Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 943 17.07.2020 г. град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен
съд V-ти наказателен състав
На десети юли две хиляди и двадесета година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ СТЕФАНОВА
Секретар: Райна
Жекова
като разгледа докладваното от съдията Стефанова НАХД №1993
по описа за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-чл.63 от ЗАНН. Образувано е по жалба
на П.М.Г. с ЕГН ********** *** чрез адв.Д.И. *** със съдебен адрес *** против
наказателно постановление №20-7779-000280/19.05.2020 г. на Началник РУ към ОДМВР-Бургас,
РУ-Камено, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба
в размер на 200 (двеста) лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от шест
месеца за нарушаване на чл.140 ал.1 от Закона за движение по пътищата ЗДвП) на
основание чл.175 ал.3 предложение първо от ЗДвП. За нарушение на чл.100 ал.1
т.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер от 10 (десет) лева.
Недоволен от това наказателно постаноление е останал жалбоподателят. Счита
същото за незаконосъобразно. Излага съображения, че в НП не е дадено описание
на МПС, за да бъде установено дали същото подлежи на регистрация. Счита, че не
е посочено изчерпателно коя от двете хипотези на чл.175 ал.3 от ЗДвП е
приложена. Алтернативно моли за приложението на чл.28 от ЗАНН. Ангажират се нови писмени доказателства. Претендират
се разноски – представен е списък на същите.
Редовно призован за открито съдебно заседание жалбоподателят не се
явява. Представлява се от упълномощен адвокат. Поддържа жалбата и сочи, че
нарушението не е доказано по несъмнен начин. Възразява, че не са представени
писмени доказателства касаещи компетентността на актосъставителя.
За административнонаказващия орган редовно призован не се явява
представител. Не се взема отношение по жалбата и не моли за присъждане на
разноски по делото.
След поотделна и съвкупна
преценка на доказателствата по делото съдът, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
На първо място жалбата е подадена в
законоустановения срок от легитимирано лице посочено в наказателното
постановление като нарушител пред
териториално и материално компетентен съд. Съдържа изискуемите от закона
реквизити и процесуално допустима.
Разгледана по същество същата се явява
неоснователна по следните причини:
На 30.04.2020
г., около 11,15 часа свидетелите инспектор в РУ - К. Н.В. и инспектор В.Д. изпълнявали
служебни мероприятия на територията на РУ –К. в село Т. Забелязали, че по ул.“К.
и М.“, в близост до централния площад на селото се движел мотоциклет без
регистрационни табели. Последвали го със служебния автомобили и подали светлинен
и звуков сигнал. След около 300-400 метра мотоциклетистът спрял. Извършена му
била проверка на носените в него документи касаещи правоспособност и по номера
на рамата на превозното средство. Чрез ОДЧ – С. установили, че мотоциклетът
няма регистрация на територията на Р България. Водачът не носел в себе си СУМПС
от съответната категория и контролен талон към него. За тези две нарушение
инспектор Д. съставил акт за установяване на административно нарушение (лист 5
от делото), с квалификации по чл.140 ал.1 и чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП. Жалбоподателят
подписал акта без възражения. Бил му връчен екземпляр.
В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не постъпили писмени
възражения по акта.
Като взел предвид акта и останалите писмени доказателства
административнонаказващият орган издал атакуваното наказателно постановление № 20-7779-000280
на 19.05.2020 г. при идентичност на фактическата обстановка и правните
квалификации на нарушенията описани в акта. На основание чл.175 ал.3
предложение първо от ЗДвП наложил на жалбоподателя Г. наказанието глоба в
размер от 200 лева и го лишил от право да управлява МПС за срок от шест месеца.
За нарушението по чл.100 ал.1 т.1 и на основание чл. 183 ал.1 т.1 предложение първо
и второ му била наложена глоба от 10 лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за несъмнено и
категорично доказана въз основа на
събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства. Съдът
кредитира показанията на разпитаните свидетели като ги намира за безпристрастни
и логични.
При
така установената фактическа обстановка,
съдът намира, че както актът, така и НП са издадени от компетентни органи и в
предвидените от закона срокове. При издаването на АУАН и НП, от формална страна
са спазени императивните разпоредби на чл.42
и чл.57 от ЗАНН. И двата акта се издадени в сроковете на чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Компетентността на актосъставителя изхожда от представената Заповед с
рег. №8121з-825/19.07.2019 г. (лист 12 от делото).
По несъмнен начин се доказа от обективна и от субективна
страна извършените от жалбоподателя Г. административни нарушения на чл.140 ал.1
и чл.100 ал.1 т1. от ЗДвП за това, че на 30.04.2020 г., в 11,15 часа, управлявал по ул.“К. и М.“ в село Т., община К., обл.Б. мотоциклет марка
ЯВА с рама TLJ69800003T85234, като
същият не е бил регистриран по надлежния ред на територията на Република
Българи и не носел свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него.
От субективна страна деянията са извършени виновно при форма на вината пряк
умисъл.
За констатираното нарушение нормата на чл.175
ал.3 предложение първо от ЗДвП предвижда две кумулативни наказания – глоба в
размер от 200 до 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 до
12 месеца. Видно от наказателното постановление административнонаказващият орган
е наложил и двете наказания в законния минимум и съгласно разпоредбата на чл.
27 ал.5 от ЗАНН не могат да бъдат намалявани. На основание чл.183 ал.1 т.1
предложение първо и второ от ЗДвП се
налага глоба в размер на 10 лева. НП е законосъобразно и като такова следва да
бъде потвърдено. Не могат да бъдат споделени доводите
на упълномощения представител на жалбоподателя, че АУАН е незаконосъобразен. В
случая за констатираното нарушение е съставен акт на място при установяването
му, който след преценката на полицейските органи, че деянието разкрива признаци
на извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК, е изпратен ведно с материалите
на прокурора по компетентност, с оглед образуване на досъдебно производство.
При изпращането административнонаказателното производство не е било прекратено
на основание чл.33, ал.2 от ЗАНН, но това процесуално нарушение не може да бъде
счетено за съществено, с оглед последващата възможност за реализиране на
административнонаказателната отговорност в приложение на чл.36, ал.2 от ЗАНН,
както ефектът от липсата на прекратяване е единствено, че срокът за издаване на
НП не е спрял да тече, но в случая той е спазен с издаването на процесното
постановление в шестмесечния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН.
След като с постановлението от 12.05.2020 г. (лист 6 от
делото) прокурорът е прекратил воденото наказателно производство, са отпаднали
пречките за реализиране на административно-наказателната отговорност и вече не
е бил налице признака „idem“, описан в тълкувателно решение № 3 от
22.12.2015 г. на ВКС по т.д.№ 3/2015 г., ОСНК. Това е така, защото процесното
НП е издадено след издаването на постановлението прекратяване на наказателно
производство, т.е. налице са основанията визирани в хипотезата на чл.36, ал.2
от ЗАНН и не съществува дори хипотетична възможност за двукратно санкциониране
на дееца за едно и също деяние.
Непосочването на
идентификационните признаци на мотопеда (като мощност, и др. характеристики),
не могат да бъдат счетени за съществени процесуални нарушения.
За да бъде едно нарушение на административнопроцесуалните
правила, основание за отмяна на НП, същото трябва да е съществено. Доколкото в
ЗАНН не е посочено, кога едно процесуално нарушение е съществено, то на
основание чл.84 от ЗАНН, приложение следва да намерят разпоредбите на НПК.
Съгласно разпоредбата на чл.348, ал.3, т.1 от НПК, съществено е това
процесуално нарушение, което е довело до ограничаване процесуалните права на
страните в процеса. Непосочването на конкретните идентификационни признаци на
мотопеда по никакъв начин не нарушава правата на наказаното лице, след като
няма съмнения, че управляваният от него мотоциклет е подлежал на регистрация по
съответния ред, но не е бил регистриран. По делото безспорно е установено извършеното
нарушение, нарушителят и неговата вина, а деянието е квалифицирано правилно по
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП. В НП коректно е описан факта, че мотоциклетът не е
бил регистриран, а обстоятелството, че той е бил и без регистрационен номер не
променя правната квалификация по първото предложение на санкционната норма, а е
само едно пояснение от обективна страна. Правилно и законосъобразно
административнонаказващият орган, като е взел предвид смекчаващите
отговорността обстоятелства е определил размерите на наложените наказание към
съответните минимуми предвидени в закона, като с това са постигнати целите по
чл.12 от ЗАНН.
С оглед на изложеното, издаденото наказателно
постановление се явява правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди.
Административнаказанащиятг орган не поискал от съда присъждане
на ЮК възнаграждение, поради което и съдът не е длъжен да се произнася.
Мотивиран от изложеното по-горе и на основание чл.63,ал.1 предложение
първо от ЗАНН, Бургаският районен съд, V-ти наказателен състав
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-7779-000280/19.05.2020
г. на Началник РУ към ОДМВР-Бургас, РУ- Камено, с което на П.М.Г. с ЕГН **********
*** чрез адв.Д.И. *** със съдебен адрес *** е наложено административно наказание
глоба в размер на 200 (двеста) лева и е лишен от право да управлява МПС за срок
от шест месеца за нарушаване на чл.140 ал.1 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) на основание чл.175 ал.3 предложение първо от ЗДвП и за нарушение на
чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер от 10 (десет) лева.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен
съд - Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:
/п/
Вярно с оригинала:
Р. Ж.