№ 18495
гр. София, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ СТОЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №
20221110163628 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Предявени са обективно съединени при условията на кумулативност отрицателни
установителни искове от Е. М. В., ЕГН **********, срещу „Топлофикация София“ ЕАД с
ЕИК: ..............., с правна квалификация чл. 124 ГПК, с които иска да бъде установено, че
ищцата не дължи за имот, находящ се на адрес: гр. София, жк. Гоце Делчев, бл. 31, вх. 2, ап.
42, инсталация **********, следните суми.
По първия отрицателен установителен иск сумата от 15 831,80 лева, от които 7
473,97 лева - главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.11.2006 г. до
31.07.2014 г., и 8 357,83 лева - мораторна лихва за периода от 01.01.2017 г. до 22.06.2022 г.,
поради погасаване по давност на отричаните притезания.
По втория отрицателен установителен иск сумата от 6 214,38 лева, от която 5 710,21
лева - главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 31.05.2022 г. , и
504,17 лева - мораторна лихва за периода от 01.07.2020 г. до 22.06.2022 г., поради липса на
възникнали облигационни отношения между страните.
Ищцата посочва, че от справка за незаплатени задължения и Фактура №
00190115685/30.04.2022 г., издадени от ответника, се установявало, че същият претендира
горепосочените искови суми за имот, находящ се на адрес: гр. София, жк. Гоце Делчев, бл.
31, вх. 2, ап. 42, инсталация **********, което обуславяло правния интерес от водене на
настоящото съдебно производство . Поддържа се, че липсват облигационни отношения
между страните и че част от исковите суми са погасени по давност. Направено е искане за
уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените по делото разноски.
1
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът
оспорва частично иска. Твърди се недопустимост на исковата претенция за задълженията за
периода от 01.11.2006 г. до 31.07.2014 г., доколкото от 2013 г. г ответникът прилагал като
способ сключване на споразумение, по което страните се съгласявали, че дружеството не
претендира заплащане на погасени по давност суми, а в настоящия случай ищцата не била
подала молба за сключване на такова споразумение и спорът се явявал ненужен. Посочва се,
че ищцата е придобила процесния имот чрез дарение и през исковия период ответникът е
доставял до имота топлинна енергия. Прави признание, че искът е основателен поради
изтекла погасителна давност за периода от м. 11.2006 г. до м. 07.2014 г. Оспорва се да е
изтекла погасителната давност за задълженията за периода от 01.05.2020 г. до 22.06.2022г.
Направено е искане за присъждане на сторените по делото разноски и възражение за
прекомерност на претендирания от насрещната страна адвокатски хонорар.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на първия отрицателен установителен иск са отричаните от ищеца
притезания с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 7 473,97 лева - главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.11.2006 г.
до 31.07.2014 г., респективно за сумата от 8 357,83 лева - мораторна лихва за периода от
01.01.2017 г. до 22.06.2022 г.
По допустимостта на иска:
При действието на стария ГПК иск за несъществуване на претендирано вземане е
допустим само когато претендиращият кредитор разполага с изпълнителен титул
(изпълнителен лист или пряко изпълнително основание и затова може да осъществи
принудително изпълнение) или с други средства за извънпроцесуална принуда (напр. да спре
занапред доставката на стоки или услуги). Без наличието на една от тези две предпоставки
отрицателният иск се е считал за недопустим (поради отсъствие на правен интерес).
Новият ГПК защитава в по-голяма степен интереса на всеки от спорещите да поиска
установяването на действителното правно положение със сила на пресъдено нещо.
Длъжникът има интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не е заплашен
непосредствено от принуда, доколкото ще се установи със СПН недължимостта на
претендираните от кредитора притезания, поради изтичането на предвидената от закона
погасителна давност – в този смисъл Определение № 95/22.02.2018 г. по гр.д. 510/2018 г. по
описа на ВКС, IV г.о.
По основателността:
Ответникът с отговора на исковата молба е признал исковата претенция на ищеца за
вземанията в размер на 7 473,97 лева, представляваща главница за доставена топлинна
енергия за периода от 01.11.2006 г. до 31.07.2014 г.
Съгласно дадените указания в Тълкувателно решение 3/2011/18.05.2012 г., ОСГТК
на ВКС вземанията за доставената топлина енергия имат периодичен характер и се
погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок, аргумент от чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
2
Налице е един правопораждащ фактически състав, при осъществяването на който възникват
повтарящи се задължения за определена парична сума, при предварително определени
падежи и при определен или определяем размер на престацията. Следователно налице са
самостоятелни задължения, поради което изискуемостта, респективно забавата и давността
за всяко едно от тях настъпва отделно. С оглед направеното признание от ответника с
отговора на исковата молба и на основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД настоящият състав приема,
че притезанието за главница за периода 01.11.2006 г. до 31.07.2014 г. в размер на 7 473,97
лева е погасено по давност. Следователно на основание чл. 119 ЗЗД се погасява по давност
и акцесорното притезание за мораторна лихва в размер на 8 357,83 лева, начислена за
периода от 01.01.2017 г. до 22.06.2022 г. върху главницата от 7 473,97 лева.
Предмет на втория отрицателен установителен иск е отричаното от ищеца
материално субективно право с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за
сумата от 5 710,21 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода
от 01.05.2020 г. до 31.05.2022 г., както и отричаното притезание за мораторна лихва с правна
квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 504,17 лева, начислена за периода от 01.07.2020
г. до 22.06.2022 г. Въведени са твърдения за неосъществяване на правопораждащият правото
на ответника фактически състав, т.е. че ищецът не притежава право на собственост или
друго вещно право, което да обуслови възникването на облигационната връзка между
страните.
Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ материално легитимирано да отговарят за
заплащане на цената за доставената топлинна енергия са 1) собствениците или вещните
ползватели по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗС на самостоятелни обекти в сграда, 2)
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение и 3)
монтирали средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела
в имотите си. При осъществяването на посочения правопораждащ фактически състав
клиентите са длъжни да заплатят цената на доставената и употребена топлинна енергия,
съгласно условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. В
мотивите на т. 1 от ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС се прие, че присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с
изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл.
29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или
титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които
лица съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ придобиват качеството клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди
при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на
сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие.
3
В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия
за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
От представения по делото Нотариален акт № 147, том XI, дело № 2250/92 г. се
установява, че ищецът придобива правото на собственост върху процесния апартамент
вследствие на сключен договор за дарение със своите родители - Веса Гекова и Методи
Геков, които от своя страна са придобили собствеността върху вещта през 1969 г. по реда на
чл. 55 ЗПИНМ, съгласно представения по делото Нотариален акт № 182, том V, дело №
1382/69 г. Следователно през процесния период ищцата е била титуляр на правото на
собственост върху топлоснабдения апартамент.
Съгласно приетите заключения по допуснатите СТЕ и ССЕ, които съдът кредитира
като обективни и правилни, тъй като кореспондират с останалия събран доказателствен
материал, ответникът е ползвал топлинна енергия за процесния период, без да заплаща
цената за предоставената услуга. От заключението на съдебно-техническата експертиза се
установява, че процесния период от 01.05.2020 г. до 31.05.2022 г. ответникът не е
предоставил достъп до имота, поради което по реда на чл. 6.7. от Наредба № Е-РД-04-
1/12.03.2020 г. е изчислено количеството енергия за топлоснабдяване на имота при
максимална мощност на отоплителните тела, т.е. инсталираната мощност в имота се
умножава по с МСРС (максимален специфичен разход на сградата), съгласно чл. 6.5. от
Методиката за дялово разпределение на ТЕ в СЕС – приложение към чл. 61, ал. 1 от
Наредбата. В процесният апартамент - № 42, инсталираната мощност на всички
отоплителни тела – три радиатора и една щранг-лира е 3394,986W. Дължимите от ответника
суми за топлинна енергия за процесния период с включен ДДС се равняват на 5 267,28 лева.
От съдебно-счетоводната експертиза се установява, че притезанието за цената на
доставената топлинна енергия за процесния период е в размер на 5 140,57 лева, като
разликата с получената стойност в заключението по СТЕ се получава при съобразяване с
направеното приспадане/възстановяване на сумата от 126,70 лева за м.06.2020 г., вследствие
на намалената цена на газта за 07.2019г.-03/2020 г. Настоящият състав кредитира в тази част
заключението по СЧЕ, като приема за установено, че през за периода от 01.05.2020 г. до
31.05.2022 г. ищецът дължи сумата от 5 140,57 лева, представляваща количеството на
доставената топлинна енергия, т.е. отрицателният установителен иск е основателен за сумата
569,64 лева (5 710,21 – 5 140,57). От заключението по допуснатата СЧЕ се установява, че
мораторната лихва върху главницата от 5140,57 лева за периода от 01.07.2020 г. до
22.06.2022 г. е в размер на 202,31 лева, т.е. отрицателният установителен иск с правна
квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД е основателен за сумата от 301,86 лева (504,17 -202,31).
По отговорността за разноски:
Право на разноски имат и двете страни. Ищецът е представляван от адвокат по реда
на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, като същият е освободен и от държавна такса. Процесуалният
представител на ищеца, т.е. адв. Н. К., има право на съдебни разноски в размер на 757,13
лева, представляващи адвокатски хонорар, съобразно уважената част от иска и при
4
съобразяване с фактическата и правна сложност на делото, както и обстоятелството, че не е
участвал в нито едно от откритите съдебни заседания.
Ответникът не е представил списък за направените разноски, но е представил
доказателства за сторени такива в размер на 900 лева, от които 800 лева (2х400) за
допуснатите СЧЕ и СТЕ и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено от съдът
на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, т. 1 от Наредба за заплащането на правна помощ.
Същият има право на разноски съобразно уважената част от исковете претенции в размер на
218,11 лева.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Софийски
районен съд сумата от 668,72 лева, представляваща дължимата държавна такса, съобразно
уважената част от исковете претенции. Ищецът не дължи държавна такса за отхвърлена част
– арг. чл. 83, ал. 2 вр. ал. 3 ГПК, доколкото е освободен от внасянето й.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 124 ГПК отрицателен
установителен иск с правна квалификация правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 150 ЗЕ, че Е. М. В., ЕГН **********, не дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
..............., сумата от 7 473,97 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия
за периода от 01.11.2006 г. до 31.07.2014 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
ж.к. „Гоце Делчев“, бл. 31, вх. 2, ап. 42 с а.б. № 65565, както и по иска с правна
квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 8 357,83 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 01.01.2017 г. до 22.06.2022 г., поради изтекла погасителна давност.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 124 ГПК отрицателен
установителен иск с правна квалификация правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 150 ЗЕ, че Е. М. В., ЕГН **********, не дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
..............., сумата от 569,64 лева, представляваща дължимата главница за доставена топлинна
енергия за периода от 01.05.2020 г. до 31.05.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, ж.к. „Гоце Делчев“, бл. 31, вх. 2, ап. 42 с а.б. № 65565, както и по иска с правна
квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 301,86 лева, представляваща мораторна лихва за
периода 01.07.2020 г. до 22.06.2022 г. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска с правна
квалификация правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за разликата до
предявения размер от 5 710,21 лева, представляваща дължимата главница за доставена
топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 31.05.2022 г., както и иска с правна
квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата до предявения размер от 504,17 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 01.07.2020 г. до 22.06.2022 г.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..............., на основание чл. 78, ал. 1
ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, да заплати на адв. Н. К., сумата от 757,13 лева, представляваща
адвокатски хонорар за предоставена безплатна правна помощ в рамките на
5
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Е. М. В., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..............., сумата от 218,11 лева, представляваща
сторените съдебни разноски в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..............., на основание чл. 78, ал. 6
ГПК, да заплати на Софийски районен съд сумата от 668,72 лева, представляваща
дължимата държавна такса, съобразно уважената част от исковете претенции.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6