№ 382
гр. Велико Търново, 01.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ Г. МИНЧЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ Административно
наказателно дело № 20244110200814 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Жалбоподателят П. Е. Е. е обжалвал чрез процесуален представител
Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 8010034, издаден от ОДМВР
– ***, с който за нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закон за движението по
пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП
му е наложено административно наказание глоба в размер на 600 лв.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Чрез процесуален представител поддържа жалбата си и моли съда
електронният фиш да бъде отменен като незаконосъобразен. Претендират се и
разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е неоснователна. При служебна проверка на Електронен фиш
за налагане на глоба серия К № 8010034, издаден от ОДМВР – ***, съдът не
констатира нередовности по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Наличието на
1
задължителни реквизити по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е основание за
законосъобразност на електронния фиш от формална страна. Няма допуснати
и съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Разгледано по същество, от събраните по делото писмени доказателства
се установява, че на 07.08.2023 г., в 16:10 часа, в гр. ***, на ПП ***, км.
***+***, в посока гр. ***, жалбоподателят П. Е. Е. е управлявал собственото
си МПС – л.а. „***” с рег. № *** със скорост от 94 км/ч при ограничение от 50
км/ч за населено място. Скоростта на движение била фиксирана с
автоматизирано техническо средство – мобилна система за видеоконтрол
АТСС „TFR1-M 602“ и документирана с клип № 26884/07.08.2023 г. Бил
отчетен технически толеранс от минус 3 км/ч и била установена окончателна
съставомерна скорост от 91 км/ч. Прегледът на ел.фиш бил осъществен на
30.08.2023 г.
Описаната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по
делото писмени доказателства.
По този начин от обективна и субективна страна жалбоподателят П. Е.
Е. е осъществил състава на нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Същият се
явява субект на нарушението съгласно нормата на чл. 188, ал. 1, изр. 1, пр. 1 и
изр. 2 от ЗДвП. Жалбоподателят се явява собственик на процесния автомобил,
видно от справка за собственост, издадена от ОДМВР-*** и същият не е
попълнил и посочил в декларация по чл. 188 от ЗДвП друго лице-ползвател на
това МПС на инкриминираната дата. Нарушението е заснето с преминало
метрологична проверка и годно за експлоатация техническо средство.
Правилно и съгласно спецификациите на това техническо средство, посочени
в Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, е
приспаднат технически толеранс от минус 3 км/ч в полза на водача на МПС,
след което е установена окончателната съставомерна скорост от 91 км/ч.
Авторството на деянието, обективираното съставомерно поведение и
субективното отношение към него от страна на жалбоподателя се явяват
установени и доказани от цялостната доказателствена съвкупност.
Нарушението е подведено към относимата му материалноправна норма на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП, като от цифровото изписване на последната ясно се
разграничава хипотезата на нарушението на жалбоподателя. Наказващият
орган правилно е приложил материалния закон – санкционната норма на чл.
2
182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, налагайки законовоустановеното наказание глоба в
твърд размер от 600 лева.
Настоящата съдебна инстанция приема, че фактическите твърдения и
правни доводи на процесуалния представител на жалбоподателя,
обосноваващи защитната позиция, са неоснователни, поради което същите
бяха оставени без уважение.
Не могат да бъдат споделени фактическите твърдения и правните
доводи на процесуалния представител на жалбоподателя, че жалбоподателят
не е извършил претендираното от наказващия орган нарушение по чл. 21, ал. 1
от ЗДвП.
По отношение на авторството на деянието, обективираното
съставомерно поведение и субективното отношение към него важи казаното
по-горе. Поради това фактическото твърдение на защитата, че жалбоподателят
не се е намирал на инкриминираната дата на мястото на установеното с
техническо средство нарушение се явява голословно и неподкрепено с
доказателства.
Несподелимо е фактическото твърдение, че снимковият материал е
неясен до степен на неразпознаваемост на процесния лек автомобил. Мястото
на извършване на нарушението, посоката на движение и процесният лек
автомобил „***” с рег. № ***, са описани словесно в обжалвания електронен
фиш и онагледени визуално в приложения снимков материал на клип №
26884/07.08.2023 г. достатъчно пълно, подробно, ясно, разпознаваемо и
четливо.
Местоизвършването на нарушението, а също и заснетият видеоклип са
посочени и в Протокол за използване на автоматизирано техническо средство
или система рег. № 1275р-***17/08.08.2023 г., в който е отразен и периодът на
годност за експлоатация на техническото средство – до 02.08.2024 г. Този
протокол е съставен в съответствие с изискванията за форма и съдържание
съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. на МВР за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Неизписването в
горецитирания протокол на дата на приемане и дата на проверката от
началник на структурното звено не опороча процесуалната валидност на този
писмен документ. В този протокол са налични фамилия и подпис на
3
последния; дата на регистриране на протокола; имена и подпис на лицето,
поставило началото и края на работния процес; имена и подпис на лицето,
снело записите от конкретното техническо средство; отразени са
месторазположението му, посоката му на задействане, преминалата конкретна
метрологична проверка, срокът му на годност за експлоатация, описани
характеристики на пътя броя на снетите статични изображения/видеозаписи,
периодът от време на извършената проверка. Поради изложеното е
несподелим правният довод на защитата, че този протокол не отговаря на
изискванията на горецитираната наредба.
В Протокол № 4-7-23/02.08.2023 г. от проверката на мобилна система за
видеоконтрол „TFR-1M“ № 4835 ясно е индивидуализирано и посочено
използваното техническо средство и мястото на позиционирането му –
служебно МПС с рег. № ВТ 8206 ВВ.
Видно от горецитираните протоколи техническото средство, с което е
установена превишената скорост е преминало последваща метрологична
проверка на 02.08.2023 г., годно е за експлоатация до 02.08.2024 г., т.е. и към
датата на нарушението, и същото представлява одобрен тип средство за
измерване, отговарящо съгласно разпоредбите на чл. 30, ал. 5 и § 7 от ПЗР на
Закон за измерванията /ЗИ/ на изискванията за използването му по
предназначение. Ето защо не може да бъде споделен правният довод на
защитата, че срокът на годност за неговата експлоатация е изтекъл на
24.02.2020 г.
Неоснователен е и правният довод, че лицето, позиционирало и
настроило за използване техническото средство не притежава необходимата
компетентност и правоспособност. Видно от писма рег. № 366000-
17269/25.07.2024 г. на ЗА Директор на ОДМВР-*** и рег. № 366000-
19368/21.08.2024 г. на Директор на ОДМВР-***, както и от формуляр за
изготвяне на длъжностна характеристика, това лице, посочено Протокол за
използване на автоматизирано техническо средство или система рег. № 1275р-
***17/08.08.2023 г., е мл.автоконтрольор Й.Г.Д., който в разглеждания казус е
поставил началото и края на работния процес и който съгласно длъжностната
си характеристика използва в ежедневната си работа АТСС „TFR 1-M“.
Ето защо ел. фиш следва да бъде потвърден като законосъобразен, тъй
като не са налице основания за неговата отмяна или изменение.
4
Искането на процесуалния представител за присъждане на 500 лева
разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, се явява
неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Претендираните
разноски, визирани в разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, с оглед на изхода
на делото – потвърждаване на обжалвания ел.фиш се явяват лишени от правно
основание, недължими са от въззиваемата страна и не следва да бъдат
присъждани.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 9, вр. чл. 58д, т. 4 от ЗАНН и
чл. 63в от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразен Електронен фиш за налагане
на глоба серия К № 8010034, издаден от ОДМВР – ***, с който на
жалбоподателя П. Е. Е. за нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закон за движението
по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от
ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 600 лв.
Оставя без уважение като неоснователно искането на процесуалния
представител за присъждане на 500 лева разноски, представляващи адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – В. Търново на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава XII от
АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5