П
Р О Т О К О Л
25.02.2015 г. №
169
Град Варна
Варненският окръжен съд Наказателно отделение
На двадесет
и пети февруари Година две хиляди и петнадесета
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ
ПЕТКОВ
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:
Й.П.
В.Н.
Секретар Т.И.
Прокурор СТОЯН ЗАГОРОВ
Като разгледа
докладваното от съдия Петков
ЧНД № 1280 по описа за 2014 г.
На именното
повикване в 13:20 часа се явиха:
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Осъденото лице В.Т.Д., редовно
призован, не се явява, представлява се от адв. В.С., редовно упълномощен и
приет от съда от преди.
За Областна Пробационна служба – Варна, редовно призовани, представляват
се от инсп. Калинка Ангелова, от преди.
Свидетелят В.В.Д., редовно уведомен, явява се лично.
Свидетелят Диян Т.Ж., редовно уведомен, явява се лично.
Инсп. Ангелова: Да се даде ход на делото.
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Адв. С.: Да се даде ход
на делото.
СЪДЪТ намира, че не съществуват
процесуални пречки по даване ход на делото, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА
ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Свидетелят В.В.Д. – на 24 години, неженен, неосъждан, български гражданин, син на осъденото лице, предупреден за правата по чл.119 от НПК.
Свидетелят Д.: Желая да дам показания.
СЪДЪТ предупреждава свидетеля за наказателната отговорност по чл.290, ал.1 от НК, обещава да говори истината.
Свидетелят Д.: Баща ми замина
за Италия през 2001 г., защото в България неговата професия - той е ветеринар,
няма голямо развитие. Той е от Горен Чифлик и няма почти никаква работа. Обсъждали
сме в семейството това, че той има наложено наказание пробация, той си знае. Съжалява
за всичко, което се е случило, но не може да се върне. Сега е започнал да води
различен начин на живот. Работата му в Италия е доста добра и не може да се
сравни с никоя в България.
На въпроси на адв.
С.:
Свидетелят Д.: Подпомага ни
финансово баща ми, помага и на собствените си родители. Продаде къщата на село,
за да замине в Италия. Има желание да се върне в България, все пак всички
роднини са му тук. Връщал се е в България да живее, но не става, няма работа.
Баба ми и дядо ми са му помагали в тези трудни дни, докато е бил тук, негови
приятели също и чичо ми.
Страните
заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
Свидетелят Диян Т.Ж. – на 52 години, женен, неосъждан, български гражданин, брат на осъденото лице.
Свидетелят Ж.: Желая да дам показания.
СЪДЪТ предупреждава свидетеля за наказателната отговорност по чл.290, ал.1 от НК, обещава да говори истината.
Свидетелят Ж.: В. сега е в
Италия, където работи. Знам, че е осъден на пробация. Той си идва тук. Доколкото
знам се записа в Бюрото по труда. Не можа да си намери работа и за това отиде в
Италия.
На въпроси на
адв. С.:
Свидетелят Ж.: Давах му пари
няколко пъти, докато е бил тук.
Страните
заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
Адв. С.: Представям и
моля да приемете извлечение от имотния регистър и преведени документи, относно
пребиваването на осъденото лице в Италия.
Инсп. Ангелова: Да
се приемат.
Прокурорът: Да се приемат.
СЪДЪТ намира, че представените документи са относими и допустими, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА
като
писмени доказателства по делото единно задължително уведомление – формуляр от
17.04.2013 г. на италиански език, ведно с превод на български език; лична
карта, издадена в Италия № АО5492474 и европейска здравна карта №
80380001305001751651 на италиански език, ведно с превод на български език; свидетелство
№ 03/2008 г. с изх. № 2530/17.03.2008 г. на италиански език, ведно с превод на
български език и справка в Служба по вписванията за периода от 01.01.1993 г. до 20.02.2015 г. за осъденото лице.
СЪДЪТ обявява
съдебното следствие за приключено и дава ход на делото
ПО СЪЩЕСТВО:
Инсп. Ангелова: Поддържам предложението по отношение на
лицето, т.к. е осъдено на пробация за престъпление по чл.209, ал.1 от НК за
срок от 2 години при задължителните мерки, както и „Безвъзмезден труд в полза
на обществото” 120 часа годишно за 2 години. Наясно е бил, че е осъден и не е
предприел необходимите действия за изпълнение на присъдата по местоживеене, а
именно в Италия, където сочи, че има настоящ и постоянен адрес. Наказанието пробация
и е било приведено на 20.08.2014 г. и изпълнението е започнало от 01.09.2014 г.
- в рамките на 10-тина дни. От тогава е преустановил изпълнението на
наказанието и е бил в неизвестност, за което пробационните служители са го издирвали
на адресите и по телефоните, с които са разполагали, извършили са справки КИАД
за напускане на страната, справки от НСлС, затворите и арестите и т.к. не се е
обадил и не е уведомил, чрез близките си, че има намерени да се върне в Италия.
Това му поведение сочи на неуважение към органите изпълняващи наказанието пробация,
а и към институцията постановила неговото осъждане. Считам, че е имал възможност
да иска прекъсване на наказанието от окръжния прокурор на Варна, за да може да
си уреди нещата с местоживеенето си там и с изпълнението на присъдата там, но той
просто е преустановил изпълнението. Причина за това не посочва пред пробационен
служител. Поради това Пробационния съвет е взел решение
и счел, че поведението му е виновно, поради неуважителни причини, т.к. едно наказание
следва да се изпълнява, независимо дали лицето е безработно или работи. Моля за
Вашето определение в този смисъл.
Прокурорът: Поддържам
предложението, като моля да замените наказанието „Пробация” с наказание „Лишаване
от свобода”. Наказанието е влязло в сила и лицето е обявено за издирване м.
януари 2014 г. Въпреки това не е направил нищо, не е потърсил възможност да
направи така да не бъдат приложени строгите мерки на закона. Бил е задържан от
полицейските органи и му е било разяснено, че следва да изпълнява наложеното
наказание, което той не е сторил. Предвид изложеното, моля да уважите направеното
предложение.
Адв. С.: Не бих могъл да
отговоря защо не е изпълнявал Д. наложеното му наказание. Факт е, че в момента
не го изпълнява, но считам, че може да се приеме, че е налице основателна причина,
доколкото от изслушаните свидетелски показания е видно, че дори да беше останал
в България щеше да бъде в тежко материално положение, дори и да гладува, което
от друга страна не би следвало да бъде допускано, с оглед целите на наказанията.
Би се получила своеобразна прекомерност, поради което моля да оставите без уважение
предложението, доколкото Д. си е намерил работа и доколкото прекъсването на тази
работа би създало пречки на ресоциализацията му,
което той прави успешно. Представили сме документи в тази връзка. Лицето не се
крие и единствено правната неграмотност обяснява защо не е предприел адекватни
действия. Моля да не уважавате искането.
СЪДЪТ, след като се запозна с
релевантните за това производство доказателства - а именно съдебният акт, с
който е наложено наказанието „пробация", както и пробационното
досие на осъдения, установи следното: С присъда от 27.06.2013г., постановена но
НОХД № 1558/2013г. по описа на Варненски районен съд, изменена с решение №
345/05.12.2013г. по ВНОХД № 977/2013г. на Варненски окръжен съд В.Т.Д. бил
признат за виновен в извършване на престъпление по чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК, извършено в периода месец март 2005г.
-11.06.2007г. в с. Старо Оряхово и гр. Варна, като му било наложено наказание
„пробация" със следните пробационни мерки: 1) задължителна регистрация по
настоящ адрес с периодичност на срещите два пъти седмично - за срок от 2
години; 2) задължителни периодични срещи с иробационен
служител - за срок от 2 години; 3) безвъзмезден труд в полза на обществото -
120 часа годишно за срок от 2 години.
Наложеното
наказание „пробация" е било получено за изпълнение в Областна служба
„Изпълнение на наказанията" Варна на 20.12.2013г.
Осъденото
лице не е било открито на посочения в съдебния акт адрес, поради което било
направено искане до ВРП за обявяването му за общодържавно издирване. На
20.08.2014г. Д. бил установен от служители на 04 РУП - Варна и доведен в
приемна на ОС „ИН" - Варна за привеждане в изпълнение на наложеното му
наказание, като при регистрацията си същият информирал пробационния служител,
че през периода на издирването му е пребивавал в Република Италия, по работа.
Наказанието
му е фактически приведено в изпълнение на 20.08.2014г.
Изпълнението
на първата наложена пробационна мярка, съобразно утвърдения план и по изрична
молба на осъдения, е следвало да се осъществява два пъти седмично в приемна на
ОС „ИН" - Варна, находяща се в район Аспарухово, за периода от 08.30 часа
до 14.00 часа (л.43). Въпреки това, осъденият не се е явил за полагане на
подпис, чрез който се регистрира (л.44, 45 и 46), като за периода от 01 - 05.
09. 2014г. е положил само един подпис на 01.09.2014г., а за периода от 08 - 12.
09. 2014г. не е полагал подписи. Осъденият е положил подписи на следните дати:
20.08.2014г., 22.08.2014г., 26.08.2014г., 27.08.2014г. и 01.09.2014г. Опитите
да бъдат установени причините за допуснатите пропуски са останали
безрезултатни, тъй като същият не е установен на посочения от него адрес и до
момента е с неустановено местонахождение.
За
изпълнението на втората пробационна мярка бил съставен предварително определен
график, като осъденото лице се е явило на срещите, проведени на 20.08.2014г.,
26.08.2014г. и на 01.09.2014г. (л.56), като пропуснало следващата определена за
19.09.2014г. и оттогава преустановило изпълнението на наложената му мярка. Д.
не е бил открит и на посочените за връзка телефони в Република България.
Изпълнението
на третата пробационна мярка е следвало да бъде осъществено чрез полагане на
безвъзмезден труд в полза на обществото в кметството на с. Горен чифлик, община
Долни чифлик от 08.30 до 17.00 часа. В пробационното
досие се съдържат данни, че заповедта за определяне на мястото и времето на
полагане на безвъзмездния труд, е била надлежно връчена на осъденото лице, но
липсват данни същият да е започнал изпълнението на наложената му пробационна
мярка.
Неизпълнението
на задълженията, свързани с изтърпяване на наложеното му наказание, са надлежно
документирани с констативни протоколи (л. 44, 45, 46, 49, 50, 59, 61, 62, 76),
установяващи факта на неявяването му, като на осъдения е била предоставена
възможност да посочи уважителни причини за неявяването си и за допуснатото
пълно неизпълнение на наложените пробационни мерки. До настоящият момент по
делото не е представен документ за трудова заетост или за друга дейност, която
да препятства изпълнението на мярката. Осъденият и до момента е с неизвестно
местонахождение, като според сведения живее и работи в Италия.
Съобразно
изготвения първоначален доклад за осъденото лице рискът от рецидив за него е на
ниско ниво. Показал е двойнствено отношение към
надзора, като са съществували опасения, свързани с изпълнението на наказанието.
Индивидуалната
работа с него е възпрепятствана поради незаинтересоваността на осъдения и формалното
му и повърхностно отношение към пробационните му задължения, въпреки че е
предупреден за последиците от неизпълнението на пробационните мерки.
Тази
фактическа обстановка се установи от доказателствата по пробационната преписка,
като настоящият състав на ВОС намира, че не са налице противоречия между тях.
Несъмнено са установени както задълженията на осъдения за изпълнение на
наложените му пробационни мерки, така и случаите, в които той не ги е изпълнил.
Предвид
посоченото, от правна страна съдът приема, че искането за замяна на наложените
пробационни мерки с наказание „лишаване от свобода"е основателно.
На
първо място, налице е частично неизпълнение на наложените пробационни мерки - а
именно - до спиране на изпълнението на наказанието „пробация", с оглед
започване на настоящото производство, осъденият не се е явил общо 11 пъти за
задължителната регистрация, многократно не се е срещнал с пробационния
служител, като фактически не е започнал да се явява за полагане на безвъзмезден
труд.
На
второ място, не са налице уважителни причини за неизпълнението на тези
пробационни мерки. Наличието на предполагаема трудова ангажираност и отсъствие
от страната, биха могли да се да се приемат за уважителни причини само ако
водят до инцидентно неявяване. В случая безспорно е налице системно
неизпълнение на установените пробационни задължения.
Процесиите
пробационни мерки представляват елементи от наложено наказание по смисъла на
действащия наказателен закон, поради което и изпълнението им би следвало да има
приоритет пред личния живот на осъдения - под страх от замяната на наказанието
„пробация" с наказанитето „лишаване от
свобода". Осъденият би следвало да организира своя живот и трудова заетост
по начин, че в минимална степен да се отклонява от изпълнението на тези мерки,
до момента в който същите не бъдат изпълнени изцяло.
Защитата
твърди, че може да се приеме, че е налице основателна причина за
неизпълнението, предвид свидетелските показания от днешното съдебно заседание,
чиито доводи съдът не споделя.
Поради
посоченото многократното неизпълнение на пробационните мерки не може да се
приеме за уважително.
Всичко
това мотивира настоящия състав да приеме, че неизпълнението на трите
пробационни мерки от осъденото лице се дължи на неуважителни причини, поради
което и следва да се уважи така направеното предложение от Председателя на Пробационния съвет - Варна при Областна служба „Изпълнение
на наказанията" Варна, като наказанието „пробация" бъде заменено с
наказание „лишаване от свобода".
Понастоящем
иеизтърпяната част на наказанието „пробация" е 1 година, 11 месеца и 17 дни, поради
което и съобразно установеното в разпоредбата на чл. 43а т.2 НК, то следва да
се замени с наказание „лишаване от свобода", с продължителност от 11 (единадесет) месеца и 19 (деветнадесет)
дни „лишаване от
свобода" (като всеки два дни „пробация" се заменят с един ден
„лишаване от свобода").
Съдът
на основание чл. 57, ал.1 вр чл. 61, т.2 пр.1 вр чл. 60, ал.1 вр ал.1 нр.2 ЗИНЗС определи първоначален „строг" режим за
изтърпяване на така определеното наказание, като определи и затворническо
общежитие от закрит тип за място, където първоначално да бъде настанен
осъденият, доколкото не са налице предпоставките за определяне на общ режим и
затворническо общежитие от открит тип, а именно вече му е наложено наказание
„лишаване от свобода" за умишлено престъпление (а именно по ПОХД №
2013/2003г. по описа на ВОС, което е условно отложено), поради което и
настоящето осъждане не може да се квалифицира като „осъждане за първи
път".
Преди
извършване на деянието, предмет на разглеждане в настоящото производство,
осъденият Д. е бил осъден по НОХД № 2013/2003г. по описа на ВОС на наказание
„лишаване от свобода" за срок от три години, условно отложено с
изпитателен срок от пет години от влизане на съдебния акт в сила, а именно от
20.01.2004г. Деянието по НОХД № 1558/201 Зг. по описа на Варненски районен съд
е било извършено в периода от месец март 2005г. до 11.06.2007г., т.е. в
изпитателния срок на предходното осъждане, поради което съдът намира, че са
налице основанията по чл.68 НК за привеждане в реално изпълнение и на
наказанието по НОХД № 2013/2003г. по описа на ВОС - в този смисъл и т.2 от
Тълкувателно решение № 6/30.06.2014г. по т.д. № 6/2013г. на ВКС. Това е така,
доколкото в изпитателния му срок осъденият е извършил ново престъпление, за
което му е наложено наказание „лишаване от свобода". Съдът определи
първоначален „общ" режим за изтърпяване на така приведеното в изпълнение
наказание, като определи и затворническо общежитие от открит тип за място, където
първоначално да бъде настанен подсъдимият, доколкото това осъждане е първо
осъждане на наказание „лишаване от свобода", като наложеното наказание е
за умишлено престъпление и е под 5 години, а именно 3 години.
Така
мотивиран и на основание чл.452, ал.1 НПК, настоящият състав на ВОС
О П Р Е Д Е Л И:
ЗАМЕНЯ, на основание чл. 43 а, т.2 НК,
остатъка от наложеното по НОХД № 1558/2013г. по описа на Варненски районен съд,
3 състав, спрямо В.Т.Д. с ЕГН **********,
с постоянен адрес:***, наказание „пробация" със следните пробационни
мерки: 1. задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност на срещите
два пъти седмично - за срок от 1 година, 11 месеца и 17 дни; 2) задължителни
периодични срещи с пробационен служител - за срок от 1 година, 11 месеца и 17
дни; 3) безвъзмезден труд в полза на обществото - 120 часа годишно за срок от 2
години, вместо които ОПРЕДЕЛЯ
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА и ДЕВЕТНАДЕСЕТ ДНИ, което
на основание чл. 57, ал.1, вр. чл.61, т.2,
вр. чл.60, ал.1 ЗИНЗС да бъде изтърпяно в затворническо
общежитие от закрит тип, при
първоначален строг режим.
ПРИВЕЖДА в изпълнение,
на основание чл.68, ал.1 НК, наказанието ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ,
определено по НОХД № 2013/2003г. по описа на Варненски окръжен съд, което на
основание чл. 57, ал.1, вр. чл.61, т.З, вр. чл.59, ал.1 ЗИНЗС да бъде изтърпяно в затворническо
общежитие от открит тип, при
първоначален общ режим.
Определението
може да се обжалва или протестира пред Апелативен съд - Варна в 7-дневен срок
от днес.
След
влизане в сила препис от настоящото определение да се изпрати на Районна
прокуратура- Варна, Бюрото за съдимост при ВРС и сектор „Пробация“ при Областна
служба „Изпълнение на наказанията" - гр. Варна.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в
съдебно заседание, което приключи в 13:45 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
СЕКРЕТАР: