Р Е Ш Е Н И Е
№ 3557, 26.09.2019 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.
На 25.09.2019 г. в публично
заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при
участието на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 18365 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното :
Видно от приложеното за послужване по настоящото дело
ч. гр. д. № 5593 по описа на Районен съд –
Пловдив, Х гр. с. за 2017 г. на 21.04.2017 г. Районен съд – Пловдив е издал
Заповед № ....за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 ГПК, с която е разпоредил длъжникът Р.З.З. да заплати на П.Г.М. : сумата от
6000 лв., дължима по запис на заповед от 03.04.2017 г., с падеж – 10.04.2017
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 18.04.2017
г., до окончателното й изплащане и сумата от 120 лв. разноски по производството
за заплатена държавна такса, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е
депозирано възражение, поради което ищецът е предявил настоящата искова молба
за установяване на вземането си по заповедта.
В същата ищецът П.Г.М. с ЕГН **********,***, представляван
от пълномощника му адв. В.Х.Т.-Б., твърди, че на 03.04.2017 г. Р.З.З. е издал
запис на заповед, посредством който се задължил да му заплати на 10.04.2017 г. сумата
от 6000 лева, което не сторил, поради което с настоящата искова молба М. моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му
дължи тази сума ведно със законната лихва от 18.04.2017 г. до окончателното й
изплащане. Претендира присъждане на разноски.
Иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с
чл. 537, чл. 505, ал. 1 и чл. 506, ал.1, т. 1 Търговски закон.
Ответникът Р.З.З. с ЕГН **********, не взема становище
по предявения иск.
Съдът като обсъди твърденията на ищеца във връзка със
събраното по делото доказателство приема следното :
Съобразно задължителната и трайна съдебна практика : при
редовен от външна страна менителничен ефект кредиторът разполага с право да
събере вземането си на основание на ценната книга и не е длъжен да доказва
наличието на основание на вземането си, но при въвеждането на твърдения или
възражения от поемателя или издателя за наличието на каузално правоотношение,
по повод
Продължение на решение по гр. д. № 18365/18 г. на РСПд
– стр. 2/3
или
във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива
основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителния характер на
ценната книга, поради което в тази хипотеза в производството по чл. 422 ГПК на
изследване подлежи и каузалното правоотношение, доколкото възраженията,
основание на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на
вземането по записа на заповед и доказателствената тежест лежи върху длъжника,
ако възразява, че е поел задължение без основание /т. 17 Тълкувателно решение №
4 от 18.06.2014 г. постановено от ВКС на РБ по т. д. № 3 от 2014 г./; при
възникнал между страните спор във връзка с твърдения за наличие на конкретно
каузално правоотношение и направени от ответника възражения срещу твърдените от
ищеца факти и обстоятелства, кредиторът трябва да докаже фактите, от които
произтича вземането му, пораждането на задължението по твърдяното каузално
правоотношение и връзката му с менителничния ефект, а длъжникът - да изчерпи и
докаже възраженията си срещу вземането, които могат да бъдат абсолютни /срещу
формата и съдържанието на записа на заповед/ или лични, основани на отношенията
му с кредитора /Решение № 31 от 05.04.2012 г. по т. д. № 55 на ВКС, Т. К., ІІ
т. о. за 2011 г.; Решение № 110 от 08.11.2010 г. по т. д. № 949 на ВКС, Т. К.,
І т. о. за 2009 г./; в тази връзка след проверка на редовността на записа на
заповед от формална страна съдът по същество следва да провери фактите и
обстоятелствата свързани с твърдяната каузална сделка, съответно - дали
твърдяното вземане по тази сделка съществува или не, като за разпределение на
доказателствената тежест е от значение не процесуалното качество на страната в
процеса, а отношението й към спорното право - дали страната твърди, че то
съществува или отрича съществуването му /Решение № 90 от 10.09.2012 г. по т. д.
№ 431 на ВКС, Т. К., ІІ т. о. за 2011 г./
В настоящия случай ищецът основава претенциите си на
частен диспозитивен документ, наименуван “запис на заповед”, издаден на 03.04.2017
г., оригиналът на който се намира в кориците на приложеното ч. гр. д. № 5593 по
описа на Районен съд – Пловдив, Х гр. с. за 2017 г. с нотариална заверка на
подписа на издателя рег. № .../03.04.2017 г. на Нотариус рег. № .... –
........., с район на действие – Районен съд – ........ В него като издател е
посочен ответникът Р.З.З., а като поемател – ищецът П.Г.М.. Съобразно същия З. се
е задължил безусловно да заплати на М. на 10.04.2017 г. сумата от 6000 лв.
Формалната доказателствена сила на документа не бе
оспорена, поради което в съответствие с чл. 180 ГПК, постановяващ, че : „Частни
документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство,
че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица.”, съдът
приема, че съдържащото се в записа на заповед изявление изхожда от ответника.
Вън от горното записът на заповед отговаря и на
изискванията за съдържание визирани в чл. 535 и сл. Търговски закон, с оглед на
което и предвид липсата на твърдения да са налице някакви пороци във волята на
издателя при издаването му, а също и на каузални правоотношения между страните,
Продължение на решение по гр. д. № 18365/18 г. на РСПд
– стр. 3/3
изпълнението
на произтекло задължение от които да обезпечава процесният запис на заповед, настоящият
състав приема, че с подписването на ценната книга ответникът валидно е поел
спрямо ищеца задължение да му плати на 10.04.2017 г. сумата от 6000 лв., а
поради липсата на доказателства за плащането й на падежа – че е налице
неизпълнение на това задължение, поради което предявеният установителен иск за
същото като доказан по основание и размер следва да бъде уважен.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 750 лв. разноски по производството (в т. ч. 120 лв. довнесена държавна такса и 630 лв.
адвокатско възнаграждение).
На основание т. 12 от Тълкувателно решение № 4/13 г.
на ОСГТК на ВКС на РБ ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и
разноските по производството по ч. гр. д. № 5593 по описа на Районен съд –
Пловдив, Х гр. с. за 2017 г. в размер на 120 лв.
По изложените съображения съдът :
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.З.З. с ЕГН **********,
дължи на П.Г.М. с ЕГН **********,***, сумата
от 6000 лв. /шест хиляди лева/ по запис на заповед, издаден от З. на 03.04.2017
г. с нотариална заверка на подписа му рег. № .../03.04.2017 г. на Нотариус рег.
№ .... – ........., с район на действие – Районен съд – ......, с падеж – 10.04.2017 г., съдържащ клауза „Без
протест“ ведно със законната лихва от
18.04.2017 г. до окончателното й изплащане, за което вземане М. се е
снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 5593 по описа на Районен съд – Пловдив, Х гр. с.
за 2017 г.
ОСЪЖДА Р.З.З. с ЕГН **********, да заплати на П.Г.М. с
ЕГН **********,***: сумата от 750 лв. /седемстотин и петдесет лева /
разноски по производството по гр. д. № 18365 по описа на Районен съд – Пловдив,
ХІХ гр. с. за 2018 г. и сумата от 120 лв. /сто и двадесет лева/ разноски
по производството по ч. гр. д. № 5593 по описа на Районен съд – Пловдив, Х гр.
с. за 2017 г.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд –
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.
СЪДИЯ : /п./ Таня Букова
Вярно
с оригинала!
ММ