Присъда по дело №5669/2023 на Софийски районен съд

МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА № 309/16.05.2024 г.
ПО НОХД № 9144/*** г. ПО ОПИСА НА СРС, НО, 135 СЪСТАВ

Софийски районен съд е сезиран с обвинителен акт срещу подс. Н. Й.
Б. ( с установена по делото самоличност), за това че:
На 02.10.2021 г. в гр. А.град, общ. А.град, обл. *** направил опит да
принуди М. Ж. Н. да пропусне нещо противно на волята й, а именно - да
потвърди като свидетел по НОХД № 2597/2019 г. по описа на
Специализирания наказателен съд дадените от нея показания по досъдебно
производство № 143/2018 г. по описа на Следствения отдел в
Специализираната прокуратура, пр.пр. № 1503/2018 г. по описа на
Специализираната прокуратура, като употребил за това заплашване с
убийството й - престъпление по чл. 143, ал. 1 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК.
Първоначално обвинителният акт е внесен за разглеждане от РП – ***,
ТО – А.град в РС – А.град. По същия е било образувано НОХД № 655/2022 г.
по описа на РС – А.град, което е било насрочено за разглеждане в
разпоредително съдебно заседание на 16.02.2023 г. С протоколно определение
на съда от 23.03.2023 г. делото е било изпратено на ВКС на основание чл.43,
ал.1 от НПК, като съдебното производство по същото е било прекратено.
С определение № 159/19.04.2023 г. на ВКС, Второ наказателно
отделение прекратеното НОХД № 655/2022 г. по описа на РС – А.град е
изпратено за образуване и разглеждане в СРС, където е било образувано
настоящото НОХД № 5669/2023 г. по описа на СРС, НО, 135 състав.
Разглеждането на делото е протекло по Глава ХХ от НПК, като с
протоколно определение на съда от 05.06.2023 г. в качеството на частен
обвинител и граждански ищец е конституирана пострадалата М. Н. и е приет
за съвместно разглеждане в наказателното производство предявения на
основание чл.45 от ЗЗД граждансик иск срещу подс.Б. за сумата от 5000 /пет
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от твърдяното престъпление, ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 02.10.2021 г. до окончателното изплащане на сумата
В хода на съдебните прения прокурорът поддържа така повдигнатото
обвинение, считайки че от доказателствената съвкупност по делото безспорно
се установила фактическата обстановка, описана в обвинителния акт. Сочи,
че в настоящия казус категорично се доказало провеждането на телефонен
разговор между св.Н. и човек, за който последната имала съмнение, че е
поръчал да й бъде нанесена телесна повреда, който към онзи момент бил
обвиняем по наказателно дело и с определена МНО „Домашен арест“, с
висящи производства за криминални престъпления и когото тя познавала
добре по повод дългогодишната им работа, с прояви на агресивно поведение
и с изявлението, че няма жив съдружник. Следвало да се вземе предвид и
последващото поведение на пострадалата, която след завръщането си в
гр.София сезирала компетентните органи с жалба, адресирана до
Специализираната прокуратура, което обяснявало и прилагането на жалбата
към протокола, който бил приет като писмено доказателство по делото.
1

По –нататък, според прокурора, от заключението на приетата СППЕ се
установявало, че към момента на инкриминираното деяние пострадалата е
изпитала страх за здравето и живота си. Изразява становище, че съдът не
следва да кредитира с доверие свидетелските показания на близките на
подс.Б., които посочвали друга от действителната продължителност на
разговора, която можело да бъде установена от приложените по делото
разпечатки между двата абоната.
С оглед на гореизложеното, прокурорът пледира съдът да постанови
осъдителна присъда по така повдигнатото обвинение, като наложеното
наказание следвало да бъде индивидуализирано в размер около предвидения
законов минимум. При такъв изход на делото съдът следвало да уважи
предявения гражданския иск. Алтернативно моли съдът да обсъди наличието
на обективните и субективни признаци на деянието по чл.293 от НК.
Повереникът на частния обвинител и граждански ищец –адв.Петров -
САК отправя молба към съда подсъдимият да бъде признат за виновен по
повдигнатото обвинение. Счита, че както от субективна, така и от обективна
страна подсъдимият е извършил инкриминираното деяние. Сочи, че не
можело да се кредитират с доверие показанията на свидетелите при режим на
довеждане, тъй като те имали ясни спомени за факти и обстоятелства, които
са в подкрепа на защитата и не до там ясни спомени за фактите в подкрепа на
обвинението, които факти са се случили по едно и също време. Обръща
внимание на наличието на роднинска връзка между тези свидетели и
подсъдимия. Намира, че от писмените и гласни доказателства по делото
безспорно се установило, че подсъдимият се е познавал с пострадалата и са
били в близки отношения. Подсъдимият заявил, че тя е член на Съвета на
директорите в дружеството, където той е председател на СД, поради което се
съмнява, че там доверителката му е имена М. Н. или М. ***, както се е
казвала, когато е била в брак.
Според повереника на ЧО и ГИ будело недоумение обстоятелството как
през всичките тези години до датата на инкриминираното деяние подс.Б. не е
променил името й в телефонния си указател.
В заключение адв.Петров моли съдът да уважи предявения граждански
иск и да осъди подсъдимия да заплати на пострадалата претендирането
обезщетение, ведно със законната лихва, както и сторените от ЧО и ГИ
разноски, за които представя доказателство за извършеното им плащане.
Защитникът на подсъдимия – адв. Б. – САК в пледоарията си по
същество на делото излага съображения за постановяване на оправдателна
присъда по отношение на подс. Б.. Изразява становище, че извършването на
инкриминираното деяние не било доказано по несъмнен и категоричен начин
в хода на проведеното съдебно следствие с необходимите доказателства и
доказателствени средства. Сочи, че обвинението е изградено единствено въз
основа на показанията на пострадалата, която била заинтересована от изхода
на делото, като тези показания не намирали потвърждение в останалия събран
по делото доказателствен материал.
На първо място, защитата изразява несъгласие с тезата на прокурора, че
не следва да се кредитират с доверие показанията на доведените свидетели. В
тази връзка сочи, че провеждането на разпит на същите е бил отказан от РП –
2

Свиленград, която е наблюдавала разследването по досъдебното
производство, като по този начин се е препятствало провеждането на
обективно и пълно разследване. Акцентира на обстоятелството, че макар да
не бил спорен фактът за провеждането на телефонен разговор между подс. Б.
и св.Н., това се установявало единствено от свидетелските показания.
Справката, цитирана от прокуратурата и приложена към материалите на ДП
не ставало ясно по какъв начин е присъединена към ДП. Към материалите на
досъдебното производство имало приложено единствено едно писмо от
мобилния оператор „Теленор България“ ЕАД, че е изтекъл периода от шест
месеца, в който се пази съответната информация. Ето защо, според защитата,
изначално не ставало ясно дали изобщо е проведен такъв телефонен разговор,
между кои лица, кога и къде.
На следващо място, защитата обръща внимание на съдържанието на
проведения телефонен разговор, което се установило от събраните по делото
доказателства, а именно: „Мери, как си? Нали знаеш, че вече не съм вътре, ти
си умно момиче и знаеш, какво трябва и какво не трябва да говориш“.
В отправените от подс. Б. към св.Н. реплики не се съдържала никаква
заплаха, не се цитирало никакво конкретно дело. В тази насока защитата
сочи, че М. Н. била свидетелка по няколко дела – три или четири, като към
настоящия момент дори не е била призовавана като свидетел по цитираното в
обвинението НОХД.
По –нататък, според защитата несъстоятелна била поддържаната теза,
че вследствие на нанесения й побой през *** г., М. Н. имала панически страх
от Б., като в същото това време тя се явявала като свидетел по десетки дела
срещу Б. без никакъв страх. Същата действала в група със свидетелите Д. С. и
З. И., като насилствено завзели къмпинг „Каваци“. В медийни изяви Н. не
отричала това да е вярно.
В заключение защитата аргументира изводът, че повдигнатото на подс.
Н. Б. обвинение не е доказано по безспорен начин и са налице основанията на
чл.304 от НПК за признаване на подсъдимия за невиновен. При такъв изход
на делото моли да бъде отхвърлен предявения граждански иск.
Подсъдимият Б. дава обяснения по обвинението. В същите разказва за
познанството си със св.М. Н. и за наличието на конфликт на интереси в
бизнес системата, която ръководел. Сочи, че заедно с М. Н. са членове на
Съвета на директорите на „Елмакс“ АД -Троян, като по всяко време можел да
й се обади по телефона служебно. Заявява, че във връзка с инкриминирания
телефонен разговор св.М. Н. е давала интервю в жълтите медии, като е казала
съвсем различни неща от разпита й пред съда. Категорично твърди, че по
никакъв начин не е заплашвал М. Н. и разговорът им продължил не повече от
минута и половина. След като разбрал с кого говори, подс.Б. я попитал дали е
на морето, а тя му отговорила, че е при сестра си. Пожелал й всичко хубаво и
така разговорът приключил.
В правото си на последна дума подс.Н. Б. моли да бъде оправдан.
Съдът, като обсъди доводите на страните и предвид разпоредбата на
чл.14 и чл.18 НПК, приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Н. Й. Б. е роден на 1***. в гр. ***, обл. Хасково, българин,
3

българско гражданство, с висше образование, женен, директор на АКБ „***“,
неосъждан (реабилитиран), с ЕГН **********.
Подс.Б. и св.М. Н. се познавали от дълги години, тъй като последната
от 2008 г. работела в холдинга „АКБ ***“. Н. била пълномощник на различни
търговски дружества, управлявани от подс. Б. и неговата съпруга – св.*** Б.а.
Св.Н. дори била член на Съвета на директорите и Изпълнителен директор на
някои от тези търговски дружества. Във връзка с необходимостта от
комуникация по време на съвместната им работа, всеки от тях – подс.Б. и св.
Н., имал записан в паметта на мобилния си телефон абонатния мобилен
номер, ползван от другия.
Св.М. Н. била в добри лични и служебни отношения с подс. Б. и
съпругата му до месец февруари *** год., когато била нападната пред дома си
и пребита от двама души, единият от които разпознала като част от
охраната на подс. Н. Б.. След това отношенията им се влошили, но въпреки
това св.Н. не изтрила от паметта на мобилния си телефон номерата на подс.Б.
и съпругата му.
През 2018 год. било образувано досъдебно производство № 143/2018 г.
по описа на Следствения отдел в Специализираната прокуратура, съответно
на пр.преписка № 1503/2018 г. по описа на Специализираната прокуратура. В
хода на разследването по това досъдебно производство М. Н. била разпитана
в качеството на свидетел. Впоследствие материалите по ДП били внесени с
обвинителен акт за разглеждане в Специализирания наказателен съд, където
било образувано НОХД № 2597/2019 г. по описа на същия съд. Един от
подсъдимите по това дело бил Н. Й. Б., спрямо когото към 02.10.2021 г. била
взета МНО „Домашен арест“, която мярка за неотклонение подс.Б.
изпълнявал на домашния си адрес в гр. София, кв.“Кино Център Бояна“,
ул.“Невена Коканова“ № 8.
На 02.10.2021 г. св.М. Н. била на гости на сестра си – св.Д. Х., в дома й
в гр.А.град, обл. ***, ул.“Атанас Свещаров“ № 2.
След обед на същата дата св. Н. получила позвъняване на своя мобилен
телефон, който ползвала със СИМ карта с № *** в мрежата на „Теленор
България“ЕАД от мобилен номер, който тя била записала в телефонния си
указател, като такъв на подс.Б., а именно – ***. Този телефонен номер подс.Н.
Б. ползвал от дълъг период от време, като същият бил част от номерата,
ползвани от корпоративната група на „ВС ***“ АД в мрежата на мобилния
оператор „А1 България“.
Св.Н. отговорила на повикването и веднага по гласа познала, че й се
обажда Н. Б.. Същият я попитал как е, казал й, че е умно момиче и знае какво
трябва да прави и говори. След това й казал, че няма лоши чувства към нея и
пожелавайки й всичко хубаво затворил телефона.
Св.М. Н. се притеснила след проведения разговор с подс.Б., като
решила, че същият е свързан с показанията й по делото срещу него,
разглеждано от Специализирания наказателен съд (закрит), по което все още
не била разпитана като свидетел.
За проведения телефонен разговор с подс.Б. св.Н. споделила първо със
сестра си, веднага след като последната се върнала от работа, а впоследствие
и със своите близки приятели –свидетелите З. И. и Д. С.. Последният
4

посъветвал св.М. Н. да подаде жалба за случилото се до компетентните
органи, което Н. сторила веднага след като се прибрала в гр. София, като
подала жалби до СДВР, до Специализираната прокуратура и до
ГД“Изпълнение на наказанията“.
От заключението на назначената в хода на съдебното следствие и
приета по делото комплексна съдебно-психиатрична и психологична
експертиза се установява, че в резултат на твърдяната заплаха към
освидетелстваната М. Н., същата е изпитала остър емоционален стрес, както и
страх за здравето и живота си.
Психичното състояние на М. Н. й позволява да участва пълноценно в
наказателното производство и да отговаря адекватно на поставените й
въпроси. Същата притежава свидетелска годност. При освидетелстваната не
се наблюдават данни за склонност към изопачаване на факти и обстоятелства
от заобикалящата я действителност. По време на изследването не се
наблюдават прояви на манипулативност от нейна страна.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената от съда фактическа обстановка се установява след анализ
на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите М. Н., Д. С., Д.
Х., З. И., *** Б.а, Свилена ***–дадени в хода на съдебното следствие; на св.Т.
Т. – дадени в съдебно заседание и приобщени към доказателствената
съвкупност на делото чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.4, вр.ал.1,
т.2, предл.2 от НПК; писмени доказателства и доказателствени средства:
жалба (л.28 от ДП), писма от мобилните оператори „Виваком“ ЕАД,
„Теленор България“ ЕАД и „А1 България“ ЕАД (л.29, л.30 и л.31 от ДП),
протокол за оглед на ВД ( л.111 от ДП), фотоалбум (л.114-118 от ДП),
Разпореждане № 261/24.03.2022 г. на РС – А.град, писмо на „А1 България“
ЕАД, ведно с приложенията към него (л.126-137 от ДП), справка –съдимост
(л.36-39 и л.93-94 от ДП и л.7 СП), писмо от 06 РУ – СДВР, вх.№
255441/14.09.2023 г. (л.43 СП), извадка от протоколи по НОХД 2597/2019 г.
по описа на СпНС и по НОХД № 16969/2020 г. по описа на СРС, НО, 133
състав (л.130-135 от СП); както и способите за доказване: заключението на
изготвената и приета по делото КСППЕ (л. 93-112 СП).
Съдът намира, че след извършване на цялостна преценка на събраната
по делото доказателствена съвкупност не може да се направи категоричен
извод, че подсъдимият Н. Й. Б. е извършил престъплението, за което е
обвинен.
На първо място, безспорно се установява от доказателствата по делото,
че към инкриминираната дата -02.10.2021 г. отношенията между подс. Б. и
св.М. Н. са били силно влошени. Причина за това бил фактът, че М. Н.
напуснала дружествата от холдинга на сем.Б.и, в които работела и започнала
работа в дружество „Джи енд Джи -90“ ЕООД, което било наемател на
къмпинг „Каваци“ и което водело множество търговски спорове с дружества
от холдинга. Освен това на 14.02.*** г. сутринта св.М. Н. била нападната и
пребита, като за случилото се тя била субективно уверена, че е виновен
подс.Б.. В тази насока са показанията на всички разпитани по делото
свидетели.
5

На следващо място, не е спорно по делото, че към инкриминираната
дата подс. Н. Б. е имал качеството на подсъдим по НОХД № 2597/2019 г. по
описа на Специализирания наказателен съд (закрит), както и че по воденото
срещу него досъдебно производство № 143/2018 г. по описа на Следствения
отдел в Специализираната прокуратура, пр.преписка № 1503/2018 г. по описа
на Специализираната прокуратура в качеството на свидетел е била разпитвана
М. Ж. Н., която е била посочена като такъв в изготвения обвинителен акт и е
следвало да бъде проведен нейния разпит пред съда, разглеждащ делото.
По –натътък следва да се отбележи, че събраните по делото гласни
доказателствени средства установяващи релевантните факти от предмета на
доказване по делото могат да се разделят на две отделни и противоречащи
една на друга групи. В първата група се включват показанията на свидетелите
М. Н., Д. С., Д. Х. и З. Илиев, а във втората –показанията на свидетелите ***
Б.а и Свилена ***, както и обясненията на подс.Б.. Показанията на св.Т. Т.
следва да бъдат подложени на отделен анализ от посочените по –горе две
групи свидетелски показания. Следователно, изясняването на основният факт
дали е осъществено от страна на подс.Н. Б. престъплението, описано в
обвинителния акт, в настоящия случай следва да се реши преди всичко от
гласните доказателствени средства, след извършването на дължимата от съда
проверка за тяхната достоверност.
За да прецени добросъвестността и достоверността на показанията на
св.М. Н., съдът следва да обърне внимание на първо място на влошените им
отношения с подс. Н. Б. и на следващо място –на евентуалната й имуществена
заинтересованост от изхода на делото, тъй като същата предяви граждански
иск срещу подсъдимия за претърпени неимуществени вреди от
инкриминираното деяние. Ето защо, въпросните свидетелски показания като
гласни доказателствени средства всякога следва да се преценяват съпоставени
с цялата доказателствена съвкупност и установените обстоятелства по делото.
В случая не следва да бъде пренебрегнато обстоятелството, че св. Н.
последователно и еднопосочно в разпитите си както в досъдебното
производство, така и в хода на съдебното следствие заявява, че разговорът
между нея и подсъдимия е започнал с думите: “Мери, здравей скъпа“. След
това й казал: „Ти си умно момиче и знаеш какво можеш и какво не можеш да
казваш“ и „Нали знаеш, че колелото се върти и вече не съм вътре“. В края на
разговора им подс.Б. й казал, че „ако потвърди показанията си, ще я зачеркне
завинаги“, което тя възприела като заплаха с убийство.
Тук следва да се отбележи, че нито един от разпитаните свидетели по
делото, с които св.Н. е споделила за проведения разговор с подс.Б. не
възпроизведоха последната сочена от нея реплика и респ. отравена й заплаха
с убийството. В тази връзка следва да се отчете, че подс. Д. С. в показанията
си пред съда обясни, че в проведения между М. Н. и Н. Б. разговор е имало
„намеци за здравето и живота й“, в резултат на което М. била разплакана и
разтревожена. Св.С. обаче не заяви, че тези заплахи са били свързани с
нейните показания по конкретно дело, както и какви са били точните реплики
на Б. отравени към Н., така че последната да се притесни силно. Св.С. беше
лаконичен пред съда: „Важно е да се спомене, че М. Н. е един от основните
свидетели против Б., съпругата и майка му по делото за ОПГ“.
По –нататък, в разпита си пред съда св.С. сподели, че той лично е
6

получавал заплахи от Н. Б., поради което бил склонен да вярва на М., че Н. Б.
я е заплашил по телефона. Освен това заяви пред съда, че от М. Н. и З. И.
знаел, че Б. се хвалел, че няма живи съдружници и че работи с руснаци. Знаел
още, че М. Н. подозирала, че побоят над нея през *** г. бил поръчан и
организиран от Н. Б..
В показанията си св.Д. Х. –сестра на М. Н. добросъвестно заяви, че след
проведения разговор със сестра си, тя предположила, че обаждането на Б. до
сестра й е било свързано с показанията по медийното дело, които тя е
трябвало да даде.
Сестра й споделила с нея, че Б. й казал, че е умно момиче и знае какво
трябва да прави и говори, като М. решила, че най- вероятно се касае за
делото, което предстои. В разпита си пред съда св.Д. Х. изобщо не изложи
факти свързани с конкретни закани и заплахи за здравето и живота на сестра
й, както и такива свързани с нейното бъдещо поведение, така че да не
настъпят някакви неблагоприятни за нея последици.
В показанията си св.З. И. – близка приятелка и колежка на св.Н. обясни,
че когато й се обадила М. и споделила с нея, че по телефона й се обадил Н. Б.
била необичайно мълчалива и изплашена. Когато я попитала защо й се е
обадил Б., Н. й отговорила: „Не зная, но ме предупреди да внимавам какво
говоря и правя по отношение на голямото дело“. Св.И. не посочи пред съда,
че са били отправени конкретни заплахи от Б. към Н., такива свързани със
здравето и живота на последната, като същевременно обясни, че тя също като
М. се намира във влошени отношения с подс. Н. Б., с когото водят
граждански дела, както и че тя също е била свидетел по това дело и вече е
разпитана от СпНС, но преди провеждане на разпита й Н. Б. не й е звънил.
В заключение, от свидетелските показания на първата група свидетели
може да се направи извод, че М. Н. е възприела разговора си с Б., като
предупреждение да внимава какво прави и говори, като всички свидетели
предполагат, че това е свързано с показанията, които Н. предстои да даде в
СПнС по воденото срещу Н. Б. дело. В показанията на нито един от
свидетелите обаче не се съдържаше нужната конкретика, която да обоснове
наличието на твърдяната в обвинението принуда св.М. Н. да пропусне нещо
противно на волята си –да потвърди дадените от нея на досъдебното
производство показания, като подсъдимия я заплашил с убийството й.
Показанията на втората група свидетели са в пълно противоречие с
обсъдените по –горе свидетелски показания. Действително, както посочиха
представителите на С. и на частния обвинител и граждански ищец, тези
свидетели са в близка роднинска връзка с подс.Б. ( респективно са
заинтересовани от изхода на делото), но сам по себе си този факт, не
дискредитира показанията им.
В показанията си св.*** Б.а хронологично разказва за запознанството и
отношенията им със св.М. Н., срещу която сем.Б.и били подали множество
жалби и сигнали във връзка с извършвани от Н. злоупотреби.
Св.Б.а беше категорична пред съда, че на инкриминираната дата се е
намирала в дома си, заедно със съпруга си, сестра си –св.*** и техен приятел
холандец - Марко Александър, като говорели помежду си и обсъждали
възможността за реализиране на някакъв съвместен бизнес в Холандия.
7

Тогава съпругът й разказал, че през 1990 год. заедно с Боб Х.в и съпругата му
–М. Х. учредили българо –холандската търговска камара, след което решил
да се обади по телефона на М. Х.. Разговорът Н. Б. започнал с думите:
„Здравей М., как си? Какво правиш сега?“ Разговорът бил включен на
високоговорител, за да могат да го чуват всички присъстващи. Дамата
отсреща отговорила: Добре съм, но вече не съм на морето“. Тогава Н. Б. я
попитал: „В Холандия ли си?“, след което си разменили още няколко
реплики, от които станало ясно, че Б. не разговаря с М. Х., с която е искал да
говори, а с тяхната бивша служителка М. Н. (***), която преди това носела
фамилията Х. и била записана с това име в телефонния му указател. След като
разбрал с кого разговаря Б. се извинил и обяснил, че е допуснал грешка, след
което разговорът приключил.
В същата насока са и показанията на св.Свилена ***, която е
присъствала на инкриминираната дата в дома на сем.Б.и и пряко е възприела
провеждането на процесния телефонен разговор. Св. *** заяви пред съда, че „
в разговора не е имало нищо особено, което да запомня...не е имало
отправени заплахи от Б. по телефона“.
В останалата си част показанията на св.*** са в подкрепа на изложеното
от св.Б.а за влошени отношения между сем.Б.и и М. Н., като първият разрив
между тях бил свързан с дружеството „Полимери“ и се дължал на това, че Н.
предоставила на клиенти на дружеството, собствената си банкова сметка, по
която да заплатят доставката на солна киселина. По случая било образувано
досъдебно производство, което според показанията на св.*** Б.а приключило
с осъдителна присъда за св.М. Н..
По –нататък, в показанията си св.*** потвърждава изложеното от св.Б.а,
че М. Н. е била част от схемата за отнемането на къмпинг „Каваци“, където
впоследствие работела заедно със свидетелите З. И. и Д. С..
Св.*** обясни пред съда, че е виждала св.М. Н. по различни дела, като
даже е участвала в провеждане на очна ставка с нея.
Действително, обясненията на подсъдимия относно правнорелевантните
факти от предмета на доказване са освен гласно доказателствено средство и
средство за защита, но в случая те напълно се подкрепят от изложеното от
свидетелите Б.а и ***, като не следва да се пренебрегва и твърдяното от
подсъдимия, че е в бизнес конфликт на интереси с всички свидетели на
обвинението, което твърдение намира доказателствена опора в събраните по
делото доказателства.
Показанията на св.Т. Т. –работещ в „Криминална полиция“ към СДВР
не попадат в забранителната хипотеза на чл.118, ал.2 от НПК, според която
лицата, извършвали действия по разследването и съдебни следствени
действия, както и разузнавателни беседи по смисъла на Закона за
Министерството на вътрешните работи, не могат да бъдат свидетели,
включително и когато протоколите за извършените от тях действия не са
изготвени при условията и по реда, предвидени в този кодекс.
Евентуалната заинтересованост на ангажираните с оперативна работа
служители от разкриване на престъплението, подлежи на отчитане и
внимателна преценка в рамките на осъществяваната от съда дейност по
проверка и оценка на доказателствените източници, наред с всички останали
8

такива.
В конкретиката на настоящия казус св.Т. в качеството си на оперативен
работник е посетил дома на Н. Б., за да снеме от него писмено сведение във
връзка с извършваната проверка по жалба на св.М. Н., тъй като последният е
търпял МНО“Домашен арест“ и не е могъл да отиде лично в 06 РУ – СДВР.
Св.Т. не е бил ангажиран с извършване на действя по разследването, нито с
провеждане на разузнавателна беседа по смисъла на ЗМВР. В показанията си
дадени в хода на съдебното следствие св.Т. не изложи факти относими към
предмета на доказване по делото. Същият твърдеше, че е следвало да снеме
сведение от Н. Б. във връзка с някакви неуредени отношения между него и
св.М. Н..
На следващо място, съдът кредитира изцяло събраните по делото
писмени доказателства, тъй като същите изхождат от компетентни органи и
няма основания за поставянето им под съмнение. В тази връзка на първо
място, следва да отбележи, че приложената към материалите на делото (л.126-
137 от ДП) разпечатка на изходящи повиквания от телефонния номер,
ползван от подс.Н. Б. е в отговор на Разпореждане № 261/24.03.2022 г. на РС
– А.град по НЧД № 156/2002 г. С цитираното разпореждане на основание
чл.159а, ал.1 от НПК се задължава мобилният оператор „А1 България“ ЕАД
да предостави данни, свързани с трафика, касаещи мобилни телефонни
номера *** и *** (ползвани от М.Н. и Н.Б.) за периода от 00:00 часа до 24:00
часа на 02.10.2021 г.
От цитираната разпечатка се установява наличието на изходящо
повикване от номер *** към номер *** в 18:13:41 часа на 02.10.2021 г., като
продължителността на разговора е била 1 мин. и 15 сек.
Предвид изложеното, съдът намира, че коментираната разпечатка е
приобщена към материалите на делото по реда на НПК, поради което и
следва нейното съдържание да се кредитира с доверие.
От приетата по делото актуална справка за съдимост се установява, че
подс. Б. към инкриминираната дата е с необременено съдебно минало.
В заключение, настоящият съдебен състав кредитира с доверие и
изготвената и приета по делото КСППЕ по отношение на св.М. Н., като
изготвена от вещи лица, притежаващи съответните специални знания и
даващо обосновани отговори на поставените задачи.
Предвид всички гореизложени аргументи при направения анализ на
доказателствата, според съда в конкретния казус липсват категорични
доказателства, че на инкриминираната дата, посочена в обвинителния акт
подсъдимият Н. Й. Б. е осъществил престъплението по чл.143, ал.1 вр.чл.18,
ал.1 от НК, за което е привлечен към наказателна отговорност.
Основният източник на информация относно главния подлежащ на
доказване факт са гласни доказателствени средства, които не се отличават с
необходимата степен на достоверност. Същите съдържат съществени
непълноти, като с оглед заинтересоваността на св.М. Н. от изхода на делото и
възможната такава заинтересованост от страна на свидетелите З. И. и Д. С.,
които се намират в бизнес конфликти с подсъдимия Б., при отчитане на
конкретната специфика на отношенията помежду им (наличие на множество
водени между тях и съответните търговски дружества, които управляват и
9

представляват граждански и търговски спорове), както и липсата на други
непротиворечиви и достоверни доказателства, които да са в унисон с
твърдяното от св.М. Н. и по безспорен начин да установяват фактите относно
времето, мястото и механизма на извършване на процесното деяние, не могат
да послужат като сигурна доказателствена основа за осъждане на
подсъдимия.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съставът на престъплението по чл.143, ал.1 от НК защитава
обществените отношения, свързани с правото на формиране на свободната
воля на пострадалия към определено поведение.
Изпълнителното деяние се изразява в противоправно мотивиране на
пострадалия към поведение, което той не желае. За да е налице съставът на
престъплението принуда по чл.143 от НК е необходимо деецът да е
въздействал върху дадено лице по един от посочените в цитираната
разпоредба начини – чрез сила, заплашване или злоупотреба с власт -
застрашавайки с вреди от упражняване на свои служебни правомощия
пострадалия, в резултат на което въздействие това лице да е било мотивирано
противно на волята си да предприеме дадено поведение и реално да е
извършило това, за което е било принудено. Нужно е да се установи външно
обективирано поведение, насочено към оказване на принудително
въздействие върху психиката на пострадалия по един от указаните в
разпоредбата на чл. 143 от НК начини – чрез сила, заплашване и злоупотреба
с власт.
Необходим е и наличието на пряка причинна връзка между
изпълнителното деяние и общественоопасния резултат - ако престъпното
деяние не беше извършено нямаше да настъпят общественоопасните
последици. Принудата е резултатно престъпление - довършено е не с
упражняването на физическо или психическо въздействие, а е необходимо то
да е довело обективно до посочените по-горе последици, в които се изразява
и нарушаването на свободната воля на пострадалия, т.е. нужно е пострадалият
да е предприел поведението, към което е бил принуден.
При така приетото за установено от фактическа страна по делото, съдът
намира, че подс. Н. Й. Б. не е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 143, ал. 1 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК,
вменено му във вина с обвинителния акт. Това е така по следните
съображения:
При принудата чрез заплашване, субектът застрашава пострадалото
лице с бъдещо деяние, което е от естество да изложи на опасност живота,
здравето, честта или имота на заплашения или на друго близко нему лице.
Като следствие у пострадалия възниква основателен страх от засягане на тези
обекти, като заплашването може да се осъществи само чрез действие.
В конкретиката на настоящия казус не се доказа по безспорен и
категоричен начин, че подс. Б. е отправил закана с убийство към св.М. Н., за
да я мотивира да извърши нещо противно на волята си - да лъжесвидетелства
по делото, разглеждано от Специализирания наказателен съд, отричайки се от
дадените вече от нея показания по делото. Такива конкретни реплики не бяха
възпроизведени от нито един от разпитаните по делото свидетели, чиито
10

показания бяха обсъдебни подробно при анализа на доказателствата. Липсват
гласни доказателствени средства, изхождащи от такива незаинтересовани от
изхода на делото лица, които да подкрепят твърденията на св.Н.. Както беше
посочено при коментара на доказателствата – в показанията на свидетелите
Х., И. и С., които са производни доказателствени източници се излага твърде
обща и недетайлна информацията, че са възприели подобни изрази,
споделени им от М. Н.. Тези свидетели бяха категорични, че същата е
останала с впечатление, че става дума за „голямото“ дело, по което тя е
свидетел, но нито един от посочените свидетели, близки до М. Н. не
възпроизведе отправянето на конкретна закана с убийство от подс.Б., във
връзка с нейните показания като свидетел по делото и какво точно поведение
е следвало да предприеме Н.. Твърде общи са изявленията на свидетелите Д.
Х., З. И. и Д. С. за фактите, относими към предмета на доказване по делото,
като същите коментират възприетите от тях притеснения на М. Н. за оказван й
натиск от подсъдимия – притеснения, които не са подплатени с факти и
обстоятелства от обективната действителност.
Предвид изложените аргументи, настоящият съдебен състав приема, че
фактологията описана в обвинителния акт не намери потвърждение в
събраните в хода на съдебното следствие доказателства. Ето защо и не може
да обоснове извод в съответствие с изискването на разпоредбата на чл. 303,
ал.2 НПК, че подс. Н. Б. е извършил престъплението, за което е предаден на
съд. Този извод се налага и при съобразяване на презумпцията за
невиновност, визирана като основен принцип в разпоредбата на чл. 16 НПК и
чл. 6 § 2 от Европейската конвенция за правата на човека, както и свързаното
с нея и утвърдено от практиката на Европейския съд по правата на човека
правило, че съмненията винаги се тълкуват в полза на
обвиняемия/подсъдимия.
Така мотивиран и като съобрази разпоредбата на чл. 304 НПК, съдът
призна подс. Н. Й. Б. за невиновен и го оправда по повдигнатото му
обвинение.
ПО ГРАЖДАНСКЯ ИСК:
С оглед на изложеното от съда по–горе за липса на извършено
престъпление по чл.143, ал.1 вр.чл.18, ал.1 от НК, следва да се приеме, че не
са налице и предпоставките на чл.45 от ЗЗД за ангажиране на гражданската
отговорност на подсъдимия. Ето защо, съдът отхвърли като неоснователен
приетия за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански
иск от М. Ж. Н. против подс. Н. Й. Б., за обезщетение на причинените от
инкриминираното деяние неимуществени вреди в размер на 5 000 /пет
хиляди/ лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането до
окончателното изплащане на сумата.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Предвид изхода на делото и на основание чл.190, ал.1 НПК съдът прие,
че направените по делото разноски в общ размер 1347,54 (хиляда триста
четиридесет и седем лв. и 0,54 ст.) лева следва да останат за сметка на
държавата.
По изложените съображения, съдът постанови своята присъда.

11

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
12

Номер на акта:	309
Дата:	28 май 2024 г.
Съдия:	Танка Петрова Цонева

Дело:	20231110205669
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	28 април 2023 г.

Присъда по дело №5669/2023 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите