№ 476
гр. Варна, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Радостин Г. Петров
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова
като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Въззивно гражданско
дело № 20233100500435 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна
жалба вх.№ 84632/07.12.2022г., подадена от "Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК *********, чрез
пълномощник ю.к. П.Н., против Решение № 3468/14.11.2022 г., постановено
по гр.д. № 5060/2022 г. по описа на ВРС, в частта, в която "Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК *********, със
седалище гр. София, е осъдено да заплати на А. А. П., ЕГН **********
сумата от 1177.82 лева, явяваща се разликата над сумата от 597.68 лева
(166.02 лева платени извънсъдебно и 431.66 лева платени след постановяване
на решението) до присъдените 1775.50 лева, представляващи щети от ПТП
настъпило на 24.02.2022г. в гр.Варна, кв.Чайка, до бл.66 причинено от
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ л.а.
“****** ******“, д.к.№******** при което са увредени преден ляв фар,
преден ляв мигач, предна броня, лайсна в предна броня, преден ляв калник и
преден капак, заедно със законната лихва върху главницата считано от датата
на сезиране на съда 19.04.2022г. до окончателното изплащане на сумата, на
основание чл.432, ал.1 от КЗ.
1
В жалбата се излага, че решението на първоинстанционния съд е
неправилно, постановено в нарушение на материалноправните норми и
съдопроизводствените правила и необосновано. Твърди се, че присъденото от
ВРС обезщетение е прекомерно завишено, както и че не е определено в
съответствие с Наредба №24. Излага, че ВРС неправилно е кредитирал
заключението на вещото лице, което не е обективно дадено и не е съобразено
с обстоятелството, че към датата на ПТП автомобилът е бил на 24 години.
Сочи, че преди завеждане на иска е заплатил на ищеца 166.02 лева, а след
постановяване на решението още 458.88 лева, от които 431.66 лева главница и
27.22 лева лихва за периода от 19.04.2022г. до 01.12.2022г. Моли за отмяна
решението и присъждане на разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият А. А. П., чрез пълномощник
адв. Й. А., е подал отговор, с който оспорва жалбата. Счита, че
постановеното първоинстанционно решение и възприетите в него мотиви са в
унисон със събраните в хода на производството доказателства и при правилно
приложение на материалните и процесуални правни норми. По същество
счита решението на ВРС за правилно и законосъобразно, поради което
отправя искане за потвърждаването му, ведно с присъждане на разноски.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание
въззивникът не изпраща представител. С молба депозирана преди съдебно
заседание въззивникът чрез ю.к. П.Н. моли жалбата да бъде уважена, ведно с
присъждане на направените по делото разноски.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание
въззиваемата страна не изпраща представител. С молба депозирана преди
съдебно заседание въззиваемата страна чрез адв. Й. А. моли решението на
ВРС да бъде потвърдено, ведно с присъждане на направените във въззивното
производство разноски.
За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът
взе предвид следното от фактическа и правна страна:
Производството пред районния съд е образувано по исковата молба на
А. А. П. против "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве" АД, за заплащане на сумата от 1775.50 лева (след допуснато
увеличение на иска), представляваща щети от ПТП настъпило на 24.02.2022г.
в гр.Варна, кв.Чайка, до бл.66 причинено от застрахован при ответника по
2
застраховка „Гражданска отговорност“ л.а. “****** ******“, д.к.№********
при което са увредени преден ляв фар, преден ляв мигач, предна броня,
лайсна в предна броня, преден ляв калник и преден капак, заедно със
законната лихва върху главницата считано от датата на сезиране на съда
19.04.2022г. до окончателното изплащане на сумата. Ищецът твърди, че на
24.02.2022г. е предоставил собствения си л.а. марка „**** ********“, с peг.
№****** на А. П.. Последният паркирал автомобила в гр.Варна, кв.Чайка до
бл.66, като около 20:45ч., при движение на заден ход бил блъснат от лек
автомобил марка „****** ******“ с peг. №********, управляван от Ж. А.ов.
За настъпилото ПТП двамата водачи съставили Двустранен констативен
протокол за ПТП, като виновен за настъпилото произшествие посочили
водача на л.а.„****** ******“. Лекият автомобил на виновния водач бил
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното
дружество. На 25.02.2022г. уведомил застрахователя на виновния водач за
настъпилото ПТП, като същият извършил оглед на автомобила, изготви
снимков материал и съставил Опис-заключение на щетите. В описа като
увредени детайли били посочени: преден ляв фар, преден ляв мигач, предна
броня, лайсна в предна броня, преден ляв калник и преден капак. Като
застрахователно обезщетение получил сумата в размер на 162 лева, за която
счита че не отговаря на размера на щетата.
С писмен отговор ответникът оспорва иска. Излага, че с изплащането на
сумата от 166.06 лева застрахователят е изплатил изцяло дължимото
обезщетение. Оспорва представения от ищцовата страна Двустранен
констативен протокол 24.02.2022г. Твърди наличие на съпричиняване от
ищеца, доколкото МПС марка „****“, модел „********“, рег.№******** е
било паркирано в нарушение на разпоредбата на чл.98, ал.1, т.1 ЗДвП,
съгласно която престоят и паркирането са забранени на място, където
превозното средство създава опасност или е пречка за движението или
закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал. Счита, че
П. е нарушил и правилото на чл.94, ал.1 ЗДвП. Водачът на МПС марка
„********“, модел „****“, peг.№******** е бил поставен в ситуация, в която
за него ПТП е било технически непредотвратимо, доколкото не е разполагал с
достатъчно разстояние да премине в близост до увредения автомобил,
предвид начинът, по който ищецът го е паркирал. Счита за необоснован и
недоказан и размерът на претенцията на ищеца.
3
В частта, в която искът е уважен до размера от 597.68 лева, ведно със
законната лихва, считано от 19.04.2022год. до окончателното изплащане на
сумата, решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство,
очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. В обхвата на така посочените предели на въззивна проверка, съставът
на ВОС, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Съобразно
обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане,
спорът правилно е квалифициран.
Предявеният иск е с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, съобразно
която разпоредба увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380. С
договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие отговорността на застрахования за причинени от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. За да се ангажира
отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата/респективно собственика
на автомобила/ и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Отговорността на
застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования деликвент,
като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото
застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репарирането им. При
4
кумулативната даденост на тези предпоставки в тежест на застрахователя
възниква задължение за заплащане на застрахователно обезщетение на
увредения. Съгласно процесуалното правило на чл.154, ал.1 от ГПК за
разпределение на доказателствената тежест, ищецът - въззиваема страна в
настоящото производство, следва да докаже при условията на пълно главно
доказване елементите от визирания фактически състав, за да установи
основателността на исковата си претенция. Ответникът - сега въззивник, от
своя страна, носи тежестта за доказване на противопоставените възражения с
оглед оборване на заведения иск.
В разглеждания случай, пред въззивния съд не е налице спор относно
дължимостта на застрахователно обезщетение, а относно неговия размер. Не
се спори между страните, че преди завеждане на иска застрахователят
доброволно е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 166.02 лева,
а след постановяване на решението още 458.88 лева, от които 431.66 лева
главница и 27.22 лева лихва.
От заключението на вещото лице по назначената от РС-Варна САТЕ се
установява, че щетите по автомобилa възлизат на 1971.60 лева, като
стойността е определена въз основа на средни пазарни цени на труд и
материали между сервизи притежаващ европейски сертификат за качество и
сервизи непритежаващ европейски сертификат за качество. Това
заключението не е оспо**** от застрахователя и е прието в съдебно
заседание на 25.10.2022г. Въззивният съд намира, че не са налице основания
да не се даде вяра на заключението на вещото лице по САТЕ. Същото е
обективно и компетентно дадено, като за изготвянето му вещото лице е
използвало преписката по процесната щета и снимковия материал към нея.
Въззивният съд споделя наложилото се в практиката становище, че като
изходна величина за изчисляване на дължимото застрахователно обезщетение
следва да се използва усреднената стойността за възстановяване на процесния
автомобил между сервиз притежаващ европейски сертификат за качество и
сервиз непритежаващ европейски сертификат за качество, определена от
вещото лице на 1971.60 лева.
По изложените съображения, като изходна величина за изчисляване на
дължимото застрахователно обезщетение следва да се използва стойността
1971.60 лева, поради недоказаност на възраженията на ответника за по-нисък
5
размер на разходите за възстановяване на процесния автомобил. От
посочената сума следва да се приспадне заплатеното застрахователно
обезщетение преди завеждане на исковата молба в размер на 166.02 лева,
както и 431.66 лева след постановяване на първоинстанционното решение.
Налага се извода, че след приспадане на посочената по-горе стойност на
заплатеното застрахователно обезщетение, дължимото застрахователно
обезщетение възлиза на сумата от 1373.92 лева, която по делото не е налице
спор, че не е заплатена към момента на настоящото произнасяне. Поради това
като е присъдил обезщетение за претърпени имуществени вреди за сумата от
1177.82 лева, явяваща се разликата над сумата от 597.68 лева (166.02 лева
платени извънсъдебно и 431.66 лева платени след постановяване на
решението) до присъдените 1775.50 лева, ВРС е постановил правилно
решение, което следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на въззиваемия се следват
разноски за въззивна инстанция, съобразно представените доказателства,
съразмерно с отхвърлената част от жалбата, възлизащи на сумата от 500 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3468/14.11.2022 г., постановено по гр.д.
№ 5060/2022 г. по описа на ВРС, в обжалваната част, в която
"Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД,
ЕИК *********, със седалище гр. София, е осъдено да заплати на А. А. П.,
ЕГН ********** сумата от 1177.82 лева, явяваща се разликата над сумата от
597.68 лева (166.02 лева платени извънсъдебно и 431.66 лева платени след
постановяване на решението) до присъдените 1775.50 лева, ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на сезиране на съда
19.04.2022г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.432, ал.1
от КЗ.
ОСЪЖДА "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, да заплати на А. А. П.,
ЕГН ********** сумата от 500 лева (петстотин лева), представляваща
разноски за въззивна инстанция.
6
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване по аргумент от
чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7