Р Е Ш Е Н И Е
№ ……
гр. Пазарджик, 18.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав, в публичното
заседание на двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ ПЕТКОВА
при секретаря Соня Моллова, като разгледа докладваното от районен съдия
Петкова АНД № 980/2019 г. по описа на Районен съд- Пазарджик, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от МБАЛ „Е.“
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „***“ №
19А, представлявано от управителя К.Н. Н. чрез пълномощника адв. Л.Б. от ПАК, против Наказателно постановление № 13-001418 от 02.05.2019
г. издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Пазарджик, с
което на дружеството за нарушение на чл.402 ал.2 във вр. с чл.402 ал.1 т.2 от КТ на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.414 ал.1 от КТ е наложена
имуществена санкция в размер на 1 500 лева.
Релевираните в жалбата оплаквания
обобщено се свеждат до незаконосъобразност на НП, поради допуснати нарушения
материалния и процесуалния закон, както и се сочат доводи за това, че
работодателят не е извършил вмененото му нарушение, с оглед на което се иска
отмяна на НП, алтернативно приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание за
дружеството-жалбоподател не се явява законовия представител, като в последното
съдебно заседание не се явява и процесуалния представител, редовно уведомен.
Последният в първото съдебно заседание поддържа жалбата и ангажира
доказателства.
Процесуалният представител на АНО
оспорва жалбата, ангажира доказателства и излага обосновано становище същата да
се остави без уважение като неоснователна, а НП да се потвърди като
законосъобразно, излагайки съображения в тази насока.
Съдът, като взе предвид становищата
на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди
събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата
на чл.63 от ЗАНН прие за установено от фактическа страна следното:
Дружеството-жалбоподател е
санкционирано с НП за това, че в качеството си на работодател по смисъла на §1
т.1 от ДР на КТ, не е оказал съдействие на контролните органи при изпълнение на
техните функции, като не е предоставил необходимите документи, книжа, поискани
с призовка изх. № 19005988 от 05.02.2019 г. за явяване в ДИТ Пазарджик на
11.02.2019 г. На 11.02.2019 г. с вх. № 19012809 по описа на ДИТ Пазарджик, МБАЛ
„Е.“ ООД входирало искане за отлагане на представянето на исканите документи за
22.02.2019 г.
На 22.02.2019 г. в ДИТ- Пазарджик не
били представени исканите с призовка изх. № 19005988 от 05.02.2019 г.
документи.
Нарушението било извършено в гр.
Пазарджик, на 22.02.2019 г.- датата поискана от МБАЛ „Е.“ ООД за явяване в
Дирекция „ИТ“- Пазарджик.
Нарушението било установено на
05.03.2019 г., деня в който МБАЛ „Е.“ ООД били поканени да се явят в 10,00 ч. с
покана на основание чл.40 ал.2 от ЗАНН с изх. № 19010714 от 26.02.2019 г.
Така констатираното съставлявало
нарушение на чл.402 ал.2 във вр. с чл.402 ал.1 т.2 от КТ.
За констатираното нарушение св. С.А.
съставила срещу дружеството-жалбоподател АУАН № 13-001418 от 06.03.2019 г. в отсъствие
на законния представител на дружеството-нарушител- или упълномощено от него
лице.
Въз основа на акта било издадено
атакуваното НП. Последното било връчено по пощата по седалище и адрес на
управление на дружеството- на служител в дружеството- В. М. на 07.05.2019 г.,
видно от известие за доставяне на л.17 от делото. Жалбата против НП е подадена
по пощата чрез АНО до съда от надлежно упълномощен пълномощник на
санкционираното дружество на 14.05.2019, видно от пощенското клеймо на плика
(л.15 от делото), поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока
по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице активнолегитимирано да инициира съдебен контрол
за законосъобразност на атакуваното НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка
съдът възприе от събраните по делото писмени доказателства и показанията на
актосъставителя- св. С.А..
Разгледана по същество съдът намира
жалбата за ОСНОВАТЕЛНА.
На първо място съдът
намира, че при съставянето на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени
процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на санкционираното лице.
На първо място е допуснато нарушение на разпоредбата
на чл.43 ал.4 от ЗАНН във вр. с чл.416 ал.3 от КТ. Това е така тъй като АУАН е
съставен в отсъствие на законовия представител на дружеството-нарушител или
упълномощено от него лице. Вярно е, че дружеството чрез неговия управител е
било надлежно поканено за съставяне на акта с Покана изх. № 19010714/26.02.2019
г., връчена на служителя В. М. на 27.02.2019 г. (л. 23-24 от делото). Видно от
извадката от регистър на уведомления за трудови договори на ИС ИА „ГИТ“, е че В.Иванова
М. работи на допълнителен трудов договор в дружество „МБАЛ Е.“ ООД. В този
смисъл дружеството е било надлежно поканено за съставяне на АУАН, още повече че
не са ангажирани доказателства за противното, а именно че служителят не е
предал поканата на управителя на дружеството, респ. Не го е уведомил за
призоваването за съставяне на АУАН. При това положение правилно актът е бил
съставен на основание чл.40 ал.2 от ЗАНН в отсъствие на законовия представител
на дружеството или упълномощено от него лице. Следвало е обаче актосъставителят
задължително, съгласно разпоредбата на чл.43 ал.4 от ЗАНН, да връчи акта на
законовия представител на дружеството или на упълномощен представител, което
обаче не е сторено, като нито се изнасят твърдения в тази насока, нито са
ангежирани доказателства от АНО.
Логическото тълкуване на разпоредбите на
чл.43 ал.4 от ЗАНН и чл.416 ал.3 от КТ води до категоричния извод, че
съставените АУАН следва да се връчват лично на наказаното лице, на неговия
законен представител или на изрично упълномощено за това лице и едва в
случаите, в които той сам се е поставил в положение да не бъде намерен на
адреса му, респ. е надлежно поканен, но не се яви без уважителни причини,
тогава АУАН да се състави в негово отсъствие. В последния случай обаче законът
предвижда АУАН да бъде надлежно връчен на нарушителя. Нарушаване на реда за
връчване на АУАН, регламентиран в чл.43 ал.4 от ЗАНН, респ. чл.416 ал.3 от КТ,
сериозно ограничава възможността за реализиране защитата на санкционираното
лице, както с оглед произтичащите от връчването на акта права и задължения
(чл.44 от ЗАНН), свързани именно с правото на защита, така и с оглед функциите
на АУАН в административнонаказателното производство- значението му на правен
акт, с който се повдига и предявява обвинение в извършване на административно
нарушение. Ненадлежното му връчване съществено е опорочило
административнонаказателното производство. При това положение не е следвало АНО
да издава НП и като е сторил това е нарушил разпоредбата на чл.52 ал.4 от ЗАНН
и е издал едно незаконосъобразно НП, което е достатъчно основание за неговата
отмяна.
Налице е обаче и още
едно нарушение, което на самостоятелно основание прави НП незаконосъобразно.
Дори и в случая хипотетично да се приеме, че не са допуснати горепосочените
нарушения, т.к. са нарушени разпоредбите на чл.42 ал.1 т.4 от ЗАНН, съответно
чл.57 т.5 от ЗАНН. Това е така, защото в АУАН и НП не се съдържа пълно, точно и
ясно описание на нарушението и не са посочени конкретните обстоятелства, при
които същото е извършено. Липсва всички факти- елементи от фактическия състав
на вмененото нарушение. Изъпълнителното деяние на нарушението се изразява в
неоказването на съдействие на контролните органи при изпълнение на техните
функции, т.е.е чрез бездействие. В случая е посочено, че дружеството е следвало
да представи изисканите му документи и книжа с посочената призовка изх. №
19005988/05.02.2019 г. Вярно е, че не посочено в описанието, които точно са
тези докувенти, но с оглед на това че призовката е приложена към АУАН и видно
от същата може да се установят кои са тези книжа и докувенти, които е следвало
да бъдат представени. На следващо място е неясно обаче кога е следвало да лъдат
представени. Актосъставителят и наказващият орган са посочили, че това е
трябвало да стане на указаната в призовката дата 22.02.2019 г. Тоест с
непредставянето им на посочената дата, дружеството е осъществило състава на
нарушението. В описанието на последното обаче е посочено още едно
обстоятелстелство, а именно че на 11.02.2019 г. е входирано искане от
дружеството за отлагане предоставянето на исканите документи на 22.02.2019 г.
Липсват обстоятелства обаче дали това отлагане е било уважено от контролния
орган и дали е даден нов срок, а именно 22.02.2019 г. Не е посочено също така
дали на 22.02.2019 г. са били представени исканите документи- всички или част
от тях, респ. кои не са били представени. На последно място в АУАН и в НП е
посочено, че нарушението било извършено на 22.02.2019 г.
При
така направеното описание е неясно защо актосъставителят, а и наказващият орган
са приели, че нарушението е извършено от дружеството на 22.02.2019 г. С
връчуената на упълномощено от управителя на дружеството лице- Д.К. (л.37 от
делото), призовка е определен срок- 11.02.2019 г. Вярно е, че от дружеството е
поискано удължаване на този срок- до 22.02.2019 г. Липсват каквито и да е
доказателства обаче, че това искане на дружеството е било уважено от контролния
орган, респ. Че срокът е удължен и то до 22.02.2019 г. Видно от самото искане
на същото няма най-малкото резолюция за това, че сащото е уважено и че срокът е
удължен. Не са ангажирани и други доказателства от АНО в тази насока. Но дори и
да се приеме хипотетично, че контролният орган е уважил искането на дружеството
и е удължил срокът до 22.02.2019 г., то липсват доказателства, че дружеството е
уведомено по някакъв начин за това. Доказателства в тази насока отново липсват.
При това положение е неясно защо наказващият орган, а и актосъставителят преди
това, са приели че датата на нарушението е 22.02.2019 г., а не 11.02.2019 г.,
след като липсват каквито и да е доказателства, че срокът за представяне на
докувентите е удължен до 22.02.2019 г. и че дружеството е било надлежно
уведомено да това удължаване. Неправилно определената дата на извършване на
административното нарушение, води до ограничаване правото на защита на санкционираното
лице.
С оглед на изложеното
и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд- Пазарджик, в настоящия състав,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 13-001418 от 02.05.2019 г. издадено от директора на Дирекция
„Инспекция по труда” гр. Пазарджик, с което на МБАЛ „Е.“ ООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „***“ № 19А, представлявано от
управителя К.Н. Н., за нарушение на чл.402 ал.2 във
вр. с чл.402 ал.1 т.2 от КТ на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.414 ал.1
от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева, като незаконосъобразно.
Решението може да се обжалва в
14-дневен срок от съобщението пред Административен съд гр. Пазарджик.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: