№ 3555
гр. Варна, 27.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100501866 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена от С. Д. Ч., ЕГН **********,
чрез процесуален представител адв. Р., частна жалба срещу определение
№7086/29.06.2022г. по гр.д. №3141/22г. по описа на ВРС, 40-ти с-в, с което е
оставена без уважение искането на С. Ч. с правно основание чл. 225 ГПК да
бъде конституирана като главно встъпило лице за установяване по отношение
на първоначалните страни - С. Ч. и Д. Ч., че замества недостойния ответник
Д. Ч. като наследник на С. Ч.. В жалбата се излага, че определението е
незаконосъобразно, тъй като неправилни за изводите на ВРС, че не е налице
тъждественост с претендираното от ищеца право. Твърди, че както ищецът С.
Ч. желае да установи, че ответникът Д. Ч. е недостаен да е наследник на С. Ч.,
така и за С. Ч. е налице такъв интерес, тъй като замества недостойния
наследник. Твърди се, че тъй като недостойнството настъпва по силата на
закона, то и фактически с постановеното решение ще се определи кръга от
наследници на С. Ч., поради което и за жалбоподателката е налице интерес да
установи и своето право като наследник. Излагат се и доводи за
недопустимост на предявения иск, тъй като и при уважаване на искането
квотата на ищеца в наследството на С. Ч. не би се променила. Моли се за
отмЯ. на атакуваното определение.
1
В срока по чл.276 ГПК не е депозиран отговор на частната жалба от
страните в производството С. С. Ч. и Д. С. Ч..
Частната жалба е депозирана в срок, от надлежна страна и срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
По същество съставът при ОС-Варна намира следното:
Производството е образувано по предявен от С. С. Ч. срещу Д. С. Ч. иск
да бъде прогласено настъпилото по силата на закона недостойнство на
ответника да бъде наследник на своя баща С. С. Ч.. С., че с влязла в сила
присъда по НОХД №766/19г. по описа на ОС-Варна ответникът Д. Ч. е
признат за виновен, че умишлено е умъртвил баща си С. С. Ч.. Предвид
горното и ищецът излага, че доколкото нормата на чл.3 б.“а“ ЗН изрично
отрича правото на наследяване на наследника, умишлено убил наследодателя
си, то и моли съдът да приеме, че Д. Ч. е недостоен да наследи С. Ч.. С., че е
налице интерес за ищеца от установяване на горното правоотношение, тъй
като в издаденото от Община Варна удостоверение за наследници е посочено,
че Д. Ч. е наследник на С. С..
Преди насрочване на производството в открито съдебно заседание е
постъпила искова молба от С. Д. Ч., предявена срещу страните в
производството – ищеца С. Ч. и ответника Д. Ч., в която Ч. излага, че е
дъщеря на ответника Ч. и внучка на наследодателя С. Ч.. Твърди, че
доколкото недостойните се заместват от своите низходящи без ограничение в
степените, то същата като низходяща на ответника Д. Ч. следва да бъде
обявена за наследник по заместване на мястото на недостойния Д. Ч. на
наследодателя С. Ч.. Твърди, че доколкото също е наследник на
наследодателя, то и тя има самостоятелни права на наследник, които желае да
бъдат установени по отношение на страните в производството. Предвид това
и желае да бъде конституирана като главно встъпила страна.
С атакуваното определение ВРС оставил молбата без уважение.
2
Определението е законосъобразно.
Предявеният от ищеца С. Ч. иск е за установяване недостойнството за
наследяване по чл. 3, б. "а" от Закона за наследството по отношение на Д. Ч..
Следователно и въведеното от ищеца спорно право в производството е
правото на наследяване на ответника Ч., респективно изключване на
последния от кръга на наследниците. Предмет на спора не е определяне на
наследствена квота на ищеца. За същия е налице интерес да оспори наличието
на право на ответника да наследява наследодателя Ч., доколкото в
удостоверителен документ е посочено наличието на такова право.
Ирелевантно е дали горното установяване ще увеличи наследствената квота
на ищеца, тъй като правният интерес не се обосновава с подобно твърдение. В
този смисъл възраженията в жалбата са неоснователни.
Правото на наследяване е лично право. Правото на лицето, заместващо
като наследник своя възходящ, което право е признато изрично в нормата на
чл.10 ал.1 ЗН, също е лично право и то е последица от обявяването на
възходящия за недостоен да наследи своя наследодател. Затова и не е налице
тъждество между правото на низходящия да замести при наследяване на
недостойния си възходящ по чл.10 ал.1 ЗН и правото на наследникът по закон
да установи недостойнството по наследяване по чл.3 б.а“ ЗН. В единия случай
предметът на иска е за отричане на правото на сочения от закона за наследник
да наследи, а в другия случай се касае за признаване на правото на едно лице,
което законът не е поС.л като наследник, да замести своя възходящ. Като това
право възниква едва след като бъде отречено правото на възходящия да
наследи. Фактът, че и лицето, което желае да встъпи главно в процеса, има
интерес да се установи кръга на наследниците, не обуславя извода, че е
налице идентичност. Нормата на чл.225 ГПК изрично С., че третото лице,
което има самостоятелни права върху предмета на спора, може да встъпи в
делото, като предяви иск против двете страни. Процесуалната необходимост
да бъде предявен иск и от двете страни налага извода, че се касае за
конкуриращи претенции. Т.е уважаването на претенцията на ищеца изключва
уважаване на предявения от главно встъпилото лице иск. В конкретния
случай уважаването на иска за установяване на недостойнството на Д. Ч. да
наследи С. Ч. е предпоставка не за отхвърляне, а за уважаване на иска на С. Ч.
да замести недостойния си наследодател. Касае се за установяване на две
различни по своето съдържание права. Налице е липса на тъждество. Предвид
това и молбата на С. Ч. за главно встъпване е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение. Определението на ВРС е законосъобразно. Частната
жалба срещу същото следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, депозирана от С. Д. Ч., ЕГН
**********, чрез процесуален представител адв. Р., частна жалба срещу
определение №7086/29.06.2022г. по гр.д. №3141/22г. по описа на ВРС, 40-ти
с-в.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
връчването му на страните с частна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4