Решение по дело №2408/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1388
Дата: 26 ноември 2019 г.
Съдия: Виолета Константинова Шипоклиева
Дело: 20195300502408
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

                                    Р Е Ш Е Н И Е   № 1388

 

       ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско въззивно отделение – девети състав, на двадесет и шести ноември две хиляди и деветнадесета година, след публично съдебно заседание на четиринадесети ноември 2019 година, в състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА

                 ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА

                                                    СВЕТОСЛАВ  УЗУНОВ

 

при участието на секретар Пенка Георгиева, след като разгледа докладваното от председателя въззивно гр. дело № 2408  по описа за 2019 година, за да се произнесе, приема следното:

         Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

         Образувано е по въззивна жалба  от ищеца в първоинстанционното производство  П.П.П., чрез адв. Т.Д.,  като се обжалва решение №  1348 от 09.04.2018 г.,  постановено по гр. дело № 18798/2018 г., І гр. с., В ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените обективно съединени искове по чл. 128, т. 2 от КТ, в размер на исковата сума от 2413.44 лева.

Жалбоподателят заявява,  че обжалваното решение е незаконосъобразно, неправилно, необосновано, немотивирано и постановено в разрез с доказателствата по делото, както и се счита, че не са взети предвид  факти и доказателства, от значение за изхода на делото.  По отношение на приетата от съда изтекла погасителна давност, се счита, че Районен съд  не е отчел факта, че възражението за изтекла погасителна давност, направено от ответника е от лице, което не е разполагало с представителна власт да направи това в срока за отговор на исковата молба.  Счита се, че отговорът на исковата молба, в който е направено и възражението за изтекла погасителна давност изхожда от адв. П., който към момента на  подаване на  отговора не е имал представителна власт да представлява ответника „ГУСВ“ ЕАД, поради което се заявява от жалбоподателя, че възражението не е направено редовно, поради което и не следва да се зачита. Според жалбоподателя  първоинстанционният съд  не е изследвал всички факти по делото, като е приел, че е направено редовно, като в тази насока се заявява, че първоинстанционнияг съд е дал тридневен срок на ответника ГУСВ ЕАД да поправи тази нередовност, като представи доказателства за представителната власт на адв. П.,  Сочи се, че съобщението за отстраняване на нередовностите е получено от въззиваемото дружество на 23.01.2019 г., като същите обаче са отстранени от ГУСВ с писмо, изпратено на 29.01.2019 г.,  видно от поставеното клеймо, като това писмо, се сочи, е постъпило на 30.01.2019 г. в първоинстанционния съд .   Заявява се, че ответникът е пропуснал дадения от първоинстанционния съд срок за отстраняване на нередовностите, който бил изтекъл на 26.01.2019 г., поради което същите следва да се считат според жалбоподателя за неотстранени. Отново се заявява, че възражението за изтекла погасителна давност, направено от адв. П., към момента на подаване на отговора на  исковата молба е нередовно, поради липсата на представителна власт на същия, в това число и да направи такова възражение.  Според жалбоподателя дължимите трудови възнаграждения в размер на 2413.44 лв., ведно с мораторните и законните лихви не са погасени по давност и са дължими от ответника, тъй като същият не бил направил валидно възражение за изтекла погасителна давност.  Заявява се, че направеното възражение за изтекла погасителна давност е от лице, което не притежава представителна власт да представлява ответника „ГУСВ“ ЕАД към момента на подаване на отговор на искова молба, като и в дадения му срок не е отстранил тази нередовност. Заявява се в тази насока, че съгласно чл. 120 от ЗЗД давността не се прилага служебно.  Посочва се, че след като ответникът е имал недобросъвестно поведение към  работника и служителя-ищец, като с години  не е изплащал трудовото му възнаграждение и въпреки това е имал и недобросъвестност да не  отстрани нередовностите на отговора на исковата молба в срок. В тази насока, се твърди отново за немотивираност на обжалваното решение, постановено в разрез с доказателствата и фактите по делото,  които са от значение за неговия изход, които не били изследвани в решението.  Заявява се, на второ място, че безспорно от  допусната експертиза  по делото се доказало, че сумата от 2413.44 лв.  е дължима, но не е платена от ответника, поради  което не можело да се твърди, че същата е погасена и поради плащане. В тази насока се моли да се отмени първоинстанционното решение като незаконосъобразно, немотивирано и постановено в разрез с всички доказателства и факти по делото, като бъде осъден ответникът „ГУСВ“ ЕАД да заплати на П.П.П. сумата от 2413.44 лв. дължима главница за трудови възнаграждения, ведно с мораторната и законна лихва, както и да заплати всички разноски и адвокатски възнаграждения по делото и за двете съдебни  инстанции. Не ангажира нови доказателства по въззивното дело.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК,  не е налице писмен отговор на въззивна жалба от страна на ответното дружество, „ГУСВ“ ЕАД – гр. София, чрез пълномощник адв. П..

Въззивният състав на ПдОС след като констатира, че въззивната жалба е допустима – подадена от надлежна страна, в законния срок по чл. 259 ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване валидно и допустимо решение на районния съд, разгледа въззивната жалба по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна, поради следното:

За да постанови обжалваното решение, с което отхвърля изцяло предявените обективно съединени искове с правно основание чл. 128 т. 2 от КТ, както и по чл. 220 ал. 1 от КТ, районният съд излага съображения:

 По иска за заплащане на обезщетение по член 220, ал. 1 от КТ, съдът намира, че искът е неоснователен, понеже от заключението на вещото лице се установява, че обезщетението за неспазен срок на предизвестието е платено преди завеждане на иска в съда. В тази част, решението на районния съд не е обжалвано, при което е влязло в сила.

По иска за заплащане на трудово възнаграждение по чл. 128 т. 2 от КТ, за исковия период- от м.януари 2015г. до м.октомври 2015г., вкл, в общ размер възлизащ на исковата сума от 2413.44 лева. Приема за доказано, че в периода, за който се претендира трудовото възнаграждение, ищецът е работил по трудово правоотношение с ответника на посочената длъжност, като е полагал труд,  за което му е начислявано трудово възнаграждение, като дължимата сума за получаване, в нетен размер на трудово възнаграждение, възлиза на 2413,44 лева. Съдът, обаче, намира, че тази сума не се дължи, тъй като е погасена  с тригодишна давност, която към момента на предявяване на исковата молба в съда е била изтекла.

Въззивният състав изцяло приема за правилен извода на районния съд, ведно с изложените от него мотиви. От своя страна, въззивният съд след като взе предвид оплакванията във въззивната жалба съгласно чл. 269 изр.второ от ГПК, становището на въззиваемата страна, след преценка по чл. 235 ал. 2 от ГПК на приложените по делото и относими към предмета на спора доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

            Страните не спорят относно установени, с допустими доказателствени средства в първоинстанционното производство, обстоятелства:

 Съгласно заверени копия от писмени доказателства - Трудов договор № 166 от 12.08.2013г., допълнително споразумение към индивидуален трудов договор, Заповед за прекратено трудово правоотношение № 49 от 28.05.2018г., се установява, че между страните е съществувало трудово правоотношение в периода 14.08.2013г. – 28.05.2018г., като ищецът е заемал посочената длъжност при ответника „***“ на 8-часов раб. ден, с основно месечно трудово възнаграждение 660 лева, платимо веднъж месечно. От прието по делото заключение на вещото лице по допуснатата ССЕ З.Я.М.,,не оспорено от страните, се установява, че за процесния период – от м.януари 2015г-м.октомври 2015г., вкл., са начислени, но не са изплатени трудови възнаграждения, в размер на общо 2413,44 лева.

Спорен по делото въпрос, въведен и в оплакванията във въззивната жалба, е дали вземането на ответника за трудово възнаграждение за претендирания период, възлизащо в общ размер на претендираната искова сума,  е погасено по давност, тъй като към момента на направеното от ответника възражение за давност, посоченият като пълномощник в писмения отговор на исковата молба адв. Д.С.П., САК, не е бил приложил пълномощно, съответно, не е имало данни за представителната му власт относно ответното дружество.

В тази насока, действително, с разпореждане от з.з. от 15.01.19г., районният съд на основание чл. 101 от ГПК указва на ответника, че в тридневен срок от получаване на съобщението следва да представи доказателства за представителната власт на адв. П. или да потвърди извършените от него действия по подаване на отговор на исковата молба. Видно е, че от разписка от съобщение на съда, за която е посочено, че на 23.01.19г. е връчена на ответното дружество, с получател З.Т.-технически секретар, е видно, че същата не е оформена редовно, тъй като, изобщо, липсва име и длъжност на връчителя – при съответния съд, /лист 28 от гр.д.№18798/18г./.  Видно е, че с пощенски плик от София с клеймо от 29.01.19г., е постъпила на 30.01.2019г. до РС-Пловдив, молба от ответното дружество чрез адв. Е.К., САК, с която в изпълнение на дадените му указания, приложено представя пълномощно, от което е видно, че адв. П. притежава представителна власт по гр.д. № 18798/2018г. на ПдРС, І състав. В т.н., приложено е нотариално заверено на 22.02.2018г. пълномощно на ответното дружество относно Е.И.К., както и  пълномощно от адв. Е.И.К., САК, с което упълномощава адв. д.С.П., САК, да представлява ответното дружество пред РС-Пловдив по гр.д.№ 18798/2018г.,ГК,Ісъстав и води делото до приключването му пред всички инстанции, като извършва всички съдопроизводствени действия.

Въззивният съд намира,че дори при прието редовно съобщение до ответното дружество, получено на 23.01.19г., и независимо, че вместо в тридневен срок, нередовността на писмения отговор на исковата молба е отстранена в шестдневен срок, то в случая е правно релевантно обстоятелството, че към момента на постановяване на определението по чл. 140 от ГПК, в з.з. на 30.01.2019г., /определение №1204/30.01.2019г./, вече, е била отстранена нередовността на писмения отговор на исковата молба, като е приложено надлежно пълномощно за адв. П.. Поради което и съдът е приел, че в срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват като неоснователни. В тази насока, неоснователно е оплакването във въззивната жалба, тъй като, от една страна, самото подаване на писмения отговор е извършено в едномесечния срок по чл. 131 от ГПК, /като същият е постъпил в съда на 10.01.19г., като е спазен едномесечният преклузивен срок/, като с отстраняването на нередовността му, същият се счита за редовен от датата на постъпването му в съда. От друга страна, даденият от съда, в случая, тридневен срок от съобщението, за отстраняване нередовността на писмения отговор на исковата молба, е, само, инструктивен срок, поради което и независимо от неспазването му, и отстраняване на нередовността, в шестдневен срок от съобщението, то правно релевантен момент дали са отстранени указаните нередовности на писмения отговор е, в случая, постановеното на 30.01.2019г. определение на съда, на основание чл. 140 от ГПК, /лист 25 от гр.д. № 18798/18г./. Тъй като, към датата на постановяването му, е отстранена от ответника указаната от съда нередовност – като е приложено надлежно пълномощно за адв. П., то правилно е посочено от съда,че в срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват като неоснователни. Тъй като, в отговора на исковата молба е направено и възражение за погасяване по давност на вземането на ищеца за трудови възнаграждения за исковия период, то и въззивният съд намира, че съдът е сезиран надлежно с възражение за погасяване по давност, по което и надлежно се е произнесъл. В т.н., неоснователно е и оплакването, че съдът служебно се е произнесъл за погасяване на вземането по давност, тъй като съдът надлежно е сезиран с възражение за изтекла давност от ответника в писмения му отговор, по което и законосъобразно се е произнесъл, отчитайки тригодишна давност за вземанията по трудови правоотношения.     

Предвид изложените по-горе съображения, въззивният съд приема, че решението в обжалваната част като правилно следва да бъде потвърдено от въззивния съд.

По въззивното дело няма данни за направени разноски от въззиваемото дружество, поради което и такива не се присъждат с настоящето решение на въззивния съд.

Решението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280 ал. 3 от ГПК.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК, Пловдивският окръжен съд

                            Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА постановеното на 09.04.2019г.Решение № 1348 на Пловдивски районен съд, І-ви граждански състав, по гражданско дело дело № 18798 по описа на съда за 2018 година, В ЧАСТТА, с която ОТХВЪРЛЯ предявените от П.П.П. с ЕГН ********** против Главно управление строителство и възстановяване ЕАД с ЕИК 13056883 обективно съединени искове за осъждане на ответника да заплати на  ищеца следните суми: сумата от  2413,44 лева, представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода м. януари – октомври 2015 година, като неоснователни, като погасени по давност.

В останалата част, с която е отхвърлен искът за сумата от 660 лева, обезщетение по чл. 220 ал. 1 от КТ, като неоснователен, като погасен чрез плащане, решението на районния съд не е обжалвано, при което е влязло в сила.

РЕШЕНИЕТО на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280 ал. 3 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ:1/                           2/                                                         

                                                                      

 

 

 

 

     

.