Р Е Ш Е Н И Е
№……………………/ 14.04.2021
г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ВАРНА, XIV състав,
в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и
първа година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря Анна Димитрова, след
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2634 по описа за 2020 г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно – процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 211 от Закона за
Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на И.Д.И., с ЕГН: **********,
депозирана чрез неговия процесуален представител адв. В.С. *** срещу Заповед № 365з – 7246 от 12.11.2020 г., издадена от
Директора на ОД на МВР – гр. Варна, с която на жалбоподателя И., в
качеството му на младши оперативен дежурен в „Оперативна дежурна част“ на РУ
Аксаково към ОД на МВР – гр. Варна, е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“
за срок от 6 (шест) месеца.
Жалбоподателят
И.Д.И. намира оспорваната от него заповед за неправилна и незаконосъобразна,
като представя подробни аргументи в защита на своето становище. На първо място
подчертава, че
в хода на дисциплинарното производство са били допуснати груби нарушения,
конкретно на Заповед № 8121з – 1252/ 2016 г. на Министъра на вътрешните работи,
като не са спазени изискванията за осигуряване на пълно, обективно, всестранно
разследване. Жалбоподателят подчертава, че е нарушен двумесечния давностен срок
за налагане на дисциплинарно наказание, който според жалбоподателя
започва да тече от откриване на нарушението. Акцентира, че самата заповед за
налагане на дисциплинарно наказание не съответства на изискванията за
задължително минимално съдържание, като също така оспорва обективната страна на
вмененото му във вина административно нарушение. Поради гореизложените
съображения моли за отмяна на оспорената Заповед № 365з – 7246 от 12.11.2020
г., издадена от Директора на ОД на МВР – гр. Варна и
присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото
съдебно производство.
Ответната
страна Директорът на ОД на МВР – гр. Варна не е депозирал писмен отговор на подадена
жалба.
В
проведеното на 24.03.2021 г. открито съдебно заседание по адм. дело № 2634 по
описа за 2020 г. на Административен съд Варна, жалбоподателят И.Д.И. не се
явява лично, а се представлява от своя процесуален представител адв. В.С. ***,
който поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли за отмяна на
процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание.
В
проведеното на 24.03.2021 г. открито съдебно заседание по адм. дело № 2634 по
описа за 2020 г. на Административен съд Варна, ответната страна
Директорът на ОД на МВР – гр. Варна се представлява от своя процесуален
представител гл. юрисконсулт Г.Г., който моли за потвърждаване на Заповед №
365з – 7246 от 12.11.2020 г., издадена от Директора на ОД на МВР – гр. Варна,
обосновавайки се, че нарушението на служебната дисциплина е категорично
установено и са налице материално – правните и процесуално – правните
предпоставки за издаване на заповедта.
От фактическа страна,
съдът намира за установено следното:
Жалбоподателят И.Д.И., с
ЕГН: ********** изпълнявал към месец април 2020 г. длъжността „младши
оперативен дежурен“ в „Оперативна дежурна част“ на РУ Аксаково към ОД на МВР –
гр. Варна.
В 23:26 часа на 26.04.2020 г.
дежурният координатор в РЦ 112 – Варна приел обаждане по телефона, което било
идентифицирано от комуникативно – информационната система на НС 112 от
телефонен номер ***. Сигналът бил регистриран с електронен картон № ********* и
бил предаден в 23:29 часа на дежурен в ЦСМП – Варна с картон № ********* и на
дежурен в „Оперативна дежурна група“ при ОД на МВР – Варна с картон № *********.
Същевременно в 23:29 часа на
26.04.2020 г. жалбоподателят И.Д.И. – дежурен служител в „Оперативна дежурна
част“ на РУ Аксаково към ОД на МВР – гр. Варна получил сигнал от дежурния
служител от група „Оперативна дежурна част“ към ОД на МВР – Варна относно
правонарушение, извършено на територията на с. Въглен, обл. Варна. В книгата за
получени сигнали, водена по време на дежурството, жалбоподателят И. записал дословно
„двама комшии, които са се скарали и единия с брадва нанесъл удар на другия“.
Непосредствено след това жалбоподателят И. получил обаждане по телефона от кмета
на с. Въглен, който му съобщил за процесния инцидент и го помолил да бъде
осигурен екип от полицейски служители и екип за оказване на спешна медицинска
помощ за пострадалото лице.
След получаване на сигнала
жалбоподателят И. незабавно разпоредил на инспектор П.Т.С.и мл. полицай И.И.З.от
група „Охранителна полиция“ към РУ Аксаково към ОД на МВР – гр. Варна, които
били назначени като автопатрул за времето от 20:30 часа на 26.04.2020 г. до 08:30
часа на 27.04.2020 г., да отидат в центъра на с. Въглен, като ги уведомил, че
там ще ги очаква кмета на с. Въглен и ще ги отведе до мястото на инцидента.
Служителите С. и З. отишли в къщата,
където се е случил инцидента, като на място установили самоличността на
пострадалото лице – В. Раданов И..
Макар, че пострадалото лице И. се
намирало във видимо нетрезво състояние, той обяснил на полицейските служители,
че около 22:00 часа неговият познат М.В.К. с физическа сила е преодолял
затворената с райбер входна врата, влязъл в помещението и му нанесъл няколко
последователни удари с брадва по главата и в областта на носа. Служителите
установявали, че по лицето на пострадалия И. има кръв вследствие на нанесените
му удари.
Междувременно на мястото на инцидента
пристигнал екип за оказване на спешна медицинска помощ и преди пострадалото
лице да бъде отведено за допълнителен преглед в лечебно заведение, служителите С.
и З. докладвали на жалбоподателя И. събраните по случая данни. Жалбоподателят И.
им разпоредил да снемат писмено обяснение от пострадалия, преди последния да
бъде откаран в болнично заведение, след което да се опитат да установят
извършителя на деянието.
Служителите С. и З. изпълнили
дадените им указания, като снели обяснения от пострадалото лице и направили
опит да установят местонахождението на М.В.К., но не успели, след което младши
оперативен дежурен И. им разпоредил да се върнат на КПП Кичево, за да продължат
да изпълняват служебните си задължения по предварително указания график за
работа.
Въз основа на докладна записка с
рег. № 365р – 25379 от 11.05.2020 г., изготвена от комисар Цв. П., адресирана
до Директора на ОД на МВР – гр. Варна била издадена Заповед № 365з – 3027 от 18.05.2020
г. от Директора на ОД на МВР – гр. Варна, с която било разпоредено извършване на
проверка по получените данни за извършени дисциплинарни нарушения от служители
на ОД на МВР – гр. Варна, конкретно от служителя И. в нощта на 26 срещу
27.04.2020 г.
Със Заповед № 365з – 7246
от 12.11.2020 г., Директорът на ОД на МВР – гр. Варна наложил на жалбоподателя И.Д.И.
в качеството му на младши оперативен дежурен в „Оперативна дежурна част“ на
РУ Аксаково към ОД на МВР – гр. Варна, дисциплинарно наказание „Порицание“ за
срок от 6 (шест) месеца, като Директорът на ОД на МВР – гр. Варна приел, че със
своето поведение И.Д.И. е нарушил разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т. 3 от Вътрешните
правила за организация и ред за осъществяване на дежурство в Министерството на
вътрешните работи, утвърдени със Заповед № 8121з – 120/ 02.02.2018 г. и
съответно е нарушил разпоредбата на чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. 2 от Закона за
МВР,
доколкото не е предприел действия по запазване на местопроизшествието и
действия по сезиране на оперативната дежурна група да посети самото произшествие.
По отношение на доказателствата и
от правна страна, съдът намира за установено следното:
Жалбата
е подадена в законосутановения срок, от надлежна страна – адресат на оспорената
заповед, за която съществува правен интерес от оспорването й, поради което и
съдът приема, че е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, съдът я намира за неоснователна, поради следните съображения:
Оспорената
Заповед № 365з – 7246 от 12.11.2020 г., издадена от Директора на ОД на МВР –
гр. Варна е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му
правомощия, съгласно разпоредбата на чл. 204, т. 3 от Закона за МВР – впрочем факт,
който не се оспорва от жалбоподателя и неговия процесуален представител.
Заповедта
отговаря на изискването за форма по смисъла на чл. 210 от Закона за МВР, като
съдържа всички изискуеми реквизити, посочени от цитираната разпоредба,
включително правни и фактически основания за издаването й.
При
издаване на оспорената заповед, според съда не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Заповедта е издадена в рамките на
преклузивния срок, предвиден в разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от Закона за МВР,
а именно не по – късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно
от една година от извършването му. Спазено е изискването, предвидено в чл. 206, ал. 1 от
Закона за МВР, преди налагане на дисциплинарното наказание, органът да
е приел писмените обяснения на жалбоподателя, като е извършил дължимата
преценка на обстоятелствата, посочени в нормата на чл. 206, ал. 2 от Закона за
МВР при издаване на оспорената заповед.
В тази
връзка следва да се подчертае, че двумесечния срок, предвиден в разпоредбата на
чл. 195, ал. 1 от Закона за МВР в случая започва да тече от 17.09.2020 г.,
когато е била изготвена справка от дисциплинарно – разследващия орган (УРИ 365 –
30542/ 17.09.2020 г.), в която са установени конкретни дисциплинарни нарушения,
извършени от служителя И., поради което и очевидно самата оспорена заповед за налагане на
дисциплинарно наказание е издадена в очертания от разпоредбата на чл. 195, ал. 1
от Закона за МВР срок.
Според
съда е неоснователно да се приеме, че дисциплинарното производство е образувано
на 18.05.2020 г. (с издаване на Заповед № 365з – 3027/ 18.05.2020 г.),
доколкото в нея липсва каквато и да е конкретика и същата е насочена към
проверка на дейността на неустановен, а и неопределяем брой служители на МВР.
Едва със Заповед № 365з – 4619 от 29.07.2020 г. е разпоредено да се извърши
проверка по реда на чл. 205, ал. 2 от ЗМВР конкретно срещу мл. експерт И.Д.И..
Съдът
приема, че оспорената заповед е издадена в съответствие с приложимите
материално – правни норми и с целта на закона.
Съгласно
чл.
194, ал. 1 от Закона за МВР държавните служители в МВР, които са нарушили
служебната дисциплина, се наказват с предвидените в този закон дисциплинарни
наказания, като ал. 2, т. 1 на същата разпоредба определя като дисциплинарно
нарушение – неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените
въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и
разпорежданията на Министъра на вътрешните работи, Заместник – министрите и Главния
секретар на МВР и на преките ръководители.
Основанията
за налагане на дисциплинарно наказание „порицание“ са регламентирани в чл. 200, ал. 1 от
Закона за МВР, като според т. 11 на цитираната норма (посочена в
оспорената заповед) такова основание е неизпълнението на служебни задължения
или на заповеди.
Самият жалбоподател
И.Д.И. не оспорва, че не е предприел действия по запазване на
местопроизшествието и сезиране на оперативната дежурна група за криминалния
инцидент, настъпил вечерта на 26.04.2020 г. в с. Въглен, а в случая е
разпоредил на служителите С. и З. да продължат да изпълняват предварително определените
им служебни дейности на КПП Кичево.
Съдът донякъде се солидаризира с
позицията на адв. В.С., че полицейският служител И. няма обективна възможност
да извърши една прецизна правна квалификация на деянието при постъпване на първоначалните
данни, докладвани му от служителите С. и З., но в случая с оглед информацията,
която е получил, според съда е било задължително да прецени, че в случая се
касае за деяние с висока степен на обществена опасност и е следвало да предприеме
необходимите мерки, произшествието да бъде запазено, да бъде посетено от
дежурна оперативна група и да се направи опит извършителя на деянието да бъде задържан.
В случая полицейските служители С. и З. са му докладвали, че са констатирали
следи от кръв по лицето на пострадалото лице, а и самото то, макар и във видимо
нетрезво състояние, е споделило, че е било удряно от конкретно лице, които
обстоятелства безспорно са сериозна индиция за наличие на противоправно деяние
с висока степен на обществена опасност.
За прецизност следва да се отбележи,
че жалбоподателят И. в действителност е разпоредил да бъде установен и евентуално
задържан предполагаемия автор на деянието – лицето М.В.К., но той самият
признава, че не е сметнал за необходимо да бъде извършен оглед, произшествието
да бъде запазено или да бъде посетено от дежурна оперативна група, макар, че
служителите С. и З. са му докладвали, че установили травматични увреждания по
тялото на пострадалото лице.
По принцип е вярно изложеното в
писмените бележки, че ОДЧ не е компетентен да извършва оглед на
местопроизшествие и да разпорежда посещение на оперативна дежурна група, но в
случая ОДЧ има задължение да уведоми разследващите органи (разследващия
полицай), докладвайки за инцидента и вече те да предприемат извършването на
необходимите процесуално – следствени действия.
В обобщение, съдът приема, че в
случая със своето бездействие в нощта на 26.04 срещу 27.04.2020 г. мл.
оперативен дежурен в РУ Аксаково към ОД на МВР – гр. Варна И.Д.И. не е
предприел действия процесното произшествие, случило се в частен дом в с. Въглен,
обл. Варна да бъде посетено от дежурна оперативна група, както и самото то да
бъде запазено, с което е нарушил разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т. 3 от
Вътрешните правила за организация и ред за осъществяване на дежурство в
Министерството на вътрешните работи, утвърдени със Заповед № 8121з – 120/
02.02.2018 г. и съответно е нарушил разпоредбата на чл. 194, ал. 2, т. 1,
предл. 2 от Закона за МВР.
Дисциплинарно – наказващият орган е
индивидуализирал дисциплинарното наказание „Порицание“ в минималния срок,
предвиден в разпоредбата на чл. 200, ал. 2 от Закона за МВР, поради което и
пред съда не е поставен въпроса за неговата евентуална завишеност респ.
несправедливост. Единствено за допълнение на мотивите, съдът би желал да
отбележи, че намира за правилен този подход на дисциплинарно – наказващия орган,
предвид липсата на някакви отегчаващи отговорността обстоятелства, а същевременно
са налице доказателства, че мл. оперативен дежурен в РУ Аксаково към ОД на МВР
– гр. Варна И.Д.И. е бил поощряван с награди за отлично изпълнение на свои
служебни задължения в миналото, които факти обосновано са мотивирали дисциплинарно
– наказващия орган да наложи дисциплинарно наказание в минимален размер.
В тази връзка, съдът би желал да
посочи, че не отговаря на действителността твърдението в изготвените писмени
бележки, че дисциплинарно – наказващият орган не е обсъдил цялостното поведение
на служителя – напротив, именно защото се е запознал с кадровата справка на
служителя, дисциплинарно – наказващият орган е индивидуализирал дисциплинарното
наказание в минимален размер, обосновавайки се с наличието на смекчаващи
отговорността обстоятелства.
Следва да се подчертае, че
възраженията на жалбоподателя И. са били обсъдени от дисциплинарно – наказващия
орган, при това съвсем конкретно и задълбочено, а не просто да бъдат изложени
някакви бланкетни мотиви в тази посока.
Поради гореизложените съображения,
съдът намира, че Заповед № 365з – 7246 от 12.11.2020 г., издадена от Директора
на ОД на МВР – гр. Варна е напълно законосъобразна, не страда от пороци в материалноправен
и процесуалноправен план, поради което и жалбата на И.Д.И. срещу нея следва да
бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото, следва да
бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, поради което И.Д.И. следва
да бъде осъден да заплати на Директора на ОД на МВР – гр. Варна парична сума в
размер на 100 лева, представляваща сторените от ответната страна разноски в
настоящото съдебно производство.
С оглед гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба
на И.Д.И., с ЕГН: ********** срещу Заповед № 365з – 7246 от 12.11.2020 г., издадена
от Директора на ОД на МВР – гр. Варна, с която на И.Д.И., в качеството му на
младши оперативен дежурен в „Оперативна дежурна част“ на РУ Аксаково към ОД на
МВР – гр. Варна, е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 6 (шест)
месеца.
ОСЪЖДА И.Д.И.,
с ЕГН: ********** ДА
ЗАПЛАТИ на Директора на ОД на МВР –
гр. Варна парична сума в размер на 100 лева (сто лева), представляваща
сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството по адм.
дело № 2634 по описа за 2020 г. по описа на Административен съд Варна.
Решението е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: