Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 20.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет
и осми февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
при участието на секретаря Теодора Костадинова,
като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 7214 по описа за 2019 година на Варненския районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49
във вр. с чл. 45 ЗЗД.
Ищцата Н.А.С.
твърди, че на 11.05.2018 г. към 18:00 ч. в гр. Варна, на бул. „***“, между
Централна поща и „ЦКБ“ получила травми при падане вследствие на стъпване върху
разместена тротоарна плочка. Посочва, че вследствие на удара изгубила съзнание
и няма спомен за случилото се. Заявява, че свидетел на инцидента подал сигнал
на телефон 112, като екип на ЦСМП я транспортирал до Спешен център при ***. При
проведения преглед били установени следните увреждания: петрохантерно счупване
на дясната бедрена кост, счупване на шийката на дясната раменна кост, контузия
на главата и мозъчно сътресение. Лицето на С. било обезобразено от отоци,
ожулвания и кръвонасядания. Твърди, че в 21:10 ч. на същата дата била приета по
спешност в Клиника по ортопедия и травматология при ***“, гр. Варна, където
ѝ поставили окончателна диагноза „петрохантерно счупване, закрито в
дясно, и счупване на горен край на раменна кост (хумерус), закрито в дясно, с
мнение за спешно оперативно лечение“. Десен горен крайник бил имобилизиран с
ортеза, а на 12.05.2018 г. ѝ била извършена оперативна интервенция, а
именно: открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация.
Ищцата посочва,
че след инцидента ѝ бил издаден болничен лист за общо 42 дни, считано от
11.05.2018 г., който бил двукратно продължаван – до 20.08.2018 г.
Във връзка
с извършеното лечение заявява, че заплатила медицински разноски, както следва:
на 29.05.2018 г. – 28.50 лв. за изследвания; на 21.06.2018 г. – 35.00 лв. такса
за преглед и ЛКК комисия; на 22.06.2018 г. – 30.00 лв. за изследвания; на
23.05.2018 г. – 1610.00 лв. за ортопедични консумативи; на 25.05.2018 г. –
63.80 лв. потребителска такса; на 25.07.2018 г. – 40.00 лв. такса за издаване
на медицинско удостоверение; на 25.05.2018 г. – 1210 лв. такса престой за
болнично лечение за период от 11.05.2018 г. до 22.05.2018 г.
Излага, че след изписването ѝ
на 22.05.2018 г. ѝ било предписано лечение в домашни условия за около
шест месеца. Поради вида и естеството на травмите посочва, че не можела да се
придвижва и обслужва самостоятелно. Тъй като нямало кой да полага необходимите
за нея специфични грижи и поради факта, че сградата, в която се намира жилището
ѝ, е без асансьор, а в сочения период са се извършвали и ремонтни
действия по стълбището, се наложило да престои част от началния възстановителен
период в *** – Варна“ ООД. Това се наложило и поради психическото ѝ
състояние след понесената травма – лицето ѝ било обезобразено и изпитвала
срам и неудобство от вида си, както и страх да се движи сама и натрапчиви мисли
за невъзможност да се справя сама с ангажиментите в ежедневието си. Посочва, че
за продължаващото болнично лечение за периода от 23.05.2018 г. до 22.06.2018 г.
заплатила сума в общ размер на 4650 лв.
Посочва, че възстановителният период
продължил около половин година, в който период изпаднала в дълбока депресия,
тъй като не била в състояние да се грижи за домакинството и да изпълнява елементарни
свои задължения. Изпитвала страх, както и неудобство от външния си вид.
Заявява, че и понастоящем има оплаквания от болки и затруднено движение на
травмираните крайници в студено време и емоционално е нестабилна.
Ищцата навежда доводи, че поддръжката
на процесния тротоар е възложена на ответната община на основание чл. 30, ал. 4
от Закона за пътищата във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за общинската
собственост. Поради изложеното общината носи отговорност за действията и
бездействията на лицата, на които е възложила осъществяването на тази дейност.
Отправя
искане до съда за осъждане на ответника да ѝ заплати следните суми:
1) сумата от *** лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се претърпени болки и страдания
от травматични увреждания, настъпили вследствие на падане при стъпване на
разместена тротоарна плочка, на 11.05.2018 г. в гр. Варна, между Централна поща
и „ЦКБ“, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 11.05.2018 г.
до окончателното ѝ изплащане;
2) сумата от *** лева, частичен иск от
общо 7667.30 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди – разноски
за медицински изследвания, лечение, медикаменти и престой в болнично заведение
и възстановяване, причинени вследствие на същата злополука, ведно със законната
лихва върху горната сума, считано от 11.05.2018 г. до окончателното ѝ
изплащане.
С
протоколно определение от 28.02.2020 г. е допуснато изменение на иска за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди чрез неговото увеличаване на
сума в размер на 24 999 лева.
В срока по
чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който изразява становище
за неоснователност на предявените искове. Оспорва съществуването на неравност
по тротоара на мястото, описано в исковата молба. Оспорва уврежданията да са в
причинно-следствена връзка с поведението на служители на Община Варна. Навежда
доводи, че пешеходната дейност на физическо лице в активна възраст не е рискова
дейност.
Моли
предявените искове да бъдат отхвърлени и претендира разноски.
В условията
на евентуалност моли значително да бъде намален размерът на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди. Намира същия за прекомерен и прави
възражение за наличие на съпричиняване от страна на пострадалата.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и
обсъди доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
От представената с исковата молба
епикриза /л. 8/ се установява, че на 11.05.2018 г. Н.А.С. е постъпила в отделението по ортопедия и
травматология на *** – Варна“ ЕООД. Окончателно поставената диагноза е
петрохантерно счупване, закрито в дясно, и счупване на горен край на раменна
кост (хумерус), закрито в дясно. В посочения документ е отразено, че болничният
ѝ престой е продължил до 22.05.2018 г., като на 12.05.2018 г. е
претърпяла операция за открито наместване на фрактурата на десен долен крайник
с вътрешна фиксация. Препоръчано е поставянето на мека имобилизация /ортеза/ на
десен горен крайник за 30 дни.
На л. 9-10
от делото е приложено медицинско удостоверение № *** г., от съдържанието на
което се изяснява, че на 19.05.2018 г. ищцата е била прегледана от съдебен
лекар, който впоследствие се е запознал и с медицинска документация от
проведеното ѝ оперативно лечение. В документа е отразено, че същата е
получила следните увреждания: счупване на дясната раменна кост, счупване на
дясната бедрена кост, мозъчно сътресение, травматичен оток, кръвонасядане и
подкожен хематом в областта на лицето. Заключението на съдебния лекар е, че
така описаните травматични увреждания са резултат от удари със или върху твърди
тъпи предмети, като биха могли да бъдат получени вследствие на спъване и падане
на земята. Посочено е, че счупването на раменната кост е обусловило трайно
затруднение в движението на десния горен крайник за период не по-малък от 3-4
месеца, а счупването на бедрената кост – трайно затруднение в движението на
десния долен крайник за период не по-малък от 5-6 месеца. Останалите увреждания,
в своята съвкупност, са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно
за живота. Загубата на съзнание представлява разстройство на здравето, временно
опасно за живота.
Първоначално
на ищцата е издаден болничен лист за периода от 11.05.2018 г.
до 21.06.2018 г. /л. 13/.
След проведени прегледи на 21.06.2018 г. и 22.06.2018 г., за които са съставени
съответно амбулаторен лист № 411/21.06.2018 г. и № 219/22.06.2018 г. /л. 14 и
15/, болничният е продължен до 21.07.2018 г. /л. 16-17/. След изтичането на
този срок е последвало повторното му продължаване до 20.08.2018 г. /л. 18/. В
съдебно заседание са представени 3 броя болнични листи /л. 61-63/, от
съдържанието на които става ясно, че общо ползваният от Н.С. отпуск поради
временна неработоспособност във връзка с претърпения инцидент е продължил до 06.11.2018
г.
Към
исковата молба са приложени писмени доказателства за извършени медицински
разходи, както следва: на 23.05.2018 г. – 1610 лева за ортопедични консумативи
/л. 25/; на 25.05.2018 г. – 63.80 лева потребителска такса, както и общо 1210
лева за лечение /л. 26/; на 29.05.2018 г. – 28.50 лева за изследвания /л. 25/; на
21.06.2018 г. – 35 лева за ЛКК комисия /л. 25/; на 22.06.2018 г. – 30 лева за
изследвания /л. 25/; на 25.07.2018 г. - 40 лева за издаване на
съдебномедицинско удостоверение /л. 11/; 4650 лева – за продължаващо болнично
лечение по желание на пациента /настаняване в стая с придружител/ за период от
31 дни, във връзка с което е представена служебна бележка /л. 12/ и четири броя
фискални бонове с посочени в служебната бележка номера /л. 25/.
По делото са ангажирани специални знания посредством
проведените съдебномедицинска, съдебно-психиатрична и съдебно-техническа
експертиза, заключенията по които съдът кредитира като компетентно изготвени,
подробни и аргументирани.
Съгласно заключението на съдебномедицинската експертиза Н.С.
е претърпяла следните увреждания: счупване на дясната раменна кост, счупване на
дясната бедрена кост, състояние след операция и метална остеосинтеза,
оток, кръвонасядане и подкожен хематом на лицето вдясно с мозъчно сътресение.
Вещото лице д-р Д.Р. посочва, че механизмът на причиняване на тези увреждания е
чрез удари със или върху твърди тъпи предмети и предвид тяхната локализация и
морфология е възможно да са получени по описания в исковата молба начин.
Заявява, че оздравителният период за счупването на раменната кост обичайно е
около 3-4 месеца, а за дясната бедрена кост – приблизително 5-6 месеца при
липса на усложнения, за каквито няма данни. Мекотъканните
увреждания на лицето оздравяват средно за 10-15 дни.
В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението. Уточнява,
че гореописаните увреждания биха могли да бъдат получени при падане напред и
надясно, доколкото са съсредоточени в дясната част на тялото. Допълва, че
рамото на ищцата е поставено в мека ортопедична протеза, а бедрото – оперирано.
Въз основа на събраните по делото доказателства и след
извършен личен преглед на Н.С. вещото лице – психиатър д-р Т.А. достига до
извод, че преживеният инцидент и получените травматичните уреждания са се е
отразили върху психиката на ищцата. Първоначално при нея са настъпили симптоми
на остра стресова реакция, с последващо разстройство на адаптацията в рамките
на шест месеца, както и специфична фобия, симптомите на която персистират и към
момента. Вещото лице изразява становище, че описаните разстройства могат да се
квалифицират като психично заболяване в резултат на стресогенно
увреждане съгласно Международната класификация на болестите, десета ревизия.
Посочва, че състоянията могат да хронифицират, като
към момента при ищцата продължават проявите на специфична фобия спрямо ситуации,
напомнящи инцидента, които частично ограничават ежедневното ѝ
функциониране. По отношение на травматичните увреждания в областта на лицето
излага, че са дали само временно отражение върху психиката на пострадалата.
В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението и
пояснява, че конкретната продължителност на специфичната фобия може да варира в
зависимост от интензитета на преживения стрес, последиците от стресогенната ситуация, както и от обстоятелството колко
често лицето се среща с фобийната ситуация. При
ищцата проблемът се задълбочава, тъй като ежедневно преминава покрай мястото,
където е настъпил инцидентът, предвид че то се намира в близост до дома
ѝ. Поради изложеното вещото лице изразява становище, че тази фобия няма
да отзвучи скоро, но с течение на времето ще отслабне. Д-р А. допълва, че
инцидентът е довел до значителни промени в начина на живот на Н.С..
Първоначално тежките физически травми са предизвикали при ищцата симптоми на
разстройство в адаптацията, а именно – тревожност и страх дали ще се възстанови
напълно, които са били хиперболизирани. Това състояние е продължило около 6
месеца, като понастоящем е останала единствено фобията.
От заключението по съдебно-техническата експертиза става
ясно, че точно пред входа на жилището на Н.С. *** липсва една от тротоарните
плочки. Непосредствено около това място състоянието на тротоарните площи е
добро и няма други липсващи или разлепени плочки. Вещото лице инж. Н.Н. посочва, че при невъзможност да бъдат отстранени повреди
по тротоарните площи мястото се огражда с бариери или сигнални ленти. При
извършения оглед на място същият е констатирал, че тротоарът не е ремонтиран,
като по целия участък между Централна поща и ЦКБ се виждат липсващи плочки,
повреди, пропадания и надигания на тротоарната настилка.
От събраните по делото гласни доказателствени средства,
преценени съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК, се установяват следните
обстоятелства:
Св. ***, очевидец на инцидента, посочва, че той е настъпил в
центъра на гр. ***, на бул. „***“, в близост до работното ѝ място.
Излага, че докато с Н.С. вървели заедно по тротоара, тя стъпила на привидно
стабилна плочка, която се разместила, вследствие на което паднала назад, на
дясната си страна, и ударила главата си. След падането ищцата била напълно
неподвижна и не реагирала в продължение на една-две минути. Впоследствие
споделяла, че няма спомен за инцидента. По лицето ѝ имало кръв, а в
дясната му част се подуло и се образувало „рогче“. Н.С. пищяла, че я боли и
умира, не можела да се движи. Впоследствие пристигнал екип на ***, който я
откарал в болница.
*** заявява, че е посещавала ищцата няколкократно по време
на болничния престой, който продължил около 45 дни. В този период лицето
ѝ било подуто, синьо-черно от отоците, а окото – затворено. Поради това
тя се страхувала да се показва пред хората, обръщала се на другата страна,
когато свидетелката я посещавала. Наред с това Н.С. не можела да се храни или
да ходи до тоалетна самостоятелно, трябвало да ползва подлога и се нуждаела от
помощта на санитарите и близките си. От срам избягвала да пие вода и да се
храни, за да не се налага да ходи то тоалетна. След изписването от болничното
заведение *** посочва, че отново посещавала С. в дома ѝ. Тогава тя не
желаела да излиза, стояла на тъмно с дръпнати завеси. Срамувала се от отока на
лицето си, който отшумял след два-три месеца. За първи път излязла след повече
от месец и половина.
Свидетелката посочва, че Н.С. живее на третия етаж в стара
сграда без асансьор, като стълбите са стръмни и високи. Тъй като стълбището се
ремонтирало, тя не могла да се прибере вкъщи веднага след операцията.
По делото е разпитан и свидетелят ***, съпруг на дъщерята на
ищцата, който има непосредствени впечатления относно нейното състояние след
процесния инцидент. Излага, че със съпругата му узнали за случилото се по
телефона. Когато пристигнали на място, заварили Н.С. обърната по гръб на
тротоара, а съпругът ѝ държал главата ѝ в скута си. Там била и ***,
която пръскала лицето ѝ с вода. В същия ден я закарали в Окръжна болница,
а от там я пренасочили към Майчин дом за операция на тазобедрената става, която
била извършена на другия ден. Свидетелят посочва, че рамото на С. било
обездвижено с шина, а на лицето ѝ имало голям хематом на дясното
слепоочие, заради който окото ѝ било затворено. Хематомът изчезнал за
около 10 дни, но при ищцата се образувала „капсула“, която изчезнала след около
2 месеца.
Св. Стефанов посочва, че ежедневно посещавали ищцата в
болницата. Тъй като била обездвижена, не можела сама да се храни и да ходи до
тоалетна. Налагало се да ѝ помага болничният персонал, както и съпругът
ѝ, който през цялото време бил с нея. За да не се налага да ползва
подлога, ищцата отказвала да се храни, поради което теглото ѝ намаляло с
15-20 кг. Посочва, че болничният ѝ престой продължил около 45 дни. След
завръщането си вкъщи в продължение на два-три месеца тя отказвала да излиза,
защото се срамувала. И в дома си не можела самостоятелно да ходи до тоалетна и
трябвало да ползва проходилка. В този период стояла
на тъмно, не се срещала с никого. Св. Стефанов уточнява, че със съпругата му
живеят непосредствено до дома на ищцата, поради което има лични впечатления от
състоянието ѝ. Заявява, че и понастоящем С. се движи внимателно и се
придържа, когато слиза по стъпала.
Свидетелят посочва, че е виждал плочката, на която се е
спънала ищцата, и към момента на инцидента тя била пукната и „плавала“.
Съдът кредитира в пълнота показанията на разпитаните по
делото свидетели, тъй като същите са подробни, логични и кореспондират както
помежду си, така и с останалите събрани по делото доказателства.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
За
да възникне в полза на увреденото лице притезателното право на обезщетение за
причинените му имуществени или неимуществени вреди по чл. ***, трябва да са
налице следните материалноправни предпоставки: 1) имуществени или неимуществени
вреди, причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение
/действие или бездействие/; 2) виновното лице да е причинило вредите при или
при повод изпълнение на възложената му от ***работа.
Отговорността
по чл. 49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна по своя характер. Касае се за
отговорност за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тя
възниква за възложителя, когато от действие или бездействие на лице, комуто той
е възложил извършването на определена работа, настъпят вредоносни последици.
Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление
№ ***, юридическите лица отговарят по чл. *** за вредите, причинени от техни
работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава,
когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
Съгласно
чл. 31 от Закона за пътищата „изграждането, ремонтът и поддържането на
общинските пътища се осъществяват от общините.“ В § 1 от Допълнителните разпоредби
на закона, съотв. в т. 1 и 2 са дефинирани понятията „път“ и „земно платно“,
както следва: „път“ е ивицата от земната повърхност, която е специално
пригодена за движение на превозни средства и пешеходци и отговаря на определени
технически изисквания; „земно платно“ е част от повърхността в обхвата на пътя,
върху която са разположени: платното (платната) за движение; разделителните
ивици; банкетите; тротоарите; разделителните и направляващите острови;
зелените площи; крайпътните отводнителни и предпазни окопи; откосите; бермите и другите конструктивни елементи на пътя.
С
разпоредбата на чл. 167, ал. 1 от Закона за движение по пътищата на лицата, които стопанисват пътя, е
възложено задължението да го поддържат в изправно състояние и да сигнализират
незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък
срок. В ал. 2, т. 1 е предвидено, че служби за контрол, определени от кметовете
на общините контролират в населените места изправността и състоянието на
пътната настилка, пътните съоръжения, пътната маркировка, средствата за
организация и регулиране.
От
събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че общината
не е изпълнила задълженията си, регламентирани в цитираните разпоредби. От
показанията на свидетелите ***става ясно, че процесният
тротоар, както към момента на настъпване на инцидента, така и понастоящем, е
неподдържан. Доказва се, че към 11.05.2018 г. една от плочките, намираща се в
близост до дома на ищцата, е била нестабилна и необезопасена. Мястото не е било
сигнализирано и не е била осигурена възможност за безпрепятствено преминаване
на пешеходците. Неподдържаното състояние на тротоарната настилка в района на
инцидента се потвърждава и от заключението на съдебно-техническата експертиза,
в която е отразено, че точно до дома на ищцата липсва една от тротоарните
плочки, а по продължение на отсечката между Централна поща и „***“ има
множество неравности и повреди. От изложеното следва, че увреждането на ищцата,
настъпило вследствие падане на процесния тротоар, се намира в
причинно-следствена връзка с бездействието от страна на служителите на
общината, на които е възложена дейността по поддържане на пътищата в града.
Съдът
намира за неоснователно възражението
на ***за наличие на съпричиняване от страна на ищцата.
Съдът не споделя доводите, че ищцата е следвало да съобрази поведението си с
неравностите в тротоара, доколкото при наличието на разместена плочка, дори при
преминаване с повишено внимание, не е изключено да настъпи инцидент. Нещо
повече, от показанията на *** става ясно, че въпросната плочка е била привидно
стабилна, поради което ищцата не е могла да предположи за съществуващата
опасност.
По предявения иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди:
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост, като в ППВС № 4/1968 г. се приема, че понятието
„справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД няма абстрактен характер. В посоченото
ППВС се излага, че „то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението“. В процесния казус при определяне
размера на обезщетението следва да бъдат отчетени, от една страна, видът и
тежестта на претърпяното физическо увреждане, продължителността на
възстановителния период, а от друга страна – интензитета и продължителността на
преживените психически страдания.
От заключението на съдебномедицинската експертиза се установява, че
вследствие на процесния инцидент ищцата С. е получила счупване на дясната раменна кост, счупване на дясната
бедрена кост, кръвонасядане и подкожен хематом на лицето вдясно, както и
мозъчно сътресение.
Вещото лице е категорично, че посочените увреждания се намират в
причинно-следствена връзка с процесния инцидент. Касае се за множество травматични
увреждания, две от които – с характеристиките на средна телесна повреда.
Травмата на бедрото е наложила извършването на оперативна интервенция и
продължителен болничен престой /45 дни/, като общият възстановителен период при
ищцата е продължил около 5-6 месеца. Що се отнася до счупването на дясната
ръка, за оздравяването ѝ са били необходими 3-4 месеца. Макар вещото лице
да посочва, че за оздравяването на лицевите увреждания са били необходими 10-15
дни, от показанията на св. *** става ясно, че при ищцата са настъпили
усложнения, поради които в период от около 2 месеца лицето ѝ не е било
напълно възстановено. В продължение на близо шест месеца /от 11.05.2018 г. до
06.11.2018 г./ ищцата е била в отпуск поради временна неработоспособност.
От събраните по делото доказателства /в частност – свидетелските показания/ по категоричен начин се установява, че уврежданията са се отразили негативно на качеството на живот на ищцата. В периода на болничния престой тя е била напълно зависима от чужда помощ и не е могла самостоятелно да задоволява основните си физиологични потребности. Поради невъзможността да се движи самостоятелно и да използва дясната си ръка С. се е нуждаела от непрекъснати грижи. Това състояние е продължило и след изписването ѝ от болничното заведение, тъй като и тогава тя не е била напълно възстановена и е трябвало да разчита на ежедневната помощ на своите близки.
Наред с физическите увреждания Н.С. е преживяла и психически страдания
вследствие на процесната злополука. От заключението на съдебно-психиатричната
експертиза се установява, че ищцата е проявила симптоми на разстройство на адаптацията, за
отшумяването на които са били необходими шест месеца. Наред с това и
уврежданията в областта на лицето са дали временно негативно отражение върху
психиката ѝ. И до настоящия момент /повече от година и половина след
инцидента/ С. страда от специфична фобия, отключила се вследствие на инцидента,
като прогнозата на вещото лице е, че тя няма да бъде напълно преодоляна в
обозримо бъдеще. В същия смисъл са и събраните по делото гласни доказателствени
средства. От тях по категоричен начин се установява, че ищцата много тежко е преживяла
инцидента. За продължителен период от време /около половин година/ тя се
изолирала – не желаела да общува с никого или да излиза. Срамувала се от това,
че много хора са станали свидетели на инцидента, от уврежданията по лицето си,
както и от това, че се нуждае от чужда помощ за задоволяване на основните си
физиологични потребности. Изпитвала страх да се придвижва самостоятелно, който
и до момента не е преодоляла напълно.
При съобразяване на всичко изложено настоящият съдебен състав счита, че
справедливият размер на обезщетението за претърпените от ищцата болки и
страдания възлиза на *** лева.
Предвид обстоятелството, че исковата претенция е предявена за сумата от
*** лева
и с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, въпреки че
настоящият съдебен състав определя дължимото обезщетение в по-голям от
претендирания размер, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата
посочената от последния сума в размер на *** лева.
По предявения иск за присъждане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди:
От представените писмени доказателства по несъмнен начин се установява,
че вследствие на процесния инцидент ищцата е направила разходи за лечение и медицински
консумативи, подробно описани по-горе, в общ размер от 7667.30 лева. Същите
включват стойността на болничния престой, извършените прегледи и закупените
консумативи. Следва да се отбележи, че от свидетелските показания се установява
необходимостта от извършването на разходите за продължаващо болнично лечение в
размер на 4650 лева. Макар ищцата да е могла да бъде изписана на по-ранен етап
и същата да е останала в болницата по свое желание, това решение е било
продиктувано от невъзможността за свободен достъп до дома ѝ в този
период. И двамата разпитани свидетели посочват, че същата живее на третия етаж
в сграда без асансьор и със стръмно стълбище. Последното несъмнено е
съставлявало сериозно затруднение за безпрепятственото придвижване на ищцата,
чието лечение към онзи момент не е било приключило.
Предвид изложеното предявеният
частичен иск за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди на
стойност 4017.30 лева е изцяло основателен и следва да бъде уважен. В полза на
ищцата следва да бъде присъдена и законната лихва върху сумата, считано от
крайната дата на извършване на разходите – 25.07.2018
г., до окончателното изплащане на
задължението.
По разноските:
При този изход на спора и предвид направеното от ищцата искане на
последната следва да бъдат присъдени извършените по делото разноски.
Представени са доказателство за действително извършени разноски, както следва:
в размер на *** лева – държавна такса, ***лева – депозит за СМЕ, *** лева –
депозит за СПЕ и ***лева – адвокатско възнаграждение. Уговореното и заплатено
от страната адвокатско възнаграждение надвишава с около 10 % минималния размер
по чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /съответно ***лева – по иска за обезщетение за
неимуществени вреди и 511 лева – по иска за обезщетение за имуществени вреди/.
Настоящият съдебен състав намира, че същото съответства на фактическата и
правна сложност на делото, поради което релевираното от ответника възражение за
прекомерност се явява неоснователно.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ***, с административен адрес: гр. ***, бул. „***“ № *, ДА
ЗАПЛАТИ на Н.А.С., ЕГН **********,***, СУМАТА
ОТ ****
лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се претърпени болки и страдания
от травматични увреждания, настъпили вследствие на падане при стъпване на
разместена тротоарна плочка, на 11.05.2018 г. в гр. ***, между ***, ведно със законната лихва върху горната
сума, считано от 11.05.2018 г. до окончателното ѝ изплащане, на
основание чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД.
ОСЪЖДА ***, с административен адрес: гр. ***, бул. „***“ № ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Н.А.С.,
ЕГН **********,***, СУМАТА ОТ *** лева /четири хиляди и седемнадесет лева и
тридесет стотинки/, частичен иск от общо *** лева /седем хиляди шестстотин
шестдесет и седем лева и тридесет стотинки/, представляваща обезщетение за
имуществени вреди – разноски за медицински изследвания, лечение, медикаменти и
престой в болнично заведение и възстановяване, причинени вследствие на същата
злополука, ведно със законната лихва върху
горната сума, считано от 25.07.2018 г. до окончателното ѝ изплащане, на
основание чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД.
ОСЪЖДА ***, с административен адрес: гр. ***, бул. „***“ № ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Н.А.С.,
ЕГН **********,***, СУМАТА ОТ *** лева /три хиляди седемстотин седемдесет
и осем лева и шестдесет и пет стотинки/, представляваща извършени по делото
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: