О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
260209 11.02.2021 година гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД – ГР. СТАРА ЗАГОРА
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На
11.02……………………………………………………………. 2021 година
В
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
СЕКРЕТАР: ……………………………………………………………………..
Като
разгледа докладваното от съдията ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ч.гр.д.
№ 1071 по описа за 2021 година,за да се
произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.274, ал.1
т.1 и сл. от Граждански процесуален кодекс/ ГПК/ .
Производството по делото е било
образувано по частна жалба от ,,А.К.П.З.“- ЕООД, гр.С. против разпореждане от 04.01.2021г., постановено по ч.гр.д.№ 5083/2020г.
по описа на РС- С.З., с което е отхвърлена молбата на „А.К.П.З.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление гр. С., ул. *****, срещу длъжника Т.К.И. *** за издаване
заповед за изпълнение по договор за паричен заем № 5480699/02.11.2018г.
Частният жалбоподател „А.К.П.З.” ЕООД,
ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: град С. излага доводи за
неправилност на разпореждането и моли въззивният съд да отмени същото изцяло,
като бъде издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист за претендираните
суми. Счита, че същото противоречи на практиката на съдилищата, в
която се приемало принципното положение, че доказването на факта на прехвърляне
на вземането, факта на уведомяването на длъжника за прехвърляне на вземането не
следва да се осъществява в хода на заповедното производство, а в хода на
исковото производство, доколкото целта на заповедното производство е единствено
да се провери дали вземането е спорно. Жалбоподателят счита, че идеята на
законодателя с въвеждането на ал. 3 на чл. 410 от ГПК се изразява в това
заповедния съд да извърши и проверка на договорите за потребителски кредит за
наличието на равноправни клаузи. Всички останали факти /прехвърляне на
вземането, уведомяването на длъжника за цесия, уведомяването за настъпила
предсрочна изискуемост, размера на дължимите суми/ щели да подлежат на
доказване в хода на иницииран исков процес, който ще се развие в случай на
постъпило възражение от страна на длъжника срещу заповедта за изпълнение. В
тази насока било например Определение № 1350/13.08.2020г. на ОС Пловдив по
в.ч.гр.д. № 1026/2020г. Твърди, че идеята на законодателя е, че ако длъжникът
твърди, че заявителят не е негов кредитор, т.е. оспорва договора за цесия, той
може да подаде възражение срещу заповедта за изпълнение и след това да се
стигне да исков процес, в който всяка една от страните ще трябва да докаже
твърденията, на които основава своите права. За да е възможно това обаче, било
необходимо да е издадена заповед изпълнение, а с атакуваното разпореждане съдът
е преградил пътя към това. Затова актът на районния съд бил незаконосъобразен и
следва да бъде отменен. Моли на основание чл. 413, ал. 2 от ГПК, да бъде отменено
разпореждане от 04.01.2021г., постановено по ч.гр.д.№ 5083/2020г. по описа на
РС- С.З., като неправилно и незаконосъобразно и вместо това да бъде издадена
Заповед за изпълнение за сумите, претендирани със Заявлението по чл. 410 ГПК.
Въззивният съд, след като обсъди
изложените в частната жалба оплаквания, мотивите на атакуваното първоинстанционно
разпореждане и данните по първоинстанционното ч.гр.дело, намери за установено
следното :
Първоинстанционното производство е образувано
по заявление по чл.410 от ГПК от „А.К.П.З.“- ЕООД, гр.С. срещу длъжника Т.К.И. ***.
С обжалваното разпореждане съдът е
отхвърлил заявлението на
„А.К.П.З.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. С., УЛ. *****,
срещу длъжника Т.К.И.
*** за издаване заповед за изпълнение по договор за паричен заем №5480699/02.11.2018г..
В мотивите си РС е приел, че в случая, в
заявлението се сочи, че кредитор по
претендираното вземане се явява заявителя, по силата на договор за
цесия. Съдът с разпореждане от 08.12.2020г. е указал на заявителя да представи
доказателства относно извършената цесия, с цел извършване преценка
легитимността на кредитора. Указано е също, да се представят доказателства за
надлежното уведомяване на длъжника за прехвърленото вземане. В предоставения
срок, заявителят не е представя исканите документи. Предвид неизпълнение
указанията на съда, относно представянето на исканите документи, с оглед на
които съдът да проследи валидно правоотношение по извършената цесия в полза на
заявителя, съдът счел, че не са налице предпоставките на чл. 410 от ГПК за
издаване на заповед за изпълнение. Ето защо заявлението е отхвърлено.
Съгласно специалната императивната
разпоредба на чл.411, ал.2 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, заявлението трябва да е редовно
от външна страна и да отговаря на формалните законови изисквания по чл.127,
ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 от ГПК, както и да не противоречи на закона или
добрите нрави, длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на
Република България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на
територията на Република България.
Освен това според нормата чл. 411, ал.2, т.1
от ГПК, съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед
за изпълнение, освен когато искането не отговаря на изискванията по чл. 410 и
заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от
съобщението. Когато вземането произтича от договор, сключен с потребител,
какъвто е именно настоящия случай, заявителят следва да приложи към заявлението
и договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и
изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива - съгл. чл. 410,
ал.3 от ГПК.
В конкретния случай, в заявлението се
сочи, че кредитор по претендираното вземане се явява заявителя, по силата на
договор за цесия. Първоинстанционният съд с разпореждането си от датата 08.12.2020г.
е указал на заявителя да представи доказателствата относно извършената цесия на
парични задължения, спрямо сочения длъжник-договор за цесия, и доказателства за
надлежното уведомяване на длъжника. В предоставения срок заявителят не е
представил исканите документи. Нещо повече, заявителят с молба заявява, че няма
задължение в производството по издаване на заповед за изпълнение да
удостоверява процесуалната си легитимация, а такова задължение имал единствено
в исковото производство, в случай на възражение на длъжника. Затова счита, че
е изпълнил всички изисквания на закона
за издаване на заповед за изпълнение и моли съда да издаде такава без
представяне на договор за цесия. Предвид неизпълнение указанията на съда,
относно представянето на исканите документи, с оглед на които съдът да проследи
валидно правоотношение по извършената цесия в полза на заявителя, съдът счел,
че не са налице предпоставките на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за
изпълнение, поради което е постановил отхвърлителното си разпореждане.
Договор за цесия не е бил представен нито
пред първоинстанционния съд, нито пред настоящата инстанция. Нещо повече
жалбоподателя развива съображения, че не е длъжен да представя изисканите от
първоинстанционния съд доказателства в
настоящото производство.
Въззивният съд намира, че предвид неизпълнение
указанията на съда, относно представянето на искания документ, с оглед на който
съдът да проследи валидното правоотношение по извършената цесия в полза на
заявителя, не са налице предпоставките на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед
за изпълнение. Нещо повече на основание чл. 99 от ЗЗД длъжникът следва да бъде
и надлежно уведомен за извършената цесия от цесионера, което по принцип се
извършва от цедента посредством уведомително писмо, което следва да бъде получено
надлежно и от длъжника, за каквито доказателства също не са налице по делата и пред
двете съдебни инстанции. В тази насока
въззивната инстанция приема за неоснователни оплакванията в частната жалба
относно указанията на съда за представяне на Договор за цесия, както и
доказателства за надлежно уведомяване на длъжника за цесията. Заповедното
производство, макар и след измененията, действително цели ускоряване на
съдебния процес и разтоварване на правораздавателната система, но при строгото
спазване на специалните изисквания на заповедното производство. С измененията на ГПК /Д.В. бр.100/20.12.2019г./
бяха вменени допълнителни задължения на съда за проверка на заявлението
включително и в заповедното производство, като това изменение е в съответствие с практиката на СЕС. Поради
тази причина бе предвидено и задължение за заявителя да представи съответния
договор, от който произтича претендираното вземане и относимите общи условия, т.е.
пределите на изследване от съда в рамките на заповедното производство са
значително разширени. Настоящият състав намира, че активната процесуална
легитимация на заявителя също попада в тези предели, и следва да бъде
установена със съответните писмени документи, тъй като, при положение, че съдът
има задължение да изследва съответния потребителски договор за неравноправни
клаузи, то по аргумент за по-силното основание, той има задължение да изследва
и дали заявителят е титуляр на претендираното вземане.
След като въпреки указанията на съда
заявителят не представя доказателства за процесуалната си легитимация в
законоустановения срок, правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е
отхвърлил заявлението.
Ето защо и настоящият
съд приема, че заявлението следва да бъде изцяло отхвърлено, ведно с всички
законни последици от това. В конкретния случай въззивният съд приема, че са
налице пречките по чл.411, ал.2, т.1 във връзка с чл.410, ал.3 от ГПК, тъй като
към искането не са представени всички приложения и документи съобразно
последната императивна разпоредба и съгласно ясните и точни указания на
първостепенния съд за оставянето на заявлението без движение. Настоящият
съдебен състав изцяло споделя правните изводи на първоинстанционният съд в
обжалваното разпореждане. В заключение
следва да се посочи, че в рамките на своята компетентност правилно заповедният
съд е оставил заявлението на жалбоподателя без движение за представянето на
процесния договор за цесия, и тъй като такъв не е бил представен, същият съд
законосъобразно е отхвърлил изцяло искането за издаване на заповед за
изпълнение. Ето защо обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
По изложените мотиви и на основание
чл.278, ал.4 от ГПК вр. чл.271, ал.1 пр.І-во от ГПК Старозагорски окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 04.01.2021г., постановено по
ч.гр.д.№ 5083/2020г. по описа на РС- С.З..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: