъжителя и е установил, че същият е бил осъждан за причиняване на
смърт по непредпазливост на три лица вследствие на предизвикана от него
катастрофа, което кореспондира изцяло с приложените по делото справка за
съдимост на Р.К. и протокол от проведено открито съдебно заседание на
22.02.2001 г. по н.о.х.д. № 128/2000 г. по описа на ОС-Плевен.На следващо място,
съдът взе предвид, че преди да публикува първата статия подсъдимият е направил
опит да се свърже с тъжителя,като последното се потвърждава от кредитираните
показания на свидетелите И., М. и К.. Нещо повече, след публикуването на
първата статия тъжителят К. се свързал с подс. Й. по телефона и след проведения
разговор подсъдимият е добавил като информация изложеното от тъжителя, че си
бил изгубил ключовете от автомобила две седмици преди катастрофата и че
автомобилът му бил откраднат. Въззивният съдебен състав отчете и че в самите
статии навсякъде са цитирани източници във връзка с твърдените в тях
обстоятелства.
Настоящата
съдебна инстанция обсъди и възраженията на повереника на частния тъжител, че в
разпита си подсъдимият е описал неясно източниците, от които е получил
процесната информация. Следва да се отбележи, че правото на всеки журналист, в
това число и на подсъдимия, да не разкрива източниците си на информация е един
от основните принципи в журналистиката, закрепен и в чл.10 на ЕКЗПЧОС, като в
тази връзка ЕСПЧ в редица свои решения признава принципа на защита на тайната
на източниците, приемайки, че това е едно от основните условия за свободата на медиите
и без такава закрила източниците могат да бъдат обезкуражени да оказват помощ
на пресата при информирането на обществеността по въпроси от обществен интерес,
а в резултат на това може да се подкопае жизнено важната роля на пресата на
обществен страж и може да бъде накърнена способността й да предоставя
достоверна и надеждна информация (в тази връзка са Goodwin срещу Обединеното
кралство, Tillack срещу Белгия, Financial Times и
други срещу Обединеното кралство, Sanoma Uitgevers BV срещу Нидерландия и
други).Съдът отбеляза, че този принцип е регламентиран и в българското
законодателство – съгласно чл. 15, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията
журналистите не са длъжни да разкриват източниците си на информация. Медиите се
считат за публични стожери, които играят жизнено важна роля в демократичното
общество – те имат задължението да разпространяват информация и да информират
обществеността по всички въпроси от обществен интерес. Журналистите имат
отговорност да действат добросъвестно и да представят точна и надеждна
информация в съответствие с журналистическата етика, като от тях се изисква да
проверяват фактите преди да ги публикуват. В процесния случай въззивният съд
достигна до извод, че подс. Д.Й. е получил определена информация, засягаща
доброто име на тъжителя Р.К. и е изпълнил в пълнота задължението си да я
провери преди да пристъпи към нейното разпространение.От доказателствената
съвкупност, събрана и проверена по делото, се потвърди категорично, че подсъдимият
е изпълнил задълженията си като журналист да подложи на проверка получената
информация по отношение на катастрофата, участието на тъжителя в нея и съдебното
му минало преди да я публикува, като за него е била налична несъмнена увереност
в истинността на инкриминираните обстоятелства при тяхното разгласяване чрез електронното
и печатните издания на вестник „24 часа“.
С
оглед на изложените съображения първоинстанционният съд законосъобразно и
обосновано е приел, че не е наличен умисъл при осъществяване на деянията, поради
което подс. Д.Й. правилно е признат за невинен и оправдан по повдигнатото му
обвинение.
При
осъществената в цялост служебна проверка на обжалваната присъда, въззивният
съд, противно на доводите във въззивната жалба, не констатира неправилност на
същата, които да налагат нейната отмяна или изменение, поради което следва да
бъде потвърдена.
Така
мотивиран и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
присъда от 19.02.2020 г, постановена по н.ч.х.д. № 1972/2017 г. по описа на
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 99-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: