Мотиви по НЧХД № 138/2019
г.по описа на НЗРС, изготвени на 14.10.2020 г.
Производството е наказателно от частен характер,
образувано по тъжба на И.Г.Р., като
непълнолетен действащ със съгласието на майка си С.С.Т. *** против Д.С.Г. ***,
за това, че на 18.02.2019 година около 13.00 часа, в гр. Нова Загора, в района
на автогарата, чрез нанасяне на множество удари в областта на лицето, гърба,
главата и корема е причинил на И.Р. лека телесна повреда изразяваща се във
временно разстройство на здравето неопасно за живота извън случаите на чл. 128
и чл. 129 от НК, което е престъпление по чл. 130 ал. 1 от НК.
Постъпила е тъжба от Д.С.Г. *** против И.Г.Р.,***, за
това, че на 18.02.2019 година около 13.00 часа, в гр. Нова Загора, в района на
автогарата, чрез контузия на лявата ръка
с масивен хематом и болезнен травматичен
оток в областта на гръбната повърхност на лявата длан на Д.С.Г. с ЕГН **********,
му е причинил лека телесна повреда изразяваща се във временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл.128 и чл.129 НК –
престъпление по чл.130, ал.1 НК, и за това, че на същата дата и място публично
му нанесъл обида като казал думи
унизителни за честта и достойнството му „напсува ме на майка – майка ти ще е.а“,
и „че ще е…е дъщеря ми и жена ми“ – престъпление по чл. 148 ал.1 т.1 във вр.
с чл. 146 от НК.
Предявен е и граждански иск от И.Г.Р., действащ със
съгласието на майка си С.С.Т. против Д.С.Г. за сумата 3000.00 лева, ведно със
законната лихва върху тази сума считано от датата на увреждането – 18.02.2019
година, представляваща обезщетение за нанесените му неимуществени вреди.
Предявен е граждански иск за съвместно разглеждане от Д.С.Г.,
с който претендира да бъде осъден И.Г.Р. с ЕГН ********** като непълнолетен,
действащ със съгласието на своята майка и законен представител С.С.Т. с ЕГН **********,
да му заплати сумата от 3 000 лева
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от
престъплението, изразяващи се в болки и страдания от причинените му телесни
увреждания, ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането – 18.02.2019 год. до окончателното изплащане
на задължението.
Предявен е и граждански иск за нанесената му обида на публично място, за
срама, дискомфорта и унижението, което частният тъжител е изпитал –
неимуществени вреди в размер на 1 000
лева, ведно със законната лихва от датата на уреждането - 18.02.2019 г. до окончателното изплащане.
Претендират се съдебно деловодни разноски.
Тъжителят и подсъдим в съдебно заседание лично и чрез
процесуалния си представител адв. М. заяви, че поддържа тъжбата си. Намира я за
доказана и основателна и моли съда да я уважи. Счита тъжбата на Д. Г. за неоснователна и недоказана и моли съда
да я отхвърли изцяло, което водело до оправдаването му. Моли да се отхвърли
изцяло предявения граждански иск.
Подсъдимия Г. счита, че подадената срещу него тъжба е
неоснователна и недоказана и моли да бъде оправдан по повдигнатото обвинение и в качеството си на тъжител лично и чрез адв. С.
заяви, че счита подадената от него тъжба за напълно доказана и че за нанесените
му телесни увреждания следва на подсъдимия да се наложи справедливо наказание.
Адв. С. взема и алтернативна позиция, че е налице реторсия, ако съда приеме, че
неговия подзащитен също е нанесъл телесни увреждания на подсъдимия Р.. Моли да
се уважи изцяло гражданския иск.
Районният съд, след като обсъди и прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване разпоредбите на чл.
30 НПК, съобразно чл. 14
и 18
НПК, от фактическа страна прие за установено следното:
Подсъдимият И.Г.Р. е с постоянен адрес *** - роден на ***
***, българин, български гражданин, живущ ***, начално образование, ученик в 7а
клас СОУ „И. ***, неосъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият Д.С.Г. е роден на *** ***, българин,
български гражданин, живущ ***, средно образование, женен, работи в „Градус“
град Нова Загора като фадромист, неосъждан, с ЕГН **********.
В тъжбата си И.Р. твърди, че на 18.02.2019 г. около
13.00 часа след учебните занятия се намирал в района на автогарата на гр. Нова
Загора, с намерението да се качи на автобуса за село Асеновец, където живеел, в
13.30 часа. Почти стигнал до автогарата, когато намирайки се до автомивката, в
близост до авгората, от някъде изскочил пред него един мъж, на който тогава
знаел само първото име – Д., както и че има син С.. Д. без да каже каквото и да
било, понечил да го ритне в слабините, но не успял, тъй като тъжителят се
отдръпнал. Посегнал втори път и успял да
го ритне в лявото бедро. Тъжителят се превил от болката и се обърнал с гръб към
подсъдимия, за да се защити. Тогава подсъдимия го ударил няколко пъти в
областта на гърба и кръста. Нанесъл му два, три удара с юмрук във врата. В
желанието си да се предпази, тъжителят отново се завъртял заставайки с лице към
нападателя си. В този момент, той му нанесъл два юмручни удара в лицето, ударил
го и в корема. От носа му потекла кръв, а усетил и че част от горен десен резец
е счупена.
От своя страна тъжителят Д.Г. описва в тъжбата си, че
на 18.02.2019 г. сина му му се обадил по телефона, че отново бил заплашван от И.Р.,
който заявил, че ще изкорми червата му, ако не му даде колелото си… Бях в къщи
с мой познат в село Стоил войвода и веднага тръгнахме за автогарата. Синът му
показал кой е И.Р. и тъжителят отишъл при него, с намерение да му поиска
обяснение за това негово поведение. Като отишъл и го попитал какво иска от сина
му, бил изненадан и шокиран от неговото нагло и безсрамно поведение и
безпричинна агресия, дори твърди, че „онемял“, защото го напсувал на майка, щял
да е.. дъщеря му и жена му и докато се съвземал, И.Р. се нахвърлил върху него с
юмруци и ритници. Отблъснал му ръцете, но ритника му бил насочен към слабините
и корема му и ако не бил подложил ръката си, щял да претърпи жестоки
увреждания. Пазейки се по този начин Р. го ударил с крак в ръката и тялото,
като много го заболяло. Р. продължил да го напада и на Г. се наложило да се
брани с ръце, за да не го увреди още повече и тогава го е ударил.
Какви доказателства се събраха в подкрепа на така
твърдяното и от двамата тъжители?
Безспорно се установява, че още на 18.02.2019 г.
тъжителят И.Р., около 17.30 часа се намирал в кабинета на д-р Ч. и по негова
молба е бил прегледан.
В издаденото от д-р Ч. удостоверение № 96 от
18.02.2019 г. са посочени като предварителни сведения, че освидетелствания бил
нападнат днес около 13.00 часа до автогарата в Нова Загора от мъж, който му
нанесъл удари с юмруци в областта на лицето, гърба, главата и корема.
Видно от обективно установеното при прегледа се
установило умерено изразен болезнен травматичен оток на тъканите в областта на
дясната половина на лицето и умерено изразени бледо синкаво морави петнисти
кръвонасядания с размери около 2-3 см. Установяват се и болки в областта на
лявата половина на лицето. Установяват се болки в областта на врата, ясната
поясна област, и в областта на гърба. Д-р Ч. е установил и данни за отчупване
на малки парченца от емайловото покритие от ръба на горния десен централен
резец с размери около 1-2 мм. Д-р Ч. е
заключил гореустановеното, както и че тези увреждания са получени в следствие
на действието на твърди тъпи или тъпо ръбести предмети и добре отговарят да са
били получени по начин и време, както съобщава и самия освидетелстван. Описаните
увреждания са причинили на освидетелствания временно разстройство на здравето
неопасно за живота. Т.е. разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и
чл. 129 от НК.
Вечерта на 18.02.2019 г., майката на тъжителя И.Р. е
провела телефонен разговор с Д.Г., чието съдържание съда не можа да установи,
но такъв разговор е бил проведен, което се установи от показанията на свидетеля
П. И. /братовчед на тъжителя И.Р./, който е бил очевидец на разговора, тъй като
майката го е пуснала на високоговорител, а и самия Д.Г. в обясненията си заяви,
че си спомня за такъв разговор, но не си спомня неговото съдържание. В хода на
разговора му е станало известно, че отсрещната страна има намерение да търси
правата си по съдебен ред. На следващия ден, 19.02.2019 г. около 14.30 часа,
подсъдимият Г. се е намирал в кабинета на д-р Ч., с молба да бъде прегледан.
Издадено е удостоверение от д-р Ч. № 100 от 19.02.2019 г., в което са записани
предварителни сведения, но в които на дълго и на широко освидетелствания
съобщава данни, които според настоящия съд нямат нищо общо със случая.
/съобщава, че имал син, който бил на 16
години и учел в Нова Загора, на когото преди около година му купил велосипед. От
две, три седмици, синът му почнал да се оплаква от други момчета, които са били
около трима, четирима човека, които не били от Нова Загора, а най активният от
тях бил от село Асеновец, който заплашвал сина на освидетелствания и по надолу
съобщава, че бил псуван и към него били отправени заплашителни реплики от
лицето И./. Единственото изречение, имащо значение за освидетелствания в абзаца
за предварителни сведения, освидетелстваният го попитал, защо постъпва по този
начин, при което същият го обидил и го ритнал. Освидетелстваният се предпазил с
лявата си ръка и удара с ритника му попаднал по гръбната повърхност на лявата
длан. Д-р Ч. при прегледа е установил
масивен синкав хематом и болезнен травматичен оток на тъканите в областта на
гръбната повърхност на лявата длан. Други видими травматични увреждания не са
установени при прегледа. Д-р Ч. е
заключил, че установените увреждания са причинили на освидетелствания временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, т.е. разстройство на здравето,
извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
На 25.02.2019 година, синът на подсъдимия Г., действащ
със съгласието на майка си подава жалба до РП - Нова Загора срещу тъжителя И.Р.,
за отправени заплахи от Р. към него. Била е образувана проверка и в хода на
същата са снети обяснения от тъжителя, майка му, баща му, сестра му и приятеля
на баща му Б.И., като е приложено и горецитираното удостоверение за нанесеното
увреждане на Д.Г.. В хода на проверката е разпитан единствено тъжителя И.Р. от
другата страна. Като резултат от
проверката, И.Р. *** и му е наложена възпитателна мярка. На 04.04.2019
г. И.Р. действащ със съгласието на майка си подава процесната тъжба в
Новозагорски районен съд. Подсъдимият Д.Г. получава препис от същата на 12.04.2019
г., видно от призовката /л.11/ и на 24.04. същата година, подава насрещната
тъжба за нанесени лека телесна повреда и обида от тъжителя Р..
По делото бе назначена СМЕ, която да даде заключение
за получените от И.Р. и Д.Г. телесни увреждания. СМЕ се основава най вече на
издадените от д-р Ч. два броя СМУ. И.Р. е получил горепосочените увреждания вследствие
на най малко три, четири удара, нанесени с тъпи или тъпоръбести предмети,
каквито могат да са краката и ръцете. От своя страна, Д.Г. е получил едно
единствено нараняване на гръбната повърхност на дланта на лявата ръка. В съдебно заседание д-р С. потвърди изводите
от СМЕ и докато за нараняванията на И.Р.
е безспорно установено, че са получени по описания начин, то относно нараняванията
на Д.Г., д-р С. не е категоричен, заявявайки, че то може да се получи по
описания от д-р Ч. начин, но има вероятност да бъде получен и при нанасяне на
тъй наречения цигански шамар с гръбната /външната/ част на дланта. Прави
впечатление, че в удостоверението на И.Р. д-р Ч. изрично в заключението си е
посочил, че установените увреждания добре отговарят да са били получени по
начин и време, както съобщава самия освидетелстван. Докато подобно изявление в заключението
на д-р Ч. в издаденото на Д.Г. удостоверение липсва.
Тези съмнения се подсилват от показанията на свидетеля
С.Г., син на подсъдимия и свидетеля Б.И., приятел на подсъдимия, които са
единствените очевидци на случилото се. И
дамата твърдят в показанията си, че момчето се опиало да ритне Д.Г. с крак и
последния се предпазил с ръка. Но и двамата твърдят, че ритника е попаднал в
областта на лакътя. По отношение на уврежданията нанесени на И.Р. освен, че не
личи доза вероятност от изготвената СМЕ, следва да се има предвид, че в самата
жалба, Д.Г. сам признава, че го е ударил макар и веднъж и то отбранявайки се.
Свидетелите С. Г. и Б.И. също твърдят, че Г. е ударил И.Р./св. С.Г. – удари го
с шамар по бузата, св. И. – с шамар го удари по лицето/ и двамата свидетели
твърдят, че този шамар е нанесен вследствие на опит на И.Р. да нанесе удар с
крак на Д.Г.. По отношение на ударения шамар, съдът счита, че следва да
кредитира показанията на св. Г. и Б. И., тъй като в тази част показанията
кореспондират със събраните писмени и гласни доказателства. Съдът счита, че не
следва да кредитира показанията на тези двама свидетели в частта, относно опита
на И.Р. да ритне Д.Г., тъй като, както стана дума по горе, не е налице
съвпадение между посоченото от свидетелите място на нанасяне на удара и
посоченото от д-р Ч. и д-р С. такова. Следва да се спомене също, че тези дама
свидетели, както и свидетелката Н. Г., бивша съпруга на Д. Г., са крайно
заинтересовани от изхода на делото поради родствените и приятелски връзки
помежду им.
От друга страна, свидетелката Р. Р. и св. П. И., също
са заинтересовани от изхода на делото, като сестра и първи братовчед на тъжителя
и подсъдим същевременно И.Р., но те не
са били очевидци и дават показания за времето, след като И.Р. е получил
нараняванията. Свидетелите Й. П., И.Т. и
М.П. дават показания, че не са били очевидци на побоя и не са видели ии чули
нищо, затова съдът счита, че не следва да обсъжда показанията им.
Както от самите тъжби, така и от свидетелските
показания и двете СМУ се налага извода,че на 18.02.2019г. в спречкването между
двамата тъжители, същевременно и подсъдими И.Р. и Д.Г., трето лице не е вземало
участие. Това е категоричен извод, до който съда стига на база събраните
доказателства, както и обясненията на двамата подсъдими и твърденията на
техните процесуални представители.
С оглед горното, съдът счита, че се налага извода, че
на 18.02.2019г. на автогарата в гр. Нова Загора, около 13:00 часа, след като
свидетеля С.Г. се обадил на баща си Д.Г., последният дошъл на място и след като
С.Г. е посочил на баща си И.Р., стигайки до последния, Д.Г. е започнал да му нанася
удари по лицето, главата и гърба. Съдът
не приема, че И.Р. е нанесъл удар с ритник или направил опит за такъв спрямо Г..
Последният е дошъл от с. Стоил войвода
до гр. Нова Загора, с цел да се саморазправи с И.Р. и е постигнал тази своя цел,
нанасяйки му побой с посочения по горе вредоносен резултат. В хода на нанесения
побой е възможно И.Р., защитавайки се или в опита си да се защити да е ритнал в
ръката Д.Г., но това е малко вероятно и съмнително, а всяко съмнение следва да
се тълкува в полза на подсъдмия.
Съдът приема като защитна теза твърденията на Д.Г., че
И.Р. е започнал пръв да нанася удари, а той в опита си да се защити е отвърнал.
Твърдението за наличие на реторсия съдът намира за
голословно, имайки предвид характера и броя на телесните увреждания, получени
от единия и другия, които са несъизмерими уврежданията получени от Р. и тези от
Г. и поради възбудените от съда съмнения, че Г. е получил нараняването си
защитавайки се.
Съдът възприема като част от защитната стратегия на Д.
Г., подадената на 25.02. 2019 г. до РП -
Нова Загора жалба, както и насрещната тъжба, предмет на настоящото
производство. В тази връзка на въпрос зададен от съда към Д.Г., защо жалбата до
прокуратурата не е насочена срещу лице, което е нанесло удар с глава на сина
му, а срещу лице, което било отправило някакви заплахи срещу него, Д.Г. не можа
да даде адекватен отговор. Противното виждане на съда би било проява на
наивност от негова страна.
Срещу И.Р. е повдигнато обвинение и по чл. 148 ал. 1
т. 1 вр. чл. 146 от НК, съдът намира и същото за недоказано. Твърди се в
жалбата, че Р. отправил обиди спрямо тъжителя Д. Г., които са изброени в
тъжбата. Както се посочи по горе, единият от очевидците на случилото се е сина
на тъжителя, свидетеля С.Г.. Никъде в показанията си той не посочва, че Р. е
обиждал баща му, а още по малко да конкретизира тези обиди и в какво точно се
състоят. Нещо повече, същият свидетел казва, че чувал разговора между баща му и
И. и „тати му каза, да не се дразни с мен“ и „тати като му се скара…“ Другият
свидетел Б.И. твърди, че пътувал от с. Стоил войвода до Нова Загора с Д.Г. с
автомобила, управляван от Д.Г. и стигайки до автогарата, спрели до отсрещния тротоар. Свидетелят
останал в автомобила. Твърди, че чул Р. да казва: ти не можеш да ми кажеш,
ще е…а дъщеря ти, а него го напсувал „майка
ти да е…а“. Това са единствените показания по делото в подкрепа на твърденията
на Г. за нанесени обиди по негов адрес. Съдът категорично не може да счете тези
показания за достоверни. На първо място, защото не съвпадат в значителна степен
с твърденията, посочени в тъжбата. На второ място, това са единствените такива
показания, които не кореспондират с никакви други събрани по делото
доказателства. На следващо място, съдът отчита ноторно известния за него факт,
че мястото, където се твърди, че е бил спрян лекия автомобил на Г. до мястото,
където са се намирали подсъдимия и И.Р., има разстояние от около 10-тина метра.
И в тези 10-тина метра се намира ул. „Цар Освободител“. Известно е на съда, че това е може би най оживеното място в гр.
Нова Загора и то по обяд, когато трафика на МПС и на множество граждани
пътуващи в това време от Нова Загора за различни населени места, е изключително
голям. Автогара Нова Загора се намира на
същата улица „Цар Освободител“, която е част от републиканската пътна мрежа,
път II-55 и по нея също преминава интензивен трафик на
всичкото отгоре, свидетеля се е намирал в автомобил. Трудно би могъл да види
случващото се поради преминаващите от там автомобили и граждани, още по малко
да чуе каквото и да е с оглед на това съда счита, че не са налице никакви
достоверни гласни или други доказателства, които да го мотивират да признае
подс. И.Р. за виновен по обвинението за нанесена обида и същият следва да бъде
оправдан по това обвинение.
От така установеното, съдът направи следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
След като подсъдимия Д.Г. на 18.02.2019 година около
13.00 часа в град Нова Загора в района на автогарата, чрез нанасяне на
множество удари в областта на лицето, гърба, главата и корема на И.Г.Р. му е причинил лека телесна
повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето неопасно за живота
извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, с което е осъществил състава на чл.
130 ал. 1 от НК.
От субективна страна при осъществяване на деянието,
подсъдимия Г. е действал при форма на вината пряк умисъл, тъй като е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните последици
и е искал настъпването им. С така цел е
дошъл от село Стоил войвода до град Нова Загора, където е осъществил престъпния
резултат.
Обществената опасност на дееца не е висока, с
оглед липсата на предишни осъждания.
Обществената опасност на деянието не е висока, с оглед
вредните последици от същото и предвиждащото се съгласно НК наказание по вид и
размер.
Причини за извършване на деянието - несъобразяване с
правовия ред в държавата и желание на подсъдимия за саморазправа.
Отегчаващи вината обстоятелства – големия брой
нанесени удари.
Смекчаващи вината обстоятелства – желанието на
подсъдимия да защити член на своето семейство, както и състоянието в което е
изпаднал след обаждането на своя сив, че същия е бил заплашван от друго лице.
При определяне и
налагане на наказанието, съдът счита, че са налице основания за
приложението на чл. 78а от НК, тъ като за извършено престъпление по чл. 130 ал.
1 от НК, се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до 2 години или „пробация“
при форма на вината пряк умисъл.
От деянието не са настъпили имуществени вреди, чието
възстановяване закона изисква, извършителя на престъпното деяние не е осъждан
до сега, характеризира се с чисто съдебно минало и не е освобождаван от
наказателна отговорност по смисъла на раздел IV глава VIII от НК.
С оглед на всички обстоятелства по делото, в това
число и събраните за подсъдимия характеристични данни и неговото финансово и
имотно състояние и факта, че работи във фирма „Градус“ в гр. Нова Загора,
следва да му се наложи административно наказание „глоба“ в минимален размер от
1000.00 лева, макар и наказанието наложено в този размер, съдът намира за
достатъчно с оглед поправянето и превъзпитанието на подсъдимия.
По предявения граждански иск.
Вредните последици от престъплението са необорима
законова презумпция. Предявеният граждански иск е с правно основание чл. 45 ЗЗД, за сумата от 3000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на
увредата – 18.02.2019 г., като се установи наличието на всички предпоставки на
този иск – наличието на противоправно деяние, вреда, причинена от това деяние, причинна връзка
между деянието и вредата, вина на подсъдимия Г..
Поради това съдът счита, че нанесените му
неимуществени вреди са в два аспекта. От една страна се е влошило
здравословното състояние.
Всички тези последици са в пряка и непосредствена
връзка от желанието на подсъдимия да навреди на ищеца, чрез нанасяне на
множество удари с тъпи и тъпоръбести предмети по главата и тялото на ищеца.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът следва
да има пред вид освен специфичните за този случай факти и обстоятелства,да
вземе пред вид съдебната практика прилагана в подобни случаи и принципа на
справедливостта визиран в чл.52 от ЗЗД. Така съдът намери иска за основателен
до размера от 2 000 лв., като в
останалата част до 3000лв. счита претенцията за завишена и следва да я отхвърли,
като недоказана и неоснователна.
Съдът следва да уважи и акцесорното искане за
присъждане на законната лихва, считано от датата на увреждането - 18.02.2019г.,
която лихва да се присъди върху главницата от 2000лв.
Присъдиха се и направените от тъжителя разноски по
делото в размер от 512.00 лева, предвид вида
на престъплението и уважаване на гражданския иск в посочения/непълен/ размер.
Следва подсъдимият да бъде
осъден да плати и 80.00/осемдесет/ лева държавна такса върху уважения
граждански иск по сметка на съдебната власт.
С оглед постановената оправдателна присъда по
отношение на подсъдимия И.Г.Р. следва по отношение на същия да се отхвърли
изцяло предявения от Д.Г. граждански иск за обезщетения за нанесени му
неимуществени вреди в размер на 4000.00 лева, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 18.02.2019 г., като неоснователен и недоказан.
На основание горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: